Tag Archives: консултант по кърмене

Кърменето на обществени места: къде всъщност е проблемът

От два дена интернет жужи, бръмчи и избухва все по-силно покрай прецедент за България: майка заведе дело за дискриминация срещу нея, защото охрана в столичен МОЛ я е накарала да напусне сградата, когато се опитала да накърми бебето си.

Това се превърна в новина номер едно за нула време. Обикаля ежедневниците, националните телевизии, форуми, Фейсбук страници. Мненията са изключително разнопосочни, но като цяло има три основни модела: кърменето е нещо нормално и майката е в правото си; че кърменето е хубава работа, ама ако може, да не го виждаме, чуваме и разбираме; и накрая, абсурд, с право са я изгонили, какво ми се е разкърмила на обществено място. В медиите се експлоатира тая благодатна тема основно откъм гледната точка на скандала: има ли дискриминация? „Прилично“ ли е да се кърми на обществено място? Не е там проблемът обаче.

Проблемът не е и в това, че майка е кърмила на обществено място – това е отдавна прието в обществото ни и всъщност имаме достатъчно стабилни и хилядолетни традиции в това отношение. Обществото ни не може да се оплаче, с история в кърменето която е била жива и активна допреди някакви си 60-70 години и в последните 11 години се съживява и възражда все по-успешно. Едно от най-нормалните неща е било и остава това, да се нахрани едно бебе, когато е гладно. Проблемът не е дори в това, че охраната е изгонила майката, при това с извинения, че „правилата са такива“. Самата Деница Панайотова казва, че не обвинява охранителя за действията му, защото той е изпълнявал нареждания.

Ще ви кажа къде ни е проблемът.

Хората не искат да приемат и да смелят идеята за майки с деца на обществени места. Изобщо.

Детското поведение се разглежда като отклонение от нормата, ако не копира едно към едно поведението на възрастния. Ние не искаме девианти. Извинете. Приберете си децата.

Ще прозвучи стряскащо, но е прост факт: голяма част от обществото ни е много анти-детски настроена. Да, звучи изненадващо, на фона на традиционния образ на българина, който обича деца, който имаме в главата си. Обича ги – своите. Другите ги приема, ако няма как. Когато не са шумни и досадни, особено на обществени места. Обществото ни е с много закостенели престави за поведението на децата, които ако изобщо се водят „сред хора“, трябва да са тихи, прилични, възпитани, да не говорят, да не досаждат, да не тичат, да не викат, да не пречат на възрастните. Децата могат да се появят като придатък към родителите си, ако е неизбежно, но придатък, който да не прави впечатление и да не привлича внимание. Ако отидете в ресторант, детето не трябва по никакъв начин да „пречи“ на околните (т.е. да не демонстрира никакво детско поведение, а да се държи като вертикално ощетен възрастен). В момента в интернет шестват яростни мнения, че майка с дете нямала работа в МОЛа изобщо. И това е казано със сериозен тон.

Ако в магазина, МОЛа или на улицата детето ви се тръшне и „прави сцена“, обирате изключително укорителни и строги погледи, в които без проблем ще прочетете какъв некадърен родител сте, щом
1) не успявате да контролирате детето си и да го накарате да се държи прилично така, както се очаква от него на публично място (т.е. както смята за „правилно“ всеки случаен човек, който се смята за длъжен да ви даде акъл как се гледат „правилно“ деца)
2) изобщо сте решили да го изведете сред хора, вместо да го водите само на подходящи за деца места – т.е. на детската площадка и у дома
3) не се съобразявате с околните, техните чувства и мнение, а им натрапвате вашето дете

В конкретния случай проблемът не е в кърменето. В болшинството случаи майките кърмят по начин, който им е удобен на тях и бебето. Това по правило значи, че не се събличат до кръста, не „развяват“ гърдите си, а съвършено нормално хранят бебето си така, че преминаващ човек трудно би разбрал, че то яде и по всяка вероятност изобщо няма да обърне внимание.

За да види някой детайлна гледка на гърдата на кърмещата жена… значи се е заврял твърде близо.

Протестиращите срещу действията на майката не се замислят, че 100% от хората са раждани от майки и минимум 91% от тях са кърмени поне някакво време, отново – от майки. Тоест получава се протест срещу самата човешка същност.

