Tag Archives: забава

И баба знае

Долните бисери и правата над тях са на потребителите на бг-мамма, бабите им и Бг-мамма.

***

Прибирам си бельото от простора и си го сотрирам на леглото, като обяснявам на баба ми:
„Тези гащи са ми за спорт, тези за мензис, тези за секс“
А тя  – „Боже, Боже, а ние едно време секса го правехме без гащи!“

***

Едната ми баба в отговор на следното учудване от страна на снаха си: „Оле, майкоо, какъв голям корем си имала…“, рече: „Това не е корем, това са мускули!“

Другата баба си водеше бележник с телефонни номера и разни записки, на едната от страниците се чете следното: „Ликарство за кошките……следва рецепта…………….
Стеван почина на 28 октомври 1988 г.
042/45987- Марийка, дето се запознахме в баня Пиперка и вярва у Бога
042/64238- Веолетка
042/69463-Антонета…
ликарството за акъла 2 пъти на ден по 1/2“

Същата гледа балет. На сцената се появява балетистът в главната роля, бавно пристъпващ в бял клин, плътно прилепнал по тялото. Тя отвратено извръща глава , кръсти се и казва: „Пуу, господ да го порази този! Не го е срам, да си показва срамотиите! Не ви е срам и вас, да ме вкарвате в грях като ми пусате да гледам такива работи. Crossing Arms

***

Гледат двамата с брат ми сериала „Дързост и красота“ и той й казва: „За мене този филм е една боза“, а тя му отговаря: „Нали? Сладък е като боза!“.

***

Брат’чедката отива на море. Баба ми я изпровожда и й вика „И да внимаваш – да не влизаш в морето, мари.”

Пак тази баба, пак на брат’четка ми – обяснява да не се притеснява, че няма талия: „Ами такава ти е инструкцията, мари“ (разбирай “ конструкцията“).

***

Бабата на баща ми. Слушали по радиото предаване за това как човек стъпил на Луната. Бабата не чува за какво иде реч и вика: „Тези какво говорят, чедо, не чувам?“
Баща ми: „Стъпили на Луната бабо, представяш ли си!“
Бабата: „Господ да ги убий! Нищу свято не уставиха тез комунисти!“

***

Обясняват на една баба за новия метод Ин-витро.
– Хубаво, баби, хубаво, ама старият си беше по-добър.

***

Баба ми се запознава с мъжа ми. Подлага го на класическия разпит – къща имаш ли, кола имаш ли, какво работиш… ами откъде си? Мъжът ми се изпъчва и гордо заявява „Шоп съм, бабо“. А баба ми, със скръбен поглед и тиха въздишка, отронва „Ех… шоп-нешоп, щом те е харесала…“

***

Имахме си ние една баба, почина по-лани на 100 години. Та тя така и нямаше акт за раждане, само в архивни кръщелни книги в църквата е записана. Покъсно и набавиха акт за раждане, де. Но нея в миналите години я е тормозила тази работа и  нявгаш питала майка си:
– Мамо, язе кога съм се родила?
А майка й отговаря:
– Ба, майкьо, не помниш ли, кога се ягнеа овците!  Laughing
/за справка, овци се ягнат всяка година и като почнат от ноември, та до март/

Пак тя в диалог с правнук й. Той на 10 год.  и я тормози, подигравайки и се за нещо, а тя на 90 год., му се кара:
– Подигравай се, подигравай се, ти като остарееш и яз на тебека ке ти се подигравам!

Много беше хитра. Като и се приядеше нещо и не смееше да си каже в прав текст, а само мрънкяше на снаха си:
– Мацееее, оно не ке ми се толко чак много яде, ама са ми набъбнали бозките, ке земе да ми дойде млекото, да станем за смех.
/пак около 90-те ги редеше тия с млекото и бозките  Laughing /

***

На братовчед ми – инструктор, пилот, бабата като го изпраща, винаги заръчва:
– И по-нисичко да летиш, и по-полекичка.

***

На моята приятелка бабчето и разказва как докато разглеждала каналите на кабелната попаднала на порно и и казва: „Е добре де Пете, как ядат с тая уста после?“

***

Разказвам на баба ми колко е добър новия ми гинеколог (имах проблеми преди това и тя ме попита как съм). И че е млад и много мил, а тя ме пита:
– Е добре, де… Не можа ли нещо да го омаяш.
– Ами, бабе той ми е лекар, освен това го видях с приятеля му, имам предвид „такъв“ приятел, интимен.
– Е, това не го разбирам. Как го правят, къде го мушка?
Хлъцнах и тъкмо да почна да обяснявам, тя казва:
– Сигурно в гъ*а.
Аз  Embarassed:
– Амииии да…
А баба ми (съчувствено):
– Душицаааа. Да няма гърдичка да ‘фане, да се порадва.
– Ама, бабе, той след като харесва мъже, значи гърдите не са му толкова радост.
– Ами да. Сигурно му мандахерца топките“   35

***

Моята баба и кръстословиците: дядо ми много ги обичаше и тя му купуваше книжки с кръстословици. Но си мърмори „хъ, не може да се сети закусвал ли е сутринта или не, ама тия ги решава“. Пак тя ми поръчва 2-3 гумички. Питам я защо са и, а тя решила, че дядката много пари харчи за кръстословици и му давала молив да пише с него. И после трие и след 2-3 дни му ги дава пак.

***

Когато брат ми си взел компютър, баба ми го понаблюдавала как работи и накрая казала: „Мите, дай ми това телевизорче за село, че моето там се развали.“

***

Отиваме на гости на бабата на мъжа ми, която е на 76 години. Оплаква се, че няколко месеца ще е сама, няма какво да прави, няма с кой да си говори и т.н. познатия репертоар. Аз:
– Може да се виждаш с комшийките, ще поприказвате, ще излезете на разходка…..
–  А, с кого да излизам, те всичките тука във входа са пенсионери…

***

„Анито забременяла и ще се жени. Запознала се с момчето на спирката на автобуса и забременяла. Пък ти (към внучката си) като не чакаш автобуси по спирките, няма да забременееш. Стига си ходила пеша на работа, ами стой по спирките…“

***

Едната ми баба е на 86 години, да ми е жива и здрава. Тя през целия си живот е гледала овце – големи стада. Та на прибиране овцете се броят и така тя сега като няма какво да прави, все намира какво да си брои. Та веднъж седим ние на една пейка на двора на къщата и си говорим с баба. По едно време настава мълчание, то слънчице препича, есенно време и беше  много приятно. Изведнъж баба казва “ единайсе круши липшет“ и аз така  Shocked Поглеждам пред мен едно не много голямо дърво круша и круши по него. Та баба статистика им водеше  Very Happy

***

Баба ми, Бог да я прости, на 80г. отива да гледа на кино „Слийвър“ с Шарън Стоун. Падаше си тя по еротичните филми и книги, много беше щастлива като почнаха след 90-та да излизат свободно. Та коментар след филма: „Оле-оле, мани голотиите, ама какви неща правеха!“ И следващата реплика: „Обаче аз гледах, ама нищо по-така не видях…“

***

източник

Реклами

Мъжо, прощавай!

Цвилих от смях. Не, това не описва достатъчно – търкалях се по пода. Такава прекрасна обява човек не намира всеки ден! Как после човек да не обича интернет? Любовта веднага пламна и се разгоря в мен!

