Tag Archives: отглеждане

Отглеждане на кърмачето и малкото дете

Тези дни ми попадна книга ‘Отглеждане на кърмачето и малкото дете’, издадена през 1970г. Разгледах я с интерес – за моя изненада се оказа, че в нея има цели пасажи доста адекватни съвети за кърмене… Преписвам ги, както и други неща, които имат връзка според мен. Разбира се, далеч не всичко е в крак с добрите практики за кърмене – частите за захранване са си  направо зле от днешна гледна точка. Затова тук събирам само нещата, с които съм съгласна и които отговарят на съвременните проучвания и доказателства, т.е. по мое усмотрение прескачам части от текста 🙂 Към някои пасажи от интерес нанасям пояснителни бележки. Вижда се веднага, че въпреки че е писана във време, когато „българската школа в храненето на кърмачето” вече е била повсевместна, това са били все още времена, в които майките масово са кърмели децата си и това е бил почти единственият приемлив вариант за хранене на бебетата.

ЕСТЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ

Няма по-добра храна за детето през първите 6 месеца след раждането му от майчиното мляко. Всички опити да се намери пълноценен заместител на майчиното мляко са останали безуспешни досега. Затова към подмяна на майчино мляко трябва да се пристъпва само в краен случай, като са изчерпани всички възможности. Търсим ли упорито обаче майчино мляко, винаги ще намерим. У нас нашироко се изграждат пунктове за събиране на майчино мляко. Такива има в София и в почти всички градове на страната. (сега има само една Банка за майчина кърма, б.моя) Освен това при добре проведена разяснителна работа в родилните домове винаги се намират майки, които имат мляко в излишък и които биха дали на лишените по една или друга причина от него деца. (през 70-те, ако не и преди и след това, престоят в родилния дом е бил по 7-14 дена, т.е. достатъчно време за установяване на добра лактация. б.моя) Разбира се, че за да бъде използвано млякото на една майка за хранене на чуждо кърмаче, е необходимо тя да бъде изследвана за установяване на здравословното й състояние. Необходимо е също така и нейното собствено дете да бъде поставено под постоянно наблюдение и контрол от страна на детската консултация, която да следи то да бъде добре хранено.

Млекосъбирателните пунктове у нас се изграждат към детските болници и отделения, домовете за майката и детето, детските млечни кухни – към консултациите. Нуждаещите се новородени и болни деца получават от това майчино мляко по предписание на лекар в болницата или консултацията. […]

В малките градове и села, в които още няма създадени млекосъбирателни пунктове, винаги може да се намери кърмачка с изобилно мляко, която срещу заплащане или даже без такова е готова да дава излишното си мляко, за да спаси живота на едно дете. Българските майки са известни с голяма млечност и у нас доскоро въобще не беше познато и не се прилагаше изкуственото хранене. При правилно хранене и нормални условия на живот и при спазване на определен режим, препоръчан от детския лекар, болшинството майки са в състояние да осигурят необходимата кърма за децата си. Пълна липса на майчино мляко на практика не съществува. Средното дневно майчино мляко, което отделя една здрава жена, е между 1 и 1 ½ литра. В някои случаи то може да достигне и до 2-3 литра. От това става ясно, че не са рядко майките, които без никаква опасност за своето дете и за своето си здраве могат да кърмят още едно дете или да дават по ½-1 л мляко дневно в млекосъбирателния пункт.

Лактацията (отделянето на млякото) започва в първите дни след раждането на детето. В началото млякото е в съвсем малко количество и постоянно се увеличава според нарастващите нужди на детето. Много важно условие за правилното изхранване на детето е правилното и достатъчното му кърмене още от първите дни и седмици след раждането му. Това е най-сигурният начин да се преидизвика достатъчно и равномерно отделяне на мляко у майката. Много често поради неопитност на майката, особено при първораждаща, или поради слабост и сънливост на детето това време се пропуска, млечната секреция не се увеличава, а се задържа на първоначално ниво до края на лактационния период и даже намалява. (Съвременните проучвания потвърждават това, днес известно като Теория за пролактиновите рецептори, а именно, ако липсва достатъчно стимулация на лактацията през първите седмици, броят рецептори може да не се увеличи и така да не се увеличи продукцията на кърма в бъдеще. Б.моя)

