Когато бях бременна, много малко се замислях за кърменето на бъдещото бебе. И защо да се замислям? Бременна съм, раждам, кърмя. Разбира се, за мен, както за повечето бременни за първи път жени, най-важното на света ми се виждаше раждането: как ще протече, кога, къде…
Девет месеца седях и си гледах пъпа и растящия корем 🙂 И изобщо не се бях замислила, че бременността е девет месеца, раждането – само един ден, а животът с детето след този момент – е, ами, почти цял живот.
‘Образованието’ ми за храненето на бебето се свеждаше единствено до лекция от акушерка на курсовете за бременни. Никога не съм се съмнявала, че ще кърмя бебето си, но освен, че имах тази увереност, друго по въпроса не съм мислила. В разговор с по-възрастна от мен жена чух най-дългият срок на кърмене дотогава: тя беше кърмила синовете си по десет месеца. Добре, казах си, значи и аз ще кърмя толкова. След раждането на дъщеря ми педиатърката ми каза монотонно остарялата схема, по която й предстои да се храни, според която най-късно на 8 месеца има вече само две кърмения дневно, а на 10 – едно, след което очевидно се отбива. Честно казано, никога не ми беше минавала мисълта, че бебетата могат да сучат и след годинка, да не говорим след две – никой никога не ми беше споменавал такова нещо като възможност, не го пишеше в моите книги за бебета, нито бях виждала някой да кърми толкова.
Когато родих дъщеря си, започнах да я кърмя, точно както си бях представяла. Тогава още не знаех, че остарелите методи за кърмене не са адекватни и вероятно именно поради тях толкова голям процент жени много бързо започват да дохранват и скоро отбиват бебетата си, въпреки че вероятно са искали да ги кърмят доста повече време. Съвсем скоро се разбра, че тези методи на кърмене (на три часа, без нощно хранене, подсладена вода, ограничено време на гърдата) не дават желания резултат: бебето ми не само не наддаваше, но след 40-ия ден беше започнало да спада на тегло. Озовах се в затворен кръг на кърмене, дохранване с изцедена кърма, цедене, стерилизиране на шишетата, о, Боже, пак е дошло време за кърмене…
Детето ми очевидно беше по-умно от мен, защото въпреки всичко случващо се, нямаше никакво намерение да се отказва да суче. Около 4 месеца след раждането попаднах на книгата, която ми беше най-полезна: ‘Книга за кърменето’. От нея разбрах къде съм допускала грешки; пак там прочетох революционната идея, че всъщност бебетата можели да сучат и след годинката и това е съвсем нормално. С помощта на новонаучените неща в кратък срок успях да реорганизирам кърменето на дъщеря си, да спра дохранването и досадното цедене и да започна да се водя по бебето, а не по часовника. И тогава пред мен се откри цялата прелест на кърменето: изведнъж усетих колко е приятно и лесно.
Веднъж разбрала колко хубаво може да бъде, в никакъв случай не бих се отказала с лека ръка от него. Започнах да чета още повече и да попълвам дупките в знанията си.
Разбрах, че всъщност преди някакви си 50-60 години е било норма и практика бебетата да сучат над годинка, а по-често по 2-3. В разговор със собствената си баба научих, че тя и четиримата й братя и сестри са били кърмени по две-три години, а тя самата е кърмила двете си дъщери 1г 2м и 1г 4м., докато се е върнала на работа, и се почувствах глупаво, че не съм се досетила да потърся информация от първа ръка, вместо да ровя интернет, за да разбера същото.
Така бавно и постепенно идеите ми за кърмене се промениха значително. Спрях да поставям крайни срокове докога ще суче бебето ми. Защо да прекратявам една близост, която носеше много радост и удоволствие и на двете ни? Реших да оставя дъщеря си да се отбие сама, когато е готова за това, започнах да се доверявам повече на нейните инстинкти и на своето тяло. Това решение се оказа правилно за нас.
И така, защо може да поискате да кърмите бебето си над годинка?
Здраве. В дългосрочен план кърменето носи много ползи както на бебето, така и на майката. Кърменето профилактира рака на гърдата, яйчниците и матката, като риска от рак се намалява правопропорционално със срока, който жената кърми. Профилактира се и ракът на гърдата при бебетата момиченца. В още по-дългосрочен план, по-дългото кърмене понижава риска от развитие на остеопороза в късна възраст при майката.
Кърмените деца растат по-здрави, боледуват по-рядко и по-леко. Това е от особено значение, ако детето посещава обществено заведение, като ясла или детска градина, където всеки ден е в контакт с много повече рискови фактори (и означава по-малко отсъствие от работа за майката, по-редки посещения при педиатъра и по-малко пари за лекарства).
Всъщност съставът на кърмата се изменя по много любопитен начин: след първата година количеството на антитела и имунни фактори в нея нараства и става още по-високо след втората. Това показва съвършеният замисъл на природата – в крайна сметка, след първата година детето започва да е все по-изложено на източници на инфекции, докато расте и опознава света (най-вече докато се опитва да сложи голяма част от него в устата си).
Спокойствие. Кърменето след годинката (а и преди нея) обикновено значи много повече от хранене. То помага за близост, сигурност и комфорт. Повечето майки особено го оценяват в тази светлина, когато се наложи да успокоят ударено дете, да тушират болезнено никнещи зъби или да успокоят хиперактивното дете във фаза на ‘тръшкане’. Разбира се, на кърменето не може да се гледа само в тази му роля, но хей, това е вашата специална суперсила и когато се налага, можете да я използвате без притеснения.
Независимост и постепенно израстване на нуждите. Противно на често срещаното мнение (обикновено необосновано, проучванията и споделили личен опит казват точно обратното), по-дълго кърмените деца не стават по-зависими от майките си в детството и зряла възраст. Напротив – често те са самостоятелни и водят обичайния за възрастта им социален живот. Всички възрастни изглежда бързат децата им да растат по план. Да ядат повече твърди храни по-рано; да се отбият по-рано; да бъдат независими и да могат добре да се социализират още на броени месеци; да спят самостоятелно възможно най-скоро… за къде е това бързане? Родили сте дете – дайте му време да бъде такова. Нали не искате да имате дребен възрастен у дома още на 10 години? Когато една нужда е била посрещната и задоволена – като нуждата от кърмене и съответния близък контакт с майката – тя изчезва. Ако напротив, не е била задоволена, тя остава налична както в детските години, така и по-късно, под различна форма.
В определени ситуации кърменето може да бъде част от свръхзависими отношения. Но същото може да се каже за храната, възпитанието и други аспекти на връзката родител-дете. Това няма общо с кърменето само по себе си, а с отношенията между поколенията и е тема на съвсем друг разговор.
Какво още? Често на майките, избрали да кърмят над годинка, им се налага да се справят с по-деликатни ситуации, наложени от чуждо мнение. Някои по-чести са:
‘Когато бебето има зъби, е време за отбиване.’
