Tag Archives: педагогическо

Педагогическо захранване 2

Педагогическо захранване 1 част

Как изглежда педагогическото захранване?

Погледнато отстрани, изглежда така: мама се храни, бебето седи на масата с нея и иска от храната й, а тя от време на време му дава малко. Например: вие закусвате с овесена каша, плод и чай. Детето, което проявява признаци на готовност за захранване, седи в скута ви и иска от храната ви. Докато ядете от кашата, можете да му дадете микродоза. Ако му хареса, му давате още две. Когато започнете да ядете плода, то отново възбудено се опитва да го докопа – много добре! Предложете му микродоза. Преминавате към чая, а то очевидно иска да го опита – налейте му глътчица в малка чаша, поднесете я към устата му и му помогнете да пие. Може би детето няма да се възхити от всяка нова храна или да я приеме с желание и това е нормално. Важното е да опита и да се запознае с нея. Ще дойде време и да яде по цели купи, но сега още това не е нужно.

Храната за педагогическо естествено захранване

Ако семейството ви се храни с балансирано, здравословно меню, възможно най-близко до естественото си състояние и претърпяло минимална обработка, то няма от какво да се притеснявате и да предложите тези храни и на детето си. Разбира се, ако се храните основно с мазна, пържена, много преработена храна, ако наблягате основно на газирани напитки, бонбони и колбаси, то това надали е най-подходящата храна за малкото дете. Захранването на детето може да е чудесен повод да реорганизирате храненето на цялото семейство така, че да е здравословно. Оттук не следва, че никога не бива да употребявате горните, ако обичате – но разумното им свеждане до минимум ще бъде добре не само за здравето на детето ви, но и за това на цялото семейство. Ако ви притеснява да предлагате на детето сладко, солено, пикантно или кисело, то може да намалите временно подправките на общата храна. Разбира се, най-разумно ще е да избягвате да давате в чист вид храните, които са алергени поне в началото – яйца, ядки, шоколад, мед и пр.

Кой превари, той завари

За да възпитате детето в здравословна обич към храненето, вие не бива да се опитвате да го нахраните на всяка цена. Напротив – на масата всички се хранят с апетит и удоволствие. Целта ви е да накарате детето да поиска и то да се храни като всички. Останалите, седящи на масата, трябва да изглеждат като конкуренти за храната в очите на детето, а храната трябва да се третира като нещо важно и ценно. Детето ще усвои това отношение към храната от вас – затова се хранете акуратно, с апетит, не оставяйте недоядена храна и ако хвърляте остатъци, никога не го правете пред бебето. Ако в чинията на детето остане храна, дояжте я пред него – нека то свикне, че храната не се разхищава.

Обноски по време на хранене

Малките деца се хранят с малки и чести почивки и това е нормално. Дайте възможност на детето да се нахрани като прави паузи, но ако видите, че не проявява повече интерес към храната на това ядене, отстранете го от масата или му приберете чинията. Така ще се научи, че на масата се сяда, за да се яде, а не да се играят игри или да се вършат други занимания. Храната се взима, слага се в устата, изяжда се и толкова.

Неизбежно и очаквано е детето да разхвърля част от храната, но това е съвсем нормално, стига да се е случило неволно или с цел опознаване, не просто игра, и детето се храни. С времето ще се научи да яде чисто и акуратно. Когато на 8-11 месеца бебето започне да седи на свой стол и получи прибори за хранене, вероятно ще се опитва да сложи храната на лъжичката с пръсти – то изучава нещата с ръце и уста. Можете да му помагате, ако ви позволява, като му пълните лъжичката, а то само я вкарва в устата си. Постарайте се да не се храните пред телевизора – дори вие да не му обръщате внимание, това не е задължително да стане и с детето. То вероятно ще гледа с интерес екрана или най-малкото рекламите, а не затова се намира на масата. Поведението на детето при хранене ще копира вашето. Ето защо внимавайте как се държите на масата и как се отнасяте вие самите към храната.

