Tag Archives: родители

Gallery

Но първи юни е денят на детето!

This gallery contains 1 photos.

Исках да напиша някакъв пост за детето в нас, за нещата, които ни вълнуват като деца и възрастни, красотата на детството и така нататък, сещате се, вдъхновяваща и устремена реч как да запазим детското в душата си. Вместо това прочетох … Има още

Кърменето на обществени места: къде всъщност е проблемът

От два дена интернет жужи, бръмчи и избухва все по-силно покрай прецедент за България: майка заведе дело за дискриминация срещу нея, защото охрана в столичен МОЛ я е накарала да напусне сградата, когато се опитала да накърми бебето си.

Това се превърна в новина номер едно за нула време. Обикаля ежедневниците, националните телевизии, форуми, Фейсбук страници. Мненията са изключително разнопосочни, но като цяло има три основни модела: кърменето е нещо нормално и майката е в правото си; че кърменето е хубава работа, ама ако може, да не го виждаме, чуваме и разбираме; и накрая, абсурд, с право са я изгонили, какво ми се е разкърмила на обществено място. В медиите се експлоатира тая благодатна тема основно откъм гледната точка на скандала: има ли дискриминация? „Прилично“ ли е да се кърми на обществено място? Не е там проблемът обаче.

Проблемът не е и в това, че майка е кърмила на обществено място – това е отдавна прието в обществото ни и всъщност имаме достатъчно стабилни и хилядолетни традиции в това отношение. Обществото ни не може да се оплаче, с история в кърменето която е била жива и активна допреди някакви си 60-70 години и в последните 11 години се съживява и възражда все по-успешно. Едно от най-нормалните неща е било и остава това, да се нахрани едно бебе, когато е гладно. Проблемът не е дори в това, че охраната е изгонила майката, при това с извинения, че „правилата са такива“. Самата Деница Панайотова казва, че не обвинява охранителя за действията му, защото той е изпълнявал нареждания.

Ще ви кажа къде ни е проблемът.

Хората не искат да приемат и да смелят идеята за майки с деца на обществени места. Изобщо.

Детското поведение се разглежда като отклонение от нормата, ако не копира едно към едно поведението на възрастния. Ние не искаме девианти. Извинете. Приберете си децата.

Ще прозвучи стряскащо, но е прост факт: голяма част от обществото ни е много анти-детски настроена. Да, звучи изненадващо, на фона на традиционния образ на българина, който обича деца, който имаме в главата си. Обича ги – своите. Другите ги приема, ако няма как. Когато не са шумни и досадни, особено на обществени места. Обществото ни е с много закостенели престави за поведението на децата, които ако изобщо се водят „сред хора“, трябва да са тихи, прилични, възпитани, да не говорят, да не досаждат, да не тичат, да не викат, да не пречат на възрастните. Децата могат да се появят като придатък към родителите си, ако е неизбежно, но придатък, който да не прави впечатление и да не привлича внимание. Ако отидете в ресторант, детето не трябва по никакъв начин да „пречи“ на околните (т.е. да не демонстрира никакво детско поведение, а да се държи като вертикално ощетен възрастен). В момента в интернет шестват яростни мнения, че майка с дете нямала работа в МОЛа изобщо. И това е казано със сериозен тон.

Ако в магазина, МОЛа или на улицата детето ви се тръшне и „прави сцена“, обирате изключително укорителни и строги погледи, в които без проблем ще прочетете какъв некадърен родител сте, щом
1) не успявате да контролирате детето си и да го накарате да се държи прилично така, както се очаква от него на публично място (т.е. както смята за „правилно“ всеки случаен човек, който се смята за длъжен да ви даде акъл как се гледат „правилно“ деца)
2) изобщо сте решили да го изведете сред хора, вместо да го водите само на подходящи за деца места – т.е. на детската площадка и у дома
3) не се съобразявате с околните, техните чувства и мнение, а им натрапвате вашето дете

В конкретния случай проблемът не е в кърменето. В болшинството случаи майките кърмят по начин, който им е удобен на тях и бебето. Това по правило значи, че не се събличат до кръста, не „развяват“ гърдите си, а съвършено нормално хранят бебето си така, че преминаващ човек трудно би разбрал, че то яде и по всяка вероятност изобщо няма да обърне внимание.