Някои бебета се сдобиват с първо зъбче след годинката. Други се раждат с 1-2 млечни зъба. Със сигурност природата не би създала толкова несъвършен механизъм, зависещ изцяло от никненето на зъбите, нали? Това, че бебето има зъби, определено не е пречка за кърменето (а ако случайно се опитват да чешат венците си на гърдата, като хапят, много бързо се научават, че ако го правят, мама ще ги свали от гърдата). Зъбите служат, за да се учи детето да дъвче с тях храната, различна от мляко, която започва да яде около шест месеца след раждането си, нищо друго.
‘Ако не го отбиеш сега, никога няма да се откаже да суче!’
Някои майки избират да се измъкнат от ситуацията с хумор:
‘Ще го кърмя до първи клас и после отбивам, наистина!’
‘Когато започне да ми разкопчава сутиена сам с една ръка, мисля да спра.’
Други предпочитат просто да обяснят фактите, решението си и да отстояват правото си да отглеждат детето си по начина, по който те са избрали. Трети игнорират нацяло подобни забележки.
При всички положения сигурно е едно: всички деца рано или късно са готови да се отбият (обикновено между 2 и 4,5 години). Ако вие и детето се чувствате комфортно и нямате проблем с идеята за продължителното кърмене, то на никой друг не му влиза в работата докога ще кърмите.
‘След 6 (12) месеца в кърмата няма вече нищо полезно.’
Това мнение е съвсем грешно. То показва колко неосведомени могат да са някои хора в нашето общество, за съжаление понякога дори хора в сферата на здравеопазването, относно кърменето. Кърмата в крайна сметка е мляко, видово специфично за нашите деца. Тя не променя магически състава си във второ качество, когато бебето навърши определена възраст и все така съдържа протеини, мазнини и други важни хранителни и нужни на бебето и детето елементи. Както и преди съдържа специални растежни фактори, които помагат на имунната система да съзрее, което помага на развитието на мозъка, който нараства с най-бурния си темп между раждането и тригодишна възраст. Съставът й се нагажда според нуждите на бебето, не е статичен и тя се променя заедно с постоянно променящите се изисквания на организма на детето. С това никое готово мляко не може да се похвали.
Често можете да видите пораснало бебе над годинка да засиява в щастлива усмивка, като види, че майка му ще го кърми. Или докато суче, да пусне гърдата и да се засмее щастливо и радостно.
Кърменето не е само храна. То дава на бебето и детето сигурност, комфорт, близост, много положителни емоции… Не знам за вас, но аз, както много други майки, не бих заменила тези моменти за нищо друго.
автор: Бу, публикувано в сп. По-здрави, 2008г., тук с допълнения
photo: FreeDigitalPhotos.net
Щом четете това, значи или кърмите по-голямо дете, или възнамерявате да го правите и темата ви е интересна. Затова няма да ви учудя много, ако ви кажа, че кърмата след годинката си остава чудесна, с всички полезни свойства и съставки, които е имала и преди. Министерството на здравеопазването в България препоръчва през първите 6 месеца от живота си бебето да е само на кърма, последвано от постепенно захранване с допълващи храни, като кърменето продължава по начин, предполагащ кърмене поне до една година; уважавани институции като Американската Академия по Педиатрия съветва майките да кърмят минимум една година, а Канадското Педиатрично Общество и Световната Здравна Организация насърчават кърменето да продължи до две години и след това толкова, колкото майката и детето желаят.
Нашите баби и дядовци, а нерядко – и майките и бащите ни – са били кърмени дълго. Кърмене до 2-3 години е било нормата преди няма и 60-80 години назад – а човешката природа и нуждите на телата ни не се променят в никой случай с бързината, с която се развиват технологиите, индустриализацията и най-вече рекламата, опитващи се да наложат изкуственото хранене като масова практика.
Затова може би има и някои разпространени заблуди за кърменето след първите 12 месеца, за някои от които ще поговорим тук.
Copyright (c) koratmember
Детето ми не яде кой знае колко други храни, за разлика от връстниците си – това нормално ли е?
Първите шест месеца от живота си бебето е получавало само майчино мляко, а през следващите шест плавно е захранено с допълващи храни, които да разнообразят диетата му и да го научат да приема нови вкусове, текстури и консистенции. При все това, повечето родители, подкрепени от педиатрите си, предпочитат темпът на захранване да се съобрази с нуждите на бебето и през втората половина на първата си година повечето от енергийните и хранителните му нужди се покриват все още от кърмата. Средно около 20-25% от дневния му рацион е от другите храни. Когато човек сравнява своето дете, привидно ядящо съвсем малко „твърди” храни, със съседчето, което на едно сядане омита порция като за възрастен и пита за още, може да се притесни, че изостава. Но е нужно просто да си спомни, че хората са на първо място (и особено на тази възраст) бозайници: майчиното мляко е важно за тях и им осигурява важни имунни и растежни фактори, хранителни вещества, ензими и хормони, които не могат да си набавят другаде и със сигурност в не толкова подходяща и лесна за приемане форма. През втората година количеството на допълващите храни плавно ще се увеличава и ще измества все повече майчиното мляко, докато достигне съотношение поне 50/50; децата, които сучат през третата година от живота си, покриват около 10% от дневните си енергийни нужди от кърмата.
Вече мина годинката, докога е нормално да суче?
Можем да сравним хората с „братовчедите” им, приматите, с които споделяме 98% от гените си. Горилите и шимпанзетата кърмят малките си приблизително до възрастта, в която им излизат първите кътници (около 6 години при хората), и средно 6 пъти по периода на бременността, или за хората – 6х9=4,5 години. Едно проучване сред примати показва, че малките им се отбиват, когато достигнат средно 1/3 от теглото си като възрастни – тази възраст при хората е 5-7 години. Всичко това не значи, че всяко човешко дете трябва или ще суче до първи клас, но със сигурност ще успокои родители, които се чудят до кога ще суче детето им. Многобройни изследвания показват психологически и здравни ползи за кърмените деца – и тези ползи са кумулативни, натрупват се с времето. „Колкото повече, толкова повече” важи не само за гърненцата с мед 🙂
Copyright (c) 123RF Stock Photos
Детето ми е злоядо – отказва да си изяжда порциите. Трябва ли да го отбия, за да прояде?
Децата не се раждат злояди – това би било еволюционна безмислица. Но те могат да станат злояди, особено ако свързват процеса на хранене с неприятни емоции (например някой да настоява да ядат храна, която не могат да изберат сами, да определя количеството й, часа за хранене, начина, по който да се изяде…) Това, съчетано с факта, че едва-що навършили годинка, все още ядат сравнително малко допълващи храни, задоволяващи около четвърт от хранителните им нужди, може да притесни родителите. И кърменето няма много общо в случая (всички познаваме достатъчно злояди, некърмени деца), освен че детето свързва гърдата с положителни, приятни емоции, за разлика от гоненето с лъжицата. Обичайно за децата, които са добри в подражаването, е достатъчно да им се даде възможност да имитират нас, възрастните. Да могат да седнат на масата, когато са гладни, а не по часовник. Да имат възможност да изберат от храната, сложена в чиниите, това, което им се яде в момента, да ядат само толкова, колкото искат… И разбира се – в приятна компания. Храненето е социална дейност, а за малкото дете любимата компания е тази на семейството му.
