Tag Archives: мента

Сбогом, мои ментови дъвки!

От събота официално минах на хомеопатия.

Дълго време отлагах, защото съм общо взето здрава и не чувствах вътрешна нужда от хомеопатично лечение за редките си простуди или гравоболието, което ми се отключва при стрес и напрежение. Което не значи, че не вярвам в успеха му – детето е твърдо само на хомеопатия над 2,5 години с отлични резултати. Педиатърката й също се опитваше да я лекува с хомеопатия по мое настояване, но почти всеки път лечението завършваше с обичайните сиропи, макар че наистина се впечатлих, когато пресече една ангина от раз (май единственият път, когато хомеопатичното лечение при нея даде истински ефект). Въпреки това, за двете години полу-хомеопатично лечение е пила един антибиотик – педиатърката се съобразяваше винаги с нежеланието ми да давам антибиотици за всяко кихване.

Когато отсъствията от ясла започнаха да стават неудобно чести, реших да опитам хомеопатия. Първо пробвах с класическа хомеопатия (конституционално лекарство), но се разочаровах. Не казвам, че не работи, просто не се чувствам удобно с идеята цял месец симптомите да се влошават и влошават (така трябва! търпи!) в очакване най-сетне да се подобрят. Не е за мен, макар че при приятелката ми Мяу и синът й лечението при същата класическа хомеопатка дава добри резултати и тя не я сменя за нищо. Като се видя, че класическото лечение не понася на нервите ми, пък и детето все така отсъстваше от ясла, опитах с друга хомеопатка – монопрепарати. Ефектът беше незабавен и много очеваден. Детето се повлия бързо и много успешно. Самата лекарка също ми допада много повече – за всеки влак си има пътници и докато класическата не ми беше по сърце, то тази е любов от пръв поглед.

При нея преди мен вече се лекува практически почти цялата фамилия, четири поколения – аз бях последната, която предаде фронта.

Интервюто беше много забавно, така приятно ми беше цял час да говоря за себе си, че чак съжалих, когато свърши… Признайте си все пак, че не ви се случва често някой човек да иска да научи детайли за вас, да задава въпроси с интерес и искрено да се интересува какво обичаш, а какво не, без да крои каквито и да е планове да свършите вечерта в едно легло. Егоцентрикът в мен разпери пауновата си опашка със страшна сила.

Всичко това, разбира се, е чудесно, но аз имам голяма, нетърпима драма. Обожавам мента.

Обичам да дъвча възможно най-силно ментовите дъвки. Обичам Сминт (No Smint, No Kiss). Обичам силноментови пасти за зъби. Обичам ментов чай. Мента, мента, мента… И докато хомеопатичната паста за зъби с грейпфрут е средносвеж приемлив заместител, то с дъвките какво? На пазара има или плодови, или ментови. Плодови дъвча, когато няма как… Сега ще е една агония. Събрах пакетите дъвки от чантите си, но още не мога да ги подаря. Гледам ги жалостиво. Ще опитам да преговарям по въпроса за ментата… съвсем никога-никога? Една мъничка дъвчица съвсем понякога?

С чая нещата също са зле. Обичам да пия чай и поддържам асортимент от 7-10 чая по всяко време. Една от любимите ми комбинации е липа с мента. Зелен чай с мента също е освежаващ. Сега как ще я бъде тази, без ментов чай?

С кафето е окей. (“Кафе?” пита ме хомеопатката, докато попълва въпросника на интервюто и получава от мен възторжено “Да!”, което иде да каже ‘Да, обичам кафе, пия кафе, мога да пия много кафе’… Ако щете вярвайте, има нощи, в които лягам да спя с мисълта как на сутринта ще стана и ще си сипя кафе с прясно мляко). Разрешено ми е да пия едно, разредено с мляко, което и бездруго правя, аз чисто кафе не пия. Предполагам, ще ми бъде известен проблем да ги сведа от 2-3 на едно, но се търпи.

Сега отивам да хълцам тихо в ъгъла и да преживявам вече не-ментовия си дъх. На това отгоре още нямам хомеопатична паста и се мия с плодовата ‘Мечо’ на детето. Страдам, мили мои ментови дъвки, по вас.

Що е хомеопатия

http://homeopatia.start.bg/

Уикипедия за хомеопатията

Реклами