Интересно е да се отбележи, че болшинството мъже, без значение дали имат деца, приемат съвършено нормално кърменето, включително на обществено място, нямат никакъв проблем с това, ако бебето е гладно, майката да го накърми, нито възприемат кърменето като сексуален акт или като демонстрация. Мъжете мислят практично: бебето е гладно; бебето е кърмаче; майката го кърми. Точка по въпроса.
Изобщо не изпадат в разсъждения и полемики дали тая майка не кърми нарочно, за да „демонстрира“ факта, че кърми, или пък го прави може би за да привлече вниманието на околните, или… [въведете изсмукан от пръстите сценарий защо една майка би накърмила бебето си]

Проблемът е това:

https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xpf1/v/t1.0-9/s720x720/11080976_10206008029697577_6271379722241505374_n.jpg?oh=a8a75ecc98781dc5af308369da8214e5&oe=5575E4DA&__gda__=1438399692_4fce927eb87f5a4a6a90d1185b17a2df

Стойте си у дома, щом имате деца. Никой не е длъжен да ги вижда! Ние сме в МОЛа, за да се забавляваме, да се разхождаме, да се покажем на хората и да видим тях. Някакви майки и деца не се вписват в нашите разбирания за „готини хора“, отивайте си у дома.

https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xpa1/v/t1.0-9/11050234_10153762734472814_2278198860385884519_n.jpg?oh=7b8d47548b7e31ff81d5baf8067f42e1&oe=55B38DE9&__gda__=1437735423_12dda00bfad3d10f60eef7c4f15858b2

Отново. Стойте си у дома! Какво, като сте майки? Нямате работа сред хората, че и децата помъкнали. Гадна работа е това, да помислим за гърдите не като за средство за съблазняване и достойни за показване на околните, а изпълняващи първичната си цел, да изхранват бебето. Потресаващо е…  бременните, които са тръгнали сред хора с тоя корем, хич да не ги и почваме.

Проблемът е в изкривеното възприемане на образът на жените в нашето общество. Окей е да си наточена мацоранка, още по-добре такава, която е облечена предизвикателно. Окей е да си готина мадама, привличаща окото. Окей е и да си не-толкова-готина-мацка, например колежка или жена на средна възраст. В смисъл, няма как иначе, но реално бихме предпочели да си поддържана и да ловиш окото. Нямаме време за обикновени жени.

Не е окей да си майка и да навираш майчинството си в очите на обществото. Това е една от причините на интервюта за работа в България масово да питат за семейно положение и деца – нещо недопустимо в ‘белите’ страни. В тях ако имаш деца, това е твоя отговорност и се предполага, че си преценила как можеш да се грижиш за тях, щом кандидатстваш за работното място. Не и у нас. В България е съвсем в реда на нещата да не наемеш някоя жена, защото е млада и сигурно скоро ще иска да роди деца, съответно ще излезе в майчинство. Или да не я наемеш, защото вече има деца, защото може да иска болничен, ако някое дете се разболее.

Бременността и последващото го майчинство са просто етап от живота на повечето жени. Хилядолетия наред жените в България са били бременни, раждали са и това е част от техния и на обществото жизнен цикъл; факт, който съпровожда появата на новите хора и толкоз. Някак неусетно бременността и майчинството се покриха с було на мистичност, на нещо адски специално, нещо свято, съкровено. Станаха идеал. А идеалът, както знаем, обичайно е недостижима цел.

Това е причината много хора да се умиляват от идеята за бременна жена, но в реалността да й отказват работа. Да се радват на идеята за бебета, но в реалността да не ги приемат като част от ежедневието на обществото.

Това е причината да говорят за кърменето, което е просто нормалният начин, по който се хранят човешките бебета, като за нещо „съкровено“, „интимно“, „специално“, „свещено“ – тоест, да го идеализират и извисяват, да го отдалечават и откъсват от ежедневния ни живот и от нормалната част от живота на майки и бебета.

Реалността е друга и е далеч от идилията и идеализирания образ на Мадоната и на майката с дете. В истинския живот майките, децата не са добре приети, не са добре дошли на твърде много места от обществения живот. Те биват изключени и ограничени до рамките на дома, на детската площадка, после детската ясла и градина. Те не са част от обществото и ежедневието му.

