Tag Archives: родителство

7 причини, за да посещавате училище за родители

Знаете ли какво е училище за родители? Замисляли ли сте се някога да посещавате такова? Никога не е късно да тръгнем на училище.Честито, бременна сте! Освен да се справяте с лесните неща като да избирате име за бебето и да купувате най-сладките бебешки дрешки и принадлежности, може би се чувствате малко неуверенaи не съвсем в свои води в новата си роля на родител. Ето няколко причини да  помислите за училище за бъдещи и настоящи родители.Срещате други единомислещи хора

Бременността може да се окаже доста самотен период, особено ако първа/последна сред приятелките си чакате дете. Темите ви на разговор може доста да се различават, колкото и да обичат близките ви да обсъждат среднощни киселини и честотата на посещенията до тоалетната в деветия месец. В училището за родители е лесно: там всички се вълнуват от това, от което и вие в този момент.

Имате повод да излизате

Понякога е трудно човек да се накара да стане и да се раздвижи (това не е много изненадващо, ако обиколката и тонажът му се доближават до тези на самолетоносач), а понякога просто мързелът надделява. Добавете още един сериозен и смислен повод да излизате – всички сме наясно колко е важно човек да сменя обстановката и да трупа нови впечатления.

Осигурявате си компания за разходка с колички

Дори сега разговорите с други бъдещи родители да не са ви особено вълнуващи, мислете в перспектива – ако нямате приятелки с бебета – осигурете си нови такива. Самотните разходки в парка са интересни и приятни, но до време. Понякога човек има нужда да разнообрази ежедневието си с друга „колежка”.

Осигурявате социален кръг на детето си

Ако нямате много роднински и приятелски деца покрай себе си, може да искате да помислите в аванс с кого ще събирате детето си след раждането – за всичко от компания на пясъчника до приятелчета за рождените дни.

Споделяте опит и знания

Добре е, когато имате на кого да предадете опита и знанията, които вече сте натрупали – независимо дали защото това е третото ви дете или просто защото сте в по-напреднала бременност от останалите. В коя болница да родите, какви са минусите на епидуралната упойка, каква е тази поза за кърмене „под мишница”?… Жените са по природа социални и при общуване в група добре учат една от друга важните умения, които след това да им помогнат да се грижат за детето си. Не е ли приятно да знаете, че сте от полза и за някой друг?

Имате алиби да прокарате убежденията си сред роднини и приятели

Сега е златният ви шанс да споделите с близки и роднини нещата, които са важни за вас: от изключително кърмене и късно захранване през употреба на пелени за многократно ползване до родителски кооперативи. Може просто да заявите: „На училището ни казаха така” и, освен, ако близките ви не посещават въпросното училище заедно с вас, няма как да разберат кое са ви казали там и кое е лично ваше убеждение.

Научавате нови неща

Разбира се, вероятно това е нещото, заради което сте започнали да посещавате училището на първо място. Никой не знае всичко, а дори да знае много, тенденциите в отглеждането на децата се менят и осъвременяват постоянно. Бъдете в крак – дори наученото да не ви изненада, най-малкото е приятно човек да знае, че е прав.

автор: Бу за „Първите седем“, 2011

В Пловдив можете да посещавате безплатното училище за родители всеки вторник от 10 ч., в МОЛ Пловдив 😀

Реклами

Сутрешно

Сутрините са изпълнени със стрес за тези от нас, които са сглупили да си подадат носа в общите помещения на дома, когато е Време за Училище. Понеже съм дежурна по бебе, опитвам се обичайно патакламата да не ме включва, но понеже рядко съм достатъчно благоразумна да я проспя, често се оказвам в центъра на събитията.

Бързо, бързо, пак закъсняваме. Еееее, ОЩЕ ли не си се измила?! И защо не си облечена? Как така какво да сложиш, нали приготви дрехи вчера? Е, да си ги беше! Край, аз тръгвам, майка ти да те води на училище! Няма „тате“! Вдигнах те преди половин час, а ти още зъбите не си си измила. Не искам да вдигна бебето, искам да се избръсна! (тук вече трябва да ви е ясно, надявам се, че не аз изричам монолога) Оффф, добре! Ела, бебе, какво се смееш. ВЕДНАГА се обуй, на секундата! Не тези, другите. Защото така казвам! Абе, ходи с каквото искаш, само тръгни. Ужасно закъсняхме.

Най-после всички са готови с всичко и излизат през вратата, а във въздуха се донася първо учуден, а после приятно изненадан бебешки глас „Тати? Тати! Тати! Тати!“ Няколко секунди по-късно въпросният тати се връща леко смутен от средата на стълбището на кооперацията, сваля драпираното около кръста си бебе по пижама, за да го остави у дома, където му е мястото и отново излиза, докато аз дума не мога да кажа, свита на две от смях.

Замисляли ли сте се как дотолкова свикваме с децата като неразделна част от нас и ежедневието ни, че на моменти чак забравяме как да сме без тях?

Copyright (c) a href=’httpwww.123rf.com’123RF Stock Photos

Родителство на втора скорост

Бързо, бързо, бързо! Урокът по английски, курсовете по моделиране, не забравяй часа по плуване! Детето вече стана четири и половина и още не си го записала на пиано? Не те ли притеснява, че няма да развие заложбите си и така няма да е конкурентноспособно някой ден? Ето, виж Гошко на съседите – понеделник и сряда е на английски, вторник и четвъртък на плуване, петък ходи на солфеж, а в събота тренира бойни изкуства. Без съмнение дарбите му ще са всестранно развити. А когато порасне и стане на възраст между 25 и 38, ще може спокойно да изпадне в пълноценна криза на “средната” възраст, която няма да е никаква криза, а просто едно неизживяно детство.

Банално обяснение ли давам на всички модерни проблеми, свързващи се със стрес и емоционално претоварване? Вероятно. Но все пак, аз предпочитам да съм родител на втора скорост, вместо на пета.

