Tag Archives: работа

Из обяви и интервюта за работа

„Даа, значи CV няма нужда да носите, автобиографията, мислим, че е достатъчна“

На едно интервю интервю ме попитаха „А можете ли да осъществявате качествено интерактивно взаимодействие между хората?“
(Коментари: ‘Какво би следвало да означава интерактивно взаимодействие?’
’Не зная какво означава. И гугъла не знае.
Важното е, че не са изисквали мануално взаимодействие.’)

И още – според изисванията на байчото, който зададе гениалния въпрос, СВ-то трябваше да е на английски. Той обаче не знаеше английски и ме помоли да му преведа какво точно съм написала там. Това при условие, че във фирмата чужденци няма и се работи само и единствено с българи.

Длъжност ЛИЧНА АСИСТЕНТКА
Рубрика: Офис. Администрация.
Месечна Заплата ~1500 лв.
Заетост: Постоянна
Изисквания към кандидата:
Образование –
Профил на Образованието –
Езици –, –
Пол: Жена
Възраст: от 18 до 28 години
Контакти: ххххх
Допълнителна информация:
Бизнесмен съм, на 37 г., предлагам работа на симпатична млада дама, обичаща лукса и удоволствията. За дискретна компания, в удобно време и място. Възможни командировки с преспиване.

Описание и Изисквания Бизнес семейство , живеещо в Пловдив търси ДОМАШНА ПОМОЩНИЦА и МАСАЖИСТКА
ИЗИСКВАНИЯ И ФУНКЦИИ:
– Приятен, енергичен човек с желание за работа на подобна позиция;
– Извършва домакинска работа, готви, глади, почиства, прави релаксиращи и тонизиращи масажи;
– Опитът на подобна позиция се счита за голямо предимство.
Предлагаме коректност и много добри условия на труд;
Използването на домакински уреди за улесняване на работния процес
Заплащането е по договаряне

На интервю за работа в престижна БГ медия (БТВ) майка ми беше отхвърлена под предлог, че има твърде много пъти числото 3 в ЕГН-то. Това носело нещастие, защото интервюиращата имала такова ЕГН и тя знае!

…62 годишна с красив бюст…

Неквалифицирана работна рака
Описание и Изисквания Фирма Станил 2000 ЕООД търси да назначи неквалифициран персонал /може и без опит/ в слаботоковата дейност. Фирмата се занимава с направата на пожаро- известителни инсталации и др.
Фирмат предлага добри условия за работа, усигорява нощтувки за лица от др. населени места.Допълнително заплащане при извънреден труд.
Изисквания:
– работа в екип
– отговорност относно работата

„РИБНА, ГЪБНА И МЕСТНА ПРОМИШЛЕНОСТ”

Секретар – Домакин
Описание и Изисквания: Фирмата е производител на счетоводен софтуер и това е основната й дейност. Състава й е 3-ма човека в Пловдив и един в София, които поддържат и захранват със софтуер Корпорация от счетоводни къщи и компании. Има клиенти в цялата страна които поддържа чрез интернет. Помещава се в Градската градина на ул. Велико Търново в къща с двор. Основните задължения на секретар/домакина са канцеларски, осигуряване на консумативи за офиса и поддръжка на офиса и двора. Счетоводните познания няма да са излишни. Има и кухненски възел. Добрите готварски умения ще са от полза.
Категория: Администрация; Тип Работа: Пълен Работен Ден, Постоянна
Ниво: Административен и помощен персонал …

„… да умее да свърже компютър с принтер или друго периферно устройство. Да умее да сканира, зателчва и разтелчва документи.“

„да стои добре в офис“
(Коментари: ‘Аз прeкрасно умея да стоя ,седя и да пепелирам облакътена на бюрото, е и други неща, ама хората като се интересуват главно от това…’
‘Това е много сладко. Днес си изпокъсах нервите с такива „сладко“ стоящи момичета в офис, които не знаеха за какво са там.’)

Кандидаствах в една фирма за длъжността офис-мениджър, за дитрибуция на стоки за страната. Разговорът между мен и работодателя се състоеше в следното:
– Говорите ли английски?
– Да.
– Пишете ли на английски?
– Да.
– Хубава ли сте?
– Разбира се.
– Ами идвайте тогава.