За да види някой детайлна гледка на гърдата на кърмещата жена… значи се е заврял твърде близо.

Протестиращите срещу действията на майката не се замислят, че 100% от хората са раждани от майки и минимум 91% от тях са кърмени поне някакво време, отново – от майки. Тоест получава се протест срещу самата човешка същност.

Интересно е да се отбележи, че болшинството мъже, без значение дали имат деца, приемат съвършено нормално кърменето, включително на обществено място, нямат никакъв проблем с това, ако бебето е гладно, майката да го накърми, нито възприемат кърменето като сексуален акт или като демонстрация. Мъжете мислят практично: бебето е гладно; бебето е кърмаче; майката го кърми. Точка по въпроса.
Изобщо не изпадат в разсъждения и полемики дали тая майка не кърми нарочно, за да „демонстрира“ факта, че кърми, или пък го прави може би за да привлече вниманието на околните, или… [въведете изсмукан от пръстите сценарий защо една майка би накърмила бебето си]

Проблемът е това:

https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xpf1/v/t1.0-9/s720x720/11080976_10206008029697577_6271379722241505374_n.jpg?oh=a8a75ecc98781dc5af308369da8214e5&oe=5575E4DA&__gda__=1438399692_4fce927eb87f5a4a6a90d1185b17a2df

Стойте си у дома, щом имате деца. Никой не е длъжен да ги вижда! Ние сме в МОЛа, за да се забавляваме, да се разхождаме, да се покажем на хората и да видим тях. Някакви майки и деца не се вписват в нашите разбирания за „готини хора“, отивайте си у дома.

https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xpa1/v/t1.0-9/11050234_10153762734472814_2278198860385884519_n.jpg?oh=7b8d47548b7e31ff81d5baf8067f42e1&oe=55B38DE9&__gda__=1437735423_12dda00bfad3d10f60eef7c4f15858b2

Отново. Стойте си у дома! Какво, като сте майки? Нямате работа сред хората, че и децата помъкнали. Гадна работа е това, да помислим за гърдите не като за средство за съблазняване и достойни за показване на околните, а изпълняващи първичната си цел, да изхранват бебето. Потресаващо е…  бременните, които са тръгнали сред хора с тоя корем, хич да не ги и почваме.

Проблемът е в изкривеното възприемане на образът на жените в нашето общество. Окей е да си наточена мацоранка, още по-добре такава, която е облечена предизвикателно. Окей е да си готина мадама, привличаща окото. Окей е и да си не-толкова-готина-мацка, например колежка или жена на средна възраст. В смисъл, няма как иначе, но реално бихме предпочели да си поддържана и да ловиш окото. Нямаме време за обикновени жени.

Не е окей да си майка и да навираш майчинството си в очите на обществото. Това е една от причините на интервюта за работа в България масово да питат за семейно положение и деца – нещо недопустимо в ‘белите’ страни. В тях ако имаш деца, това е твоя отговорност и се предполага, че си преценила как можеш да се грижиш за тях, щом кандидатстваш за работното място. Не и у нас. В България е съвсем в реда на нещата да не наемеш някоя жена, защото е млада и сигурно скоро ще иска да роди деца, съответно ще излезе в майчинство. Или да не я наемеш, защото вече има деца, защото може да иска болничен, ако някое дете се разболее.

Бременността и последващото го майчинство са просто етап от живота на повечето жени. Хилядолетия наред жените в България са били бременни, раждали са и това е част от техния и на обществото жизнен цикъл; факт, който съпровожда появата на новите хора и толкоз. Някак неусетно бременността и майчинството се покриха с було на мистичност, на нещо адски специално, нещо свято, съкровено. Станаха идеал. А идеалът, както знаем, обичайно е недостижима цел.

Това е причината много хора да се умиляват от идеята за бременна жена, но в реалността да й отказват работа. Да се радват на идеята за бебета, но в реалността да не ги приемат като част от ежедневието на обществото.

Това е причината да говорят за кърменето, което е просто нормалният начин, по който се хранят човешките бебета, като за нещо „съкровено“, „интимно“, „специално“, „свещено“ – тоест, да го идеализират и извисяват, да го отдалечават и откъсват от ежедневния ни живот и от нормалната част от живота на майки и бебета.