Такива като мен има много – ‘безгрижни’ и ‘безотговорни’ родители, които предпочитат детето им да бъде, ами, дете, а не дребна възрастна леличка, която ходи в първи клас.

Защо някой съзнателно ще рискува да подкопае шансовете на детето си да израсне като всестранно развита човешка единица, която умее много неща, от оперно пеене до игра на голф? Оказва се, че изследванията са на друго мнение: ревю от Томас Кейн показва, че тестовете на децата, посещавали такива активности в течение на година, не се повлияват съществено. Е, питам ви, защо тогава да губя моето време и това на децата си, като ги товаря с толкова неща, вместо просто да ги пусна да потичат в парка? Ако наистина допълнителното физическо и умствено натоварване не прави от децата ни бъдещи гении, нужно ли е да ги притискаме все повече и повече и да искаме да постигат нови, по-добри, по-високи резултати постоянно?

Светът ни е ужасно забързан. Искам да отслабна, веднага. Искам да проговоря чужд език, с минимални усилия и в най-кратък срок. Искам да намеря идеалния партньор, сега. Искам да се издигна в кариерата без да чакам. Искам, искам, искам… всичко – за вчера.

Този модел на поведение предаваме и на децата си. Искам нова играчка, сега. Искам да отидем на море, веднага. Искам да се науча да карам ролери – днес. Искам, искам, искам… всичко! Не може да не сте забелязали колко по-консуматорски настроени са днешните деца. Затрупани от играчки, които да ги накарат да се занимават повече сами и да отнемат по-малко време на родителите, които са твърде заети, за да се включат в игра. Залепени пред екраните на телевизори и компютри, където биват засипвани с реклами на най-новите, най-страхотните играчки, които, мамо, ама наистина много искам, толкова са хубави, купи ми ги, моля те, а после отлежават с месеци и години по шкафовете, докато не ги засилите към боклука с яд, ей, колко играчки има и пак ми седи на главата, а ние едно време имахме толкова малко играчки и си играехме така добре!

Разбира се, всяка крушка си има опашка. Така, както децата се поддават на рекламни послания, се поддават и възрастните, колкото и да се самоубеждават, че на тях тия не им минават. Така в домът ви заедно с новороденото бебе влиза малка плюшена овца, която издава четири природни звука, сред които биенето на майчиното сърце, за да успокои бебето и да му помогне да спи само – защото кой би предположил, че преди изобретяването на плюшените овце е било достатъчно да майката да гушне бебето си и то да чува биенето на нейното сърце, какъвто всъщност е замисълът на природата за неговото оцеляване и оптимално развитие?

Така в семействата се заселват най-страхотните играчки, често – на цели свързани серии, които също да закупите, развиващи логическата мисъл и координация на детето  (е, малко солено лягат, но за детето сме готови на всичко!);  същите тези страхотни играчки са с ограничен набор предварително зададени функции и програми, които може да развиват някои умения, но никак не способстват за развитието на въображението и живия ум на растящото дете. Естествената склонност на детето е да си измисля и да създава света около себе си – то може без всякакви скъпи играчки да се забавлява с прости предмети и неща и така да си прави най-веселите игри, защото те излизат от неговото въображение, а не са предварително определени от друг. Не казвам, разбира се, да не купуваме на децата играчки. Аз самата също купувам, включително от тези специалните, развиващите. А после седя и гледам умно как детето ми, очевидно по-интелигентно от мен, зарязва обучаващия лаптоп, който говори на три езика, строява празни пластмасови шишета и в продължение на час играе съсредоточено и весело (като пътьом измисля нов език, който само тя и шишетата говорят). Дали точно в липсата на много играчи се се крие причината за нашите весели игри едно време – защото нямахме толкова вещи, но въображението ни работеше активно?

Сега имаме вече няколко поколения деца, отглеждани от телевизорите, вечната и достъпна бавачка, която е винаги насреща и услужливо ‘занимава’ децата, докато ние сме заети. Следва я неотлъчно следващия най-добър приятел на детето – домашният компютър. Покрай другото, агресивно им биват предлагани всякакви нечувани и свръхнеобходими и играчки, но в крайна сметка – получаваме деца, които са толкова свикнали някой или нешо да ги занимава с готови забавления, че оставени на себе си, не знаят какво да правят, бързо им доскучава и просто не умеят да играят. Какво ли ще стане, ако нямахме телевизори и компютри? Дали децата ни ще растат по-будни, живи и активни, когато бъдат принудени да използват въображението си, за да си осигурят забавлението сами?

‘Ще запишеш ли дъщеря си на тенис’, ме попита една позната. Не, казах, мисля, че не й е време още. ‘О, тенисът е много аристократичен спорт!’, хвали го познатата ми. ‘В него се движат определени кръгове хора. Ето, на едикоиси дъщерята играеше тенис и се запозна и се ожени за културното аташе на Франция!’ Изумявам се – затова ли да я запиша на тенис, питам, за да й осигуря добър брак след двадесет години?! Нямам предвид да зарежем децата си и да не се стараем да поощрим и развием заложбите им, разбира се, това би било глупаво. Но какво ще стане, ако вместо да затрупваме детето с нови и нови активности, каквито ние сме сметнали, че могат да са му нужни в бъдеще, не заложим на неща, които наистина ги интересуват и които могат да се учат и под формата на игра? Наистина, не е толкова страшно човек да поиграе с децата, а за тях е страшно приятно да правят нещо заедно с родителите си.

Да бъдеш родител на втора скорост не означава да не ти пука за децата ти, нито пък че си се предал и не искаш да се занимаваш с тях (и предполагаемо, да ги правиш усъвършенствани твои копия). Напротив – това значи родителят просто да не се впряга излишно, да не се пренавива в старанието си да ги възпита по възможно най-страхотния, успешен и безотказен начин. Значи просто да се отпусне и да се наслаждава на живота, заедно с децата. Да им даде свобода да изследват, да правят неща, да откриват света със свой собствен темп и по свой начин – докато самия родител също има време за себе си, защото и възрастните имат нужда да откриват и опознават света, редом до децата.

