Tag Archives: жена

Gallery

Кога равенството между половете отива една идея твърде далеч?

This gallery contains 1 photos.

Да разлаем кучетата в събота вечер. Бих искала да чуя мислите ви относно тази статия (за нечетящите английски – следва резюме): Авторката, Карла А. Ериксон, е доцент по социология в колеж Гринел и води курс за „Пол и общество“. Статията … Има още

Тайният живот на една дамска чанта

Това е една най-обикновена наглед дамска чанта. Съвсем средностатистическа, тип ‘да събира две кофички кисело мляко и половинка типов’.

А какво се крие в дебрите й?

Ето какво:

Клик!

Това, държа да отбележа, е съдържанието й в непълен вид: преди два дена съм вадила някои неща, които не ми трябват, от нея (като дрехи на детето, платени сметки, сдъвкани дъвки, още козметика, някои други детски играчки и рисунки и т.н.)

Имам и по-малки чанти, разбира се, които събират най-насъщното: ключове, мобилен, мокри кърпи, козметика, дъвки, очила, документи и пари. Но тях се налага да разчиствам ежедневно, защото се препълват прекалено бързо; по-често нося среден размер чанти като тази.

Тежи около тон.

Летя с колата

гост-блогър е Флор* 😀

Мъжът ми ми подари кола. Обезумяла от щастие се виждам, как поря магистралата с развени коси, рокля на точки и кокетни ръкавички. Животът е прекрасен, мъжът ми двойно.

Оказа се, че мечтите ми са малко прибързани, защото трябвало да усъвършенствам шофьорските си умения. Да, добре. Не съм сядала зад волан близо десет години и не помня, как точно се потегляше. Хмм. И кое точно беше мигачът?… Съпружието се превива от смях, но обещава опреснителни курсове. И така започна моята шофьорска одисея.

Ден 1. На полигона
Омъжена съм за най-милия и търпелив мъж. Обяснява бавно и подробно. Не се ядосва, дори ме окуражава. Всеразбиращ и всеопрощаващ е. Угасих колата 5 пъти. Мога да завивам.

Ден 2. На полигона
Угасих колата 3 пъти. Щях да блъсна единствената друга кола. Мъжът ми леко се изнерви, но каза, че се справям задоволително.

Ден 3, 4 и 5
Полигонът тесен за мойта душа е.
Прочетох целия правилник за движение по пътищата.

Ден 8
Закарах колата до село. Трудно може да се каже, че летях с колата. По-скоро пълзях със средната скорост на костенурка с травма на крака. Всички коли, няколко велосипеда и един кон ме изпревариха. Смели хора… и коне! За сметка на това пък вече мога да преценявам дистанцията по страничното огледало. Напомням си, че съществува такова и в дясната страна на автомобила.

Изобщо няма да ви описвам следващите няколко дни. Слагам огромен стикер с надпис внимание на ръчната спирачка. Не трябвало да бъде вдигната, докато карам. Съпругът ми обяви просто, че е доволен от голия си скалп, поради невъзможността да види, колко бързо побелява.

Ден пореден
Първото ми кормуване в града се случи в пиков час. Самочувствието ми спадна като на абитуриент, който не се е уредил с дама за бала. Кракът ми трепери. Някакви хора ми свиркат непрестанно и дори обяснението, че ме свалят не омилостивява любимия. Изпреварват ме от ляво и от дясно. Да не казвам, колко много безделници спокойно си се разхождат по улиците. Мъжът ми казва, че трябва да мисля. Е, как да мисля и да шофирам едновременно? Почти бях готова да призная поражението си, но не мога да преглътна, че съседката Иглика, дето прилича на кукла Барби и има точно толкова мозък, ходи на работа с кола. Сама! Решавам, че още утре трябва да повторя упражнението, въпреки ужасения поглед на навигатора ми.

Повтарям. На другия ден пак. И пак. Мъжът ми май ме мрази. Вече дори не се шегува с жените шофьори.

Ден следващ
Откраднах собствената си кола. Въпреки видимото нежелание на инструктора ми да ми гласува доверие, решавам, че съм готова за първото си самостоятелно каране. Използвам липсата на съпружието, грабвам ключовете, стопирам детето на задната седалка, като три пъти проверявам, дали коланът е закопчан, инструктирам го да пази пълна тишина и… паля. Изглежда съм звучала отчаяно, защото детето не гъкна през целия 5 минутен преход с колата от къщи до офиса на баща му. Паркирам като по учебник. Бих искала да кажа, че се дължи на майсторството ми, но си е чиста случайност. И липса на други паркирани коли в радиус от 2 км. Детето ме похвалва. Мъжът ми не може да си поеме дъх. Пребледнява. Тича бързо до колата, за да огледа щетите. Щети няма и той облекчено пие голяма чаша вода.

