Tag Archives: разни

Gallery

Звезден дъжд от глупости

This gallery contains 3 photos.

Чух по новините тази вечер, че ще има звезден дъжд – метеорен, по-точно, Персеидите падат от небето отново. Фейсбук приятелите ми също се разписаха в готовност да гледат звездите… аз – не. Аз забравих, чисто и просто и легнах да … Има още

Сборна група

За пореден път си губя слънчевите очила. Посявам ги някъде и няма намиране. И все губя модела с поляризирани стъкла, а не същата рамка с обикновена UV защита, която имам от самото начало и нося междувременно… Момичето в магазина, откъдето ги взимам, го намира за изключително забавно. Вчера купих трети пореден чифт поляризиран вариант (за тези пари да си бях взела едни Рей Бан досега), беше последният останал в двата им магазина – явно съм ги изкупила постепенно. На тръгване девойката се присети и ми каза, че вече имат нов, трети магазин, ако искам да проверя и там. Обещах й, че като загубя и този чифт, ще отида да потърся в новия.

*********************

Защо хората слагат на некролозите на близките си снимки отпреди 30-40 години? Починалият така или иначе не може да ги види и да се зарадва колко млад изглежда, а със сигурност който го е познавал, го помни какъвто е бил последно, а не преди няколко десетилетия – мисля, че даже най-близките роднини не ги помнят чак толкова като по-млади. Странно ми е. Какво лошо има в това, да си стар и да изглеждаш като такъв?

*********************

Тихо полудявам, докато чакам новият офис компютър да стане готов и от него да пуснем безжичен нет до апартамента долу. Лекинко се притеснявах дали цялото това облъчване няма да дойде прекалено, но се оказа, че е излишно. С минилаптопа хващам поне 12 различни безжични мрежи от квартала – различен набор в различните краища на жилището. Повечето са защитени с парола, разбира се, но в две успявам да се включа. Единственото място, където ги хващам – и сигналът е много, много слаб и пресеклив – е прозоречния парапет на кухненския прозорец. Така че сутрин и вечер закрепям лаптопа там и права с протегнати ръце, защото между нас стои кухненския плот, на талази, на талази ползвам интернет. Щеше да ми е смешно, ако не беше толкова досадно.

София – градът с най-красивия боклук

Софиянци може все така да имат проблем със сметищата, но поне не могат да се оплачат от качеството на боклука в кофите.

(cc) Gingerbreath,

която пояснява: Очевидно балонената украса е била ненужна вече, но решението да се изхвърли в кофата и то точно срещу заведението… Свежо някак! А на колко майки им се наложи да възпират дечицата си да влязат в кофата само за петте минути, докато спрях да снимам… даже не ми се казва.

Асоциация на Анонимните Мръсници*

*мръсница, т.е. нечистофайница

Из срещата на Асоциацията на Анонимните Мръсници:
Добър ден, казвам се Таня и не обичам да чистя.
Всички в хор:
Здравей!

Животът с четиригодишно и трийсет и шест годишен далеч не е толкова подреден и предвидим, колкото си мислех някога, че ще е. Искам да кажа – четири години, все пак, да не говорим за тридесет и шест! На тази възраст би трябвало да могат сами да си подреждат играчките, дрехите и даже малко да помагат на мама, нали? Не, както се оказа.

Такива мисли ми минават през главата, докато се опитвам да въведа някаква чистота в апартамента в съботния ден, докато детето спи следобеден сън, а баща й благоразумно е намерил повод да излезе.

Аз съм далеч от представата за идеална домакиня – ако трябва да съм честна, съм далеч даже от представата за посредствена домакиня. Готвя с удоволствие, мия чинии, пера и гладя с примирение – но когато опре до подреждане и чистене, нещата стават трагични. Нямам представа как винаги има повече вещи, отколкото къщата евентуално би могла да побере.

Знам, че има жени, които – дори без да ангажират мъжете си в домакинстването! – успешно съчетават гледане на децата, подреждане и чистене на дома, готвене, работа, жонглиране с горящи обръчи и дресиране на тигри. Аз, както се разбра, не съм от тях.

Помитам пластмасов крак от динозавър от шоколадово яйце. Бездруго не знам къде е остатъкът от играчката – събрахме половината серия (аз жертвоготовно изяждам шоколада, за да не излагам детето на опасностите от злата захар), играчките бяха забавни за сглобяване и се разпадат на дребни части мълниеносно, затова постоянно подритвам малките им парчета из цялата къща.

Когато заживяхме с мъжа ми и се разбра, че въпреки опита си като готвач в ресторант, отказва категорично да се занимава с кулинария, мислех, че в такъв случай е справедливо чистенето с прахосмукачка с досаден за почистване воден филтър да е негово задължение. Той принципно нямаше против – но за съжаление също не обича да чисти и толкова отлага това занимание във времето, че понякога чак ме е срам, като погледна пода.

Останалата част от динозавъра също изскача изпод хладилника. Знам, че някой по-съвестен родител от мен ще изрови остатъка от животното от боклука и ще го сглоби. Два коша с играчки по-късно махвам наум с досада на прелетялата идея и замитам в лопатката и тази третинка динозавър.

Когато къщата ми е що-годе подредена, има вид, за който повечето хора казват ‘прощавай, у дома е разхвърляно, ще ме извиниш’. Чудя се, при това положение дали ще успея да възпитам детето на ред и чистота? И на мен ми е много приятно да е чисто и подредено – само не знам защо, рядко успявам да го постигна, да не говорим, че определено не ми се удава с лекота.

Намирам самотна детска обувка. Знам, че е една, защото по-рано съм подредила обувките в коридора и не намирам другата от чифта. Навирам се под дивана в търсене и съм все по-фрустрирана – добре, за Бога, как може да изчезне една обувка? Това не е чорап, да се навре между нещата и да се покрие! По закона на всемирната гадост детето от три дена ми подава въпросната обувка, разпитва къде е другата и иска да ходи обуто точно с тях. Разбирам, че на теория на 55 квадратни метра е много трудно да изчезне червена велурена обувка 26 номер, но на практика е точно така.

Когато преди време тръгнах на работа, като ми изтече майчинството, си дадох сметка, че ще ми е още по-трудно да поддържам къщата в приемлив за нас вид (да не говорим за канене на гости!) и предложих на половинката да викаме веднъж седмично жена да чисти – при положение, че и двамата не обичаме тази дейност, а съседната агенция предлага такива услуги на цени, които са повече от приемливи, това ми се видя съвсем разумно. В отговор получих поглед тип ‘Как всички други успяват, а на нас ни се налага да наемаме помощ?’ и ми стана хем съвестно, хем обидно (особено предвид, че обичайно под ‘нас’ се има предвид мен, щом опира до домакинстване). Не е ли логично, че щом на пазара се предлага такава услуга, явно има и други като мен?!