Вместо идеализиране, майките имат нужда от приемане. Това е просто начинът, по който се появяват на бял свят хора – от майките си. Това включва износването, раждането, отглеждането им, като част от обществения живот. Имането на дете не е само лична отговорност и работа на семейството, ако от това дете се очаква да е част от същото това общество само няколко години по-късно. Децата са групова, колективна, обществена дейност. От тях очакваме да се включат в същото това общество, да бъдат активни граждани, едни от нас. Единственото логично нещо ще е това да започне от най-ранна детска възраст.

Част от подкрепата за майката е и подкрепата за кърмещата жена. Кърменето не е свят, интимен акт, който трябва да бъде споделен единствено от майката и бебето зад затворени врати. Той е просто нормалният начин за хранене на малките човеци. Важността му е безспорна, а ползите са освен лични, и за цялото общество (на което, както вече обсъдихме, бебето някой ден ще стане активен член).

Ако видите кърмеща жена, усмихнете й се насърчително. Ако се смущавате, погледнете на другата страна. Дръжте се естествено 🙂 Ако децата ви са с вас и ви попитат нещо в тая връзка, обяснявайте нормално, придържайки се към фактите. Като виждат кърмещи жени, децата се учат по най-лесен и естествен начин за бебетата, храненето им, телата на хората и постепенно може би идеята за кърменето като част от живота на хората, майките и бебетата ще започне отново да бъде това, което е: нещо нормално.

321

Advertisements
Галерия

Поема за майката

This gallery contains 2 photos.

Август! Август е онзи специален месец, в който вече 11 години отбелязвам ССК – Световната седмица на кърменето, заедно с приятели, познати и непознати, хора, които подкрепят кърменето. Специален, защото въпреки че целогодишно работя, за да помогна на майките да … Има още

Things to do in October

Октомври е чудесен месец – все още топъл, но не горещ, листата красиво оранжево-кафеви, навсякъде лъскави, обли, нови кестени, с които да си натъпче човек джоба… Изобщо, приятен месец. А този октомври има още нещо, което да предложи:

На 22-ти и 23-ти октомври 2011 година във Велинград ще се проведе поредният Национален семеен семинар за кърмене и позитивно родителство, организиран от Ла Лече Лига. Чудесна възможност да видите, чуете и упражните интересни и полезни неща. Ще има презентации от световно известната и изключително завладяваща Даян Уийсингър. Ще имате възможност да научите повече за анатомията и физиологията на гърдите, както и да участвате в обсъждане на често срещани предизвикателства пред кърмещата майка. Ще проведем дискусии и работилници, където може да упражните комуникационните си умения, да се запознаете с някои интересни идеи за позитивно родителство и интересното захранване водено от бебето (baby-led weaning). А татковците ще имат възможност да поговорят и обменят идеи и опит на специална сесия по мъжки.

И всичко това в прекрасния Велинград, където може да се насладите на природа, чист въздух и минерална вода. Семинарът ще се проведе в хотел “Витоша”, който разполага с красива градина и топли външни басейни. Чудесна възможност да съчетаете полезното с приятното!

Разбира се, понеже не сме новаци в организирането на подобни събития, опитваме се всеки да извлече максимално полезното и приятното за себе си. Затова сме предвидили интересна, разнообразна програма, подпомагаща лесно и достъпно учене, която включва различни неща, например:

– за кърменето отблизо – за всеки, който иска да научи повече, както и за всички помощници за кърмене от най-различно естество, с известни международни и родни лектори
– за комуникацията с децата и възпитанието им – какво можем да направим, за да общуваме по-ефективно с поколението си и едновременно с това да постигаме желаните си цели като родители по един по-позитивен и приятен за всички начин (особено в случай, че последното може би не винаги ни се удава)
– за общуването с възрастните – защото добрата комуникация е ключът към много палатки
– мъжки приказки – татковците и кърменето, майките, новото бебе, децата в семейството…

Предвидени са и достатъчно големи паузи, за да може човек да изпробва дали наистина водата в басейна е топла и дали Велинград е наистина СПА столица на Балканите или са стари лаври. За ентусиазираните в събота вечер ще има салса уроци и народни танци за начинаещи. Семинарът е семеен – предвиден е в идеалния случай като добра възможност за цялото семейство да научи нещо ново, да почине и да се забавлява.

