Tag Archives: жените

Блондинката като домашен любимец

“…Какво лошо има в това блондинката да бъде домашен любимец на мъжа?! Аз лично не бих се обидила. На мен като блондинка ми харесва да съм домашен любимец на мъжа…”

Това не са мои мисли! Авторка на крилатата фраза е Олга Ускова, председател на Международната (О! Боже) асоциация на блондинките. Русата дама е достигнала до това откровение в интервю пред в. “168 часа”.

В друго интервю същото платинено същество дава следният съвет за съблазняване на мъже:

“Усмихвай се, докато той не падне в краката ти и после можеш да започнеш да го мачкаш!”

Последно? Домашен любимец или строга господарка?!? А може би “волна пеперуда”. Все пак това е бизнесът на госпожата от руски произход – притежава Ферма за пеперуди.

Заради такива екземпляри като лидерски настроената госпожа, жените и блондинките в частност, имат лошо име. Освен, разбира се, ако целта на тези й излияние не е да се затвърди крилатото клише за задължителната комбинация – русо и глупаво! Ако някой ще ме представлява – било като жена или като блондинка, би ми се искало да е някой с по-малко пеперуди и повече здрав разум в главата!
via Cookies with cream
снимка (сс) http://www.bnr.bg

От сайта на асоциацията предоставям на вашето внимание клетвата на блондинките (оригиналната пунктуация и правопис запазени):

В името блондинките , в името на розовото , в името на чистото, и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.

* Кълна се никога да не забравям
* Да обичам мъже –„Викинги”
* Да обичам всичко розовото
* Да пазя дълга руса коса, къса пола, дълги крака с токчета, сини очи и усмивка като – основно бойно оръжие на асоциацията
* Да не мисля, за да не почернеят корените на косата ми
* Да забравим наученото в средно училище и университет
* Да обичам да ям ябълки и да пия компот
* Да знам датите в календара на блондинките и да ги спазвам
* Да не забравям поне 1 път на ден да направя шопинг и да мина през Сити Център София,“Bredal Feshein” София, шопинг мол „Ехселсиор”,Пловдив – любимите магазин на блондинки
* Да не отказвам на мъже с визитки „президент“
* Да не забравям какво правят блондинките на дъното на океана
* Да нося очила на челото си, за да ни ми е тъмно и страшно
* Да не забравя да излъжа поне 1 път на ден, в името на розовото и доброто
* Свещената книга на блондинките – списание „Ева” и „Shop” и последната страница с адреси на магазини
* Да не забравям за любимия Лазер в болница Леграно

Кажете ми, че това не е истина… 🙄

Advertisements

Барби или за възпитанието

Тези дни четох в блога на Капитал статия за Барби vs. Bratz.. Вчера Василена писа в блога си ‘Барби? Не, благодаря!’ Аз, естествено, имам мнение по всички въпроси (Флор ме увери, че е нормално) и по темата мисля ето какво:

В блога на Капитал прочетох куриозното изречение:
“Bratz не се отличават и с особени социални цели и амбиции, тяхната философия е просто – “a passion for fashion”.”
Василена изказва тезата, че играейки с Барби (и подобните й), детето отрано възприема тези стереотипи за женското тяло и ролята на жената в живота. Че купувайки Барби, родителите съзнателно подтикват детето си към това.

„Би било много лесно да се оправдаем, че лошите глобални компании за играчки и лошите рекламисти сексуализират децата ни, карат ги да порастват все по-рано, насаждат им стереотипи за ролите на половете и комплекси за външния им вид. Това обаче не би могло да стане без съучастието на родителите. Ние, възрастните, сме тези, които през последните 50 години сме купили достатъчно кукли Барби, за да се обиколи три пъти и половина земното кълбо, по данни на Мател.”

Един от коментарите към статията й ме впечатли:

„Макар че този модел и послание, което се носи от “безобидните” кукли ме плаши много, когато гледам как детето на мои роднини израстна с тях, с къщичките и всичките им възможни атрибути – вече е осемнадесетгодишна красавица с изкуствен бюст, удължена коса и силиконови устни.”

Именно – не без съучастието на родителите. Къде се явява ролята на майката и бащата в цялата тази работа? Те къде са в цялата ситуация с израсването и оформянето на ценностна система и критерии за красиво и грозно?