За наше учудване, детето за момента изглежда е по-подредено и от двама ни, взети заедно. С нетърпение очаквам да стане на шест-седем и да може да се включва в миене на чинии и почистване на къщата – макар че, ако съдя по приказки на познати, по-вероятно е това да стане към девет-десет. Хм. Защо тогава детето на видима възраст шест от рекламата по телевизията вече мие чиниите на майка си?!

Радвам се, че нямаме домашно животно в момента. Ако съдя по количеството косми по пода, аз се скубя достатъчно. Дали е смяна на козината заради настъпващия нов сезон?

Раздразнена от постоянните въпроси ‘Къде ми е едикоя си дреха’, вместо прост поглед в гардероба с цел локализиране на същата, предприех нов подход. Чистите му дрехи събирам сгънати на купчина в другата стая – да си ги пренесе и подреди в гардероба сам, за да знае кое къде е, вместо да ме пита постоянно. Разбира се, резултатът беше повече от изненадващ. Очевидно, да си държи всички дрехи на куп значително улеснява намирането им. В момента неговата половина от гардероба е празна, всичките му дрехи са накамарени на заплашително растящата купчина. Аз яростно трупам новите отгоре, той все така не ги прибира и си дърпа което му трябва. Може би подходът ми куца.

Защо всички мъже смятат, че помагат много повече в домакинството, отколкото потвърждават жените им?

Пътьом подритвам пликче с винтове и дюбели, което се разсипва. По дяволите – в едната стая разпилени динозаври, в другата – железарии. Това маркиране на територията ли е? Дали да не взема и аз да си пръсна гримовете по пода в хола?

С положителност знам, че служа за пример на други жени, които с облекчение въздъхват ‘Има и по-зле от мен!’ Това малко ме засрамва, но не ме притеснява чак толкова – знам със сигурност, че има и по-зле от мен – и това действително носи морално удовлетворение. Знам, че чистене и подреждане не са силните ми страни, но пък готвя вкусно и пера редовно – това носи бонус точки, нали? Въпреки това, смятам да започна да викам жена да върши най-неприятните ми дейности веднъж в седмицата за по два-три часа. Мисля, че и мъжът ми узря за идеята, след като и сам вижда, че ние явно не се справяме задоволително с това. Предполагам, принос за това имах и аз, като му описах в розови краски колко ще е приятно срещу само няколко лева някой да пуска прахосмукачка и да измива, докато ние сме на разходка в парка.

Приключвам с почистването, а другата обувка все така я няма.

Мисля да не казвам на баба ми, че ще викам жена да помага с чистенето. Тя ще се потресе от идеята, че на света може да има жена и майка, която не само да не се справя с всичко, но и доброволно да се предава в битката. Баба ми е работила, домакинствала и успешно отгледала две дъщери. Дядо ми, лека му пръст, едно яйце не можеше сам да опържи. И за двамата мисълта мъж да помага в домакинството, или жена, която да не се оправя с всичко сама, е недопустима. За щастие, майка ми и баща ми не са такива. Баща ми готви често и хубаво и дори да не помага в чистенето, поне след себе си оправя. Защо всички мъже не се раждат научени на това? Имам чувството, че неволно съм част от някаква огромна конспирация, чиято единствена цел е да вгорчава живота на жените и вместо да прекарват свободното си време в почивка, се нагала да домакинстват.

Детето се събужда. Предупреждавам я да се обуе и да внимава, че подът е още мокър, а тя в отговор ми посочва къде съм пропуснала да мина с парцала и има петно. По дяволите, вече знаят да критикуват от най-ранна възраст. Помолвам я да го почисти тя, хем да не ставам, хем да се учи да помага – за мое щастие поне засега с огромно удоволствие иска да се включва в домакинстването. Надявам се този й ентусиазъм да се запази и дори увеличи за в бъдеще.

Чудя се, дали има начин да представя домакинската работа като нещо, толкова приятно и привлекателно, че и на баща й да му се прииска да помага.

Знам, че има жени, за които е въпрос на чест да се справят блестящо с всичко едновременно – като много от тях дори твърдят, че домакинската работа им носи удоволствие (съжалявам, не мога да повярвам, че почистването на тоалетната може да радва някого!). Понякога приказките между майки звучат като състезание – коя успява да се справи с повече неща по-добре. Аз мисля благородно да се откажа от тази надпревара и да се придържам към нещата, които върша добре и наистина ми носят удоволствие.

Чудно все пак, къде е онази обувка?

Автор: Бу за сп. Кенгуру, 2007

Харесваш? Гласувай! http://svejo.net/home/link_summary/15137

Нещо, което може да искаш да видиш: Из записките на една несбъдната добра домакиня

.


.

Да споделим бисери от клиенти ІІ

Долните са събрани с дружни усилия на потребители от Бг-мамма – някои като клиенти, други в ролята на продавачи.

Приятно четене!

 

Влиза един господин в магазина и си търси зимно яке от плат с качулка, която се сваля и да е черно. Точно такова му показах.
Идва 6-7 дни подред, като всеки ден носеше по една чанта с дрехи и шапки.
ДЕН 1 – проба на сухо
ДЕН 2 – носи пуловер и жилетка, като ги облича върху неговия.
ДЕН 3 – също като ден 2 +три вида шапки, които една по една се измериха в комбинация с качулката, която пък сама от себе си беше затегната така, че мутрата му се събра в една точка. Гледа се, мае се…
ДЕН 4 – идва с жена си. Схемата на мерене съща. Женицата явно го знае, седи в ъгълчето и умира от срам.Embarassed
ДЕН 5 – леко бясна пак му давам да го мери, с намеренията да го вземе, Уви
ДЕН 6 – Влиза с бодра крачка и ми казва
„Ще го взема, НО…преди това искам да проверя още нещо.“
Хваща якето за гайката, хваща неговото и започва да ги „мери“. Гледа тавана и констатира разлика от 234 гр. в полза на якето от магазина.
„По тежко е, ще се откажа“

В магазин за мъжка мода, въпрос от клиент – Извинете, ризите шити ли са?
И още един – Търся панталон, но не от плат, а от материя!

И пак клиент – Добър ден, има ли нещо оригинално във вашият магазин?
Продавачката – Оригинално като модел, или като марка? Следва минута мълчание…… клиента – ‘Да, благодаря!’ – и си тръгва.

– Ало, повреди ми се поставката за кафе на компютъра.
– Ама той компютъра няма поставка за кафе! Shocked
– Как да няма, натискаш едно копче и тя сама излиза.

