Tag Archives: магазин

Шшшшшшшш!

Онзи ден почувствах внезапен порив. Неустоим. Вътрешният ми глас ми подсказа, че е абсолютно наложително да си купя шапка. И не говорим за бейзболна шапка или онези идиотски рибарски недоразумения. Говорим за шапката с главно Ш. Аксесоарът! Завършекът на тоалета! Неустоимата единствена и, надявам се скоро моя, шапка.

Като повечето жени, трудно устоявам на тези желания. Примирявам се, защото знам, че ако не намеря шапка, постоянно ще мисля за това, докато се превърне в натрапчива идея и все пак го направя след безрезултатна борба със себе си.

Енергично влизам в магазин за шапки и изпадам в див възторг – множество модели, материи и фасони. С козирки, с малки периферии, с големи периферии, меки, твърди, панамени, от плат, цветни, дюс, с украси, с панделки, без панделки…Добре, че нямам болно сърце. Бих си докарала инфаркт от щастие. В главата ми звучи едно весело Шшшшшапки!

Започвам да меря и изпадам в ступор. Как може, кажете ми, всичко да ми харесва и почти всичко да ми стои добре?! Очарована си отбелязвам, че съм пропуснала световна кариера на модел за шапки. Продавачката също е затруднена. Предлага ми шапка с малка периферия тип 30-те и след набързо изиграния от моя милост фокстрот с капелата на главата се съгласяваме, че е твърде ретро за мен.

Накрая скръцвам със зъби. Вместо четири шапки ще взема само две, ще проявя чутовна сила на волята и няма да се поддам на женските си капризи (също може да се разбира – нямах достатъчно пари да взема четири шапки и трябваше да спра с две…)

Шапките отговарят на характера ми. 80% хартия, 20% полиестер, мека периферия, на моменти увисваща тъжно като уши на басет, могат да се носят натикани в чанта без последствия и да се перат в пералня.

Излизам гордо с шапка на главата… и откривам, че светът се е променил!
Раменете ми неволно се изправят, стойката ми е по-добра. Походката е малко по-женствена и плавна. Чувствам се различно, по-кокетно. Дали е от шапката на главата ми?

Жените ме заглеждат с лек доброжелателен интерес.
В очите на мъжете забелязвам, че съм се изкачила едно стъпало нагоре („просто жена” и „жена с шапка, сигурно е дама!”).
Двама дядовци на улицата ми пожелават приятен ден.
Шофьор без подканяне спира на пешеходната пътека, за да пресека.
На другия ден съм с колата (с шапката!) и автомобил ми отстъпва предимството си!

Животът е прекрасен. Ще прежаля смачканата под шапката коса, това е малка цена. Добавете факта, че винаги мога да изляза с мръсна коса и пак да будя дива завист в жените и да бъда харесвана от мъжете. Аз съм страхотно-прекрасна, като порасна, може би дори ще стана дама, човече!

(искрени благодарности на Флор за редакцията. Флор, ти си ми ръководна светлина!)

Един глас в Свежо за по-добър свят, населен с шапки?

.

Advertisements

Жена в магазин*

Като повечето хора, парите никога не ми стигат. Както и да ги къдря, финансите не са ми силна страна и винаги падам жертва на спонтанни желания, които водят до озъбен край на месеца.

Тези дни внимателно претеглих кое ми е по-важно: готварска печка (на настоящата фурната й не пече добре, котлоните работят) или стерео за колата, любимата. Пет минути по-късно бях убедила себе си и мъжа си, че идва лято, кой ще ти седне да пече на фурна и изобщо, стереото е нещо много важно и необходимо. Иначе казано: реших да гръмна парите за печката (които бездруго бях подяла) за стерео.

Направих он-лайн проучване в ценовия си клас и видях какво се предлага. Знам, че искам две неща: да има USB вход и дизайнът да не е умопомрачаващо грозен. Добри души са ми казали, че няма никакво значение какво ще избера – все ще ми го откраднат. Хм. Отидох в един магазин и огледах предлаганите касетофони. Забучвам пръст в един модел на Sony. Продавачът ме пита не искам ли Pioneer, който е по-добър, както и ми задава изглежда важен въпрос: какъв цвят искам да свети, защото много хора си избират касетофон, който да се съчетава с таблото на колата. Изпръхтявам презрително: това е снобарско малоумие, какво значение има цвета на касетофона, чак пък такива лиготии, да се съчетава с таблото… Аз да не съм някаква женка, която избира по цвят и външен вид?