Ето как ще се изпълни желанието ми да живея в Санкт Петербург…

ДОЛУ РЪЦЕТЕ, ПРИНЦЪТ Е МОЙ!

п.с. някой може ли да подправя документи? трябва ми годината на раждане да стане -10… ще се разплащаме после!

Вижте каква прелест:

––––––––––––

Игор
Русия, Санкт Петербург
Възраст: 39 години


Търси да се запознае:
с момиче на възраст 16-20 години

Кого искам да намеря:
Кралство се увеличава, а достойна Пепеляшка все няма и няма (без лоши навици, с добри външни данни и наличие на интелект), за да се превърне в принцеса, способна на преданност, вярност и любов (без интимно минало, да знае какво е чест от млади години и какво е да сложиш нова дреха). ДА НЕ ПИШАТ: с мания за величие, считащи, че са последния задник на планетата; запуснати неудачници; залежали стоки на брачания пазар; хората с нетрадиционна ориентация; завистливи идиоти, чиито дискусии, съвети, въпроси тук на никого не са необходими. Коментари не оставяйте, не се интересувам. Не предлагайте тяло за продажба, гнуслив съм. Пишете само по работа, останалият словесен боклук няма да бъде четен.

Цел на запознанството:
Брак, създаване на семейство

––––––––––––

А сега, заповядайте да видите принца:















п.п.с. исканите качества имам (е, част от тях…), документите ще подправя, децата ще представя за сестрички, с мъжа си ще се разведа… на какво ли не е готов човек, когато срещне истинската любов (която се къпе във вана със златни чучури!)

Линк

Ценоразпис

Уважаеми колеги,

предвид затягащото се кризисно положение, от днес, 22.04.2009г. в нашия отдел влиза в сила нов ценоразпис на предоставяните услуги от служащите. Моля същият да бъде сведен до знанието на гражданите.

ЦЕНОРАЗПИС НА УСЛУГИТЕ, ПРЕДОСТАВЯНИ ОТ ОТДЕЛА

1. Отговор на въпрос
2. Правилен отговор на въпрос
3. Същото, но в писмена форма
4. Отговор на глупав въпрос
5. Вежлив отговор на глупав въпрос
6. Правилен отговор на глупав въпрос
7. Вникване в проблема
8. Вникване на проблема с посочване на недостатъците
9. Вникване на проблема с отстраняване на недостатъците
10. Вникване в проблема с искрено съчувствие

.  11. Съчувствие
.  12. Искрено съчувствие
.  13. Съвет
.  14. Правилен съвет
.  15. Изпълним съвет
.  16. Правилен и изпълним съвет
. 17. Замислен поглед
.  18. Мълчание
.  19. Вежливо мълчание
.  20. Виновно мълчание
.  21. Мълчание с радостна усмивка
.   22. Мълчание с иронична усмивка
.  23. Мълчание със замислен поглед

2 лв.
5 лв.
10 лв.
12 лв.
15 лв.
20 лв.
5 лв./час
10 лв./час

15 лв./час

Услугата не е активна в момента
10 лв.
20 лв.
5 лв.
10 лв.
15 лв.
20 лв.
Безплатно (до понеделник)
1 лв./мин
2 лв./мин
10 лв./мин
5 лв./мин
10 лв./мин
5 лв./мин

.

Тане Николов, управител

/подпис, печат/

tane22

видяно тук

Мама е в банята

Мили деца,

Не се притеснявайте, не е дошъл краят на света. Просто вземам вана. Ще ми отнеме около 30 минути и включва сапун и вода.

Да, знам как да плувам. Дори да не знаех, да се насиля да се удавя в два сантиметра полутопла вода е по-тежка работа, отколкото имам енергия. (Което ми напомня, че изцяло съм ‘за’ научни проекти, но следващия път когато искате да видите дали пластилина плува, използвайте студена вода).

Не се паникьосвайте, ако не изляза навреме. Чувала съм, че хората не се разтварят във вода и бих искала да пробвам теорията.

Докато съм във ваната, бих искала да запомните няколко неща:
Голямата плоскост дърво между нас се нарича врата. Не тропайте на нея, за да чуете гласа ми. Обещавам ви, че въпреки че не ме виждате, съм от другата страна. Не копая тунел за бягство и не бягам зад граница, без значение какво съм казала преди малко. Честно.

Ще има много време по-късно да ми разкажете как е минал денят ви. „По-късно” означава времето, когато няма да съм гола, мокра и съзерцаваща дъвката в сешоара. Знам, че имате важни неща, които да ми кажете (Моля ви, нека някое от тях да е, че сте измислили нов начин да надувате балони, а не нов начин да добавяте дъвка в косите си…)

Вярвате или не, да викате „ТЕЛЕФОНЪТ!” през затворената врата няма да го накара да спре да звъни. Вдигнете слушалката и приемете съобщение. Тъй като Удивителната Четяща Умове Майка има почивен ден, ще се наложи да запишете това съобщение. Използвайте хартия и молив. Не използвайте брат си и перманентен маркер. Не можем да го пуснем на училище с татуировка – телефонен номер.

Водата ме прави мокра, не глуха. Все още мога да чуя разликата между звука на „нищо” и звука на дете, свирещо на пиано с топка за баскетбол. Също така мога да ви чуя да бърборите с всичка сила. Избирам да не ви отговоря.

Не се обаждайте в работата на баща си да му кажете, че съм в безсъзнание в банята.

Без значение колко би ми харесало, водата не ме кара да забравям. Помня кои сте и защо сте наказани. Не, не може да отидете до съседското дете да играете. Не, не може да отидете до съседското дете да използвате тоалетната. Ако някой е в нашата втора баня, просто ще трябва да мислите сухи мисли и да чакате. Освен ако нямате четири крака и опашка, не си и помисляйте да излезете навън да „полеете” моравата. Знам, че кучето го прави. Съседите не чувстват нужда да ми се обадят, когато кучето го прави.

Освен ако къщата не гори, стойте вътре и дръжте вратите заключени.

Не излизайте навън да хвърляте камъни по прозореца на банята, за да привлечете вниманието ми. Знам, че това работи във филмите, но това е реалността, място, където хората не обичат да седят във ваната, докато камъни и счупено стъкло им валят отгоре.

Не подпалвайте къщата. Извикайте ме, ако има нещо спешно.

Нещо спешно е:

  1. Татко е паднал от покрива.
  2. Брат ти и/или сестра ти кървят.
  3. Пред къщата е спрял червен пожарникарски камион.

Нещо спешно не е:

  1. Татко е заспал.
  2. Някой по телевизията кърви.
  3. Пред къщата е спрял червен пикап.

Между другото, всички експерименти с пластилин са отменени оттук насетне.

Бъдете послушни. Забавлявайте се. (Да, можете да правите и двете едновременно.)
Опитайте оцветяване, да изиграете игра или да платите купчината сметки на масичката.

Скоро ще изляза. Може би.
Обич, мама.

Автор неизвестен, преводът мой, източник.

Злополуки с Photoshop

Аха, да, разбира се, че имаме Фотошоп, да, ще я оправим малко тая снимка да стане по-добре, ей тука ще пипнем малко, аха, да, така е много по-добре, хайде още малко, да, ей, екстра стана, готова е за публикуване, супер се получи, браво, пускаме я!

