Tag Archives: етикет

Накратко.

Уважаеми
мобилни оператори,
фирми и компании в сферата на обслужването,
вестници и списания,
тв, радио и печатни реклами,
а също
всякакви непознати хора, с които съдбата ни събира за кратко по работа,
персонал на фирми,
служители в учреждения,
консултанти,
консултант-продавачи,
обикновени продавачи,
сервитьори,
случайни хора по улиците
с които не се познаваме,
не сме пили на брудершафт,
не сме се будили в едно легло,
нямаме приятелски отношения,

моля, говорете на Вие.

Това е единственото правилно нещо, което обикновеният културен и възпитан човек прави с непознати, докато не се реши по взаимно съгласие, че формално обръщение не е необходимо.

Благодаря ви.

Какво има тук

Откривам 2012-та с бърз преглед на най-често употребяваните етикети в блога:

Има и други, разбира се, но през изминалото време тези са най-често употребявани за публикациите в блога. Облакът е създаден с помощта на Wordle.

Какво биха включвали вашите облаци от етикети? Откривате ли ‘вашите’ етикети в горния облак с думи?

Хей, ти! Защо не говориш на ‘Вие’

Влизам в нелошо заведение. Симпатична на вид сервитьорка със спретната униформа ми носи меню и въпреки, че не ме е виждала никога в живота си, свойски ме пита:
‘Искаш ли да поръчаш или ще избереш от менюто?’

Отивам в магазин за дрехи, където продавачка на средна възраст ме поздравява като да сме се разделили вчера:
‘Мога ли да ти помогна?’

Купувам списание за седем лева. Разгръщам и чета:
‘Ти мислиш, че…’ ‘Но какво би казал ти, ако…’ ‘В твоето ежедневие…’ и т.н.

Накъдето и да се обърна, ме заливат свойски обръщения. Къде изчезна учтивото ‘вие’? Защо изведнъж всички говорят на ‘ти’ на съвършено непознати?

‘Лайф-стайл’ списания упорито налагат новата ‘мода’ и се обръщат към читателите си на ‘ти’. Не знам дали това кара последните да се чувстват по-съпричастни към написаното – мен лично ме кара да се чувствам неприятно, връща ме в пети клас, когато възрастните по принцип говорят на децата на ‘ти’, защото все още не са заслужили уважително обръщение ‘вие’.

Не обичам да пазарувам от магазини, където ми говорят на ‘ти’, въпреки че влизам за първи път. Не се познаваме, много ви моля, спазвайте елементарна учтивост и говорете на ‘вие’. Обръщението ‘ти’ не ни сближава – единствено показва липса на уважение или кой знае, кара излезлите от юношеска възраст продавачки да се чувстват по-млади, ако се обръщат към клиентите си ‘непринудено’, както разговарят приятели помежду си?

Озадачена съм от този поврат в общуването. За разлика от други езици, в нашия има ясно разграничение между ‘ти’ и ‘вие’, където ‘вие’ не е просто множествено число. Какъв е този порив да се говори, все едно сме расли заедно? Защо се подценява човекът отсреща, като му се говори като че ли независимо от годините му не е дорасъл за нормално обръщение между възрастните – ‘вие’?

Когато ме заговорят на ‘ти’, отвръщам както майка ми ме е учила, че е възпитано да се говори – на ‘вие’. Не виждам причина да си говорим, все едно сме пили на брудершафт или сме станали сутринта от едно легло (а и последното също може да не е уважителен повод да го правим). Понякога дава ефект и ми заговарят на ‘вие’; друг път носи учуден и леко втелен поглед тип ‘за какво иде реч’.

А иде реч за това, че да говориш на непознати на ‘вие’ е елементарно възпитание и показва дори минимално уважение. Да се обръщаш на ‘ти’ не кара човека отсреща да те почувства веднага по-близък и да си купи каквото там предлагаш, независимо дали е дреха, храна или къс мъдрост под формата на писание. Да говориш или пишеш на ‘ти’ единствено показва, че подценяваш другия, когато не му засвидетелстваш правото на нормално учтиво общуване.

В някои южни щати на САЩ жените се възмущават от традиционните там обръщения към жените ‘мадам’ или ‘мис’, без особено значение на каква възраст са, защото било подценяващо ги. Аз не се възмущавам. Приятелите ми казват Бу, но вие можете да ми казвате ‘госпожице’.

Untitled1-1