Tag Archives: пазаруване

Ebay и аз: Дневникът на една шопахоличка

Минавам покрай магазин втора ръка, където виждам жена да оглежда плюшено пони. Същото плюшено пони, което видях по-рано на баснословна сума (предвид това, че е все пак само играчка!) и което детето иска от толкова време! Постоявам до нея с напразна надежда, че няма да го вземе, докато тя тества вокалните възможности на понито (което издава разнообразни звуци, като се натиснат телесните му части), но – уви, изглежда твърдо решена. За всеки случай дори я питам плахо – ако няма да го вземате, таковата… Тя ме поглежда като луда (цената му е десет пъти по-ниска от официалната) и отсича категорично, че го взима.

Добре. Минус един кон с биберон съм. Октомври е, значи скоро е Коледа, подходящ повод за плюшено пеещо и хълцащо пони. Но някак идеята да дам седмичните си пари за играчка, била тя и толкова симпатична и желана, не ме привлича никак… Как да го измисля, как… Ибей!

Ама разбира се. Вече съм пробвала веднъж преди време, ползвайки сестра ми в Щатите. Първата ми работа, като се добирам до компютър, е да се свържа с нея и да я питам можем ли да повторим схемата. После тя ще изпрати играчката за любимата племенница и със сигурност ще пристигне тук преди коледните празници и всички ще сме щастливи. Сестра ми е съгласна, само с уговорката сама да вляза през нейния профил и да се оправям. Решено!

Ден 1. Влизам в ebay.com. Търся заветното ‘Мое малко пони’… Боже! Тези хора акъл нямат, такива хубави и нови понита само за три долара начална цена! Ооо! Тук има едно, търгът за което започва дори от 99 цента! О, това е прекалено! Има синьо пони… розово пони… друго розово, което даже си има кошница за носене… а това е с докторски комплект… Претоварена с информация, слагам всички интересуващи ме понита под наблюдение.

Ден 2. Прекарвам цялото си свободно време в пресмятане колко ще излезе доставката до сестра ми и колко пари съм готова да дам. Не престава да ме гложди мисълта за тези толкова евтини понита. Хм, хм… Коледа идва, а имам две племенници на подходяща възраст… питам братовчедка ми какво мисли и тя реагира радостно – голямата племенница е имала точно такова пони и го е изгубила, сега много страда. Прекрасно, решено – така и така дебна за понита, с един куршум два коня (пардон, заека), ще си осигуря подаръците за Коледа не само за детето, но и за братовчедките й. Слагам под наблюдение нови и нови понита.

Ден 3. Докато оглеждам за подходящо пони, виждам много негови разновидности. Седящо бебе-пони с биберон, което е целта ми, пластмасово пони с чудесна грива и опашка, подходящи за ресане, ах, продават ги и на цели лотове*, ау, говорещо пони, което е на четири крака и може да се носи в специално кенгуру на врата (защото, разбира се, това е начинът, по който кобилите носят своите кончета!) … Да не споменавам дрехи, украси, аксесоари – всички с ‘Моето малко пони’. Хм, и играчките и аксесоарите са евтини… я да сложа няколко под наблюдение така, за всеки случай…

Наблюдавам поне 20 търга за най-различни понита и аксесоари. Дебна, залагам, ядосвам се, като загубя наддаването за няколко цента, злорадствам, ако цената стигне твърде висока стойност, пресмятам какво ще взема и кое пони за кого би могло да е… Със ставането сутрин пускам компютъра и сядам да видя какво ново; вечер до късно седя с уморени очи. Крастата е голяма. Първите спечелени понита са налице.

Ден 4. Наблюдавам, обновявам ежедневно, наддавам, губя, печеля понита. Неусетно от едно пони за моето дете съм преминала през идея за три понита, по едно за всяка девойка, до решение да взема 5 големи от два различни модела, седнали и на четири крака. Всички подходящо разпределени за Коледа, Нова година и рождения ден на голямата племенница, разбира се, аз съм разумна жена и пазарувам със здрава мисъл. Или поне с някаква мисъл.