Преди години работех в една печатница и от време на време оформях за печат книги които една колежка набираше в къщи. И между другото й поправях грешките затова четях мимоходом и текста. Та странирам аз някаква детска книжка и изведнъж чи се мярка пред очите следното „вързали ги за членовете и ги отвели на кораба“. Като погледнах в оригинала текста беше „вързали членовете на екипажа и ги отвели на кораба“. Какво ли си е мислела колежката ми, като е набирала текста??? Very Happy

Също преди няколко години бяхме на море с обичайната ни компания. Едно от семействата в компанията си идва с децата само лятото за морето от щатите. Та голямото им дете, което замина на година и половина в щатите говореше по това време на нещо като българо-англииски. Та го водим да му купим вафла и гопитаме каква иска а той ни казва: „искам вафла ем(M) уай(Y) пи(P) ей(A)“ и ние пет минути мигахме на парцали докато се сетим какво иска детето.

Клиентът съм аз.
Купувам диск с някаква игра за синът ми. Продавачът ме пита дали мога да инсталирам.
Аз:
– Без проблеми – моооооооооооога.
Той:
– С крак можеш ли?
Аз:
– Е, не съм чак толкова добра – само с ръце мога.
Той:
– Ама аз имам предвид – с КРАКОВЕ… (crack)

Като отворихте темата за новодошлите чужденци, веднага се сетих две неща, за които още се смеем. Имах колега-американец, твърдо решил да научи български език и да се справя сам.
През първата седмица от престоя си в софия отишъл в кварталната видеотека да си направи карта. говорейки много бавно и ясно на английски, обяснил с красноречиви жестове какво иска: I (посочва себе си) would like to open (показва с ръце как отваря книга примерно) an account (посочва компютъра и дисковете). Момичето се опулило насреща му и на достатъчно добър английски му поискало документ за самоличност.

Същият момък, вече понаучил малко думички, пазарува в кварталното магазинче и казва на продавачката с думи и жестове: „Аз иска пиле цици“.

Имахме един англичанин преподавател в Университета и ни беше питал как да пита таксиметровите шофьори за сметката. Момчетата нали са зевзеци, го научили да си извади портфейла и с широка усмивка да пита: Как е жена Ви, а, а, а?

Мъж ми – доктор, жалко че го мързи да пише… може с дни да ви разказва бисер до бисер!
Пациент отива при него и оплакването е било: ‘Докторе, нещо ми мравучи!’

Докато прави на един ром гастроскопия и се мъчи да го накара да диша, двамата му сина са го окуражавали: ‘Тате, дишас бе, дишас!’ Mr. Green

Американец, който отдавна идва в България и се мъчи да говори на български, сподели, че е изпохапан от мухи и кошмари (комари).

Аз лично, в състояние на обичайния амок и разсеяност, стоя и чакам да мине такси. Виждам една жълта кола и махам. Колата спира – аз се качвам почти със скок! Какво да видя?!? не било такси, човекът просто спрял! Умрях направо! Embarassed

Една приятелка, която работи в автосервиз ми разказва, как веднъж мутреса влязла в сервиза и нещо се оплаквала от колата си. Приятелката ми я питала:
– А колата каква е?
– Мерцедес!
– Какъв? /в смисъл модел/
– Как какъв – зелен! – казала мутресата с абсолютно възмутен вид, щото колата се виждала отвън!

Обаждам се аз да дойдат да ни прекарат интернет вкъщи…Взеха ми всички данни и накрая човека ме пита с какъв Windows сме. А аз разбрах с какви прозорци сме… и взех да му обяснявам,че сме с нормални прозорци, алуминиева дограма… Той ме изслуша и каза: ‘Добре, няма значение…’

Котката на майка ми е малко капризна и яде само един определен вид храна, която от време на време я спират от производство и пада едно обикаляне по магазините за домашни любимци. Та така веднъж си обикалям и питам във всеки срещнат такъв магазин „Извинете имате ли желирана карантиНА“ (вместо карантиЯ)

Група руснаци на нашето черноморие молят един от минаващите българи да ги снима. Той взема апарата, започва да подготвя снимката и по едно време вика:
– Не мърдайтес! Не мърдайтес! Снимка не излезньотса!

Аз пък работя във фирма за паркети.
Съответно извършваме и монтаж, но това не е от значение.
Звъни телефона, и нежен женски глас казва: „Обаждам се с един въпрос. Кога ще дойде някой да ми го сложи ??
Отговарям смеейки се: „Какво трябва да ви бъде сложено ?“
„Е как какво, то се разбира от само себе си !?“ отговаряйки почти раздразнено Very Happy

Мъжът ми работи в банка. Обажда се веднъж в един от клоновете им в малко градче да търси колежка /на сравнително отговорен пост/. Друга колежка му отговаря „Мии няма я… Отиде да издои козичката…Ей сегинка ще се върне….“ Mr. Green

Пращам факс до …… Смутената служителка „Той, шефът замина на село и заключи факса в стаята“ или друг редовен отговор: „Ми тя хартията свършила. Ей сегичка отивам да купя“

4 години работя на летището във Варна и има много бисери, но ето 2 два, които са ми се запечатали.
Посрещам 4 малки деца, на различна възраст, които пътуват без придружител и трябва да ги предам на хората, които ги посрещат. Излизам сред посрещачите и се провиквам: „Има ли някой, който да си чака детето?“
Една жена маха и вика: „Аз!“
Аз питам: „На колко е години?“
А тя: „На 33“ Very Happy

И втория: търсим пътници, които по погрешка са слезли във Варна, а самолетът продължава за Бургас. Влизам в салона и се провиквам: „Има ли някой, който не е за Варна?“
Отново жена ми отвръща: „Да, аз!“
Аз питам: „За Бургас ли сте?“
А тя: “ Не, за Добрич!“ Very Happy

Ромка в сладкарница:“Едно кафе с ъъъ… майонеза“ (да се разбира „със сметана“).

Клиент в самолетното бюро:
Един САМОЛЕТ до Москва…

Отивам да си получа удостоверението за родствени връзки в общината, но съм ужасно разсеяна и вместо това казвам:
– Искам удостоверение за наследници.
Момичето зад гишето ме пита:
– Кой е починалият?
Гордо си подавам личната карта и заявявам:
– Ами аз!

Ето ви и малко банкови разсмивки:
Една жена теглела пари от банкомат, край нея минали две циганки. Моя колежка ги чула да си говорят: „Видя ли, жената игра и спечели!“ Mr. Green

А имам една колежка на касата, която е голям образ. Та приближава един клиент на касата и я пита „Свободна ли си“. Тя го изгледа невинно и го попита „В колко часа?“

Брат ми сваляше рускини със следната увертюра: ‘Ну, давайте погулять по песачинками!’

Аз, невръстна полуидиотка, работеща като секретарка. Звъня в Сърбия, търся директор на завод. Чувам „Кой го бара?“ (кой го търси). Отговарям без да се замисля „Който го хване пръв!“ Mr. Green

Преди време влизам в един магазин за бельо и пред мен една жена пита продавачката:
„Извинете, имате ли от онези 15-дневните чорапогащи?“ /15 den/
Продавачката се изцъкли, а отзад едвам се сдържах.