Следващият месец е белязан с упоритото ми присъствие зад волана. Отнасям хиляди подсвирквания, пренебрежителни погледи и ругатни. Синът ми разбра какво значи вдигнат среден пръст. Трябва да призная, че има и много мили шофьори, които ми влизат в положението и дори изчакват търпеливо да запаля угасналата си кола. Все още е пълна мистерия, защо се случва така. Мъжът ми вече си позволява по чаша ром, което откъдето и да го погледнеш си е комплимент. Бях решила, че няма да близне повече алкохол през живота си.

Днес съм за пръв път сама на работа с колата. Пристигам в 8 и паркирам с една сложна маневра напред-назад. Добре, де. Не е толкова сложна, но ми е за пръв път. Излизам от колата и виждам ехидния поглед на колегата. Поглеждам го изпод вежди и втъквам в чистачката розов надпис: Аз съм блондинка и паркирам както мога.

Мда. Май е време да се изруся.

ПП. Днес не ми се наложи да крада колата.
ППП. Съседката Иглика блъсна колата. Не злобея, обещах й да я возя.

Ако мъките на Флор с шофирането са ви развеселили, вот тук.

*Флор е строга, но справедлива. Истинска капанка по душа, тя има бърза мисъл и остър език, за ужас на мъжа и сина си.

Единствен мой!

Някога, когато бях млада и наивна, смятах, че кой ще ти е първият, няма никакво значение. Чувах от познатите си колко е важно да попаднеш на точния човек, но не им вярвах. Мислех, че повече или по-малко всички са еднакви и по-важен е самият акт и резултатът, който постига. Колко малко съм знаела!

С първия си се срещнах по препоръка на приятелка. Някога той бил нейният пръв и тя все още хранеше топли чувства към него – това ми стигаше. Резултатът беше катастрофален, а след срещата ни прекарах дълги дни в ридания. Самочувствието ми беше сринато. Гледах се в огледалото и не вярвах на очите си – как може да съм била толкова глупава! Повече не повторих с него, разбира се.

След печалния си пръв опит дълго време се въздържах от подобни контакти. По-добре да си ходя така, мислех си, отколкото да се подложа на същата инквизиция отново.

Месеците минаваха, а с тях се заличаваха и раните, които първият беше нанесъл на самолюбието ми. Постепенно набрах смелост и на няколко пъти с решително отчаяние се хвърлях към случайни хора. Не получавах желаното удовлетворение, но поне разбрах, че нещата могат да не са толкова лоши, колкото ми се сториха първия път.

Научих се да гледам по-леко на тези работи и макар че пак се случваше да плача с часове пред глупавото си отражение в огледалото, добих известна обиграност – вече знаех как да поднасям изискванията си, да казвам какво очаквам от тях. Тази тактика не носеше често желания резултат, но определено беше по-добре от нищо.

На няколко пъти пробвах и с жени – кой не прави подобни експерименти в младостта си? Открих, че нищо не може да се сравнява с внимателното докосване на мъжки ръце и общо взето се отказах от по-нататъшни опити в тази посока.

Вече си мислех, че ще остана завинаги така – лашкаща се от случаен на случаен, че никога няма да намеря Него, единственият, който да ме разбере истински. И тогава чудото се случи – срещнах Го. Той схвана най-съкровените ми желания само с един поглед. Нямаше нужда да му казвам какво искам – Той вече знаеше, прочел мислите ми в очите ми. Докосваше ме така, както никой преди не бе успял, а след срещите си с Него винаги бях щастлива и удовлетворена.

И така, вече няколко години съм с него, Единствения. Макар че знам, разбира се, че и други жени се виждат с моя ненагледен, ревнувам жестоко и трудно запознавам приятелките си с Него – искам чудесата му да са само за мен. Може би скоро ще заведа и дъщеря си при Него – след време тя няма да помни кой й е бил първият, но аз ще знам, че съм й дала добър старт в това отношение. Не си и помислям да се хвърля за краткотрайни експерименти в ръцете на друг – никой не може да се сравни с моя Единствен! Сега единственият ми страх е да не се случи нещо, което да ме раздели с Него – единствен мой любим фризьор!

Един глас ТУК?

Автор: Бу, сп. Кенгуру 2008

Жена в магазин*

Като повечето хора, парите никога не ми стигат. Както и да ги къдря, финансите не са ми силна страна и винаги падам жертва на спонтанни желания, които водят до озъбен край на месеца.