Автор: Бу за сп.’Първите седем’, 2011
акредитиран Ла Лече Лига лидер-консултант, IBCLC международно сертифициран консултант по лактация, RLC регистриран консултант по лактация
Изминаха два успешни месеца с безплатното училище за родители в Пловдив. Беше посетено от много родители, бъдещи и настоящи, за жалост малко от тях – татковци (предполагам заради деня и часа, в които се провежда). Безплатното училище за родители в МОЛ Пловдив продължава с пълна пара! И през есенните и зимните месеци ще се провеждат срещите-дискусии на различни теми, свързани с раждане, кърмене, захранване&отбиване, грижи за детето… всичко, което да е от полза за новите и не-толкова-новите родители.
В края на всеки месец имаме гостуващ лектор. През август Поли от ЕваСпорт гостува на срещата, посветена на Хранене на кърмачката, физически упражнения за бременни и родилки и показа лесни и практични упражнения за преди и след раждане. През септември Диана Георгиева от GugaSling разказа Всичко за носене на бебето в слинг.
Това е програмата за октомври – лекциите-срещи в МОЛа, както и Ла Лече Лига събитията в гр. Пловдив през месеца. Заповядайте всеки вторник от 10ч. на последния етаж на МОЛ-а, в средата на месеца на Бебешко кафе, а в края му – на ЛЛЛ среща!
4 октомври, вторник,
10ч., МОЛ Пловдив,
лекция-дискусия „Раждане: Методи на обезболяване и комфорт по време на раждане – традиционни и нетрадиционни техники”
11 октомври, вторник,
10ч., МОЛ Пловдив,
лекция-дискусия „Кърмене: избягване и преодоляване на проблеми и трудности”
12 октомври, сряда,
11ч., Градската градина, Бебешко кафе,
Имате въпроси за кърмене? Заповядайте на Бебешкото кафе и ги задайте!
18 октомври, вторник,
10ч., МОЛ Пловдив,
лекция-дискусия „Захранване и хранене: Здравословни рецепти за бебета и малки деца… и цялото семейство”
25 октомври, вторник,
10ч., МОЛ Пловдив,
лекция-дискусия „Грижи за бебето: Пелени за многократна употреба” с гостуващ лектор Олга Дукат от „Естествени идеи“
29 октомври, събота,
10:30ч., Ла Лече Лига среща,
детската площадка в градинката на Енергото (долната, откъм Четвъртък пазар/Обредния дом – срещу кафене Легал), тема: „Факти за кърменето: ползи за телата ни”
0888-555-385 – национален телефон за подкрепа, информация и помощ за кърмене на Ла Лече Лига
Блог на пловдивската група с новини и събития: http://lllplovdiv.wordpress.com/
Публикувано в кърмене, родителство
С етикети ЛЛЛ, Ла Лече Лига, бебе, бременност, захранване, курс за бременни, кърмене, майка, MALL, Mall Plovdiv, раждане, училище за родители
“Захранване, водено от бебето”. Какво значи това? Казано с две думи: това е добре забравен нов-стар начин за запознаване на бебето със семейната трапеза. Все повече родители избират този метод на захранване и то определено набира популярност в последните години.
Едно от най-важните неща в това захранване се подсказва и от самото му име: водено от бебето. Тоест, нещата се случват тогава, когато бебето е достигнало до етап в развитието си, в който е готово за тях физически и емоционално. В случая със захранването, особено във воденото от бебето, това рядко се случва преди средата на първата година. Но това е съвършено нормално и логично, предвид факта, че именно около тази възраст организмът на бебето съзрява достатъчно, за да може вече да преработва пълноценно храни, различни от мляко. Затова и НЦООЗ* към МЗ, Министерството на здравеопазването, Ла Лече Лига, както и водещи организации в областта на детското здраве като Американската академия по педиатрия, Канадското педиатрично общество и Световната здравна организация препоръчват първите шест месеца от живота си бебето да бъде само на майчина кърма, а след тази възраст в менюто му да бъдат постепенно включвани допълващи храни, които не изместват кърменето, а се дават паралелно. Препоръките на СЗО са кърменето да продължи до 2 години и повече; тази възраст е ориентировъчна и то може да продължи толкова дълго, колкото майката и детето й желаят.
Защо бебето е готово за захранване именно около средата на първата година? Тогава малкото човече вече постига контрол над някои от нещата, които прави, и може волево и съзнателно да покаже дали иска дадено нещо, или пък не – безспорно важен момент, когато опира до хранене. Всеки би искал да има избор дали да яде дадена храна или не, нали? Около пълни шест месеца след раждането бебето вече може куп неща, но важните за храненето са:
• Има контрол над врата и главата си (и може да се извърне от храната).
• Самостоятелно седене – може да седи без опора (контрол над торса).
• Губи рефлекс за избутване с език навън (защитен механизъм, който до този момент го е предпазвал да не поглъща други храни преждевременно).
• Хващане с 2 пръста – от 6 месеца нагоре, обичайно около 8-10 м фината моторика на бебето започва да се развива все по-добре и то започва да хваща като с пинсети с показалец и палец дребни неща, които често носи в устата – включително и парченца храна.
• Интерес към храната на възрастните – един от най-сигурните начини да разберете дали бебето ви е готово за захранване е, когато забележите, че ви краде храна от чинията.
Бебето ви може да не проявява всички признаци накуп, но е желателно да са налице повечето от тях, преди да му предложите да опита храна, различна от мляко. Проучванията убедително доказват, че няма ползи от захранването преди тази възраст, дори напротив – открити са немалко вреди, сред които повишен риск от алергии, астма, стомашно-чревни проблеми и заболявания на горните дихателни пътища… така че няма защо да бързате. И докато „човешка” храна ще яде още много, много време след това, само на мляко бебето е за кратък период от живота си, въпреки че след захранването кърменето може да продължи още много време (и е препоръчително това да стане).
Захранването, водено от бебето, е стар начин да се храни бебето, без да се замесват пюрета, каши и други „специални” бебешки храни. Всъщност е доста вероятно прабаба ви да е захранвала децата си точно така – когато са готови да си вземат сами парченце храна и да го сложат в уста – моля, заповядайте на общата маса. В модерният свят този метод се разпостранява от 2006-та насам благодарение на британската акушерка Джил Рапли, която е голям защитник на този начин на бебешко хранене и смята, че той е отличен начин вместо храна от бурканче, да предложим на бебето си богат избор от здравословни храни – а също може да е отличен повод да преосмислим храненето на цялото семейство. Храненето на децата е до голяма степен подчинено на личния пример, който родителите дават и ако искате малките да се хранят здравословно, добре е на първо място да погледнете как се храните самите вие.
Плюсове/предимства
Захранването, водено от бебето, вместо от родителя, дава възможност много по-тънко да се усетят нуждите и желанията на детето, когато му позволим то да избере и реши кога и какво да яде. По този начин фината настройка на форителя и детето се получава по-лесно, а също позволява по-добро разбиране на кърменето, когато позволим на детето да има права и желания. На по-късен етап се предлагат храни, различни от мляко, което почти автоматично значи по-дълго кърмене. Няма нужда от закупуване на специални купички, лъжички, каши, бурканчета пюре… всичко, от което имате нужда, е готово за захранване бебе, лигавник или друга подходяща дреха, удобен стол на масата (или вашият скут) и чиния с парченца подходяща за бебето храна.