От случките с ромки на банкомат си спомних една история от приятелка, която работи в банка в Русе. Влиза притеснен господин и казва „Банкоматът не ми дава парите, само ми ги показа и си ги взе обратно“ /т.е. не е успял да си ги дръпне в рамките на 30-те сек, след която машината ги прибира и анулира операцията/ Mr. Green

В разгара на сериала „Седморката на Блейк“ в киносалона при моя позната влиза на вид нормален клиент и казва:
– Един билет за космоса!
А тя възможно най-сериозно му отговаря:
– Свършиха, има чак за следващия полет.

Преди много години си купувам плодове, а до мен една баба се е втренчила в сергията с киви и ми вика:
– Я, какви космати картофи…

Като каза приятел чужденец се сетих за един мой такъв, който е примерно от 2 месеца в България, знае елементарни думи и отива в магазина с цел закупуване на пиле. Гледал, зяпал, чудил се и никъде не видял такова. Финално се отправил към касиерката, пътьом забърсал картон с яйца, тупнал ги на продавачката и бодро казал: „А къде е майка му?“ Very Happy

Моя колежка диктува по телефона новата банкова сметка IBAN на наш клиент и му казва:
– Буквите са на латница – и ги диктува една по една.
А когато идва реда на цифрите:
– А следващите букви са на арабски!
И клиентът в потрес не продумва 5 минути. Very Happy

Сервитьорка в Албена – не знае много руски. Идват клиенти, руснаци, четат менюто, питат я нещо… тя разбира, че трябва да предложи печено пиле, но казва: ‘Мьй предлагаем жаренная кошка’… Те опулили широко очи, а тя замазала: ‘Вот такая’ /показвайки с ръце/ ‘маленькая кошка, не большая’… Те, естествено, панически напуснали ресторанта…
(б. Бу: кошка на руски е котка; курица е кокошка’ цыпленок – пиле)

Моя колежка шофира кола с мъже – колеги. В един момент сваля стъклото на колата и се обръща рязко към тях с въпроса „Ще ви духам ли сега?“

Сега се сетих онзи ден една колежка какъв `бисер’ е имала:
Клиентът: Колко ще ми струва този проект?
-150 евро
Клиентът: Абе, как 150 евро
След известен пазарлък, той пита – ‘И сега колко ще ми струва последно?’
– 300 лв.
Клиентът: Е, това е друго нещо!

Влизам в едно кафе и си поръчвам 3 в 1, сервитьорката ме гледа Shocked и пита какво е това? Обяснявам кафе, сметана и захар. И пристига носи еспресо кафе, съответно сметана и захар, и пита можете ли сама да си го разбъркате или аз да ви го разбъркам? Този път аз гледах така Shocked

Да споделим бисери от клиенти І

 

Ако бисерите ти харесват, дай глас тук: http://svejo.net/home/link_summary/17365

Спам!

Преди години верижните писма бяха много разпостранени. Отвориш си пощенската кутия, а оттам изпадне сгънат на четири кариран лист, на който с крив почерк е написано да препишеш това писмо пет (десет, петнайсет) пъти и да го пуснеш на различни хора, иначе небивали беди ще сполетят теб и семейството ти; но ако го направиш – ще ти се сбъдне едно желание (две, пет, ще ти се случи нещо прекрасно). И не бива да хитруваш и да ползваш индиго! Какво са три страници и тендовагинит за теб? Пиши, куче!

Вече сме в ерата на технологиите. Спамът на верижните писма приема нов, по-съвременен вид.

Редовно получавам в електронната си поща съобщения, които ме приканват да си купя Виагра, да си уголемя пениса (обмислям го), да си купя различни медикаменти на черно, да посетя the one and only разпродажба на невероятни часовници-ментета…

В скайп и кю току се намери някой уж неглупав познат, който ми праща съобщения тип ‘Не приемайте съобщения от потребител с име Veselinka1756, това е вирус, който ще изтрие твоя хард, хардовете на всичките ти контакти, както и ще изгорят готварските печки на целия квартал, изпрати това съобщение веднага на всички в листа ти, брой до десет и се завърти на пета три пъти’…

Заливат ми обикновената поща с покани да отида до някакъв манастир само за 4,99 лв, като дори ще получа подарък! Невероятна оферта – ръкохватка за горещо, която е включена в цената! Ограничени количества, предложението е валидно само сега!

По телевизията, колкото и да сменям каналите, току се намъква някой ве-ес-телешоп, който да се опитва да ми продаде уникални стоки на преференциални цени, обадете се веднага и ще получите подарък комплект кухненски ножове и гарота с указания за употреба…

Ето какво ще ви кажа аз:

Това е невероятно!!! Изпрати това съобщение на пет човека за 3 минути и…НИЩО НЯМА ДА СТАНЕ! Вече опитах два пъти и НИЩО не стана! Абсолютно НИЩО! Това наистина работи! Изпратете това на още някой, повече хора трябва да знаят!!!

Чувствайте се длъжни да препратите горното на всичките си познати, за да се случи – познахте! – АБСОЛЮТНО НИЩО! Наздраве!

––

Ако горното ти харесва, гласувай за него тук: http://svejo.net/home/story_summary/16327

.

Tata Nano – новият Трабант

Прочетох в петъчният ‘Стандарт’ – Тата Нано, новата марка евтини автомобили, произведени от индийска компания. Само за 3,000 лева (три хиляди) се сдобиваш с базов модел. И даже не е от картон! Не ви ли звучи прекрасно?

Аз съм страстен любител на Трабант, признавам, че това ми повлия още като прочетох заглавието. Любител, но и собственик. Първата ми кола, която все още пазя, е Трабант. Майка ми точно се учеше наново да кара след двайсет години пауза. На втория потрошен автомобил (не по нейна вина този път) баща ми се ядоса, каза ‘взимам ти Трабант, докато се научиш!’ и преди майка ми да успее да каже ‘не искам’, се сдоби с верния източнонемски труженик. После същият премина в мое наследство. Дълги години бяхме винаги двама, винаги.