Реалността е друга и е далеч от идилията и идеализирания образ на Мадоната и на майката с дете. В истинския живот майките, децата не са добре приети, не са добре дошли на твърде много места от обществения живот. Те биват изключени и ограничени до рамките на дома, на детската площадка, после детската ясла и градина. Те не са част от обществото и ежедневието му.

Вместо идеализиране, майките имат нужда от приемане. Това е просто начинът, по който се появяват на бял свят хора – от майките си. Това включва износването, раждането, отглеждането им, като част от обществения живот. Имането на дете не е само лична отговорност и работа на семейството, ако от това дете се очаква да е част от същото това общество само няколко години по-късно. Децата са групова, колективна, обществена дейност. От тях очакваме да се включат в същото това общество, да бъдат активни граждани, едни от нас. Единственото логично нещо ще е това да започне от най-ранна детска възраст.

Част от подкрепата за майката е и подкрепата за кърмещата жена. Кърменето не е свят, интимен акт, който трябва да бъде споделен единствено от майката и бебето зад затворени врати. Той е просто нормалният начин за хранене на малките човеци. Важността му е безспорна, а ползите са освен лични, и за цялото общество (на което, както вече обсъдихме, бебето някой ден ще стане активен член).

Ако видите кърмеща жена, усмихнете й се насърчително. Ако се смущавате, погледнете на другата страна. Дръжте се естествено 🙂 Ако децата ви са с вас и ви попитат нещо в тая връзка, обяснявайте нормално, придържайки се към фактите. Като виждат кърмещи жени, децата се учат по най-лесен и естествен начин за бебетата, храненето им, телата на хората и постепенно може би идеята за кърменето като част от живота на хората, майките и бебетата ще започне отново да бъде това, което е: нещо нормално.

321

Gallery

10 правила, когато си при баба

This gallery contains 1 photos.

Истината за бабите – разкрита! Като много деца, някога обичах да ходя при бабите си. Бабите се занимаваха с мен, угаждаха ми, в различна степен успявах да се забавлявам по нови начини и изобщо, даваха ми да правя неща, които … Има още

Gallery

Напред и отново

This gallery contains 1 photos.

Има някои публикации, които ми е трудно да напиша. Тази е една от тях. Отлагам я от много дълго време, защото просто не знам с кои думи да започна, какво да кажа в нея, как да завърша… Но ето – … Има още

Gallery

Неетичен маркетинг? Не, благодаря.

This gallery contains 2 photos.

Тези дни в пощенската кутия на блога ме чакаше изненада. Предложение за реклама от Данон – в смисъл, аз да ги рекламирам. Публикувам долните текстове, тъй като от компанията се свързаха с мен като обществена личност и блогър и след … Има още

Gallery

Отглеждаме ли поколение от безпомощни деца?

This gallery contains 1 photos.

Поколението на родителите-хеликоптери, на тигриците-майки, на разсеяните родители, на незаинтересованите работари… а какво става с децата ни? Разбира се, малко хора ще признаят, че се разпознават поне частично в долния преводен текст, но все пак, прочетете го – и кажете какво мислите?

***

Когато първокурсничка в колеж получила тройка на първия си тест, тя буквално изпаднала в криза в клас. Хлипайки, изпратила смс на майка си, която й звъннала, искайки да говори с преподавателя незабавно (което той, разбира се, не направил). Друга майка придружила детето си на интервю за работа и после се чудила защо не го наели.

Голям работодател разказва, че по време на интервю за работа една от кандидатките му казала, че се вижда на мястото му след 18 месеца. Дори и не й дошло наум, че той е работил 20 години, за да стигне до тази позиция.