Ден 5. Така и така ровя, погледът ми някак случайно се плъзва по фотоапаратите и си казвам, хм, защо да не взема някой по-евтин модел на нашите за Коледа? Предния, който им подарихме, отдавна не става за нищо… Речено-сторено. Започвам ново ровене – марки, мегапиксели, аксесоари… трупам нови и нови фотоапарати за наблюдение, почти всички от които ми се изплъзват, защото се продават по-скъпо, отколкото съм готова да дам. Това, вместо да ме разочарова, само ме надъхва все повече – рано или късно ще успея!

Ден 6. Ура! Успявам да взема съвсем приличен фотоапарат на нашите и то за добра цена! Добре обаче, аз като взех на тях, не мога да не взема на свекърите, нали? Мъжът ми ще се засегне, а така и така имам трудности да им измислям подаръци за празниците… Следя, съответно, още и още фотоапарати.

Ден 7. Успявам да взема фотоапарат и за свекърите, е, може би не толкова ‘марков’ като този, който успях да взема за нашите… Мъжът ми изглежда леко разочарован от избора ми. След неуспешен опит да го убедя, че апарата не е никак лош, изпуфтявам и решавам да търся нов, този ще го мисля, като дойде.

Така и така съм разровила фотоапарати… изведнъж установявам какво толкова време ми е липсвало: малък фотоапарат за в чантата, евтин и компактен, който да не жаля, и да нося навсякъде, вместо да се чудя всеки път взех ли апарат, не взех ли. Ами да! И аз съм човек! Защо да не си взема един малък фотоапарат?

Изобщо не ми отнема време да се самоубедя колко ми е необходим фотоапарат специално за в дамската чанта.

Ден 8. Взела съм по-марков фотоапарат за свекърите. Пътьом съм взела и няколко малки пластмасови понита с дълги гриви, както и по-малки аксесоари – часовници и стикери с понита, например. Ааааааааах, мамка му! Улисана в наддаване, спечелвам прекрасен компактен фотоапарат, за който късно виждам забележка, според мен добавена в последствие, че не се включва. Как, моля ви, може един фотоапарат да е с описание „напълно работещ”, ако не може да се включи?! Изключително фрустрирана, започвам да замерям с имейли продавачите да отменят наддаването. А ако не го отменят, чудя се, как ще обясня на мъжа ми, че съм си купила перфектен апарат, който не работи?

Ден 9. Продължавам да пиша писма, в които твърдо и любезно искам отменяне на залога ми. Междувременно наддавам и спечелвам друг фотоапарат. Добре, признавам – аз съм идиот. Купила съм си много изгоден апарат. Само дето е без зарядно и батерии, които, като купя отделно, вече хич не идва евтино, отделно, че разликата в напрежението на тока ще иска и специален адаптор. И нямам с какво да се оправдая, освен природна тъпота, така че трябва да си го платя.

Ден 10. Отчаяно замерям с имейли продавачите на „работещия” невключващ се фотоапарат. Вече чета и препрочитам по пет пъти всяко описание, преди дори да помисля да залагам. Виждам, обаче, прекрасни ръчни часовници. Моят часовник, резултат на предишния ми набег над Ибей, е вече на над три години. Чудесен е, но е, бих могла да имам и друг, нали така? Часовникът е аксесоар, така да се каже, мога да го сменям, а също така, и на мен ми престоят празници – то Коледа, то имен ден, и аз трябва да имам подаръци – от половинката за мен, от мама за мен, от мен за мен… а, какво съм седнала да се обяснявам? Разравям и затрупвам „наблюдавани” с часовници за мен, любимата.

Ден 11. Ура! Успявам да си взема фотоапарат (на батерии АА, гласът на разума проговори в мен). По-късно ще видя, че съм взела модел, който не снима клип над 30 секунди и не е от най-най-компактните модели, както съм искала, но вече ми е все тази. Успявам да взема детски апарат с по-малко пиксели и лесен за употреба – за детето, перфектен подарък! Получавам дълго чакания отговор, че отменят залога ми за неработещия апарат и поднасят извинения. Отдъхвам си.

