Tag Archives: йогурт

9 дни по-късно

Това ще бъде един съвсем кратък пост 😀

8 вечери и 9 дена по-късно престоят на киселото мляко в библиотеката ми завърши.

Първоначалният състав:

Оцелелите след първия кръг, 9 дена по-късно:

(Барабани, туш)

Родопея: никаква забележима промяна във външния вид или във вкуса.

Данон Баланс: минимално количество цвик, никаква друга промяна във вида или във вкуса.

Бор-Чвор: без видима промяна на външен вид; на вкус почти няма разлика с обичайния вкус за марката – може би една идея по-киселеещо, пренебрежимо малко.

За потвърждение правим опитване със затворени очи. Данон Баланс е с равен вкус, подобен на внезапно сгъстило се прясно мляко; следва го Родопея със леко сладникав, непроменен вкус; на опашката е Бор-Чвор, от тези трите станало най-кисело, доколкото това може да се каже за минимално киселия му вкус – все пак се усеща при тази проба като най-кисело; другите две ги бъркаме, т.е. разлика на вкус почти нямат.

Мисля, че няма да сгреша, ако предположа, че и още седмица да бяха стояли на стайна температура, нищо нямаше да им има. Толкова по въпроса за „Обичам на студено“ и „съхранение от 2 до 6 градуса“ 🙂 Кое колко е натурално или кое мляко е по-истинско – не стоеше като цел тук, но разбира се, всеки е свободен да си прави някакъв извод.

Реклами

3 дни по-късно

Изтекоха уречените три дни от престоя на киселото мляко в библиотеката ми. Вчера след вечеря изведнъж се пресетихме, че замалко да забравим за какво стои там, така че след като скоростно извадихме фотоапарата, взехме листчето със записки и се въоръжихме с чиста лъжица, се заредихме пред петте кисели млека.

Още с първото мляко удряме джакпот – Сердика (онази без печат „Напълно натурален продукт“) не е вкисната, но е станала истински кисела. Възхитително подобен на вкуса на онова кисело мляко от стъклените буркани. С мъжа ми се радваме като малки деца да си припомним онзи вкус, а Мая опитва, увлечена от нашия ентусиазъм, и прави ужасени физиономии – тя е свикнала само на сладникавото и леко безвкусно мляко, което залива пазара от години. Млякото е с нормална консистенция, доста кисело, но по правилен начин.

Родопея ме изненадва – млякото е пуснало много цвик, както се вижда и на снимката. Вкусът е тотално непроменен – обичайната сладникава Родопея, каквато я познавате. Все едно не е стояло три дена и кусур извън хладилника. Самото мляко е плътно, леко кремообразно.

Елена също предизвиква бурното ни одобрение. Без да е вкисната, е станала умерено кисела, точно както се предполага да е едно кисело мляко. На вид и консистенция е напълно нормална – средна гъстота, без цвик.

Бор-Чвор ме разочарова – на него възлагах надежди. Уви, млякото е без никаква видима промяна във вкуса – сладко, леко безвкусно.

Данон Баланс не крие особени предизвикателства: сладко, леко блудкаво и умерено безвкусно; определено не оправдава знака си „Обичам на студено“.

Отваряме другите две млека от марките, които са станали кисели:

И двете са пуснали повече цвик от другарчетата си. И двете са кисели по същия начин. От двете марки Сердика е малко по-кисела, сравнено с Елена (цялата фамилия се изреждаме да тестваме със затворени очи), но и двете биват.

Мая е възхитена от идеята да дегустира. Определено отдава предпочитания на по-сладките млека, каквито е яла практически цял живот. Ние с баща й сме далеч по-възторгнати от покиселелите млека, докато на нея те й действат така:

Сега имам таман седем отворени кисели млека в хладилника си, а това са оцелелите, които продължават престоя си с още няколко дни:

Сериозно обмислям идеята да купувам Сердика и Елена и да ги държа навън по 3 дена преди консумация, за да получа именно не вкиснат, а кисел вкус…

Кисело ли е киселото мляко?

Много знаят за гостуващия експеримент със 7 кисели млека на Lioness, който обиколи родното нет-пространство, както и резултатите му. Аз също  от отдавна се чудя колко са истински киселите млека, но не по показател заквасване, а по това, колко безкрайно дълго издържат те. Много от уж истинските кисели млека са на практика вечни – стоят, стоят, стоят, а като ги намери човек седмици след крайната им дата „годно до“, се оказват отново годни.

Е, реших да претворя на дело битуващото мнение, че и в библиотеката да ги нареди човек, пак нищо им няма.

Пет от по-масовите марки на пазара: Елена, Данон Баланс, Сердика, Бор-Чвор (не мога да спра да се възхищавам на гения, измислил името на марката!), Родопея. Всички освен Баланс са с 3,6% масленост. Всички млека са взети от голям хипермаркет и изглеждат наред.

Идеята: стоят 3 дена, отварям по едно от вид и проверяваме с фамилията какъв е вкусът. Ако са вкиснати, се пробва и второто мляко от марката. Ако не е вкиснато, 2-3 дена по-късно се отваря и второто и се пробва наново. За контрол трябваше да има трето в хладилника, но тая мисъл ми дойде по-късно, така че ще я осъществя друг път.

Датите на годност са както следва:
Елена – до 22.02.’10
Данон Баланс – до 20.02.’10
Сердика – до 17.02.’10
Бор-Чвор – до 28.02.’10
Родопея – до 02.03.’10

Температурата в библиотеката е стайна (хъ-хъ) – от 21 до 23.5 градуса. В близост няма източници на топлина или студ, или на каквото и да е.

Едното от млеката на Сердика особено ме заинтригува с печата си ‘Гаранция за напълно натурален продукт’. Нямам представа защо другото мляко, взето заедно с първото, не носи този печат – може би ги правят напълно натурални през едно.

Данон Баланс не е 3,6% (търсих На баба, което има 3,6%, но намерих само 4,5% вариант), а само 3% – но ме привлече с картинката, надписана „Обичам на студено“. Досегашният ми опит с киселите млека на Данон е, че им е абсолютно все тая на студено ли стоят или не, така че трябваше да проверя какво точно обича това мляко.

Престоят на млеката в библиотеката ми започна да тече на 13.02. (събота) вечерта, тоест първото отваряне трябва да е във вторник вечер, 16.02.’10. Интересно, какво ли ще излезе… Ако някой друг иска да добави в своята библиотека други марки, е добре дошъл да сподели наблюдения 😀