Tag Archives: майка

Галерия

Кога равенството между половете отива една идея твърде далеч?

This gallery contains 1 photos.

Да разлаем кучетата в събота вечер. Бих искала да чуя мислите ви относно тази статия (за нечетящите английски – следва резюме): Авторката, Карла А. Ериксон, е доцент по социология в колеж Гринел и води курс за „Пол и общество“. Статията … Има още

Истината за майчинството #2

Детето започва да стяга багажа около седмица преди датата на заминаване и отброява наобратно от поне 2-3 седмици.

Искам тази блуза, нали ти казах! Не! Не може другата, не ми харесва! Не, че не ми харесва, ама сега не я искам. Анцуг, ти казах! Не дънки, госпожата каза „анцуг“! Как така клин! Виж как ми се е скъсал джоба на якето. Не, не е отсега, май преди две седмици, ама забравих да ти кажа. Не мога да ходя със скъсан джоб. Защо не може да взема фотоапарата? Всички ще имат сигурно… да, мога да снимам с телефона, знам, че снима добре, ама не може ли и двете? Сега с тези чехли ли ще ходя! Съвсем са смачкани, не ми ли намери нови? А търси ли? И сандвич, ще спираме за пикник! И вода! И ляв бут от тритон, както и жива жаба и къделя вълна (добре, последните си ги измислих, ама винаги има разни нелепи искания в най-последния момент!)

Всичко е изпрано, изгладено и сгънато в багажа. Скъсаното е зашито, специалният салам за сандвичи за пикник – купен. Спешните искания са задоволени в разумни граници, а аз съм уморена и изтощена.

Подготовката за зелените училища и училищните екскурзии са нещо като специален Дантиев кръг на ада, запазен специално за майки.

#Истинатазамайчинството: времето, когато детето все още е зависимо от вас, но същевременно е достатъчно голямо, за да има претенции и също така е достатъчно разсеяно, за да се сети за най-важните неща в последния момент, когато просто няма как да му ги осигурите…

Галерия

Ау! Бърза помощ за болки при кърмене

This gallery contains 1 photos.

автор: Бу, ЛЛЛ Лидер, IBCLC, RLC Кърменето е най-нормалният начин да се храни бебето, но не винаги е най-лесният такъв в първите дни и седмици, когато още свиквате един с друг. Разбира се, кърменето е много важно бебето ви, но … Има още

Галерия

Денят на мама

This gallery contains 1 photos.

„Осми март е ден на мама”, всеки знае това. Като бях малка, на този ден берях първите жълти разцъфнали цветове край Марица – както научих като по-голяма, това бил вид жасмин, един от малкото цъфнали по това време храсти. Майка ми ги слагаше до самоделната ми картичка в дневната във ваза и ги третираше с внимание, като да бяха букет благоуханни рози. Като малко по-голяма задължително напомнях на татко да вземе букет на мама, а тя пък взимаше по нещо малко на мен и сестра ми, да празнуваме и ние като момичета освен Денят на мама, и Ден на жената. Има още

Истината за майчинството #1

Ставате сутрин и почвате да търсите онази-любима-блуза – и я няма и няма. Хм. Както и да е, благодарение на шопинг терапията, която практикувате, в гардероба ви има избор (мек израз за голата истина, по-известна на мъжа ви като „гардеробът ти прелива по шевовете“)… Макар че все пак искахте да сложите точно онази-любима-блуза, която днес импонираше чудесно с настроението ви.

Броени минути по-късно все пак я виждате – облечена на дъщеря ви! Да, малко й виси, широка е, ръкавите са с една идея по-дълги… но общо взето ми става, обяснява тя. И виж как добре ми стои!

И докато стоите със зяпнала уста, тя изчезва заедно с блузата ви.

И с това се започва перманентното крадене от вашия гардероб: постоянно пропадат блузи, потници, тениски, чорапи… само до панталоните още не се е домогнала, понеже 30 сантиметра по-нисък ръст са си 30 сантиметра по-дълги крачоли… но като знаете, че на 13-14 години повечето девойки достигат окончателния си ръст за цял живот, сте наясно, че надежда няма, и до тях ще опре. Вие (и по-точно дрехите ви) сте обречени на постоянно използване без разрешение.

Да носи, ама поне да пере и да връща!, си казвате. Ами! Носи, лекьосва, тънките чорапи скъсва, захвърля в тайни кьошета или още по-зле – скрива, за да не видите пораженията. Идете после и търсете кой кога какво къде е носил… В най-добрия случай ще намерите подносените си дрехи, смотани мръсни над/под/в пералнята; в най-лошия ще ги откриете при Годишното Голямо Почистване наврени на невероятни места (не знаехте за тая цепка отстрани на гардероба в детската, нали? а я, колко неща е събрал, и всичките ваши!), ако изобщо ги намерите.

