Отне ми известно време да събера на едно място снимки и достатъчно свободно време, за да публикувам картонената къща, която правихме преди няколко седмици с децата. Госпожичка отдавна искаше картонена къща – само чакахме достатъчно голям кашон да се появи на хоризонта, за да стане тя реалност. Най-накрая и това стана – кашонът от столчето за кола на сестра й Ръкавичка.
Един достатъчно голям кашон
За да стане по-висок, залепихме капаците нагоре с тиксо и лепило.
Изрязахме врата, а после и прозорци.
От втори плосък, но достатъчно широк кашон, сглобихме покрив - Госпожичка е вече висока и й трябваше по-висока къща. В тази и аз се вмъквам приведена. Къщата веднага беше окупирана.
Другата фасада
Боядисахме капаците на прозорците в подходящ отличителен цвят и благодарното население надникна към света
Цялата къща, боядисана - както се вижда, всеки под 90 см височина може да минава през вратата, без да се навежда
Отвън, вече почти готова. Вътре децата си внесоха столчета, на които седят, играят и четат.
Финалните щрихи са нанесени и къщата може спокойно да участва в "Красива България"
(така де, аз архитект ли съм или лукова глава?!)
И така, това е нашата картонена къща. Разход по нея: кашони – безплатни; гваш за боядисване – ок.4-5 лв.; широко хартиено тиксо – 2 лв.; копчета за декорация – 10 лв. (както се вижда, хрумката с копчетата ми излезе най-солено; да си ги бях нарисувала… но пък от тях станаха прекрасни дръжки на капаците на прозорците).
При следващия голям кашон ще й направим пристройка отляво 🙂
А в духа на картонените приключения Десислава показа на стената на Царството във Фейсбук страхотната пералня, която са направили с детето й:
„от новите модели, които изпират идеално без вода“ (БебеЗона)
Всички сме доволни от картонената къща – може и да не е трайна като пластмасовите чудеса в магазините, но това има куп предимства – от възможността да си го направиш сам с участието на децата, през ниския разход, до честа смяна на външния вид с минимум вложения от празни кашони и малко ентусиазъм.
Споделете вашите картонени приключения 🙂