Когато в училище излязох след часовете, за да видя Трабанта си, наврян между две дървета, по едно отпред и отзад, с по два сантиметра разстояние от кората им, заедно с отбор магарета от класа ми, които се търкалят по земята от смях, докато гледат как ще изляза от мястото, където са го натикали… (преминах с отличен и после ги гоних с мръсна газ)

Когато подпрях отзад буса на една леля от разсеяност – на нея й нямаше нищо, ама моя Трабант не вървеше… Тя си плю на ръцете и сама го избута, за да ‘се оправим’ после…

Първото ми произшествие – аз шофьор на една седмица, се навирам в задънена улица, понеже е много важно да отида там именно с кола (защото мога). И после разбирам, че трябва да изляза на заден, между шпалир от лъскави джипове и мерцедеси (във времето, когато да караш такава кола значеше най-често да си част от определен борчески кръг). Ъърррт. Дум. Една чужда броня, пищи аларма. Паника. Напред. Назад. Ъъърррт. Дум. Втора чужда броня, пищи втора аларма. Гипс. Напред, назад (малко по малко, броня след броня все ще излеза!). Спасение. После пратих приятелката ми Стойка шпионин да види има ли ядосани хора наоколо. Нямаше. И поражения по чуждите коли нямаше. Някой обаче е шпионирал мен – услужливо беше събрал остатъците от задния мигач и ги беше подредил върху пощенската ми кутия…

Баща ми се хилеше, че карам трабанта като лудата монахиня от филма с Луи дьо Финес. Може и да е имало нещо такова. Приятелите ми още помнят как се качвахме на Дедево с Трабанта… На отиване – добре, добре, ама закъса. В добавка и ръчната спирачка сдаде багажа. Едно момче с джип ни изтегли до горе. Всички отидоха да търсят вилата, където трябваше да отседнем, а аз видях, че трабанта стои самостоятелно и без да натискам спирачка, излязох и се подпрях отгоре му да изпуша една цигара. Съвсем като в комедиите – колата в същото време тръгна по надолнището… спря се в някакво оргомно желязо и изкриви задната броня. На връщане – миризма на феродо. Всички мълчат, а като слязохме в града, единия каза, че повече с мен няма да се вози. Било го страх. Аз карам безопасно, моля ви се!

Първият и единствен път, когато са ме спирали полицаи – аз, нов шофьор на три месеца, горд собственик на трабант, три маймуни, качени вътре, а кампании като ‘Не карам пил!’ все още нямаше… не, тази ще ви я разкажа друг път, то беше цяла одисея.

Когато се омъжвах, ми беше съвършено ясно, че няма друга възможна кола, с която да го направя. И така, верният ми Трабант беше пребоядисан с оригинална Ферари боя (която струва два пъти колкото него, хаха). Шоу по улиците. Една жена пред обредния дом към друга: Я, гледай, червен трабант и булката сама се кара! Ау, ами това е нашата булка, казва втората и хуква да не изтърве сватбата.

С бебе на месеци, аз седнала отзад и стиснала я, защото няма колани, хем ме е страх, хем ме е яд и намилам защо няма колани…

После му гръмна двигателят. Стои в един двор. Не мога да го хвърля – просто не мога. Това е моята кола (макар че сега имам друга) и винаги ще бъде моят трабант, рицарят в червени доспехи. Може би ще го ремонтирам и понякога ще го карам, когато не возя детето, поне да не се притеснявам за нейната безопасност.

Нямам търпение да си купя новата Тата.

–––––––––––––––––––––

Ако написаното ти харесва, гласувай за него тук: http://svejo.net/home/link_summary/16105
.

Да споделим бисери от клиенти І

Долните са събрани с дружни усилия на потребители от Бг-мамма – някои като клиенти, други в ролята на продавачи.

Приятно четене!

Последното за което се сещам е от вчерашното ми посещение в близката аптека:
– Извинете…имате ли презервативи за еднократна употреба…?
Аптекарката ме погледна и едвам се сдържа Very Happy

Преди години работех като екскурзовод по морето с чехи. Та пристига една туристка с въпрос как да си зареди картата за телефона. Обясняваме й, че на картата, която има, има сиво поле, под което има код и този код трябва да го вкара в телефона. Туристката беше не първа младост и си записваше всичко. Последва въпрос, как ще махне това сивото, за да види кода и отново й беше обяснено, че ако вземе една монетка и го разтърка, ще изтрие сивата лента и готово. Въпросът, който ни разби беше:
„А каква трябва да бъде монетата – чешка или българска?“

Работя в електронна медия. Преди няколко дни звъни телефона и учтив женски глас ми съобщава, че има огромна ЛИЧНА молба. Аз – готова да помогна, викам: „Да, кажете, какво мога да направя за вас“. Отговорът беше: „Ами искам да повторите новините от вчера!“

„Искам едно ново филмче за този апарат“ (апарата беше цифров) Very Happy или „какъв да бъде размерът на снимкиите“ – „ами .. лъскав“

Във фотоателие, въпрос от клиент :
„-Вий тука миитье ли? (има предвид промивате ли /проявявате ли филми)
– Ъ?
– Миитье ли, питам ?
– Господине, градската баня беше на съседната пресечка, ама я затвориха“

С едно старо гадже се хващахме на бас за презервативи. Един от басовете печеля аз и сумата е голяма-10 бр. Той ги пазари от аптеката, слага ги в джоба на якето си, отиваме на терен, бърка в джоба и ципът блокира. Блокира така че не можем нищо да направим. Веднага изтърчахме до шивашкото ателие отдолу и
– Моля спешно, да разпорите ципа, да отворите джоба.
Като се изсипа това ми ти изобилие от джоба, дамата нищо не ни взе, предполагам веселото настроение е било достатъчно.

Работя в магазин за авточасти, та редовно идват клиенти с молбата дай ми онова, дето стой там. Абе онуй бе, дет стой под туй бе.

В магазин за семена:
„Имате ли семе за кисели краставички?“ Very Happy

Мострена зала на кухненски мебели. Клиентът пита „а печки, хладилници, продавате ли?“ Колежката: „Имаме уреди, но те са за вграждане“. Чичката „Ами аз съм гражданин!?“Shocked

Клиент към продавачката: „До колко сте отворена?“

В кафето една дама пита: Извинете, пепелниците на самообслужване ли са?
И още, пак в кафенето: Едно кафе без кокаин

В кулинарен магазин: Извинете каква е разликата между зелевите и лозовите сърми? Продавачката: Ами едните са зелеви, а другите лозови. А клиентката: Благодаря.

В магазин за бельо две циганки към продавачката: Дай сутиен без бандерол с прозрачни дръжки!

Не помня диалога, но преди години работех в една интернет зала и ми се наложи да убеждавам една баба, че не може да прати писмото на внука си в USA, което написах на пощенския му адрес, както и прилежно опакования колет, който носеше – пак по „Интернета“. Казали й на жената, че по бързо ще пристигне писмото така. Май така и не ми повярва…

Редовния ми номер беше да обяснявам, че няма примерно айс-кола, защото няма сладолед и да заменят поръчката с айс-кафе или айс-нектар.