Да бяхте родили момче! На бас, че мъжът ви никога не би си помислил дори, че синът му може да му открадне тениската. А и да се случеше, нямаше да са вашите дрехи, така че какво да се притеснява човек…

За капак, при опита да се оплачете на майка си, вместо съчувствие получавате леко злорада усмивка с елементи на „отмъстена съм!“, която мигновено ви прехвърля с 25+ години назад във времето и ви подсеща, че всичко на тоя свят се връща…

Стиснете зъби. Спасение няма. Обясненията, молбите, виковете, нищо не дава ефект. И по-зле, вледеняващ страх се прокрадва в душата ви: идва ред на обувките ви.

#Истинатазамайчинството: дразнещият момент, в който дъщеря ви стане достатъчно голяма на ръст, за да почне да отмъква и подносва дрехите ви (даже още малко да са й халтави).


Автор: Бу, „Първите седем“ 2012, тук с допълнения

photo (cc) Dan4th

Кърмене след първата годинка? А защо?

Когато бях бременна, много малко се замислях за кърменето на бъдещото бебе. И защо да се замислям? Бременна съм, раждам, кърмя. Разбира се, за мен, както за повечето бременни за първи път жени, най-важното на света ми се виждаше раждането: как ще протече, кога, къде…

Девет месеца седях и си гледах пъпа и растящия корем 🙂 И изобщо не се бях замислила, че бременността е девет месеца, раждането – само един ден, а животът с детето след този момент – е, ами, почти цял живот.

‘Образованието’ ми за храненето на бебето се свеждаше единствено до лекция от акушерка на курсовете за бременни. Никога не съм се съмнявала, че ще кърмя бебето си, но освен, че имах тази увереност, друго по въпроса не съм мислила. В разговор с по-възрастна от мен жена чух най-дългият срок на кърмене дотогава: тя беше кърмила синовете си по десет месеца. Добре, казах си, значи и аз ще кърмя толкова. След раждането на дъщеря ми педиатърката ми каза монотонно остарялата схема, по която й предстои да се храни, според която най-късно на 8 месеца има вече само две кърмения дневно, а на 10 – едно, след което очевидно се отбива. Честно казано, никога не ми беше минавала мисълта, че бебетата могат да сучат и след годинка, да не говорим след две – никой никога не ми беше споменавал такова нещо като възможност, не го пишеше в моите книги за бебета, нито бях виждала някой да кърми толкова.

Когато родих дъщеря си, започнах да я кърмя, точно както си бях представяла. Тогава още не знаех, че остарелите методи за кърмене не са адекватни и вероятно именно поради тях толкова голям процент жени много бързо започват да дохранват и скоро отбиват бебетата си, въпреки че вероятно са искали да ги кърмят доста повече време. Съвсем скоро се разбра, че тези методи на кърмене (на три часа, без нощно хранене, подсладена вода, ограничено време на гърдата) не дават желания резултат: бебето ми не само не наддаваше, но след 40-ия ден беше започнало да спада на тегло. Озовах се в затворен кръг на кърмене, дохранване с изцедена кърма, цедене, стерилизиране на шишетата, о, Боже, пак е дошло време за кърмене…

Детето ми очевидно беше по-умно от мен, защото въпреки всичко случващо се, нямаше никакво намерение да се отказва да суче. Около 4 месеца след раждането попаднах на книгата, която ми беше най-полезна: ‘Книга за кърменето’. От нея разбрах къде съм допускала грешки; пак там прочетох революционната идея, че всъщност бебетата можели да сучат и след годинката и това е съвсем нормално. С помощта на новонаучените неща в кратък срок успях да реорганизирам кърменето на дъщеря си, да спра дохранването и досадното цедене и да започна да се водя по бебето, а не по часовника. И тогава пред мен се откри цялата прелест на кърменето: изведнъж усетих колко е приятно и лесно.

Веднъж разбрала колко хубаво може да бъде, в никакъв случай не бих се отказала с лека ръка от него. Започнах да чета още повече и да попълвам дупките в знанията си.