И всичко това – на цени, напомнящи времето отпреди 20 години.

Така че, хващайте половинката под ръка, мушвайте децата под мишница и ще се видим там!

ПРОГРАМА + РЕГИСТРАЦИЯ

Конференция за кърмене!

Тази събота и неделя, 26-27 март, в АГ Майчин дом, София – супервъзможност да вземете участие в първата в България международна конференция за кърмене.

Доведете своя лекар, акушерката си и познати здравни работници. Доведете бъдещи и настоящи родители. Доведете свекърва си, ако ви пита „докога ще го кърмиш тоя Крали Марко?“, както и съседката, която любопитства „ама защо не му даваш маргарин, вече е на 7 месеца!“ Конференцията е насочена към всеки, който иска да научи повече за естественото хранене и процесите му.

Гостуващ лектор (през целия ден в неделя) е проф. д-р Питър Хартман – водещ специалист в областта на изследванията на синтеза и отделянето на майчино мляко, чиито разработки в последните десетилетия са основа на много от нововъведенията и по-доброто разбиране на процеса на кърменето. От професора ще чуем повече за еволюцията на лактацията, за промените в женските гърди при проблемни ситуации, как се влияе производството на кърма от апетита на бебето, а също така – как да се грижим по-добре за кърмещите майки, базирано на проучвания и факти.

По въпросите за влияние на родилните практики върху кърменето, както и за навлизащото със страшна сила захранване, водено от бебето, ще имате удоволствието да чуете моя милост. За ролята на Ла Лече Лига лидерите и международно сертифицираните консултанти по лактация IBCLC в грижите за двойката майка-бебе ще ни разкаже Мария Атанасова; конференцията ще бъде открита с приветствие от г-жа Таня Радочай, УНИЦЕФ България, както и Маги Малеева от Горичка.

В първия ден на конференцията ще можете да видите прожекция на „Кожа-до-кожа в първия час след раждането: практични съвети за здравния персонал след вагинално и цезарово раждане”, осигурена със съдействието на сдружение „Естествено“ и Healthy Children Project. В обедната почивка на втория ден ще се прожектира (без превод) Mother’s Milk, филм за начало на кърменето и справяне с често срещаните трудности на LLLI.

В предвидените паузи за кафе и обяд ще се запознаваме с нови хора, ще общуваме и разбира се, да опитаме вкусните кексчета (които наричат по някаква причина капкейк) на Тейк-а-кейк, както и да пием био-айрян, осигурен с любезната подкрепа на Хармоника.

Срещу дарение можете да получите красива тениска във вариант обикновен или органичен памук (дамските), и обикновен памук (мъжките и детските).

Всички участници в конференцията ще получат конферентен комплект, за който сме сигурни, че ще им хареса и ще е практичен, освен че е готин 🙂

Ако сте с дете и се чудите как да осъществите еквилибристиката, в резултат на която то е доволно, а вие можете да слушате презентациите на спокойствие, не се чудете повече – срещу 3 лв/час или 10 лв/ден парти-капитаните от Малчуган-Великан ще се погрижат за малките в съседно на залата помещение, така че да са близо до майките си и същевременно в добри ръце.

Да не забравя – с удоволствие и благодарност приемаме протегнати ръце за помощ – за по-лесно осъществяване на регистрацията двата дена, за разпределяне на баджовете, окомплектоване и раздаване на конферентните комплекти, както и за улесняване на получаването на храна и напитки в паузите. Ако можете да помогнете – свирнете ни на мейл info@lllbg.org, ще сме ви много признателни.

Можете да посетите страницата на конференцията в ЛЛЛ уебсайта, където има също така и покани и плакати за разпечатване (и даване на познати здравни работници и/ли родители, например), както и да отидете във Фейсбук събитието, където да се отбележите като посетител, както и да разпостраните новината в профила си. Можете и да ре-блогнете това, както и да напишете свои текстове преди/след конференцията, за да научат повече хора.

Очакваме ви!

