Tag Archives: родители

По-добри грижи за децата ни, по-добро майчинство за нас – сега!

Много от вас дадоха мнението си по повод безумните предложения за яслени групи за 3-месечни бебета, вместо да се положат грижи за по-добре платено майчинство и по-адекватни грижи за децата в детските заведения (като начало – разкриване на достатъчно групи за всички желаещи). Едно от личните ми притеснения винаги е било и храненето на децата в ясли и градини. И докато тук, в Пловдив, много детски заведения работят в насока здравословно хранене, а РИОКОЗ-Пловдив полага сериозни грижи за това, то по други градове положението е на моменти плашещо.
Градината, в която детето ми ходи, и по-рано ме радваше с отношението към детското хранене, а от тази година официално работи по такава програма – и разлики има, включително в отношението на детето към храната. Ето какво се опитва да подобри и СНБМ относно майчинството и детското хранене:

***

Кръгла маса „Хранене, хигиена и ремонти в детските заведения“

Съвместно със Софийска община, Сдружение „Настоящи и бъдещи майки“ организара кръгла маса на тема „Хранене, хигиена и ремонти в детските заведения“, която ще се проведе на 28 и 29 ноември 2008 г. в Културен дом „Красно село“. Събитието ще протече със следната програма:

Модул 1: Актуални проблеми на хигиенизирането в детските заведения. Проблеми и предложения
Модул 2: Пълноценно и здравословно хранене в детските заведения. Проблеми и предложения
Модул 3: Ремонти в детските заведения на територията на Столична община. Проблеми и предложения

В рамките на кръглата маса ресорните институции и неправителственият сектор, в наше лице, ще имат възможността да дискутират проблемите и трудностите, пред които са изправени детските заведения в страната. Събитието ще бъде закрито с пресконференция.
Повече информация за съдържанието на модулите, можете да откриете ТУК!
***

Пресконференция „410 дни платено майчинство – мисията Е възможна“

Във връзка с обсъждането на законопроектите за държавния бюджет и бюджета за ДОО за 2009 г., СНБМ организира пресконференция на тема „410 дни платено майчинство – мисията Е възможна“. Били са представени конкретни проблеми, залегнали в проекта за държавен бюджет за 2009 г., които противоречат на заявените политики за стимулиране на раждаемостта и отглеждането на деца в България и целят явното дискриминиране на жените, избрали да останат и да родят в страната си. Пресконференцията се състоя на 23 ноември 2008 г. (неделя) от 11,00 ч. в национален пресклуб БТА (бул. „Цариградско шосе“ № 49).

СНБМ изрази публично категоричното си несъгласие във връзка:

1. Отпадането на предложението за удължаване на срока за получаване на обезщетение за бременност и раждане от 315 на 410 дни, както и невярната и некоректна интерпретация от страна на МТСП на текстовете от проекта на Директива на ЕС, изменяща Директива 92/85;
2. Липсата на предложение за промяна на майчинството за близнаци въпреки поетите ангажименти от страна на МТСП да иницират такава.

***

Искрено се надявам, че съвместните усилия на много майки през 2006-та (част от които бях и аз), които доведоха до по-добре платено майчинство, както и до създаването на СНБМ, отново ще дадат желания резултат и децата ни ще имат по-добро детство ще растат по-здрави.

Реклами

Привързано родителство: що е то?

автор: Бу

Когато родих преди почти пет години, като повечето нови родители, бях малко объркана. Чувах различни съвети от близки хора, за всяко нещо срещах поне три кардинално различаващи се теории, в книги и списания виждах различна трактовка на разните аспекти от родителството.

След първите седмици постепенно влязох в релси и започнах повече да се вслушвам в себе си и в бебето. Оказа се, че всъщност много добре отгатвам нуждите на детето, ако само му дам шанс да ми ги покаже по един или друг начин. И нещо още по-добро: аз бях способна да осигуря нужното й в 99% от случаите.

В началото кърмех под час, гледах бебето да прекарва разумно време в леглото си само (‘да не се разглези, ако все го взимаш на ръце!’), а нощем се опитвах да я накарам да заспи без хранене, защото така са ми казали, че се прави, смятах да кърмя до около 10 месеца просто, защото това беше най-дългият срок, който бях чула някоя позната да е кърмила. С времето, доверявайки се на инстинктите си и откликвайки на нуждите на детето първоначалните ми току-що възприети родителски възгледи претърпяха значителна промяна.

Започнах да храня на поискване, защото се оказа, че така и аз и бебето сме много по-спокойни, тя наддаваше по-добре, а аз имах сигурно средство за хранене, успокоение, приспиване и лек за никнещи зъби. Много носех на ръце и гушках при всеки плач, въпреки неодобрителните погледи, които понякога получавах от майка ми (‘Ще я разглезиш, да знаеш!’), а детето с удоволствие приемаше и искаше да прекарва все повече време близо до мен. Отказах се категорично да я приучвам с плач да заспива сама, на този псевдо-тест за силна родителска воля категорично се провалих. Започнах наново да кърмя нощем, когато зъбите започнаха да никнат и никой не можеше да спи, за да открия, че така бебето заспива за броени минути спокойно и доволно, а също и ние. След време започнах първо да я взимам в нашето легло през нощта, когато вече нямах сили да стана, да приспя и да легна наново, а после направо започнах да я слагам да спи при нас (и баща й протестираше постоянно, че не спи до него, ‘за да си я гушка’). Крайният срок за кърмене започна да се отдалечава във времето, за да изчезне накрая съвсем, когато реших да оставя бебето да се отбие само, когато дойде време.

Всичко това ми позволи да погледна на родителството по един съвсем нов начин, който се различава доста от практиките на нашите родители и затова изглеждаше странен. Близостта, която имах с дъщеря си, нарасна и се разви на по-високо ниво. Открих, че всъщност да отглеждаш дете може да е лесно, приятно и пълноценно изживяване.

Мислех, че съм открила топлата вода с този подход към родителството, докато когато дъщеря ми беше на 7-8 месеца, не зачетох в интернет и не разбрах, че съвсем не съм единствена: оказа се, че по света този начин на родителски грижи е отдавна изнамерен и се практикува от много хора: привързано родителство.

История
Теорията за привързаното родителство, първоначално предложена от Джон Боулби, казва, че детето е склонно да търси близост с друг човек и да се чувства сигурно, когато този човек е до него. Боулби изказва хипотеза през 1951, че когато детето е лишено от присъствието на майката, това не само ще предизвика депресия у детето, но и остър конфликт и враждебност, като по този начин намаля способността му да оформя здрави връзки когато порасне.

Зигмунд Фройд изказва теза, че привързването е следствие от нуждата да се задоволят различни инстинкти. В теорията за привързаността, привързването се смята биологична система и децата са естествено привързани към родителя си, защото са социални същества, а не просто защото се нуждаят от други хора, които да задоволят импулсите им.

Впоследствие много психолози и специалисти доразвиват теорията за привързаността, но терминът „привързано родителство” (attachment parenting) и дефиницията му е наложена от американския педиатър д-р Уилям Сиърс, автор и съавтор на над 30 книги за родителство, който заедно с жена си Марта Сиърс е сред водещите защитници на привързаното родителство.