…и на следващия ден…
Мамкамумамкамумамкамукакможахдапропуснадавидятова!


43-сантиметровият кръст на Скарлет О’Хара ряпа да яде. Моделът на Maxim Mexico е постигнал минимум 38 см обиколка!


Защо само семейство Адамс да отглеждат самоходна ръка? В The Daily Mail явно също разполагат с една, която обича да позира.


Свършиха ви моделите с два крака?


Да защитим морала! ‘Не!’ на женските зърна!


Естествено, че Анджелина Джоли е сред най-желаните на света! Кой не би пожелал жена с впечатляващи еднометрови ръце?


Разбира се, че ще защитим самоличността на бебето ви, госпожо!’


JCPenney: където долни челюсти не са нужни.


Някой във френското списание Public е решил, че Анджелина се нуждае от разбуждане. Защото иначе, нали разбирате, ще изглежда странна.

  • Как ще изглежда детето ви? Дали ще има крака?
  • Десет неща, които можете да правите без да употребявате долната част на тялото си.
  • Половин дете, двойна веселба.


От днес на пазара: единствената зърнена закуска, която ви прави бял!

Тези и още много, много други вижте на http://photoshopdisasters.blogspot.com/

Свежо?

Из обяви за покупко/продажби в авто форумите

(източник: интернет)
==========================================

Легенда:
S – seller (продавач)/Seeker (търсещ нещо)
I – interested (кибик/заинтересуван от обявата/лаик/на всяко гърне мерудия)

S: Продавам BMW е30. Цена 3000лв.
I: Какъв двигател?
S: С вътрешно горене…

S: Продавам алуминиеви джанти, тип петолъчка. СНИМКИ НЯМАМ.
I: А снимки няма ли да качиш…

S: Продавам алуминиеви джанти 16″, прикрепям и снимка (следва снимка на джанти, тип спици)
I: С колко дупки?
S: С много, но ако не броим спиците и централния отвор – 5.

S: Купувам спешно вежди (за фарове).
I: Моите, за съжаление вече ги оскубах, но ако искаш, може да спазарим едни мигли?

S: Купувам табло с оборотомер до 260км за BMW E34. Ако може продавача да е жена, може и с едно дете, осигурена, може и да пуши, но да е запазена. Все пак табло е това, не е шега работа!

S: Продавам BMW E30 318 ’88. Recaro, нови гуми, лети джанти 15″, стерео. Цена 2700 лв.
I: Цената окончателна ли е или може да се намали?
S: Е ти какво очакваш, да ти дам някой лев да го вземеш ли?
I 2: От мен да мине, аз ще го взема без пари, може една бира да черпиш.

S: Продавам Ford Escort RS. Червен, в много добро състояние, Remus.
I: Това е третата обява, която пускаш за този курник и все не можеш да се отървеш от него. Защо не пробваш да го пуснеш в http://www.imot.bg, може някой да го купи за външен кенеф!

S: Продавам Opel Astra 16NZ седан, ’93. Колата има само две малки ръждички.

S: Продавам Renault Megan ’95.
I: Майка ти знае ли?

S: Продавам гуми 206/xx/xx…

S: Купувам бензин A95H.
I: Предлагам ти невероятна оферта- A95H на цена 1,64BGL, местонахождение- най- близката до теб бензиностанция OMV. Денонощно!

S: Продавам три гуми 195/60/16, австрийски. Цена 30лв.
I: Грешка, цена 300лв.

S: Търся разпределителен вал с кобилици за м20б20.
I: Имам
I2: Абе Я***е (запазена анонимността на пишещия), има ли нещо, което да го нямаш?
I3: Акъл

S: Купувам накладки и маслен фитър за BMW e36
I: Нови или втора употреба?

S: Търся джанти 11″ за BX.
I: Абе, да не караш BMX и да ти се е изтрило M- то, защото досега Ситроен с 11″ джанти не съм виждал!

S: Продавам НЕГЪРМЯЩА плочка за газова уредба

S: Купувам прОжини…

S: Продавам акОмОлатор…

S: Продавам MP3 плейър Pioneer DEHxxxx, внос от USA. Цена 700лв.
I: Мой човек, че той тук нов е 250 евро, при това с гаранция.
S: То тези тук в магазините са ментета…

S: Продават се алуминиеви джанти BBS със ПИЛОТНИ гуми BARUM, 17″. Цена 3000лв (прикрепена е снимка на джантите, монтирани на WV Passat).
I: А ти сигурен ли си, че цената е ТРИ ХИЛЯДИ ЛЕВА?
S: Ами, ако Passat- a е включен в цената, изглежда логично…

S: Купувам кожен подлакътник за BMW e36.
I: Нямам, но мога да ти предложа комплект магнитни наколенници.

S: Продавам лети джанти 13″ за Opel. Цена 50 лв (добавена е снимка на добре изглеждащи оригинални Opel джанти)
I: А защо са толкова евтини?
I2: Ами, ти ако искаш, му дай 70…

S: Продавам зимни гуми 175/70 R13
I: Стават ли за Opel?

S: Продавам Toyota,…(следва списък с екстри по колата). Обявата е валидна до Четвъртък!
I: Какво става след Четвъртък, колата почва да се подарява ли?

S: Заменям петолъчки джанти от Golf III GTI за обикновени петолъчки.

S: Продавам Pontiac Fiero с проблем в двигателя и пукнато предно стъкло, джанти 16″ с нови гуми. Може джантите отделно – 700лв.

S: Продавам 20-тонен крик.
I: Абе, тоя крик е много тежък бе, аз тоя крик не мога да си го извада от багажника

S: Продавам пролетни гуми.

Един глас в Свежо.нет?

.

Летя с колата

гост-блогър е Флор* 😀

Мъжът ми ми подари кола. Обезумяла от щастие се виждам, как поря магистралата с развени коси, рокля на точки и кокетни ръкавички. Животът е прекрасен, мъжът ми двойно.

Оказа се, че мечтите ми са малко прибързани, защото трябвало да усъвършенствам шофьорските си умения. Да, добре. Не съм сядала зад волан близо десет години и не помня, как точно се потегляше. Хмм. И кое точно беше мигачът?… Съпружието се превива от смях, но обещава опреснителни курсове. И така започна моята шофьорска одисея.

Ден 1. На полигона
Омъжена съм за най-милия и търпелив мъж. Обяснява бавно и подробно. Не се ядосва, дори ме окуражава. Всеразбиращ и всеопрощаващ е. Угасих колата 5 пъти. Мога да завивам.

Ден 2. На полигона
Угасих колата 3 пъти. Щях да блъсна единствената друга кола. Мъжът ми леко се изнерви, но каза, че се справям задоволително.

Ден 3, 4 и 5
Полигонът тесен за мойта душа е.
Прочетох целия правилник за движение по пътищата.

Ден 8
Закарах колата до село. Трудно може да се каже, че летях с колата. По-скоро пълзях със средната скорост на костенурка с травма на крака. Всички коли, няколко велосипеда и един кон ме изпревариха. Смели хора… и коне! За сметка на това пък вече мога да преценявам дистанцията по страничното огледало. Напомням си, че съществува такова и в дясната страна на автомобила.

