Tag Archives: къща

Картонената къща

Отне ми известно време да събера на едно място снимки и достатъчно свободно време, за да публикувам картонената къща, която правихме преди няколко седмици с децата. Госпожичка отдавна искаше картонена къща – само чакахме достатъчно голям кашон да се появи на хоризонта, за да стане тя реалност. Най-накрая и това стана – кашонът от столчето за кола на сестра й Ръкавичка.

Един достатъчно голям кашон

За да стане по-висок, залепихме капаците нагоре с тиксо и лепило.

Изрязахме врата, а после и прозорци.

От втори плосък, но достатъчно широк кашон, сглобихме покрив - Госпожичка е вече висока и й трябваше по-висока къща. В тази и аз се вмъквам приведена. Къщата веднага беше окупирана.

Другата фасада

Боядисахме капаците на прозорците в подходящ отличителен цвят и благодарното население надникна към света

Цялата къща, боядисана - както се вижда, всеки под 90 см височина може да минава през вратата, без да се навежда

Отвън, вече почти готова. Вътре децата си внесоха столчета, на които седят, играят и четат.

Финалните щрихи са нанесени и къщата може спокойно да участва в "Красива България"

(така де, аз архитект ли съм или лукова глава?!)

И така, това е нашата картонена къща. Разход по нея: кашони – безплатни; гваш за боядисване – ок.4-5 лв.; широко хартиено тиксо – 2 лв.; копчета за декорация – 10 лв. (както се вижда, хрумката с копчетата ми излезе най-солено; да си ги бях нарисувала… но пък от тях станаха прекрасни дръжки на капаците на прозорците).

При следващия голям кашон ще й направим пристройка отляво 🙂

А в духа на картонените приключения Десислава показа на стената на Царството във Фейсбук страхотната пералня, която са направили с детето й:

„от новите модели, които изпират идеално без вода“ (БебеЗона)

Всички сме доволни от картонената къща – може и да не е трайна като пластмасовите чудеса в магазините, но това има куп предимства – от възможността да си го направиш сам с участието на децата, през ниския разход, до честа смяна на външния вид с минимум вложения от празни кашони и малко ентусиазъм.

Споделете вашите картонени приключения 🙂

На тавана, в кошницата

на тавана, в кошницата

От съвсем скоро най-сетне успях да се пренеса в новото си старо жилище. Там съм живяла до юношеските си години, после в тихо село на няколко километра от града, после в друг квартал (кварталът на анцузите, където спортно-домашното облекло е дрехата, която да сложиш за поход по магазините или посещение в местното фьешън-кафене). Най-после успях да се върна обратно у дома.

Два пъти по-широко! Топло! Уютно! Познато и мое. Тераси, благословени тераси! Измъчих се с предната псевдо-тераса, дълга два метра, но пък широка само 0,50 см, където горката ми баба заседна, като се опита да я разгледа. ТЕЦ! Има ли нужда да споменавам очевидните предимства двама члена на семейството да могат да се изкъпят един след друг без попръжни на тема ‘Е как не се сети веднъж поне да пестиш водата, пак беше ледена!’ Истински паркет… огромна разлика от ламинирания такъв, където и да се скъсаш да чистиш (а аз не съм от тях), постоянно се търкалят валма прах като да си в Дивия запад.

Може би най-голямото предимство сега е това, че живея два етажа под офиса си. Последният е таванските ни помещения, отдавна префасонирани на архитектурно ателие. Представете си: ставам сутрин, пия си кафето, приготвям се за работа, качвам два етажа и съм в офиса. Представихте ли си? Завидяхте ли? Ха-ха! Ако поискам, мога да ходя на работа по анцуг (хубав, нали, почти като панталон) и да се обличам небрежно-бохемски-офисно (както е подходящо за моята професия) само от кръста нагоре, където могат да ме видят зад бюрото евентуалните клиенти.

Очевидните други предимства са, че мога да се храня с домашна храна (за жалост все пак се налага аз да я готвя), да взимам душ по средата на работния ден, ако така ми е скимнало, да се преоблека, ако трябва (за щастие не успях да прихвана деградиращия навик от другия квартал и да ходя по домашни дрехи навън). Обмислям да вържа домашния компютър в мрежа с офисния и тогава ще мога спокойно да работя и от вкъщи, когато се налага.

