*мръсница, т.е. нечистофайница
Из срещата на Асоциацията на Анонимните Мръсници:
Добър ден, казвам се Таня и не обичам да чистя.
Всички в хор:
Здравей!
Животът с четиригодишно и трийсет и шест годишен далеч не е толкова подреден и предвидим, колкото си мислех някога, че ще е. Искам да кажа – четири години, все пак, да не говорим за тридесет и шест! На тази възраст би трябвало да могат сами да си подреждат играчките, дрехите и даже малко да помагат на мама, нали? Не, както се оказа.
Такива мисли ми минават през главата, докато се опитвам да въведа някаква чистота в апартамента в съботния ден, докато детето спи следобеден сън, а баща й благоразумно е намерил повод да излезе.
Аз съм далеч от представата за идеална домакиня – ако трябва да съм честна, съм далеч даже от представата за посредствена домакиня. Готвя с удоволствие, мия чинии, пера и гладя с примирение – но когато опре до подреждане и чистене, нещата стават трагични. Нямам представа как винаги има повече вещи, отколкото къщата евентуално би могла да побере.
Знам, че има жени, които – дори без да ангажират мъжете си в домакинстването! – успешно съчетават гледане на децата, подреждане и чистене на дома, готвене, работа, жонглиране с горящи обръчи и дресиране на тигри. Аз, както се разбра, не съм от тях.
Помитам пластмасов крак от динозавър от шоколадово яйце. Бездруго не знам къде е остатъкът от играчката – събрахме половината серия (аз жертвоготовно изяждам шоколада, за да не излагам детето на опасностите от злата захар), играчките бяха забавни за сглобяване и се разпадат на дребни части мълниеносно, затова постоянно подритвам малките им парчета из цялата къща.
Когато заживяхме с мъжа ми и се разбра, че въпреки опита си като готвач в ресторант, отказва категорично да се занимава с кулинария, мислех, че в такъв случай е справедливо чистенето с прахосмукачка с досаден за почистване воден филтър да е негово задължение. Той принципно нямаше против – но за съжаление също не обича да чисти и толкова отлага това занимание във времето, че понякога чак ме е срам, като погледна пода.
Останалата част от динозавъра също изскача изпод хладилника. Знам, че някой по-съвестен родител от мен ще изрови остатъка от животното от боклука и ще го сглоби. Два коша с играчки по-късно махвам наум с досада на прелетялата идея и замитам в лопатката и тази третинка динозавър.
Когато къщата ми е що-годе подредена, има вид, за който повечето хора казват ‘прощавай, у дома е разхвърляно, ще ме извиниш’. Чудя се, при това положение дали ще успея да възпитам детето на ред и чистота? И на мен ми е много приятно да е чисто и подредено – само не знам защо, рядко успявам да го постигна, да не говорим, че определено не ми се удава с лекота.
Намирам самотна детска обувка. Знам, че е една, защото по-рано съм подредила обувките в коридора и не намирам другата от чифта. Навирам се под дивана в търсене и съм все по-фрустрирана – добре, за Бога, как може да изчезне една обувка? Това не е чорап, да се навре между нещата и да се покрие! По закона на всемирната гадост детето от три дена ми подава въпросната обувка, разпитва къде е другата и иска да ходи обуто точно с тях. Разбирам, че на теория на 55 квадратни метра е много трудно да изчезне червена велурена обувка 26 номер, но на практика е точно така.
Когато преди време тръгнах на работа, като ми изтече майчинството, си дадох сметка, че ще ми е още по-трудно да поддържам къщата в приемлив за нас вид (да не говорим за канене на гости!) и предложих на половинката да викаме веднъж седмично жена да чисти – при положение, че и двамата не обичаме тази дейност, а съседната агенция предлага такива услуги на цени, които са повече от приемливи, това ми се видя съвсем разумно. В отговор получих поглед тип ‘Как всички други успяват, а на нас ни се налага да наемаме помощ?’ и ми стана хем съвестно, хем обидно (особено предвид, че обичайно под ‘нас’ се има предвид мен, щом опира до домакинстване). Не е ли логично, че щом на пазара се предлага такава услуга, явно има и други като мен?!
За наше учудване, детето за момента изглежда е по-подредено и от двама ни, взети заедно. С нетърпение очаквам да стане на шест-седем и да може да се включва в миене на чинии и почистване на къщата – макар че, ако съдя по приказки на познати, по-вероятно е това да стане към девет-десет. Хм. Защо тогава детето на видима възраст шест от рекламата по телевизията вече мие чиниите на майка си?!
Радвам се, че нямаме домашно животно в момента. Ако съдя по количеството косми по пода, аз се скубя достатъчно. Дали е смяна на козината заради настъпващия нов сезон?