Трябва да помисля и за колонки: освен вградените, откакто карам колата, отзад на кората имам дупки, през които каквото и да сложа там, пада в багажника. Питам продавача какво ще ми предложи. ‘Колко големи?’ ‘Ей толкова’, разпервам пръсти аз. Оказва се, че трябват параметри като ширина, дължина или диаметър. Не ги знам, естествено. Ще отложим колонките за друг път, бездруго не ми се вписват в бюджета сега.

След ден завеждам и мъжа си в магазина, божем е по-голям експерт в техниката и ще има тежка дума. С продавачите разискват надълго качествата на Sony vs. Pioneer, аз обикалям радостно като полуидиот, соча различни модели и задавам нелепи въпроси, които карат мъжете да прицвилват тихо и да се тресат от смях. От всичко предлагано мога да си позволя два модела – по един от всяка марка. Sony има класически дизайн, Pioneer е с touch panel и джойстик, никакви други видими копчета, много изчистен и елегантен дизайн.

Изпадам в ступор и не мога да реша кое искам. Мъжът ми ми предлага класическото което ти харесва повече” като съвет, което ми е абсолютно безполезно. Време е за тежка артилерия. Pioneer е много красив и модерен, а къде, моля, са му копчетата за радиостанциите? Ах, няма ги! Всичко се управлява от джойстика. Е, аз какво, ще карам или ще си играя? Помня, че единия от двата имаше дистанционно – ако примерно искам да си пускам стереото от разстояние (което не знам точно кога може да ми се случи, но човек трябва да е подготвен!) – оказва се моделът на Sony.

Все още не мога да реша. И двата модела имат плюсове и минуси (единият е по-качествена техника, другият пък има по-добър копчелък).

Вече знаете края на историята. За по-малко от минута избрах стереото: това, на което цветовете му се сменяха, така че да мога красиво да си ги съгласувам с таблото на колата…

*жена с пари в магазин е като луд с картечница: докато не свършат, не спира…

Един вот? http://svejo.net/home/link_summary/37813

.

Родена за принцеса или Обслужи ме с усмивка

‘Зара’ уволни три служителки от бутика си в Örebro, Швеция, защото не се усмихвали достатъчно.
(нищо не разбирам от езика, но тук така казаха)

И правилно. Или обслужваш с внимание и (поне привидно) удоволствие, или си намираш друга работа, където тези качества не са от значение.

Често ми се иска тук да викна управител и да го накарам да стегне персонала, който не само не се усмихва, но за разнообразие въобще не обслужва или ако го прави, е все едно ни прави услуга. Макар че всички знаем, че управителят надали ще се впечатли от такива вопли – сравнително малко собственици и мениджъри тук се замислят, че добрият персонал е ключов за успешен бизнес.

princess

Добра продавачка може да те накара да си купиш стока, дори да не ти е нужна, просто като се отнесе към теб с внимание и уважение; ако не си купиш, няма да те гледа на кръв, все едно си й изгубил времето – тя знае, че ще се върнеш. Лоша продавачка може да те откаже да си купиш нещото, дори да ти е необходимо – тя знае, че дали ще се върнеш или не, няма никакво значение, ще си вземе твърдата заплата в края на месеца и е достатъчно да отбие номера.

Последно пазарувах онзи ден от оптика. Докато получа внимание, мина доста време – вътре имаше скъпо облечени клиентки, които мереха слънчеви очила от по 200 лева, бутаха се, гледаха се и изобщо – изземваха цялото внимание на персонала под формата на наконтена девойка. Аз какво – някаква си там, с дънки и тениска… Като започнах видимо да нервнича на втората минута, девойката със строга физиономия ми се извини, че ще се наложи да почакам. Хубаво, почаках.

Клинтките си тръгнаха, без да купят очила.
Аз мерих, харесах средно скъпа рамка и я поисках.
„Искате да я вземете ли?“ учудено ми казва девойката.

