‘Зара’ уволни три служителки от бутика си в Örebro, Швеция, защото не се усмихвали достатъчно.
(нищо не разбирам от езика, но тук така казаха)
И правилно. Или обслужваш с внимание и (поне привидно) удоволствие, или си намираш друга работа, където тези качества не са от значение.
Често ми се иска тук да викна управител и да го накарам да стегне персонала, който не само не се усмихва, но за разнообразие въобще не обслужва или ако го прави, е все едно ни прави услуга. Макар че всички знаем, че управителят надали ще се впечатли от такива вопли – сравнително малко собственици и мениджъри тук се замислят, че добрият персонал е ключов за успешен бизнес.
Добра продавачка може да те накара да си купиш стока, дори да не ти е нужна, просто като се отнесе към теб с внимание и уважение; ако не си купиш, няма да те гледа на кръв, все едно си й изгубил времето – тя знае, че ще се върнеш. Лоша продавачка може да те откаже да си купиш нещото, дори да ти е необходимо – тя знае, че дали ще се върнеш или не, няма никакво значение, ще си вземе твърдата заплата в края на месеца и е достатъчно да отбие номера.
Последно пазарувах онзи ден от оптика. Докато получа внимание, мина доста време – вътре имаше скъпо облечени клиентки, които мереха слънчеви очила от по 200 лева, бутаха се, гледаха се и изобщо – изземваха цялото внимание на персонала под формата на наконтена девойка. Аз какво – някаква си там, с дънки и тениска… Като започнах видимо да нервнича на втората минута, девойката със строга физиономия ми се извини, че ще се наложи да почакам. Хубаво, почаках.
Клинтките си тръгнаха, без да купят очила.
Аз мерих, харесах средно скъпа рамка и я поисках.
„Искате да я вземете ли?“ учудено ми казва девойката.
Не, миличка, просто така си говоря; исках да тествам дали някой изобщо е склонен да ми продаде нещо, ако не съм с парадна униформа. Взех проклетите рамки, но процесът на пазаруване не ми беше приятен. Също така искам да добавя, че след като видяха парите в ръцете ми и се убедиха, че да, въпреки отчайващо нескъпарския си вид мога да си позволя скъпоценните петдесетлевови рамки, ми се усмихнаха на излизане с половин уста.
Малко почва да ми омръзва от продавачки, родени за принцеси и по неволя работещи в магазин, докато татко им подари царството.
Ще гласуваш ли? http://svejo.net/home/link_summary/26053
.
Царството на Бу 