Tag Archives: родителство

Gallery

Коледен календар v5.0

This gallery contains 9 photos.

Всяка година се заричам да се подготвя навреме с коледния календар, отброяващ оставащите дни до Коледа през декември, който децата очакват с нетърпение – и всяка година се провалям с гръм и трясък. Вместо да имаме готов календар, който още в последните дни на ноември да позволи предвкусване на отварянето му, вечерта на 30 ноември (или дори сутринта на 1 декември!) аз седя до малките часове на деня, за да го правя. Нямам немска организационна жилка, видно е…

И тази година като всяка идеята ми беше в главата, но до същинското претворяване на дело се стигна в последната минута (т.е. вечерта на последния ден на ноември). Но пък се получи добре!
12339157_10208315809196938_5266152835710728120_o1 Има още

Gallery

20 разкошни снимки, които показват, че кърменето няма нужда да се крие

This gallery contains 1 photos.

„Защото гърдите са нормални… Защото да се използват гърдите за кърмене е нормално… Защото стриите са нормални… Защото телесните мазнини са нормални… Защото бръчките са нормални… Защото тъмните кръгове под очите са нормални… особено след раздялата със съня… Защото силните … Има още

Gallery

Ревю: How you were born

This gallery contains 2 photos.

Започвам нова категория: ревюта на книги за кърмене, раждане, родителство. За съжаление, не мога да обещая, че ще бъде непременно за заглавия на български език, но се надявам да има и такива. Много ще се радвам да коментирате под публикацията … Има още

Gallery

Кога равенството между половете отива една идея твърде далеч?

This gallery contains 1 photos.

Да разлаем кучетата в събота вечер. Бих искала да чуя мислите ви относно тази статия (за нечетящите английски – следва резюме): Авторката, Карла А. Ериксон, е доцент по социология в колеж Гринел и води курс за „Пол и общество“. Статията … Има още

Истината за майчинството #2

Детето започва да стяга багажа около седмица преди датата на заминаване и отброява наобратно от поне 2-3 седмици.

Искам тази блуза, нали ти казах! Не! Не може другата, не ми харесва! Не, че не ми харесва, ама сега не я искам. Анцуг, ти казах! Не дънки, госпожата каза „анцуг“! Как така клин! Виж как ми се е скъсал джоба на якето. Не, не е отсега, май преди две седмици, ама забравих да ти кажа. Не мога да ходя със скъсан джоб. Защо не може да взема фотоапарата? Всички ще имат сигурно… да, мога да снимам с телефона, знам, че снима добре, ама не може ли и двете? Сега с тези чехли ли ще ходя! Съвсем са смачкани, не ми ли намери нови? А търси ли? И сандвич, ще спираме за пикник! И вода! И ляв бут от тритон, както и жива жаба и къделя вълна (добре, последните си ги измислих, ама винаги има разни нелепи искания в най-последния момент!)

Всичко е изпрано, изгладено и сгънато в багажа. Скъсаното е зашито, специалният салам за сандвичи за пикник – купен. Спешните искания са задоволени в разумни граници, а аз съм уморена и изтощена.

Подготовката за зелените училища и училищните екскурзии са нещо като специален Дантиев кръг на ада, запазен специално за майки.

#Истинатазамайчинството: времето, когато детето все още е зависимо от вас, но същевременно е достатъчно голямо, за да има претенции и също така е достатъчно разсеяно, за да се сети за най-важните неща в последния момент, когато просто няма как да му ги осигурите…

Gallery

60 „заповеди“ за родители

This gallery contains 1 photos.

Понякога на човек му е трудно да се държи с детето си така, както си е мислел, че ще прави някога, когато сам е бил дете. По принцип съм силно скептична към всякакви правила, норми и заповеди за това, как да отглеждаме децата си, ако изглеждат общовалидни и трябва да се прилагат за всяко дете, без значение разликите помежду им.

Но ето тези 60 „заповеди“ за родители са нещо по-друго – дребни, съвсем елементарни неща в отношенията родител-дете, които са лесни, не отнемат време – и едновременно с това, са значими и важни.

Надявам се да ви допаднат.

Има още

Истината за майчинството #1

Ставате сутрин и почвате да търсите онази-любима-блуза – и я няма и няма. Хм. Както и да е, благодарение на шопинг терапията, която практикувате, в гардероба ви има избор (мек израз за голата истина, по-известна на мъжа ви като „гардеробът ти прелива по шевовете“)… Макар че все пак искахте да сложите точно онази-любима-блуза, която днес импонираше чудесно с настроението ви.