Не, миличка, просто така си говоря; исках да тествам дали някой изобщо е склонен да ми продаде нещо, ако не съм с парадна униформа. Взех проклетите рамки, но процесът на пазаруване не ми беше приятен. Също така искам да добавя, че след като видяха парите в ръцете ми и се убедиха, че да, въпреки отчайващо нескъпарския си вид мога да си позволя скъпоценните петдесетлевови рамки, ми се усмихнаха на излизане с половин уста.

Малко почва да ми омръзва от продавачки, родени за принцеси и по неволя работещи в магазин, докато татко им подари царството.

Ще гласуваш ли? http://svejo.net/home/link_summary/26053

.

Shopping

разни неща, които мисля за жените

Shopping


Не вярвам да има мъж, който да не се е сблъсквал с уникалното по своята същност явление, наречено „
shopping” – по женски. За птичия мозък на жената shopping-ът не означава купуването на нещо нужно или замяна на стара, вече негодна за употреба вещ, както би помислил всеки що-годе нормален човек. Не, за жената shopping-ът е свещено действие, което трябва да бъде извършено и съвсем не е важно какво и дали нещо изобщо ще се купи – важен е актът сам по себе си.


Shopping
-ът се извършва на регулярни периоди, вариращи от всеки ден до максимум веднъж в месеца. Ако поради някакви причини жената е възпрепятствана да shopping-ува, тя започва да крее, унива и се депресира…, а всяко момиченце над 7-годишна възраст знае най-добрия лек за депресията – фанфари и туш – shopping! Той е нужен на жената като въздуха, който диша, макар и да има сериозни съмнения, че изправена пред избора въздух или shopping, тя ще предпочете второто.


Shopping.
Само този от нас, който има щастието да живее в абсолютно лишено от жени място, не е бил въвличан поне веднъж в този куест за оцеляване, който подлага на изпитание здравия разум и опъва нервите до краен предел. Всичко започва невинно: тя те поглежда мило и те моли да я придружиш за половин час до еди – къде си да си купи това – онова. В пристъп на умопомрачение се съгласяваш и тръгваш, за да разбереш жестоката истина към края на втория час влачене след нея: ти, брат, си бил коварно подмамен в ситуация, от която трудно ще се измъкнеш цял, да не споменавам с достойнство. Купуване на това – онова за жената предполага „спускане“ по всички търговски обекти в околността, което се провежда на зиг-заг, за да не пропусне тя някой магазин, където кой знае? – Може да открие покупката на детските си мечти.

Не бързай да се отчайваш, има и по-лошо: освен, че тя явно е твърдо решена да не пропусне нищо, от бляскавата витрина до гаражните капанчета, тя, хм, не знае какво иска. Щастливец си, ако изборът е сведен до няколко разновидности на един артикул, когато можеш да влезеш в ролята на арбитър и да кажеш тежката си дума, която тя без друго иска само по принцип и вероятно няма да се съобрази с твоето мнение, тъй като вече знае какво ще си купи. За съжаление, повечето пъти изборът, пред който се изправя жената, е много по-генерален: палто, бански, пауново перо или ново око за плюшеното й мече, като тя самата решително не може да каже кое й трябва повече в момента, а обикновено няма пари да купи всичко наведнъж. И което е по-вбесяващо: срещу всяко твое логично според теб предложение, че след като идва зима, навярно по-разумно би било да си купи палто, тя разпалено излиза с идиотски доводи от типа, че вече две години не си е купувала бански, а лятото няма да намери такъв възхитителен модел на такава цена. Добре тогава! Купи си бански, казваш ти, наивно мислейки, че си разрешил проблема. Не си познал. Ах, ами какво ще прави тя, ако пауновите пера свършат, а тя не е успяла да се сдобие с едно?!


Забрави.
Думата „логика“ съвсем случайно се е оказала от женски род, тъй като логиката няма никакви допирни точки с жените. Но от друга страна, ако смяташ да я оставиш сама да решава и просто вървиш до нея, молейки се цялата тази лудница по-скоро да свърши, на петата минута с изненада ще установиш, че тя, изтерзана от невъзможността да избере, те обвинява в безчувствие и пълно безразличие към нейните нужди и се обижда. Псувайки под нос и горчиво съжалявайки за прибързаното решение да го дадеш онова ребро, продължаваш да се влачиш омаломощен след нея в набезите й по магазините.