Тези дни внимателно претеглих кое ми е по-важно: готварска печка (на настоящата фурната й не пече добре, котлоните работят) или стерео за колата, любимата. Пет минути по-късно бях убедила себе си и мъжа си, че идва лято, кой ще ти седне да пече на фурна и изобщо, стереото е нещо много важно и необходимо. Иначе казано: реших да гръмна парите за печката (които бездруго бях подяла) за стерео.

Направих он-лайн проучване в ценовия си клас и видях какво се предлага. Знам, че искам две неща: да има USB вход и дизайнът да не е умопомрачаващо грозен. Добри души са ми казали, че няма никакво значение какво ще избера – все ще ми го откраднат. Хм. Отидох в един магазин и огледах предлаганите касетофони. Забучвам пръст в един модел на Sony. Продавачът ме пита не искам ли Pioneer, който е по-добър, както и ми задава изглежда важен въпрос: какъв цвят искам да свети, защото много хора си избират касетофон, който да се съчетава с таблото на колата. Изпръхтявам презрително: това е снобарско малоумие, какво значение има цвета на касетофона, чак пък такива лиготии, да се съчетава с таблото… Аз да не съм някаква женка, която избира по цвят и външен вид?

Трябва да помисля и за колонки: освен вградените, откакто карам колата, отзад на кората имам дупки, през които каквото и да сложа там, пада в багажника. Питам продавача какво ще ми предложи. ‘Колко големи?’ ‘Ей толкова’, разпервам пръсти аз. Оказва се, че трябват параметри като ширина, дължина или диаметър. Не ги знам, естествено. Ще отложим колонките за друг път, бездруго не ми се вписват в бюджета сега.

След ден завеждам и мъжа си в магазина, божем е по-голям експерт в техниката и ще има тежка дума. С продавачите разискват надълго качествата на Sony vs. Pioneer, аз обикалям радостно като полуидиот, соча различни модели и задавам нелепи въпроси, които карат мъжете да прицвилват тихо и да се тресат от смях. От всичко предлагано мога да си позволя два модела – по един от всяка марка. Sony има класически дизайн, Pioneer е с touch panel и джойстик, никакви други видими копчета, много изчистен и елегантен дизайн.

Изпадам в ступор и не мога да реша кое искам. Мъжът ми ми предлага класическото което ти харесва повече” като съвет, което ми е абсолютно безполезно. Време е за тежка артилерия. Pioneer е много красив и модерен, а къде, моля, са му копчетата за радиостанциите? Ах, няма ги! Всичко се управлява от джойстика. Е, аз какво, ще карам или ще си играя? Помня, че единия от двата имаше дистанционно – ако примерно искам да си пускам стереото от разстояние (което не знам точно кога може да ми се случи, но човек трябва да е подготвен!) – оказва се моделът на Sony.

Все още не мога да реша. И двата модела имат плюсове и минуси (единият е по-качествена техника, другият пък има по-добър копчелък).

Вече знаете края на историята. За по-малко от минута избрах стереото: това, на което цветовете му се сменяха, така че да мога красиво да си ги съгласувам с таблото на колата…

*жена с пари в магазин е като луд с картечница: докато не свършат, не спира…

Един вот? http://svejo.net/home/link_summary/37813

.

Малък експеримент

В блога на Morwen дискутирахме разликите между половете, ‘мъжка’ и ‘женска’ работа и прочее.

Разлики между половете има – твърдо. Не защото някои сме от Марс, други от Венера, а трети – без значение пола – падат от Луната. Но освен съществените физически различия има и други. Колко мъже познавате, които ще забележат чистотата в тоалетната? А да направят нещо по въпроса, ако се налага? Дали защото обикновено подобни неща са ‘женска’ работа, сме тренирали окото и навиците си да обръщат внимание на подобни битовизми и да предприемат мерки?

Реших да направя малък експеримент. Баща ми не афишира уменията си да домакинства – готви много и вкусно, подрежда след себе си, но тихо и незабележимо. Ако открито стане на въпрос, поддържа твърдо тезата ‘при две (три, когато сестра ми също живееше у дома) жени в къщата не е моя работа да…(едикаквоси)’. Същевременно прави разни дребни неща, които съм забелязала през годините, че доста мъже изобщо не считат за нужно (ако изобщо им прави впечатление) да правят. Нищо драматично – просто малки неща, които са от голямо значение при съвместно съжителство.