Има толкова много неща, които човек може да прави по лесния начин – и много от тях са достъпни, лесни и не на последно място – безплатни. Да направи разходка в природата, или в парка, или – в задния си двор. Да организира специална експедиция, ако не за откриване на Северния полюс, то за нещо не по-малко значимо, например за кестени през есента. Да напали лагерен огън (желателно на място, предназначено за това). Да нощува на палатка, даже ако палатката е разпъната чисто и просто на терасата. Вместо да пусне поредното детско на детето, да седне и да гледа заедно с него, като по този начин даде нов поглед и коментар върху излъчваната програма, както и, разбира се, просто усещането за съпричастност и правене на нещо заедно. И още, и още… има стотици начини да се забавляваме с децата си, докато едновременно с това ги възпитаваме и учим.

И не, ‘нямам време’ не може да е извинение. Ако сега няма време, кога? Когато децата наистина престанат да са деца, ние се пенсионираме и внезапно започнем да разполагаме с безкрайни свободни часове всеки ден? Не е ли по-лесно и по-благотворно за всички, ако вместо това отделяме всеки ден по малко от това скъпоценно наше време, за да го дадем там, където най-много има нужда – в повече внимание и грижа за децата ни?

Дали превключването на втора скорост не само по отношение на родителския ни стил, но и цялостния ни начин на живот, няма да се отрази внезапно добре на всички ни? Ако вместо постоянно забързаното си ежедневие допуснем луксът на нищоправенето поне от време на време, редуващ се с радостта от времето, посветено на каузата „и аз съм човек”? Дали няма да е полезно и за нас да спрем телевизорите, да изключим компютрите и телефоните си, да хванем домочадието за ръка и да избягаме поне за малко от високите изисквания на тъй наречената цивилизация?

Докато пиша това, се сещам как вчера с голямото дете си направихме заешки уши от картон, нарисувахме си заешки муцуни и изтърчахме на улицата с писъци ‘Откриха сезона, откриха сезона!’, следвани от баща ми с ловджийска шапка и незаредена въздушна пушка. Дали съседите са помислили, че това е странно? Вероятно. Дали се забавлявахме много и от душа? Можете да се обзаложите.

Искрено ваша,

Бу, за сп. ‘Жената Днес’, 2010

Майчинство чрез кърмене

На 25.09. Горичка организира първи по рода си форум Родителство. На него различни лектори говориха по най-разни теми, свързани с децата и родителството. За мен беше удоволствие и чест да ме поканят също да бъда един от лекторите – имах свобода да избера на каква тема да говоря, но предпочетох да се придържам към това, което исках най-вече да кажа, а именно повече за майчинството чрез кърмене 🙂 По-долу е видеото от моята презентация.

Това, което не е на видеото, са последващите въпроси от публиката. Повечето бяха за кърмене, но един беше особено важен, излязъл от контекста на презентацията:  кога всъщност ролята на бащата става важна? Мисля, че ме попита Маги. За мен е от значение да кажа тук това, което й отговорих на сцената на форума: ролята на бащата не е преставала да е важна, нито за момент. Той е човек от изключително голямо значение в живота на бебето. През първите години обаче чисто физически и психически майката е тази, която е най-важна за бебето. Затова бащата като никой друг може да направи нещо специално: да се грижи за жена си, за да може тя да се грижи за тяхното дете.

Останалите презентации от форума можете да видите тук.

Лично аз много харесах презентациите на Жюстин Томс, както и на Милена Ленева, Иван Игов и Марин Бодаков, защото са по теми, които точно в момента ме вълнуват; всички останали презентатори бяха също много интересни и предполагам, ще ви е много приятно да видите презентациите им на канала на Горичка във Вимео (първите 4, сред които горната, са вече качени, другите следват през няколко дена).

На 27 ноември ще се проведе вторият форум на Горичка, „Храна“.

Ако ви е интересно, можете да свалите цялата презентация ‘Майчинство чрез кърмене’ тук: Gorichka_LLL.

Отглеждане на кърмачето и малкото дете

Тези дни ми попадна книга ‘Отглеждане на кърмачето и малкото дете’, издадена през 1970г. Разгледах я с интерес – за моя изненада се оказа, че в нея има цели пасажи доста адекватни съвети за кърмене… Преписвам ги, както и други неща, които имат връзка според мен. Разбира се, далеч не всичко е в крак с добрите практики за кърмене – частите за захранване са си  направо зле от днешна гледна точка. Затова тук събирам само нещата, с които съм съгласна и които отговарят на съвременните проучвания и доказателства, т.е. по мое усмотрение прескачам части от текста 🙂 Към някои пасажи от интерес нанасям пояснителни бележки. Вижда се веднага, че въпреки че е писана във време, когато „българската школа в храненето на кърмачето” вече е била повсевместна, това са били все още времена, в които майките масово са кърмели децата си и това е бил почти единственият приемлив вариант за хранене на бебетата.

ЕСТЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ

Няма по-добра храна за детето през първите 6 месеца след раждането му от майчиното мляко. Всички опити да се намери пълноценен заместител на майчиното мляко са останали безуспешни досега. Затова към подмяна на майчино мляко трябва да се пристъпва само в краен случай, като са изчерпани всички възможности. Търсим ли упорито обаче майчино мляко, винаги ще намерим. У нас нашироко се изграждат пунктове за събиране на майчино мляко. Такива има в София и в почти всички градове на страната. (сега има само една Банка за майчина кърма, б.моя) Освен това при добре проведена разяснителна работа в родилните домове винаги се намират майки, които имат мляко в излишък и които биха дали на лишените по една или друга причина от него деца. (през 70-те, ако не и преди и след това, престоят в родилния дом е бил по 7-14 дена, т.е. достатъчно време за установяване на добра лактация. б.моя) Разбира се, че за да бъде използвано млякото на една майка за хранене на чуждо кърмаче, е необходимо тя да бъде изследвана за установяване на здравословното й състояние. Необходимо е също така и нейното собствено дете да бъде поставено под постоянно наблюдение и контрол от страна на детската консултация, която да следи то да бъде добре хранено.