Разбрах, че всъщност преди някакви си 50-60 години е било норма и практика бебетата да сучат над годинка, а по-често по 2-3. В разговор със собствената си баба научих, че тя и четиримата й братя и сестри са били кърмени по две-три години, а тя самата е кърмила двете си дъщери 1г 2м и 1г 4м., докато се е върнала на работа, и се почувствах глупаво, че не съм се досетила да потърся информация от първа ръка, вместо да ровя интернет, за да разбера същото.

Така бавно и постепенно идеите ми за кърмене се промениха значително. Спрях да поставям крайни срокове докога ще суче бебето ми. Защо да прекратявам една близост, която носеше много радост и удоволствие и на двете ни? Реших да оставя дъщеря си да се отбие сама, когато е готова за това, започнах да се доверявам повече на нейните инстинкти и на своето тяло. Това решение се оказа правилно за нас.

И така, защо може да поискате да кърмите бебето си над годинка?

Здраве. В дългосрочен план кърменето носи много ползи както на бебето, така и на майката. Кърменето профилактира рака на гърдата, яйчниците и матката, като риска от рак се намалява правопропорционално със срока, който жената кърми. Профилактира се и ракът на гърдата при бебетата момиченца. В още по-дългосрочен план, по-дългото кърмене понижава риска от развитие на остеопороза в късна възраст при майката.

Кърмените деца растат по-здрави, боледуват по-рядко и по-леко. Това е от особено значение, ако детето посещава обществено заведение, като ясла или детска градина, където всеки ден е в контакт с много повече рискови фактори (и означава по-малко отсъствие от работа за майката, по-редки посещения при педиатъра и по-малко пари за лекарства).

Всъщност съставът на кърмата се изменя по много любопитен начин: след първата година количеството на антитела и имунни фактори в нея нараства и става още по-високо след втората. Това показва съвършеният замисъл на природата – в крайна сметка, след първата година детето започва да е все по-изложено на източници на инфекции, докато расте и опознава света (най-вече докато се опитва да сложи голяма част от него в устата си).

Спокойствие. Кърменето след годинката (а и преди нея) обикновено значи много повече от хранене. То помага за близост, сигурност и комфорт. Повечето майки особено го оценяват в тази светлина, когато се наложи да успокоят ударено дете, да тушират болезнено никнещи зъби или да успокоят хиперактивното дете във фаза на ‘тръшкане’. Разбира се, на кърменето не може да се гледа само в тази му роля, но хей, това е вашата специална суперсила и когато се налага, можете да я използвате без притеснения.

Независимост и постепенно израстване на нуждите. Противно на често срещаното мнение (обикновено необосновано, проучванията и споделили личен опит казват точно обратното), по-дълго кърмените деца не стават по-зависими от майките си в детството и зряла възраст. Напротив – често те са самостоятелни и водят обичайния за възрастта им социален живот. Всички възрастни изглежда бързат децата им да растат по план. Да ядат повече твърди храни по-рано; да се отбият по-рано; да бъдат независими и да могат добре да се социализират още на броени месеци; да спят самостоятелно възможно най-скоро… за къде е това бързане? Родили сте дете – дайте му време да бъде такова. Нали не искате да имате дребен възрастен у дома още на 10 години? Когато една нужда е била посрещната и задоволена – като нуждата от кърмене и съответния близък контакт с майката – тя изчезва. Ако напротив, не е била задоволена, тя остава налична както в детските години, така и по-късно, под различна форма.

В определени ситуации кърменето може да бъде част от свръхзависими отношения. Но същото може да се каже за храната, възпитанието и други аспекти на връзката родител-дете. Това няма общо с кърменето само по себе си, а с отношенията между поколенията и е тема на съвсем друг разговор.

Какво още? Често на майките, избрали да кърмят над годинка, им се налага да се справят с по-деликатни ситуации, наложени от чуждо мнение. Някои по-чести са:

‘Когато бебето има зъби, е време за отбиване.’

Някои бебета се сдобиват с първо зъбче след годинката. Други се раждат с 1-2 млечни зъба. Със сигурност природата не би създала толкова несъвършен механизъм, зависещ изцяло от никненето на зъбите, нали? Това, че бебето има зъби, определено не е пречка за кърменето (а ако случайно се опитват да чешат венците си на гърдата, като хапят, много бързо се научават, че ако го правят, мама ще ги свали от гърдата). Зъбите служат, за да се учи детето да дъвче с тях храната, различна от мляко, която започва да яде около шест месеца след раждането си, нищо друго.

‘Ако не го отбиеш сега, никога няма да се откаже да суче!’

Някои майки избират да се измъкнат от ситуацията с хумор:

‘Ще го кърмя до първи клас и после отбивам, наистина!’