Броени минути по-късно все пак я виждате – облечена на дъщеря ви! Да, малко й виси, широка е, ръкавите са с една идея по-дълги… но общо взето ми става, обяснява тя. И виж как добре ми стои!

И докато стоите със зяпнала уста, тя изчезва заедно с блузата ви.

И с това се започва перманентното крадене от вашия гардероб: постоянно пропадат блузи, потници, тениски, чорапи… само до панталоните още не се е домогнала, понеже 30 сантиметра по-нисък ръст са си 30 сантиметра по-дълги крачоли… но като знаете, че на 13-14 години повечето девойки достигат окончателния си ръст за цял живот, сте наясно, че надежда няма, и до тях ще опре. Вие (и по-точно дрехите ви) сте обречени на постоянно използване без разрешение.

Да носи, ама поне да пере и да връща!, си казвате. Ами! Носи, лекьосва, тънките чорапи скъсва, захвърля в тайни кьошета или още по-зле – скрива, за да не видите пораженията. Идете после и търсете кой кога какво къде е носил… В най-добрия случай ще намерите подносените си дрехи, смотани мръсни над/под/в пералнята; в най-лошия ще ги откриете при Годишното Голямо Почистване наврени на невероятни места (не знаехте за тая цепка отстрани на гардероба в детската, нали? а я, колко неща е събрал, и всичките ваши!), ако изобщо ги намерите.

Да бяхте родили момче! На бас, че мъжът ви никога не би си помислил дори, че синът му може да му открадне тениската. А и да се случеше, нямаше да са вашите дрехи, така че какво да се притеснява човек…

За капак, при опита да се оплачете на майка си, вместо съчувствие получавате леко злорада усмивка с елементи на „отмъстена съм!“, която мигновено ви прехвърля с 25+ години назад във времето и ви подсеща, че всичко на тоя свят се връща…

Стиснете зъби. Спасение няма. Обясненията, молбите, виковете, нищо не дава ефект. И по-зле, вледеняващ страх се прокрадва в душата ви: идва ред на обувките ви.

#Истинатазамайчинството: дразнещият момент, в който дъщеря ви стане достатъчно голяма на ръст, за да почне да отмъква и подносва дрехите ви (даже още малко да са й халтави).


Автор: Бу, „Първите седем“ 2012, тук с допълнения

photo (cc) Dan4th

2011 в цифри

Измина още една година 🙂 За много от нас беше в някои отношения трудна, но се надявам емоционално и като преживявания за вас да е била поне толкова добра, колкото за мен.

С помощта на WordPress & moi ето каква беше 2011 за този блог и мен (текст, който щеше да види бял свят още на 2 януари, ако инцидентно спиране на тока не ме беше върнало с една публикация назад; но все пак е добре – миналата година равносметката за 2010 я написах чак февруари).

Въпреки по-рядкото публикуване, блогът е бил посетен от 260,000 човека (Впечатлена съм! Благодаря ви! Елате пак, доведете и приятели!)

Посетителите идват от Фейсбук, Бг-мамма и разбира се, през търсачките.

Най-много от вас са дошли от България, следвана от САЩ, Германия и други европейски страни, после Азия, Океания, Африка и Южна Америка. Приятно е да знам, че тук намират какво да четат и коментират и хора извън пределите на страната (въпреки че, предвид основния език на публикуване, няма да сгреша, ако смело предположа, че почти всички са българи).

Кои са посетителите като пол, възраст и интереси – по-рано през годината установихме с общи усилия. Най-чест коментатор е била hbeeva 🙂

Най-много посещения в един ден – почти 1,800 – е имал тазгодишният коледен календар, а иначе Топ 5 на най-четените постове в блога се състои почти изцяло от темите за кърмене.

Facebook страницата на Царството на Бу набира жители. Ако не сте се присъединили, сега е добър момент!

Какво още правих през 2011-та?

Нещо, за което още не съм писала, но само защото не съм намерила достатъчно време и акъл на едно място е, че участвах в курс за дули в началото на 2011-та. Това решение взех в желанието си да постигна по-добро разбиране на кърменето, чието начало се крие в раждането, както и защото вече 8 години по различни начини подкрепям и помагам на майките да постигнат целите си с кърменето и оттам също и с родителството. Курсът беше интересен, полезен и информативен. В момента работя над другите части по пътя към сертифицирането от DONA Int., а с две приятелки, които също се движат сред и грижат за бъдещи майки (едната също е дула), обмисляме идеи как да достигнем още повече бъдещи и настоящи родители в града ни.