Осем принципа на привързаното родителство
Според теорията на д-р Сиърс за привързано родителство, родителите трябва да се опитат да оформят сигурна връзка с децата си, като насърчават осемте принципа, които са отъждествени като цели, към които родителите да се стремят. Тези осем принципа са:

  1. Подготовка за бременност, раждане и родителство
  2. Хранене с любов и уважение
  3. Откликване (на нуждите на детето) с чувствителност
  4. Използване на грижовен допир
  5. Включване в нощните грижи за детето
  6. Осигуряване на последователна любяща грижа
  7. Практикуване на позитивна дисциплина
  8. Стремеж за баланс между личния и семейния живот

Тези принципи се тълкуват по много начини. Много родители, привърженици на този вид родителство, избират също така да практикуват естествено активно раждане, по-дълго гледане на детето у дома, съвместен сън с бебето, кърмене, носене на детето в слинг или кенгуру, здравословно хранене и други.

И все пак, привързаното родителство не означава непременно стриктно следване на всички писани и неписани правила. Единственото важно нещо е родителят да е творчески настроен в откликването на нуждите на детето. Привързаното родителство се фокусира на родителски отговор на нуждите на детето, който да подпомогне по-добро разбирателство между тях.

Още за привързаното родителство
По различни причини родителите може да нямат възможност да практикуват всички принципи на привързаното родителство. Това не означава, че не трябва да се опитат или да се отхвърлят. Например, майката може да не кърми по някаква причина, но това не означава, че тя няма да е пълноценен привързан родител; семейството може да не практикува съвместен сън с бебето, но въпреки това да се постигне успешен родителски стил, задоволяващ всички.

Привързаното родителство на първо място изисква да се отвори сърцето и ума за индивидуалните нужди на бебето и с времето да се развие умението да се вземат решения кое работи най-добре за родителя и детето. Да правим най-доброто, което ни е достъпно – това е всичко, което е нужно. Всеки родителски стил е различен и няма универсално правило.

Привързаното родителство е подход, а не стриктен набор правила. Всъщност това е стилът, който много родители инстинктивно следват. Родителството е твърде индивидуално и всяко бебе е твърде сложно, за да може да съществува единствен верен път. Важното е да се опитаме да сме близки с детето и да се стараем да разчетем намеците, които то ни дава, за да имаме успех. Веднъж щом това стане, можем да видим кое работи и да изменим това, което не работи. В крайна сметка ще можем да намерим собствения си родителски стил, който най-добре пасва на нас и бебето и ни позволява да постигнем най-доброто за всички.

Привързаното родителство е родителство, базирано на отклика. Като сме чувствителни към знаците, които ни дава бебето, се научаваме да разчитаме нуждите му. Бебето вярва, че нуждите му ще бъдат посрещнати и задоволени и ще се вслушаме в него, то вярва, че може да комуникира с нас и да ни дава знаци какво му е нужно. В резултат то се научава все по-добре да показва какво му е нужно, а ние се научаваме да разчитаме знаците му все по-добре, като по този начин комуникацията между нас става по-лесна. Това учи детето да се чувства уверено и сигурно в родителите си и му помага да порасне самоуверено и балансирано. Родителите от своя страна получават удовлетворението да общуват пълноценно и качествено с детето си и така да постигнат успех в най-важната роля в живота си.

автор: Бу, сп. По-здрави 2008

Така не се говори!

Пътувах с 3,5 годишната си дъщеря в претъпкана маршрутка. Срещу нея седеше много пълна млада жена, която й се усмихваше добродушно. Със също толкова блага усмивка ангелчето ми оповести радостно на достатъчно висок глас, за да я чуят всички присъстващи ‘Мамо, виж каква дебела жена!’ Жената срещу нас посърна. Идеше ми да потъна в земята от срам. С тих глас започнах да се опитвам да накарам детето да се извини, защото така не се говори. Тя отказа. Двете минути, които оставаха да пътуваме, бяха отвратителни. Детето тихо плачеше и не искаше да се извини. Аз бях ядосана и все така се опитвах да я накарам да го направи, защото така трябва. Дъщеря ми се чувстваше ужасно, аз се чувствах ужасно, жената се чувстваше ужасно. Знаех, че да й се карам, не е най-доброто решение, но бях изненадана със свален гард и нищо друго не ми хрумна – дори не се извиних на жената.

Това се случва на всеки родител поне веднъж. Може да се случи в претъпкан автобус, в голям магазин, в ресторанта или на опашката за плащане на сметки – практически всяко публично място – но обичайно се случва там, където няма къде да се скриете. Малкото дете (което неизменно се случва да е вашето) посочва настоятелно някой, който е забелязало, че е различен – може да е дебел човек, мъж или жена от друга раса, човек в инвалидна количка, пенсионер с бастун – и на висок глас съобщава наблюдението си („Виж каква стара баба!” или „Защо този човек е черен?”)

Всички в радиус десет метра го чуват и погледите се насочват към вас – отговорната за възпитанието на детето страна – и ви се иска да потънете в земята, а трябва да измислите подходящ отговор. Знаете, че отговорът ви ще е важен не само за злощастният обект на коментарите на детето ви, но и за бъдещото отношение на отрочето ви към хора, които са различни.

Не се тревожете, ако не измислите перфектният отговор в момента или дори ако не можете да измислите какъвто и да е отговор. Но бъдете готови как да реагирате следващия път (какъвто ще има със сигурност, вероятно когато най-малко го очаквате).

Подходете с разбиране. От ваша гледна точка да се правят публични коментари за различията на хората е неучтиво и обидно. За детето ви, което още не знае много за етикет на общуване и няма представа, че хората могат да се почувстват наранени, това е просто едно невинно наблюдение като „красива рокля” или „голяма къща”. Да нарече жената дебела за него е просто едно наблюдение и то не знае, че не е прието да казваме такива наблюдения на висок глас. Така че отчетете, че забележката не е казана с намерение да засегне жената или да ви постави в неудобна ситуация.

Без упреци. Дори да се чувствате ужасени като мен от думите на детето си и от неодобрителните погледи на хората наоколо, не си изкарвайте срама върху му, като му се карате. Детето ви е свикнало да споделя и обсъжда наблюденията си с вас на висок глас и е направило забележката, за която не знае, че е обидна, по същия начин. То очаква както обичайно да я приемете с одобрение и радостен отклик и вероятно няма да разбере защо този път реагирате различно. Да става по-любопитно и да се интересува от разликите между хората (и разликите между животните, колите, предметите) е част от умственото развитие на детето. Ако се скарате на детето, задето е направило такова наблюдение, може да потисне бъдещи въпроси и коментари, но може да го накара да мисли, че е нередно да прави каквито и да е наблюдения за разликите между хората и нещата, да го наведе на мисли, че различията са нещо лошо. Да се опитвате да накарате детето да се извини, както опитах аз, не е правилно – детето ви ще се чувства наранено, че го карате да се извинява за невинен от негова гледна точка коментар. Ако се чувствате много засрамени и ситуацията позволява, можете да се извините от негово име с едно просто ‘Много съжалявам!’, без да поставяте и детето си в неудобно положение, като добавяте ‘знаете как са малките деца.’