‘Когато започне да ми разкопчава сутиена сам с една ръка, мисля да спра.’

Други предпочитат просто да обяснят фактите, решението си и да отстояват правото си да отглеждат детето си по начина, по който те са избрали. Трети игнорират нацяло подобни забележки.

При всички положения сигурно е едно: всички деца рано или късно са готови да се отбият (обикновено между 2 и 4,5 години). Ако вие и детето се чувствате комфортно и нямате проблем с идеята за продължителното кърмене, то на никой друг не му влиза в работата докога ще кърмите.


‘След 6 (12) месеца в кърмата няма вече нищо полезно.’

Това мнение е съвсем грешно. То показва колко неосведомени могат да са някои хора в нашето общество, за съжаление понякога дори хора в сферата на здравеопазването, относно кърменето. Кърмата в крайна сметка е мляко, видово специфично за нашите деца. Тя не променя магически състава си във второ качество, когато бебето навърши определена възраст и все така съдържа протеини, мазнини и други важни хранителни и нужни на бебето и детето елементи. Както и преди съдържа специални растежни фактори, които помагат на имунната система да съзрее, което помага на развитието на мозъка, който нараства с най-бурния си темп между раждането и тригодишна възраст. Съставът й се нагажда според нуждите на бебето, не е статичен и тя се променя заедно с постоянно променящите се изисквания на организма на детето. С това никое готово мляко не може да се похвали.

Често можете да видите пораснало бебе над годинка да засиява в щастлива усмивка, като види, че майка му ще го кърми. Или докато суче, да пусне гърдата и да се засмее щастливо и радостно.

Кърменето не е само храна. То дава на бебето и детето сигурност, комфорт, близост, много положителни емоции… Не знам за вас, но аз, както много други майки, не бих заменила тези моменти за нищо друго.

автор: Бу, публикувано в сп. По-здрави, 2008г., тук с допълнения
photo: FreeDigitalPhotos.net

Хепатит Б и кърмене

Възможно ли е да се кърми, ако майката e здрав носител на хепатит Б или дори е болна?

Хепатит Б (HBV) се нарича още серумен хепатит и се разпространява чрез телесни течности, а също чрез заразена храна или по сексуален път. Може да доведе до хронични проблеми с черния дроб и дори да доведе до смърт.

Най-лесният начин хепатит Б да премине от майката към бебето е чрез кръвта, следвана от амниотичната течност (околоплодните води) и вагинални секрети. Хепатит Б е около 100 пъти по-заразен от вируса на HIV. Проучванията показват, че хепатит Б понякога попада в кърмата. Но бебето най-вероятно е било изложено на вируса по време на бременността и раждането. Затова според специалистите, ако бебето се имунизира веднага след раждането, майката може да започне да кърми още след раждането.

Хепатит Б се предава при кръвопреливане, акупунктура, диализа и т.н. но, хепатит Б не се предава при ръкостискане, ползване на общи прибори и целувки.
Според американският Център за контрол и превенция на заразите (еквивалент на българския РЗИ), хепатит Б никога не е бил противопоказание за кърмене дори преди изобретяването на ваксината за хепатит Б. Всички новородени с майки с хепатит Б трябва да получат имуноглобулин за хепатит Б и първа доза от ваксината за хепатит Б в първите 12 часа след раждане. Това вероятно трябва да бъде обсъдено от бъдещата майка в болницата, в която ще ражда, за да има готовност. Според насоките на Център за контрол и превенция на заразите втората доза ваксина се прилага на възраст 1-2 месеца, а третата на 6 м.

Между 9-18 месеца бебето се тества, за да се види дали е позитивно за хепатит Б, ако се е заразило от майчината кръв по време на раждането. Няма нужда да се отлага първото кърмене до след имунизирането, но е от особена важност за зърната да се полагат добри грижи, за да не се разраняват – затова е много важно бебето да засуква добре и при болезненост зърната да се оглеждат внимателно, за да се избегне и предотврати разраняване и рагади, които биха били потенциален източник на кръв и от там – инфекция с HBV. Голяма част от майките кърмят без никога да имат рагади и разранени зърна, тоест това само по себе си не би било проблем за кърменето на бебето. Кърмата се синтезира от кръвта чрез специални клетки в гърдите, но в самата кърма кръв обичайно няма, иначе казано нормално липсва източник на инфекция с хепатит Б, даже когато майката е носител.