Ден 12, 13, 14. Наблюдавам, обновявам ежедневно, наддавам, губя, печеля часовници. Някак неусетно успявам да си взема таман 5 – всички различни, разбира се, като външен вид, за да бъдат перфектен аксесоар, когато се нуждая от него. Хм, да. Ако си го повторя двайсет пъти, може и да се убедя, че действително имам нужда от общо 6 часовника при наличието само на две ръце. От кумова срама взимам ръчен часовник и на половинката, да не е капо.

Ден 15. Тегля чертата. Трябва да спра, за да има време нещата да дойдат до тук.

Равносметката: В Ибей влязох за едно плюшено пони.

Приключих с 3 понита от желания модел, 2 плюшени понита от друг модел, 9 малки пластмасови понита в различни цветове, два вида комплекти стикери с понита, 6 дигитални фотоапарата (5 нормални + 1 детски), 8 часовника: 5 за мен, един за половинката, по един за детето и голямата племенница.

Най-смешното от всичко? Цялото ми грижливо планиране се оказа излишно. Колетът, който не можеше да пътува по поща по ред причини, не успя да стигне до човека, който трябваше да донесе нещата в България навреме и нито един от подаръците не стигна за Коледа. Нещо повече – все още чакам да си дойде майката на човека, за да ми донесе нещата. (писано април 2009-та)

След всичко това човек би си казал, че съм извадила някаква поука? Например, бих си дала сметка, че е възможно, чисто теоретично, разбира се, да имам мааааалък проблем с пазаруването? Хм, донякъде е така. Извадих си поука – прехвърлих интереса си към английската версия на Ибей, откъдето нещата идват значително по-безпроблемно дотук. Сега си чакам първите комплекти дрехи, козметика, а също наблюдавам осторожно двайсетина бебешки колички, защото ей къде е септември и ще ми потрябват… Така де. И колкото повече гледам, толкова повече успявам да се убедя, че в идеалния случай човек да има две колички е нещо като екзистенц-минимум… пък и с тези цени…

P.S. Няколко месеца по-късно с помощта на http://www.ebay.co.uk съм горд притежател на точно три колички (но имам само едно бебе), както и на още 4 ръчни часовника…

Автор: Бу, ‘Жената днес’ 2009

Advertisements

Жена в магазин*

Като повечето хора, парите никога не ми стигат. Както и да ги къдря, финансите не са ми силна страна и винаги падам жертва на спонтанни желания, които водят до озъбен край на месеца.

Тези дни внимателно претеглих кое ми е по-важно: готварска печка (на настоящата фурната й не пече добре, котлоните работят) или стерео за колата, любимата. Пет минути по-късно бях убедила себе си и мъжа си, че идва лято, кой ще ти седне да пече на фурна и изобщо, стереото е нещо много важно и необходимо. Иначе казано: реших да гръмна парите за печката (които бездруго бях подяла) за стерео.

Направих он-лайн проучване в ценовия си клас и видях какво се предлага. Знам, че искам две неща: да има USB вход и дизайнът да не е умопомрачаващо грозен. Добри души са ми казали, че няма никакво значение какво ще избера – все ще ми го откраднат. Хм. Отидох в един магазин и огледах предлаганите касетофони. Забучвам пръст в един модел на Sony. Продавачът ме пита не искам ли Pioneer, който е по-добър, както и ми задава изглежда важен въпрос: какъв цвят искам да свети, защото много хора си избират касетофон, който да се съчетава с таблото на колата. Изпръхтявам презрително: това е снобарско малоумие, какво значение има цвета на касетофона, чак пък такива лиготии, да се съчетава с таблото… Аз да не съм някаква женка, която избира по цвят и външен вид?

Трябва да помисля и за колонки: освен вградените, откакто карам колата, отзад на кората имам дупки, през които каквото и да сложа там, пада в багажника. Питам продавача какво ще ми предложи. ‘Колко големи?’ ‘Ей толкова’, разпервам пръсти аз. Оказва се, че трябват параметри като ширина, дължина или диаметър. Не ги знам, естествено. Ще отложим колонките за друг път, бездруго не ми се вписват в бюджета сега.