Следобед, когато свърша работа и ако съм намерила кой да вземе детето от градина вместо мен, просто изключвам компютъра, слизам два етажа надолу – и съм вкъщи.

Това е as good as it gets, мисля аз 😀

Харесваш? Гласувай!  http://svejo.net/home/link_summary/17692

.

Асоциация на Анонимните Мръсници*

*мръсница, т.е. нечистофайница

Из срещата на Асоциацията на Анонимните Мръсници:
Добър ден, казвам се Таня и не обичам да чистя.
Всички в хор:
Здравей!

Животът с четиригодишно и трийсет и шест годишен далеч не е толкова подреден и предвидим, колкото си мислех някога, че ще е. Искам да кажа – четири години, все пак, да не говорим за тридесет и шест! На тази възраст би трябвало да могат сами да си подреждат играчките, дрехите и даже малко да помагат на мама, нали? Не, както се оказа.

Такива мисли ми минават през главата, докато се опитвам да въведа някаква чистота в апартамента в съботния ден, докато детето спи следобеден сън, а баща й благоразумно е намерил повод да излезе.

Аз съм далеч от представата за идеална домакиня – ако трябва да съм честна, съм далеч даже от представата за посредствена домакиня. Готвя с удоволствие, мия чинии, пера и гладя с примирение – но когато опре до подреждане и чистене, нещата стават трагични. Нямам представа как винаги има повече вещи, отколкото къщата евентуално би могла да побере.

Знам, че има жени, които – дори без да ангажират мъжете си в домакинстването! – успешно съчетават гледане на децата, подреждане и чистене на дома, готвене, работа, жонглиране с горящи обръчи и дресиране на тигри. Аз, както се разбра, не съм от тях.

Помитам пластмасов крак от динозавър от шоколадово яйце. Бездруго не знам къде е остатъкът от играчката – събрахме половината серия (аз жертвоготовно изяждам шоколада, за да не излагам детето на опасностите от злата захар), играчките бяха забавни за сглобяване и се разпадат на дребни части мълниеносно, затова постоянно подритвам малките им парчета из цялата къща.

Когато заживяхме с мъжа ми и се разбра, че въпреки опита си като готвач в ресторант, отказва категорично да се занимава с кулинария, мислех, че в такъв случай е справедливо чистенето с прахосмукачка с досаден за почистване воден филтър да е негово задължение. Той принципно нямаше против – но за съжаление също не обича да чисти и толкова отлага това занимание във времето, че понякога чак ме е срам, като погледна пода.

Останалата част от динозавъра също изскача изпод хладилника. Знам, че някой по-съвестен родител от мен ще изрови остатъка от животното от боклука и ще го сглоби. Два коша с играчки по-късно махвам наум с досада на прелетялата идея и замитам в лопатката и тази третинка динозавър.

Когато къщата ми е що-годе подредена, има вид, за който повечето хора казват ‘прощавай, у дома е разхвърляно, ще ме извиниш’. Чудя се, при това положение дали ще успея да възпитам детето на ред и чистота? И на мен ми е много приятно да е чисто и подредено – само не знам защо, рядко успявам да го постигна, да не говорим, че определено не ми се удава с лекота.

Намирам самотна детска обувка. Знам, че е една, защото по-рано съм подредила обувките в коридора и не намирам другата от чифта. Навирам се под дивана в търсене и съм все по-фрустрирана – добре, за Бога, как може да изчезне една обувка? Това не е чорап, да се навре между нещата и да се покрие! По закона на всемирната гадост детето от три дена ми подава въпросната обувка, разпитва къде е другата и иска да ходи обуто точно с тях. Разбирам, че на теория на 55 квадратни метра е много трудно да изчезне червена велурена обувка 26 номер, но на практика е точно така.

Когато преди време тръгнах на работа, като ми изтече майчинството, си дадох сметка, че ще ми е още по-трудно да поддържам къщата в приемлив за нас вид (да не говорим за канене на гости!) и предложих на половинката да викаме веднъж седмично жена да чисти – при положение, че и двамата не обичаме тази дейност, а съседната агенция предлага такива услуги на цени, които са повече от приемливи, това ми се видя съвсем разумно. В отговор получих поглед тип ‘Как всички други успяват, а на нас ни се налага да наемаме помощ?’ и ми стана хем съвестно, хем обидно (особено предвид, че обичайно под ‘нас’ се има предвид мен, щом опира до домакинстване). Не е ли логично, че щом на пазара се предлага такава услуга, явно има и други като мен?!