***

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ
БГ-маммаАз женатаСписание Кенгуру

Списание Моята БременностСписание Моето Бебе

Бебезонаmoetodete_bgСписание Моето Дете

Новини

Днес е Денят на IBCLC. Този ден е, за да се отдаде признание на IBCLC за подкрепата, която оказват на кърмещите семейства. А аз искам да благодаря на всички, които ме подкрепяха и насърчаваха за постигане на акредитацията за международно сертифициран консултант по лактация – семейството ми, приятелите, Ла Лече Лига лидери и помощници за кърмене, майки, с които контактуваме… подкрепата и куражът, които ми дадохте, са безценни и ги ценя високо. Благодарна съм за възможностите, които станаха достъпни благодарение на вас.

По случай денят на IBCLC се сдобих с членство в ILCA, международната асоциация на консултантите по лактация. И докато човек няма нужда да е IBCLC, за да стане член и да подкрепя асоциацията в дейността й, единствено международната акредитация за IBCLC позволява вписване в регистрите на ILCA „Find a Lactation Consultant“. Надявам се членството в ILCA да е още един начин да помагам за подкрепа и насърчаване на кърменето в България.

В тази връзка ето някои планове за това, което предстои в блога като статии за кърмене/захранване.

Статиите могат да не се появяват в посочения ред, зависи на каква вълна съм в момента 🙂 Това са само част от планираните и налепени като бележки по десктопа ми статии за кърмене/захранване, но не публикувам всички запланувани накуп, защото ще ми е излишен стрес докато успея да ги напиша и публикувам до последната; предпочитам така да си оставя вратичка за почивка и разнообразяване на плановете. Има, разбира се, и планирани статии за родителство и други неща, извън сферата на кърмене/родителство, които ще се появяват между тези. Както винаги, опитвам се да балансирам полезното с приятното с интересното (както по принцип, така и лично за мен), за да достигне до максимално много хора.

Надявам се да ви е интересно и да се виждаме тук. Без стеснение коментирайте, както тук, така и на страницата във Фейсбук, ще се радвам да прочета какво мислите.

Денят на IBCLC

Днес, 2 март, е IBCLC Day, световен ден на международно сертифицираните консултанти по кърмене IBCLC.

Денят на IBCLC се отбелязва за десета поредна година, световно честване на важната роля на Сертифицираните консултанти по лактация към международния борд като част от здравния екип, подкрепящ кърмещите семейства, а също и в ролята им на експертен източник за други здравни работници.

Темата на тазгодишното честване е „IBCLCs: оформяме бъдещето“, и набляга на важността на кърменето за бъдещето на детето и бъдещето на общността, и многото начини, по които международно сертифицирания консултант по кърмене IBCLC може да ги защити, подкрепи и осигури информация.

Децата са жизненоважни за бъдещето на нашето общество и тяхното здраве и благоденствие засяга всеки член на общността ни; международно сертифицираните консултанти по кърмене IBCLC помагат на бременните жени, родителите и обществото да разберат важността на майчината кърма и грижата за осигуряването й; консултантите по кърменe IBCLC помагат на майките да положат здрави основи за децата си, а обществото разбира и цени приноса на IBCLC за бъдещето ни;

затова, да отбележим заедно Денят на IBCLC виртуално, защото се стремим да оформим едно здраво бъдеще.

Носталгично

Получих истинска ръчно изработена картичка на хартия, дошла по обикновената поща, в плик с марка, поздравяваща ме за работата по акредитирането на най-скорошната ни ЛЛЛ лидерка, Ивелина.

Носталгично ми стана. А помните ли древните времена, ехе, когато цялата комуникация ставаше на хартия и вместо да напиша този пост, за да споделя с някого, щях на свой ред да напиша тези думи на лист хартия и да ги мушна в плик, да ида до пощенската кутия и да изпратя? После ще минат няколко дни до няколко седмици, преди адресатът да получи написаното от мен и ако реши, да ми върне отговор по обратния ред…

Пращате ли хартиени писма по старомодния начин – не делова поща, не картички за Коледа, а ей така, между другото?

И в България вече има IBCLC, официално

Дебелият плик пристигна по пощата, с международната диплома за IBCLC и идентификационната карта за практикуване; България вече фигурира на международния сайт на IBLCE сред страните с международно сертифициран IBCLC консултант.  Въпреки че преди седмица разбрах от обявените резултати онлайн, че съм издържала изпита, друго си е око да види, ръка да пипне.