Преди да замине, майка ми ми заръча да сменям чаршафите на баща ми, „защото иначе ще го заваря в същите!“
Аз – Тома Неверни – твърдо вярвам в силите на сам мъж да поддържа домакинството. Оставих му в спалнята куп чисти чаршафи с малка табелка „Спално бельо за смяна“. На третия ден след тръгването на майка отидох и заварих къщата по-подредена и спретната, отколкото когато майка е тук 😀 Въз-хи-ти-тел-но. Разбира се, дребни битовизми бяха деликатно оставени на моето внимание, но да не искаме прекалено много. След седмица погледнах чаршафите, бяха си същите, беше си сменил само калъфката на възглавницата.

Две седмици по-късно пак идвам. Къщата е в нормален вид, но хм, чаршафите пак са си същите. Дали мама не беше права? Зачудих се дали татко разчита на това, че аз ще дойда да ги сменя или просто не му прави впечатление. Питах го сменял ли ги е. „Не“, казва, „тези са ми удобни“. Шегуваше се за удобството и каза, че после ще ги сменим заедно.
Аз ги смених, докато той вършеше други неща, де.

Малка отплата за това, че вчера пуснах пералня, която му оцвети всички бели потници в нежнорозов кюлотен цвят.

Като ги видях, толкова ужасно смешно ми стана, че не можах дума да кажа от кикот, само му ги разгърнах насреща. Понесе го мъжки. „Щом е така, ще носим розови потници!

НЕ! На женските мустаци!

В първи курс в Москва сред приятелите ми беше нигериец, който помня основно с три неща: че беше много висок и пиеше чая си без захар. Третото, с което ще помня Колин, беше следното: пием чай един ден, той изведнъж се вглежда в мен и ми казва усмихнато ‘Хей, ти имаш мустак! Може би трябва да го махнеш!’ Първосигналната ми реакция може би трябваше да е ‘Ти пък си черен! Всички имаме кусури!’, но веднъж, че наистина не съм расист и второ – човекът беше прав. Аз имах мустак. И докато фактът, че той е черен ни най-малко не беше проблем, то жена с мустак – е, приятели, това не е красива работа.

Махнах мустака, разбира се.

Може да не беше голям, плътен, засукан хайдушки мустак – но самият факт, че съм брюнетка спомага за това, фините косми на горната ми устна да са по-тъмни.

И това не е всичко: след като прогледнах за женските мустаци, светът изведнъж се оказа пълен с тях. Накъдето погледнеш, виждаш мустакати жени. Някои са миловидни брюнетки с миловидни тъмни мустачки; други са фини блондинки със съвсем не толкова фини дълги, русоляви мустаци; трети са брюнетки с руси мустаци (Да живее блондор-а! Но знай, че това да си направиш мустаците руси, не решава проблема – те все още са там и се виждат!)

Повярвай, няма такова нещо като “това е само мъх”. Това не е мъх. Това е мустак. Махни го.

Какво можеш да направиш за своя мустак? Можеш да ползваш кола маска в салон. На съвсем разумна цена 3-6 лева ще те отърват за цял един месец от мустака. Можеш да купиш тънки готови лентички за мустаци (написани присмехулно ‘деликатни зони’ на кутийките) от магазин или аптека и да свършиш това добро дело сама. Сложи кубчета лед в кърпичка, подръж за минутка над устната, после включи епилатора и изскуби отвън навътре проклетите мустаци. Да поиграеш с пинсетата също е съвсем приемлив вариант, ако разбира се, не конкурираш Филип Тотю по окосмяване над устната, защото тогава вариантът, в който скубеш косъм след косъм и три часа по-късно все още не му се вижда края, надали е удачен. Можеш да ползваш лазерна или фотоепилация (сега му е времето, не през лятото със силното слънце!) и да забравиш гледката на мустакатата си устна за няколко години напред. Можеш в крайна сметка да вземеш своя розов Жилет Винъс и да избръснеш не само краката, но и мустака си (не препоръчвам, но не казвам, че не е възможно – виждала съм бръснати жени, значи явно може).

Не го изрусявай. Така е още по-смешно – хем очевидно знаеш, че имаш мустак, хем само го полу-прикриваш. Рус мустак не е по-малко мустак, нищо, че не се набива веднага на очи. Раздели се с проклетото нещо – сега!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Някои жени имат мустаци, защото са тъмнокоси и смугли. Други имат мустаци, защото са руси и с гъсто окосмяване. Трети са в менопауза или хормоните им играят. Някои имат даже и бради, а дори не са в цирка (срамота!). Няма значение. Женският мустак е нещо излишно. Отърви се от него. Фрида Кало може и да е била горд собственик на мустак, но хей, ти Фрида ли си?

И така, да пристъпим към нашата нова кампания в национален мащаб:

НЕ! На женските мустаци!

