Tag Archives: общество

Галерия

„Месец на кърменето“? Не съвсем…

This gallery contains 1 photos.

В началото на м.май ми се обадиха от „Денят отблизо с Мария“ с покана за участие в предаването. Наложи ми се да откажа. Обясних подробно защо именно трябва да откажа участие в предаването; надявам се мотивите ми да бяха разбрани, … Има още

Пътеводител на форумния стопаджия

гост-блогър е Dona * 🙂

***

Това е моментна снимка на форумското общество. Ако някой се познае, да се чувства поздравен  Hug
И тъй, какво можем да срещнем из Форума?

(cc)photostock

Отчетнички
В началото беше лесно – единствените отчетни теми бяха тези на януарчетата, февруарчетата и т.н. Тогава безумните римувани заглавия можеха да бъдат оправдани с хормоналния дисбаланс у пресните родилки. С разрастването на форума обаче се обособиха всевъзможни потребителски групи, а заглавията на съответните теми – ха! – си останаха пак такива. Личният ми фаворит е “Ако дискова херния имаш ти, на купон с нас бъди!” (знам, знам, не е смешно).
Всяка отчетна тема има два задължителни елемента: поименното споменаване на всеки участник и снимки на кафета/уискита/морни голи гейове сред намачкани чаршафи. В Готварския снимките са на тутманици собствено производство, а поименните обръщения звучат така: “Вземам си от баничката на Мима, от кюфтенцата на Цеца и т.н.”. Актуално е също оплакването “Ох, само като гледам тия вкусотии, дебелея” (аха, затова било, значи).
В подфорума за романтични сериали снимките на гейове са заменени от снимки на манафи (извинете), а кафетата са турски. Обикновено темата се придружава от анкета, съдържаща жизненоважния въпрос “Негодник ли е според вас Сюргюн?” или нещо подобно. Има дори теми за стихове, вдъхновени от любимия сериал (на този фон пресните родилки изглеждат балансирани като Маунт Ръшмор).
Какви други отчетни имаме? Всевъзможни. Каквито ви хрумнат. Отчетна на жените със свекърви зодия Дева. Отчетна на съпругите на мъже, пиещи Загорка. Отчетна на жените с големи гърди (тази е истинска!). Предвидливо няма отчетна на жените с големи задници, за да не гръмне сървърът.
Иначе при добрите стари януарчета, февруарчета и т.н. всичко си е по старому. Раздвижване настъпва обикновено около Св. Валентин/Трифон Зарезан, както и покрай номинации, когато се появяват палави заглавия като “Августинчето заспива, мама с вино се налива”, “Ноемврийче гука, майка му се чука” или “Априлче чака номинации, мама прави излагации”.

Майки на новото време
За тях нищо около детето не е маловажно.  Тяхното слънце никога не се лигави, то изразява свободно емоциите си.То  не може просто да си играе – трябва да развива фината си моторика, а играчките му обезателно да са дървени или ръчно ушити от майка му от органичен памук.  За всеки форумски възпитателен казус майките от този вид вадят аргументи от минимум 2 книги по психология и звучат сякаш Валдорф и Монтесори са им семейни приятели. Биха дали джънк фууд на детето само ако свършекът на света е насрочен за следващия месец. Ако случайно им остане незаето от детето и неговото личностно моделиране време, правят домашни торти от цветен фондан или плетат шапки с цветя на една кука.

Творящи домакини
Творящите домакини задължително списват блог, който пълнят с бели икейски интериори, ръчно направени картички и снимки на овързани с канап пълнозърнести крекери в мъглива утрин.
Практикуват хобита с имена, звучащи като нетрадиционни сексуални практики, не готвят, а се занимават с фууд стайлинг и поне три пъти седмично пекат мъфини.
По-непретенциозният подвид обикновено пълни  блога си с неща, наречени „моите картини”, „моето изкуство” или нещо подобно – рисувани с пръсти, енергийно заредени и т.н., сещате се. Пекат тутманици, но за тях място в блога няма.

Любящи съпруги
Готвачки в кухнята, курви в леглото и дами в салона, т.е. форума – това са те, макар понякога да стават обърквания. Готвят първо, второ и трето, флиртуват с мъжа си, като му правят салата (извинявам се за плагиатството) и ни убеждават, че след 20 години брак сексът ставал все по-хубав и по-хубав. Не че е невъзможно – ако двамата са си първи и единствени и са открили свирката на 30 и аналния на 40, не ми се мисли до какви девиации ще стигнат на 50.