С навременното започване на захранването бебето има и нужните умения да се храни само – в началото с ръце, после с прибори. В началото на захранването бебето държи парчетата храна с цяло юмруче и не може да ги вади от там само, така че може да е удачно да му предлагате дълги резени подходящи храни. Впоследствие, когато развие и усъвършенства хващането с два пръста, все по-добре ще се справя да хваща парченца храна и да слага в устата си; после ще може да отхапва от по-големи парчета (даже да няма все още зъби), а след това постепенно ще вкара в употреба и прибори за хранене.
Един от големите плюсове на захранването, водено от бебето е, че тъй като то следва своя собствен вътрешен ритъм и прави нещата тогава, когато е физически и емоционално готово за тях, бебето се храни с желание, готовност и ентусиазъм (даже всъщност да не изяжда твърде големи количества в началото). А основите на доброто хранене са именно тези – да се яде с апетит и желание разнообразна пълноценна храна.
Ако в семейството няма алергии, на бебето могат да се предлагат почти всякакви храни (разбира се, съобразени много или малко с възрастта му). Много родители смятат това за голямо улеснение и откриват, че то им позволява да предлагат на бебето храната, която ядат всички, което бързо и лесно го приобщава към семейната трапеза. Храненето е социална дейност и това приобщаване е важно за бебето дори от гледна точка на социалния му живот (не се смейте, и бебетата са хора и имат нужда от социализация и общуване).
С такова захранване се избягва преходът от пюрирана към намачкана храна и бебето няма трудности с преглъщането – понякога бебета, свикнали да ядат гладко пюрирани храни, като готови или домашни пюрета, имат трудности да се научат да дъвчат по-едри частици и се давят, когато им предложат храна, която не е с напълно гладко пюрирана консистенция. Когато бебето от самото начало се учи да ползва венците и челюстите си по предназначение – да дъвчат и претриват храната – то бързо се учи да яде и по-едри частици и се научава да не се дави с храната. Много родители с удивление виждат как шестмесечното им бебе, което са имали за съвсем малко, всъщност вече умее инстинктивно да дъвче и се справя без проблем с новата храна.
Това хранене, което следва и естественият ритъм на хранене на семейството, а не включва предлагане на специални храни само за бебето, не само означава обичайно по-здравословно хранене за всички, но и позволява почти винаги и навсякъде да се намери подходяща храна за бебето, което безкрайно улеснява разходки, екскурзии и почивки с малкия човек.
Минуси/недостатъци
Разбира се, както всяко нещо, това захранване има и недостатъци. Един от най-големите недостатъци, които родителите откриват, е че е ба-а-авно. Много бавно. Бебето има нужда от време да пипне, помирише, опита всяко парченце храна. Да го вземе, разгледа, оближе, изплюе, лапне наново – и така с всяко поотделно. В началото храненето на бебето може да отнема десетки минути – нещо, което по-темпераментните родители трудно преглъщат, особено ако са отгледали друго дете с пюрета- хващаш лъжичката и раз-два-три, насипваш пюрето в детето, което преглъща усилено, защото му се подава следваща лъжичка, давай, давай по-бързо. При захранването, водено от бебето, такава скорост се постига доста по-късно – когато самото дете е готово да се храни бързо, само.
Другият недостатък на това захранване е, че е мърляво. Много, много, много мърляво. Бъдете готови всичко да е покрито с храна – детето, масата, столът му, подът… Хора, които са чистници по природа, могат трудно да приемат гледката на детето, което ентусиазирано се опитва да се храни само и с пълни шепи маже храна по лицето, дрехите и косата си – къде неволно, къде като част от новото усещане и изучаване на свойствата на храната – защото храненето за малкото дете не е даденост, а е до голяма степен един голям експеримент, при който по емпиричен начин се доказва, че супата е най-вкусна, когато влезе в устата, а не когато се намаже по косата 🙂
Как най-лесно се започва захранване, водено от бебето? Около средата на първата година, когато бебето е готово и има интерес да се храни само, е удачно да му предлагате големи парчета храна, която да може да държи в юмруче – например, парчета варени моркови, гризини, резени авокадо… Избягват се храни със сол и захар – преди годинката детето няма нужда от тях, а често и дълго време след това е добре да се избягват богати на сладко и солено храни. Много родители намират за практично да предлагат на бебето от общата храна, преди да добавят подправки по свой вкус.
Парчета пресни плодове, подварени зеленчуци, варено крехко месо, кубчета обезсолено сирене и кашкавал, ориз и картофи… възможностите за самостоятелно бебешко хранене са безкрайни. Всичко, което ви трябва, е желание и търпение – защото бебето ви със сигурност е готово да участва и да ви поведе към приключения в храненето!
Автор: Бу
(a.k.a. Таня Русева, ЛЛЛ лидер, международно сертифициран консултант по лактация IBCLC)
за сп. Моето бебе и аз, 2011
Вижте още за захранване, водено от бебето в блога за близнаците.
*НЦООЗ – Национален център по опазване на общественото здраве
Източници и референции
The Breastfeeding Answer Book, 3rd ed., LLLI 2003
http://www.bma.org.uk/health_promotion_ethics/child_health/earlynutrition.jsp
http://www.who.int/features/factfiles/breastfeeding/en
The Womanly Art of Breastfeeding, LLLI 2010
Baby-led weaning, Rapley&Murkett, 2008
Публикувано в кърмене, родителство
С етикети baby led, водено от бебето, захранване, каша, кърмене, пюре, хранене
‘За здравото, доносено бебе кърмата е единствената храна, от която се нуждае, докато покаже признаци, че се нуждае от твърда храна, приблизително около средата на първата година след раждането си.’
Ла Лече Лига
Кога да захраня бебето?
Световната Здравна Организация и Ла Лече Лига препоръчват изключително кърмене до 6-ия месец (навършен), след което постепенно захранване без да бъде спирано кърменето. Кърмата остава основна част от диетата на бебето, а твърдите храни я допълват. Захранването не бива да става по-рано от 4 навършени месеца (16 седмици)! Препоръките на СЗО се основават на изучаване на физиологичното развитие на органите и системите на детето и на неговата готовност да възприема нова храна; те носят обобщен характер. ЛЛЛ подкрепя индивидуалния подход към всяко едно дете в зависимост от неговите нужди и степен на развитие.
Фактори, които говорят за готовността на детето за захранване:
1. Възраст не по-малка от 4 месеца (при недоносените бебета за основа се взима средната дата между датата на раждане и датата на термина + 4/6м).
2. Теглото при раждането се е удвоило. За недоносените бебчета коефициентът е 2,5.
3. Детето седи стабилно, когато го придържа възрастен.
4. Има добър контрол над врата и главата си.
5. Има повишено слюноотделяне.
6. Никнат зъби.
7. Рефлексът на езика за изтласкване е изчезнал.
