Tag Archives: кола

Летя с колата

гост-блогър е Флор* 😀

Мъжът ми ми подари кола. Обезумяла от щастие се виждам, как поря магистралата с развени коси, рокля на точки и кокетни ръкавички. Животът е прекрасен, мъжът ми двойно.

Оказа се, че мечтите ми са малко прибързани, защото трябвало да усъвършенствам шофьорските си умения. Да, добре. Не съм сядала зад волан близо десет години и не помня, как точно се потегляше. Хмм. И кое точно беше мигачът?… Съпружието се превива от смях, но обещава опреснителни курсове. И така започна моята шофьорска одисея.

Ден 1. На полигона
Омъжена съм за най-милия и търпелив мъж. Обяснява бавно и подробно. Не се ядосва, дори ме окуражава. Всеразбиращ и всеопрощаващ е. Угасих колата 5 пъти. Мога да завивам.

Ден 2. На полигона
Угасих колата 3 пъти. Щях да блъсна единствената друга кола. Мъжът ми леко се изнерви, но каза, че се справям задоволително.

Ден 3, 4 и 5
Полигонът тесен за мойта душа е.
Прочетох целия правилник за движение по пътищата.

Ден 8
Закарах колата до село. Трудно може да се каже, че летях с колата. По-скоро пълзях със средната скорост на костенурка с травма на крака. Всички коли, няколко велосипеда и един кон ме изпревариха. Смели хора… и коне! За сметка на това пък вече мога да преценявам дистанцията по страничното огледало. Напомням си, че съществува такова и в дясната страна на автомобила.

Изобщо няма да ви описвам следващите няколко дни. Слагам огромен стикер с надпис внимание на ръчната спирачка. Не трябвало да бъде вдигната, докато карам. Съпругът ми обяви просто, че е доволен от голия си скалп, поради невъзможността да види, колко бързо побелява.

Ден пореден
Първото ми кормуване в града се случи в пиков час. Самочувствието ми спадна като на абитуриент, който не се е уредил с дама за бала. Кракът ми трепери. Някакви хора ми свиркат непрестанно и дори обяснението, че ме свалят не омилостивява любимия. Изпреварват ме от ляво и от дясно. Да не казвам, колко много безделници спокойно си се разхождат по улиците. Мъжът ми казва, че трябва да мисля. Е, как да мисля и да шофирам едновременно? Почти бях готова да призная поражението си, но не мога да преглътна, че съседката Иглика, дето прилича на кукла Барби и има точно толкова мозък, ходи на работа с кола. Сама! Решавам, че още утре трябва да повторя упражнението, въпреки ужасения поглед на навигатора ми.

Повтарям. На другия ден пак. И пак. Мъжът ми май ме мрази. Вече дори не се шегува с жените шофьори.

Ден следващ
Откраднах собствената си кола. Въпреки видимото нежелание на инструктора ми да ми гласува доверие, решавам, че съм готова за първото си самостоятелно каране. Използвам липсата на съпружието, грабвам ключовете, стопирам детето на задната седалка, като три пъти проверявам, дали коланът е закопчан, инструктирам го да пази пълна тишина и… паля. Изглежда съм звучала отчаяно, защото детето не гъкна през целия 5 минутен преход с колата от къщи до офиса на баща му. Паркирам като по учебник. Бих искала да кажа, че се дължи на майсторството ми, но си е чиста случайност. И липса на други паркирани коли в радиус от 2 км. Детето ме похвалва. Мъжът ми не може да си поеме дъх. Пребледнява. Тича бързо до колата, за да огледа щетите. Щети няма и той облекчено пие голяма чаша вода.

Следващият месец е белязан с упоритото ми присъствие зад волана. Отнасям хиляди подсвирквания, пренебрежителни погледи и ругатни. Синът ми разбра какво значи вдигнат среден пръст. Трябва да призная, че има и много мили шофьори, които ми влизат в положението и дори изчакват търпеливо да запаля угасналата си кола. Все още е пълна мистерия, защо се случва така. Мъжът ми вече си позволява по чаша ром, което откъдето и да го погледнеш си е комплимент. Бях решила, че няма да близне повече алкохол през живота си.

Днес съм за пръв път сама на работа с колата. Пристигам в 8 и паркирам с една сложна маневра напред-назад. Добре, де. Не е толкова сложна, но ми е за пръв път. Излизам от колата и виждам ехидния поглед на колегата. Поглеждам го изпод вежди и втъквам в чистачката розов надпис: Аз съм блондинка и паркирам както мога.

Мда. Май е време да се изруся.

ПП. Днес не ми се наложи да крада колата.
ППП. Съседката Иглика блъсна колата. Не злобея, обещах й да я возя.