Детски учителки
Те са тези, които обясняват бавно и методично. Най-вече очевидни неща. Ако кажете „Денят е хубав”, те ще минат след вас да дообяснят, че грее слънце, температурите са приятни и нищо драматично не се е случило. Подозирам, че в “реалния живот” обясняват смешното на вица.
Ако не слушкате, включват назидателния тон, размахват пръстче и ви слагат на мястото ви. Неуморни, неизчерпаеми и досадни труженички на възпитателния фронт.

Тъкачки многомашиннички
Следвайки мечопуховата максима „Колкото повече, толкова повече”, те пишат ли, пишат. В която и тема да влезете, всеки втори пост е техен. С очукани, посинели от тракане по клавиатурата нокти те се чувстват длъжни пред света да изкажат компетентното си мнение по всеки един въпрос (или пък просто да напишат каквото и да е). За съжаление в случая правилото „успехът е 99% труд и 1% талант” не важи. Както и онова за количествените натрупвания и качествените изменения.

Провинциални интелектуалки
Меки в говора, но твърди в убежденията – това са те, воините на правописа. Задължително отбелязват пропуснати запетайки, непълни членове и други престъпления в чуждите постове. Понякога решават да се направят на cool и започвЪт дЪ пишЪт нИправИлнУ ето така, подчертавайки сгрешените букви, сакън да не би да остане някой неразбрал шегата, хохохо (или, не дай си боже, да помисли, че наистина пишат неправилно).
Искате да ги видите в действие? Пуснете тема „София vs. провинция”.

Кариеристки
Те работят нещо супер вълнуващо (не се знае точно какво), получават купища пари (не се знае точно колко) и са непрекъснато във форума (не се знае точно как).  Независимо от темата, намират начин да вметнат  нещо за работата си – „Влизам само да кажа едно наздраве и бегам, че утре ще ме скъсат от бач”, „Бе за бездомните кучета не знам, ма шефчето ще ми изяде главата”, „Ай да видим мен пък дали ще ме номинират за допълнителни парици за Коледа” и т.н.

Съвършени
Те са като Дядо Коледа – никой не ги е виждал, но всички вярват в чудесата им. Красиви, умни, но за сметка на това богати, или поне така твърдят. Мисията им е с всички сили да се борят срещу клишето за тъпите красавици (или клишето за грозните умници, зависи от темата). Експерти по флирт, диаманти и прочее beau monde материи. Идеални за новото риалити на Слави.

Кукувичи гнезда
Когато ги чете, човек остава с усещането за сериозен биохимичен дисбаланс. Ако постовете можеха да говорят, техните щяха да крещят истерично. Думата „изтрещяване” вероятно е измислена за тях. От друга страна пък внасят приятно напрежение и разнообразие, тъй като никога не знаеш д-р Джекил или мистър Хайд е на смяна.
Подкатегория – тези, в чиито постове след 22 часа почва силно да си личи употребата на, хм, упойващи вещества.

Тролове
Те се изживяват като агент-провокатори, но отстрани изглеждат по-скоро социално непохватни. Приличат на деца, които при запознанство крещят “Не искам да си играя с тебе!”, преди някой да ги изпревари и да им го каже на тях. Непрекъснато повтарят колко се забавлявят и как не им дреме, но чувството им за хумор е тънко колкото пълна чиния вурстчета със зауеркраут и вероятно би се приело добре единствено по ония географски ширини, където да се изпърдиш на масата се счита за върха на смешното.

Кисели лайна a.k.a. Хейтъри
Делят се основно на три групи:
а) социално кисели – петиции, протести и стрелящи емотикони са основните им оръжия. Социалната им активност се изразява в пускането поне веднъж седмично на тема, съдържаща в заглавието си „възмутена съм!”, „безобразие!” или нещо подобно. С техните усилия светът става по-добро място, а без тях – по-спокойно.
б) агресивно кисели – тук киселината не е насочена към органите на държавността, а към всички останали. Мъжете са лайна, приятелките завиждат, свекървите правят магии, а светът е един голям заговор срещу светлата им личност. Обикновено казват за себе  „аз съм много прям човек, оттам ми идват всички проблеми”.
в) отегчено кисели – лъжицата лайно във всяка форумска каца мед. Когато пишат в някоя тема, то е най-вече за да измрънкат колко по-добре е било преди (когато и да е това) и колко е тъпо сега. Изживяват се като отлежалото вино на форума, но всъщност са средно качество оцет.