Бързо и тихо обяснение. Ако е възможно, отведете детето настрана, където можете спокойно да говорите с него и го направете. Ако не е възможно (ако сте на място, от което няма как да се махнете), се доближете колкото можете повече до него и му приказвайте тихо. Кажете му, че някои хора изглеждат различно, защото са по-дебели или по-слаби (или с друг цвят на кожата, или много възрастни, или много ниски) и като говорим пред тях, че са дебели/слаби/стари, можем да ги накараме да се чувстват зле.

Дайте на детето да разбере, че винаги може да ви пита за разликите между хората, които е забелязало, но трябва да го прави ‘на ухо’ с тих глас или да изчака, когато човекът не е наблизо. Ако въпросният обект на коментара все още може да ви чува, нека обяснението ви да бъде бързо и тихо и не окуражавайте бъдещи дискусии в същия момент – тъй като гласът на детето ви без съмнение ще бъде достатъчно висок, за да го чуят всички. Кажете на дребосъка, че ще говорите повече за това по-късно и сменете темата.

Повече обяснения после. Времето, когато детето започва да прави наблюдения за разликите между нещата, е добър момент да започнете да ги обсъждате у дома. Гледайте картинки (от книжки, вестници, телевизия) на хора, които са различни (друга раса, хора с увреждания, много възрастни жени и мъже). Говорете какво прави хората различни и в какво са еднакви, като ползвате примери от обкръжението си (аз имам сини очи, а татко – кафяви; ти имаш руса коса и аз също съм руса).

Търпение и само търпение. Най-вероятно ще ви сполетят поне още няколко засрамващи и неудобни случки, преди детето ви да се научи да е по-дискретно. Помнете, че целта ви не е да накарате детето да спре да прави наблюдения и коментари за различията, които вижда изобщо, а само да предотвратите коментари, казани на висок глас, които от възрастна гледна точка са нетолерантни и некоректни.

Предотвратяване. Когато забележите, че детето ви започва да се интересува от разлики между нещата, можете сами да започнете разговор за различията между хората. Дайте му примери за такива разлики и обяснете, че не всеки коментар може да се прави на висок глас, защото някои хора могат да се засегнат от това. Най-вероятно няма да избегнете неудобните моменти, но поне детето ви ще знае защо го сръчквате да говори по-тихо, вместо както обичайно да се възхищавате на наблюденията му и да водите дискусия.

Личен пример. Вие сте ролеви модел за детето си. Вашето отношение към останалите хора служи за пример и поука на детето ви. Избягвайте да правите нетолерантни коментари за външния вид на останалите хора пред него, защото то чува и помни всичко и не знаете в кой момент любопитството и наблюдателността му могат да ви изиграят лоша шега. Спестете личните си чувства към хора, които са различни, за разговорите с други възрастни, където можете да бъдете разбрани. Дори да имате проблем с търпимостта към хора от други раси или други обществени прослойки, не го предавайте на детето си, защото то може да го изтълкува като правило да прави такива коментари публично или да ги пренася към други различия, които вижда.

Автор: Бу, сп. Кенгуру 2008

Смърт на домашен любимец

Много семейства имат домашен любимец, с когото обикновено детето общува с удоволствие. Куче, котка, хамстер, рибки, морски свинчета или бебе-крокодил – контактът с домашния любимец е важен и значим за детето, дори то да не носи отговорност за грижите по него.

За съжаление, повечето домашни питомци имат значително по-кратък живот, отколкото на нас би ни се искало и рано или късно родителите се изправят пред драмата как да поднесат на детето новината, че Шаро (Маца, Грухчо, Сивушка) вече го няма.

Да кажете цялата истина? Да премълчите част от неприятните факти? Да излъжете изцяло в името на добруването на детето? Кой е най-добрият вариант за вашето семейство?

Да подмените животното с ново

Защо е удобно: Без излишни разправии спестявате мъката на детето по починалото животно.

Защо не е: Ако гледате рибки или морски свинчета/хамстери, номерът с незабелязаната подмяна може и да мине, но ако става дума за куче или котка, е трудно осъществимо даже за породи, чиито представители си приличат. Докато все пак можете да дадете някакво разумно обяснение на промяната на поведението (и дори донякъде във външния вид) на рибките или хамстерите, ако намерите същите възрастни животни в зоомагазина за подмяна, дори малко дете няма да се подлъже, че кучето или котката са същите.

„Шаро отиде на лекар“

Защо е удобно: Болните хора и животни ходят на лекар – и децата знаят това. Ако животното не се чувства добре, детето ще очаква да го заведете на лекар.

Защо не е: Да кажете, че сте завели болното животно на ветеринар е вариант, но как ще обясните, че не се връща? Не бихте искали детето ви да мисли за лекарските кабинети като за място, където човек отива болен… и не се връща повече.

„Приспахме Маца“

Защо е удобно: Казвате самата истина, а политиката на тотална откровеност като цяло е добра.

Защо не е: Детето ще очаква заспалото животно да се събуди – така, както правят всички след сън. Идеята за вечен сън може да му е твърде отдалечена и неясна. Имате ли готово обяснение защо Маца не се събужда вече? Освен това, разказът за „приспиването“, от което животното не се събужда, може да го притесни твърде много, да започне да се плаши да ляга да спи, за да не би да не се събуди повече. Хуманният аспект на евтаназията е интересен за обсъждане, но на по-късна възраст.

Да „пратите“ животното на село/друг град

Защо е удобно: Добро решение е да кажете на детето, че домашният любимец е отишъл да живее другаде, за да му спестите скръбта по него.

Защо не е: Отчетете, че той така или иначе ще липсва на детето. Вероятно то често ще ви пита къде точно е любимата Маца и ще се надява да я види. След време може да разбере истината и да ви вини, че сте го излъгали.

Да кажете, че домашното животно е избягало

Защо е удобно: Това ще ви спести обясненията за смъртта на любимеца.

Защо не е: Детето ще тъгува по него и може да настоява дълго време да го търсите, да се притеснява дали не му е студено, да не е гладно и добре ли се чувства само навън…

Хорър вариант: Да кажете, че животното е било блъснато от кола, докато е пресичало без да се огледа.

Защо е удобно: Ще послужи за много нагледен и разбираем урок, ако детето е склонно да пресича, без да ви държи за ръка или да се спуска внезапно на платното.

Защо не е: Плашещо е, признайте! Да се случи да видите неприятната гледка на прегазено животно е едно, но вашият домашен любимец? Детето може да се стресира от мисълта прекалено много и да развие фобия от движещи се коли.