8. Детето проявява отчетлив интерес към храната на възрастните.
9. Слага играчки в устата си често и лесно.
10. Способно е да дъвче (дори без зъби) и да преглъща.
Имайте предвид, че бебето ви може да не проявява всички признаци наведнъж, но наблюдавайте да има поне половината или повече.
С кои храни да започна?
Според сезона, личните си предпочитания или препоръките на педиатъра можете да изберете между готови или домашни безглутенови зърнени каши, зеленчукови или плодови пюрета. Обичайно сок се препоръчва след като бебето е привикнало към повече нови храни, за да се избегне раздразване на хранително-чревния тракт от плодовите киселини. Еднокомпонентни зърнени каши, картоф, тиква, морков, ябълка, месо, а след това – различни комбинации и постепенно добавяне на нови храни – възможностите са много! Важно е да не въвеждате повече от една нова храна на всеки 3-5 дена, за да има време бебето да свикне с нея, а вие да проследите за евентуални реакции. За бебета с алергии или фамилна обремененост този период може да е 5-10 дена, при проблеми е добре да се направи и консултация с алерголог.
Как да започна захранването?
Обичайно нова храна се предлага, когато детето е показало знаци за готовност за приемане на твърди храни. Най-често новата храна се предлага в първата половина на деня, в период, когато детето е отпочинало и бодро, половин час след кърмене, когато все още не е гладно, но започва леко да огладнява и би харесало идеята да опита нещо интересно и ново.
Всяка нова храна се предлага първоначално в малко количество – 1-2 ч.л. (5-10 гр), като количеството й постепенно се увеличава в следващите няколко дни, съобразено с апетита и желанието на детето. Не е необичайно за кърменото бебе да яде не повече от 30-50 мл на едно хранене, въпреки че има изключения – кърмата съставлява 75-85% от дневното меню до годината и покрива основните му енергийни и хранителни нужди, а твърдата храна служи основно за опитване и запознаване с новите вкусове и консистенции.
Когато се въвежда следваща нова храна, повечето майки предпочитат да я комбинират с вече въведена и смесват малко количество от новата с по-голяма порция от вече предлагана храна, като постепенно увеличават количеството нова храна през следващите дни.
Повечето майки избират първо да кърмят бебето, а малко по-късно да предложат твърдата храна (като нерядко бебето иска да завърши храненето с пюре/каша пак с кърмене); след годинката много майки решават да обърнат режима и първо предлагат твърдата храна, а след това кърмят.
Бебешката храна не се подправя със сол и захар: вкусовите рецептори на децата са ‘непокварени’ от подправки и за разлика от възрастните, те усещат вкусовете много ярко и силно; това, което за нас е блудкаво и безвкусно, за тях съвсем не е такова. В добавка, захарта носи ненужни празни калории, а солта натоварва незрелите детски бъбреци – минералните соли от храните са му достатъчни на този етап. След първите седмици на захранването (към 8-ми месец) много майки постепенно започват да добавят различни зелени подправки, които приятно овкусяват и разнообразяват бебешките храни.
Кои храни да избягвам?
Преработени храни, храни с добавена захар под различна форма, мед и яйчен белтък (до края на първата година), ядки (най-малкото до края на първата година, често повече), храни, към които детето има фамилна обремененост.
Автор: Бу за сп. Кенгуру 2009, с допълнения
Вижте още:
Захранване на бебето
Педагогическо захранване І
FAQ: Често задавани въпроси за захранването
Храни за ядене с пръсти
На 23.01. в насочения основно към политика седмичник Гласове излезе интервю по повод захранването на бебетата с двама педиатри – д-р Стайкова, подкрепяща ранното захранване преди 4 месеца, д-р Мангъров, подкрепящ захранване след навършени 4-6 месеца, и моя милост като представител на Ла Лече Лига. С разрешение от авторката, пускам интервюто и тук:
Ако педиатърът ви ви съветва да започнете захранването с “няколко капки сок” – сменете го. Това означава, че той от няколко години не се е заглеждал в медицинска литература.
Съществуват големи разлики в практиките и препоръките на повечето наши педиатри и тези на здравните организации по света и у нас. Според д-р Атанас Мангъров, завеждащ детското отделение към Инфекциозна болница в София, причината за това е ниската квалификация на много лекари и непознаването на съвременните тенденции.
„Педиатрите не обичат да четат книги, казва д-р Мангъров, много хора са си останали на това ниво, на което са били, когато са завършили преди 20–30 години. Необходими са езици, всеки от тези учебници струва по няколкостотин долара. Когато аз бях студент, се препоръчваше захранването да започне втория месец. Студентите и до ден днешен учат тези неща от неактуализирани учебници, в които много неща са направо абсурдни!”
Становището на Министерството на здравеопазването потвърждава тези твърдения: „Практиката на захранване на кърмачетата в България не отговаря на международно приетите препоръки. Докато препоръките на СЗО са до шестия месец бебетата да са на “изключително” кърмене, у нас вода се дава още след раждането, а в края на втория месец се въвеждат плодови сокове. Това намалява приема на кърма и оказва неблагоприятно действие върху хранителния статус и имунитета на кърмачето. Поради неинформираност или липса на средства някои майки въвеждат рано краве мляко в храненето на кърмачето, което създава риск от алергия и желязодефицитна анемия. Липсата на кърмене, ранното захранване с краве мляко и неправилното въвеждане на немлечни храни преди 4–6 месец след раждането създават предпоставки за хранителни дефицити при кърмачетата, което допринася за изоставане във физическото и психоемоционалното им развитие; създава риск за развитие на хранителни алергии и здравни проблеми в последващите периоди на живота им”.
Въпреки това голям процент от българските педиатри препоръчват точно тези практики.
В: Какъв режим на хранене трябва да се спазва при бебетата и какви са ползите от него?
Д-р Л. Стайкова, Медицински център Ултрамед, Пловдив: Задължително трябва да се спазва режим и бебето да се храни на 3 часа. Това е много важно, защото стомахът му трябва да си почива между храненията, да преработи храната, а и бебетата без режим се разглезват. Трябва да има пауза от 6 часа през нощта първия месец, след това става 9 часа.
Д-р Атанас Мангъров: Най-добре е майката да се съобрази с индивидуалния биологичен ритъм на всяко дете. Тоест да се остави детето само да си определи ритъм на хранене. По този начин за около една-две седмици детето си определя собствен ритъм, който не е на равни интервали, но ще е относително постоянен. Не е нужно да щипете бебето, докато спи, за да яде или да го оставяте да плаче по половин час, защото не му е дошъл часът за хранене. Много по-добре е майката да се съобрази с детето, отколкото да му налага собствен режим.
Т. Русева, лидер на „Ла Лече Лига” (Международна организация за подкрепа на кърмещите майки): В последните десетилетия безспорни предимства доказва познатият от зората на човечеството режим ad libitum, или иначе казано – на поискване. Ползите от такъв гъвкав режим, съобразен с нуждите на кърмачето, са многобройни – установява се бърза и силна връзка между майката и бебето, новороденото има чест достъп до кърмата (8–12 пъти и повече), бързо качва тегло, а майката има изобилна кърма.