Звучи ви налудничаво? Има още

Коледни подаръци v.2.0

Ако случайно все още не сте довършили пазаруването на коледните подаръци за децата или ви се налага да измислите още нещо за някое приятелско дете, а вече не се сещате за нищо, даже след като сте прегледали предната версия за идеи за подаръци в блога – ето един примерен вариант с интересни и полезни според мен неща за деца 🙂

Copyright (c) 123RF Stock Photos

За по-големите (3+):
Twister – забавно е да гледате как децата ви се омотават. Единственият недостатък на тази игра е, че иска поне двама играчи. Ако са две+ деца в семейството, могат да играят заедно. Ако не, ще се наложи да каните приятелчета на гости или да се жертвате сами. Възраст 6+ без горна граница.
Семейна игра тип Енциклопедия – по магазините се появи голям избор от подобни игри в различни области – история, география, обща култура… забавно е. Обикновено са за възраст 8+.
Оранжерия – рекламират я по телевизията. Не обичам да се поддавам на рекламирани играчки, но оранжерията изглежда добър избор за зимните месеци и по-естетичен вариант от мокър памук с бобче. Не знам обаче какво става после с растението, което ще поникне вътре – а е жалко след толкова усилия да го хвърли човек. Друг недостатък е, че човек може да прекара само определено време, отдаден на зяпане колко бавно расте едно растение… Възраст 4+ според мен.
Млад химик – като горното, с елементи на изненада, ако детето нацели някои неочаквани комбинации. 7+
Игра за баланс (за редене) – чудесна настолна игра – редят се различни елементи (според купения комплект), като целта е да останат балансирани и кулата (или каквато форма е) да не се срути. Може да се играе и от един играч или да се ползва като настолна игра за цялото семейство с редуване за поставяне на елементите. Има такива от дърво, което веднага им качва стойността в моите очи. Възраст 3+.
Шах, табла – класически настолни игри. Ако поне някой в семейството играе, си струва да вземете на детето или да го научите. Могат да се играят и онлайн с виртуални или въображаеми противници. Възраст 5+, но при млади дарования може и по-рано.
Дама – не онази за скачане, а с пулове от табла 🙂 Възраст 3-4+
Оригами/киригами – да сгъваш хартия и тя да става на форма си е забавно. Позволява да се прави от един човек или повече. Можете да ползвате готови книги за оригами/киригами или да намерите в интернет по-специални модели.  Възраст 4+.
Пъзел – класика. Ако детето обича такива неща, вземете му да реди Мона Лиза и забравете за него в следващите 6 месеца.
Домино – още една класическа настолна семейна игра. Има опростени варианти с картинки за най-малките, затова възраст 3+
Карти за игри – така де, как ще имате равностоен партньор за бридж белот, ако не си го обучите от малък? Разбира се, с карти за игра могат да се играят и други, по-прости игри, като дзвънк, гледай си работата и т.н.

За по-малките (1-3):
Пъзел с едри елементи – дори да са прости парчета. Може да се изненадате колко трудно може да им е да уцелят нещо, което за вас е очевидно.
Активна дъска – по възможност с истински неща за правене (ще публикувам скоро с каква активна дъска се сдоби Ръкавичка с помощта на дядо си в ролята на майстора).
Игра едно-в-друго (рингове, кубчета) – източник на безкрайно забавление, прости неща, които искат редуване по големина, за да влязат едно в друго или да се наредят като кула, могат да ангажират за дълго вниманието на децата.
Карти с маркер – на пазара напоследък се появиха страхотни комплекти с ‘активни’ карти със задачи, които се вършат с маркер за бяла дъска. Самите карти са за многократна употреба и се изтриват лесно. По-големите могат да изпълняват сложни задачи, а по-малките просто да рисуват по тях. Те са ми лични фаворити и обичам да ги подарявам както на моите, така и на чужди деца.
Музикални инструменти – ксилофон, барабан… и тапи за уши.
Килимче за рисуване с вода – има както ‘маркови’, така и по-немаркови на по-ниска цена. Чудесно забавление без опасност да пострадат мебели и стени, тъй като писалката се пълни с чешмяна вода. Най-големия риск е нещо да се намокри, което си е нищожна опасност, сравнено с перманентен маркер по новата тапицерия.
Боулинг – има малки домашни комплекти с меки кегли. Може и да се импровизира с други играчки, разбира се. Малките обикновено се забавляват.