Млекосъбирателните пунктове у нас се изграждат към детските болници и отделения, домовете за майката и детето, детските млечни кухни – към консултациите. Нуждаещите се новородени и болни деца получават от това майчино мляко по предписание на лекар в болницата или консултацията. […]

В малките градове и села, в които още няма създадени млекосъбирателни пунктове, винаги може да се намери кърмачка с изобилно мляко, която срещу заплащане или даже без такова е готова да дава излишното си мляко, за да спаси живота на едно дете. Българските майки са известни с голяма млечност и у нас доскоро въобще не беше познато и не се прилагаше изкуственото хранене. При правилно хранене и нормални условия на живот и при спазване на определен режим, препоръчан от детския лекар, болшинството майки са в състояние да осигурят необходимата кърма за децата си. Пълна липса на майчино мляко на практика не съществува. Средното дневно майчино мляко, което отделя една здрава жена, е между 1 и 1 ½ литра. В някои случаи то може да достигне и до 2-3 литра. От това става ясно, че не са рядко майките, които без никаква опасност за своето дете и за своето си здраве могат да кърмят още едно дете или да дават по ½-1 л мляко дневно в млекосъбирателния пункт.

Лактацията (отделянето на млякото) започва в първите дни след раждането на детето. В началото млякото е в съвсем малко количество и постоянно се увеличава според нарастващите нужди на детето. Много важно условие за правилното изхранване на детето е правилното и достатъчното му кърмене още от първите дни и седмици след раждането му. Това е най-сигурният начин да се преидизвика достатъчно и равномерно отделяне на мляко у майката. Много често поради неопитност на майката, особено при първораждаща, или поради слабост и сънливост на детето това време се пропуска, млечната секреция не се увеличава, а се задържа на първоначално ниво до края на лактационния период и даже намалява. (Съвременните проучвания потвърждават това, днес известно като Теория за пролактиновите рецептори, а именно, ако липсва достатъчно стимулация на лактацията през първите седмици, броят рецептори може да не се увеличи и така да не се увеличи продукцията на кърма в бъдеще. Б.моя)

По състоянието и вида на гърдите трудно може да се прецени количеството мляко, което те ще отделят. Големите твърди гърди често дават по-малко мляко от меките със средна големина. Изтичането на млякото от гърдата не е доказателство за изобилна лактация. Често млякото изтича от гърдата не поради излишък, а поради слабост на сфинктерите, т.е. на кръглите мускулчета около млечните каналчета.(Всъщност има връзка с рефлексът за изхвърляне на кърмата,който не може да се контролира съзнателно, въпреки че наистина няма връзка с количеството кърма, която майката прави, б.моя). За да се установи точно количеството мляко, което получава кърмачето, то трябва да се претегли преди и след кърмене. Детето се претегля, както е повито. Разликата в теглото преди кърменето и след него показва количеството мляко, което детето е изсукало. Еднократното определяне на приетото количество мляко не е достатъчно, за да се реши въпросът, дали майката има достатъчно кърма или не. Детето може да изсуче веднъж повече, друг път по-малко, а тъй като е необходимо да се установи дневното количество мляко, претеглянето трябва да се прави в продължение на няколко дни в различни часове за кърмене. […] Най-сигурно може да се провери обаче дали детето приема достатъчно кърма, като се следи редовно теглото му. Ако кърмачето наддава редовно и достатъчно на тегло, това е сигурно указание, че то приема необходимото количество кърма. Недостатъчното наддаване на тегло обаче не винаги е резултат от недостиг на майчино мляко. То може да се дължи на някакво заболяване. Ето защо детето трябва редовно да бъде под контрола на лекаря от детската консултация.

КАКВИ МЕРКИ ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕ МАЙКАТА ЗА
УВЕЛИЧАВАНЕ НА МЛЯКОТО СИ

Майката кърмачка трябва да получава пълноценна и разнообразна храна, която да съответства на нейния навик и вкус. Тя трябва да консумира достатъчно мляко, млечни продукти, месо, плодове, зеленчуци, ядки (бадеми, орехи, фъстъци). Трябва да избягва много сухата, лютивата и солената храна. Калорийното съдържание на храната за кърмачката трябва да се увеличи със 700 до 1000 калории дневно (т.е. с около 1/3 от необходимия дневен калораж за възрастен човек), а течностите – с около 1 литър (днес се знае, че калорийните нужди на кърмачката се повишават не толкова много и тя има нужда от допълнителни 300-500 калории дневно, б.моя). […]

Майката кърмачка не трябва да преяжда, тъй като това може да предизвика стомашно-чревно разстройство и да се отрази неблагоприятно върху лактацията й. На кърмачките се забраняват всякакви алкохолни напитки, защото алкохолът преминава в кърмата и уврежда детето.

Майката трябва да продължи да води обикновения живот, на който тя е свикнала, като се предпазва обаче от преумора и нервни напрежения. Храненето трябва да става в определени часове. Особено е необходимо да бъде на чист въздух колкото може повече часове, да спи не по-малко от 8-9 часа на денонощието и да прави редовно леки физически упражнения. […]

След изтичане на отпуската по майчинство заетата в производството майка може да продължи обикновената си работа. Кодексът на труда й дава възможност да съчетае майчинството с обществените си задължения. За да може да продължи кърменето на детето, майката кърмачка има право да прекъсва работния си ден на два пъти за по 1 час. Двата часа могат да се използват на два пъти, когато майката работи близо до жилището си, или наведнъж, ако работи далеч. В такъв случай преди да тръгне за работа, тя може да нахрани детето си от едната гърда, а от другата да изцеди млякото, което, оставено на студено, да се запази за следващото хранене в нейно отсъствие. По Кодекса на труда майката кърмачка се освобождава също от тежък и нощен труд. Всичките тези привилегии целят гарантиране на естественото хранене, което е от извънредно голямо начение за здравето и правилното развитие на детето през ранната възраст. (Преди средата на 70-те години на миналия век отпускът по майчинство е бил няколко месеца; след това става 2 години платен отпуск и една – неплатен; правата на кърмачките по Кодекса на труда са същите и днес, б.моя).