В: Много майки се оплакват, че кърмата им не стига, защото гърдите им са меки и бебето плаче непрекъснато. Какво препоръчвате в такъв случай?
Л. С.: Има два метода. Единият е да се изцеди майката преди хранене и да се види колко е количеството. Възможно е то да е достатъчно, а бебето да не може да го изсуче. Тогава се дохранва с лъжичка. Ако обаче количеството не е достатъчно, се препоръчва смесено хранене с адаптирано мляко. Но в първите месеци е важно бебето да поема кърма – и 10 грама са достатъчни, за да си набави всички необходими неща.
А. М.: Няма никакво значение дали гърдите са твърди или меки. Най-добрият стимулатор на кърменето е самото кърмене. Защото това е психо-физиологичен механизъм. Колкото повече майката си кърми детето, толкова повече кърма произвежда. Това какво количество изцежда майката е неточен метод за проверка, защото бебето може да изсуче двойно повече, отколкото майката изцежда. Пробното кърмене (претегляне преди и след хранене) също е несигурен начин. Ако човек е решил да си кърми детето, той просто трябва да го кърми. Ако кърмата намалее, бебето може да се кърми и на всеки час. Кърмата се преработва за около час, така че стомахът няма нужда от 3-часова почивка. Защото започне ли едно дете да се дохранва, обикновено в рамките на 3 седмици то минава на изкуствено хранене.
Т. Р.: След първите 4–6 седмици лактацията често вече е установена, т.е. тялото на майката прави толкова кърма, колкото е необходимо за нуждите му. Усещането за мекота на гърдите е субективно и само по себе си не е признак за недостатъчна кърма. Ако бебето се изхожда редовно, наддава добре и е здраво и активно, най-вероятно получава достатъчно кърма. При по-често желание за сучене, неспокойствие, може да става дума за „скок в растежа” – енергийните нужди на бебето се повишават, то търси по-често да суче и така дава сигнал на тялото на майката да прави повече кърма. Обичайно за няколко дена организмът на майката се нагажда към новите нужди на детето. Ако има съмнение за недостатъчна кърма, най-напред трябва да се направи оценка на организацията на кърменето и ако има нужда, нещо да се промени – често по-честото слагане на гърда е една от първите стъпки.
В: Какво мислите за нощното хранене?
Л. С.: Нощното хранене трябва задължително да се спре, защото кърмачето има малка вместимост на стомаха, той трябва да се изпразни, за да може то да се храни нормално през деня, а не през нощта. Начините са два: като се дава вода или по метода на изчакване, да се премества часът на хранене. Майките се оплакват: „Детето ми не яде!”. Ами как ще яде, като то през нощта си поема количеството, което му трябва през деня.
А. М.: Няма нищо страшно детето да се храни през нощта. Много е удобно за родителите да не го хранят през нощта, някои опитват да отучат децата, като им дават водичка, но не се получава. Ако стане – добре, но ако няма начин, просто си нахранете детето, няма нищо лошо.
Т. Р.: Бебетата под 6 месеца най-често имат физическа нужда да се хранят нощем и за много от тях може да е трудно да издържат по-дълго време без храна. Обичайно за бебета под 40 дена се препоръчва нощем да имат пауза не по-голяма от 4 часа. Нощем нивата на хормоните, отговорни за образуване на кърма, са най-високи и кърмене в тези часове може да осигури по-обилна лактация.
В: Възможно ли е кърмата да е нехранителна и рядка?
Л. С.: Ако бебето не наддава добре, е много вероятно кърмата да е станала нехранителна. То се вижда – като се изцеди кърмата, тя въобще не е толкова гъста като в началото и е леко синкава.
А. М.: Това са пълни безсмислици. Няма никакво значение дали е с каймак, дали е рядка, дали е гъста, тя е точно такава, каквато трябва да бъде.
Т. Р.: Тялото на майката прави перфектната кърма за нейното бебе. Освен в случаите на силно недохранване от страна на майката, кърмата й е добра за бебето й, дори тя да не спазва перфектен хранителен режим. Кърмата не губи полезните си качества нито след 6, нито след 12 месечна възраст – енергийните нужди на бебето растат и в менюто му постепенно се включват нови храни, но те са допълващи кърменето и захранването е паралелно, а не заместващо майчиното мляко.
В: Помага ли водата със захар за преодоляване на жълтеницата?
Л. С.: Да, за жълтеница се пие подсладена вода или глюкоза… Трябва да се пият подсладени напитки. Захарта помага да бъдат наваксани ензимите на черния дроб на бебето.
А. М.: Не е нужно да се дава вода със захар, за да се метаболизира индиректният билирубин в директен. И да са само на кърма и вода, билирубинът пак ще се метаболизира. Не е нужно децата да свикват да пият подсладена вода, защото организмът излишно се натоварва със захар.
Т. Р.: Билирубинът, който причинява физиологичната жълтеница при новородените, се изхвърля от организма с мекониума – първите катраненочерни, лепкави изпражнения на бебето. Най-лесно бебето се изхожда, като се храни, тоест ефективното адекватно кърмене в първите дни е важно, за да получи бебето достатъчно храна. Водата може да обърка бебето и то да пие повече, вместо да поема достатъчно мляко.
В: Въвеждането на сок през първия или втория месец захранване ли е? Възможно ли е да се развие авитаминоза, ако не се въведат сокове между първия и втория месец?
Л. С.: Не, не е захранване. Самите сокове са микроелементи, чисто нова храна. Те трябва да са първото нещо, което поема бебето, за да започне да привиква стомахът му с новата храна. Започваме с най-хипоалергичния сок – ябълков. Той е много важен, защото в него се съдържат витамини, които са особено нужни на бебето.
А. М.: В това няма никакъв смисъл. С ранното въвеждане на сокове единствено се създават предпоставки за алергизиране, за стомашни проблеми и за вкарване на най-различни микроби. Обикновено, като дойде едно дете на 2-месечна възраст, което е започнало да ака кръв и слуз, се оказва, че майка му е започнала да му дава сок от моркови. Морковите са зеленчук, който расте в пръстта, тя се наторява с оборски тор, в него има салмонели и колкото и да се стърже и да се мие, винаги има възможност да се пропука хигиената и да се вкара някой боклук в сока. Ябълковият сок пък дразни незрялата лигавица на стомаха с високата си киселинност. Тези сокове трябва да се дават чак след захранването на детето, най-рано след 6-ия месец. Ако майката се храни пълноценно, тя предава всички нужни витамини на детето си чрез кърмата. Ако пък детето е на изкуствено хранене, в млеката има дълъг списък от всякакви витамини и микроелементи и нищо не печелите, като давате сок от миналогодишни ябълки. Тъй или иначе, ние сме бозайници – първата половин година маймуната не дава на малкото си изстискан сок от банан, а му дава гърда.
Т. Р.: Изключителното кърмене, което се препоръчва в първите шест месеца от живота на бебето, означава, че то не получава други храни, различни от кърма, включително сокове, каши или пюрета; изключение са медикаменти, ако такива са назначени. Ако на бебето се даде сок, както и плодово пюре, е захранване.