Ако детето внезапно загуби интерес към храната

Детето ви приема нови храни с охота, яде с апетит и удоволствие, а после изведнъж отказва да опитва други неща. Може би е приело твърде много храна. Няколко дни го взимайте на масата с вас, но не му предлагайте да яде, докато вие самите се храните с удоволствие пред него. Така ще възобновите интереса му към храната. Ако отнеме повече време, не се притеснявайте! Оставете детето на кърма. То ще получи нужното от нея и отново ще се заинтригува да яде като мама.

Подходяща ли е храна, която не е идеално пасирана, за бебето ми?

Може би ще се учудите, но – да. Дори беззъбите бебета умело претриват малките парченца храна между венците си. Можете да поставяте микродозите между бузата и венеца му – така то няма да я избута неволно навън, а ще започне да се опитва да дъвче. Храната, която му предлагате, разбира се, не трябва да е твърда или жилава, за да може да я сдъвче с венци. Майката винаги седи близо до бебето и ако то отхапе по-голямо парче, със свит пръст го изважда от устата му, за да предотврати евентуално задавяне. Детето бързо ще се научи да дъвче с венци, а после и със зъби. Впрочем, пилешките кокали могат да бъдат интересна и вкусна чесалка и храна за бебето ви. Някои родители се ужасяват от мисълта, че детето им глозга кокал „като куче“ и ако сте от тях, просто не му давайте. Ако пък идеята не ви притеснява, почистете кокала от месо и хрущяли и дайте на детето си да го поближе и смуче (но бъдете наоколо да го вземете, ако видите, че има опасност да отхапе парченце от него).

Мога ли да захраня педагогически, ако не кърмя и детето ми пие адаптирано мляко?

Естественото педагогическо захранване взима предвид нуждите на детето да получава без ограничение майчино мляко, което да покрива хранителните му нужди. Въпреки това, ако не кърмите, а имате желание да захраните детето си педагогически, можете да опитате. Ако детето ви се развива добре на адаптирано мляко и няма нужда да бъде захранено по-рано (както в повечето случаи), вероятно можете да захраните педагогически. Трябва, обаче да вземете предвид нуждите на детето от млечна храна в диетата му и да се постараете да го храните адекватно с адаптирано мляко. Добре е в този случай да се консултирате с лекаря на детето, за да сте сигурни, че то се храни правилно. Евентуален компромисен вариант е, ако захраните бебето по-рано (но не преди навършени 4 месеца), да започнете с пасирани бебешки храни, като спазвате останалите правила на педагогическото захранване (бебето да се храни с всички на масата), а щом детето започне да проявява интерес към общата храна, да преминете на естествено захранване, което да го приучи към обща храна. Отчетете все пак, че педагогическото захранване е „разработено“ през вековете за бебета на кърма. Затова бебето на адаптирано мляко трябва да се захрани така под надзора на лекаря, който да се увери, че то наддава добре и се развива правилно.

Някои близки ми казват, че детето трябва да се захрани, когато му пробият първите зъби

Фактът, че някои деца се раждат с едно-две зъбчета, а на други им пробиват чак след годинката, говори сам за себе си. Поникването на зъбите е индивидуално и донякъде генетично обусловено. По-добре следете бебето си за признаци за готовност за захранване.

Бебето изплюва дори съвсем дребните парченца храна, вместо да ги гълта

Това не значи, че трябва да му ги пасирате до гладка смес. С времето детето ще се научи да претрива малките парченца между беззъбите си венци и е нормално в началото да изплюва храната. След време ще започне да изплюва само понякога парченца, а после ще започне да дъвче и гълта всичко. Не настоявайте и не се обезкуражавайте! Междувременно нека гледа как всички на масата ядат, без да плюят храната си.

Кога малките дози храна престават да бъдат запознанство с новата храна и кърменето се замества с твърда храна?