Певци на българското село
Този типаж общо взето се радва на добро приемане от страна на женската аудитория и винаги може да прилъже някоя и друга потребителка доверчиво да приседне на дядовото коленце. Арсеналът им включва хвалби с домашно отгледани зеленчуци (и бахури), наричане на лелките „момичета”, комплименти за жените над 40 и поетична изразност, варираща от есенни листа до пролетна мъзга. Обичат да говорят в притчи.  Радетели за българщина и олд-скуул е*ане.

Това е от мен, с обич  Love

(cc)Ambro

***

* Dona е старо куче в бг-мамма способно с шеги и закачки да навре в миша дупка всеки, имал неблагоразумието да тества границите на лошия вкус глупостта си върху околните съфорумци. Тя е от хората, които всеки знае и помни, даже никога да не ги е виждал извън форума.

** заглавието „Пътеводител на форумния стопаджия“ е на Елиас

Какво толкова знаят мъжете?!

…или защо преминавам на Шуменско 😀

Преди време бях блогвала за нещата, които бих казала в отговор на сексистката дискриминативна рекламна кампания на Каменица „Да спасим мъжа“. Преди няколко месеца Шуменско лансира брилянтния си рекламен клип „Социалната мрежа на България“, насочен основно към по-младото поколение, ползващо Фейсбук:

Рекламата е жива, забавна, закачлива и добре измислена. И по-възрастното поколение като майка ми, която няма представа какво е Фейсбук, също харесва рекламата и схваща доста голяма част от нея, макар и не във Фейсбук-смисъла й. Изобщо, успешна отвсякъде и грабва вниманието.

Разбира се, скоро и Каменица отвърнаха на удара с „Първата бира на България“:

Рекламата явно е замислена като отговор на кампанията на Шуменско, като показва и как точно еволюира… мъжът. Аха – жените отново нямат място в тази реклама. Чуйте текста й – за една минута седем пъти се повтаря „мъжът“, „мъжете“, „мъжка“… средно на всеки 8,5 секунди ми напомнят, че тази бира явно е само за мъже. За разлика от нея, вижте пак и рекламата на Шуменско, където съвсем не делят по полов признак и всички пият бира на равни начала.

Сега, аз разбирам, че някак трябва да се оправдаят парите, налети в концепцията на слогана „мъжете знаят защо“, но да съм честна – съвсем не съм привлечена от марка, която чисто и просто отписва половината си потенциални потребители и ги принизява до клакьорки за разтуха на мъжете.

Може да е дребнаво и хейтърско, но предпочитам да сменя марките и да заложа на тази, която не дели потребителите си на мъже и жени, а просто сбира всички любители на бира 😀 Наздраве!

„Кърмещото се бебе-кукла“

Нуждаят ли се децата ни от специални кукли, които да кърмят, за да възпитаме в тях култура на кърмене? Малките, растящи в среда, в която виждат кърмещи се бебета, по принцип си играят на кърмене с всякакви кукли, камиончета и прочее. Госпожичка ми е предлагала като по-малка дори да накърмя котенцата на котката 🙂 видово-спецификата на кърменето много-много не ги вълнува, просто кърменето им се струва толкова естествено…

Но щом има толкова кукли-бебета, продаващи се задължително с шишета и биберони, дали пък не е необходим противовес от кърмеща се кукла, с която да играят децата ни и да свикват с тази мисъл наистина, особено ако около тях няма *живи* кърмещи се бебета?

Ако искате, да разберем заедно – ударете рамо, като кликнете на този линк и въведете мейл/споделите линка – това е състезание, в което наградата е тази кукла-бебе. Ако съм в топ 5 на събралите гласове, една такава кърмеща се кукла ще дойде при мен, а после двете с Госпожичка (7,5г) ще споделим опит и мнение по въпроса в блога.

Не сме много сигурни как действа набирането на точки 😀 но, цитирам Пипилота Ментолка, „Емпирично стигнах до заключението, че в класацията, срещу името ти от знака за фейсбук и туитър се отварят линкове за конкурса, които съответно share-нах и retweet-нах и ти докарах точки.“, аналогично за YouTube, както и Бебезона.бг „Всеки, който се регистрира за участие в конкурса през линка на Бу й носи 10 точки.“

Благодаря на всички във Фейсбук страницата на Царството, които удрят рамо или просто са там 🙂

В YouTube качих и 2 клипа за целите на състезанието (които мисля после да сваля/променя), но моля отбележете дремещия талант в мен!