Лесно е да кажем, ето на, детето ми взе, че порасна куха лейка, защото като малко си играеше с Барби. Но това не е така. Родителят е този, който може да каже на детето си кое е грозно и кое – хубаво. Да му обясни, че куклите са кукли, а истинските хора не изглеждат така и това е нормално. Да подтикне играта на детето си към по-градивен вариант, а не да очаква Барби и производните й да му възпитават детето.

Братз нямали социални цели… Барби да не би да има някаква цел в живота?! И трябва ли всъщност играчките да имат социални цели и амбиции, когато родителите са тези, които трябва да насочат детето си към подобни? Една от малкото анимационни героини, за които се сещам (впоследствие претворена на кукла и линия дрехи за деца, разбира се, печалбата си е печалба) е Dora the Explorer – момиченце, което заедно със своята маймунка открива интересни неща по света.

Като майка на момиченце съм в течение на живота на Барби – както от линията на куклите, така и от списанието с идентично име.
От последното мога да разбера, че за Барби най-хубавият цвят е розовият; най-важното е ноктите и косата й да са направени, а дрехите й – съчетани добре. Социалният й живот се върти около пазаруване и партита с приятели.

Перфектен ролеви модел за деца, няма що.

Спрях да купувам идиотското списание. По-рано го взимах заради играчките-подарък в него, които радваха детето, но разказаните дебилни истории вътре преминаха границата на търпението и толерантността ми. Мисля, че сама ще успея да възпитам по-добри идеали от това, да съчетаем перфектно дрехите за детската градина с помощта на Барби като моден гуру.

Като дете завиждах жестоко на братовчедка ми, която имаше няколко кукли Барби от чужбина. Но характерът си е характер, а самото притежание не го изражда със сигурност – тя почти не играеше с тях, украсяваха й лавицата. Аз, от своя страна, много играех с един невъобразимо стар модел на Барби, наследство от сестра ми, който нямаше почти нищо общо със сегашната линия на куклите (а също и с един Пинко, с когото бяха семейство…и нататък ме е срам да разказвам). На 10 получих първата си истинска Барби – Барби дете, с дълга коса и перфектни пропорции на десетгодишно, съвсем достоверни. Няма такова щастие.

Философията, която и Маттел и MGA се опитват (и успяват) да наложат като ролеви модел за малките момиченца не ми харесва. Но това не означава, че ще отрека куклите или няма да ги купувам на детето си, като по този начин го направя аутсайдер. Боря се с нея с подръчни средства.
“Мамо, нали Барби е много красива?”
“Ами… хубава е, но истинските жени не изглеждат така.”

Дъщеря ми си играе както с няколко Барбита, така и с динозаври, коне и прочее неща – за щастие, за момента поне, успявам да избегна промития мозък, който да диктува, че модата и външния вид са най-важното в живота. Когато избирам кукла, взимам някаква интересна – например от линията Барби балерина взех две (впрочем, като изключим леката хидроцефалия, са с по-нормални пропорции). Дрехите на куклите избирам пак аз – и повечето са нормални дрехи като на жените по улиците. Избрах да купя Барби учителка – комплект с малки кукли-ученичета, чинове и пособия за учене. Подарих й моята Барби-дете с нормално детско тяло, за да може да играе на семейство.

Не обвинявам Барби. Обвинявам родителите, които оставят Барби и поп-културата да възпитават вкуса и мисленето на децата им вместо тях.

снимка (cc) shopping.indiatimes.com

Ако е било интересно, един глас в Свежо?

Прокурор даде мажоретки на съд

Ровейки в Гугъл по ‘мажоретка’ попаднах на следния материал (източник в. ‘Струма’):

Разложкият прокурор Валентин Михов дава на съд мажоретен състав заради къси поли и голи бедра. Магистратът се самосезирал, след като видял ученичките да дефилират на общоградско тържество в униформите си, които не се вписали в разбиранията му за висок морал. Мажоретките били по оскъдно облекло на празника на Разлог миналата седмица.

Справедливостта възтържествува, другари!

Всяко неприличие вече няма да пуска злокобните си разложени корени в чистото ни и високоморално общество.

Мажоретките ще понесат справедливото наказание на праведния прокурорски гняв за разголената плът, която показват на широката публика.