За момента нито едно проучване не открива повишен риск от предаване на HBV от заразени майки, които кърмят бебетата си, сравнено с HBV-позитивни майки, които хранят бебетата си изкуствено. Едно проучване, обхващащо 230 бебета, показва, че при кърмените защитните повърхностни антитела са 80.9%, сравнено с 73.2% на изкуствено хранените деца. „Повърхностното антитяло” се формира в отговор на вируса на хепатит Б. Тялото може да прави това антитяло, ако е получило ваксина или ако се е възстановило от инфекция с хепатит Б. Ако тестът за повърхностни антитела за хепатит Б е позитивен, имунната система успешно е развила защитни антитела срещу вирусът на хепатит Б. Това осигурява дългосрочна защита от инфекция с хепатит Б. Хората, които са с позитивен тест за повърхностни антитела, не са инфектирани и не могат да предадат вируса на други.

Според Американската Академия по Педиатрия наличието на инфекция с хепатит Б у майката не е противопоказание за кърмене. Родителите трябва да се погрижат бебето им да получи нужните ваксини по препоръчаната схема. Кърменето не пречи и на имунния отговор на HBV ваксината. Единственото противопоказание за кърмене при майка, позитивна за хепатит Б, е когато тя е на антивирална терапия, тъй като лекарствата могат да попаднат в кърмата, а влиянието им върху бебето все още не е проучено.

По-рано на майките се препоръчваше да не кърмят бебетата си, за да не им предадат вируса с кърмата. Скорошните проучвания показват, че няма разлика в инфектирането между кърмени и некърмени деца. Те еднозначно заключават, че кърменето не допринася за разпространяването на вируса на хепатит Б при съответните имунизации и няма причина майката да не кърми и да лиши детето от важните имунни, хранителни и емоционални важни фактори, които му дава кърменето.

Кърмите или сте бременна? Ако имате притеснения, въпроси или проблеми, можете да позвъните на националния Ла Лече Лига телефон за помощ и подкрепа за кърмене 0888-555-385

Автор: Таня Русева-Бу,  Лече Лига Лидер, IBCLC –
международно сертифициран консултант по лактация
публикувано в Bg-Mamma, 2012


Източници и референции

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21536948
http://archpedi.ama-assn.org/cgi/content/abstract/165/9/837
http://www.cdc.gov/breastfeeding/disease/hepatitis.htm
http://hbvadvocate.org/news/NewsUpdates_pdf/News_Review_2009/HBJ-6.6.pdf
http://www.hepb.org/pdf/understanding_blood_tests.pdf


ИСТИНСКА-ГЪРДА – революционен нов метод за детско хранене!

Революционен нов метод за детско хранене! Невероятна иновация – сега, достъпна за новите родители, без заплащане и без да чакате доставка!

Кърмене след годинката

Кърмене след годинката: Защо, как, кога и колко?

Щом четете това, значи или кърмите по-голямо дете, или възнамерявате да го правите и темата ви е интересна. Затова няма да ви учудя много, ако ви кажа, че кърмата след годинката си остава чудесна, с всички полезни свойства и съставки, които е имала и преди. Министерството на здравеопазването в България препоръчва през първите 6 месеца от живота си бебето да е само на кърма, последвано от постепенно захранване с допълващи храни, като кърменето продължава по начин, предполагащ кърмене поне до една година; уважавани институции като Американската Академия по Педиатрия съветва майките да кърмят минимум една година, а Канадското Педиатрично Общество и Световната Здравна Организация насърчават кърменето да продължи до две години и след това толкова, колкото майката и детето желаят.

 Нашите баби и дядовци, а нерядко – и майките и бащите ни – са били кърмени дълго. Кърмене до 2-3 години е било нормата преди няма и 60-80 години назад – а човешката природа и нуждите на телата ни не се променят в никой случай с бързината, с която се развиват технологиите, индустриализацията и най-вече рекламата, опитващи се да наложат изкуственото хранене като масова практика.

Затова може би има и някои разпространени заблуди за кърменето след първите 12 месеца, за някои от които ще поговорим тук.


Copyright (c) koratmember

Детето ми не яде кой знае колко други храни, за разлика от връстниците си – това нормално ли е?