Междувременно, докато тече състезанието, ще се радвам да споделите какво мислите по въпроса за куклите с шишета и биберони, които се продават във всеки магазин за играчки – както и дали вашето дете си играе на кърмене, или пък предпочита да ползва шишетата, а може би и двете?

Родителство на втора скорост

Бързо, бързо, бързо! Урокът по английски, курсовете по моделиране, не забравяй часа по плуване! Детето вече стана четири и половина и още не си го записала на пиано? Не те ли притеснява, че няма да развие заложбите си и така няма да е конкурентноспособно някой ден? Ето, виж Гошко на съседите – понеделник и сряда е на английски, вторник и четвъртък на плуване, петък ходи на солфеж, а в събота тренира бойни изкуства. Без съмнение дарбите му ще са всестранно развити. А когато порасне и стане на възраст между 25 и 38, ще може спокойно да изпадне в пълноценна криза на “средната” възраст, която няма да е никаква криза, а просто едно неизживяно детство.

Банално обяснение ли давам на всички модерни проблеми, свързващи се със стрес и емоционално претоварване? Вероятно. Но все пак, аз предпочитам да съм родител на втора скорост, вместо на пета.

Такива като мен има много – ‘безгрижни’ и ‘безотговорни’ родители, които предпочитат детето им да бъде, ами, дете, а не дребна възрастна леличка, която ходи в първи клас.

Защо някой съзнателно ще рискува да подкопае шансовете на детето си да израсне като всестранно развита човешка единица, която умее много неща, от оперно пеене до игра на голф? Оказва се, че изследванията са на друго мнение: ревю от Томас Кейн показва, че тестовете на децата, посещавали такива активности в течение на година, не се повлияват съществено. Е, питам ви, защо тогава да губя моето време и това на децата си, като ги товаря с толкова неща, вместо просто да ги пусна да потичат в парка? Ако наистина допълнителното физическо и умствено натоварване не прави от децата ни бъдещи гении, нужно ли е да ги притискаме все повече и повече и да искаме да постигат нови, по-добри, по-високи резултати постоянно?

Светът ни е ужасно забързан. Искам да отслабна, веднага. Искам да проговоря чужд език, с минимални усилия и в най-кратък срок. Искам да намеря идеалния партньор, сега. Искам да се издигна в кариерата без да чакам. Искам, искам, искам… всичко – за вчера.

Този модел на поведение предаваме и на децата си. Искам нова играчка, сега. Искам да отидем на море, веднага. Искам да се науча да карам ролери – днес. Искам, искам, искам… всичко! Не може да не сте забелязали колко по-консуматорски настроени са днешните деца. Затрупани от играчки, които да ги накарат да се занимават повече сами и да отнемат по-малко време на родителите, които са твърде заети, за да се включат в игра. Залепени пред екраните на телевизори и компютри, където биват засипвани с реклами на най-новите, най-страхотните играчки, които, мамо, ама наистина много искам, толкова са хубави, купи ми ги, моля те, а после отлежават с месеци и години по шкафовете, докато не ги засилите към боклука с яд, ей, колко играчки има и пак ми седи на главата, а ние едно време имахме толкова малко играчки и си играехме така добре!

Разбира се, всяка крушка си има опашка. Така, както децата се поддават на рекламни послания, се поддават и възрастните, колкото и да се самоубеждават, че на тях тия не им минават. Така в домът ви заедно с новороденото бебе влиза малка плюшена овца, която издава четири природни звука, сред които биенето на майчиното сърце, за да успокои бебето и да му помогне да спи само – защото кой би предположил, че преди изобретяването на плюшените овце е било достатъчно да майката да гушне бебето си и то да чува биенето на нейното сърце, какъвто всъщност е замисълът на природата за неговото оцеляване и оптимално развитие?

Така в семействата се заселват най-страхотните играчки, често – на цели свързани серии, които също да закупите, развиващи логическата мисъл и координация на детето  (е, малко солено лягат, но за детето сме готови на всичко!);  същите тези страхотни играчки са с ограничен набор предварително зададени функции и програми, които може да развиват някои умения, но никак не способстват за развитието на въображението и живия ум на растящото дете. Естествената склонност на детето е да си измисля и да създава света около себе си – то може без всякакви скъпи играчки да се забавлява с прости предмети и неща и така да си прави най-веселите игри, защото те излизат от неговото въображение, а не са предварително определени от друг. Не казвам, разбира се, да не купуваме на децата играчки. Аз самата също купувам, включително от тези специалните, развиващите. А после седя и гледам умно как детето ми, очевидно по-интелигентно от мен, зарязва обучаващия лаптоп, който говори на три езика, строява празни пластмасови шишета и в продължение на час играе съсредоточено и весело (като пътьом измисля нов език, който само тя и шишетата говорят). Дали точно в липсата на много играчи се се крие причината за нашите весели игри едно време – защото нямахме толкова вещи, но въображението ни работеше активно?