Преди дооооста години в интернет клуб една девойка искаше помощ да си влезне в пощата, отзивчив младеж от компанията и нащрака името (ID) и я пита: “ А паролата?“ …“Ми, пет звездички…“ *****

„Извинете Киселото мляко, Прясно ли е“ Very Happy

Значи, кани ме наскоро баба у тях по случай „да ми подари нещо“. Когато настана тържественият момент, тя обяви: „Купих си най-после наколенките на др.Ливайн. Ама те нали дават някакви промоции с тях, на мен щото не ми трябват, и реших: подлакътника го подарих на съседката, а вибратора реших на теб – по-ще ти свърши работа, отколкото на мен…

В магазин за козметика:
-Нали мога да си пръсна, нали е тостера това? (тестер)

-Имате ли парфюма Нош Па? Ставаше дума за Минг Шу, ама жената така се беше замислила, че…

Има едни лакове на Голдън Роуз, холографни, ако се сещате…та клиентката влиза и пита:
-Търся си лак на Голдън Роуз от ония халогенните… Very Happy

Продавам части за компютри.
1. Звъни клиент и пробва да ми обясни какъв диск иска да си купи. Питам го:
– Колко голям да е диска (GB)
– 10/5/2 см е отговора
2. Пак звъни телефона. След дълги обяснения така и не може да ми кажи марката на компютъра си.
– Компютърът ви жълт ли е?
– Не, мръсно бял

Летата като студентка работех в хотел – администраторка. Хотелът пълен с руснаци. Пристига гост на хотела и вдига луд скандал, че преди час и нещо е поръчал румсървис, а поръчката я няма. От ресторанта дотърчава управителят и с извинителен глас: Ама, прощайтесь пожалуйста, келнер чукал, чукал, ама вы не отворил!“…
….

Администрацията на Централни гробища. От стола на хладилния завод, където ходехме да обядваме, се носят ароматите на обедното меню и най- вече на крем – карамел. С шефа си говорим: Аз: Шефе, днес за десерт ще има крем-карамел. Той: А, не. Днес е четвъртък, горим диабетици Very Happy Голям образ беше той, все такива ги нареждаше.

Моя приятелка работи на тел.за услуги 144:)
Задават им страхотни въпроси всеки ден Very Happy
Клиент се обажда и пита-„Дайте ми телефона на сградата отсреща!“
„Кажете ми тел. код за Бургас. На отговора ‘056′ клиента пита – ами този го знам, дайте ми друг!“

Аз работех като продавачка и идва една баба и ми иска маргарин със салама вътре. Казвам и, че няма такъв, а пък тя ми вика, че гледала рекламата и иска жената. Чудих се, чудих и се сетих, че иска от маргарина с вкус на шунка и й обяснявам. Купи си жената и на другия ден се връща и ми вдига скандал, че съм я излъгала и съм й дала обикновен. Питам я по какво разбра, а тя, че нямало никаква шунка вътре, а само маргарин…

В бившата ми фирма от отдел „Маркетинг“ правеха проучване по телефона откъде клиентите ни са разбрали за нас:
– Добър ден. Откъде разбрахте за нашата компания, преди да закупите от услугите ни?
– От един трамвай…
(човекът имаше предвид реклама на изрисуван трамвай)

– Добър ден. Ако може да ни отпечатате нови визитни картички, че промениха телефонните ни номера.
– Да, добре, кажете номерата.
– А аз само да питам, неизползваните картички, дето ги отпечатахме предния път, може ли да ги върнем обратно?

******
– Колко струва на корицата да сложите лак срещу пръсти?

******
– От каква програма е този файл?
– От Уиндоус.

1, „Може ли факс сигнал?“
„Обадете се след малко – трябва да питам шефа“ Shocked
2. Продавах в плод-зеленчук и пакетирани стоки. Имаше един дядо, който идваше с едно приспособление за определяне на вълни. Иска да си купи примерно 1 пакет ориз. Давам му, той държи отгоре му приспособлението. Ако не се заклатело – добра енергия имал оризът и го взема. Ако се заклати – лоша енергия и иска друг пакет. И така за абсолютно всяко нещо.
3. В същия магазин- една клиентка избираше картофите по големина и гладкост. Точно за 20 минути избираше половин килограм картофи – искала да си ги бели лесно. Rolling Eyes Еми аз за 20 мин. сигурно към 2кг картофи ще обеля Rolling Eyes

Отива моят любим на кафе с приятели, преди доста години. Сервитьорката взима поръчката, а нашият си поръчва сок от „маракуя“, девойката явно не е чувала за такъв и му вика: „Мнооого смешно, ще поръчвате ли изобщо?“

Шеф на Топлофикационно дружество: „Бе таз твойта визитка хубаво ми я дада на английски, ама барем телефона си напиши на български, че не говоря чужди езици“

В магазина влиза жена и продавачът учтиво я пита :
– Търсите ли нещо специално?
– Квот’ търся – намирам!

– Едно кафе Или /Illy/
– Кафе … или какво?

Веднъж в аптеката мъж пред мен търсеше лекарство за ерекция и естествено, без никой да го е питал държеше да уточни, че не било за него Mr. Green, а негов приятел го бил изпратил да му купи.

Позната деловодителка от бившия нотариат, наслушала се на лафове за „натурални“ актове, отива на барче и си поръчва „нотариален“ сок.
И мой патент – виждам наскоро реклама за кафе-автомат, от който можеш да си купиш кафето със СМС и аз питам „Ами как ще разберат къде да ми го донесат?“

В супер маркета: „Извинете, това сирене меко ли е?“. Момичето от щанда: „Е, самолет ако го кацне, няма да издържи“ Mr. Green

При мъжа ми :
– Имате ли мечове?
– Кви ги искате?
– Гъбени!
(за неразбралите, става дума за дунапренени мечета за боядисване)

Един приятел навремето продаваше в една каравана. Една циганка дошла и му казала „Един Дон Кихот и един син Фиктор“
За неразбралите – Ход-Дог и синьо Виктори Mr. Green

Преди годинки, мъжът ми е работил като администратор в интернет зала. Някаква жена на средна възраст не се оправяла и той отишъл да й помогне. Показал й на екрана мястото на което да кликне и казал кликни тук, при което клиентката взела в ръка мишката, вдигнала я, залепила я за екрана и кликнала!