Фалшива, но забавна обява за работа:
„Вие сте млада 25 годишна красива и привлекателна. Имате 2 висши образования, владеете перфектно 3 езика. Имате руса коса, дълги крака и чаровна усмивка и искате да вземате заплата между 5 и 10 хиляди лева? Вървете на майната си! На нас ни трябва арматурист!”

за какво служат PR-ите…

снимка (сс) http://zbrox.org/

Горните са подбрани и компилирани от тема в бг-мамма. Всички права принадлежат на авторите им и на бг-мамма.

Един глас в Свежо?

На тавана, в кошницата

на тавана, в кошницата

От съвсем скоро най-сетне успях да се пренеса в новото си старо жилище. Там съм живяла до юношеските си години, после в тихо село на няколко километра от града, после в друг квартал (кварталът на анцузите, където спортно-домашното облекло е дрехата, която да сложиш за поход по магазините или посещение в местното фьешън-кафене). Най-после успях да се върна обратно у дома.

Два пъти по-широко! Топло! Уютно! Познато и мое. Тераси, благословени тераси! Измъчих се с предната псевдо-тераса, дълга два метра, но пък широка само 0,50 см, където горката ми баба заседна, като се опита да я разгледа. ТЕЦ! Има ли нужда да споменавам очевидните предимства двама члена на семейството да могат да се изкъпят един след друг без попръжни на тема ‘Е как не се сети веднъж поне да пестиш водата, пак беше ледена!’ Истински паркет… огромна разлика от ламинирания такъв, където и да се скъсаш да чистиш (а аз не съм от тях), постоянно се търкалят валма прах като да си в Дивия запад.

Може би най-голямото предимство сега е това, че живея два етажа под офиса си. Последният е таванските ни помещения, отдавна префасонирани на архитектурно ателие. Представете си: ставам сутрин, пия си кафето, приготвям се за работа, качвам два етажа и съм в офиса. Представихте ли си? Завидяхте ли? Ха-ха! Ако поискам, мога да ходя на работа по анцуг (хубав, нали, почти като панталон) и да се обличам небрежно-бохемски-офисно (както е подходящо за моята професия) само от кръста нагоре, където могат да ме видят зад бюрото евентуалните клиенти.

Очевидните други предимства са, че мога да се храня с домашна храна (за жалост все пак се налага аз да я готвя), да взимам душ по средата на работния ден, ако така ми е скимнало, да се преоблека, ако трябва (за щастие не успях да прихвана деградиращия навик от другия квартал и да ходя по домашни дрехи навън). Обмислям да вържа домашния компютър в мрежа с офисния и тогава ще мога спокойно да работя и от вкъщи, когато се налага.

Следобед, когато свърша работа и ако съм намерила кой да вземе детето от градина вместо мен, просто изключвам компютъра, слизам два етажа надолу – и съм вкъщи.

Това е as good as it gets, мисля аз 😀

Харесваш? Гласувай!  http://svejo.net/home/link_summary/17692

.

Асоциация на Анонимните Мръсници*

*мръсница, т.е. нечистофайница

Из срещата на Асоциацията на Анонимните Мръсници:
Добър ден, казвам се Таня и не обичам да чистя.
Всички в хор:
Здравей!

Животът с четиригодишно и трийсет и шест годишен далеч не е толкова подреден и предвидим, колкото си мислех някога, че ще е. Искам да кажа – четири години, все пак, да не говорим за тридесет и шест! На тази възраст би трябвало да могат сами да си подреждат играчките, дрехите и даже малко да помагат на мама, нали? Не, както се оказа.

Такива мисли ми минават през главата, докато се опитвам да въведа някаква чистота в апартамента в съботния ден, докато детето спи следобеден сън, а баща й благоразумно е намерил повод да излезе.

Аз съм далеч от представата за идеална домакиня – ако трябва да съм честна, съм далеч даже от представата за посредствена домакиня. Готвя с удоволствие, мия чинии, пера и гладя с примирение – но когато опре до подреждане и чистене, нещата стават трагични. Нямам представа как винаги има повече вещи, отколкото къщата евентуално би могла да побере.

Знам, че има жени, които – дори без да ангажират мъжете си в домакинстването! – успешно съчетават гледане на децата, подреждане и чистене на дома, готвене, работа, жонглиране с горящи обръчи и дресиране на тигри. Аз, както се разбра, не съм от тях.