Истината, само истината и нищо друго, освен истината

Защо е удобно: Можете да предпочетете да кажете на детето какво в действителност е станало. Да му обясните, че Шаро е бил много стар и болен (дори да се отнася за сравнително младо животно – по-малките деца нямат особена представа за време) и е починал. Дайте възможност на детето да участва в погребението на домашния любимец – позволете му да избере камъче за надгробна плоча, да сложи цвете. Да му обясните за кръговрата на живота (ако детето ви обича да гледа „Цар Лъв“, можете да го използвате за пример) и как животните и хората си отиват, на нас ни е тъжно, но в това няма нищо лошо – ние скърбим за тях и ги помним. Понякога, ако детето иска, можете да го водите до мястото, където е погребано животното. Ако детето ви е на възраст 3-4 години и вече задава въпроси за остаряването и смъртта, печалната кончина на домашния любимец може да е подходящ начин да илюстрирате абстрактни за него понятия като „смърт“ и „погребение“ – рано или късно то ще се сблъска със смърт на близки и не толкова близки хора. При всички положения няма нужда да товарите малчугана с излишни детайли около смъртта на животното.

Защо не е: Пригответе се, че детето ви ще изживее тежко новината и вероятно ще му е много мъчно за домашния питомец. Може да не разбира защо се е случило това и да има много сълзи. Вероятно известно време ще ви разпитва защо и как е умряло животното и ще се разплаква наново, но няколко дни до няколко седмици и това ще мине.

Nota bene: в градски условия някои хора предпочитат да изхвърлят починалото животно в контейнера за смет. Ако вие сте от тях, не го казвайте на детето! Не бихте искали да живее с мисълта, че изхвърляме като боклук любимите си същества след смъртта им. Ако се налага, опаковайте здраво кутия и кажете, че животното е в нея, за да го погребете, но някои деца настояват да видят умрелия питомец, за да се уверят, че наистина не е жив повече (а някои като моето на равни интервали настояват и да го изровим, за да видим какво е станало с него).

Дайте време на детето да свикне с мисълта, че животното го няма вече. Можете да тъжите заедно, да разглеждате снимки, да си спомняте за него, като наблягате на приятните моменти – „Помниш ли как Маца обичаше да те ближе по носа?“. Не мислете, че ако избягвате разговори за починалия питомец, ще е по-леко за детето. Ако то не говори за него, не повдигайте въпроса, но ако иска да обсъдите какво е станало, позволете му да сподели чувствата си. След време, когато детето е приело мисълта, че любимецът му го няма повече, ако сте склонни, можете да предложите да вземете нов – макар че детето ви вероятно е обичало починалия питомец много, надали ще устои при вида на малко животинче, което да отнесе у дома и да обгради с грижи и любов.

Ще гласуваш ли? http://svejo.net/home/link_summary/22150

 

Автор: Бу за сп. Кенгуру, 2008


Близо до бебето

клик за по-голям размер

На 10 февруари (неделя) от 11ч. е представянето на една нова книга – ‘Близо до бебето’. Неин автор е Василена Доткова. Василена е филолог, преводач, един от авторите в gorichka.bg и майка на Георги и Анастасия. Подвизава се активно във форумите на bg-mamma.com. Покрай децата си е осъзнала, че всъщност всички хора са бивши бебета. Както и че от начина, по който отглеждаме децата си, зависи не само тяхното щастие, а и превръщането на света в по-добро място за живеене. И е претворила това свое светоусещане в тази книга – смея да кажа, първата българска книга, която говори повече за идеите на привързаното родителство (абстрахирай се от името му, то е един отличен начин да отглеждаш детето си), за съзнателното възпитание на новия човек в хармония със себе си и природата и съвсем не на последно място – за здравословна бременност и активно раждане.

Аз имах честта да съм един от първите хора, които прочетоха книгата още преди издаването й и мога отговорно да кажа, че е една добра книга, която със сигурност ще помогне на много нови и не толкова нови родители да отглеждат новия живот с по-добро разбиране за неговите и своите нужди.

Василена за книгата си ‘Близо до бебето’

Разделите в нея са: здравословна бременност (включително хранене, упражнения, как се чувства бебето вътре в нас, как да си помогнем за по-леко раждане, техники за правилна позиция на плода), раждане (движения и пози за по-лесно раждане, немедикаментозни техники за активно раждане, как се чувства бебето), живот с бебето (защо се държи така, какво да очакваме – когато реалността не е според представите ни, носене на бебето, съвместен сън, естествена бебешка хигиена, идеи за движение, танци и гимнастика с бебето), раздел за кърменето и правата на майката и бебето, и една много важна и интересна глава – покупки за бебето, където има много свежи идеи за дома и принадлежностите покрай бебето и ценна информация кое е подходящо и кое – не толкова; пак там – носене в слинг – включително модел за слинг.

Със сигурност ‘Близо до бебето’ е нещо ново, интересно и най-важното – полезно. Това е родителска практика, която е проверена през вековете и която отново е на дневен ред – не защото е ‘модерна’, а защото е изпитана и доказано работи.

издание на ‘Сиела’ и Горичка.бг, 10 лв.

Издателите са решили цената да не е 14, а 10 лв, тъй като има голям интерес към книгата и ще пуснат по-голям тираж.

‘Близо до бебето’ вече можете да намерите в по-големите книжарници в страната.

Онлайн книгата може да се намери в:

‘Пингвините’ , book-store.bg, сайтът на Сиела , ЛитерНет

.

От колко изцедена кърма се нуждае бебето ми?

От Kelly Bonyata, BS, IBCLC

От колко мляко се нуждаят бебетата?

Много майки се чудят колко изцедена кърма трябва да имат, ако решат да отидат някъде без бебето.

При изключително кърмените бебета, приемът на мляко се увеличава бързо през първите няколко седмици от живота им, след което остава постоянен между един и шест месеца (въпреки че има вероятност да се увеличи за кратко през периодите на усилен растеж).

Настоящите изследвания на кърменето не показват, че приемът на кърма се променя с възрастта или теглото на бебето между един и шест месеца. След шест месеца приемът на кърма продължава в същото количество докато, малко след шестия месец в зависимост от това колко други храни приема бебето, започне постепенно да намалява. (виж по-долу)

Изследванията показват, че изключително кърмените бебета поемат средно около 25 унции (750 mL) на ден между 1 и 6 месеца. Различните бебета приемат различно количество мляко; типичните граници на количеството прието мляко са 19-30 унции на ден (570-900 mL на ден).

Можем да използваме тази информация, за да определим средното количество мляко, от което бебето ще се нуждае за едно хранене:
•   Определете броя кърмения на бебето за ден (24 часа).
•   След това разделете 25 унции (750 ml) на броя кърмения.
•   Това ви дава приблизителното количество изцедена кърма, от която изключително кърменото ви бебе ще се нуждае при едно хранене.

Пример: Ако бебето обекновено се кърми около 8 пъти на ден, то вие може да прецените, че то ще се нуждае от около 3 унции (90 ml) на хранене, когато мама я няма (25/8=3.1; 750/8=93.7).

Ето един калкулатор така, че да не трябва вие да правите изчисленията…
Млечен калкулатор (за изключително кърменото бебе)
Малко по-надолу на страницата се намира калкулаторът. Въведете среден брой кърмения на ден, средни мл на хранене, максимални и минимални мл на хранене, и натиснете calculate.