За наше учудване, детето за момента изглежда е по-подредено и от двама ни, взети заедно. С нетърпение очаквам да стане на шест-седем и да може да се включва в миене на чинии и почистване на къщата – макар че, ако съдя по приказки на познати, по-вероятно е това да стане към девет-десет. Хм. Защо тогава детето на видима възраст шест от рекламата по телевизията вече мие чиниите на майка си?!

Радвам се, че нямаме домашно животно в момента. Ако съдя по количеството косми по пода, аз се скубя достатъчно. Дали е смяна на козината заради настъпващия нов сезон?

Раздразнена от постоянните въпроси ‘Къде ми е едикоя си дреха’, вместо прост поглед в гардероба с цел локализиране на същата, предприех нов подход. Чистите му дрехи събирам сгънати на купчина в другата стая – да си ги пренесе и подреди в гардероба сам, за да знае кое къде е, вместо да ме пита постоянно. Разбира се, резултатът беше повече от изненадващ. Очевидно, да си държи всички дрехи на куп значително улеснява намирането им. В момента неговата половина от гардероба е празна, всичките му дрехи са накамарени на заплашително растящата купчина. Аз яростно трупам новите отгоре, той все така не ги прибира и си дърпа което му трябва. Може би подходът ми куца.

Защо всички мъже смятат, че помагат много повече в домакинството, отколкото потвърждават жените им?

Пътьом подритвам пликче с винтове и дюбели, което се разсипва. По дяволите – в едната стая разпилени динозаври, в другата – железарии. Това маркиране на територията ли е? Дали да не взема и аз да си пръсна гримовете по пода в хола?

С положителност знам, че служа за пример на други жени, които с облекчение въздъхват ‘Има и по-зле от мен!’ Това малко ме засрамва, но не ме притеснява чак толкова – знам със сигурност, че има и по-зле от мен – и това действително носи морално удовлетворение. Знам, че чистене и подреждане не са силните ми страни, но пък готвя вкусно и пера редовно – това носи бонус точки, нали? Въпреки това, смятам да започна да викам жена да върши най-неприятните ми дейности веднъж в седмицата за по два-три часа. Мисля, че и мъжът ми узря за идеята, след като и сам вижда, че ние явно не се справяме задоволително с това. Предполагам, принос за това имах и аз, като му описах в розови краски колко ще е приятно срещу само няколко лева някой да пуска прахосмукачка и да измива, докато ние сме на разходка в парка.

Приключвам с почистването, а другата обувка все така я няма.

Мисля да не казвам на баба ми, че ще викам жена да помага с чистенето. Тя ще се потресе от идеята, че на света може да има жена и майка, която не само да не се справя с всичко, но и доброволно да се предава в битката. Баба ми е работила, домакинствала и успешно отгледала две дъщери. Дядо ми, лека му пръст, едно яйце не можеше сам да опържи. И за двамата мисълта мъж да помага в домакинството, или жена, която да не се оправя с всичко сама, е недопустима. За щастие, майка ми и баща ми не са такива. Баща ми готви често и хубаво и дори да не помага в чистенето, поне след себе си оправя. Защо всички мъже не се раждат научени на това? Имам чувството, че неволно съм част от някаква огромна конспирация, чиято единствена цел е да вгорчава живота на жените и вместо да прекарват свободното си време в почивка, се нагала да домакинстват.

Детето се събужда. Предупреждавам я да се обуе и да внимава, че подът е още мокър, а тя в отговор ми посочва къде съм пропуснала да мина с парцала и има петно. По дяволите, вече знаят да критикуват от най-ранна възраст. Помолвам я да го почисти тя, хем да не ставам, хем да се учи да помага – за мое щастие поне засега с огромно удоволствие иска да се включва в домакинстването. Надявам се този й ентусиазъм да се запази и дори увеличи за в бъдеще.

Чудя се, дали има начин да представя домакинската работа като нещо, толкова приятно и привлекателно, че и на баща й да му се прииска да помага.

Знам, че има жени, за които е въпрос на чест да се справят блестящо с всичко едновременно – като много от тях дори твърдят, че домакинската работа им носи удоволствие (съжалявам, не мога да повярвам, че почистването на тоалетната може да радва някого!). Понякога приказките между майки звучат като състезание – коя успява да се справи с повече неща по-добре. Аз мисля благородно да се откажа от тази надпревара и да се придържам към нещата, които върша добре и наистина ми носят удоволствие.