Помитам пластмасов крак от динозавър от шоколадово яйце. Бездруго не знам къде е остатъкът от играчката – събрахме половината серия (аз жертвоготовно изяждам шоколада, за да не излагам детето на опасностите от злата захар), играчките бяха забавни за сглобяване и се разпадат на дребни части мълниеносно, затова постоянно подритвам малките им парчета из цялата къща.

Когато заживяхме с мъжа ми и се разбра, че въпреки опита си като готвач в ресторант, отказва категорично да се занимава с кулинария, мислех, че в такъв случай е справедливо чистенето с прахосмукачка с досаден за почистване воден филтър да е негово задължение. Той принципно нямаше против – но за съжаление също не обича да чисти и толкова отлага това занимание във времето, че понякога чак ме е срам, като погледна пода.

Останалата част от динозавъра също изскача изпод хладилника. Знам, че някой по-съвестен родител от мен ще изрови остатъка от животното от боклука и ще го сглоби. Два коша с играчки по-късно махвам наум с досада на прелетялата идея и замитам в лопатката и тази третинка динозавър.

Когато къщата ми е що-годе подредена, има вид, за който повечето хора казват ‘прощавай, у дома е разхвърляно, ще ме извиниш’. Чудя се, при това положение дали ще успея да възпитам детето на ред и чистота? И на мен ми е много приятно да е чисто и подредено – само не знам защо, рядко успявам да го постигна, да не говорим, че определено не ми се удава с лекота.

Намирам самотна детска обувка. Знам, че е една, защото по-рано съм подредила обувките в коридора и не намирам другата от чифта. Навирам се под дивана в търсене и съм все по-фрустрирана – добре, за Бога, как може да изчезне една обувка? Това не е чорап, да се навре между нещата и да се покрие! По закона на всемирната гадост детето от три дена ми подава въпросната обувка, разпитва къде е другата и иска да ходи обуто точно с тях. Разбирам, че на теория на 55 квадратни метра е много трудно да изчезне червена велурена обувка 26 номер, но на практика е точно така.

Когато преди време тръгнах на работа, като ми изтече майчинството, си дадох сметка, че ще ми е още по-трудно да поддържам къщата в приемлив за нас вид (да не говорим за канене на гости!) и предложих на половинката да викаме веднъж седмично жена да чисти – при положение, че и двамата не обичаме тази дейност, а съседната агенция предлага такива услуги на цени, които са повече от приемливи, това ми се видя съвсем разумно. В отговор получих поглед тип ‘Как всички други успяват, а на нас ни се налага да наемаме помощ?’ и ми стана хем съвестно, хем обидно (особено предвид, че обичайно под ‘нас’ се има предвид мен, щом опира до домакинстване). Не е ли логично, че щом на пазара се предлага такава услуга, явно има и други като мен?!

За наше учудване, детето за момента изглежда е по-подредено и от двама ни, взети заедно. С нетърпение очаквам да стане на шест-седем и да може да се включва в миене на чинии и почистване на къщата – макар че, ако съдя по приказки на познати, по-вероятно е това да стане към девет-десет. Хм. Защо тогава детето на видима възраст шест от рекламата по телевизията вече мие чиниите на майка си?!

Радвам се, че нямаме домашно животно в момента. Ако съдя по количеството косми по пода, аз се скубя достатъчно. Дали е смяна на козината заради настъпващия нов сезон?

Раздразнена от постоянните въпроси ‘Къде ми е едикоя си дреха’, вместо прост поглед в гардероба с цел локализиране на същата, предприех нов подход. Чистите му дрехи събирам сгънати на купчина в другата стая – да си ги пренесе и подреди в гардероба сам, за да знае кое къде е, вместо да ме пита постоянно. Разбира се, резултатът беше повече от изненадващ. Очевидно, да си държи всички дрехи на куп значително улеснява намирането им. В момента неговата половина от гардероба е празна, всичките му дрехи са накамарени на заплашително растящата купчина. Аз яростно трупам новите отгоре, той все така не ги прибира и си дърпа което му трябва. Може би подходът ми куца.

Защо всички мъже смятат, че помагат много повече в домакинството, отколкото потвърждават жените им?

Пътьом подритвам пликче с винтове и дюбели, което се разсипва. По дяволите – в едната стая разпилени динозаври, в другата – железарии. Това маркиране на територията ли е? Дали да не взема и аз да си пръсна гримовете по пода в хола?