Забележки:
1.   Предполага се, че бебета по-малки от 1 месец и такива, които ядат повече твърди храни поемат  по-малко мляко на ден.
2.   Този калкулатор е базиран на среден дневен прием на мляко от  25 унции, с изменения  в границите 19-30 унции на ден. Еквивалентът в mL е среден дневен прием от 750 mL, с промени в рамките на 570-900 mL на ден.


Максимален капацитет на стомаха на бебето на един ден, три дена, една седмица и един месец.

Какво се прави, ако бебето яде твърди храни?
Понякога, между шест месеца и една годинка (тъй като твърдите храни се въвеждат и увеличават постепенно) приемането на мляко от бебето може да започне да намалява, но кърмата трябва да бъде основният хранителен източник на бебето през първата година. Поради голямата разлика в количествата твърда храна, която бебетата приемат през вторите шест месеца, количеството приемано мляко също ще варира. Едно изследване показа, че средното количество приета кърма е 30 унции на ден (875 ml/ден; 93% от общото количество енергия) на 7 месеца и 19 унции (550 ml/ден; 50% от общото количество поета енергия) на 11-16 месечна възраст.

При няколко изследвания е измерено, че типичните количества приета кърма за бебета между 12 и 24 месеца са 14-19 унции на ден (400-550 mL на ден). Изследвания на приема на кърма между 24 и 36 месеца са установили, че типичните количества са 10-12 унции на ден (300-360 mL на ден).

Дали бебето пие твърде много или твърде малко изцедена кърма?

Имайте предвид, че количеството кърма, което бебето приема при дадено хранене варира, така както варират и количеството храна и течности, които възрастните приемат през различните части на деня. Вероятно бебето няма да поема едно и също количество мляко при всяко кърмене. Наблюдавайте за „знаци” от бебето, вместо просто да го поддтиквате да довърши шишето.

Ако бебето ви приема значително повече кърма от средните количества, помислете дали на бебето не се дава твърде много мляко докато ви няма. Причините, които могат да доведат до преяждане, включват:
•   Шишета, които пускат много. Винаги използвайте възможно най-малко пускащия биберон, който бебето ви може да понесе.
•   Използване на храненето от шише като основния начин да се успокои бебето. Някои добронамерени детегледачки дават шишето всеки път, когато бебето издаде звук. Използвайте описаният по-горе метод (калкулатора), за да определите количеството кърма, от която се нуждае бебетоq и започнете с това количество. Ако бебето все още изглежда гладно накарайте детегледачката първо да пробва да успокои бебето с разхождане, люлеене, носене и др. преди да му предложи шишето.
•   Нужда на бебето от сучене. Бебетата имат много силна нужда да сучат и тази нужда може да е по-силна, когато мама я няма (сученето успокоява бебето). Бебето може да контролира притока на кърма от гърдата и ще поеме минимално количество мляко, когато има нуждо само да суче. Когато пие от бутилка бебето получава по-голям постоянен приток на мляко през цялото време докато суче. Ако бебето поема големи количества изцедена кърма докато ви няма може да помислите да го насочите да смуче пръст или палец или да използвате беберон-залъгалка (pacifier) за времето, докато мама не е вкъщи, за да дадете нещо на бебето, което да задоволи сукателните му нужди.
•   Ако, след като сте опитали тези съвети, продължава да ви е трудно да изцедите достатъчно кърма, вижте I’m not pumping enough milk. What can I do? (Не изпомпвам достатъчно кърма. Какво мога да направя?)

Ако бебето поема значително по-малко изцедена кърма от средните количества, е възможно то да е на режим “обратен цикъл”, при който приема толкова мляко колкото да си  „залъже” глада и чака мама да се върне, за да си поеме цялото необходимо количество калории. Обикновено бебето ще суче по-често и/или по-дълго, когато мама си дойде. Някои майки поощряват обратния цикъл, така че да не трябва да изцеждат много кърма . Обратният цикъл е често срещан при кърмените бебета, особено при тези, на които скоро им е било дадено шише.

Ако бебето ви е на обратен цикъл, ето няколко съвета:
•   Бъдете търпелива. Опитайте се да не се притеснявате. Приемете го като комплимент – бебето предпочита вас!
•   Използвайте малки количества изцедена кърма в шишето така, че и загубите да са малки.
•   Ако се притеснявате, че бебето не може да кара толкова дълго без повече мляко, имайте предвид, че някои бебета спят по около 8 часа през нощта без да има нужда майката да се притеснява, че не ядат през този период. Следете мокрите памперси и наддаването на тегло, за да сте уверени, че бебето получава достатъчно мляко.
Давайте достатъчно възможности на бебето да суче, когато сте заедно.

Други начини за определяне количеството прието мляко

Има различни начини за определяне на количеството прието мляко, свързани с теглото и възрастта на бебето, които се основават на приема на адаптирано мляко (formula intake). Това са „нормалните“ количества, които използваме от години, обикновено с предупреждението, че повечето кърмени бебета не приемат толкова изцедена кърма, колкото е определено по тези методи. Настоящите изсладвания показват, че приемът на кърма е съвсем постоянен след първия месец и не се увеличава съществено с възрастта или теглото, така че настоящите открития потвърждават това, което майките и консултантите по лактация са забелязали отдавна.

Ето няколко хубави линка за тези методи

•   Breastmilk Intake Guidelines and Formulas from the BFAR.org website
•   Milk Calculator from the Adoptive Breastfeeding Resource Website

Източници на информация
Salazar G, Vio F, Garcia C, Aguirre E, Coward WA. Energy requirements in Chilean infants. Arch Dis Child Fetal Neonatal Ed. 2000 Sep;83(2):F120-3.
Kent JC, Mitoulas L, Cox DB, Owens RA, Hartmann PE. Breast volume and milk production during extended lactation in women. Exp Physiol. 1999 Mar;84(2):435-47.
Persson V, Greiner T, Islam S, and Gebre-Medhin M. The Helen Keller international food-frequency method underestimates vitamin A intake where sustained breastfeeding is common. Food and Nutrition Bulletin, vol.19 no.4. Tokyo, Japan: United Nations University Press, 1998.
Cox DB, Owens RA, Hartmann PE. Blood and milk prolactin and the rate of milk synthesis in women. Exp Physiol. 1996 Nov;81(6):1007-20.
Dewey KG, Heinig MJ, Nommsen LA, Lonnerdal B. Maternal versus infant factors related to breast milk intake and residual milk volume: the DARLING study. Pediatrics. 1991 Jun;87(6):829-37.
Neville MC, et al. Studies in human lactation: milk volumes in lactating women during the onset of lactation and full lactation. Am J Clin Nutr. 1988 Dec;48(6):1375-86.
Dewey KG, Finley DA, Lonnerdal B. Breast milk volume and composition during late lactation (7-20 months). J Pediatr Gastroenterol Nutr. 1984 Nov;3(5):713-20.
Butte NF, Garza C, Smith EO, Nichols BL. Human milk intake and growth in exclusively breast-fed infants. J Pediatr. 1984 Feb;104(2):187-95.
Dewey KG, Lonnerdal B. Milk and nutrient intake of breast-fed infants from 1 to 6 months: relation to growth and fatness. J Pediatr Gastroenterol Nutr. 1983;2(3):497-506.
Brown K, Black R, Robertson A, Akhtar N, Ahmed G, Becker S. Clinical and field studies of human lactation: methodological considerations. Am J Clin Nutr 1982;35:745-56.
Jelliffe D, Jelliffe E. The volume and composition of human milk in poorly nourished communities: a review. Am J Clin Nutr 1978;31:492-515

В края на този линк са обобщените резултати от изследванията.