Кажи ‘Не!’ на мустака си. Махни го. Остави тия приказки за равноправие – да имаш мустак наравно с мъжете е едно от малкото неща, които не се броят за хубаво нещо в тоя свят.

Подкрепи правото на един по-добър свят с по-малко женски мустаци! Публикувай, линквай, просвещавай близки и познати за благото дело женските устни да са гладки. Сложи банера в знак на съпричастност!

(ще съм благодарна, ако някой изработи подходящи флаш гифове по темата)

*Знам със сигурност едно: почти всяка жена, прочела това, след минута ще иде да се погледне и да оцени големината и рошавостта на своя собствен мустак; абсолютно всеки, който чете тези редове, ще започне да забелязва заразата, наречена ‘женски мустак’, която пълзи безпрепятствено по устните на нежния пол.

Харесваш? Гласувай! http://svejo.net/home/story_summary/19592

Robert Hodgins, Woman with a moustache, 2004

Предаване на радио ВВС за женските мустаци

Уикипедия за всички видове мустаци

Блог, посветен на женския мустак

 

Табели, видени в кухни

Харесваш? Дай глас тук: http://svejo.net/home/link_summary/18124 

Харесваш? Дай глас тук: http://svejo.net/home/link_summary/18124 

.

Асоциация на Анонимните Мръсници*

*мръсница, т.е. нечистофайница

Из срещата на Асоциацията на Анонимните Мръсници:
Добър ден, казвам се Таня и не обичам да чистя.
Всички в хор:
Здравей!

Животът с четиригодишно и трийсет и шест годишен далеч не е толкова подреден и предвидим, колкото си мислех някога, че ще е. Искам да кажа – четири години, все пак, да не говорим за тридесет и шест! На тази възраст би трябвало да могат сами да си подреждат играчките, дрехите и даже малко да помагат на мама, нали? Не, както се оказа.

Такива мисли ми минават през главата, докато се опитвам да въведа някаква чистота в апартамента в съботния ден, докато детето спи следобеден сън, а баща й благоразумно е намерил повод да излезе.

Аз съм далеч от представата за идеална домакиня – ако трябва да съм честна, съм далеч даже от представата за посредствена домакиня. Готвя с удоволствие, мия чинии, пера и гладя с примирение – но когато опре до подреждане и чистене, нещата стават трагични. Нямам представа как винаги има повече вещи, отколкото къщата евентуално би могла да побере.

Знам, че има жени, които – дори без да ангажират мъжете си в домакинстването! – успешно съчетават гледане на децата, подреждане и чистене на дома, готвене, работа, жонглиране с горящи обръчи и дресиране на тигри. Аз, както се разбра, не съм от тях.

Помитам пластмасов крак от динозавър от шоколадово яйце. Бездруго не знам къде е остатъкът от играчката – събрахме половината серия (аз жертвоготовно изяждам шоколада, за да не излагам детето на опасностите от злата захар), играчките бяха забавни за сглобяване и се разпадат на дребни части мълниеносно, затова постоянно подритвам малките им парчета из цялата къща.

Когато заживяхме с мъжа ми и се разбра, че въпреки опита си като готвач в ресторант, отказва категорично да се занимава с кулинария, мислех, че в такъв случай е справедливо чистенето с прахосмукачка с досаден за почистване воден филтър да е негово задължение. Той принципно нямаше против – но за съжаление също не обича да чисти и толкова отлага това занимание във времето, че понякога чак ме е срам, като погледна пода.

Останалата част от динозавъра също изскача изпод хладилника. Знам, че някой по-съвестен родител от мен ще изрови остатъка от животното от боклука и ще го сглоби. Два коша с играчки по-късно махвам наум с досада на прелетялата идея и замитам в лопатката и тази третинка динозавър.

Когато къщата ми е що-годе подредена, има вид, за който повечето хора казват ‘прощавай, у дома е разхвърляно, ще ме извиниш’. Чудя се, при това положение дали ще успея да възпитам детето на ред и чистота? И на мен ми е много приятно да е чисто и подредено – само не знам защо, рядко успявам да го постигна, да не говорим, че определено не ми се удава с лекота.

Намирам самотна детска обувка. Знам, че е една, защото по-рано съм подредила обувките в коридора и не намирам другата от чифта. Навирам се под дивана в търсене и съм все по-фрустрирана – добре, за Бога, как може да изчезне една обувка? Това не е чорап, да се навре между нещата и да се покрие! По закона на всемирната гадост детето от три дена ми подава въпросната обувка, разпитва къде е другата и иска да ходи обуто точно с тях. Разбирам, че на теория на 55 квадратни метра е много трудно да изчезне червена велурена обувка 26 номер, но на практика е точно така.