Следват: плувкини по бански, тенисистки по миниполи и гащи, а после, дай Боже, ще доживеем заслужени санкции за всички жени, които подкопават моралните устои на обществото, като си показват краката, облечени в поли над прасеца.

–––––––––

новите униформи на разложките мажоретки

Запознайте се с постановленията на прокурор Михов:

http://www.capital.bg/showimg.php?filename=oo_496731.jpg
http://www.capital.bg/showimg.php?filename=oo_496733.jpg
http://www.capital.bg/showimg.php?filename=oo_496734.jpg
(източник: в. Капитал)

Гласувайte против разрухата на моралните устои в Svejo.net!

Секси мацка!

Така и така сме се заговорили за възпитанието на подрастващото поколение и сексуализацията му…

Детето, почти на 5, ми каза вчера, че момчетата в детската градина им викали ‘Секси мацки’ и ‘секси мадами’. Не изглеждаше обидено, но някак озадачено.
Аз, от своя страна, намерих това за много странно и неприятно. Понеже тя не настояваше да говорим по въпроса, се задоволих да й кажа, че така не е много приятно да се говори.

Преди някой да викне радостно: ‘Аха! Двойни стандарти!’ бързам да поясня: тук, според мен, се явява ролята на родителя, който да възпита у детето си кое е правилно и кое – не съвсем.

Днес попитах госпожата в детската градина и тя ми каза, да, и това не е от вчера, а от поне седмица – като дойде време да лягат, момчетата започвали хорово да викат като песничка ‘Секси мацки, секси мадами’, а момичетата им отговаряли нещо си. Учителките правели забележки, но останах с впечатление, че става дума по-скоро за забележка за тишина, а не по повод на рефрена. Аз споделих с учителката мнението си: че това е странно и не ми е приятно. Че може би трябва да се спомене с две думи на родителите на децата, които от своя страна деликатно да поговорят с наследниците си. Тя ми каза, спокойно, мода, ще отмине. Не придавай значение.

Аз не се съмнявам, че е мода и ще мине. Знам със сигурност, че дечицата нямат представа какво е ‘секси’, или пък ‘мацка’. Разбирам, че просто са увлечени по новите думи и ги повтарят, без да знаят за какво става въпрос.

Проблемът за мен е другаде: ако на дете на 5 му се остави впечатлението, че да се говори по този начин, или да се отнася така с друг е нормално и в реда на нещата, то съвсем няма да е чудно, ако същото дете след още някоя и друга година се държи отявлено сексистки или възприема себе си/другите основно като сексуален обект (да ползвам модното словосъчетание).

Двама родители на деца от групата чуха края на разговора ми с госпожата и се поинтересуваха за какво иде реч. Аз им казах. Единият каза, няма значение, увлечение, ще мине и без да му се обръща внимание. Другата сподели, че дъщеря й е казала, че момчетата им викат така и тя се е обидила. Майката й казала, ‘Ама защо се обиждаш, маме, това е комплимент!’

Попитах я, наистина ли мисли, че дете на 5 трябва да приема такива думи като комплимент? Това ли е, което искаме да възпитаме в детето си – да се възприема така и да се радва, когато някой му каже ‘секси мадама’?

‘Мажоретка’? Мръсна дума!

След разказа ми за честването на 24 май в Пловдив, Василена написа пост в блога си, днес публикуван при Петя Кирилова – Грейди, по въпроса за мажоретките и ролята им в такъв парад – а именно, сексуализация на момичетата, символи на телесно и плът, насърчени преди всичко да си показват гащите и да си връткат дупетата за радост на педофилите.

Аз нямам против детето ми да е парадна мажоретка. Откога това, да си мажоретка (участник в трупа за модерен балет, народни танци, етс.) автоматично изключва това, да си умен, да си отличник и изобщо, да си пълноценна жена?

Трябва ли феминизацията обезателно да означава, че никога (ама никога, за нищо на света!) няма да се носят дрехи, които по някакъв начин ще навеят мисли за телесно и плът? И откъде, за Бога, в съвършено нормалните униформи на парадните мажоретки, се видя нещо непристойно и навяващо мисли за сексуализиране (и покана за педофилите, както се отбеляза в един коментар)? Тези момичета с нормални парадни униформи са примерно два пъти по-облечени от редовите момичета по улиците – масово явление, което засяга момичета от всякакви ‘прослойки’, както от ‘обикновени’ семейства, така и от високо интелектуални и културни такива… доколкото ги има.