Най-голямо значение за предизвикването и поддържането на млечната секреция на необходимото ниво има редовното слагане детето на гърдата и пълното й изпразване. Колкото повече мляко изсуква детето, толкова повече отделя майката. Поради това детето трябва да се слага още от първите дни редовно на гърдата, да се следи и да му се помага да бозае добре и да изсуква гърдата докрай. […] …а при недостиг на кърма редовното й изцеждане стимулира млечната секреция. Изцеденото мляко се додава с лъжичка на детето.

КАК ТРЯБВА ДА СТАВА КЪРМЕНЕТО

[…] Когато майката е заела неправилно положение при кърменето, тя бързо се уморява, получава болки в кръста и гърба, а това се отразява неблагоприятно и върху самото кърмене.

Кърмене в лежащо положение се препоръчва в първите дни след раждането или при заболяване, оринуждаващо майката да лежи. В тези случаи детето се слага до майката; тя леко се обръща към него, като гърбът и главичката му лежат на ръката й, съответстваща на гърдата, от която ще кърми.

Необходимо е детето да обхване с устата си не само зърното, но и цялото пигментирано кръгче около него. По звука, който издава детето при бозаенето, се познава дали то действително гълта мляко или само въздух. […]

следва продължение

Откъси от ‘Отглеждане на кърмачето и малкото дете’, VIII преработено издание, София 1970, Медицина и физкултура
Автор: Л. Рачев I О. Каменова, Ж. Желев, Л. Бойдашева, М. Чернева

Изображение: корицата на изданието от 1963, взета без разрешение от knigite.eu, докато снимам правилната корица

6-годишно чудо

Оставям Мая при нашите за през деня, докато аз правя разни неща, и давам обичайните напътствия – а именно, да слуша и да не прави бели. Отивам да я взема в късния следобед и ми казват, че е била много послушна, само не е спала – лежала 2 часа, стискала очите, но не спала. Почвам да й чета морал (тя е от тези, които наистина имат нужда да спят, или се вкисват преди времето за Сънчо), и нареждам, нареждам… Мая в един момент ме прекъсва и казва леко, „Дай да оставим миналото настрана!“
Естествено, от хълцане и хилене поуката изхвърчава незабелязана…

***

Късно вечерта седя пред компютъра и бързам да допиша нещо, за да сложа детето (и себе си) да спи. Тя търчи напред-назад по гащи и се забавлява както намери за добре, докато аз не мога да й обърна внимание. По някое време идва и ме пита:
„Какво ще стане, ако някой много глупав човек се намаже с лепило? То ще се измие ли?“
Казвам, „Ами зависи от лепилото.“
Тя показва лепилото си стик и аз съм честна: „Вероятно ще се измие. Все пак не се мажи, ако обичаш“
Тя изчезва, а аз продължавам да се трудя. Минава време… и време… по едно време ми прави впечатление, че не се чува нито звук – необичайна тишина (всеки, който има деца, знае какво значи това обикновено). Обръщам се да видя какво става и какво съглеждам:
Младата госпожица си нарязала ленти от хартия, намазала ги с лепилото, шляпва ги на краката си и хоп! ги дърпа… Оцъклям се и с треперещ от смях глас я питам какво прави. Ами, така показали по рекламата, уведомява ме тя. Мишниците вече си ги била обезкосмила с този метод (забележката ми, че няма никакви косми, не я впечатли никак).

Сред смях разказвам после на бабите й за най-новото изобретение. Майка ми нещо недочу, та Мая отчетливо и изключително убедително й обясни как се прави. Просветлявам и вас. „Режеш лентички от хартия, мажеш с лепило, поставяш внимателно и хубаво натискаш, а после рязко! дръпваш.“

***

Няколко седмици след като съм й казала, че чакам бебе, вървим след градина и си говорим. (Тук да отбележа, че по въпросите за бебетата, правенето и раждането им винаги съм отговаряла честно, но съобразено с възрастта й и без излишни детайли – само каквото пита, поднесено подходящо).
– Вие с тати секс ли сте правили, за да имаш сега бебе?
– Да, всички хора са се появили така (и се опитвам да не се дразня на най-последната градинска мода да се хилят на новото словосъчетание „Правиш секс, кикики“, колкото и да съм се опитвала да науча, че тялото не е нещо срамно, нито пък са интимните отношения, съответно).
– Ама как го направихте?
– Казвала съм ти. Знаеш, че бащите имат пишки – също като момченцата. И когато родителите искат да имат бебе, таткото слага семенцето (знае ‘сперматозоид’, но е трудна дума) в корема на майката. Там то опложда малкото яйце, което майката има и така се създава бебето.
– Ама вие голи ли бяхте?
– Да. Това не е нещо срамно (добавям, защото тя е получила нов пристъп на кикот).
– А през нощта ли го правихте?
– Да.
– А аз къде бях? Спях ли по това време?
– Спеше, да.
– Ееее – извива искрено разочаровано тя – защо не ме викнахте?! Аз толкова исках да видя как правите бебето!

***

Моето чудо Мая днес стана на 6 години 🙂

… и разбира се, тортата – много вкусна и свърши бързо!
(мое производство, Георги Димитров, първи коридор!)


Митове за майчинството

Мислите, че другите майки никога не са се чувствали по начина, по който и вие?