В: Кога и с какво се започва захранването?
Л.С.: Захранването започва с най-хипоалергичния зеленчук: картоф на 4 навършени месеца. Жълтъкът се въвежда в 5-ия месец, защото е богат на витамини и желязо. Глутен – след 6-ия месец. Кисело мляко може да се въведе при 5 навършени месеца, но не е препоръчително, защото може да предизвика алергии.
А.М.: Съвременните схващания за детското хранене са, че минимум до 6-ия месец детето не трябва да приема нищо друго освен майчино или адаптирано мляко. Може дори да се започне към 7-ия месец, колкото по-късно – толкова по-добре! В ранната кърмаческа възраст детето расте и се развива на мозък и се нуждае от храна, от която да му расте мозъкът, а не задникът, а това е кърмата или адаптираното мляко. Ранното захранване е практика отпреди 50–60 години. Просто в ранна възраст лигавицата на стомаха не е приспособена да се натоварва с меса, брашна, сокове и т.н. Няма здравословни проблеми, които да налагат по-ранно захранване. При тежка желязодефицитна анемия може да се дава допълнително желязо. Децата се раждат с висок хемоглобин и имат запаси от желязо, но даже и да развие детето анемия, то много скоро ще си навакса желязото. Много по-важно е то да е колкото може по-дълго да е на кърма.
Т.Р.: Около средата на първата година повечето бебета проявяват признаци за готовност за захранване и стомахчето им вече е достатъчно зряло, за да обработва нови немлечни храни. По това време то получава първите си хапки, като майките най-често въвеждат безглутенови еднокомпонентни каши или пюрета само от един зеленчук. Новите храни се въвеждат плавно, обичайно по една на всеки 3–7 дена, като количеството им постепенно се увеличава. Твърдите храни са допълващи и разнообразяващи менюто на бебето и обичайно не заместват млечно хранене.
Темата подготви: Теодора Мусева, оригиналът
Скоро сте родили и както почти всички нови майки, вие също се вълнувате от куп въпроси и се чудите дали не грешите някъде. В идеалния случай кърменето ви е стартирало безпрепятствено и всичко върви добре – докато не започнат да ви глождят съмнения дали бебето ви яде достатъчно, или не се озовете под натиск на добронамерени роднини и приятели да започнете да дохранвате. Често се случва родителите да започнат да дохранват отрочето си, въпреки че намеренията им са били други, без непременно това да е било наложително.
И все пак, кога е необходимо да се дохранва и кога има вероятност погрешно да тълкувате някои сигнали, които бебето или тялото ви подават? Как да разберете дали всичко с кърменето върви добре и кога да започнете да се притеснявате?
Как да разпознаете фалшивите аларми и да не дохранвате бебето без нужда?
Понякога може да се съмнявате в способността на организма си да произведе достатъчно мляко, особено ако ви притесняват промени в тялото ви или поведението на бебето. В повечето случаи става дума за фалшива аларма. Ако детето ви изглежда здраво и жизнено, развива се добре и покрива изискванията за възрастта си, наддава добре и има достатъчно мокри и нацапани пелени всеки ден, кърмата ви вероятно му е достатъчна. Някои от често срещаните безпричинни тревоги могат да бъдат:
Никое от горните не е причината при вас и млякото ви изглежда наистина е по-малко. Как да го увеличите?
Почти всички майки са способни да правят достатъчно мляко за бебето си с правилно организирано кърмене – често и достатъчно дълго. Само малък процент (под 2%) от жените не успяват. Консултирайте се с лекаря си или човек, който разбира от кърмене, ако смятате, че млякото ви е недостатъчно или бебето ви не е възстановило теглото си при раждане две седмици по-късно. Долните идеи ще ви помогнат да се уверите, че имате изобилна кърма.
| Ухото, рамото и бедрото са в една линия коремът му е долепен към вашия. Засуква не само зърното, но 2-3 см от гърдата (ареолата, тъмната кожа зад зърното). Устните му са обърнати навън и езикът излиза над долната устна, бузите са закръглени, а не хлътнали навътре. Можете да чуете ритмично преглъщане на всеки няколко засуквания. Не усещате болка или силен дискомфорт в зърното/гърдата. |
При всички положения, опитайте се да бъдете търпеливи, спокойни и уверени в себе си. Вие сте човекът, който е най-близо до бебето, познава най-добре нуждите му и е най-вероятно да знаете инстинктивно кога нещата вървят добре и кога има нужда от промяна. Вслушвайте се в сигналите, които бебето ви дава, а също така се доверявайте на тялото си: диадата майка-бебе през хилядолетията е достигнала съвършената настройка, която да работи по възможно най-добрия начин.
автор: Бу, сп. ‘Кенгуру’ 2009
Публикувано в кърмене
С етикети адаптирано мляко, захранване, кърма, кърмене, раждане
Често задавани въпроси за захранването – 1 част
Кои са някои знаци, че бебето ми е готово за захранване?
Повечето бебета са готови да поемат храна, различна от мляко, около средата на първата година, в повечето случаи – към шест месечна възраст. До този момент хранителната система на бебето най-често е недостатъчно зряла, за да преработва добре други храни. Когато бебето е готово да приема нови храни, най-често това може да се види по различни знаци, за които родителите могат да следят.
Не е задължително бебето да проявява всички наведнъж, но е желателно да проявява поне повечето, преди да му се предложи захранване. Ако бебето ви проявява само някои от тези признаци (например, държи си главата изправена и му растат зъби), но не всички (не проявява интерес към храната на възрастните, все още рефлексът за избутване с език е активен), то по всяка вероятност не е готово за захранване. Някои бебета проявяват повечето знаци за готовност по-рано, други по-късно, но общоприетото схващане е, че предлагане на каквито и да е храни, различни от мляко (включително сок и плодово пюре) не бива да става преди 4 навършени месеца или по-късно, ако няма причина да се избързва и бебето не проявява желание.
Кои храни трябва да въведа първо?
Различните ‘школи’ по света предлагат различни първи храни, съобразено с местните културни и хранителни особености. Някои неща обаче са валидни навсякъде:
Извън това, няма стриктен ред на въвеждане на храните. Някои майки избират да започнат захранването със зърнени безглутенови каши, други предпочитат да започнат със зеленчуково пюре, а трети – с плодово. Месото също може да бъде въведено сред първите храни.
Плодове
Повечето бебета обичат плодове. Уверете се, че са добре узрели, меки, добре измити с топла вода и сапун и обелени, преди да ги поднесете на бебето.