Кърменето, преминаването към обща храна и отбиването текат паралелно. С въвеждането на първата твърда храна фактически започва плавният процес на отбиването. Детето суче основно преди, по време и след сън, понякога и помежду, докато храненето е тогава, когато яде мама – сутрин, обед, следобед и вечер. Относително по-големи порции храна детето започва да поема около и над година, а дотогава основна храна за него остава кърмата, като другите храни са основно за запознаване с вкуса им, не за нахранване. С времето то само ще намали броя и/или продължителността на сученето, а ще увеличи количеството твърда храна. Не се тревожете и се вслушвайте в детето си и инстинктите си! Те ще ви покажат правилния подход.

Мога ли да захраня педагогически детето си с каши и бебешки пюрета?

Разбира се. Достатъчно е вие и семейството ви да започнете да се храните със същите каши и пюрета и да свикнете и детето си. А сега, сериозно – ако изберете да захраните след шестия месец с бебешки храни, а не педагогически с обща храна, ако естественото педагогическо захранване не ви е по сърце, това не е проблем. Просто имайте едно на ум, че бебето ви ще яде гладко пасирани гладки бебешки пюрета и каши само до определена възраст и ще трябва да го научите да дъвче по-едри парченца и да премине плавно към обща храна навреме, за да не пропуснете момента и да се окажете в неизгодната позиция на родители, чието дете вече е голямо, а абсолютно отказва да яде храна, която не е идеално гладка…

Трябва ли да предлагам течности, когато бебето е вече захранено?

Детето си набавя достатъчно течности от кърмата ви, ако не ограничавате кърменето му. Обикновено децата започват да проявяват по-голям интерес към водата и да я пият в по-големи количества към 10-12 месец. Те повече се вълнуват, ако ви видят да пиете и нищо не пречи да им предложите малко вода или подходящ чай на дъното на чашка.

Детето ми е злоядо – вече е на година. Месеци наред се опитвам да го храня, но то не яде всичко, а само някои пюрета. Отказва да се храни, плаче, иска само да суче. Как да го науча да яде обща храна?

Най-напред, не хранете детето отделно. То трябва да сяда на масата за хранене заедно с всички. Не му предлагайте специална бебешка храна, нито се опитвайте да го нахраните по някакъв начин. Хранете се с апетит и се престорете, че ви е безразлично дали детето яде или не. Нека няколко дена да сяда на масата с всички, но без да му предлагате храна. Ако поиска от това, което ядете вие, предложете му в чиния от общата храна. Не се опитвайте да го занимавате с четене на книжки или гледане на телевизия – нека детето привикне, че на масата се сяда за хранене и ако не яде, така да бъде, никой няма да го гони, за да го нахрани. Нека храната и процесът на хранене да започнат да му изглежда неустоимо привлекателни, така че само да пожелае да го прави.

Бебето ми още е на четири месеца, но с голям интерес гледа как се храним. Имам чувството, че ни брои всяка хапка и много иска да опита от храната ни. Дали мога да го захраня?

Действително, някои бебета се развиват по-бързо и могат да започнат да проявяват интерес към други храни по-рано. Трябва, обаче да помните, че стомашно – чревният тракт не е съзрял и може да не е готов да приеме храна, различна от мляко. По-добре да изчакате, за да сте сигурни, отколкото да прибързате и да сгрешите. Ако се налага, не взимайте детето на масата или не се хранете в негово присъствие.

Детето или родителите са с алергии. Това променя ли нещо?

Алергия или фамилна обремененост с алергии налага едно по-внимателно и бавно захранване. Въвеждането на новите храни е плавно и може би ще искате да започнете с хипоалергенни или нискоалергенни храни, да въвеждате само по един вид микродози на 3-5 и повече дни и да увеличавате количеството твърда храна по-бавно от обичайното, както и да отложите захранването с храни, които могат да са алергени след първата година. Вероятно и вие сте на диета, ако здравето ви или това на детето го изискват.