Първите шест месеца от живота си бебето е получавало само майчино мляко, а през следващите шест плавно е захранено с допълващи храни, които да разнообразят диетата му и да го научат да приема нови вкусове, текстури и консистенции. При все това, повечето родители, подкрепени от педиатрите си, предпочитат темпът на захранване да се съобрази с нуждите на бебето и през втората половина на първата си година повечето от енергийните и хранителните му нужди се покриват все още от кърмата. Средно около 20-25% от дневния му рацион е от другите храни. Когато човек сравнява своето дете, привидно ядящо съвсем малко „твърди” храни, със съседчето, което на едно сядане омита порция като за възрастен и пита за още, може да се притесни, че изостава. Но е нужно просто да си спомни, че хората са на първо място (и особено на тази възраст) бозайници: майчиното мляко е важно за тях и им осигурява важни имунни и растежни фактори, хранителни вещества, ензими и хормони, които не могат да си набавят другаде и със сигурност в не толкова подходяща и лесна за приемане форма. През втората година количеството на допълващите храни плавно ще се увеличава и ще измества все повече майчиното мляко, докато достигне съотношение поне 50/50; децата, които сучат през третата година от живота си, покриват около 10% от дневните си енергийни нужди от кърмата.

Вече мина годинката, докога е нормално да суче?

Можем да сравним хората с „братовчедите” им, приматите, с които споделяме 98% от гените си. Горилите и шимпанзетата кърмят малките си приблизително до възрастта, в която им излизат първите кътници (около 6 години при хората), и средно 6 пъти по периода на бременността, или за хората – 6х9=4,5 години. Едно проучване сред примати показва, че малките им се отбиват, когато достигнат средно 1/3 от теглото си като възрастни – тази възраст при хората е 5-7 години. Всичко това не значи, че всяко човешко дете трябва или ще суче до първи клас, но със сигурност ще успокои родители, които се чудят до кога ще суче детето им. Многобройни изследвания показват психологически и здравни ползи за кърмените деца – и тези ползи са кумулативни, натрупват се с времето. „Колкото повече, толкова повече” важи не само за гърненцата с мед 🙂


Copyright (c) 123RF Stock Photos

Детето ми е злоядо – отказва да си изяжда порциите. Трябва ли да го отбия, за да прояде?

Децата не се раждат злояди – това би било еволюционна безмислица. Но те могат да станат злояди, особено ако свързват процеса на хранене с неприятни емоции (например някой да настоява да ядат храна, която не могат да изберат сами, да определя количеството й, часа за хранене, начина, по който да се изяде…) Това, съчетано с факта, че едва-що навършили годинка, все още ядат сравнително малко допълващи храни, задоволяващи около четвърт от хранителните им нужди, може да притесни родителите. И кърменето няма много общо в случая (всички познаваме достатъчно злояди, некърмени деца), освен че детето свързва гърдата с положителни, приятни емоции, за разлика от гоненето с лъжицата. Обичайно за децата, които са добри в подражаването, е достатъчно да им се даде възможност да имитират нас, възрастните. Да могат да седнат на масата, когато са гладни, а не по часовник. Да имат възможност да изберат от храната, сложена в чиниите, това, което им се яде в момента, да ядат само толкова, колкото искат… И разбира се – в приятна компания. Храненето е социална дейност, а за малкото дете любимата компания е тази на семейството му.

Автор: Бу за сп.’Първите седем’, 2011
акредитиран Ла Лече Лига лидер-консултант, IBCLC международно сертифициран консултант по лактация, RLC регистриран консултант по лактация 

Раздяла

гост-блогър е Флор* :D

Хей, живот – здравей, здравей!

Справка със статистиката: Всеки втори брак в България завършва с раздяла. Жените по-често подават молба за развод. Причините обикновено са несходство в характерите. Възрастта, в която най-често това се случва е между 38 и 42 години.

Два месеца след раздялата с мъжа ми попадам на тези данни и въпреки вроденото ми чувство за уникалност, ми минава през ума, че откъдето и да погледна, съм средностатистическа българка. Нещо повече – спокойно бих могла да бъда представителна извадка за всяко социологическо проучване. Това, естествено, няма да промени решението ми да прекъсна един 11-годишен брак и да се опитам отново да намеря себе си. Точно това е проблемът, който се оказа решаващ за раздялата. Някъде между памперсите, кредитите и ужасно шумните фамилни празненства, се промених по начин, който изобщо не ми харесва.

Пред-азът

Аз съм весел човек. От онези, които още на 25 години са обрамчени с много мънички пачи крачета около очите – доказателство, че не мога да изкарам и час без да прихна в понякога необясним смях. Не мога да кажа, че обичам да се смея – аз просто откривам забавата и в най- малките неща. Такава ми е природата, казваше баба ми, когато не можех да обясня настроенията си. Съзнавам, че това ме прави лесна за харесване, вероятно и за съжителстване. Добавете и вроденият ми оптимизъм, че всичко в този живот е възможно, стига наистина да го желаеш и ще получите жената, в която той се влюби.