Изобщо няма да ви описвам следващите няколко дни. Слагам огромен стикер с надпис внимание на ръчната спирачка. Не трябвало да бъде вдигната, докато карам. Съпругът ми обяви просто, че е доволен от голия си скалп, поради невъзможността да види, колко бързо побелява.

Ден пореден
Първото ми кормуване в града се случи в пиков час. Самочувствието ми спадна като на абитуриент, който не се е уредил с дама за бала. Кракът ми трепери. Някакви хора ми свиркат непрестанно и дори обяснението, че ме свалят не омилостивява любимия. Изпреварват ме от ляво и от дясно. Да не казвам, колко много безделници спокойно си се разхождат по улиците. Мъжът ми казва, че трябва да мисля. Е, как да мисля и да шофирам едновременно? Почти бях готова да призная поражението си, но не мога да преглътна, че съседката Иглика, дето прилича на кукла Барби и има точно толкова мозък, ходи на работа с кола. Сама! Решавам, че още утре трябва да повторя упражнението, въпреки ужасения поглед на навигатора ми.

Повтарям. На другия ден пак. И пак. Мъжът ми май ме мрази. Вече дори не се шегува с жените шофьори.

Ден следващ
Откраднах собствената си кола. Въпреки видимото нежелание на инструктора ми да ми гласува доверие, решавам, че съм готова за първото си самостоятелно каране. Използвам липсата на съпружието, грабвам ключовете, стопирам детето на задната седалка, като три пъти проверявам, дали коланът е закопчан, инструктирам го да пази пълна тишина и… паля. Изглежда съм звучала отчаяно, защото детето не гъкна през целия 5 минутен преход с колата от къщи до офиса на баща му. Паркирам като по учебник. Бих искала да кажа, че се дължи на майсторството ми, но си е чиста случайност. И липса на други паркирани коли в радиус от 2 км. Детето ме похвалва. Мъжът ми не може да си поеме дъх. Пребледнява. Тича бързо до колата, за да огледа щетите. Щети няма и той облекчено пие голяма чаша вода.

Следващият месец е белязан с упоритото ми присъствие зад волана. Отнасям хиляди подсвирквания, пренебрежителни погледи и ругатни. Синът ми разбра какво значи вдигнат среден пръст. Трябва да призная, че има и много мили шофьори, които ми влизат в положението и дори изчакват търпеливо да запаля угасналата си кола. Все още е пълна мистерия, защо се случва така. Мъжът ми вече си позволява по чаша ром, което откъдето и да го погледнеш си е комплимент. Бях решила, че няма да близне повече алкохол през живота си.

Днес съм за пръв път сама на работа с колата. Пристигам в 8 и паркирам с една сложна маневра напред-назад. Добре, де. Не е толкова сложна, но ми е за пръв път. Излизам от колата и виждам ехидния поглед на колегата. Поглеждам го изпод вежди и втъквам в чистачката розов надпис: Аз съм блондинка и паркирам както мога.

Мда. Май е време да се изруся.

ПП. Днес не ми се наложи да крада колата.
ППП. Съседката Иглика блъсна колата. Не злобея, обещах й да я возя.

Ако мъките на Флор с шофирането са ви развеселили, вот тук.

*Флор е строга, но справедлива. Истинска капанка по душа, тя има бърза мисъл и остър език, за ужас на мъжа и сина си.

Коя е най-висшата степен на разсеяност…

Това са бисери, принадлежащи на потребителки, подбрани и копирани от мен от форума на Бг-мамма. Авторските права принадлежат на авторите им и на Бг-мамма.

Забравих си бебето на един панаир. Просто изключих, че имам дете и добре, че си беше там, където го бях зарязала с количката Embarassed

Зима, студ, сняг, сутрин отиваме на градина и на работа – опаковала съм детето с дебел гащеризон, грейка, шапка, шал ръкавици. Аз също съм се опаковала порядъчно. Излизаме от къщи заключвам двете врати, викам асансьора, отварям вратата и подканям малката да се качва…. детето се дърпа, аз му се карам, че ще изтървем автобуса. Натиквам го вътре и слизаме долу. Отварям входната врата и то горкото пак се дърпа и ми вика „Мамо аз така ли ще ходя ?“ Поглеждам я……тя по домашни чехлички Embarassed

Дааа, ето и моят номер – Гери беше на месец и нещо и отваме на консултация. Влизам и заставам пред вратата на кабинета да изчакам. След малко излиза сестрата и ме пита за какво съм. Казвам, за консултация. И тя – Как се казва детето. И аз с особена физиономия не проронвам и дума – просто изключих! Не можах да си спомня името на собственото си дете! Shocked Жената се позасмя. Какво ли си помисли! Сетих се след 5 секунди де. Но умората си беше казала думата при мен май.

Уф, изкарвах си задграничен паспорт и ме питат имам ли деца… Преди месец и половина беше, отрекох като един комунист на разпит. Жената ме погледна особено и ми светна, но до там, после ме нахока, че не му знам ЕГНто. Ей това е, отделих се от детето и забравям …. Crazy

Аз се разсейвам от време на време, но моята зълва е страшна в това отношение! Като живеехме заедно със свекървата една сутрин ставам аз, измивам си зъбите и се оправям пред огледалото в коридора. Влиза тя (зълвата) след мен в банята и оставя вратата отворена, та я виждам аз хубаво! Взима моята четка за зъби и почва да си мие зъбите, а аз щях да прирадна! И й казвам: „Ама това е моята четка“, а тя: „ами моята къде е? аз с тая си измих и вчера зъбите!“. При което щях да откача и отивам да се жалвам на мъжа а той ми вика с най-голямото си спокойствие: „Oстави, тя си е шматка! Ти си купи нова четка“!

В 27 г.с. ми случи да се запитам: „Какво толкова ядох, че така ми се е подул корема?“ Crazy

Вместо на такси махам на учебна кола и тя ме води докъдето казах.

Най, най-големия срам брах една сутрин на път за училище в едни локви от пороен дъжд…влачех си чорапогащника, който излязал от крачола и се пропил с вода. Бе викам, какво ми тежи толкоз на краката, разбрах де Embarassed
…и другите разбраха….

Вече два пъти си забравям ключовете, на вратата на блока. Последния път, след 2 часа разходка се прибираме с детето, гледам, че някакви ключове висят на бравата и си викам, я още един малоумник, който си зарязва ключовете на външната врата, уви, оказаха се моите Crazy

Аз една неделя съм сама у нас и решавам да изчистя хладилника. Изключвам го, чакам, лъсвам го и затварям. В понеделник вечерта, вече съм почти заспала, мъжът ми идва в стаята и ме пита – бе, жена, да не си чистила хладилника?
Аз в тоя момент решавам, че тооооолкова хубаво съм го лъснала, че е забелязал и идва да ме хвали и направо сядам сияеща в леглото – Дааааа, нали е много хубав? 😀
Пък той – ми да го беше включила след това, всичко се е развалило и размирисало (аз съм адски зле с обонянието и нищо не съм усетила)

Действието се развива през нощта, когато всички сладко спим – Йоана се събужда и казва, че й се чишка. Святкам нощната лампа. Бутам татито и му казвам да донесе гърнето. Почвам да събличам пижама, памперс и чакаме с малката. След малко повече от друг път татито влиза в стаята ляга на леглото, завива се и просто се наглася да спи. А ние седим с Йоана по голо дупе и чакаме гърне. Е, този път го сръчках по силно и му обясних, че съм му казала да донесе гърнето да пикае Йоана, а не той да се изпикае и да си легне. Милия го донесе де, но на другия ден се посмяхме.