Сега имаме вече няколко поколения деца, отглеждани от телевизорите, вечната и достъпна бавачка, която е винаги насреща и услужливо ‘занимава’ децата, докато ние сме заети. Следва я неотлъчно следващия най-добър приятел на детето – домашният компютър. Покрай другото, агресивно им биват предлагани всякакви нечувани и свръхнеобходими и играчки, но в крайна сметка – получаваме деца, които са толкова свикнали някой или нешо да ги занимава с готови забавления, че оставени на себе си, не знаят какво да правят, бързо им доскучава и просто не умеят да играят. Какво ли ще стане, ако нямахме телевизори и компютри? Дали децата ни ще растат по-будни, живи и активни, когато бъдат принудени да използват въображението си, за да си осигурят забавлението сами?

‘Ще запишеш ли дъщеря си на тенис’, ме попита една позната. Не, казах, мисля, че не й е време още. ‘О, тенисът е много аристократичен спорт!’, хвали го познатата ми. ‘В него се движат определени кръгове хора. Ето, на едикоиси дъщерята играеше тенис и се запозна и се ожени за културното аташе на Франция!’ Изумявам се – затова ли да я запиша на тенис, питам, за да й осигуря добър брак след двадесет години?! Нямам предвид да зарежем децата си и да не се стараем да поощрим и развием заложбите им, разбира се, това би било глупаво. Но какво ще стане, ако вместо да затрупваме детето с нови и нови активности, каквито ние сме сметнали, че могат да са му нужни в бъдеще, не заложим на неща, които наистина ги интересуват и които могат да се учат и под формата на игра? Наистина, не е толкова страшно човек да поиграе с децата, а за тях е страшно приятно да правят нещо заедно с родителите си.

Да бъдеш родител на втора скорост не означава да не ти пука за децата ти, нито пък че си се предал и не искаш да се занимаваш с тях (и предполагаемо, да ги правиш усъвършенствани твои копия). Напротив – това значи родителят просто да не се впряга излишно, да не се пренавива в старанието си да ги възпита по възможно най-страхотния, успешен и безотказен начин. Значи просто да се отпусне и да се наслаждава на живота, заедно с децата. Да им даде свобода да изследват, да правят неща, да откриват света със свой собствен темп и по свой начин – докато самия родител също има време за себе си, защото и възрастните имат нужда да откриват и опознават света, редом до децата.

Има толкова много неща, които човек може да прави по лесния начин – и много от тях са достъпни, лесни и не на последно място – безплатни. Да направи разходка в природата, или в парка, или – в задния си двор. Да организира специална експедиция, ако не за откриване на Северния полюс, то за нещо не по-малко значимо, например за кестени през есента. Да напали лагерен огън (желателно на място, предназначено за това). Да нощува на палатка, даже ако палатката е разпъната чисто и просто на терасата. Вместо да пусне поредното детско на детето, да седне и да гледа заедно с него, като по този начин даде нов поглед и коментар върху излъчваната програма, както и, разбира се, просто усещането за съпричастност и правене на нещо заедно. И още, и още… има стотици начини да се забавляваме с децата си, докато едновременно с това ги възпитаваме и учим.

И не, ‘нямам време’ не може да е извинение. Ако сега няма време, кога? Когато децата наистина престанат да са деца, ние се пенсионираме и внезапно започнем да разполагаме с безкрайни свободни часове всеки ден? Не е ли по-лесно и по-благотворно за всички, ако вместо това отделяме всеки ден по малко от това скъпоценно наше време, за да го дадем там, където най-много има нужда – в повече внимание и грижа за децата ни?

Дали превключването на втора скорост не само по отношение на родителския ни стил, но и цялостния ни начин на живот, няма да се отрази внезапно добре на всички ни? Ако вместо постоянно забързаното си ежедневие допуснем луксът на нищоправенето поне от време на време, редуващ се с радостта от времето, посветено на каузата „и аз съм човек”? Дали няма да е полезно и за нас да спрем телевизорите, да изключим компютрите и телефоните си, да хванем домочадието за ръка и да избягаме поне за малко от високите изисквания на тъй наречената цивилизация?