С риск да обидя някого, ще кажа, че регионалните вестници са „една отделна реалност“ Very Happy Изключено е да намериш шефа в петък следобяд, защото той е „на лозе/коли прасето/вари буркани“ – в зависимост от сезона. Ако пуснеш рекламно каре по мейла, може и да не ти го публикуват, защото „човекът с интернета е на сватба“. А в другия вариант (любимият ми) „не мога да отворя мейла, защото шефа заключи компютъра в шкафа и си тръгна, пък аз нямам ключ“ Very Happy

Сядам с приятелка в едно заведение,в което се предлагат и пици; идва сервитьорката,не ни носи меню и моята приятелка я пита какви пици предлагат, а тя, примлясквайки дъвка и ококорвайки ей такива очи Shocked пита : „Щооо?!?“

Един клиент пита моя колежка, която работеше на щанда с месо:
„Извинете имате ли мозък?“ А тя: „Нее!“

Около Нова година – извита голяма опашка в магазина… Една колежка е купила плюшена играчка на внучката си и се провиква: „Вижте ми катеричкатаа“ Very Happy

С приятелка искаме сметката в Хепи.
Сервитьорката пита: -В брой или с карта ще платите?
Аз чувам: Пихте две бири и обърнахте петите!
И само седя и се блещя насреща. Shocked

Една клиентка пита касиерка – моя колежка: ‘Извинете къде ви е пос-чето’ (искала да плати с карта от пос-терминал), а касиерката чува ‘къде ви е кошчето’ и и грабва картата и хоп в кошчето, а жената Shocked

Работех в магазин за корнизи. Идва една жена да си поръча и аз питам какъв – единичен или двоен. И тя ококорена, „Каква е разликата?“ Аз обяснявам: единия за едно перде, а другия -за две – тънко и плътно. И гледа, чуди се, не може да разбере как така на един корниз – две пердета. Как на едната релса тънко, пък на другата дебело, как щели да издържат на тежестта. Аз вече се чудя как да й обяснявам. В това време една друга пита – Е как? На едната релса пердето, а на другата? Подивяла се троснах и викам: Е как, ето така – на едната пердето, а на другата – Прането, и край Very Happy

Преди ерата на капитализма, човек се връща току-що от чужбина и още замаян, си поръчва в родно кафене:

Може ли едно кафе, ама НЕС кафе.

А с какво, като не е с кафе?

– Излезнали са ми стриди по краката. Кой крем ще ми предложите?!

-Едно мляко с какао.
Аз нося.
– Ама това мляко не е истинско!!!
– Е как така?!
– Ами я виж какъв каймак има…

– Една Фанта.
– Портокал или лимон?
– Няма смисъл.

–––––––––––––––––––––––––

Следва продължение :D

Ако бисерите ти харесват, дай глас тук: http://svejo.net/home/link_summary/15112

.

Лафове

Долните са събрани с дружните усилия на форумци от бг-мама

Лафове

Синджира се връща, козата я няма

Навит съм ти като маркуч на чешма

БМВ петица, 850i, крадено, джамовете жус, музиката – оркестър

Не се притеснявай за нищо… всичко е изгубено

С гол гъз таралеж тръгнал да язди

Положението, вместо да се влошава, става безнадеждно

Изчезни като мисъл

Без бели дробове останах от смях

Ужасен ужас

(Работиш ли?) Да работят маймуните,докато станат хора!

СПИН-та, минта, всичко е от цигарите

Нищо ми няма! Няма ми обувките, няма ми панталона, няма ми потфейла – нищо ми няма!

Едно мрачни и сиво безебие ме е обзело…

По-добре як и тъп, отколкото само тъп.

Ах, русалкааа!

Присмял се бръмбар на трънка

Как си? – Непоносимо добре!

Напусни кораба, миришат ти петите!

Рекламация само на касата и само с касова бележка

Търчат като побеснели лисичоци

Много е джазово!

Какво правиш? – Тамън едно нищо.

Повече няма да комуникирам с теб!

Нема значение , че коня е умрел, впрегаш и караш

Кво правиш? Добро впечатление или Квото си искам

Толкова се харесвам, че ми идва да си посегна еротично

Толкова си назад, че чак малко вляво.

Няма страшно, страшното е в Америка!

Когато двама си мерят пишките, гледай да не си подлагаш задника там.

Кат’ не можем да пазим линия, ще пазим окръжност.

Не те чух какво каза, ама не си прав.

 

 Казармени:

 

Какво е това нещо, бе? Как може копчето ти да виси на конец от тел?
Ставането е сутрин, точно в пет, независимо колко е часът!
Построили сте се под формата на буквата… на буквата… Абе нема такава буква!
Не ме правете на луд, аз да не падам за първи път от Марс!
Какво?! Къде си бил? В тоалетната? Абе вие още малко и на театър ще почнете да ходите…
Като има дупки покривката, обърнете я на обратно!
Не мога да разбера кое привлича повече вниманието ви: това, което ви говоря, или умрелият гълъб, който лети над столовата…
Автоматът работи така: едно, две, три – и вас ви няма..
Вчера проверих под креватите ви. Направо не ми е ясно как живеете там.
Кой е онзи с червения нос като краставица…
И така колеги, не се притеснявайте да работите с източници на радиация. Това е напълно безопасно. Ето например някои офицери от флота седят по 3-4 години на атомните подводници, а в това време жените им раждат съвършено здрави деца.
Защо си такъв брадат, бе? Като малък не са ли те учили да се бръснеш?
Не ме принуждавайте да лишавам вашите бъдещи деца от баща…
Представете си, че сте насред полето и изведнъж зад ъгъла излиза танк. Какво ще направите…
От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете – в едната баничка, в другата цигара!
На тази стена ще закачите петимата от РМС. Те са десетина души, ще се хванат…
Старшината: на бегом, и който тръгне последен е педераст. Аз съм след вас.
– Др. старшина, на чаршафа ми има дупка!
– Обърни го обратно и заспивай!
Hищо не знаете вие. Знаете ли какъв менингит върлуваше през войната? Знаете ли какво е менингит? От него или се умира или се полудява. Аз съм го карал два пъти…
(преподавател по военно обучение)

Из записките на една несбъдната добра домакиня

или

Експресно привеждане на къщата в ред за по-малко от 30 минути

(Когато майка ми прочете статията, доволно каза, ‘Браво! Добре съм те научила!’
Когато мъжът ми прочете статията, се оцъкли ужасен: ‘Под това твоето име ли ще пише?!’)

Получавате обаждане, че ви идват гости. Домът ви изглежда така, все едно е минал средно силен ураган, нанесъл значителни поражения. Имате по-малко от 30 минути. Можете или да излъжете, че внезапно сте заминали извън града (особено глупаво, ако са ви хванали на домашния телефон) или да приведете в изпълнение практичният план за Експресно Привеждане на Къщата в Ред.

1. Почистване

Ако по пода се търкалят валма прах като в Дивия запад, примесени с всякакви боклуци, части от играчки и остатъци от няколко вечери, то не можете да се разминете без почистване.

Трик: Минете с прахосмукачка/метла само там, където се вижда. Забравете за чистене под килимите и под диваните – кой ще надникне там?! Ако няма видими петна, прескочете миенето на пода; ако не може – измийте само там, където попада погледът.

Време: 5 минути

2. Бърсане на прах

По секциите и мебелите лежи дебел слой прах, на места разписан с ‘Аз бях тук!’ плюс дата отпреди два месеца? Няма страшно.