С положителност знам, че служа за пример на други жени, които с облекчение въздъхват ‘Има и по-зле от мен!’ Това малко ме засрамва, но не ме притеснява чак толкова – знам със сигурност, че има и по-зле от мен – и това действително носи морално удовлетворение. Знам, че чистене и подреждане не са силните ми страни, но пък готвя вкусно и пера редовно – това носи бонус точки, нали? Въпреки това, смятам да започна да викам жена да върши най-неприятните ми дейности веднъж в седмицата за по два-три часа. Мисля, че и мъжът ми узря за идеята, след като и сам вижда, че ние явно не се справяме задоволително с това. Предполагам, принос за това имах и аз, като му описах в розови краски колко ще е приятно срещу само няколко лева някой да пуска прахосмукачка и да измива, докато ние сме на разходка в парка.

Приключвам с почистването, а другата обувка все така я няма.

Мисля да не казвам на баба ми, че ще викам жена да помага с чистенето. Тя ще се потресе от идеята, че на света може да има жена и майка, която не само да не се справя с всичко, но и доброволно да се предава в битката. Баба ми е работила, домакинствала и успешно отгледала две дъщери. Дядо ми, лека му пръст, едно яйце не можеше сам да опържи. И за двамата мисълта мъж да помага в домакинството, или жена, която да не се оправя с всичко сама, е недопустима. За щастие, майка ми и баща ми не са такива. Баща ми готви често и хубаво и дори да не помага в чистенето, поне след себе си оправя. Защо всички мъже не се раждат научени на това? Имам чувството, че неволно съм част от някаква огромна конспирация, чиято единствена цел е да вгорчава живота на жените и вместо да прекарват свободното си време в почивка, се нагала да домакинстват.

Детето се събужда. Предупреждавам я да се обуе и да внимава, че подът е още мокър, а тя в отговор ми посочва къде съм пропуснала да мина с парцала и има петно. По дяволите, вече знаят да критикуват от най-ранна възраст. Помолвам я да го почисти тя, хем да не ставам, хем да се учи да помага – за мое щастие поне засега с огромно удоволствие иска да се включва в домакинстването. Надявам се този й ентусиазъм да се запази и дори увеличи за в бъдеще.

Чудя се, дали има начин да представя домакинската работа като нещо, толкова приятно и привлекателно, че и на баща й да му се прииска да помага.

Знам, че има жени, за които е въпрос на чест да се справят блестящо с всичко едновременно – като много от тях дори твърдят, че домакинската работа им носи удоволствие (съжалявам, не мога да повярвам, че почистването на тоалетната може да радва някого!). Понякога приказките между майки звучат като състезание – коя успява да се справи с повече неща по-добре. Аз мисля благородно да се откажа от тази надпревара и да се придържам към нещата, които върша добре и наистина ми носят удоволствие.

Чудно все пак, къде е онази обувка?

Автор: Бу за сп. Кенгуру, 2007

Харесваш? Гласувай! http://svejo.net/home/link_summary/15137

Нещо, което може да искаш да видиш: Из записките на една несбъдната добра домакиня

.


.

Труд и творчество

Марфа предлага да се върнем десет години назад и колективно да се чупим от работа. Неизвинени никой няма да ни пише…най-много в края на месеца финансовият баланс съвсем да не ни излезе (много обичам английският полит-коректен идиотизъм financially challenged. Това е като intellectually challenged, ама за пари). Мисля да се пробвам да осъществя идеята й (разбира се, това безкрайно се улеснява поради факта, че шефката ми днес я няма и няма кой да ме следи тук ли съм или не съм). И все пак: ако се придържаме към истинската българска традиция, как можем най-удачно да се скатаем от работа, без да изглежда твърде подозрително?

Аз например се сдобих с календар с печатна грешка. През февруари няма понеделници. Няма ги и толкоз. На тяхно място – празни квадратчета, а работната седмица почва от вторник. Мисля да го ползвам като официално извинение да идвам в офиса през втория ден на седмицата.

Ако шефът ви не ви познава от близо, можете да вкарвате лафа за починалата баба доста често. Реално можете да имате поне пет-шест баби на преклонна възраст, кой ви знае… Един ден за преживяване на трагичната вест, един за погребение, още три за съвземане и седмицата минала. Доста мрачен подход е обаче.