Преведе lila от www.kellymom.com

10 ТЕХНИКИ ЗА НАКАЗАНИЕ

Д-р Сиърс и съпругата му имат 8 деца. Препоръките им са резултат от техния опит.

1. Прекарвайте много време с детето си
Основният принцип за наказание е: прекарвайте много време с детето си. Когато то се държи зле или не слуша, позитивното отношение на родителя се прекратява за кратък период от време чрез наказание. По този начин детето се научава да се чувства добре, когато слуша, и да се чувства зле, когато не слуша. След като направи връзката между доброто поведение и добрите чувства, детето вече има мотивация да се държи добре. НО за да действа наказанието, детето има нужда да прекарва много време с родителите си.

2. Подгответе детето
Детето трябва да направи връзката между лошото поведение и наказанието. До 18-месечна възраст не наказвайте, а когато детето може да направи нещо опасно, привлечете вниманието му към нещо друго, разсейвайте го. Например, бебето пълзи към шнура на лампата, вие го взимате и го отнасяте в другия край на стаята или сядате между него и лампата. Когато го направите няколко пъти, бебето ще разбере, че има неща, които не трябва да пипа.
След 18-месечна възраст нещата стоят по друг начин. Сега не само пречите на бебето да направи беля, но можете и да намерите място за наказание, например някой стол. За предпочитане е наказанието да е да поседи известно време в скута ви или до вас, ако столът е прекалено плашещ за бебето; НО тогава съществува рискът бебето да разбере, че по този начин ще го гушкате често. Можете да избегнете това, като гушкате и носите по-често детето си, когато е послушно. Което ни връща кам точка 1.
Към 2-годишна възраст бебетата вече разбират, какво им говорите. Когато има кажете, че ако не слушат, ще ги накажете, те знаят, че това означава да седят определено време на стола (или в кошарата, бел. пр). Те приемат наказанието като прекъсване на дейността им, като нещо, наложено от родителите им като следствие от техните действия. Колкoто по-голямо е детето, толкова по-подробно можете да му обясните.
Наказание, когато сте навън – Можете да накажете детето и когато не сте вкъщи. Можете например да го накарате да седне на някоя пейка в търговския център, в някое скучно ъгълче, до някое дърво в парка или в колата. Сложете детето на задната седалка, докато вие се разхождате пред колата за около 5 минути. НО никога не изпускайте детето от поглед!

3. Нека наказанието да бъде кратко
Заведете детето на мястото, на което ще стои наказано, веднага след провинението му. Ясен и обоснован с факти подход може да ви спести много протести. Тъй като сте обяснили, какви ще са последствията от лошото поведение, не е необходимо да обяснявяте или да се извинявате.Ако детето усети, че сте несигурни, ще протестира повече. Избягвайте да крещите: ‘Хиляди пъти ти казах ‘не’! Сега си отивай в стаята и да не си излязъл, докато не ти разреша!’ Такова поведение ядосва детето, превръща наказанието в отмъщение и не помага за промяна в поведението на детето. Нека наказанието да е кратко – примерно, по една минута за всяка година на детето (напр. за дете на 4 години – 4 минути). При по-големи деца може наказанието да варира в зависимост от провинението.

4. Пазете тишина по време на наказанието
Пазете тишина. Сега не е времето, детето ви да пищи или вие да му четете морал. Ако има поука, която искате да обясните на детето си, запазете я за по-късно, когато детето ще ви изслуша и ще я приеме.

5. Вие отчитайте времето
‘Две минути’ не означава нищо за дете под 3 години. Таймерът на печката или часовник например ще направят по-силно впечаткение на детето и ще ви помогнат да прецените времето. Когато се чуе звънът, значи просто времето е изтекло. Нека детето да реши, какво да прави от тук нататък. То може още да мисли върху поведението си. Не е необходимо да му казвате ‘Наказанието ти свърши’. То само ще разбере.

6. Изберете подходящото място
За малко дете можете да използвате стола за хранене или кошарата. За по-голямо – стаята му. Ако сте извън къщи, използвайте всяко място, което отдалечава детето от ‘местопрестъплението’ .Често това, което прави впечатление на детето, е че го отвеждате от мястото, на което е направило белята, а не това, къде го отвеждате или колко дълго е наказанието. Важно е едниствено това, мястото на наказание да е скучно.

7. Какво да правите, ако детето откаже да стои или седи наказано?
Стойте с него и, ако трябва, го слагайте да сяда отново и отново. Нека да разбере, че това е наказанието му. Ако наказанието не е дълго и вие не сте ядосани, няма да има причина детето да протестира. Ако детето пищи или вика, оставете го наказано, докато млъкне. За да избегнете прекалено негативното възприемане на наказанието, можете да кажете на детето: ‘Имаш нужда от малко време на спокойствие’ или ‘време за размисъл’, или използвайте името на детето: ‘време за Лорън’.
За да обясните на по-голямото дете, какво означава наказанието, можете да използвате например баскетболен мач по телевизията: ‘Виждаш ли, какво прави треньорът, когато отборът се разпада? Иска тайм-аут, което позволява на играчите да отдъхнат и да помислят, как да играят по-добре.’ (На английски език думата за наказание е тайм-аут(time-out)-бел.пр.)
Всичко това може и да звучи логично, но не забравяйте, че до към 6-годишна възраст децата не могат да мислят много логично. Обяснете на детето, че сега е време за наказанието, каквото и да прави. При дете над 5 години, добавете време за съпротивата: ‘Още 5 минути заради протестите ти’. Ако детето продължава да протестира, наложете забрана на някои от любимите му неща – например, да не гледа телевизия до края на деня или на седмицата. Дайте му възможност за избор: ‘Можеш да отидеш в стаята си за 10 минути или да скучаеш до края на деня’.