Ако мъките на Флор с шофирането са ви развеселили, вот тук.

*Флор е строга, но справедлива. Истинска капанка по душа, тя има бърза мисъл и остър език, за ужас на мъжа и сина си.

Реклами

Tata Nano – новият Трабант

Прочетох в петъчният ‘Стандарт’ – Тата Нано, новата марка евтини автомобили, произведени от индийска компания. Само за 3,000 лева (три хиляди) се сдобиваш с базов модел. И даже не е от картон! Не ви ли звучи прекрасно?

Аз съм страстен любител на Трабант, признавам, че това ми повлия още като прочетох заглавието. Любител, но и собственик. Първата ми кола, която все още пазя, е Трабант. Майка ми точно се учеше наново да кара след двайсет години пауза. На втория потрошен автомобил (не по нейна вина този път) баща ми се ядоса, каза ‘взимам ти Трабант, докато се научиш!’ и преди майка ми да успее да каже ‘не искам’, се сдоби с верния източнонемски труженик. После същият премина в мое наследство. Дълги години бяхме винаги двама, винаги.

Когато в училище излязох след часовете, за да видя Трабанта си, наврян между две дървета, по едно отпред и отзад, с по два сантиметра разстояние от кората им, заедно с отбор магарета от класа ми, които се търкалят по земята от смях, докато гледат как ще изляза от мястото, където са го натикали… (преминах с отличен и после ги гоних с мръсна газ)

Когато подпрях отзад буса на една леля от разсеяност – на нея й нямаше нищо, ама моя Трабант не вървеше… Тя си плю на ръцете и сама го избута, за да ‘се оправим’ после…

Първото ми произшествие – аз шофьор на една седмица, се навирам в задънена улица, понеже е много важно да отида там именно с кола (защото мога). И после разбирам, че трябва да изляза на заден, между шпалир от лъскави джипове и мерцедеси (във времето, когато да караш такава кола значеше най-често да си част от определен борчески кръг). Ъърррт. Дум. Една чужда броня, пищи аларма. Паника. Напред. Назад. Ъъърррт. Дум. Втора чужда броня, пищи втора аларма. Гипс. Напред, назад (малко по малко, броня след броня все ще излеза!). Спасение. После пратих приятелката ми Стойка шпионин да види има ли ядосани хора наоколо. Нямаше. И поражения по чуждите коли нямаше. Някой обаче е шпионирал мен – услужливо беше събрал остатъците от задния мигач и ги беше подредил върху пощенската ми кутия…

Баща ми се хилеше, че карам трабанта като лудата монахиня от филма с Луи дьо Финес. Може и да е имало нещо такова. Приятелите ми още помнят как се качвахме на Дедево с Трабанта… На отиване – добре, добре, ама закъса. В добавка и ръчната спирачка сдаде багажа. Едно момче с джип ни изтегли до горе. Всички отидоха да търсят вилата, където трябваше да отседнем, а аз видях, че трабанта стои самостоятелно и без да натискам спирачка, излязох и се подпрях отгоре му да изпуша една цигара. Съвсем като в комедиите – колата в същото време тръгна по надолнището… спря се в някакво оргомно желязо и изкриви задната броня. На връщане – миризма на феродо. Всички мълчат, а като слязохме в града, единия каза, че повече с мен няма да се вози. Било го страх. Аз карам безопасно, моля ви се!

Първият и единствен път, когато са ме спирали полицаи – аз, нов шофьор на три месеца, горд собственик на трабант, три маймуни, качени вътре, а кампании като ‘Не карам пил!’ все още нямаше… не, тази ще ви я разкажа друг път, то беше цяла одисея.

Когато се омъжвах, ми беше съвършено ясно, че няма друга възможна кола, с която да го направя. И така, верният ми Трабант беше пребоядисан с оригинална Ферари боя (която струва два пъти колкото него, хаха). Шоу по улиците. Една жена пред обредния дом към друга: Я, гледай, червен трабант и булката сама се кара! Ау, ами това е нашата булка, казва втората и хуква да не изтърве сватбата.

С бебе на месеци, аз седнала отзад и стиснала я, защото няма колани, хем ме е страх, хем ме е яд и намилам защо няма колани…

После му гръмна двигателят. Стои в един двор. Не мога да го хвърля – просто не мога. Това е моята кола (макар че сега имам друга) и винаги ще бъде моят трабант, рицарят в червени доспехи. Може би ще го ремонтирам и понякога ще го карам, когато не возя детето, поне да не се притеснявам за нейната безопасност.

Нямам търпение да си купя новата Тата.

–––––––––––––––––––––

Ако написаното ти харесва, гласувай за него тук: http://svejo.net/home/link_summary/16105
.