Какво ще намерят под елхата вашите деца?  xmas-smiley-010santa2

7 причини, за да посещавате училище за родители

Знаете ли какво е училище за родители? Замисляли ли сте се някога да посещавате такова? Никога не е късно да тръгнем на училище.Честито, бременна сте! Освен да се справяте с лесните неща като да избирате име за бебето и да купувате най-сладките бебешки дрешки и принадлежности, може би се чувствате малко неуверенaи не съвсем в свои води в новата си роля на родител. Ето няколко причини да  помислите за училище за бъдещи и настоящи родители.Срещате други единомислещи хора

Бременността може да се окаже доста самотен период, особено ако първа/последна сред приятелките си чакате дете. Темите ви на разговор може доста да се различават, колкото и да обичат близките ви да обсъждат среднощни киселини и честотата на посещенията до тоалетната в деветия месец. В училището за родители е лесно: там всички се вълнуват от това, от което и вие в този момент.

Имате повод да излизате

Понякога е трудно човек да се накара да стане и да се раздвижи (това не е много изненадващо, ако обиколката и тонажът му се доближават до тези на самолетоносач), а понякога просто мързелът надделява. Добавете още един сериозен и смислен повод да излизате – всички сме наясно колко е важно човек да сменя обстановката и да трупа нови впечатления.

Осигурявате си компания за разходка с колички

Дори сега разговорите с други бъдещи родители да не са ви особено вълнуващи, мислете в перспектива – ако нямате приятелки с бебета – осигурете си нови такива. Самотните разходки в парка са интересни и приятни, но до време. Понякога човек има нужда да разнообрази ежедневието си с друга „колежка”.

Осигурявате социален кръг на детето си

Ако нямате много роднински и приятелски деца покрай себе си, може да искате да помислите в аванс с кого ще събирате детето си след раждането – за всичко от компания на пясъчника до приятелчета за рождените дни.

Споделяте опит и знания

Добре е, когато имате на кого да предадете опита и знанията, които вече сте натрупали – независимо дали защото това е третото ви дете или просто защото сте в по-напреднала бременност от останалите. В коя болница да родите, какви са минусите на епидуралната упойка, каква е тази поза за кърмене „под мишница”?… Жените са по природа социални и при общуване в група добре учат една от друга важните умения, които след това да им помогнат да се грижат за детето си. Не е ли приятно да знаете, че сте от полза и за някой друг?

Имате алиби да прокарате убежденията си сред роднини и приятели

Сега е златният ви шанс да споделите с близки и роднини нещата, които са важни за вас: от изключително кърмене и късно захранване през употреба на пелени за многократно ползване до родителски кооперативи. Може просто да заявите: „На училището ни казаха така” и, освен, ако близките ви не посещават въпросното училище заедно с вас, няма как да разберат кое са ви казали там и кое е лично ваше убеждение.

Научавате нови неща

Разбира се, вероятно това е нещото, заради което сте започнали да посещавате училището на първо място. Никой не знае всичко, а дори да знае много, тенденциите в отглеждането на децата се менят и осъвременяват постоянно. Бъдете в крак – дори наученото да не ви изненада, най-малкото е приятно човек да знае, че е прав.

автор: Бу за „Първите седем“, 2011

В Пловдив можете да посещавате безплатното училище за родители всеки вторник от 10 ч., в МОЛ Пловдив 😀

Пясъчните замъци на лятото

гост-блогър е Verdad*

***

Не търсете в мрежата инструкции за направата на пясъчни замъци, момичета! Те само ще ви вменят, че идеалното съотношение за изграждането им е 8 части пясък и една част вода, а основният инструмент – лопатата, е, може и с ръце, но водата от морето да се носи с кофи на всяка цена. И не бива да позволявате на пясъка да изсъхва, защото ще се случи свлачище! Свлачищата са страшно нещо и е по-добре да не са от компетенциите ви.

(сс) Verdad
Моето момиче на 12 строи пясъчен замък. Гледам я с любопитство – тялото ѝ – на границата между момиче и жена – се е издължило и някак не е нейното. Малко ѝ ръби, не знае как да го настрои по слънцето. Но дълбае пясъка смело, с ръце, и е съвсем сигурна къде да издигне кулите. После изведнъж се вкисва до безобразие – не приема естествения ход на вълните, не приема, че морето вика сушата, сърдита е на вятъра, който разваля детайлите и абсолютно отказва да чуе, че всъщност той ги ухажва пеейки им.

Потърпи, иска ми се да ѝ кажа, дори този дворец да не издържи на времето, ще направиш друг за децата си!