Връстниците на бебето ми ядат по 150-200 грама пюре или каша още от няколкомесечна възраст, докато моето дете яде още само трохички. Защо е така?

Организмът на детето ви е устроен така, че да се наяжда основно с мляко, а в храненето с твърди храни само ви подражава. То няма нужда да изяжда големи количества друга храна. Специалните бебешки храни са направени така, че от тях детето да може да изяде много, но това обикновено е за сметка на количеството кърма, което иначе би приело. Отделно много деца, изяждащи по-големи количества твърда храна, ядат голяма част от нея, докато майките ги развличат някак. Нужно ли ви е това? Вероятно искате да научите детето си да се храни с желание, а не да го преследвате с лъжици и филии до първи клас и да превръщате храненето в изпитание. Разбира се, има деца, които успешно се справят без да създават трудности на родителите си, но вероятно бихте предпочели да сте сигурни, че детето ви ще се храни с желание и апетит, да избере и реши, че иска да яде по своя инициатива, а не според вашето желание.

Хранене след годинката

След 12-14 месеца детето обикновено проявява вече устойчив интерес към храната на големите. То сяда на масата като тях 3-4 пъти на ден и яде храната, която получават всички. Може да хапва първо, второ и трето, ако има желание. Ако детето яде с желание, но се е уморило да се храни само, можете да му предложите помощ и да го дохраните – но внимавайте да не вземете инициативата в свои ръце прекалено рано и да го откажете да се храни само, както и да не му давате с уговорки повече, отколкото е склонно да поеме само. Кърменето се запазва. На тази възраст обикновено е след хранене, най-вече преди и след сън. Между храненията можете да му давате да яде неща, които да може да държи в ръка – парчета ябълка, морков, сухар, геврек, бисквита.

Това по същество представлява естественото педагогическо захранване – може би ще ви се види странен и непривичен, особено ако сте свикнали с обичайните препоръки за захранване, може би ще ви смути или ще ви се стори като някаква странна мода в детското хранене. Това не е така. Накратко казано, това е най-нормалният и естествен начин, по който децата успешно са привиквали към храната на възрастните столетия наред. Няма причина той да не е също толкова добър и полезен и за вашето малко съкровище.

Автор: Бу за сп. ‘Кенгуру’ 2008

Реклами

Педагогическо захранване І

Естествено педагогическо захранване

Вероятно никоя друга област от развитието на бебето не причинява толкова много объркване и не носи толкова различни мнения, както въвеждането на твърди храни. Може би семейството ви, близките ви, приятелите и лекарят ви имат съвсем различни идеи за това кога и как да започнете да давате твърди храни на бебето си.

 

Най-добре е твърди храни да се въведат, когато бебето е готово в развитието си да ги приеме и ще може да се възползва от хранителната им стойност. Въпреки че тази готовност у бебето не се появява до средата на първата година, много майки се чувстват под натиск от близки и роднини да въведат твърди храни по-рано. Някои дори приемат въвеждането на твърди храни като символ на социалния статус, като нещо, за което да се хвалят. Но Министерство на здравеопазването, Световната здравна организация и специалистите по детско хранене и лактация от цял свят препоръчват на кърмените бебета да не се предлагат твърди храни, докато не навършат шест месеца.

Преждевременното въвеждане на твърди храни измества съответното количество кърма, която е перфектна от хранителна гледна точка с храни, които не са съвършени хранително. В допълнение, ранното въвеждане на твърди храни може да доведе до хранителни разстройства (някои се проявяват чак в юношеска възраст), алергични реакции, намалено производство на кърма и ранно отбиване. Успокойте се – вашето мляко предлага на бебето ви всички хранителни вещества, от които се нуждае поне през първите шест месеца. Освен всичко това, въвеждането на твърди храни навреме е практично: ако ги въведете на шест месеца, е по-вероятно да прескочите етапа на пюрираните „бебешки храни“ и да започнете направо с обща храна.