Когато преди време тръгнах на работа, като ми изтече майчинството, си дадох сметка, че ще ми е още по-трудно да поддържам къщата в приемлив за нас вид (да не говорим за канене на гости!) и предложих на половинката да викаме веднъж седмично жена да чисти – при положение, че и двамата не обичаме тази дейност, а съседната агенция предлага такива услуги на цени, които са повече от приемливи, това ми се видя съвсем разумно. В отговор получих поглед тип ‘Как всички други успяват, а на нас ни се налага да наемаме помощ?’ и ми стана хем съвестно, хем обидно (особено предвид, че обичайно под ‘нас’ се има предвид мен, щом опира до домакинстване). Не е ли логично, че щом на пазара се предлага такава услуга, явно има и други като мен?!

За наше учудване, детето за момента изглежда е по-подредено и от двама ни, взети заедно. С нетърпение очаквам да стане на шест-седем и да може да се включва в миене на чинии и почистване на къщата – макар че, ако съдя по приказки на познати, по-вероятно е това да стане към девет-десет. Хм. Защо тогава детето на видима възраст шест от рекламата по телевизията вече мие чиниите на майка си?!

Радвам се, че нямаме домашно животно в момента. Ако съдя по количеството косми по пода, аз се скубя достатъчно. Дали е смяна на козината заради настъпващия нов сезон?

Раздразнена от постоянните въпроси ‘Къде ми е едикоя си дреха’, вместо прост поглед в гардероба с цел локализиране на същата, предприех нов подход. Чистите му дрехи събирам сгънати на купчина в другата стая – да си ги пренесе и подреди в гардероба сам, за да знае кое къде е, вместо да ме пита постоянно. Разбира се, резултатът беше повече от изненадващ. Очевидно, да си държи всички дрехи на куп значително улеснява намирането им. В момента неговата половина от гардероба е празна, всичките му дрехи са накамарени на заплашително растящата купчина. Аз яростно трупам новите отгоре, той все така не ги прибира и си дърпа което му трябва. Може би подходът ми куца.

Защо всички мъже смятат, че помагат много повече в домакинството, отколкото потвърждават жените им?

Пътьом подритвам пликче с винтове и дюбели, което се разсипва. По дяволите – в едната стая разпилени динозаври, в другата – железарии. Това маркиране на територията ли е? Дали да не взема и аз да си пръсна гримовете по пода в хола?

С положителност знам, че служа за пример на други жени, които с облекчение въздъхват ‘Има и по-зле от мен!’ Това малко ме засрамва, но не ме притеснява чак толкова – знам със сигурност, че има и по-зле от мен – и това действително носи морално удовлетворение. Знам, че чистене и подреждане не са силните ми страни, но пък готвя вкусно и пера редовно – това носи бонус точки, нали? Въпреки това, смятам да започна да викам жена да върши най-неприятните ми дейности веднъж в седмицата за по два-три часа. Мисля, че и мъжът ми узря за идеята, след като и сам вижда, че ние явно не се справяме задоволително с това. Предполагам, принос за това имах и аз, като му описах в розови краски колко ще е приятно срещу само няколко лева някой да пуска прахосмукачка и да измива, докато ние сме на разходка в парка.

Приключвам с почистването, а другата обувка все така я няма.

Мисля да не казвам на баба ми, че ще викам жена да помага с чистенето. Тя ще се потресе от идеята, че на света може да има жена и майка, която не само да не се справя с всичко, но и доброволно да се предава в битката. Баба ми е работила, домакинствала и успешно отгледала две дъщери. Дядо ми, лека му пръст, едно яйце не можеше сам да опържи. И за двамата мисълта мъж да помага в домакинството, или жена, която да не се оправя с всичко сама, е недопустима. За щастие, майка ми и баща ми не са такива. Баща ми готви често и хубаво и дори да не помага в чистенето, поне след себе си оправя. Защо всички мъже не се раждат научени на това? Имам чувството, че неволно съм част от някаква огромна конспирация, чиято единствена цел е да вгорчава живота на жените и вместо да прекарват свободното си време в почивка, се нагала да домакинстват.

Детето се събужда. Предупреждавам я да се обуе и да внимава, че подът е още мокър, а тя в отговор ми посочва къде съм пропуснала да мина с парцала и има петно. По дяволите, вече знаят да критикуват от най-ранна възраст. Помолвам я да го почисти тя, хем да не ставам, хем да се учи да помага – за мое щастие поне засега с огромно удоволствие иска да се включва в домакинстването. Надявам се този й ентусиазъм да се запази и дори увеличи за в бъдеще.