В края на март пък Ла Лече Лига организира Първата международна конференция за кърмене в България. На нея основен лектор беше известният проф. Питър Хартман, а аз освен в екипа на организаторите, бях също и лектор по 2 важни теми – ‘Влияние на практиките по време на раждане върху кърменето’ и ‘Захранване, водено от бебето’. Надявам се интересът към планираните да се провеждат ежегодно международни конференции за кърмене да расте, а с него и ползите за новите родители.

През май за пореден път присъствах международната он-лайн конференция за лактация GOLD. Както всеки път, беше интересно и супер полезно. Със сигурност планирам и тази година да участвам, да науча повече неща и да увелича знанията и уменията си като IBCLC и Ла Лече Лига лидер. Това е една страхотна възможност за всички – професионалисти или не – които се интересуват от новости и идеи в областта на лактацията. Ако вие сте от тях, не я пропускайте!
Освен в GOLD, присъствах на още няколко уебинара за лактация & раждане – изобщо да слуша човек онлайн си е голямо удобство!

В края на м.май заедно с Госпожичка преминах във втори клас, отново 😀

В новата медия за родители Първите седем се появиха някои мои умотворения, които вероятно сте видели в блога със заглавия „7 едикакво си“. Приятно е да се случват нови и интересни неща.

През лятото ме поканиха за нов проект: да водя курсове за бъдещи и настоящи родители в Пловдив, аз приех. Училището за родители е безплатно и се случва вече шести месец – всеки вторник от 10ч. в МОЛ Пловдив. Ако планирате/ очаквате бебе, имате бебе или познавате хора, които биха се интересували, елате – няма вход и такси, отворено е за всички и ви обещавам, че ще е интересно! Темите, които се покриват там, са най-разнообразни – бременност, раждане, кърмене, първи дни и седмици с бебето, захранване, детето под и над годинка… Изобщо, елате и вижте 🙂 Ако сте от Пловдив и околността, или ако имате приятели, които да насочите – присъединете се към ФБ страницата. Програмата за училището в МОЛ Пловдив и другите събития за бъдещи и настоящи родители в града можете да следите в новия блог на пловдивската ЛЛЛ група.

През октомври Ла Лече Лига България организира отново национален семинар за родители,този път във Велинград. Прекарахме чудесно – научихме нови неща за по-добрата комуникация с децата, говорихме за нормалния и необичайния ход на кърменето, а също за захранване, танцувахме и проверихме дали топлите басейни са наистина топли. На следващите семинари тази година елате и вие 🙂 ще ви хареса.

В края на есента малко неочаквано за мен взех решение да запиша Ръкавичка на детска ясла, въпреки че уж имах други планове. Този път, водена от опита, който имах със сестра й, подходих различно и макар малко по-бавно, се получи чудесен резултат – малката свикна лесно и без драма и сега ходи на ясла с желание и интерес. Скоро ще пиша повече за това.

Заедно с другите страхотни жени в ЛЛЛ България успяхме да постигнем едно голямо желание и издадохме първото по рода си списание – безплатно издание, посветено само на кърменето, без нито една реклама на шишета и изкуствени млека вътре, насочено към бъдещи и настоящи родители и към здравните работници, които работят с тях. Можете да вземете своя брой от различните ЛЛЛ събития или от родилния дом, ако го посещавате скоро 🙂 Скоро списанието „Кърменето от А до Я“ ще излезе в електронен вид за четене/сваляне от сайта на Ла Лече Лига и започваме работа по втория брой.

В самия край на годината получих покана да стана автор в популярен и любим на много сайт за родители. Кой? Ще видите скоро.

През 2011-та започнах още няколко проекта, които обаче ще видят свят едва през тази година, така че те по право принадлежат към следващата равносметка.

п.с. вероятно впоследствие ще се сетя и ще допълня още някои събития, които са белязали картата на моята 2011-та година.
А вие? Споделете в коментарите, кое беше най-значимото събитие (или събития) във вашата 2011-та?

Днес да купя: матка под наем

Преди известно време писах текст за сурогатното майчинство Професия: Матка под наем. Сега излезе новината, че законът за сурогатното майчинство е минал първо четене.  Безкрайно ме смущава цялата формулировка, благовидно маскирана под еуфорията „да помогнем на бездетните двойки“.

Как точно ще се узакони, че сурогатни майки няма да стават жени срещу заплащане? Кой ще се погрижи търговията с плът да не вземе просто още едно измерение – продажба на самата функция на матката и женското тяло, освен в смисъла, който досега влагахме в тези думи?