Ако плахо предложиш да спрете да починете за по едно кафе, тя те отклонява, пренебрегвайки умолителния ти поглед (да, тя много добре знае, че може да не й се предложи втори шанс да те помъкне със себе си за shopping) с думите „ей-сега, само да видим там…“, където „ей-сега“ се разтегля до безкрайност или излиза с довода, че ако сега седнете на кафе, може да не успеете да разгледате всичко преди да са затворили магазините. Преди да са какво магазините?

Американци са провели следния експеримент: на група жени казали да изминат 10 км., а друга група пуснали по магазините. Резултатът бил, че тези, които ходили 10 км., се прибрали скапани, а заетите с shopping се завърнали леко уморени, но много доволни от прекарания ден.

Към петия час, когато все още няма нито една покупка налице, откриваш още нещо: нея всъщност не я интересува какво именно ще си купи, по-важно е да се купи нещо. След цялото това обикаляне за предполагаемите палто, бански, пауново перо, тя изведнъж широко разтваря очи и с писък на телешки възторг се хвърля към сергията на някаква сгърчена бабичка, откъдето си купува така силно очаровалата я фиба за 50 стотинки и с щастлив вид обявява shopping-ът за приключил, при това с много успешен край.


Спокойно.
Поеми дълбоко въздух и преброй до 10 и обратно. Спомни си, че си джентълмен и не я удряй! Само друг път не тръгвай с нея или с която и да е друга жена по магазините.

Друга разновидност на shopping-а е, когато жените се обединяват помежду си и на глутници се захващат да обикалят наличните магазини. Този shopping, без съмнение много по-изгоден за теб, главно защото не присъстваш, е страшен за гледане: те се стълпяват последователно на всеки срещнат щанд или сергия и с възбудено бърборене обсъждат до последната подробност всяка една стока, разбира се, без да купят нищо накрая. Кикотят се, ръчкат се и с весели писъци се изреждат да мерят всичко, до което се докопат с помощта на нещастните продавачки: „Браво, изглеждаш чудесно с това“, „Ах, прелест, чудя се как ли ще ми стои на мен“, „Всъщност, я чакай да видя“…


Бягай, бягай надалече, преди да се окажеш въвлечен в стихийното по своята природа събитие, наречено
shopping!

 

автор: Бу 1999, сп. Кенгуру 2007

 

Ако ти е харесало, гласувай тук:

http://svejo.net/home/link_summary/15128

Неща, които да правиш в Метро/Била/който и да е голям универсален магазин

Вземи 24 пакета с презервативи. Пусни ги напосоки в пазарските кошници на различни хора, докато не те гледат.

Нагласи алармените часовници в отдела за домашни стоки да звънят през 5 минути.

Направи следа с доматен сос по пода водеща към тоалетните.

Отиди при служител и му кажи с официален тон ‘Код 3 в домашни потреби’ и виж какво става.

Премести знака ‘Внимание – мокър под’ в участък с мокет.

Опъни палатка в отдела за туристически принадлежности и каже на другите купувачи, че ще ги поканиш само ако донесат възглавници от отдела със спални принадлежности.

Когато служител те попита може ли да ти помогне, започни да плачеш и питай ‘Защо просто не ме оставите на мира, бе хора?’

Гледай право в охранителната камера и я използвай като огледало докато си бъркаш в носа.

Докато разглеждаш оръжията в оръжейния отдел, попитай продавача дали знае къде се намират антидепресантите.

Притичвай из магазина подозрително, докато високо си тананикаш мелодията на ‘Невъзможна мисия’.

В отдела за домашни потреби упражнявай вида си на Мадона, използвайки различни размери фунии.

Срий се между закачените дрехи и когато хората ровят из тях викай ‘Вземи мен!’ ‘Вземи МЕН!!!’

Когато съобщават нещо по високоговорителите, заеми ембрионална поза и крещи ‘НЕ! НЕ! Пак тези гласове!’

Отиди в пробната и извикай наистина високо…’Ей! Тука е свършила тоалетната хартия!’.

Преведох за вас, но не помня откъде. Бу