Чудя се, дали има начин да представя домакинската работа като нещо, толкова приятно и привлекателно, че и на баща й да му се прииска да помага.

Знам, че има жени, за които е въпрос на чест да се справят блестящо с всичко едновременно – като много от тях дори твърдят, че домакинската работа им носи удоволствие (съжалявам, не мога да повярвам, че почистването на тоалетната може да радва някого!). Понякога приказките между майки звучат като състезание – коя успява да се справи с повече неща по-добре. Аз мисля благородно да се откажа от тази надпревара и да се придържам към нещата, които върша добре и наистина ми носят удоволствие.

Чудно все пак, къде е онази обувка?

Автор: Бу за сп. Кенгуру, 2007

Харесваш? Гласувай! http://svejo.net/home/link_summary/15137

Нещо, което може да искаш да видиш: Из записките на една несбъдната добра домакиня

.


.

Из записките на една несбъдната добра домакиня

или

Експресно привеждане на къщата в ред за по-малко от 30 минути

(Когато майка ми прочете статията, доволно каза, ‘Браво! Добре съм те научила!’
Когато мъжът ми прочете статията, се оцъкли ужасен: ‘Под това твоето име ли ще пише?!’)

Получавате обаждане, че ви идват гости. Домът ви изглежда така, все едно е минал средно силен ураган, нанесъл значителни поражения. Имате по-малко от 30 минути. Можете или да излъжете, че внезапно сте заминали извън града (особено глупаво, ако са ви хванали на домашния телефон) или да приведете в изпълнение практичният план за Експресно Привеждане на Къщата в Ред.

1. Почистване

Ако по пода се търкалят валма прах като в Дивия запад, примесени с всякакви боклуци, части от играчки и остатъци от няколко вечери, то не можете да се разминете без почистване.

Трик: Минете с прахосмукачка/метла само там, където се вижда. Забравете за чистене под килимите и под диваните – кой ще надникне там?! Ако няма видими петна, прескочете миенето на пода; ако не може – измийте само там, където попада погледът.

Време: 5 минути

2. Бърсане на прах

По секциите и мебелите лежи дебел слой прах, на места разписан с ‘Аз бях тук!’ плюс дата отпреди два месеца? Няма страшно.

Трик: Както и в горната точка – бършете прах само там, където има опасност да бъде видян. Без угризения пропуснете най-горните лавици и вдигането на предметите, за да бършете отдолу. Ако нямате, сега е времето да се сдобиете с една от онези бърсалки за прах, които са с пера – те успешно забърсват или поне разсейват праха равномерно, без да оставят следи след себе си.

Време: 2 минути

3. Баня и тоалетна

Без тях не можете да се разминете – неизбежно някой ще поиска да ги използва, а вие надали искате да ги стреснете с безобразния им вид.

Трик: Пропуснете банята, съсредоточете се на тоалетната. Препарат, бързо почистване, готово. Не се старайте всичко да блести – няма време за това. Достатъчно е да е чисто наглед и гостите да не се притесняват да ползват тоалетната от страх да не лепнат някоя незнайна на науката ужасяваща болест. Ако ви остане минутка, повторете процедурата само с мивката в банята.

Време: 5 минути

4. Кухнята

Ако кухнята ви е като моята, то там е страшно да надникне човек. Определено трябва да вземете мерки, за да не плашите хората с по-слаби сърца.

Трик: Всички дребни неща, натрупани по плота, съберете в голяма купа или кутия, която заврете на някое недостъпно за любопитни носове място. Ще я разтребвате после. Почистете печката – само отвън, където се вижда – и плота, както и мивката. Няма време за миене на чинии – сложете ги в найлонова торбичка и ги приберете в някой шкаф. Всякакви тенджери, тигани и тави, които не са на мястото си, струпайте във фурната и затворете вратичката. Това е достатъчно да придаде горе-долу разтребен вид на кухнята. Преминете на следващата точка.

Време: 5 минути

5. Спалнята

Макар рядко, има опасност някой да се заблуди случайно или нарочно и да влезе там. За да не ви разнасят с месеци после, вземете спешни мерки да я приведете в ред (поне на пръв поглед).

Трик: Всички дрехи, натрупани по леглото, столовете и мебелите, съберете на наръч и бутнете в гардероба. Няма време за сгъване! Това ще направите след като си тръгнат гостите. Изпънете горе-долу завивките и покрийте с шалте или кувертюра. Ако нямате – крайно време е да се сдобиете! – ползвайте голямо одеало. Ако имате бебешка кошара и не се очаква бебето да спи там, докато гостите са у вас – ползвайте я за склад, а всичко нахвърляно вътре, покрийте с одеало – високите й стени надеждно прикриват съдържанието й.