По състоянието и вида на гърдите трудно може да се прецени количеството мляко, което те ще отделят. Големите твърди гърди често дават по-малко мляко от меките със средна големина. Изтичането на млякото от гърдата не е доказателство за изобилна лактация. Често млякото изтича от гърдата не поради излишък, а поради слабост на сфинктерите, т.е. на кръглите мускулчета около млечните каналчета.(Всъщност има връзка с рефлексът за изхвърляне на кърмата,който не може да се контролира съзнателно, въпреки че наистина няма връзка с количеството кърма, която майката прави, б.моя). За да се установи точно количеството мляко, което получава кърмачето, то трябва да се претегли преди и след кърмене. Детето се претегля, както е повито. Разликата в теглото преди кърменето и след него показва количеството мляко, което детето е изсукало. Еднократното определяне на приетото количество мляко не е достатъчно, за да се реши въпросът, дали майката има достатъчно кърма или не. Детето може да изсуче веднъж повече, друг път по-малко, а тъй като е необходимо да се установи дневното количество мляко, претеглянето трябва да се прави в продължение на няколко дни в различни часове за кърмене. […] Най-сигурно може да се провери обаче дали детето приема достатъчно кърма, като се следи редовно теглото му. Ако кърмачето наддава редовно и достатъчно на тегло, това е сигурно указание, че то приема необходимото количество кърма. Недостатъчното наддаване на тегло обаче не винаги е резултат от недостиг на майчино мляко. То може да се дължи на някакво заболяване. Ето защо детето трябва редовно да бъде под контрола на лекаря от детската консултация.

КАКВИ МЕРКИ ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕ МАЙКАТА ЗА
УВЕЛИЧАВАНЕ НА МЛЯКОТО СИ

Майката кърмачка трябва да получава пълноценна и разнообразна храна, която да съответства на нейния навик и вкус. Тя трябва да консумира достатъчно мляко, млечни продукти, месо, плодове, зеленчуци, ядки (бадеми, орехи, фъстъци). Трябва да избягва много сухата, лютивата и солената храна. Калорийното съдържание на храната за кърмачката трябва да се увеличи със 700 до 1000 калории дневно (т.е. с около 1/3 от необходимия дневен калораж за възрастен човек), а течностите – с около 1 литър (днес се знае, че калорийните нужди на кърмачката се повишават не толкова много и тя има нужда от допълнителни 300-500 калории дневно, б.моя). […]

Майката кърмачка не трябва да преяжда, тъй като това може да предизвика стомашно-чревно разстройство и да се отрази неблагоприятно върху лактацията й. На кърмачките се забраняват всякакви алкохолни напитки, защото алкохолът преминава в кърмата и уврежда детето.

Майката трябва да продължи да води обикновения живот, на който тя е свикнала, като се предпазва обаче от преумора и нервни напрежения. Храненето трябва да става в определени часове. Особено е необходимо да бъде на чист въздух колкото може повече часове, да спи не по-малко от 8-9 часа на денонощието и да прави редовно леки физически упражнения. […]

След изтичане на отпуската по майчинство заетата в производството майка може да продължи обикновената си работа. Кодексът на труда й дава възможност да съчетае майчинството с обществените си задължения. За да може да продължи кърменето на детето, майката кърмачка има право да прекъсва работния си ден на два пъти за по 1 час. Двата часа могат да се използват на два пъти, когато майката работи близо до жилището си, или наведнъж, ако работи далеч. В такъв случай преди да тръгне за работа, тя може да нахрани детето си от едната гърда, а от другата да изцеди млякото, което, оставено на студено, да се запази за следващото хранене в нейно отсъствие. По Кодекса на труда майката кърмачка се освобождава също от тежък и нощен труд. Всичките тези привилегии целят гарантиране на естественото хранене, което е от извънредно голямо начение за здравето и правилното развитие на детето през ранната възраст. (Преди средата на 70-те години на миналия век отпускът по майчинство е бил няколко месеца; след това става 2 години платен отпуск и една – неплатен; правата на кърмачките по Кодекса на труда са същите и днес, б.моя).

Най-голямо значение за предизвикването и поддържането на млечната секреция на необходимото ниво има редовното слагане детето на гърдата и пълното й изпразване. Колкото повече мляко изсуква детето, толкова повече отделя майката. Поради това детето трябва да се слага още от първите дни редовно на гърдата, да се следи и да му се помага да бозае добре и да изсуква гърдата докрай. […] …а при недостиг на кърма редовното й изцеждане стимулира млечната секреция. Изцеденото мляко се додава с лъжичка на детето.

КАК ТРЯБВА ДА СТАВА КЪРМЕНЕТО

[…] Когато майката е заела неправилно положение при кърменето, тя бързо се уморява, получава болки в кръста и гърба, а това се отразява неблагоприятно и върху самото кърмене.

Кърмене в лежащо положение се препоръчва в първите дни след раждането или при заболяване, оринуждаващо майката да лежи. В тези случаи детето се слага до майката; тя леко се обръща към него, като гърбът и главичката му лежат на ръката й, съответстваща на гърдата, от която ще кърми.

Необходимо е детето да обхване с устата си не само зърното, но и цялото пигментирано кръгче около него. По звука, който издава детето при бозаенето, се познава дали то действително гълта мляко или само въздух. […]

следва продължение

Откъси от ‘Отглеждане на кърмачето и малкото дете’, VIII преработено издание, София 1970, Медицина и физкултура
Автор: Л. Рачев I О. Каменова, Ж. Желев, Л. Бойдашева, М. Чернева

Изображение: корицата на изданието от 1963, взета без разрешение от knigite.eu, докато снимам правилната корица

Реклами