Готвя картофи и решавам да сложа сол,да ама вместо сол слагам сода и се чудя защо ми се пеняват картошките така Embarassed

Всяка сутрин вземам торбичката с боклука да го изхвърля и влизам в махленския магазин заедно с него. Оставям го някъде, пазарувам си и после си тръгвам без да си го взема. Сещам се чак когато вече съм на километър разстояние, ама винаги се връщам. Mr. Green

За теб незнам, ама аз си тръгнах от парка с чужда количка – розова, че и с бебе в нея – девойка. Моят син тичаше щастливо на 300 метра от мен с татко си, който от своя страна цвилеше и се валяше по земята от кикот. Добре, че бързо вденах какво правя и не изскочиха купища разярени роднини на бебето.

Друг случай – свеки ни беше на гости една седмица. Няколко дни след като си беше заминала, аз се събуждам през нощта, поглеждам мъжо и му викам „Къде е майка ти?“ и той „Ми замина си “ и аз „Е кога?“ и той „Ми още в петък“ Mr. Green

А една нощ на морето леля ми скача, взима си детето (тогава на около 3 години) и го води в тоалетната, слага го на тоалетната чиния и вика „Айде пишкай, маме“ и малката пишка кво да прави. Като се върнаха установихме, че никой не си е направил труда да й смъкне гащите 🙂

В най-близкия магазин до нас обикновено ходя като излезем с детето на разходка. Онзи ден, обаче оставям Алекс на автопилот и на бегом се набирам да купя хляб докато спи. Купувам хляба, излизам ”летейки” през вратата и понеже винаги оставям количката в дясно от входа без да се замислям и да погледна хубаво, грабвам количката и хуквам към нас. След точно 3 стъпки се усещам, че нещо й има на тази количка. Светкавично ми минава през плиткия мозък: ”Баси, за 3 месеца и се скапа. Сега и нова количка ли трябва да купувам на целия зор. Ама сума ти пари дадохме за нея, по дяволите” и чак тогава поглеждам хууууубавичко количката и какво виждам??? Ама това не е мойта количка. Съответно не е мойто бебе. Умрях от ужас и срам. Оставаше само да ме изтипосат в Нощен труд под заглавие ”Разсеяна жена краде бебе пред магазин!” Ужас! Embarassed

Скорошна изцепка – влизам в едно малко магазинче и обявявам, че търся потник с къс ръкав.

Случка с един познат: Събрал се той с приятели в един апартамент да гледат мач. Пийват си, хапват си . Свършва пиенето и той решава да отиде да купи още. Връща се, влиза си човека, сяда да си гледа… изведнъж се оглежда и що да види: около масата други хора, седят и го гледат опулено. Та, човека объркал етажите …

Някои си забравят чантата в ХИТ, а аз миналата година минавам през ХИТ на път за работа… пазарувам две-три дребни неща и отпрашвам пеша към Бизнес парка… и по едно време се усещам, че нося пазарската кошница на ръката си…

Колега й носи кафе в службата да я черпи и й подава и една цигара. Тя, не че пуши, ама припалва от време на време. Решила жената да се възползва изцяло и запалила фаса…
По едно време щедрия и бъбрив колега тактично напомня на майка ми, че цигарата се пуши – не служи за разбъркване на захарта в кафето, за това си има друго Mr. Green

Друг случай от ученическите години – ставам в 6.00ч за училище – абсолютно несъбудена, пускам котлона да си правя кафе и влизам в банята. Като излязох се оказа, че на котлона не е кафеварката, а бурканче с кисели краставички Mr. Green Някъде в този период си намерих изчезналия учебник по физика в камерата на хладилника…..

Бързам за работа и се качвам в такси и казвам местоработата и като стигнахме се оказа,че колата просто е жълта, а човекът от неудобство ме закарал, че и пари не ми взе.

Един колега беше направил следното: Акал, пишел смс, пратил го, но продължил да държи телефона в ръката си. Избърсал се, но вместо да хвърли хартийката във водата, хвърлил телефона …

Аз съм доста разсеяна, мъжа ми също. Но знам за един човек в Самоков, който отишъл с служебната си кола да пазарува стока в София, като свършил работа, се качил на автобуса за Самоков и си заминал.

А моята баба, лека й пръст, ме забрави на гарата и тръгна с влака без мен 🙂 Добре, че живееха съвсем близо, та си се прибрах, а тя се върна със следващия влак 🙂

Един път си изпуснах спирката точно 6 пъти. Броих ги. Значи представлява нещо такова – качвам се от спирка А, трябва да сляза на спирка В, обаче я пропускам и слизам на спирка С. Нищо, казвам си, ще хвана автобуса наопаки и ще сляза на спирка В. Качвам се пак, но в момента в който преминаваме покрай спирка В пак се разсейвам и я пропускам. Слизам на спирка А – о! – мисля си – е… случва се – и айде автобуса наобратно, пак към спирка В. „Все пак, трети път едва ли ще я изпусна“, си мисля. Е, изпуснах я. Айде пак обратно. Изпускам я 4-ти път. Не е възможно това, си мисля, докато я изпускам за 5-ти път. След като я изпуснах за 6-ти път, изобщо не слязох на спирка А, ами си продължих обратно към къщи и злополучно се прибрах, че то малко ли време мина, закъдето и да съм отивала, изпуснала съм го. Изобщо не помня какви бръмбари съм имала в главата по това време, че да ми се случи такова нещо, ама то аз съм си разсеяна по начало.

А една зима, след училище наобяд съм си легнала да поспя, страшно уморена бях. По едно време чувам шум от зарчета по табла. Ставам, гледам навън тъмница, часовника показва 5 часа. Отивам в хола, майка ми играе табла с гаджето си. „Леле – викам – вие не сте добре!“, „Защо?“ – питат хората, и с право. „В 5 часа табла да играете!“ – „Е какво като е 5?!?!?“ – недоумяват те… то било 5 следобяд.

Веднъж се припознах в трима човека накуп. Гледам аз от далече вървят една приятелка, мъж й и майка му. Че като завиках след тях имената и на тримата…. онези хора се обръщат гледат ме странно, а аз все по-убедена че са те, вече видяла и лицата им. Продължавам да викам, тичам да ги настигна, те пак се обръщат и се блещят и си продължават напред, а аз не – упорита – викам и тичам след тях. Като ги настигнах – срам! Трима съвсем други! Извинете – казвам – припознах се…. Embarassed

Ааааа и едно страшно смешно – имахме една приятелка с котка, като бяхме малки. Тая котка редовно бягаше от тях, само да види пролука на външната врата и веднага е изтичала надолу по стълбите. Та някой от тайфата току я намери и я върне у тях. Веднъж я намерих аз, качих се до тях и изобщо не си направих труда да звъня на звънеца, ами просто отворих външната им врата и я метнах вътре със засилка, та да мога да затворя бързо вратата преди котката да се промуши обратно навън. След като захлопнах вратата изведнъж загрявам, че мятайки котката съм видяла един облещен Shocked и съвсем НЕПОЗНАТ човек насреща си. Объркала съм етажа. Представям си какъв шок е някой да ти отвори изведнъж вратата и да ти метне котка насреща 😆 После пак отворих и си я взех обратно де Mr. Green

Беше забавно? Глас тук: http://svejo.net/home/link_summary/31272 

.