Време: 3 минути

6. Тайната на заключената стая

Всяка стая, която не може да бъде приведена привидно в ред за по-малко от 5 минути, следва да има ключ, който да завъртите и ‘загубите’, докато не приключи гостуването.

Време: 0 минути

7. Под леглото

Във всеки дом има куп места, където могат успешно да бъдат скрити много неща, които не бива да попадат пред погледа на посетители. Използвайте ги!

Трик: Едно чудесно място е под леглата – смело бутайте там дрехи, играчки, книги и всичко разхвърляно, което може без риск от счупване да бъде наритано отдолу. Леглата покрийте с гореспоменатата кувертюра или одеало, които да висят до пода и да скриват разтурията отдолу.

Време: 1 минута

8. Скришни места

Използвайте въображението си и прибирайте всякакви неща, които не са на мястото си на скришно и далеч от чужди погледи. Такива са: печката, пералнята, чекмеджетата на фризера или вътре в камерата, зад секциите и т.н. После ще ви вземе време да ги намерите и разхвърляте както преди, но вие друго не сте и очаквали.

Време: 3 минути

9. Магията на здравото тиксо

Няма почти нищо счупено, което да не може да бъде експресно поправено с малко здраво тиксо. Счупени вратички на шкафове, гореспоменатите печка, пералня и фризер (вече натъпкани) здраво залепете с тиксо така, че да не могат да бъдат случайно отворени и да покажат съдържанието си.

Време: 2 минути

10. Детските играчки

Във всяка къща с дете обичайно има несметни количества играчки, които се търкалят навсякъде, особено в ден, когато ненадейно идват посетители, а време за подреждането им няма.

Трик: Снабдете се с голям кош. Минете с него по всички стаи и хвърляйте вътре всички играчки. След това сложете в някой ъгъл и покрийте с подходяща кърпа.

Забележка: избягвайте да слагате в коша с играчки чорапи, обувки, бельо и други неща, защото е много вероятно докато гостите са у вас, детето ви да реши да вземе играчка от там и пред погледа да лъснат нежелани детайли.

Време: 2 минути

11. Терасата

Ако имате тераса – следва да я използвате! Тя е чудесно място за временно съхранение на всякакви неща.

Трик: Снабдете се със средно голям кашон, в който да можете при нужда да нахвърляте неща, които не искате да бъдат на показ, и заточете на терасата (здраво облепен с тиксо).

Време: 1 минута

12. Освежете дома!

В една къща единствената приемлива миризма е тази на свежо, чисто и евентуално – на прясно изпечени курабийки. Вие курабийки не сте имали време да направите (а и в печката има тави, тигани и тенджери, надеждно складирани далеч от чужд поглед), затова се съсредоточете върху първите две.

Трик: Разбира се, най-напред отворете широко прозорците – чистият въздух е винаги добре дошъл. Винаги имайте у дома си шише-пулверизатор с вода, в което добавете няколко капки ароматно масло – за предпочитане лимон, но ако нямате, всякакво върши работа, включително няколко пръсвания от свеж парфюм. Ако нямате такива под ръка, с чиста съвест сложете малко препарат за почистване с добра миризма и пръснете на стратегически места (здравият разум подсказва да избягвате мебели, тъкани и килими). Домът ви веднага започва да ухае като след основно почистване!

Време: 1 минута

13. Вариант 2: Мега Експресно Подреждане при очаквани гости след по-малко от 10-15 минути.

Трик: Пропускате чистенето, бърсането на прах, подреждане и чистене на кухнята и спалните; съсредоточавате се на тоалетната, събирането на детските играчки и дрехи (особено ако са долно бельо) и бързо скриване на тайни места на най-неподходящите вещи, като не пропуснете да освежите дома накрая.

Време: общо 11 минути

14. Готово!

Поздравления – къщата ви има човешки вид! Измийте се, срешете се и си придайте спокоен вид, все едно не сте прекарали последния половин час в бясно търчане напред-назад.

По-късно ще се наложи да прекарате поне два-три часа в контролиране на щетите, но за това ще мислите после. Наслаждавайте се на компанията на гостите в току-що подредената си къща.

Забележка:

* Ако вече знаехте поне 8 от тези съвети, то вие очевидно нямате нужда от тях.

* Ако сте се потресли от поне 4 от тези съвети, не идвайте у дома.

Автор: Бу, публикувана в сп. ‘Кенгуру’ 2008