Чудно все пак, къде е онази обувка?

Автор: Бу за сп. Кенгуру, 2007

Харесваш? Гласувай! http://svejo.net/home/link_summary/15137

Нещо, което може да искаш да видиш: Из записките на една несбъдната добра домакиня

.


.

Из записките на една несбъдната добра домакиня

или

Експресно привеждане на къщата в ред за по-малко от 30 минути

(Когато майка ми прочете статията, доволно каза, ‘Браво! Добре съм те научила!’
Когато мъжът ми прочете статията, се оцъкли ужасен: ‘Под това твоето име ли ще пише?!’)

Получавате обаждане, че ви идват гости. Домът ви изглежда така, все едно е минал средно силен ураган, нанесъл значителни поражения. Имате по-малко от 30 минути. Можете или да излъжете, че внезапно сте заминали извън града (особено глупаво, ако са ви хванали на домашния телефон) или да приведете в изпълнение практичният план за Експресно Привеждане на Къщата в Ред.

1. Почистване

Ако по пода се търкалят валма прах като в Дивия запад, примесени с всякакви боклуци, части от играчки и остатъци от няколко вечери, то не можете да се разминете без почистване.

Трик: Минете с прахосмукачка/метла само там, където се вижда. Забравете за чистене под килимите и под диваните – кой ще надникне там?! Ако няма видими петна, прескочете миенето на пода; ако не може – измийте само там, където попада погледът.

Време: 5 минути

2. Бърсане на прах

По секциите и мебелите лежи дебел слой прах, на места разписан с ‘Аз бях тук!’ плюс дата отпреди два месеца? Няма страшно.

Трик: Както и в горната точка – бършете прах само там, където има опасност да бъде видян. Без угризения пропуснете най-горните лавици и вдигането на предметите, за да бършете отдолу. Ако нямате, сега е времето да се сдобиете с една от онези бърсалки за прах, които са с пера – те успешно забърсват или поне разсейват праха равномерно, без да оставят следи след себе си.

Време: 2 минути

3. Баня и тоалетна

Без тях не можете да се разминете – неизбежно някой ще поиска да ги използва, а вие надали искате да ги стреснете с безобразния им вид.

Трик: Пропуснете банята, съсредоточете се на тоалетната. Препарат, бързо почистване, готово. Не се старайте всичко да блести – няма време за това. Достатъчно е да е чисто наглед и гостите да не се притесняват да ползват тоалетната от страх да не лепнат някоя незнайна на науката ужасяваща болест. Ако ви остане минутка, повторете процедурата само с мивката в банята.

Време: 5 минути

4. Кухнята

Ако кухнята ви е като моята, то там е страшно да надникне човек. Определено трябва да вземете мерки, за да не плашите хората с по-слаби сърца.

Трик: Всички дребни неща, натрупани по плота, съберете в голяма купа или кутия, която заврете на някое недостъпно за любопитни носове място. Ще я разтребвате после. Почистете печката – само отвън, където се вижда – и плота, както и мивката. Няма време за миене на чинии – сложете ги в найлонова торбичка и ги приберете в някой шкаф. Всякакви тенджери, тигани и тави, които не са на мястото си, струпайте във фурната и затворете вратичката. Това е достатъчно да придаде горе-долу разтребен вид на кухнята. Преминете на следващата точка.

Време: 5 минути

5. Спалнята

Макар рядко, има опасност някой да се заблуди случайно или нарочно и да влезе там. За да не ви разнасят с месеци после, вземете спешни мерки да я приведете в ред (поне на пръв поглед).

Трик: Всички дрехи, натрупани по леглото, столовете и мебелите, съберете на наръч и бутнете в гардероба. Няма време за сгъване! Това ще направите след като си тръгнат гостите. Изпънете горе-долу завивките и покрийте с шалте или кувертюра. Ако нямате – крайно време е да се сдобиете! – ползвайте голямо одеало. Ако имате бебешка кошара и не се очаква бебето да спи там, докато гостите са у вас – ползвайте я за склад, а всичко нахвърляно вътре, покрийте с одеало – високите й стени надеждно прикриват съдържанието й.