След ден завеждам и мъжа си в магазина, божем е по-голям експерт в техниката и ще има тежка дума. С продавачите разискват надълго качествата на Sony vs. Pioneer, аз обикалям радостно като полуидиот, соча различни модели и задавам нелепи въпроси, които карат мъжете да прицвилват тихо и да се тресат от смях. От всичко предлагано мога да си позволя два модела – по един от всяка марка. Sony има класически дизайн, Pioneer е с touch panel и джойстик, никакви други видими копчета, много изчистен и елегантен дизайн.

Изпадам в ступор и не мога да реша кое искам. Мъжът ми ми предлага класическото което ти харесва повече” като съвет, което ми е абсолютно безполезно. Време е за тежка артилерия. Pioneer е много красив и модерен, а къде, моля, са му копчетата за радиостанциите? Ах, няма ги! Всичко се управлява от джойстика. Е, аз какво, ще карам или ще си играя? Помня, че единия от двата имаше дистанционно – ако примерно искам да си пускам стереото от разстояние (което не знам точно кога може да ми се случи, но човек трябва да е подготвен!) – оказва се моделът на Sony.

Все още не мога да реша. И двата модела имат плюсове и минуси (единият е по-качествена техника, другият пък има по-добър копчелък).

Вече знаете края на историята. За по-малко от минута избрах стереото: това, на което цветовете му се сменяха, така че да мога красиво да си ги съгласувам с таблото на колата…

*жена с пари в магазин е като луд с картечница: докато не свършат, не спира…

Един вот? http://svejo.net/home/link_summary/37813

.

Родена за принцеса или Обслужи ме с усмивка

‘Зара’ уволни три служителки от бутика си в Örebro, Швеция, защото не се усмихвали достатъчно.
(нищо не разбирам от езика, но тук така казаха)

И правилно. Или обслужваш с внимание и (поне привидно) удоволствие, или си намираш друга работа, където тези качества не са от значение.

Често ми се иска тук да викна управител и да го накарам да стегне персонала, който не само не се усмихва, но за разнообразие въобще не обслужва или ако го прави, е все едно ни прави услуга. Макар че всички знаем, че управителят надали ще се впечатли от такива вопли – сравнително малко собственици и мениджъри тук се замислят, че добрият персонал е ключов за успешен бизнес.

princess

Добра продавачка може да те накара да си купиш стока, дори да не ти е нужна, просто като се отнесе към теб с внимание и уважение; ако не си купиш, няма да те гледа на кръв, все едно си й изгубил времето – тя знае, че ще се върнеш. Лоша продавачка може да те откаже да си купиш нещото, дори да ти е необходимо – тя знае, че дали ще се върнеш или не, няма никакво значение, ще си вземе твърдата заплата в края на месеца и е достатъчно да отбие номера.

Последно пазарувах онзи ден от оптика. Докато получа внимание, мина доста време – вътре имаше скъпо облечени клиентки, които мереха слънчеви очила от по 200 лева, бутаха се, гледаха се и изобщо – изземваха цялото внимание на персонала под формата на наконтена девойка. Аз какво – някаква си там, с дънки и тениска… Като започнах видимо да нервнича на втората минута, девойката със строга физиономия ми се извини, че ще се наложи да почакам. Хубаво, почаках.

Клинтките си тръгнаха, без да купят очила.
Аз мерих, харесах средно скъпа рамка и я поисках.
„Искате да я вземете ли?“ учудено ми казва девойката.

Не, миличка, просто така си говоря; исках да тествам дали някой изобщо е склонен да ми продаде нещо, ако не съм с парадна униформа. Взех проклетите рамки, но процесът на пазаруване не ми беше приятен. Също така искам да добавя, че след като видяха парите в ръцете ми и се убедиха, че да, въпреки отчайващо нескъпарския си вид мога да си позволя скъпоценните петдесетлевови рамки, ми се усмихнаха на излизане с половин уста.

Малко почва да ми омръзва от продавачки, родени за принцеси и по неволя работещи в магазин, докато татко им подари царството.

Ще гласуваш ли? http://svejo.net/home/link_summary/26053

.