Докато пиша това, се сещам как вчера с голямото дете си направихме заешки уши от картон, нарисувахме си заешки муцуни и изтърчахме на улицата с писъци ‘Откриха сезона, откриха сезона!’, следвани от баща ми с ловджийска шапка и незаредена въздушна пушка. Дали съседите са помислили, че това е странно? Вероятно. Дали се забавлявахме много и от душа? Можете да се обзаложите.

Искрено ваша,

Бу, за сп. ‘Жената Днес’, 2010

За най-послушните: награда 800 кубика

(cc) Тодор Рачински, публикувано с разрешение
Място: Син сити, София

Това е, приятели.

Можем по блогове, сайтове, форуми и прочее седянки да бистрим до тотален мракобес подрастващото поколение и настоящите „млади хора“, да си говорим за права и да цъкаме как може да се подобри ситуацията, но докато същото подрастващо поколение и младите хора биват стимулирани чрез подобни награди, напълно обезмислящи интелекта им, просто няма какво друго да се добави. Аз си оставам със зяпнала уста и невярващо оцъклен поглед пред гения, родил тази рекламна кампания и осигурил наградата. Тя ми попада в категорията „А за абитуриентската наш’те ми подаряват нов нос!“ (нови гърди, нова уста, хей, а какво ще кажете за нов мозък?)

Правата на жените, мъжете, децата (че и животните), равноправието между половете, равно третиране и равно заплащане, позитивен body image и самосъзнание, всичко отива по дяволите, когато те преценят по гръдната обиколка (800 кубика, майко мила! Това е много – за несведущите, 350-400 кубика правят около чашка C/D!) и те поощряват, за да се сдобиеш с възможно по-голяма такава и няма никакъв смисъл преждеспоменатите дискусии изобщо да вървят.

Да живеят кубиците!

P.s. А ще има ли продължение с награди – пенилни протези за най-послушните момчета, искам да знам?

Долу майчинството!


Втори ден духовете са разбунени от изтеклата информация за безумните мерки за икономии по време на криза, които правителството ще предложи според медиите. Всички мерки почти са насочени към социално най-слабите групи: пенсионери, майки в отпуск за гледане на малко дете, малките деца. Изглежда от тях е най-лесно да се вземе… Анкетата за орязване на майчинството, все така активна, показва тотално единомислие по въпроса: 97% от хората са против такава мярка. Не е нужно човек да е кой знае колко на ‘ти’ с икономиката, за да може и сам да прецени, че такава стъпка би била крайно недомислена и саката.

До какво би довела такава мярка? Поразсъждавахме над темата заедно с Шаманката от бг-мамма:

* Мнооого бебета чакащи за ясли, които не могат да поемат нито бройката, нито да се справят с толкова много малки бебета на куп. Нима се оплаквате? Ето, има възможност за яслена група, даже за бебета на 3 месеца. О, струва ви се рано? Мислите, че за бебето е далеч по-добре в емоционален и физически план да се отглежда у дома от родител? Ваша воля, разбира се… можете да си останете у дома с бебето в неплатен отпуск – ние ви даваме съмнителна алтернатива с ‘успех’ под сериозен въпрос и отречена от много проучвания за благоденствието и доброто развитие на бебето, а вие както си решите.

* Майките, които кърмят са принудени да отбият и захранят бързо. До тук с препоръките на МЗ, ЛЛЛ и СЗО, а като се има предвид, че не малко майки просто няма да могат да си позволят и без това скъпото АМ, пак се връщаме към „доброто“ старо кисело мляко. А, какво значи тук някакво си кърмене! Бездруго процентите на кърмени деца стремително спадат още от втория месец, не без помощта на активна дезинформация, която новите родители получават и са принудени да правят стъпки, каквито вероятно не са искали. Кой ще загуби от това, все повече деца да не се кърмят или да се кърмят за кратък период от време? Всички. На първо място губи самото дете; следва го семейството му, а също и обществото в лицето на работодатели, чиито работници излизат в отпуск за гледане на болно дете, както и данъкоплатци, с чиито пари се лекуват по-често боледуващите деца.