Всяко момиченце израства с идеята, че да си майка е нещо хубаво. Идеята се загнездва в главите ни от най-ранна възраст – колко е хубаво да си майка, колко е прекрасно да имаш деца, каква радост е всеки един момент, прекаран с тях (въпреки че здравият разум и личният ни опит като деца с нашите майки би следвало да показва друго!) Това е моментът, който повечето от нас очакват с нетърпение – кога ще съм голяма, да бъда мама, да се грижа за децата си и да изпитам това най-голямо удоволствие…

Неусетно игрите на мама и татко прерастват в игри на чичо доктор, а след това някак забравяме за идеите на майчинството, докато един ден не се окажем, планирано или не, бременни. Тогава, в тези девет месеца очакване, всички тези позабравени идеи от детските години възкръсват с пълна сила. Неочаквано, но – четенето на т.нар. специализирана литература, а именно бебешки списания и книги за родители, допринася за утежняването на нереалистичните очаквания, които повечето от нас създават през месеците на бременността, за да се срутим после от свръх-високият пиедестал на майчинството, на който сами сме се поставили, със страшна сила и разочарование.

Позитивните, възхитителни, прекрасни образи на усмихнати майки със засмяни бебета ни заливат отвсякъде. Обсипани сме със съвети как е най-добре да се справим с всеки един аспект от живота ни с новия член на семейството. Имиджът на идеалната майка е ясно очертан – и всяка от нас подсъзнателно смята, че това е минимумът, към който трябва да се стреми и да достигне. Ами ако ние не се чувстваме така? Ако не умеем да се справяме така добре с дадена ситуация? Ако не се чувстваме по начина, по който се предполага всяка нова майка да се чувства? Отговорът е ясен: може би не сме толкова добри майки. Но дали това наистина е така?

Някои от най-често срещаните митове за майчинството са карали почти всяка нова майка да се чувства отчаяна от себе си и несъвършенствата си в новата си роля – но изненадващо, това наистина се случва с почти всяка нова майка. Иначе казано – ако е толкова често срещано, дали е вярно и дали изобщо имаме причина да се съмняваме в способностите си?

Мит 1: Веднага, щом видите новороденото бебе, ще го заобичате.

Истината е, че има много, наистина много жени, на които им отнема седмици и месеци, докато започнат да чувстват онази особена връзка с детето си. Да, има много майки, които наистина заобичват веднага бебетата си и се чувстват тясно свързани с тях – но обратното е също толкова често срещано. Най-малкото, новият човек е практически непознат за вас, въпреки деветте месеца, които е прекарал в утробата ви. Тепърва предстоят много часове, дни и седмици на опознаване, свикване един с друг и постепенно нагаждане – а доизграждането на специалната връзка родител-дете продължава с години напред. Това, да не изпиташ мигновена любов към бебето си, не значи, че не си добър родител или няма да го обичаш занапред.

Мит 2: Щом бебето се появи на бял свят, майчинските ви чувства и умения ще разцъфтят за секунди.

Също толкова много жени с изненада установяват, че изобщо не се чувстват готови да поемат веднага и изцяло отговорността за ново бебе, въпреки че са му дали живот и всички очакват от тях да могат да се справят с всяка подробност от обгрижването му.

Далеч съм от мисълта, че бабите трябва да се грижат за бебето, защото са отгледали еди-колко-си-деца, докато майка му се почувства готова да го прави сама, но все пак – както с всяко ново нещо, грижите за бебето могат да искат от нас време и търпение, докато се научим, свикнем и започнем да ги правим с рутина и опит.

И докато има жени, които са родени таланти и още от първия ден знаят точно защо плаче бебето им и предугаждат всяко негово желание, то на повечето им трябва време, от дни до месеци, за да се научат да разчитат сигналите, които получават от детето си и да могат да реагират съответно.

Мит 3: Майчинството с малко бебе е най-щастливият период от живота ви.

Няма никакъв спор, че да имаш бебе обичайно значи много и прекрасни, несравними с нищо мигове на чиста радост и голямо удовлетворение. Но от друга страна, да не се лъжем – да имаш бебе означава да си на разположение 24 часа в денонощието, без фиксирано работно време, най-често – без подготовка за новата работа, с ограничени социални контакти и без възможност за оттегляне.

Иначе казано – да си с малко бебе е много щастлив период – понякога. През останалото време на почти всяка нова майка й минават съвсем други мисли през главата и никой не може да я накара да се почувства щастлива от това, че за пети път днес сменя оповръщана блузка, чисти пюре от стената – отново, събужда се три пъти през нощта, цял ден не е водила смислен разговор с повече от двусрични думи с друг възрастен, няма време за нормален, дълъг и спокоен душ и все още не влиза в старите си дрехи, въпреки че е на старите си килограми. Да обичаш бебето си не означава непременно да обичаш и всички останали неща, които често вървят в комплекта.

Мит 4: Ако ви липсва предишния ви живот, нещо в майчинските ви чувства куца

Не знам защо, но често от новите майки се очаква да отрекат старото си ‘аз’ и с две ръце да прегърнат мисълта за майчинството, без да поглеждат назад. И докато това, да имаш бебе, може наистина да носи много позитивни чувства и удовлетворение, то къде точно пише, че човек не може да харесва и стария си живот, дори вече да е минало?

Често забравяме, че да имаме нов член на семейството означава, че се сдобиваме с изцяло нов живот – буквално. Няма я предишната свобода да разполагаш със себе си и времето си, както сметнеш за добре, да поемаш ангажименти в последната минута или според настроението си да се отдадеш на цял следобед мързелуване или бясно ходене напред-назад. Вместо това дневното ни разписание е съобразено с това на бебето, защото нещастно бебе значи, че цялото семейство ще е нещастно; повечето неща, свързани с излизане, изискват планиране с точността на военна операция (поне първите месеци), а просто да грабнеш себе си и бебето и да хукнеш накъдето ти скимне, граничи почти с научна фантастика.

И въпреки че всички тези неща важат най-вече за началото на живота с ново бебе и общо взето с времето повечето от нас успяват в една или друга степен да наместят разнородните си задължения така, че да постигнат баланс и хармония, мисълта за миналите дни, която често носи и малко тъга по независимостта ни, не е нищо необичайно или лошо и определено не значи, че това, да ти липсва „едно време”, е равносилно на това, да не обичаш детето си. Напротив – понякога това дори помага да оценим новото си положение и новите хора, в които сме се превърнали, и това е хубаво.