Shopping

разни неща, които мисля за жените

Shopping


Не вярвам да има мъж, който да не се е сблъсквал с уникалното по своята същност явление, наречено „
shopping” – по женски. За птичия мозък на жената shopping-ът не означава купуването на нещо нужно или замяна на стара, вече негодна за употреба вещ, както би помислил всеки що-годе нормален човек. Не, за жената shopping-ът е свещено действие, което трябва да бъде извършено и съвсем не е важно какво и дали нещо изобщо ще се купи – важен е актът сам по себе си.


Shopping
-ът се извършва на регулярни периоди, вариращи от всеки ден до максимум веднъж в месеца. Ако поради някакви причини жената е възпрепятствана да shopping-ува, тя започва да крее, унива и се депресира…, а всяко момиченце над 7-годишна възраст знае най-добрия лек за депресията – фанфари и туш – shopping! Той е нужен на жената като въздуха, който диша, макар и да има сериозни съмнения, че изправена пред избора въздух или shopping, тя ще предпочете второто.


Shopping.
Само този от нас, който има щастието да живее в абсолютно лишено от жени място, не е бил въвличан поне веднъж в този куест за оцеляване, който подлага на изпитание здравия разум и опъва нервите до краен предел. Всичко започва невинно: тя те поглежда мило и те моли да я придружиш за половин час до еди – къде си да си купи това – онова. В пристъп на умопомрачение се съгласяваш и тръгваш, за да разбереш жестоката истина към края на втория час влачене след нея: ти, брат, си бил коварно подмамен в ситуация, от която трудно ще се измъкнеш цял, да не споменавам с достойнство. Купуване на това – онова за жената предполага „спускане“ по всички търговски обекти в околността, което се провежда на зиг-заг, за да не пропусне тя някой магазин, където кой знае? – Може да открие покупката на детските си мечти.

Не бързай да се отчайваш, има и по-лошо: освен, че тя явно е твърдо решена да не пропусне нищо, от бляскавата витрина до гаражните капанчета, тя, хм, не знае какво иска. Щастливец си, ако изборът е сведен до няколко разновидности на един артикул, когато можеш да влезеш в ролята на арбитър и да кажеш тежката си дума, която тя без друго иска само по принцип и вероятно няма да се съобрази с твоето мнение, тъй като вече знае какво ще си купи. За съжаление, повечето пъти изборът, пред който се изправя жената, е много по-генерален: палто, бански, пауново перо или ново око за плюшеното й мече, като тя самата решително не може да каже кое й трябва повече в момента, а обикновено няма пари да купи всичко наведнъж. И което е по-вбесяващо: срещу всяко твое логично според теб предложение, че след като идва зима, навярно по-разумно би било да си купи палто, тя разпалено излиза с идиотски доводи от типа, че вече две години не си е купувала бански, а лятото няма да намери такъв възхитителен модел на такава цена. Добре тогава! Купи си бански, казваш ти, наивно мислейки, че си разрешил проблема. Не си познал. Ах, ами какво ще прави тя, ако пауновите пера свършат, а тя не е успяла да се сдобие с едно?!


Забрави.
Думата „логика“ съвсем случайно се е оказала от женски род, тъй като логиката няма никакви допирни точки с жените. Но от друга страна, ако смяташ да я оставиш сама да решава и просто вървиш до нея, молейки се цялата тази лудница по-скоро да свърши, на петата минута с изненада ще установиш, че тя, изтерзана от невъзможността да избере, те обвинява в безчувствие и пълно безразличие към нейните нужди и се обижда. Псувайки под нос и горчиво съжалявайки за прибързаното решение да го дадеш онова ребро, продължаваш да се влачиш омаломощен след нея в набезите й по магазините.

Ако плахо предложиш да спрете да починете за по едно кафе, тя те отклонява, пренебрегвайки умолителния ти поглед (да, тя много добре знае, че може да не й се предложи втори шанс да те помъкне със себе си за shopping) с думите „ей-сега, само да видим там…“, където „ей-сега“ се разтегля до безкрайност или излиза с довода, че ако сега седнете на кафе, може да не успеете да разгледате всичко преди да са затворили магазините. Преди да са какво магазините?