Някои майки изпадат в другата крайност – смятат, че е по-добре да отложат въвеждането на твърдите храни до осем – дванадесет месеца, за да предотвратят алергии и бебето им да остане максимално дълго време само на кърма. Това може да има и друг неочакван негатив – ако пропуснете да запознаете бебето с храни в етапа, когато се интересува да слага неща в устата си, то може да не прояви интерес към храненето дълго време след това – тогава ще се учи да пълзи, да се изправя, може би да ходи и няма да му е интересно да прави „крачка назад“ към момента със слагането на неща в устата.

 

Съвременните методи

Все още често прилаганата система на захранване не винаги взима предвид много различни причини като: възрастовите различия и готовността за захранване, особености на характера при различните деца, не много големия им апетит за храни, различни от мляко, интереса им към разнообразни продукти. На бебето се въвеждат храни по определен ред в определена възраст и те се ядат в определено количество. Препоръките за това кога, какво и колко трябва да изяде детето не са особено гъвкави и се прилагат еднотипно за повечето бебета. Започва се с пюрирани готови храни, за да е сигурно, че бебето по-лесно ще ги глътне. Бебетата имат специална, различна храна в бурканчета – храна, която повечето възрастни дори не биха опитали.

Бебето яде често, отделно от възрастните, своята „специална“ храна. От процеса на хранене се прави цял ритуал. За бъде нахранено детето, често може да се види цял цирк на масата – някои ядат само по време на реклами, които майката ползва, за да натъпче 150 грама пюре за двете минути рекламна пауза; други са съгласни да поемат определения брой лъжички, само ако с играчки, песни и танци се изнася цяло представление, което да поддържат вниманието му заето, докато майката бързо вкарва набелязания брой хапки в устата му; трети биват гонени с лъжица (после заменена от филия с нещо) из цялата къща, докато го уговарят да лапне още една хапка „за мама, за татко“…

Често майките не успяват да въведат успешно твърдите храни в менюто на детето точно защото много им се иска да го нахранят с друга храна.

През последните десетилетия голяма част от хората са се убедили, че майчиното мляко е някаква не много сигурна течност, на която не може много да се разчита, затова спешно трябва да бъде допълнена с друга храна. Забравя се факта, че човешкото мляко е видово специфично именно за нашите малки, с перфектен за усвояване състав и идеални хранителни качества. Ако майката е загубила един час да сготви специална каша или е отворила бурканче с пюре, което струва не малко, а детето откаже да яде след една – две лъжички, за нея може да е трудно да го приеме, дори да се почувства обидена и да реши на всяка цена да нахрани детето – с уговорки, разсейване или дори насила.

Кажете, с ръка на сърцето, как ви се струва следното: на вас може би много ви се яде пиле с ориз, макар не точно сега. Някой ви поднася чиния със зеленчуков гювеч, който вероятно съвсем нямате желание да ядете днес, настоява да го изядете на момента и на това отгоре – иска да го изядете целия. И така – всеки ден, по няколко пъти. Нима така някой може да бъде приучен да яде с апетит и желание, да цени храната и да обича да опитва нови неща?

 

Всичко ново е добре забравено старо…

Как са живели столетия наред нашите баби, прабаби и пра-пра-прабаби? Майката е трябвало да се грижи за семейство с поне 2-3 и повече деца и 2-4 възрастни, като наред с къщната работа, тя не рядко е работела и на полето. Дали е имала време и желание да готви специална бебешка храна за най-младия член на семейството? Не само, че не е имала, но такава мисъл надали изобщо й е хрумвала. Ако бебето е искало нещо от масата, давали са му мъничко да опита, ако с ръчичка е докопвало нещо от общата чиния – си е хапвало. Ако детето не иска да яде – никой не го и кара.

Все повече майки се връщат днес към този начин на естествено захранване, защото той има много предимства. Чрез този метод се окуражава интереса на детето към общата храна на масата и този интерес остава устойчив – рядкост е деца, захранени така, да са злояди в бъдеще, напротив – дете, което е възпитано да се отнася към храната с нужното внимание и уважение, пораства с една добра култура на хранене.