Всички щастливи семейства си приличат, всяко е нещастно по своему

Ние минавахме за щастливо семейство. Все още познатите ни казват, че сме родени един за друг – толкова хармонична изглеждаше връзката ни. Но сякаш събличахме щастието заедно с палтата си антрето и там – в 68-те квадрата панел започваше нашата студена война. Казват, че бракът се крепи на компромисите. Но дали компромисите не провалят брака ? Нали знаете, как е – отстъпваш за да му доставиш удоволствие, отстъпваш за да не се карате, отстъпваш, защото си толкова уморена от бебето, че нямаш сили за двучасовия монолог, с който той ще се опитва да те убеди колко не си права. Уж еднократните компромиси се превръщаха в нови норми. Изключенията станаха нормалности. Жестовете – задължения. И някъде там , сред многото компромиси, се загубих. Нямаше ме. Една сутрин се събудих и дори не знаех, коя е любимата ми манджа.

Кога „принцеса” от умалително става обида?

Мъжко-женските отношения търпят странни обрати, когато живеете под един покрив. Той иска топла вечеря, качествен секс и пълно спокойствие пред телевизора. Сигурна съм, че за всички мъже това е идеята за щастлив брак.
Аз не съм добра готвачка – вероятно никога няма да бъда. Модата на гурмето и готварските блогове ме подмина. Така и не ми стана интересно да правя домашно суши и да мариновам пилешки пържоли в мед и зехтин (има и изобщо такава марината?)А и защо да се лъжем – колко жени са спечелили битката с „мамината супа”? Някога това не беше проблем. Някога моите готварски неумения будеха умиление. С течение на времето в шегите се промъкна сарказъм. Няма проблем – наистина не мога да готвя.

Проблемът с телевизора обаче се оказа по-сложен. Как да накараш петгодишния си син да е тих, защото тати иска да гледа „Бързи и яростни- 368”? Когато живеете в една стая спокойствието е само добро пожелание.

Сексът? Ох! Дълго време се успокоявах с мисълта, че всички омъжени го правят – секс по задължение. Секс, за да не е нервен. Секс като от вица – той се поти над теб, ти мислиш за цвета на завесите. Не, че не разбира кога се преструваш. Отричаш и тайно в себе си се мразиш,защото някога сексът ти доставяше удоволствие. Иди обяснявай, че си от онези жени, които не могат да правят качествен секс, когато се чувстват обидени.

Най-добрият начин да останеш сама е да се омъжиш

Не знам, какво точно е имала предвид Глория Стейнъм, но това е моят брак. Самота. Сама на опашките за сметки, сама на родителските срещи. Сама, докато гледа телевизия и ужасно сама, когато „разцъква интернета”. Когато той откри социалните мрежи, престанахме да си говорим. Разбира се, набързо обсъждахме оценките на детето и здравословното състояние на бабите. После – великото мълчание. Стигна се до там, че започнах да разбирам как се чувства от статусите му във Фейсбук. Да виждам, колко забавен може да бъде, да откривам интересите му към поезията и вкусовете му за музика. Аз и близо двеста други „приятелки“, на които нямаше проблем да разкрива душата си в дълги среднощни чатове.

С времето студената война навлезе в ледения си период. Бяхме като машини, програмирани да извършват определен вид действия – без думи и емоции. Ставане, кафе, детето на училище, работа, прибиране, вечеря, филм, сън. И пак. И пак… И изведнъж скандалите се оказаха нормалната комуникация. Глупави, дребнави , домашни скандали – за кафето, за неогладени ризи и неизпрани чорапи. Класиката на брачното клише. По това време всичките ни приятели ни описваха като съвършеното семейство. Нещо повече – неженените смятаха, че сме идеалът за брак. Радваха се, завиждаха. Колкото по-хармонични изглеждахме за околните, толкова по-чужди ставахме в къщи. Не го харесвах такъв. По-лошото е, че вече не харесвах и себе си. Усмивките ми просто не вирееха на домашния адрес. Умираха като капризните саксии с теменужки на свекърва ми – неполяти и неогрени от слънцето.