Раздразнена от постоянните въпроси ‘Къде ми е едикоя си дреха’, вместо прост поглед в гардероба с цел локализиране на същата, предприех нов подход. Чистите му дрехи събирам сгънати на купчина в другата стая – да си ги пренесе и подреди в гардероба сам, за да знае кое къде е, вместо да ме пита постоянно. Разбира се, резултатът беше повече от изненадващ. Очевидно, да си държи всички дрехи на куп значително улеснява намирането им. В момента неговата половина от гардероба е празна, всичките му дрехи са накамарени на заплашително растящата купчина. Аз яростно трупам новите отгоре, той все така не ги прибира и си дърпа което му трябва. Може би подходът ми куца.
Защо всички мъже смятат, че помагат много повече в домакинството, отколкото потвърждават жените им?
Пътьом подритвам пликче с винтове и дюбели, което се разсипва. По дяволите – в едната стая разпилени динозаври, в другата – железарии. Това маркиране на територията ли е? Дали да не взема и аз да си пръсна гримовете по пода в хола?
С положителност знам, че служа за пример на други жени, които с облекчение въздъхват ‘Има и по-зле от мен!’ Това малко ме засрамва, но не ме притеснява чак толкова – знам със сигурност, че има и по-зле от мен – и това действително носи морално удовлетворение. Знам, че чистене и подреждане не са силните ми страни, но пък готвя вкусно и пера редовно – това носи бонус точки, нали? Въпреки това, смятам да започна да викам жена да върши най-неприятните ми дейности веднъж в седмицата за по два-три часа. Мисля, че и мъжът ми узря за идеята, след като и сам вижда, че ние явно не се справяме задоволително с това. Предполагам, принос за това имах и аз, като му описах в розови краски колко ще е приятно срещу само няколко лева някой да пуска прахосмукачка и да измива, докато ние сме на разходка в парка.
Приключвам с почистването, а другата обувка все така я няма.
Мисля да не казвам на баба ми, че ще викам жена да помага с чистенето. Тя ще се потресе от идеята, че на света може да има жена и майка, която не само да не се справя с всичко, но и доброволно да се предава в битката. Баба ми е работила, домакинствала и успешно отгледала две дъщери. Дядо ми, лека му пръст, едно яйце не можеше сам да опържи. И за двамата мисълта мъж да помага в домакинството, или жена, която да не се оправя с всичко сама, е недопустима. За щастие, майка ми и баща ми не са такива. Баща ми готви често и хубаво и дори да не помага в чистенето, поне след себе си оправя. Защо всички мъже не се раждат научени на това? Имам чувството, че неволно съм част от някаква огромна конспирация, чиято единствена цел е да вгорчава живота на жените и вместо да прекарват свободното си време в почивка, се нагала да домакинстват.
Детето се събужда. Предупреждавам я да се обуе и да внимава, че подът е още мокър, а тя в отговор ми посочва къде съм пропуснала да мина с парцала и има петно. По дяволите, вече знаят да критикуват от най-ранна възраст. Помолвам я да го почисти тя, хем да не ставам, хем да се учи да помага – за мое щастие поне засега с огромно удоволствие иска да се включва в домакинстването. Надявам се този й ентусиазъм да се запази и дори увеличи за в бъдеще.
Чудя се, дали има начин да представя домакинската работа като нещо, толкова приятно и привлекателно, че и на баща й да му се прииска да помага.
Знам, че има жени, за които е въпрос на чест да се справят блестящо с всичко едновременно – като много от тях дори твърдят, че домакинската работа им носи удоволствие (съжалявам, не мога да повярвам, че почистването на тоалетната може да радва някого!). Понякога приказките между майки звучат като състезание – коя успява да се справи с повече неща по-добре. Аз мисля благородно да се откажа от тази надпревара и да се придържам към нещата, които върша добре и наистина ми носят удоволствие.
Чудно все пак, къде е онази обувка?
Автор: Бу за сп. Кенгуру, 2007
Харесваш? Гласувай! http://svejo.net/home/link_summary/15137
Нещо, което може да искаш да видиш: Из записките на една несбъдната добра домакиня
.
.
Получавате обаждане, че ви идват гости. Домът ви изглежда така, все едно е минал средно силен ураган, нанесъл значителни поражения. Имате по-малко от 30 минути. Можете или да излъжете, че внезапно сте заминали извън града (особено глупаво, ако са ви хванали на домашния телефон) или да приведете в изпълнение практичният план за Експресно Привеждане на Къщата в Ред.
плашите хората с по-слаби сърца.
Царството на Бу 