Готови ли сте да станете родители?

Смятате, че е време да имате дете? Сериозно се замисляте за топуркане на малки крачета из къщи? Умилявате се до сълзи, когато видите чуждите наследници сладко да играят с мама и татко? Имате дете, но искате още едно?

Поспрете! Преди да предприемете решителни стъпки в посока деца, проверете с този прост тест дали сте готови за такава важна промяна в живота ви!

1. От аптека си купете лекарство за повръщане. Взимайте го рано сутрин към 5, всеки ден в продължение на няколко седмици.

2. Ушийте си къса престилка с голям джоб отпред, която добре ви опасва. В джоба сложете тежести, обвити в мек плат – започнете от 3 килограма и плавно увеличавайте тежестта до десет килограма. Носете я ден и нощ, без изключение.

3. Купете си няколко дебели пуловера, които обличайте един над друг. Нормално е да се чувствате огромни и трудно подвижни. Не сваляйте престилката!

4. Сложете сутиен с два номера по-малък, с дантела от изкуствена материя, който да ви е тесен, да дразни гърдите ви и да предизвиква неудържим сърбеж.

5. Трябва да се поддържате в добра форма. Купете диск с упражнения за бременни, които съвестно изпълнявайте всеки ден, облечени с пуловерите и престилката.

6. В три сутринта събудете половинката си и кажете, че ви се яде пресен ананас, който следва да ви се достави незабавно. Повтаряйте това на равни интервали, като сменяте обекта на желанието си, за да няма никаква предвидимост и готовност.

7. Навийте си часовника и през нощта ставайте на всеки 15 минути да пишкате. През деня не пропускайте да отидете до тоалетната на споменатия интервал.

8. Пригответе сак с вещи от първа необходимост и засечете примерно посещение до родилния дом в делничен ден в пет следобед с максимална скорост без предизвикване на ПТП. Можете да свалите пуловерите и престилката.

9. На всеки два часа сядайте в леглото, като гушкате възглавница. Не е позволено да я размествате или изпускате!

10. През нощта навивайте часовника и на всеки три часа правете упражнението с възглавницата. След това предайте възглавницата на партньора си да я друса поне половин час, а вие припаднете обратно в леглото.

11. Ден и нощ ходете с три и половина килограмова възглавница, гушната до тялото ви.

12. Нагласете алармата на часовника и се опитайте да се изкъпете, подсушите и облечете за две минути, преди да е изпищяла.

13. Няколко пъти на ден внезапно поливайте на рамото си малко мляко. Няма време за смяна, ходите си така.

14. Увеличете теглото на възглавницата на шест килограма и все така я носете със себе си навсякъде. Научете се да ходите до тоалетната и да готвите, като не я изпускате от ръце.

15. Играйте следната игра с партньора си: редувайте се да си скубете косата, да си бъркате с пръсти в очите, ушите, устата и носа и да сваляте светкавично очила и бижута от другия, които да метнете максимално далеч. Резки ритници по интимните места са позволени. Целта е атаката да е внезапна и неочаквана, а нападнатият да се опази, без да нарани другия.

16. Гответе в продължение на половин час суперспециално бебешко пюре. Изхвърлете го, без никой да е пожелал да го опита. Правете това всеки ден известно време.

17. Тайно от себе си намажете по дрехите и косата си бебешка храна и ходете така цял ден.

18. Разхвърлете кубчета, дрънкалки, остри предмети, топчета, пирони, пищящи играчки и кабърчета по пода. През нощта се опитайте да идете до тоалетната, без да вдигате шум, без да святкате лампата и без да пищите.

19. Между завивките разпръснете трохи от сухари и бисквити и поръсете с рядко желе. Забравете за тях и вечерта легнете отгоре им.

20. Увеличете теглото на възглавницата на десет килограма; носете я в ръце. Позволени са петминутни почивки.

21. Правете пробни спринтове от единия край на стаята до печката, контактите и тежки стъклени предмети на масата. Трябва да покриете разстоянието за време под секунда.

22. В голяма купа сложете максимален брой всевъзможни дребни предмети, топки, нарязани плодове и парчета сдъвкани бисквити. Завъртете я бързо няколко пъти и изсипете наоколо, покривайки максимално голяма площ. Съберете и почистете.

23. Оставете възглавницата. Започнете да ходите приведени с една ръка насочена към земята. Постоянно.

24. Под дивана скрийте сирене, риба, обелени плодове, купичка с храна и малко разлят сок. Забравете за тях за две седмици. Когато миризмата стане нетърпима, намерете и почистете.

25. От време на време внезапно лисвайте супа или рядка храна на земята. По-твърдите хапки метнете по стените и прозорците. Почистете.

26. Научете се да ползвате тоалетната на отворена врата, без значение колко човека живеят в дома ви. Докато сте вътре, разговаряйте с тях.

27. Творчески порисувайте по стените и новите мебели с перманентен маркер на височина един метър от пода. Пребоядисайте и претапицирайте.

28. На нощното шкафче сложете чаша вода. През нощта се пресегнете и я излейте в леглото между вас и партньора ви. Станете, подсушете и сменете чаршафите.

29. Купете си скъпо червило. Отчупете го от гилзата и добре го втрийте в килима. Почистете.

30. При всяко появило се желание за секс между вас и половинката ви нагласяйте часовник. Две минути след началото на екшъна при звъна на алармата прекратете всичко.

Ако сте направили всички точки в теста, те не са ви се сторили твърде трудни и все още имате желание за дете – поздравления, вие сте напълно готови!

Ако това ви дойде нанагорно, а все още искате да чувате топуркане на малки крачета, вземете си котка и й сложете обущенца от орехови черупки.

Хареса ви? Гласувайте! http://svejo.net/home/link_summary/30629

Автор: Бу за сп. Кенгуру, 2008

Това се е случило в древни времена… Три дни преди аз да се родя… Детски бисери

Това са детски бисери, принадлежащи на децата на потребителки, подбрани и копирани от форума на Бг-мамма. Авторските права принадлежат на авторите им и на Бг-мамма.

Шефът ни в отпуска, а трябва нещо да се съгласува с него… Обаждаме се у тях – и синът му (3 годишен) казва: ‘Тати много зает, вече един час ака в тоалетната и няма време не само за вас, но и за мене!’

Казвам й : Виж каква хубава супа са ти сготвили лелите от кухнята, а тя: „Дааааа, прекрасна изработка!“

Същият ни шеф и същият му тригодишен син.
Обаждаме му се пак вкъщи и хлапето казва: тати е болен!
А какво му е? – питаме ние.
Ами съвсем като пиян! Тича в банята и повръща.

Синът ми е на 6 и половина… нали се сещате колко „обича“ сутрешния тоалет!?!? Поредното събуждане вкъщи… Аз казвам на детето:
– „Марти, хайде влизай в банята да се оправиш и да не забравиш да си измиеш очичките!“
В отговор от негова страна ми се сервира:
– „Ама мамоооо, няма нуждаааа, АЗ СИ ВИЖДАМ!!!“

На почти три години дъщеря ми като видя морето и каза:“Малиииии, ква голяма локва….”