Американци са провели следния експеримент: на група жени казали да изминат 10 км., а друга група пуснали по магазините. Резултатът бил, че тези, които ходили 10 км., се прибрали скапани, а заетите с shopping се завърнали леко уморени, но много доволни от прекарания ден.

Към петия час, когато все още няма нито една покупка налице, откриваш още нещо: нея всъщност не я интересува какво именно ще си купи, по-важно е да се купи нещо. След цялото това обикаляне за предполагаемите палто, бански, пауново перо, тя изведнъж широко разтваря очи и с писък на телешки възторг се хвърля към сергията на някаква сгърчена бабичка, откъдето си купува така силно очаровалата я фиба за 50 стотинки и с щастлив вид обявява shopping-ът за приключил, при това с много успешен край.


Спокойно.
Поеми дълбоко въздух и преброй до 10 и обратно. Спомни си, че си джентълмен и не я удряй! Само друг път не тръгвай с нея или с която и да е друга жена по магазините.

Друга разновидност на shopping-а е, когато жените се обединяват помежду си и на глутници се захващат да обикалят наличните магазини. Този shopping, без съмнение много по-изгоден за теб, главно защото не присъстваш, е страшен за гледане: те се стълпяват последователно на всеки срещнат щанд или сергия и с възбудено бърборене обсъждат до последната подробност всяка една стока, разбира се, без да купят нищо накрая. Кикотят се, ръчкат се и с весели писъци се изреждат да мерят всичко, до което се докопат с помощта на нещастните продавачки: „Браво, изглеждаш чудесно с това“, „Ах, прелест, чудя се как ли ще ми стои на мен“, „Всъщност, я чакай да видя“…


Бягай, бягай надалече, преди да се окажеш въвлечен в стихийното по своята природа събитие, наречено
shopping!

 

автор: Бу 1999, сп. Кенгуру 2007

 

Ако ти е харесало, гласувай тук:

http://svejo.net/home/link_summary/15128

G точка

*или защо притежавам черен колан по пазаруване

Не знам дали повечето хора (мъже и жени) знаят къде се намира прословутата точка ‘G‘, която на теория би трябвало да изстрелва жената до висините.

Е, за всички неуки като мен – да съобщя. Открита и широко достъпна – шопинG точка.

Да се стимулира точката G може да носи голямо удовлетворение (и финансов крах). Също като онази потайна точка във физиологията можете да я дразните сами, с партньора си или с дружеска помощ от приятели. За разлика от първата обаче, тази можете да ласкаете практически неограничено (освен откъм авоари), по всяко време на деня и нощта, без да предизвикате упрекващи погледи от околните.

За съжаление другата прилика с телесната G точка е, че веднъж започне ли човек, привиква, спира се трудно и нерядко води до абстиненция. Затова поразените, ударили дъното на финансите си, предпочитат да дразнят G точката си дори с дребни жестове (фибичка, панделка, вестник дори), отколкото да се откажат от нея.

ШопинGът има свойството да действа с натрупване. За последните два месеца успях да се сдобия със седем пуловера (различни модели и цветове, но по същество еднотипни) и шест шапки. Четири от шапките купих вчера вихрено и до вечерта на два пъти забравих за едната от тях… Безспорно съм доволна от покупките си и също така безспорно са крайно не-наложителни, особено предвид висящият като дамоклиев меч безкраен ремонт…но е по-силно от мен. Сигурно тук трябва да спомена, че на моменти крия покупките си от домашните и ги вадя постепенно една по една, за да не предизвиквам сърдечни удари. Изпитвам страх да събера всичката си козметика на едно място (разпръсната е на четири различни места), защото мисля, че дори аз може да се стресна, ако я видя накуп.

ШопинGът успешно може да служи за терапия, за разведряване, за празнуване и какво ли още не. По празници взима заплашителни размери и в него биват въвличани хора, които категорично отказват да пазаруват по принцип. Аз признавам, че съвършено доброволно се включвам и без каквито и да е празници насреща…

Добър ден, казвам се Таня и страдам от шопинG ненаситност.

А как е вашата G точка?