Болест. Можете да се ‘разболеете’ вие, детето ви, близък роднина, който иска грижи… Ако пресмятате внимателно, като нищо ще откарате на легло половин година, премерено разпределена през работните дни. Ако сте особено настоятелни, можете да сключите здравна застраховка, после да си счупите пръст/ръка/крак и да приберете някаква сума. Очевидното неудобство е, че наистина ще имате счупена телесна част.

Обедни почивки. Знам, че това не е толкова добро, като цял ден отсъствие от работа, но все е нещо. С пресметлив поглед върху часовника можете да излезете половин час преди началото на обедната почивка и да се върнете половин час след края й. Така де факто си спестявате цели два часа, които иначе щяхте да прекарате в досадна работа.

Ако нищо не помага – седите пред компютъра със съсредоточен поглед. Хубаво е никой да не седи зад гърба ви, за да не види, че всъщност с голямо внимание ровите из интернет, четете книга он-лайн или цъкате пасианс.

Сърбите са разумни хора. Внимават как и колко работят. Ето как се решават проблемите с работата там:
– Колеги, предлагам да работим така: в понеделник – почиваме си от уикенда, във вторник се приготвяме за работа… в сряда работим…
– УУУУУУ! – чува се от залата.
– …до обяд… В четвъртък си почиваме от работата, а в петък се приготвяме за уикенда… Приема ли се?
– И какво, шефе, всяка сряда ли ще работим?!

Това е от мен. Аз чакам още 30 минути и излизам в обедна почивка.

Ще гласуваш ли? http://svejo.net/home/link_summary/17524

.

Как да поддържаме здравословно ниво на безумие в работата и ежедневието

Разбери откъде пазарува шефа ти и си купи съвсем същите дрехи. Обличай ги един ден след него. (Това е особено ефективно, ако шефа ти е от другия пол).

Боядисай си обувките с флуорисцентна боя. Кажи на всички, че не си ги губил, откакто си направил това.

Изпрати и-мейл на всички колеги, в който им обясняваш точно какво вършиш. Например: ‘Ако някой има нужда от мен, ще съм в тоалетната’.

Окачи мрежа против комари около бюрото си. Когато отиваш за кафе или да вършиш някаква работа, се удряй по тялото през цялото време.

Сложи стол срещу принтера. Седи там цял ден и казвай на хората, че чакаш документа си.

Всеки път когато някой те помоли да свършиш нещо, го питай иска ли пържени картофки с това.

Изпрати и-мейл от и към себе си, ангажирайки се в интелектуален дебат. Препрати и-мейла на колега и го помоли да разреши спора.

Окуражи колегите си да се присъединят към теб в синхронизиран танц със столове.

Сложи кошчето за боклук на бюрото си. Сложи му надпис ‘Входящи’.

Симулирай неестествен и истеричен страх от кламери.

Изпрати и-мейл съобщения, в които пише, че има безплатна пица или кекс в столовата. Когато хората се върнат на работните си места, оплаквайки се, че не са намерили нищо, облегни се назад, потупай се по корема и кажи ‘О, трябва да сте по-бързи.’

Слагай кафе без кофеин в кафемашината три седмици. Когато всички са преодоляли зависимостта си към кофеина, сложи еспресо.

В полето за забележки на чековете си пиши ‘За сексуални услуги’.

Завършвай всяко изречение със ‘Както е предсказано’/’Съгласно предсказанието’.

Не използвай никаква пунктуация

Колкото е възможно по-често, подскачай вместо да ходиш.

Питай хората какъв пол са. Истерично се смей, когато ти отговорят.

Пей заедно с операта.

Отиди на поетичен рецитал и питай защо стиховете не се римуват.

Опъни мрежа против комари около работното си място, вкарай няколко саксии и цял ден пускай касета със звуци от джунглата.

Пет дена предварително кажи на приятелите си, че не можеш да отидеш на партито им, защото не си в настроение.

Накарай колегите си да те наричат с кечисткото ти име, Разтърсващата Ким.

Когато парите излязат от банкомата, крещи ‘Спечелих! Спечелих! За трети път тази седмица!’.

Когато си тръгваш от зоологическата градина, побегни към паркинга крещейки ‘Спасявайте се, те са на свобода!’

По време на вечеря кажи на децата си ‘По икономически съображения трябва да махнем едно от вас’.

Преведох за вас, но не помня откъде. Бу