8. Наказание за размисъл
Наказанието дава възможност на детето ви да помосли върху стореното, а на вас дава възможност да се успокоите и да помислите върху по-нататъшната си стратегия. Доакто детето ви е наказано, помислете, дали провинението му е малко и не е необходимо допълнително възпитаване, или е значително и трябва да се вземе под внимание. Ако е значително (например, наранило е друго дете), кажете на детето нещо от сорта на: ‘Искам да помислиш за това, което направи. Ти как би се почувствал, ако твоят приятел те нарани?’ Много деца не знаят какво да правят по време на наказанието. Така детето ще има върху какво да помисли, докато е наказано. Най-трайно впечатление се постига, когато детето само разбере, какви са последствията от действията му. Това вече е самодисциплина.
Наказнието(time-out=време ‘навън’, почивка) може да е времето за почивка за майката. Можете да оставите децата, когато сте сигурни, че са в напълно обезопасена стая и нищо не може да им се случи, и вие да си дадете време за почивка. Понякога детето е шумно и палаво, въпреки че играете с него и му обръщате достатъчно внимание. Тогава му кажете, че имате нужда от почивка, че поведението му ви пречи, и се нуждаете от тишина и спокойствие. Това помага на децата да се научат да уважават правото на другите на спокойствие. Дори опитните родители, свикнали с шума, имат нужда от почивка!

9. Освежете атмосферата
След като наказанието свърши, значи всичко е свършило. Детето и понесло наказанието си и сега денят продължава. Кажете му, че очаквате от него вече да се държи добре. Можете да започнете нова игра с детето.

10. Родителите като рефери
Малките деца често много се вълнуват от играта си. Когато има много деца и много играчки в сравнително малко пространство, играта понякога излиза от контрол. Ако видите, че играта загрубява, прекъснете я, преди да излезе от контрол. Махнете някои от играчките, разделете децата или променете вида активност. Може би е време да седнете с децата и да им прочетете приказка.
Когато в една стая има много деца, често е трудно да разберете, кой е причината за лудориите. Понякога просто трябва да разделите всички, да ги сложите да седнат на столове покрай стените на стаята и да ги накарате да си починат 5 минути, преди да започнат да играят пак. Понякога се налага дори да седят в различни стаи. Макар децата рядко да го признават, те се радват, когато родителите им ги спасяват от самите тях.
Основната цел на наказанието е да прекрати нежеланото поведение. То дава възможност на родителите и н по-голямото дете да помислят върху случилото се. По-голямото дете не трябва да приема наказанието като присъда, а да се научи, че по този начин визстановява самоконтрола си. Наказанието дава време на родителите да не се държат зле с детето си в пристъп на ярост, а да се успокоят и да обмислят следващия си ход. НО наказанието трябва да се използва за оформяне поведението на детето, а не за унижение. Нека детето да види, че по този начин няма да може да привлича вниманието на другите към себе си и да знае, какви ще са последствията, ако не слуша.

Преведе Бу от www.askdrsears.com

Attachment parenting: Привързано родителство


Компонентите на Грижовен, инстинктивен родителски стил

От Кери Бейкър

Това са моите лични мисли за Привързаното родителство. Те не съвпадат стриктно с дефиницията, наложена от д-р Уилям и Марта Сиърс, които са направили ПР публично достояние. Въпреки това, аз много високо оценявам труда им и бих препоръчала техните книги на всеки родител. Много съм благодарна, че техните книги отвориха очите ми за възможностите за възпитание и ме вдъхновиха да бъда най-добрият родител, който бих могла да бъда. Също така съм се опитала да включа елементи от различни сродни родителски стилове от живота си на тази страница.

Може да не използвате термина Attachment parenting – Привързано родителство, за да опишете този начин на родителство. Може да го наричате Натурално родителство, Инстинктивно родителство, Задълбочено родителство или Цялостно родителство. Може би слагането на етикет е ненужно за вас. Може би вие просто “следвате инстинктите си” и никога не сте се замисляли за родителството като за нищо друго, освен за втора природа. Аз напълно подкрепям всички тези възможности, но заради целите на сайта, ще се отнасям различните компоненти на натуралните, грижовни и инстинктивни росителски стилове като “Привързано родителство”.

Принципите на Привързаното родителство:
Основните компоненти на грижовния, инстинктивен родителски стил…

Да сте информирани за опциите за раждане. Да се образовате за процеса на раждане и да планирате раждане, което да е с минимални възможни интервенции.

Да формирате ранна връзка с детето си, като използвате първите часове след раждането, за да установите връзка с него и бебето да е в една стая с вас след раждането, а не в ‘детската’ стая.

Да отговаряте бързо на плачът на бебето си и да знаете, че не можете да го “разглезите” като го храните и гушкате винаги, когато има нужда от това.

Кърмите изключително и на поискване поне 6 месеца, последвано от въвеждане на твърди храни, когато детето ви е готово, комбинирано с продължаващо кърмене.

Отбиване, водено от детето: да знаете, че е естествено и нормално за децата да се кърмят и за доста повече от година.

Носите бебето си в слинг.

Използвате нежни техники за дисциплина. Да знаете разликите между дисциплина и наказание и да избягвате физически или причиняващи срам наказания. Да сте авторитетен, а не авторитарен или свръх-разрешаващ.

Да разрешавате и окуражавате детето си да споделя съня си с вас. Като осъзнаете, че нуждите на детето ви не спират по залез и че грижовното отношение е важно денонощно, вие на драго сърце приемате, че през този период от живота ви брачното легло ще бъде семейно легло.

Да научите, разберете и следвате сигналите на детето си. Да знаете, че детето ви има своя собствена схема за физическо, емоционалнно и социално развитие, приучване на гърне и независимост, а не да се опитвате да го насилвате да се вмести в “очакваната” времева рамка.

Да вярвате, че като посрещате нуждите на детето си през бебешкия и детския период, вие окуражавате развитието на здрав, щастлив и независим човек.

Вие сте гъвкави и осъзнавате, че това, което е вършило работа миналата седмица, може да не работи тази, и че това, което работи при едно дете, може да не върши работа при друго. Имате желание да се образовате относно родителството и да направите допълнителното усилие, което вашите деца заслужават.

Не се хващате на митът за “качествено време” („quality time“). Вие разбирате, че истински качественото време се състои от повече време (прекарано в гушкане, четене, игра, научаване на новии неща или просто прекарано заедно), а не от кратки френетични изблици на “забавни” мероприятия.

Когато разберете, че сте бременна с второ дете, дори не купувате кошара, а започвате да пазарувате много голямо легло. Решавате да опитате да кърмите в тандем, вместо да отбиете сучещото по-голямо дете.

Правите времето, прекарано с децата ви, приоритет, независимо от материалните жертви, които може да трябва да се направят. Очевидно, самотните родители трябва да работят, и има други семейства, които наистина се нуждаят от два дохода. Но вие разбирате, че грижовното отношение е от огромно значение през ранните години на детето ви, и че яслите, макар че може да са подходящи, не са така благотворни за детето ви, както сте вие.

Знаете кои са Ецо и Фербер (Ezzo, Ferber) и те ви карат да се чувствате поне малко неприятно.

Избягвате типичните заместители на майката, които така преобладават в нашето общество от привидно добрите: любими одеалца и любими играчки (когато се използват за заместител на вашето присъствие), кошари, кошари за игра и биберон-залъгалки, до патентовани абсурди: мечета със сърдечен ритъм, легла, които имитират движението в утробата, държачи за бутилки (ако храните от шише).