Назад към природата ми

Да си тръгнеш е решение, което се взема трудно. Всички онези страхове за нещастните деца, финансовите проблеми, самотата, проваления живот на две фамилии те връхлитат и колкото и да си силна, те карат да страдаш, да се чувстваш объркана и най-вече виновна. Още повече, ако няма физически тормоз, сексуални афери, алкохолизъм или хазарт. Колкото и модерни да се пишем, сякаш все още не приемаме, че душевният комфорт е достатъчно добро основание да потърсиш щастието си извън брака. Накратко – ако не те бие, ако няма любовница, ако не изпива заплатата си или не я пръска в казината, значи всичко е наред и ти нямаш, НЯМАШ право да се оплакваш. Ако се оплакваш, значи имаш любовник. Всички, като започнем от мъжа ми и свършим с майка ми, ми зададоха въпроса „Друг ли има?” И не разбираха защо, по дяволите, се лишавам от удобствата на градения десет години дом заради някакви караници. Не ставай глупава, скандали има навсякъде. Не ставай глупава, хората се променят с годините – просто си станала по-сериозна.Не ставай глупава, кой ще те вземе с дете на 10 години? Не ставай глупава, това твоето е криза на средната възраст. Не ставай глупава, обричаш сина си на страдание. Не ставай глупава, не ставай глупава, не ставай глупава…Идваше ми да крещя, че за пръв път от много години постъпвам умно като се вслушвам в душата си. Сега си мисля, че ако бях прочела поне една статия за последиците от развода, ако бях прегледала поне един женски форум, ако бях послушала поне един съвет от доброжелателите си, нямаше да се осмеля да го направя. Общественото мнение в България продължава да поставя нещастните съпруги в графата „глезли”. За щастие винаги съм разчитала повече на интуицията си, отколкото на който и да е непоискан съвет.

Начало или край?

Има доста разведени жени около мен. Повечето от тях с години тъпчат в капана на самосъжалението и обидата. Водят тежки съдебни битки за издръжка, спазват стриктно дните за свиждане и се опитват да попълват финансовите си дупки с изнудване на бившия. Наричат го „донор” и „бащата на детето ми” и не се срамуват да развяват миналото си като чаршафа на девствена невеста след първа брачна нощ, без да осъзнават, че така не правят услуга никому. Не исках това. Не исках да зачеркна с лека ръка хубавите моменти, които сме имали, нито да карам сина си да страда, защото родителите му не могат да се разберат. Не приех роля във „Войната на семейство Роуз“. За щастие и мъжът ми не харесва Майкъл Дъглас.
Всъщност да сме разделени се оказа най-доброто, което можехме да направим за връзката си. Противно на очакванията на мнозина, детето разбра чудесно ситуацията и успя да извлече най-хубавото от двете страни – родители, които вече не се карат, две къщи, повече време за него и възможност за тайно изкрънкване на още един шоколад от страдащите баби. Що се отнася до мъжа ми – той изведнъж откри моята забавна страна. Сега предпочита да чати с мен и на мен да посвещава стиховете си във Фейсбук. Предпочита да пие кафе с мен в обедните си почивки и да ме ухажва с класическите шоколадови бонбони. Търси ме за съвети и прави малки подаръци за новия ми дом. Казва, че ме обича и този път му вярвам.
Изведнъж откри удоволствието от разходките със семейството. Дори сега, докато пиша този текст, сме на пикник в парка – нещо, което тримата никога не сме правили до сега. Синът ми изглежда щастлив, докато се надпреварва в събирането на жълъди с баща си.

Здравей, живот!

Когато останеш сама имаш два варианта – да потънеш съвсем или да се измъкнеш сама като Барон Мюнхаузен. Раздялата се оказа стимулираща за мен. Припомних си, колко организирана мога да бъда, как имам нюх за хубавите жилища на пазара и колко лесно се справям с досадните бюрократични подробности. Сега, когато не ми припомнят всеки ден, че не ставам за готвачка, открих удоволствието да се въртя из кухнята. Може би има надежда за моята пилешка супа. Сега когато съм спокойна, се оказа, че съм много забавна майка. Със сина ми нямаме нужда от телевизия, за да ни е приятно заедно. Противно на очакванията на приятелките ми, не хукнах да давя мъката си в безпаметни пиянства из баровете. Не хукнах да наваксвам с безразборен секс – нямам нужда да се доказвам така. Наслаждавам се на самотата си, защото този път е желана. Смея се повече от всякога без да ми пука за бръчките. И въпреки че съм сама, се усещам по-жива от всякога.

автор: Флор К. Николова за сп. ‘Жената днес’, 2011

*Флор е строга, но справедлива. Истинска капанка по душа, тя има бърза мисъл и остър език, за ужас на домашните си. Много хора познават Флор виртуално от Бг-мамма, където радва с присъствие и участие. Още от нея можете да намерите в блога й: http://kremenata.blogspot.com/