Мит 5: Да си майка е всичко, от което имаш нужда, за да се чувстваш пълноценна

Вече сте станали майки? Е, единственото, което трябва да правите, е да жонглирате с около сто нови неща в ежедневието си, сред които благоденствието на наследника, домакинската работа и щастието на половинката; това по дефиниция трябва да е достатъчно, за да ви накара да се чувствате добре, без значение собствените ви нужди, които са пренебрежими на фона на новия ви живот… или не? Не. Това, че имате и нова роля в живота си, която вероятно ще е основна и най-важна за доста време напред, не я прави единствена такава.

За вас не знам, но за мен поне животът не свършва с това, че си станала майка. Последното е прекрасно – не бих го заменила за нищо на света! – но, обективно погледнато, има още куп други неща, които човек би могъл да направи в живота си в допълнение. Въпреки силната нужда, която детето има от майка си през първите години, а и след това, майката продължава да е личност със своите нужди и потребности, радости и грижи, мечти и постижения. И да обръща внимание и на себе си е начинът да остане пълноценна, балансирана и хармонична – такава, каквато е нужна и на детето си.

Автор: Бу, сп. По-здрави 2009

Help needed! Търси се помощ! :)

Приятели, ударете едно рамо за добра кауза – регистрирайте се (15 секунди) и гласувайте (1 секунда) за тази презентация, която може да спечели приз, който да отиде в помощ на българските майки и бащи, като насърчи наличието на повече информация и избор за кърмене, захранване и родителски грижи, свързани с тях 🙂

Регистриране и вот от този линк

Бързо, лесно, а може да е от голяма полза! 😀

Можете да споделите с приятели, да публикувате в блога си (Blogger и WordPress ги изважда автоматично), Twitter, Facebook, MySpace, Yahoo, LiveJournal, Multiply и други 🙂

Ти! Днес беше ли супер-майка?

Чета една интересна статия от NYTimes и си мисля неща, които ми се въртят често в главата през последните, хм, 5,5 години.

Колко трудно може да е да си родител, ако се опитваш да се придържаш към даден „стил”, особено ако не го правиш инстинктивно – а последното най-често е напълно неосъзнато. Ако всички около теб го правят, хей, ти с нещо по-лоша ли си от тях или може би (ужасна мисъл!) не искаш най-доброто за детето си? Не, разбира се, това би било засрамващо. Така че, стискаш зъби и опъваш – отново – за да достигнеш желания стандарт и да можеш спокойно, леко небрежно да се включиш например в разговорите за графика на детето за занимания след градина.

И това някак изглежда нормално – всички родители наоколо правят тези неща, изхождайки от презумпцията, че цялостното развитие на детето ще се повлияе положително от всички тези занимания, които да усъвършенстват тялото и духа му. Но къде минава тънката граница между благополучието на детето и тихата лудост, в която човек може да изпадне, ако невнимателно попадне в капана на „колкото повече, толкова по-добре (за отрочето)”? Кога точно от занимание с чужд език – безспорно полезно – човек се хваща да обяснява между другото на познати, които кимат в съгласен унисон (вероятно защото правят същото) „Да, да, разбира се – понеделник и сряда е на английски, вторник и четвъртък е на плуване, в петък на езда, в събота репетира детският хор, в неделята почива, защото все пак й трябва време да поупражнява пианото, нали баба й я учи да свири вечер”?

4437837_blog

Какво помним ние от детството си? Ходехме на градина или на училище, а после по цели часове играехме навън, докато един по един не ни привикваха през балкона гласове на майки и баби, или пък „семейната свирка” не прозвучеше, за да сложи край (Маааамооооо, само още пет минути!) Единици от нас ходеха на солфеж или спорт, значително по-рядко – на чужд език. И това беше нормално и – да не повярваш – станахме нормални, интелигентни хора, изживели пълноценно и щастливо детство.

Какво става сега? Още докато е бременна, майката пуска Моцарт и Бах със специални слушалки, окачени на корема – за да разпознава после бебето определени ритми и да се успокоява. Бащата прекарва часове с устни, допрени до корема на жена си, за да говори на нероденото и то да свикне с гласа му (защото, ъ, иначе няма да свикне и някой ден ще му вика ‘чичо’?!) Бебето бива записвано на английски от 3 (да, три) месеца – по новия, но всъщност доказан от десетилетия (?!), супер-прекрасен-и-ефикасен метод, който ще му позволи да проговори свободно на три езика след броени месеци. На шест месеца родителите вече разтревожено обикалят басейните и търсят перфектния бебешки такъв, в който отрочето да започне да плува – това подобрява физическото развитие, извисява духа и други разни екстри. На 2 години вече взима уроци по музика, на 3 – започва да спортува, на 4…

Къде остава възможността на детето да бъде, ами, дете? Да има време за игра – каквато то поиска, с когото и където желае, а не специално организирани от родителите му занимания с подходящи другарчета на предварително определена тема (за да ги разнообразят и развият заложбите им максимално, защото кой знае иначе как ще си губят времето с несмислени игри)?