Предпоставката че това, напълно да се грижите за децата си, е считана от много да е антитезата на феминизма, ви разгневява, и не се връзвате на тази ценностна система. Ако сте жена, вие сте горда да сте майка, стояща у дома, и считате това за най-важното нещо, което е възможно да правите в момента. Искате да отгледате децата си сами, а не да ги предадете на някой друг да свърши тази работа.

Да преминем след основите:
Да пренесем привързаното родителство на следващото ниво…

Планирате раждане у дома (или в родилен център) с акушерка.

Обмисляте, или поне сте отворени към възможността за домашно обучение или за обучение изцяло извън училище.

Оразовали сте се относно обрязването и сте избрали да не карате децата си да страдат от болката и травмата от процедурата без много основателна причина.

Ваксинирате децата си, защото сте направили информирано решение, а не просто защото това е, което се “очаква” да направите. За протокола: ние избрахме да ваксинираме децата си…поради ред причини.

Не разрешавате брутални играчки и забавления у дома си. Креативни играчки и игри са на почит.

Ограничавате времето телевизия, което детето гледа, може би дори не притежавате телевизор.

Може да запитате, “Дали трябва да вярвам и да практикувам всички тези “принципи”, за да практикувам Привързано родителство? Абсолютно не! Самата основа на ПР е да позволите на инстинктите си да ви водят. Няма един – единствен начин да се гледат всички деца. Никой друг няма да гледа деца точно по начина, по който го правите вие, защото никой друг няма вашите деца.

Все пак, ако изберете да не кърмите, ако се чувствате удобно да пляскате децата си и искрено вярвате, че бебетата трябва да “се наплачат” вечер, тогава вероятно няма да откриете, че моята философия за родителството, или която и да е, приличаща на Привързаното родителство, ще пасне с вашите разбирания. Бих окуражила тези от вас, които пасват на това описание, да прочетат повече относно многото ползи от грижовния родителски стил.

Независимо дали сте напълно отдадени на ПР, или просто проучвате концепциите, винаги помнете: ако слушате, сърцето ви ще ви води към правилните родителски решения за вас и вашите деца.

Преведе Бу от http://www.parentingweb.com/ap/ap_info.htm

Бу – медийна звезда.

Бяхме днес с другарката Kremena от Бг-мама в ‘4+1’ на Евроком, на живо беше от 10ч.
Ще ни дадат запис, който да качим нейде, а мисля, че го и повтарят.
Темата беше за проблемите на съвременните майки. Постарахме се да кажем максимално много за краткото време, което ни дадоха:

– СНБМ и последни новини (Сдружение Настоящи и бъдещи майки, което се занимава с проблеми като детски надбавки, обезщетение за гледане на малко дете и проблемите на майките)

– ДБМ и Коледните базари (понеже този Евроком се гледа основно в областта, казахме място, дата и час за Пловдивския базар) (ДБМ – Движение на българските майки, които с любов и грижа се стараят да стигнат до всички деца, лишени от родителски грижи)
– С две думи (понеже и не знаем много) за проблемите на двойки с репродуктивни проблеми, НЗОК и инвитро процедурите (ако сме объркали нещо, ще ни извините)
– За детските ясли, градини и ДМК (детска млечна кухня)
– За колите по тротоарите и невъзможността да мине човек с дете от там, както и липсващите благоустроени подлези и обществени сгради, които са недостъпни за майки с деца
– Също казахме кратички новини – ЛЛЛ срещите в Сф и откриването на сайта www.estestveno.com
– Споменахме, разбира се, Бг-мамма, форумите и тоновете информация, които обменят тук всеки ден хиляди майки.

Май това беше Smile От всичко по малко…дано се е получило – някой да ни е видял?

Повтарят го:
19.00 4 плюс 1 избрано
03.00 4 плюс 1 /п/

п.с. позволих си да дам на водещия няколко телефона на момичета от форума, за да направят в отделни предавания за ДБМ и Коледните базари, СНБМ и инициативите и Зачатие и проблемите. Очаквайте продължение по различните теми.

Средно наддаване на тегло при кърмените бебета

Възраст на бебето––Средно наддаване на тегло
0-4 месеца––––––170 грама на седмица †
4-6 месеца––––––113-142 грама на седмица
6-12 месеца ‡––––-57-113 грама на седмица

† Приемливо е за някои бебета да наддават 113-142 на седмица.
‡ Средното кърмено бебе удвоява рожденното си тегло за 5-6 месеца. На едногодишна възраст типичното кърмено бебе ще е увеличило рожденното си тегло около 2 Ѕ пъти. На двегодишна възраст вече не са забележими разлики между кърмените и изкуствено хранените бебета.

Source: Mohrbacher N and Stock J. The Breastfeeding Answer Book, Third Revised ed. Schaumburg, Illinois: La Leche League International, 2003, p. 148-149.

Възраст на бебетоСредно нарастване на ръстНарастване обиколката на главата
0-6 месеца––––-2.5 cm на месец––––––-1.27 cm на месец
6-12 месеца †–––1.27 cm на месец––––––64 mm на месец

† На едногодишна възраст типичното кърмено бебе ще е увеличило ръста си с 50%, а обиколката на главата – с 33%.
Source: Mohrbacher N and Stock J. The Breastfeeding Answer Book, Third Revised ed. Schaumburg, Illinois: La Leche League International, 2003, p. 148-149.

Няколко неща, които трябва да вземето под внимание, когато преценявате наддаването

Загуба на тегло в рамките на 5 – 7% през първите 3-4 дни след раждането е нормална. 10% загуба на тегло понякога се счита за нормална, но е сигнал, че кърменето трябва да бъде проследено и оценено от специалист. Добра идея е бебето да бъде измерено на 5-дневна възраст (на 5 дни бебето вече трябва да е започнало да наддава, а не да губи от теглото си), така че ако се развива някакъв проблем, да бъде открит и третиран навреме.
Бебето трябва да възвърне рожденното си тегло в рамките на седмица до 10 дни. Ако е спаднало много на тегло в първите дни или ако е болно или преждевременно родено, възвръщането на теглото може да отнеме повече време. Ако бебето не е възстановило теглото си на двуседмична възраст, това е сигнал, че кърменето трябва да бъде проследено и оценено от специалист.
Винаги отчитайте наддаването от най-ниската стойност, а не от теглото при раждането.
Бебето трябва всеки път да бъде мерено на една и съща теглилка в едно и също облекло (за предпочитане голо), за да може да се състави ясна представа за наддаването. Различните теглилки дават много различни резултати (аз лично съм виждала разлика от половин килограм на две различни теглилки); облеклото или памперса могат да са различни по тегло и да объркат нещата. Не е зле да се прави и второ мерене (резултатът трябва да е близък до първия) и тогава се използва средно аритметичното от двете стойности. Ако бебето ви е много активно или уплашено, не очаквайте да получите точен резултат. Бебетата нарастват скокообразно, а не с постоянно темпо – и за да си спестите ненужни тревоги, като общо правило най-добре е да мерите бебето не повече от веднъж седмично.

Преведе hedra от www.kellymom.com