Как именно ще се избегне търговията с ограничението само за две сурогатни майчинства – все едно две бременности са нещо малко? Особено при условието сурогатната майка да има вече поне едно живородено дете. Не мисля, че някой изобщо си прави илюзиите, така пламенно защитавани от депутатката Калина Крумова, че точно сурогатното майчинство щяло да реши  не само трудностите на двойки с проблемно забременяване, а и застаряването на нацията и отрицателния прираст.

Сурогатното майчинство ще стане високоплатена „професия“ – въпрос на много малко време, ако този закон се приеме. Ще реши проблемите на единици двойки с репродуктивни трудности – тези, които са най-заможни и могат да си позволят да купят нечия матка под наем за 9 месеца. Много е вероятно такива по-заможни хора да искат да подсигурят привидно най-лекия родилен изход за детето си, така че почти със сигурност ще доплащат за секцио – но хей, какво са една или две коремни операции между приятели?!

Да се сочат за пример страни като Русия, където всичко било „уредено“ е хвърляне на сериозен прах в очите. Точно в Русия и бившите републики кипи една от най-оживените търговии на матки – даже изнасят майки под наем или търсещи сурогатни майки пътуват до там, за да си наемат. И това трябва да е примерът, който да следваме?!

Надявам се, че изречението, че сурогатната майка ще ползва и една година майчинство след раждането, е просто грешка. Иначе резултатите са просто брутално предвидими. Колко му е, девет месеца да износиш едно дете, но без ангажимента да го отглеждаш и обгрижваш после,  в добавка освен парите, които ще вземеш на ръка от биологичните родители, и да ти дават една година майчинство…

Мнението ми по въпроса не се е променило особено. В книгата „Възможните майки“ участвах с два текста. По-долу е вторият от тях.

– Толкова много искам да имам дете. Искам моята плът и кръв, които не мога да износя. Защо тогава да нямам свое дете, което да бъде износено в нечия чужда утроба? То ще е мое и ще го обичам точно както бих го обичала, ако беше родено от моето тяло, ще носи моите и на мъжа ми гени и ще е наше биологично дете. Сурогатната майка ще бъде утроба под наем, въпреки че сигурно няма да имам против да присъства донякъде в живота на детето ми и след раждането му, стига да няма объркване в това, коя е същинската му майка. Искам да имам свое дете и това е един добър вариант да го постигна.

– Аз съм сурогат. Майка назаем. Матка под наем. В мен расте дете, но то не е мое. Тялото ми износва и изхранва, буквално създава почти от нищото един нов живот, но въпреки това, той не ми принадлежи. Опитвам се да мисля за него като чуждо и да не се обвързвам прекалено емоционално. Какво са девет месеца от живота на човек? Минават бързо, а и ще бъда обезщетена. Когато това дете се роди, ще отиде в други прегръдки и някой друг ще се нарича „мама”. А аз може би ще стана майка назаем/матка под наем за следваща жена и ще износя следващо бебе.

– Във всички страни в Европейския съюз комерсиалното сурогатно майчинство е забранено; само в няколко е разрешено алтруистичното сурогатство, но степента на алтруизъм е доста оспорвана. България е сред многото държави, в които е забранена всякаква форма на сурогатно майчинство. Притесненията на повечето хора са не само от морално естество; един от най-големите потенциални проблеми е, че това ще е още една ниша за експлоатация на жените, както се случва в Индия, Грузия и Украйна, страни, в които комерсиалното износване на чужди деца се разраства като успешен бизнес с голяма скорост. Жени, притиснати от семейни и социални фактори или недоимък отдават телата си под наем и са в неизгодна позиция. Искаме ли това да се случи и с нас?

– Аз съм малко бебе. Току-що се появих на този свят. Дълги месеци бях под сърцето ти, слушах как бие то в ритъм, който много ме успокоява, чувах звуците и вибрациите на гласа ти, усещах цялото ти същество. Като всяко едно новородено бебе аз имам само една нужда – да продължа да бъда в тясна близост, физическа и емоционална, с твоето тяло и с теб, моята майка, защото само теб познавам още отпреди да се родя, като такава. Твоето тяло не само ме износи и роди, сега то трябва да ми даде още нещо: майчино мляко, защото това е мое рождено право и не бива да ми бъде отнемано. За мен няма никакво значение кои са моите биологични родители. Не аз принадлежа някому. Ти си моя. Майка.