Някой от пишещите знае ли какво точно прави парадната мажоретка? Къде точно се вижда как си ‘връткат дупетата’? Защото аз бях на това шествие и видях точно три мажоретни формации на различни възрасти. И нито една не си въртеше дупето, никой не си показа гащите, нито някой се опита да им гледа под полите. Напротив. Всички имаха много тържествено, много хубаво представление. И от реакциите на гледащите ги съвсем сигурно мога да заключа, че никой не ги приемаше като тъпи парчета с мисия да си показват гащите. Не, момичета: хората им се радваха, харесваше им тържественият дух, който мажоретките успяха да внушат, във въздуха се усещаше празничност и хората с удоволствие и радост аплодираха изпълненията им – защото виждат, че това е нещо хубаво и определено в тон с празника, а не парад на гащи и дупета.

„в настоящия си формат, този спорт е просто парад на плътта.“
А ако играеха народни танци, това нямаше да е парад на плътта, защото…?
Не знам защо няма момчета мажорети. Може така да се е случило. Може да не се смята престижно. Може да има в някои трупи, а точно в тези да няма. Ще ми е интересно някой да каже.

„Контрастът с момчетата, които носят иконите е просто потресаващ: мъжете като символ на духовното, възвишенето, а жените… на телесното, плътското…“, коментира Петя при Василена.
Петя, извинявай, но написаното е глупаво. Това, че момчета носят иконите, има съвсем елементарно обяснение (което, впрочем, може да се намери през гугъл): това са учениците от духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“ в града, която по съвпадение носи същото име, като училището. В духовната семинария учат само момчета, както е известно, по канон жени не могат да бъдат свещеници.

Мисля, че излишно се преекспонират мажоретките като символ на антифеминизацията и се търси под вола теле. Защо не се потърси подобен проблем в чалгата и чалга-поколението? Това е нещо, което със сигурност съществува и е значително по-наболяло от празнично шествие с участието на парадни състави мажоретки. Ако щете – всеки един танцов състав, без значение за какви танци говорим, показва не по-малко плът (а често и повече) и понякога сексуализацията е умишлено търсена и намерена. Което не е така в случая с парадните мажоретки и участията им в празнични прояви.

Има и момиченца-мажоретки от детски градини. И това ли е парад на плътта? И тяхната задача ли е да си връткат дупетата в покана за педофилите? Това е несериозно.

Не бих насърчила дъщеря си да стане конкретно парадна мажоретка. Но и не бих й казала, че ако иска да участва в такава трупа (или по модерен балет, народни танци, етс.), това ще е зло, което ще накара всички да я гледат като парцал, чиято мисия в живота е да си показва гащите пред широка публика. И съвсем определено не мисля, че това ще е причина тя да не е отличник (защото, може би, всички момичета, които не участват в мажоретни състави по дефиниция са ужасно умни и до една отличнички?!)

Василена се тревожи, че синът й може да порасте с впечатлението, че функцията на момичетата е преди всичко да радват окото, дори на празника на просветата. А къде е ролята на родителя в случая? Не е ли най-нормалното нещо да обясниш на детето си, че това е празнична проява и тези момичета са тук, за да вдъхнат още по-тържествен дух на събитието?

Моята дъщеря е почти на 5. Прави разлика (под мое влияние) кои танци са не особено красиви или уместни и коментира. Мажоретките й харесаха безусловно. Петгодишният й ум не заключи, че това, което правеха момичетата, е ‘грозни танци’. Защото съм се постарала да й покажа, и ще го правя и в бъдеще, къде е границата между хубаво и лошо, между красиво и грозно, прилично и неприлично. Иска ми се повече хора от обществото ни да правят същата разлика и тя да не е само наизуст.

Акцентът на проявите за празника при Петя и Василена е съвсем изместен. Не съм съвсем сигурна защо. Знам със сигурност обаче, че ако бяха тук, да го видят, надали щяха да пишат точно тези разсъждения. Аз бях и гледах. Гледаха и още стотици хора. И нашето впечатление беше съвсем различно.

Можете да гласувате за статията в Svejo.net

.