* Много повече боледуващи и алергични бебета, от там разходи за лечение. Майки в болнични, което води до сърдити шефове и майки без работа. Или пък просто родители без избор, водещи болни бебета на ясла, а от там още болни бебета. Ранното захранване доказано увеличава риска от алергии и куп заболявания, за които кърменето действа като превенция изцяло или отчасти. По-кратък период на кърмене със сигурност ще доведе до повишена заболеваемост сред бебетата и малките деца, което пряко засяга родителите им (почти не останаха неработещи баби), което на свой ред засяга работодателите, чиито работници отсъстват от работното място; всичко това пряко засяга здравеопазването, за което постоянно ще плащаме всички ние.

* Много сиво в сферата на осигуряването. В момента има смисъл една млада жена или майка да се бори да бъде осигурявана или да се самоосигурява на реалната си висока заплата. Уви, ако сметката не излиза, ако няма смисъл да се внасят толкова  пари под формата на осигуровки, повечето осигуровки просто ще станат нереално ниски. Когато стимула да се осигуряваме реално отпадне, просто ще спрем да го правим и ще си харчим стотинките. Според предложението на Дянков, освен заплахата за орязване на майчинските, трябва да се гледа осигурителният доход две или три години назад. Ах, вие нямате толкова стаж? Не са ви осигурявали на реална заплата? Може би сте студентка или млада майка, която е сглупила да ражда, преди да се е погрижила да се осигурява на висока заплата три години? ДГД. Който го осигуряват на високи пари, пичели. Който е няма как да направи тази еквилибристика – ни пичели. Нас това не ни интересува, ние реализираме икономии.

* Много безработни майки, вероятно напуснали работа „по взаимно съгласие“ или поради липса на избор за несъгласие. Статистиката за безработицата у нас и без това не е много позитивна, но това ще повлияе да стане още по – зле. Ранното връщане на работа има три алтернативи: бебето минава изцяло на адаптирано мляко с всички здравни и финансови негативи, които може да има от това; бебето е частично отбито, т.е. кърми се от гърда само когато е заедно с майка си, а през останалото време получава адаптирано мляко, или бебето е частично отбито, а майка му цеди през работно време, за да може то да получава кърма, когато не са заедно. Въпреки че са защитени от Кодекса на труда, който задължава работодателя да дава отпуск за кърмене (цедене) на работничката в рамките на 2 часа при бебе под 8 месеца и до час при бебе над тази възраст, много малко работодатели се съобразяват с това. Още по-малко от тях се грижат да създадат „стаи за жени“, както е заложено в закона. Чувствате ли се доволни от това, че сте станала майка сега?

* Много малко българки ще си позволяват да имат повече от едно или максимум две деца. Много българки дълго ще отлагат момента, в който да се откажат от високия си доход за да имат дете. Това едва ли ще засегне ромското население обаче. Добра новина.

***

Документът, който „не съществува“ според МФ, предоставен на сайта на Кросс

Антикризисна мярка: да ударим по семействата с малки деца

Радио К2 изнесе информация, която моментално разбуни хиляди семейства. Във връзка с кризата, правителството излиза с 31 антикризисни мерки, които да спасят положението.

Както обичайно, голяма част от тях са такива титанични умствени творения, че на човек му става мигом ясно, че срещу тях да тича, пак няма да ги стигне.

Това, което пряко засяга практически всички българи, обаче, е гениалната мисъл: да намалим платеното майчинство от 410 дена на 225! Какво значи то? Вместо да има 12 месеца високоплатено майчинство, последвано от още 12 месеца майчинство на минимална работна заплата, да го сведем само до 7,5 месеца: 1,5 месеца преди раждането и после 6 след него.

Няма изплащане на пари – няма проблем. Имаме хиляди бебета на 6 месеца, чиито майки трябва да избират или да гледат себе си и него с 240 лв на месец, или да се върнат на работа. Какво обаче правим с 6-месечните бебета? Ясно е какво: осигуряваме поток към предвидливо създадените ясли от 3-месечна възраст, към тези ясли насочваме още безработен медицински и педагогически персонал и си свиркаме.

Как точно бива гледано едно толкова малко бебе на ясла в нашите условия даже не искам и да мисля – детето ми сега е на 6 месеца и в никой случай не мисля, че може да е добре за нея под каквато и да е форма да се наруши връзката майка-бебе, която имаме, и да отиде в обществено заведение.