„Възможните майки“, издателство ‘Скалино’

Още по темата:

при Фата  ‘За сурогатното майчинство и истинските бебета’

7+4 скрити ползи от това да имаш деца

Забавни предимства, на които всеки родител може да се радва.

Всички сме чували, че децата носят радост, изпълват живота със смисъл, помагат на човек да има по-добро самочувствие…  Но децата са и източник на тревоги, нерви и нерядко – черни финансови дупки. И все пак, хората упорито се размножават. Защо? Ето още някои по-неочаквани ползи от децата в семейството.

  Има кой да върши дребни неща из домакинството.

„Иди, моля те, и ми донеси чаша вода/хляб/дистанционно/жива жаба…” – най-после има кого да обучите за дребните, но много досадни „иди-и-донеси” задължения в къщата! И разбира се, не оставяйте доброто дело наполовина – плавно помогнете на децата да поемат и други домакински обязаности. Колкото повече мини-куриери имате, толкова по-добре за вас.

 Имате извинение

Не ви се ходи на досадно парти? Не искате да се видите с приятелка? Не ви се върши времеемка задача? „Ах, ами аз съм с детето, знаеш, и е тооолкова трудно, сега е в този особен период…” Децата осигуряват перфектното алиби за куп неща.

 Можеш да не ядеш/да ядеш

Ако човек не обича странните кулинарни експерименти на престарялата си леля, която бърка майонеза с мумийо, винаги може да се оправдае с детето, което точно сега не трябва да яде и вие да не го дразните… (ако сте бременна – още по-добре, можете да кажете смело, че лекарят ви е забранил). И обратното, ако много ви се иска допълнително – обвинете детето, което нищо, че едва е наблизало храната, много я е харесало (ако сте бременна или кърмите се подразбира от самосебе си, че трябва да научите култовата фраза „Сега ям за двама”)

 Осигурява по-бързо преминаване на опашките

Човек и добре да живее, трябва да пазарува, а пазаруването с деца може да е едно от най-ужасните неща. Сега можете безнаказано да се възползвате от тях и наредени на километричната опашка да използвате всеки техен писък, за да отговорите с висок печален глас” „Ей сега, маме, почакай още малко, виж колко много хора има пред нас!” Освен ако магазинът не е пълен с коравосърдечни главорези, почти сигурно е, че поне един човек от опашката пред вас ще ви пусне напред, ако не и всички.

 Има някой, на когото да предадете уменията си

Да имате деца е уникалната (може би) възможност в живота ви, когато има някой, от когото сте по-умни, умели и можещи – колкото и малко активи да имате в тези категории! Нещо повече – този някой ви гледа с жадни очи и попива всяка ваша дума и жест! Не е ли страхотно да сте безрезервно приет ролеви модел за друго човешко същество поне за известно време (докато въпросното същество не навлезе в пред-пубертета и безславно се сгромолясате от родителския трон на мъдростта и респекта)?

 Има с кого да си играете

Децата са най-доброто извинение да си купите огромното Лего, за което мечтаете от вашето детство, страхотното метално влакче с истински двигател и онзи пъзел от 5,000 части. Можете да играете с детето, но не се притеснявайте да му забраните достъп до новата ви играчка, „за да не я развали” – всеки знае, че някои работи не са за деца…

 Има кой да ви напомни за важните неща в живота

Децата са неподправени и до голяма степен лишени от лукавството и негативизма, присъщи на възрастните (поне докато не ги научим иначе) – и в добавка знаят кои са истински важните неща. Позволете им да ви ги покажат. Да погледнете през техните очи може да е безкрайно освежаващо и да ви покаже съвсем различна перспектива.

добавени бонус-точки от коментари:

 Чувствате се по-млади

‘Покрай детето си отново ставам дете .Отново преживявам онези трепети от 1-вия учебен ден, 1-вото колело , детските безгрижни игри с децата. Превръщаш се в дете и за малко грижи и неволи забравяш.’

iliana_81

  Можете да развихрите шопахолизма си

‘Можем да пазаруваме куп сладки роклички, фибички и дрънкулки, които на себе си не бихме могли да сложим, а ни се иска, на дете всичко стои супер…’

 Имате оправдание за закъсненията
‘Децата са чудесно оправдание за закъсненията ми – с две малки деца, пробвайте да сте точни, по дори и да не са те винаги причината:)’

  Можете да сте анонимни мръсници*
‘Винаги имаме оправдание защо е разхвърляна къщата …детето постоянно пръска играчките, цапа и не смогвам даже да разтребя :)’

ELLIE