Трик: Както и в горната точка – бършете прах само там, където има опасност да бъде видян. Без угризения пропуснете най-горните лавици и вдигането на предметите, за да бършете отдолу. Ако нямате, сега е времето да се сдобиете с една от онези бърсалки за прах, които са с пера – те успешно забърсват или поне разсейват праха равномерно, без да оставят следи след себе си.

Време: 2 минути

3. Баня и тоалетна

Без тях не можете да се разминете – неизбежно някой ще поиска да ги използва, а вие надали искате да ги стреснете с безобразния им вид.

Трик: Пропуснете банята, съсредоточете се на тоалетната. Препарат, бързо почистване, готово. Не се старайте всичко да блести – няма време за това. Достатъчно е да е чисто наглед и гостите да не се притесняват да ползват тоалетната от страх да не лепнат някоя незнайна на науката ужасяваща болест. Ако ви остане минутка, повторете процедурата само с мивката в банята.

Време: 5 минути

4. Кухнята

Ако кухнята ви е като моята, то там е страшно да надникне човек. Определено трябва да вземете мерки, за да не плашите хората с по-слаби сърца.

Трик: Всички дребни неща, натрупани по плота, съберете в голяма купа или кутия, която заврете на някое недостъпно за любопитни носове място. Ще я разтребвате после. Почистете печката – само отвън, където се вижда – и плота, както и мивката. Няма време за миене на чинии – сложете ги в найлонова торбичка и ги приберете в някой шкаф. Всякакви тенджери, тигани и тави, които не са на мястото си, струпайте във фурната и затворете вратичката. Това е достатъчно да придаде горе-долу разтребен вид на кухнята. Преминете на следващата точка.

Време: 5 минути

5. Спалнята

Макар рядко, има опасност някой да се заблуди случайно или нарочно и да влезе там. За да не ви разнасят с месеци после, вземете спешни мерки да я приведете в ред (поне на пръв поглед).

Трик: Всички дрехи, натрупани по леглото, столовете и мебелите, съберете на наръч и бутнете в гардероба. Няма време за сгъване! Това ще направите след като си тръгнат гостите. Изпънете горе-долу завивките и покрийте с шалте или кувертюра. Ако нямате – крайно време е да се сдобиете! – ползвайте голямо одеало. Ако имате бебешка кошара и не се очаква бебето да спи там, докато гостите са у вас – ползвайте я за склад, а всичко нахвърляно вътре, покрийте с одеало – високите й стени надеждно прикриват съдържанието й.

Време: 3 минути

6. Тайната на заключената стая

Всяка стая, която не може да бъде приведена привидно в ред за по-малко от 5 минути, следва да има ключ, който да завъртите и ‘загубите’, докато не приключи гостуването.

Време: 0 минути

7. Под леглото

Във всеки дом има куп места, където могат успешно да бъдат скрити много неща, които не бива да попадат пред погледа на посетители. Използвайте ги!

Трик: Едно чудесно място е под леглата – смело бутайте там дрехи, играчки, книги и всичко разхвърляно, което може без риск от счупване да бъде наритано отдолу. Леглата покрийте с гореспоменатата кувертюра или одеало, които да висят до пода и да скриват разтурията отдолу.

Време: 1 минута

8. Скришни места

Използвайте въображението си и прибирайте всякакви неща, които не са на мястото си на скришно и далеч от чужди погледи. Такива са: печката, пералнята, чекмеджетата на фризера или вътре в камерата, зад секциите и т.н. После ще ви вземе време да ги намерите и разхвърляте както преди, но вие друго не сте и очаквали.

Време: 3 минути

9. Магията на здравото тиксо

Няма почти нищо счупено, което да не може да бъде експресно поправено с малко здраво тиксо. Счупени вратички на шкафове, гореспоменатите печка, пералня и фризер (вече натъпкани) здраво залепете с тиксо така, че да не могат да бъдат случайно отворени и да покажат съдържанието си.

Време: 2 минути

10. Детските играчки

Във всяка къща с дете обичайно има несметни количества играчки, които се търкалят навсякъде, особено в ден, когато ненадейно идват посетители, а време за подреждането им няма.

Трик: Снабдете се с голям кош. Минете с него по всички стаи и хвърляйте вътре всички играчки. След това сложете в някой ъгъл и покрийте с подходяща кърпа.

Забележка: избягвайте да слагате в коша с играчки чорапи, обувки, бельо и други неща, защото е много вероятно докато гостите са у вас, детето ви да реши да вземе играчка от там и пред погледа да лъснат нежелани детайли.

Време: 2 минути

11. Терасата

Ако имате тераса – следва да я използвате! Тя е чудесно място за временно съхранение на всякакви неща.

Трик: Снабдете се със средно голям кашон, в който да можете при нужда да нахвърляте неща, които не искате да бъдат на показ, и заточете на терасата (здраво облепен с тиксо).

Време: 1 минута

12. Освежете дома!

В една къща единствената приемлива миризма е тази на свежо, чисто и евентуално – на прясно изпечени курабийки. Вие курабийки не сте имали време да направите (а и в печката има тави, тигани и тенджери, надеждно складирани далеч от чужд поглед), затова се съсредоточете върху първите две.

Трик: Разбира се, най-напред отворете широко прозорците – чистият въздух е винаги добре дошъл. Винаги имайте у дома си шише-пулверизатор с вода, в което добавете няколко капки ароматно масло – за предпочитане лимон, но ако нямате, всякакво върши работа, включително няколко пръсвания от свеж парфюм. Ако нямате такива под ръка, с чиста съвест сложете малко препарат за почистване с добра миризма и пръснете на стратегически места (здравият разум подсказва да избягвате мебели, тъкани и килими). Домът ви веднага започва да ухае като след основно почистване!

Време: 1 минута

13. Вариант 2: Мега Експресно Подреждане при очаквани гости след по-малко от 10-15 минути.

Трик: Пропускате чистенето, бърсането на прах, подреждане и чистене на кухнята и спалните; съсредоточавате се на тоалетната, събирането на детските играчки и дрехи (особено ако са долно бельо) и бързо скриване на тайни места на най-неподходящите вещи, като не пропуснете да освежите дома накрая.

Време: общо 11 минути

14. Готово!

Поздравления – къщата ви има човешки вид! Измийте се, срешете се и си придайте спокоен вид, все едно не сте прекарали последния половин час в бясно търчане напред-назад.

По-късно ще се наложи да прекарате поне два-три часа в контролиране на щетите, но за това ще мислите после. Наслаждавайте се на компанията на гостите в току-що подредената си къща.

Забележка:

* Ако вече знаехте поне 8 от тези съвети, то вие очевидно нямате нужда от тях.

* Ако сте се потресли от поне 4 от тези съвети, не идвайте у дома.

Автор: Бу, публикувана в сп. ‘Кенгуру’ 2008