Като че ли някакъв повсевместен страх е обзел родителите, че ако не се опитат да запълнят максимално много програмата на детето си с отбрани дейности, то ще израсте някак несъвършено, нещо ще му липсва – пък и, да си го кажем пак, ако всички наоколо го правят, на човек не му се иска да изглежда незагрижен или лош родител, който по някаква неразбираема причина отказва да даде най-добрият-възможен-старт в живота на наследника си…

Това, което по-рано е било лесно и просто – раждаш дете, грижиш се за него, възпитаваш го да израсте нормален човек, днес – иска внимателно вглеждане в нужди, дарби и желания и задължителната „правилна“ реакция, често пъти въпреки тях, за негово бъдещо добро; четене на дебели книги, които да ти обяснят как точно трябва да си гледаш детето, за да не сгрешиш някъде по пътя; нужно е да влагаш време, средства и усилия във всякакви допълнителни занимания, за да развиеш евентуалните му заложби максимално, а в най-лошия случай – поне да го направиш всестранно развита личност, която да отличава Бросар от Бьом на първите три такта и да владее най-малко три езика до десетата си годишнина…

Дали наистина родителството е предвидено да е толкова сложно? Лоши родители ли ще сме, ако чисто и просто не пренатягаме нещата, а вместо това вземем, че си гледаме децата така, както са отгледали и възпитали нас? С грижа и обич, но не непременно с дебела книга под мишница, която да ти каже какво да очакваш от 0 до 18, без тотално вманиачаване по детето, често съчетано със забравяне на собствената идентичност и нужди?

Като че ли все повече хора се ориентират към един по-спокоен, по-неинтензивен, по-лежерен родителски „стил”, доколкото последната дума е правилна. Децата имат време да са просто деца, а родителите, освен да се вторачват постоянно в наследниците си, имат време и желание да обърнат внимание и на себе си (което според мен е просто проява на здрав разум – ако постоянно търчиш да се грижиш за детето си, кога ще имаш време за себе си?)

Освен да почакаме още 20-25 години и да видим какво ще излезе от тази работа.

Мило дневниче…

3 години
Мило дневниче,
мама пак фучи, че ще закъснеем за градина. Скоростно ме облича, измива и казва, че за ресане няма време (нима ще позволи да ме видят рошава?!) и изхвърчаваме навън. Градината е на другия край на града, защото мама каза, че едва там е намерила място за мен, и пътуването е дълго. Тичаме за здраве, докато хванем автобуса. На кръстовището до блока ни поглеждаме заедно наляво – там има масички и столчета и големите пият кафе. Ако големите пият кафе, децата могат да си играят на люлките и пързалките, иначе от кафенето не позволяват. Мама казва, че едно време си е играела всеки ден на люлките и пързалките, защото това по-рано била нейната детска градина.

4 години
Мило дневниче,
днес мама ми каза нещо много странно. Ядоса се, че искам да гледам много детски и ми обясни, че когато тя е била малка (преди милиоооони години), не е имало толкова много детски филми. Пускали само веднъж в седмицата. Попитах я дали баба не й е давала да пусне телевизора или не е искала да й купи DVD-та с детски филмчета? Тя каза, че не, и DVD нямало, и по телевизията нямало и не можел човек да си пусне да гледа филм когато му се прииска. Не разбрах защо. Трябва да я питам защо баба не й е свалила детско от интернет.

5 години
Мило дневниче,
днес ми беше много скучно. Мама не ме пуска да изляза да играя сама на улицата, казва, че се притеснява да не ми се случи нещо. Помолих я да отидем в парка, да се видим с приятелите ми. Там си поиграхме, а големите си говореха как едно време играели сами пред блока, без никой да ги наглежда. После заприказваха как играели на дама, ластик и ръбче. Питахме ги това на компютъра ли се играе, но се оказа, че не. Една от майките изтича до кинкалерията и се върна с пет метра ластик, а после всички подскачахме и майките ни учеха да пеем Ем-ма-ес-са-са. Беше много весело.

6 години
Мило дневниче,
скоро ще тръгвам на училище. Мама е много притеснена и постоянно търси информация за най-добрите училища и се чуди как да ме вреди в тях. Питам я не може ли да ходя в училището до нас, къдет работи леля Пепи от горния етаж, която все ме черпи със сладки, но мама се ядосва, че това не било достатъчно да го направи добро и ми изнася тирада как тя като била малка, образованието било много по-хубаво. Това много не го разбирам, но си мисля, че в училище ще е интересно.

7 години
Мило дневниче,
училището е разочароващо. Чантата ми тежи около 6 килограма (мама я претегли и после цъка с език цяла вечер). Имаме много за учене. Доста неща не разбирам. Изглежда и мама не ги разбира, защото след училище ходя на занималня, за да успея да си напиша домашните и да си науча уроците. Мама се опитва да ми обясни че графични образи може да се създават чрез комбинация от различни геометрични фигури”, а после се тюхка, че едно време не е имало нужда баба да учи заедно с нея.

8 години
Мило дневниче,
едно момиче от съседния клас ми каза, че дрехите ми са ментета, били правени в Китай и това значело, че сме бедни. Който не бил беден, ходел на почивка на Хаваите и карал голям джип. Като се прибрах, питах мама дали сме бедни. Тя първо се учуди, а като й обясних, започна да се смее. Каза ми, че не смята, че дете на осем има нужда от 20 лева джобни на ден и даже тя няма толкова джобни. На татко обаче никак не му беше смешно. Каза да не се притеснявам за пари, а после дълго говореше на мама колко било хубаво, когато всички ходели с униформи, а тя кимаше за съгласие. Попитах татко вярно ли е, че да не си беден, означава да имаш голяма яхта, а той се ухили и каза „И частен самолет” и май се развесели.

Мило дневниче,
утре навършвам девет години. Мама казва, че скоро ще ме тресне хормонът. Не разбирам какво означава това, но като я слушам, трябва да е нещо доста неприятно. Малко ме е срам да го кажа, но някой път доста се ядосвам на мама. Изобщо не ме разбира! Когато порасна и стана майка, никога няма да се държа така с детето си! Няма да го карам да си ляга рано, когато му се гледа филм, нито ще го насилвам да яде зеленчуци, защото били „полезни”. Какво, като са полезни, когато изобщо не са ми вкусни?! Мисля да му разрешавам да яде колкото сладко иска – всеки да решава сам за себе си (бездруго не вярвам на тая работа с кариесите). И ще му купувам колкото си играчки иска! И няма да го карам да чете книги, когато иска да излезе навън с приятелки! И ще го оставям да си играе на компютъра колкото желае! И…

автор: Бу

сп. Жената днес, 2009