Не мога да скрия, че е вълнуващо да си сред пионерите в дадена област (въпреки че проправянето на път невинаги е сред най-леките начинания, както показа опитът ми от последните години). Може и да е тщеславно, но предполагам, всеки би се гордял. Лично аз знам, че си струваше усилията.

Сега мисля наистина да рамкирам сертификата, защото иначе може и да не оцелее следващите 5 години и разбира се, да го вкарам в употреба по най-добрия възможен ми начин. Пожелайте ми успех 🙂

Как станах и IBCLC!

Вече е официално: освен „ЛЛЛЛ“ – Ла Лече Лига Лидер – от вчера имам още едно, петбуквено съкращение зад името си: IBCLC, International Board Certified Lactation Consultant, или казано на български – Сертифициран Консултант по Лактация към Международния Борд на същите 🙂

Международно сертифицираните консултанти по лактация (IBCLC, защото българското съкращение СКЛМБ ми звучи странно) са хора, които работят в здравната сфера, които са покрили изискванията за кандидатстване за IBCLC, преминали са независим изпит и притежават необходимите умения, знания и отношение, за да осигуряват качествена грижа и услуги за кърмене на майките и бебетата. Сертификацията е предназначена за здравни работници с опит в консултации по лактация, за завършили образователните програми за консултации по лактация и за помощници за кърмене, включително ЛЛЛ лидери.

Кандидатите, които успешно преминат изпита, печелят титлата, придружена с акредитиви, Сертифициран консултант по лактация към международния борд – International Board Certified Lactation Consultant (IBCLC). Акредитирането за IBCLC е сертификат за постигането на златния стандарт в сертификацията за консултанти по лактация така, както е определено от експертите в областта на лактацията.

По-просто казано, IBCLC е титла, която се получава след сериозен, международно признат и единен изпит; титлата е стандартът за всеки, който работи в полето на човешката лактация и който стандарт значи достатъчно високо качество на знанията и услугите, които се крият зад съкращението. На всеки 5 години всеки IBCLC трябва да се ре-сертифицира, за да продължи да използва титлата и да докаже, че все още я заслужава и защитава със знания и умения. Голяма част от IBCLC са с медицинско образование (лекари, акушерки, сестри), друга немалка част са ЛЛЛ лидери или подобни доброволци с подходящ стаж и образование, които често съвместяват двете неща заедно. Това са и двата най-често използвани пътя за кандидатстване за IBCLC.

И така, реших да опитам и да се явя на изпита за IBCLC. Разговаряхме и с момичетата в Ла Лече Лига БГ и решихме, че това е нещо, което си струва и ще е от полза за организацията на местно ниво. В последния възможен момент през април подадох документите, нужни за изпита и зачаках да видя дали ще ме одобрят. Няколко дена по-късно ми потвърдиха, че кандидатурата е приета и вече нямаше връщане назад. Мечка страх, мен не страх.

Това, че съм Ла Лече лидер от 5 години, значително улеснява нещата за мен – IBCLC е създадена от Ла Лече Лига преди 25 години с цел установяване на единен стандарт за качеството, което трябва да стои зад титлата „консултант по лактация“ (защото в момента консултант/съветник/експерт/инструктор по кърмене може да се нарече практически всеки, без да трябва да доказва каквото и да е – а знанията, които се крият зад титлите, могат да варират ужасно много и невинаги в полза на майките и бебетата). За ЛЛЛ лидерите винаги е имало ‘път’ към постигане на титлата IBCLC, а за петте години съм натрупала повече от достатъчно клинични часове, опит и знания; участието на конференции и допълнителните обучения също са ми от полза. Ясно е, че ще трябва да разгърна и дебелите книги, защото изпитът е сериозен и покрива много голям спектър, от етика през подкрепа за кърмене и обичайни проблеми до патология.

Датата наближава застрашително. Изпитът се провежда винаги в последния понеделник на юли и се ходи на място – все още няма възможност за дистанционно провеждане. Обсъдих с Б. и решихме, че ще ходим в Атина, която ни е най-удобната дестинация – защото изпитът трае един ден, бебето Ръкавичка е още малко и не може да мине толкова време без мен, а и аз без него, а като е с мен в чужд град, трябва някой да я гледа, докато съм на изпит, значи – тръгваме и тримата. Каката Госпожичка е поверена на баба си. Стягаме куфарите, мятаме се на колата и потегляме.