Колко вредна би била една такава мярка, погледнато от гледна точка на поощряване на добри практики на кърмене? Точно когато е потръгнало и майката и бебето се наслаждават на новите си умения, когато всичко се е наредило добре, детето бива разделено от майка си. От това губят всички: връзката на бебето с майка му е нарушена; тя е принудена да отделя време всеки ден, за да цеди мляко за бебето си, или да избере да отбие частично; последователните грижи за здравето и благоденствието на детето са грубо прекъснати; работодателят трябва да осигури полагаемият се отпуск за кърмене на всички майки с малки бебета… Точно когато детето започва да проявява жив интерес към света и има безспорна и много голяма нужда постоянно да е с майка си, да общува с нея и да учи нови неща – съжалявам, времето ви изтече, парите свършиха.

Дори само като проект – колко грозно и обидно поведение, след обнадеждаващото начало за по-добри грижи за майките и бебетата в страната ни!

СНБМ ще излезе с позиция в рамките на деня.
Ла Лече Лига България ще излезе с официално прес-съобщение против предложените мерки конкретно за майчинството, ако информацията се потвърди официално.

Димитър Манолов в радио К2 за антикризисните мерки

По-късно ще продължа да пиша по темата.

Кърмачка: въоръжена и опасна

Тони Трамел от Кентъки е била арестувана за интоксикация на публично място и се преобличала в арестантска униформа, когато се случил инцидентът. Според доклада тя пръснала кърма направо от гърдите си в лицето на заместник-шерифка.

Заместник-шерифите на Дейвис Каунти казали, че г-ца Трамел, 31г, е арестувана за простъпка за интоксикация на публично място, но по-късно докато е била под арест, се твърди, че е пръснала струя кърма в лицето на заместник-шерифката.

Шерифският офис казва, че заместничката е преминала процес на обеззаразяване срещу биориск след инцидента и срещу г-ца Трамел след това са повдигнати допълнителни обвинения за нападение над полицай трета степен, което е углавно престъпление.

Задържана е срещу гаранция от $10,000.

Репортажи за случая разгоряха дебат дали използването на кърма като оръжие трябва да представлява случай на углавно престъпление с нападение, като много читатели са оприличили случая обвинената личност да е наплюла полицай.

Някои коментатори са се чудили над употребата на термина „биориск” за описание на кърма.

http://www.telegraph.co.uk/

(cc) за изображението

‘На кафе’ с Ла Лече Лига

В понеделник, 8ми март, Международен ден на жените, Ла Лече Лига ще гостува в ‘На кафе’ с Гала.

По случай женския празник предаването е избрало една изцяло женска тема: кърменето. Сутринта около 9:20 ще обсъдим това малко позабравено в последните десетилетия изкуство – ще говорим за подготовка за кърмене, началото му и как да избегнем някои от често срещаните проблеми. Ще участваме аз, помощници за кърмене към Ла Лече Лига и кърмещи майки заедно с бебетата си, така че сигурно ще има и показно как се случват нещата 😀

И да ни гледате 🙂

***

8ми март, 2010 се навършват 100 години от първата международна женска конференция, проведена в Копенхаген, когато е обявен и Международният ден на жените (без посочване на точна дата). В навечерието на Втората световна война жени провеждат шествия за мир на тази дата; впоследствие този ден е позабравен и е наново съживен окоо 1960 чрез феминизма.

Демонстрации за Международния ден на жените в Русия бележат началото на революцията от 1917г. След Октомврийската революция 8ми март е приет за официален празник в СССР и страните от бившия соц-блок, но до 1965 е работен ден, впоследствие става неработен.

Въпреки че дълго време е смятан за социалистически празник, Международният ден на жените всъщност се отбелязва в редица страни по целия свят – Индия, Китай, Румъния, Ангола, Армения, Пакистан, Туркменистан, Еритрея, Мадагаскар, Лаос, Унгария, Камерун и т.н. В някои е официален празник, в други – неофициален, но честван и уважаван, така както е и в България.

Международният ден на жените се чества по няколко различни повода – ден на майката, ден, в който мъжете засвидетелстват любов и уважение към жените си (предполагаемо, не само в един-единствен ден) и ден, в който се честват правата на жените и се обръща внимание на проблеми с неравнопоставеност и дискриминация. За Международния ден на жените през 2010 Международният комитет на Червеният кръст привлича вниманието към трудностите, с които се борят изселени жени при въоръжен конфликт. Вместо да са безмълвни жертви обаче, жените са изобретателни, устояват на препятствията и ги посрещат с кураж. Още за Деня на жените от Уикипедия и www.internationalwomensday.com

Вие ще отбележите ли денят на жената – и на майката – или предпочитате да е ден като всички други?