Tag Archives: обезщетение

Държавата, която останала без граждани

Thou shalt not procreate without first paying thy taxes in full.

Късно вчера се прие на второ четене поправка, според която вече за база за изчисление на обезщетението за майчинство ще се взимат не 12 месеца, както беше досега, а 18. Целта? Да се спре „източването“ на НОИ.

Твърди се, че всички бъдещи родители, когато разберат, че очакват дете, започват да внасят усилено по-високи осигуровки на жената, така че когато тя роди и излезе в отпуск за гледане на малко дете, да получава 90% от заплатата си на по-висока ставка. Твърди се, че масово жените се осигуряват на 2,000 лв, за да взимат после 90%.

Какви са фактите?
Страшно много жени работят на държавна работа – по принцип по-ниските заплати в бюджета не насърчават твърде мъжете да заемат постовете. Там на втори трудов договор е много трудно да бъде назначен човек току-така, а и тях ги осигуряват задължително на пълна заплата, т.е. нямат причина да внасят по-високи осигуровки, дори да можеха.
Друга немалка част от бъдещите майки работят за средни и големи компании в страната, които също плащат пълни осигуровки на работниците си.
Трета част от майките пък, дори да искаха да източват НОИ, нямат финансовата възможност да го направят: да не забравяме, че вноските за заплата 2,000 лв са доста високи, т.е. човек трябва да има едни излишни 600-800 лв месечно, или поне откъде да ги заеме, за да направи това.

Спекулира се безспир за банкови заеми, теглени за внасяне на осигуровките и за стотиците хиляди бъдещи родители, които точат, ли точат НОИ с коварни схеми…

Истината обаче е, че всъщност една доста малка част от бъдещите майки и бащи го правят по ред причини, част от които са изброени по-горе. Безспорно, има хора, които го правят – защото законът позволяваше това да се случи съвсем легално, впрочем, а не чрез незаконни операции! – но те са малцинство.

Във фонд Общо Заболяване и Майчинство (ОЗМ) внасят и бащите, искам да напомня, а повечето мъже много рядко биха се възползвали от болнични, освен ако не се задава краят на света. Като правило мъжете в България, както и на повечето места по света, получават по-високи заплати, т.е. техният внос в ОЗМ е по-голям от този на жените им, които после ще получават обезщетение за майчинство от същия този фонд. Тоест, пълненето му, точно както получаването от него, е семейна работа, която засяга и двамата родители, а не само майките, както упорито се опитват да ни убедят.

Сега с новоприетата поправка ще пострадат доста семейства, в които майката няма да може да получи нормално обезщетение за майчинство, т.е. стандартът им на живот рязко ще падне с раждането на детето, вместо да се запази що-годе нормален и да позволи детето да бъде отглеждано в добри условия. Майките, които нямат поне 9 месеца стаж преди да забременеят (ако приемем, че прекарат следващите 9 месеца до достигане на новия 18-месечен стаж плътно в офиса/магазина/на трактора), автоматично ще имат по-ниско майчинство, пресметнато на МРЗ за недостигащите месеци, от което ще падне обезщетението. Семействата, които са решили да имат деца с по-малка разлика, също страдат от новоприетата поправка – не е рядкост хората да имат деца с разлика, например, 3 години – и ако майката е била 2 години в майчинство, а работи само от една след това, при изчисление назад за 18 месеца, доходът й е определено по-нисък, т.к. втората година от платеното майчинство е с по 240 лв/месец.

МТСП заяви нагло, че не било тяхна работа да насърчават раждаемостта в страната (защото те са, ъ, към някоя друга държава?) Интересно, че само няколко години по-рано това все още беше сред приоритетите:

Дългосрочна стратегия за повишаване на раждаемостта е подготвило Министерството на труда и социалната политика. Това съобщи заместник-министърът на социалната политика Явор Димитров.

По думите му първата и основна цел, която МТСП иска да постигне със стратегията е да се забавят негативните демографски процеси, които в момента съществуват в България. „Имаме отрицателен прираст, висока смъртност сред децата, която е три пъти по-голяма, отколкото е смъртността в европейските страни, има и провал на модела на семейството като цяло.

Затова първата ни задача е именно да спрем тези процеси”, допълни Димитров.

източник

Изключително много се спекулира, че България е страната с най-високо и най-дълго майчинство сред страните в ЕС, но това определено не е така.
В България получаваме 410 дни (45 дена преди раждане и една година след раждането) 90% от заплатата; втората година е с 240 лв/месец.
В Швеция, където са построили равенство и братство, всеки родител има право на 240 дни отпуск, през които му се изплащат 80% от заплатата, като на другия родител могат да се преотстъпят до 180 дена (общо 420 дена, повече от тукашните 410), а самотните родители имат право на 480 дена.
В Румъния взимат  за 2 години по 85% от заплатата си.
В Литва, именно с цел насърчаване ниската раждаемост, получават една година със 100% от заплатата, и втора година с 85%.
В Чехия получават 28 седмици със 70% от заплатата, за втората година – 633$/м, третата с 422$/м, четвъртата – 211$/м.
В Англия има гарантирани 52 седмици отпуск по майчинство, от които 39 платени, без значение какъв е стажът на майката. В добавка до навършване на 17г. на детето родителят има право на гъвкаво работно време и семейството има право на различни помощи и насърчения, включително работеща социална политика преди и след раждането на детето.

Освен краткия проблясък на високоплатеното майчинство за няколко години, който наистина насърчи страшно много хора да родят деца и дори да мислят за повече от две, политиката за раждаемост насърчава основно раждаемостта сред слоевете, които не плащат данъци и така или иначе получават социално майчинство, т.е. различните промени, дискутирани тук, не ги касаят. Родителите, които са осигурявани на реални заплати, трябва да планират децата си много внимателно, да не би да са с по-малка разлика, за да не се окажат с ниско обезщетение впоследствие.

И аз като вас съм гражданин на тази държава, а също и данъкоплатец. И ме е грижа за това, което се случва тук. Питам се, защо правителството избра да накаже майките и семействата им, вместо да наказва некоректните работодатели, които осигуряват служителите си на ниски заплати, което е далеч по-логично, особено като се замисли човек кой държи хляба и ножа, като стане дума за наемане на работа?

Защо вместо да хвърлят енергия и средства в проследяване на родителите – не се вложи ресурс и човекосили в проследяване на осигуровките, които работодателят плаща и съответните механизми за контрола им?

Защо вместо половинчати мерки за спиране на сивата икономика не се вземат реални мерки, които да насърчават семействата на данъкоплатците да имат не само желание, но и възможност да родят повече деца – например чрез семейно подоходно облагане, чрез различни други данъчни облекчения за многодетните семейства, чрез кредитни облекчения не само за младите семейства, но и за тези с повече деца…?

Ясно е, че не се насърчава раждаемостта сред данъкоплатците и че това спешно трябва да се промени, ако някой го е грижа кой ще плаща пенсии след време.
Фактите са прости: младите хора сега плащат пенсиите на пенсионерите.
Семействата, които плащат данъци, имат средно 1,6 деца.
Простите сметки доказват, че когато дойде наш ред да сме пенсионери, няма да има кой да внася в хазната, че да има откъде да се вземат пенсиите…

Едни много интересни сметки за осигуровките в личния блог на Диляна Димитрова

Изображение сopyright (c) 123RF Stock Photos

Реклами