Време: 3 минути

6. Тайната на заключената стая

Всяка стая, която не може да бъде приведена привидно в ред за по-малко от 5 минути, следва да има ключ, който да завъртите и ‘загубите’, докато не приключи гостуването.

Време: 0 минути

7. Под леглото

Във всеки дом има куп места, където могат успешно да бъдат скрити много неща, които не бива да попадат пред погледа на посетители. Използвайте ги!

Трик: Едно чудесно място е под леглата – смело бутайте там дрехи, играчки, книги и всичко разхвърляно, което може без риск от счупване да бъде наритано отдолу. Леглата покрийте с гореспоменатата кувертюра или одеало, които да висят до пода и да скриват разтурията отдолу.

Време: 1 минута

8. Скришни места

Използвайте въображението си и прибирайте всякакви неща, които не са на мястото си на скришно и далеч от чужди погледи. Такива са: печката, пералнята, чекмеджетата на фризера или вътре в камерата, зад секциите и т.н. После ще ви вземе време да ги намерите и разхвърляте както преди, но вие друго не сте и очаквали.

Време: 3 минути

9. Магията на здравото тиксо

Няма почти нищо счупено, което да не може да бъде експресно поправено с малко здраво тиксо. Счупени вратички на шкафове, гореспоменатите печка, пералня и фризер (вече натъпкани) здраво залепете с тиксо така, че да не могат да бъдат случайно отворени и да покажат съдържанието си.

Време: 2 минути

10. Детските играчки

Във всяка къща с дете обичайно има несметни количества играчки, които се търкалят навсякъде, особено в ден, когато ненадейно идват посетители, а време за подреждането им няма.

Трик: Снабдете се с голям кош. Минете с него по всички стаи и хвърляйте вътре всички играчки. След това сложете в някой ъгъл и покрийте с подходяща кърпа.

Забележка: избягвайте да слагате в коша с играчки чорапи, обувки, бельо и други неща, защото е много вероятно докато гостите са у вас, детето ви да реши да вземе играчка от там и пред погледа да лъснат нежелани детайли.

Време: 2 минути

11. Терасата

Ако имате тераса – следва да я използвате! Тя е чудесно място за временно съхранение на всякакви неща.

Трик: Снабдете се със средно голям кашон, в който да можете при нужда да нахвърляте неща, които не искате да бъдат на показ, и заточете на терасата (здраво облепен с тиксо).

Време: 1 минута

12. Освежете дома!

В една къща единствената приемлива миризма е тази на свежо, чисто и евентуално – на прясно изпечени курабийки. Вие курабийки не сте имали време да направите (а и в печката има тави, тигани и тенджери, надеждно складирани далеч от чужд поглед), затова се съсредоточете върху първите две.

Трик: Разбира се, най-напред отворете широко прозорците – чистият въздух е винаги добре дошъл. Винаги имайте у дома си шише-пулверизатор с вода, в което добавете няколко капки ароматно масло – за предпочитане лимон, но ако нямате, всякакво върши работа, включително няколко пръсвания от свеж парфюм. Ако нямате такива под ръка, с чиста съвест сложете малко препарат за почистване с добра миризма и пръснете на стратегически места (здравият разум подсказва да избягвате мебели, тъкани и килими). Домът ви веднага започва да ухае като след основно почистване!

Време: 1 минута

13. Вариант 2: Мега Експресно Подреждане при очаквани гости след по-малко от 10-15 минути.

Трик: Пропускате чистенето, бърсането на прах, подреждане и чистене на кухнята и спалните; съсредоточавате се на тоалетната, събирането на детските играчки и дрехи (особено ако са долно бельо) и бързо скриване на тайни места на най-неподходящите вещи, като не пропуснете да освежите дома накрая.

Време: общо 11 минути

14. Готово!

Поздравления – къщата ви има човешки вид! Измийте се, срешете се и си придайте спокоен вид, все едно не сте прекарали последния половин час в бясно търчане напред-назад.

По-късно ще се наложи да прекарате поне два-три часа в контролиране на щетите, но за това ще мислите после. Наслаждавайте се на компанията на гостите в току-що подредената си къща.

Забележка:

* Ако вече знаехте поне 8 от тези съвети, то вие очевидно нямате нужда от тях.

* Ако сте се потресли от поне 4 от тези съвети, не идвайте у дома.

Автор: Бу, публикувана в сп. ‘Кенгуру’ 2008