 

Майчиното мляко е важно!

Самата дума „захранване” говори достатъчно за значението си: става въпрос да захраните, да запознаете детето с новата храна, а не да вкарате в него предвидения брой лъжици или определен грамаж твърда храна по един или друг начин. Основната храна на бебето си остава кърмата, а всичко друго служи за запознаване с новите вкусове, с новите консистенции и текстури. На тази възраст бебето опознава света, като го слага в устата си – буквално цялото му познание за нещата минава, като ги изучава с ръце и уста. Това захранване се нарича „педагогическо“, защото целта му е не да нахрани бебето, а да го запознае с новите храни, да му помогне да се научи да дъвче, да разбере, че храната не идва само от гърдите на мама.

На възраст около половин годинка повечето бебета проявяват признаци за готовност за захранване: могат да седят с чужда помощ, контролират движенията на врата и главата си, постепенно губят рефлекса за избутване с език на храна, различна от мляко, от устата си, показват ви, че проявяват интерес към съдържанието на чинията ви, като се навеждат към нея с отворена уста или се опитват да стигнат с ръце храната на масата или в ръката и устата ви, или показват, че са заситени, като се отдръпват и извръщат глава. Това е активен интерес към храната, който то проявява не защото е непременно гладно, а защото подражава на възрастните. То иска да прави точно като тях – да взима някакви неща от чинията и да си ги слага в устата.

До около една година детето не се наяжда с новите храни – то само ги пробва, запознава се с тях, с консистенцията им, изучава и запомня вкуса на продуктите, които е прието да се ядат в неговото семейство, а основната му храна си остава кърмата, която покрива енергийните му нужди. Естественото захранване се основава на природния интерес на бебето към нова храна, на желанието му да имитира мама, както и на постепенното привикване на организма му към нова храна.

 

Как протича естественото педагогическо захранване?

Отчетете, че няма нужда да предлагате новите храни в някакъв специално преработен вид: вие не му ги предлагате за първи път. Бебето започва да се запознава с вкуса на храната, която яде семейството, още в утробата, когато поглъща известно количество околоплодни води, променящи вкуса си според храната, която консумира бременната. Кърмата на майката също изменя вкуса си според изядената храна, не само от ден на ден, но дори в течение на едно нейно хранене. Така че вашето бебе вече има идея за храната ви. Тя няма да е толкова изненадваща за него като вкус, колкото като текстура и консистенция.

Количествата храна, които му предлагате, са миниатюрни, но това не бива да ви притеснява, защото и бебето е малко, стомахчето му – също. Парченцата предлагана храна са с размер на малко грахче – колкото се събира между възглавничките на палеца и показалеца ви, микродоза. За течни храни количеството е една глътка на дъното на чашка.

В класическия случай на захранване, който повечето познаваме, храненето протича примерно така: майката подава лъжичка с пюре в устата на бебето. То изплюва почти веднага повечето от него. Майката търпеливо обира пюрето от брадичката му и пак му го дава; то пак връща повечето от него, почти без да преглъща храна… а след няколко часа в съдържанието на пелените се вижда същото това пюре, почти без никаква видима промяна: за разлика от кърмата, която организмът на бебето усвоява много пълноценно, това не се случва с твърдите храни.

С малката по обем микродоза детето няма да се наяде, но не това е и целта. Стомашната му лигавица ще се запознае с храната от микродозата и ще получи информация за състава й, без коремчето да е претоварено с храна, която така или иначе почти не преработва.

 

Основни примерни насоки за естествено педагогическо захранване:

Когато бебето е по-голямо, но още не е на възраст за захранване, започнете да го взимате с вас на масата за хранене. Чинията ви не трябва да бъде достъпна за детето. Вие се храните над главата му, а то има достъп до гърдата ви – мама се храни и бебето се храни. Може да суче, ако иска или да ви гледа как ядете вие. Важното е да започне да участва в храненето на семейството и да свикне полека с общото сядане на масата, както и полека да изучава привичките на възрастните на масата.