Моето момиче на 9 е ухилено до уши и може до безкрайност да бродира слънца в дюните. Абсолютно ѝ е все едно откъде духа вятърът. Тя не обича безветрието, защото то донася скуката, твърди, че не иска ваканции повече от пясъчен замък време – те пресяват приятели, може до края на света да копае дупки в пясъка, които вълните да помитат арогантно-собственически и въпреки това да е благодарна до дъното на трапчинките си за лятното слънцестоене – едно специално време, в което се случваме всички заедно.

Не спирай да се усмихваш на светлината, иска ми се да ѝ кажа, тогава ще я отразяваш цялата и тя ще се връща при теб! Сама ще светиш.

Моето момиче на 2 държи в ръчичката си цялото лято. То е шарено и ръбесто – абсолютно ново на пипане. От него се роят чудеса – кофички вълшебства с подпис „мама“, „татко“, „кака“, сенки на брега – смешно накъдрени, нащърбени мидички – цяло подводно царство, стъпки на птици – шарена върволица от посоки . Ако ги вземе вълна – още по весело, всичко започва отначало. Всичко е още тук.

Иска ми се да мога да ѝ кажа, че ще е така винаги, но повече искам да вярвам, че със сестрите си ще вървят заедно и ще се забавляват да оставят следи в пясъка, пак, и пак, колкото и вълни да ги скриват.

Аз. В лятото на трите ми деца. Случвам се за първи и последен път всяка година. Променям се. Аз съм пясъчен замък, абсолютно зависим от слънцето, вятъра и водата. Триизмерна сянка. Но няма как да  съм тъмната страна на нещата. Та сянката е производна на светлината! Праволинейно разпространена. Не, лятно разпръсната. И ще съм винаги наоколо.

Аз съм Мама.

*Verdad е майка на три прекрасни дъщери, надарена с голямо търпение и добро чувство за хумор (мисля, че и двете са безценни и бих искала да имам повече, особено от първото). Пише в Бг-Мамма и се радвам да я познавам и на живо 🙂 Сигурна съм, че и на вас ще ви допадне какво има да ни каже.

Картонената къща

Отне ми известно време да събера на едно място снимки и достатъчно свободно време, за да публикувам картонената къща, която правихме преди няколко седмици с децата. Госпожичка отдавна искаше картонена къща – само чакахме достатъчно голям кашон да се появи на хоризонта, за да стане тя реалност. Най-накрая и това стана – кашонът от столчето за кола на сестра й Ръкавичка.

Един достатъчно голям кашон

За да стане по-висок, залепихме капаците нагоре с тиксо и лепило.

Изрязахме врата, а после и прозорци.

От втори плосък, но достатъчно широк кашон, сглобихме покрив - Госпожичка е вече висока и й трябваше по-висока къща. В тази и аз се вмъквам приведена. Къщата веднага беше окупирана.

Другата фасада

Боядисахме капаците на прозорците в подходящ отличителен цвят и благодарното население надникна към света

Цялата къща, боядисана - както се вижда, всеки под 90 см височина може да минава през вратата, без да се навежда

Отвън, вече почти готова. Вътре децата си внесоха столчета, на които седят, играят и четат.

Финалните щрихи са нанесени и къщата може спокойно да участва в "Красива България"

(така де, аз архитект ли съм или лукова глава?!)

И така, това е нашата картонена къща. Разход по нея: кашони – безплатни; гваш за боядисване – ок.4-5 лв.; широко хартиено тиксо – 2 лв.; копчета за декорация – 10 лв. (както се вижда, хрумката с копчетата ми излезе най-солено; да си ги бях нарисувала… но пък от тях станаха прекрасни дръжки на капаците на прозорците).

При следващия голям кашон ще й направим пристройка отляво 🙂

А в духа на картонените приключения Десислава показа на стената на Царството във Фейсбук страхотната пералня, която са направили с детето й:

„от новите модели, които изпират идеално без вода“ (БебеЗона)

Всички сме доволни от картонената къща – може и да не е трайна като пластмасовите чудеса в магазините, но това има куп предимства – от възможността да си го направиш сам с участието на децата, през ниския разход, до честа смяна на външния вид с минимум вложения от празни кашони и малко ентусиазъм.

Споделете вашите картонени приключения 🙂