„Мамо, на Филип на гости му е дошъл пръ-пръ-дядо му“

Дъщеря ми ми казва, че иска зелен подарък. Аз започвам да се чудя какъв е този зелен подарък – жаба ли е, какво ли. Разпитваме я, тя само повтаря: зелен подарък. Накрая аз й казвам: Добре, де, какво да има в този зелен подарък? А тя: маймунка!

Синът ми мрънка за някаква игра на компютъра доста време и баща му казва:
– Стига си мрънкал наду ми главата!
– Еми хайде намери я де, да не мислиш че ми е лесно да мрънкам вече цял час.

Дъщеря ми на година и два месеца, притичва едва сутрин при нас на спалнята, отвива баща си, сваля му боксерите със завидна бързина и пита:
– Тате, какво е това?
– Пишка – отговарям аз. Следва нейния въпрос:
– А хапе ли???

Баткото ме гледа като кърмя малката и ме пита „Мамо, какво прави бебето, гърдичките ли ти надува?“

Иван, на 2,5 г се обръща към сервитьора китаец в ресторанта с „Виж, аз имам нови обувки!“, той „Какво?“ с видим ужас. Детето повтаря, потретя, китаецът вече е в паника, че не разбира поръчката, обръща се за помощ към нас. Ние обясняваме. Обясняваме и на детето, че господинът е от Китай и не говори български добре.
Един час по късно пътуваме към къщи е Ванко казва „Значи и дядо Тодор е от Китай, защото и той не ме чува когато му говоря“.

„Луната свети, има ток“

„Аз като стана циганин, ще си ровя в кофите за боклук колкото си искам!“

Пръскам се обилно с Dove и изпод блузата ми излиза талк на талази. Малкият отваря едни големи очи: „Ааа, пушек, пушек, гори!“

– Мамо, нека тати да чисти.
– Защо?
– Защото ти си малка за чистене…

По време на бременността ми с близначките много повръщах. Това е направило силно впечатление на Софи, защото отива при баба си и казва: ‘Бабо, мама толкова много повръща, че сигурно ще изповръща и бебетата.’

Голямата на ясла на около 2.5г. Госпожата я пита: Кажи сега какви животни имате в къщи? А тя: Ами мама, тати, дядо и куче.

А щерката на моята приятелка ( малко ангелче, страшно любознателно на 4,5г) прави следния запис в детската градина:
Придърпва госпожата и я пита: Госпожо, знаете ли как се правят бебета?
Госпожата, опитвайки се да запази самообладание, казва „Да“, надявайки се разговора да приключи или да поеме друга посока. Но не е познала.
– Добре, ама нека аз да Ви кажа – примолва се тя.
– Добре – съгласява се госпожата от немай къде
Усмихната до уши от познанията си малката заявявя годро:
– МАЙКАТА ГОЛА, А ТАТКОТО ПО ПОТНИК!

Голямата ми дъщеря (3 год. и 11 мес.): Мамо, ти знаеш ли, че като порастна ще стана майка на Ели (малката ми дъщеря на 6 мес.)
Аз: Как, бе Вики, нали аз съм й майка?
Вики: Ами ти като остарееш и станеш баба кой ще й бъде майка?

– Ти си на мама мишленцето, нали мамо?
– Да, мамо!
– А мама какво е за теб?
– ГЪСКАТА!

Снощи нагледно обяснявах на Гери, че слагам лекарство на носа й, за да се сбори със сополите и да не е болна вече. След 2 секунди размисъл казва: „Милите сополки!“

Дъщеря ми не иска да спи и измисля какво ли не, за да се измъкне от кревата си. Номерата й не минават, тя решава, че иска да ходим в кухнята, за да яде, аз отказвам, защото преди малко е вечеряла доста сериозно, при което тя със сърцераздирателна физиономия се хваща за корема и казва драматично „Сърцето ме боли от глад“.

Мъжът ми псува: – Мама му стара.
А синът ми: Мама не е стара бееее, мама е млада и хубава.

Преди 3 седмици дъщеря ми видя за първи път най-малкия си братовчед. Бебчето е на 2 месеца. Порадва му се и после хукна да си играе с големия си братовчед. Преди 2 дни си отидохме за празниците и когато тя отново видя бебето, обърна се към вуйна си и я попита с най-сериозния тон, на който е способна: „Ама вие още ли имате бебе?“

Когато големият беше на 2 години веднъж видяхме една циганка, която носеше на някъде метла и той се развика силно и въодушевено:
„Тате, тате, Баба Яга!“

Дните от седмицата: Първник, вторник, сряда, четвъртък, петък, шестък и неделя.

Тази вечер ме пита: „Ти какво си?“
– Човек – отговарям й аз.
– Ааа, не си човек. Ти си мама.

Редовно купуваме детска паста за зъби с вкус на ягода, с вкус на дъвка и т.н. Последния път в магазина сина ми обаче си хареса една детска паста с картинка на коте. Вървим към касата, и той ме пита: ‘Мамо, а как миришат котенцата?’ Изстрелвам без да се замисля: ‘Ами как, ако са чистички – на хубаво, ако не са чистички е малко гадно…’ Веднага следва въпроса: ‘А аз като си мия зъбите с пастата ОТ котенце, как ще ми миришат зъбите – на чистичко котенце, или на мръсно?’

Моята дъщеря, на пет години и половина, снощи заяви, че ще се омъжва за Самуил, защото „Майка му и баща му са много възпитани и интелигентни хора“.

Гледаме Нова Телевизия:
– Мамо, идвай, започва играта „Седни богат“

Взимам сина ми от градина. Питам го :
– Как мина днес?
– Ами госпожата ми каза да си почина на столчето в ъгъла (за наказание)
– Защо? Какво си направил?
– Нищо.
– Е, как така?
– Ами нищо, ама тя ми каза да стоя там и да чакам да ми дойде акъла.
Следва пауза и после добавя с вдигане на рамене и с цялата си наивност казва:
– И, мамо, аз чаках, чаках някакъв акъл…….ама той не дойде.

Една сутрин се опитвам да почистя носа на сина си с клечка за уши, а той се дърпа и ми вика: „Не ми бъркай в сополите.“

Малкият ми син /3г и 4м./ – „А! Мамо, пишката ми мърда!!! Сигурно е жива!“

Люлея я на една люлка и тя се хвали на всеки, който мине „Чичо/лельо, виж ме как се люшкам“. Минават двама мъже и тя почва да вика „Чичовци, чичовциии, вижте меее“- обаче те не и обръщат внимание и тя пак се провиква „Ей ти, чичото с голямото дебело коремче, виж ме ти казвам!“

Момченце иска от майка си да му купи яйце с играчка.
Най-отпред има само розови и той заявява: „Мамо, искам яйце, ама не дамско!“

Преди няколко дни си лягаме, аз точно съм се намазала с лосион за тяло и Михаела ме пита: ‘Мамо, на какво миришеш?’ Аз й казвам, че мириша на крем и я питам харесва ли й, а тя ми отговаря: ‘Не, предпочитам да миришеш на кюфтета.’

На заведение сме и ще закусваме със сандвичи. Даваме поръчката, но тя се бави, а синът казва:
– Тоя сандвич сигурно ще е мно-о-ого голям! Толкова време вече го правят.