Изпитът е от 8:30 сутринта, с почивка за обяд и после до следобеда. По принцип като кърмеща майка имам право да ми носят бебето за хранене, но само за сметка на моето време за теста и извън мястото, където се провежда изпитът – нещо, което беше повод на големи дискусии и недоволства тази година. Все пак, разчитам на това, че Ръкавичка е на 10 месеца (по това време) и ще се справи и без мен. Оказва се, че не съм съвсем права – въпреки гушкането и кърменето до последно, преди да вляза, гушкане и приспиване в обедната почивка, по време на втората изпитна сесия баща й, вече на края на силите и изобретателността си, ми я донесе за кърмене, цялата обляна в сълзи; по разбираеми причини се опитах да отсъствам от изпита за възможно най-кратко време и бързах да вляза обратно в залата, за голямо нейно разочарование.

Докато се готвех за изпита, бях много уверена в знанията и възможностите си – все пак, това са неща от област, в която се лаская, че зная наистина много и с които се занимавам от години. С разгръщането на изпитните листи обаче увереността ми полека почва да намалява. Всички въпроси са multiple choice – с по няколко отговора. Проблемът е, че на немалка част от въпросите има по повече от един верен отговор и трябва да отбележа кой е по-по-най-верният от всички, което ме затруднява, защото от годините работа с майките съм научила, че често няма абсолютен и единствен верен отговор на привидно еднакви ситуации… Както го описа с една точна дума една от IBCLC-тата, която се явяваше на същия изпит за ресертификация, изпитът не е труден за знаещия, той е tricky.

Така или иначе, изпитът свършва и ще трябва да чакам 3 месеца, преди да науча дали съм го издържала.  Когато се върнах и споделих на останалите ЛЛЛ лидери и помощници за кърмене притесненията си, че изпитът не беше толкова прост, колкото мислех, че ще бъде, те вкупом казаха, ами, разбира се, че си издържала – докато не им зададох примерен въпрос по подобие на изпитните. Нищо особено, един въпрос с 4 отговора. Всичките верни, но единият – по-верен от другите 😆 Тогава и те се съгласиха, че може би нещата не са толкова лесни, колкото изглеждат на пръв поглед.

29 октомври, датата, на която ще бъдат обявени резултатите, наближава и ми става някак нервно. Реших, че ако съм минала изпита, ще се похваля на всички (което и правя сега); ако обаче не съм го издържала, никой никога няма да разбере, че съм кандидатствала (това е тайна, която ако ти кажа, после трябва да те убия!). Запознах се с coach Линда Смит, една от най-известните лекторки и авторки за кърмене (суперизвестните в световен мащаб не са толкова много, може би 20-30 човека, от които Смит е в топ 10; почти всички са и IBCLC-та). Тя е и ЛЛЛ лидер от 34 години, освен че е IBCLC, и е писала въпросите за първия IBCLC изпит преди 25 години. Коуч Смит ми казва супер уверено, „За всичкото това време никога не сме имали ЛЛЛ лидер, който да не издържи изпита!“ Това е много показателно за качеството на обучението, което Ла Лече предлага на лидерите си, но все пак си представям как на 29 октомври й пиша и й казвам, „Е, Линда, ето ме, аз съм първият лидер, който да се провали!“…

На 28-ми пиша по друг повод до европейския офис на IBLCE и вечерта ми връщат отговор с между другото вметнато „След няколко часа ще обявим резултатите“. Край, абсурд е сега да си легна. Приспивам всички домашни подред и се залепям пред монитора. Рефрешвам сайта на всеки няколко минути и се чудя къде ли изнасят резултатите… Когато към 11 вечерта при поредното обновяване на страницата изведнъж се появява иконата , за малко да умра от сърцебиене. С треперещи ръце едва успявам да вкарам персоналния си код… за да видя насреща си: PASS! Ура, издържала съм! Няма да пиша на коуч Смит за първото изключение сред ЛЛЛ лидерите!

Радостта ми е голяма. Поради късния час се похвалвам само на все още будните си познати онлайн и се черпя с малък Бейлис. Заслужих си го.

Ваша Бу,
ЛЛЛЛ, IBCLC
(хе-хе, не се стърпях!)