Зеленчуци
Въпреки естствената си склонност към по-сладки храни, повечето бебета охоно приемат зеленчуци. Много майки предпочитат да започнат с по-сладникави на вкус зеленчуци, които постепенно да смесват с по-неутрални или по-специфични на вкус, за да е преходът по-плавен. Пресните зеленчуци трябва да бъдат добре измити с топла вода, обелени и сготвени до омекване. Замразените зеленчуци са добра алтернатива, ако няма пресни под ръка, но може да е добра идея да избягвате готови консерви, в които има добавена сол и консерванти. Бебето ви може би ще се радва да опита:
Зърнена каша
Обогатените с желязо готови каши често се предпочитат за изкуствено хранените бебета, заради притеснения, че не им достига желязо. Кърмените бебета обаче рядко страдат от анемия. Домашният вариант на зърнената каша често е първи избор на майките. Добре е да се започне с безглутенови зърнени храни, като постепенно глутен се въвежда с храни с ниско съдържание (например овес), а тези с по-високо (например пшеница) се предлагат в по-късните месеци. Независимо дали ползвате готова каша или я приготвяте сами, важно е в началото тя да съдържа само един продукт и вода (или изцедена кърма) за разреждане.
Безглутенови каши могат да се приготвят от:
Някои членове на семейството ми имат алергии, как да захранвам?
Когато в семейството има алергия, винаги е добре да имате едно на ум и да внимавате със захранването. Не е нужно да отлагате самото захранване или да приготвяте някаква свръх-стриктен хранителен режим за бебето, все пак в идеалния случай кърменето е подпомогнало изграждането на имунната му система, а по-късното захранване (на около 6 навършени месеца) е дало време на хранителната му система да съзрее. И все пак, може да искате да въвеждате храните по-бавно от обичайно – вместо на 4-7 дена, може да въвеждате нови храни на 5-10 дена, като следите внимателно за прояви на алергична реакция. Някои майки на фамилно обременени деца предпочитат да въвеждат храни, за които се знае, че са алергени, със няколко седмици или месец (и повече, ако се прецени) по-късно, отколкото ги приемат връстниците им, като мярка за сигурност.
Има ли специфични храни, които кърмещата майка да избягва?
На кратко: не. Няма нужда да се лишавате от определени храни в аванс, защото много рядко се случва бебето да е толкова чувствително, че да реагира на храна, която сте консумирали. Майките често са склонни да обвиняват нещо, което са яли, за раздразнителното поведение на бебето, но истината е, че е далеч по-вероятно то просто да има лош ден (защото и бебетата си имат характер). Ако има съмнения, че някоя храна, консумирана от майката, е вероятен дразнител за бебето, може да се направи пауза от 7-10 дена и пак да се пробва дали наистина е така. Ако имате хранителна алергия в семейството, все пак, може да е добре да избягвате прекомерна употреба на тази храна по време на бременност и кърмене или дори да я изключите поне в първите месеци.
Здравият разум подсказва да се избягва тютюнопушене (също и пасивно пушене), както и алкохол – въпреки че от време на време няколко глътки бира или вино са напълно допустими. Кофеинът в прекомерни дози може да доведе до по-нервно и труднозаспиващо бебе, така че може да искате да се ограничите до чаша слабо кафе в началото и до 2-3 чаши кафе в по-късните седмици и месеци. Традиционно набеждаваните за недопустими – зеле, бобови храни, лук и чесън – рядко са ‘виновници’. Всъщност често се случва храни, считани за ‘лоши’ за кърмачката в едни страни, да са ‘добри’ в друга. В Индия, например, майките консумират спокойно чесън, лук и пикантни храни и кърмят без проблем.
Захранването ще помогне ли на бебето да спи през нощта?
За съжаление – не. Бебетата често се будят по съвсем различни причини, като гладът е само една от тях. Може да се буди от никнещи зъби, да е сънувало нещо или да проявява натрупани през деня емоции, като спи неспокойно. Слагането на гърда обичайно действа успокояващо за всички тези причини и бебето често ще продължи да се буди, ако нещо го притеснява, независимо колко порции твърда храна е получило през деня.
Трябва ли захранването с твърда храна да замени кърменето?
Най-често това не се налага. През първата година от живота на бебето млякото съставлява по-големият процент от дневното меню – приблизително 75 до 85%. По принцип захранването с твърда храна служи за запознаване с нови вкусове, консистенции и текстури, а не толкова за наяждане. Затова не е необичайно бебето да опитва с интерес нови храни, но да не желае да изяде повече от няколко лъжички – по-важно е да свикне да приема новата храна, а с времето количеството й плавно ще достигне по-големи количества.
Много майки избират да не заместват кърмене през първата година, особено ако няма нужда да се отделят от бебето. Най-често те предлагат кърмене на поискване, а твърдата храна се предлага между кърменията, 30-40 минути след сукане, когато бебето вече може да е леко гладно, но не е твърде гладно и изнервено, за да откаже да пробва нови неща. През втората година най-често майките предпочитат да дават първо твърдата храна, а след това да предложат на детето да суче, ако иска.
Как да бъде времето за хранене по-приятно и за двама ни?
Често се случва майката в желанието си бебето й да яде „като съседчето”, да се опитва да въведе много нови храни накуп и да достигне по-големи изядени количества, отколкото бебето всъщност е склонно. Добре е децата да не се сравняват – те могат да са много различни и всяко се развива със собствен темп и по свой начин. Без съмнение вашето дете ще има свои победи и постижения, с които да се гордеете, така че не се чувствайте като на състезание кой ще яде повече неща по-бързо.
Храненето е социално занимание. Ако слагате бебето в специалното му столче, давате му неговата специална храна, а възрастните сядат да се хранят по друго време и без то да е включено в храненето, бебето може да е нещастно. Опитайте вместо това да сядате всички заедно – дори бебето да получава все още различна от на възрастните храна, фактът, че сяда на масата заедно с всички, може да подейства положително на апетита му. Често помага то да има своя лъжичка – за да може да се опитва да се храни само (и да разсипва храна навсякъде). Това може да е много цапащо занимание в началото, но е първа стъпка към бъдещото самостоятелно хранене.
Много майки предпочитат да избягват залъгване и надхитряне по време на хранене от чисто възпитателна гледна точка. На масата се сяда за ядене – ако бебето иска да яде, чудесно; ако не желае, то може би е по-удачно да не се насилва или залъгва само и само да изяде определеното количество, а вместо това да се свали на пода или в кът за игра, за да могат възрастните да се нахранят спокойно. С времето бебето свиква с идеята, че на масата се храни, а ако не яде, никой няма да прави нищо специално да задържи вниманието му.
Храненето трябва да бъде приятно занимание, което да носи удоволствие, както от консумираната храна, така и от компанията на останалите членове на семейството.
Следва продължение
Автор: Бу, сп. ‘Кенгуру’ 2009
Представям ви
Това е един от последните ми проекти, който осъществяваме заедно с Хедра. Сайт с тясна насоченост – кърмене, захранване и здравословни рецепти за бебета, деца и цялото семейство.
За кърмене информация в интернет вече има много, така че в случая по-вероятно ще наблегнем повече на полезни рецепти и хранене на децата 😀
И тъй като да се гледат деца не означава край на живота и заробване вовеки сред пелени, пюрета и прани гащи, в сайта има и ще има редовно комикси и карикатури на горните теми и други подобни.
 | Марина за Технологии |
| Марина за Технологии |
 | Albena за Защо никога нищо не успявам да… |
| 23 Photoshop Savages… за Злополуки с Photoshop | |
| 23 Photoshop Savages… за Злополуки с Photoshop |
Царството на Бу 