Когато детето е готово за захранване, на едно сядане за хранене малкото може да пробва от това, което яде мама и към което изявява интерес в количество до три микродози. Дори много да хареса получената храна, не му давайте повече от нея! Насочете интереса му другаде, за да запазите желанието му да опитва нови храни. Ако детето иска и получи в неограничено количество новата храна, има опасност да изгуби интерес към нея и към други храни изобщо или стомахчето му да се претовари от твърде голямото количество нова храна. Ако се налага, станете и вие от масата и довършете храненето си по-късно, не пред погледа на детето.

Ако детето проявява постоянство в интереса си към новата храна в течение на 3-5 дни, увеличете количеството й до една чаена лъжичка или до шест микродози.

В ръката на детето можете да дадете твърди храни, от които то само не може да отхапе големи парчета – твърда ябълка, морков, геврек.

Микродозите се дават в продължение на няколко седмици. За това време бебето има възможност да опита много нови храни и да се запознае с обичайното меню на семейството.

Постепенно количеството на предлаганата храна се увеличава, което позволява на бебето да поеме повече от нея.

Даването на твърда храна не заменя кърменето. Бебето може да се запознае с новата храна преди, по време или след кърменето. Не му отказвайте да суче, ако поиска, докато опитва новата храна. Храненето е хранене – дали ще е с манджа или майчиното мляко.

Съхранете желанието на детето към опитване на храна, като не му давате твърде много, преди да е станало на 8-11 месеца. От шест до осемнадесет месеца детето трябва да се запознае с всички продукти, които се консумират в семейството му през четирите различни сезона. Ако е изяло 3-4 чаени лъжички от един продукт (след въвеждането му под формата на микродози) и иска още, предложете му нещо друго или отвлечете интереса му.

Преди 8-11 месеца детето не яде в специално столче. То се храни седнало в скута на мама – ако ядете с дясната ръка, то седи на лявото ви коляно, придържано от лявата ви ръка, за да можете да храните себе си, да му давате микродози и да ограничавате пораженията, които би могло да нанесе, ако достигне чинията с храната.

Научете детето да се храни с прибори. Преди 8-11 месеца това са лъжички, а бебето се храни от вашата чиния; след тази възраст детето може да започне да се храни в собствено столче с негова чиния и прибори.

Когато детето вече се храни в собствено столче, слагайте го достатъчно високо и до масата – всички сядат да се хранят заедно. Яденето е социално действие, в което детето трябва да участва пълноценно.

На около 7-9 месеца повечето бебета овладяват захващането с палец и показалец на дребни неща – трохички, например. Те често слагат храната в лъжицата с пръстчета и едва тогава я поднасят към устата. Голяма част от храната се озовава по масата, по дрехите и по самото дете. Много майки се дразнят от такава неакуратност, взимат лъжицата и довършват чисто храненето на детето. Напразно! Така желанието му да се учи да се храни само пропада – защо да се старае, когато някой друг ще го направи вместо него? Не ограничавайте детето си, дайте му шанс само да се справи, дори начинът, по който ще го направи, да не отговаря на критериите ви. Не правете вместо детето нещо, което то може да направи само!

Учете го на маниери за хранене. Давайте личен пример! Ако всички сядат на масата заедно, ако се хранят чисто, ако казват „моля“, „заповядай“ и „благодаря“, без съмнение детето също ще усвои тези навици с времето. Ако разсипе или разлее нещо, не се карайте, а почистете без шум веднага – така ще му покажете, че е по-добре да се храни чисто. След време детето ще се научи да помага в сервирането и отсервирането на масата и да почиства след себе си.

Автор: Бу за сп. ‘Кенгуру’ 2008

 

В следващата част може да намерите практични съвети по естественото педагогическо захранване.