Аз не му давам да яде царевични пръчки и той ме моли в магазина: “Мамо, моля те, купи ми боклуци!“

В кухнята сме и отвън се чува клаксон на автомобил. Дъщеря ми (на 3 години) се обръща към прозореца и казва сърдито: „Какво ми свириш, бе, тъпанай?“. Май трябва да внимавам повече, когато я возя в колата.

Идвам след 2 мамути.

Тъкмо разговаряхме със сина ми на тема как се забременява. Аз му обяснявам как тати поставя семенце в корема на мама, той ме прекъсва и казва: ‘Аз не те питам как се сади гора, а как се забременява, а и това с пишката дето ми го каза е доста гнусно.’

Питам вчера, какво са яли в градината.
Отговор: филийка – сурова, мека и мазна.

Синът ми е на 4 години и пътуваме в автобуса дълго и протяжно и по едно време той казва: ‘Пишка ми се’. Аз, естествено: ‘Стискай, скоро слизаме’. Ама скорото си е относително понятие. Той стиска, стиска и по едно време вика: ‘Мамо, а когато на човек много-много-много му се пишка, това вече голяма нужда ли е, или пак си остава малка?’

Дали на детето в първи клас да напише изречение с думата ‘предвестник’. И то написало: ‘Иван седи пред вестник’.

„Пък мама казва на тати обидни думи!“ Аз много изненадано питам: „Какви обидни думи пък съм казвала на баща ти?“ Тя отговаря: „Ами казваш му да мие чиниите!“

В трамвая – момче с коса до раменете. Моята го гледа, гледа, пък казва ‘Мамо, тоя батко кака ли е?’

Обикновено се возим на тролей, но сега чакаме автобус. Авточуса идва и тя, много учудена:
– Тролейчето си загубило презрамките!

Уффф, то смешката малко на мой гръб, ама …. Диманка онзи ден, докато се къпем, възторжено обявява: „Мамо, аз като порасна ще имам цици като твоите – големи и УВЕХНАЛИ!

Баба му му прави диктовка и му казва: „Дай сега да видя дали имаш грешки.“, а той й казва: „Аааа, виж какво, ако имам грешки то не е защото аз не знам как да пиша, а защото ти грешно си ми диктувала“

…Това се е случило в древни времена… Три дни преди аз да се родя…

Разказва си сама приказката за Червената Шапчица, аз подслушвам.
– Бабо, защо са ти толкова големи очите?
– За да те виждам по-добре, детето ми.
– Бабо, защо са ти толкова големи ушите?
– За да те чувам по-добре, детето ми.
– Бабо, защо ти е толкова голям носът?
– За да смъркам по-добре, детето ми

В детски магазин. Аз разглеждам, тя опипва закачалките. Нищо не харесвам, казвам довиждане, а тя се обръща и ми казва на висок глас: „Мамо, айде да ходим да пипаме в друг магазин!“

Опитваме се да махнем памперса, в резултат на което пишка в гащите. И след 3-тото напишкване за деня ми казва: „Мамо, купи други гащи, тия много пишкат“

Възвръщам се аз към делови живот и преди работна среща с много народ се слагам в строго костюмче, с тупирана косица и среднотежък грим:
Николай 3г и нещо възкликва: „Тате, виж, мама станала на леличка!“

„Мамо, айде да се разбереме така – ще съм умен и тебе ще те слушкам, ама не искам да съм добър, лошите са по-готини. Нали бе, мамо, айде, признай си…”

Един ден големият ми син – около 4г. тогава – ни чака на площадката да излизаме и аз му казвам : „Криси, извикай асансьора“ … и той се провиква „Асансьор, елааа!“

Лакирала съм си ноктите на краката с червен лак и дъщеря ми като видя, каза: ‘Мамо, днес си с червените крака!’

Миналия петък Тими се събуди с яко драйфане, почти нон стоп. Отиваме на лекар и точно пред кабинета пак му се доповръща. Излизаме навън, защото нямаше тоалетна наблизо. Явно от свежия въздух му поразмина за малко. Питам го аз: „Ще повръщаш ли, че лекарката ни чака“, а той: „Чакай да се зареди повръщането“.

Моят син наскоро навърши 4 години. Преди няколко дни, на излизане от един магазин, се разминаваме с едно момиче с големи гърди. Синът ми започва да я сочи и да ме дърпа: „Виж, мамо, тая кака колко големи цици има“. Аз му казвам, че не се говори така, а той ми отговори: „Мамо, аз много обичам каки с цици, не ми се карай“

В съчинение за родния град във втори клас написала: „В Силистра няма море, нито река. Има само Дунав.“

Гергана си играе на пързалката и ни подвиква /на мен и баща и/ да я гледаме: „Мамооо, татееееее….“ . Ние обаче си говорим и тя изнервена ни крясва накрая: „Родители!“ при което се обърнахме веднага….

Преди няколко дни се опитвам да пробутам на месоядната ми дъщеря зеленчукова супа за вечеря. Тя яде с очевидно нежелание. Изведнъж грейва цялата и с любезен тон ми казва „Извинете, а имате ли месце?“.

„Кокошката снася яйця, а петелът снася само бульони.“

Дъщеря ми беше на три годинки. Вървим по улицата и тя вижда бременна жена. Пита ме:
– Мамо, защо се е подула така тази леличка?
– Ами има бебче в коремчето и то го издува. Така се раждат децата. Ето, ти също беше в моето коремче, аз съм била в коремчето на баба, баба е била в коремчето на прабаба.. -почвам да изреждам аз.
– А тати е бил в коремчето на дядо! – завърши триумфално дъщеря ми.

– Знаеш ли, че на лошите шофьори им взимат книжките?
– Да, знам! Ако направят катастрофа и после минат на червено, и ако все още стои жив…

Минаваме край една пейка, до която се е изтегнала една явно кърмеща дакелка. Синът ми (на 3 години) вика: ‘Мамо, мамо, виж едно куче с много пишки!’

– Най обичам да съм рожденник в детската!
– Защо, на другите места не обичаш ли?
– Обичам, ама само там дават на рожденника да оближе свещичките!

Качваме се в рейса и я слагам да седне, обаче докато сядам и аз я побутвам леко и и казвам да ми направи малко място, а тя възмутено изревава „Ееейй, много си нахална, мамо“.

Дядо, твойто шкембе не е хубаво, на тати е много по-удобно!

Отива на гости и се връща сияещ – Мамо, леля Ванче ми сготви спагети! Бяха чисто голи с кашкавал!

Йоана, 3г, гледа телевизия и вижда мъж и жена да се целуват: „Мамо, тези защо се лапат?“

Рано сутрин в неделя. Мама и тати се „обичат“. Тъкмо свършва приятната част и от нейното легло се чува – ‘Чук-чук!’ Аз и баща и умряхме от смях. Когато се поуспокоихме, аз го питам – ‘Къде са ми бикините’….и получавам отговор от щерката – ‘Мамо, на пода са до леглото – там, където ги хвърли.’
Секс от сега нататък ще правим само когато тя е при баба си на гости.

„Мамоооооо, не ми казвай да ставам, не виждаш ли, че още спъъъъъъъъ?“

Когато се скарам за нещо и отида да я успокоявам: ‘Остави ме, не виждаш ли, че сега плача и трябва някой да ме гушне?’

Забавно ли беше? Вот тук: http://svejo.net/home/link_summary/29753

.