Tag Archives: семейство

Когато мястото свърши… да опаковаме!

У дома имаме твърде много вещи. Факт. Голяма част от тях са дрехи – мои, на мъжа ми, на двете деца… определено имаме доста дрехи. Да речем, че ни се развали пералнята – могат да минат 3+ седмици, в които всеки ден ходим с нови одежди, преди да се наложи да перем… разбирате ме.

Може би има нещо общо фактът, че обичам да пазарувам, на моменти малко неразумно (вижте как деликатно го казах!) Кхм, да. Това е прекрасно, но в един момент човек трябва и да сложи всички тези неща някъде…

А когато говорим за детски дрешки, те имат и свойството да омаляват – и в добавка, сякаш се множат от самосебе си. Аз съм средноразумна жена, затова обичам да прибирам дрехите от едното и после да вадя за другото, но разликата им от шест години или желание да запазя дрехи за дълъг период от време ме кара да търся практични решения на това прибиране.

Когато се наложи да сортирам поредния куп детски дрехи, за да бъде прибран, докато потрябва, се озовах пред това:

Купът продължава още малко настрана, но не влезе в кадър 🙂 Разбирате тревогата ми за привършването на мястото у дома, нали?

Решението?

Пликове за вакуумиране на текстил.

Продават се във всички по-големи магазини, декорирани с картинки и снимки на радостни домакини, които с усмивка вакуумират ли, вакуумират. Размерите им са най-разнообразни – аз взех три различни размера и ползвах най-малкия (другите два размера запазих за зимни якета, големи дрехи и завивки). Цената е средно 1,80-3,80 лв/брой, според размера и вероятно производителя.

Изглеждат така:

Затварят се с помощта на малка пластмасова скобка, но реално може и с пръсти, само е малко повече играчка да се нагласят ‘циповете’. Отгоре имат клапа за изсмукване на въздуха – с прахосмукачката.

Дрехите се спихват невероятно много. Обемът им се намалява драстично. По принцип може би ще се намачкат малко по-малко, ако се изгладят предварително, но дефакто вакуумирането така ги приплесква, че не съм уверена доколко е разумно човек да хвърля усилия и да ги глади преди това.

Наложи се да отварям плика на два пъти след вакуумиране: първо за да добавя надписа, понеже при повече пликове, пълни с шарени детски дрехи за различна възраст, е трудно да се ориентира човек къде какво има, вторият път, защото бях сложила нещо погрешка. След като отново вакуумирах, се сетих, че имам да добавям едни дрехи… но е позволено човек да има и не-толкова-блестящи-дни, нали.

Видяхте количеството дрехи по-горе. Ето общата дебелина на плика след вакуумирането:

И това – е с размер 60х80см. Доста практично, бих казала аз.

По същият начин прибрахме зимните якета на цялата фамилия и пъхкавите зимни завивки – значително се намали мястото, което заемат в гардероба.

Сега остава да измисля как да вакуумирам и съкратя с 2/3 несметните играчки, които всеки ден прескачаме у дома…

Как се справяте вие с прибирането на дрехи, обувки, завивки и прочее неща у вас?

Раздяла

гост-блогър е Флор* :D

Хей, живот – здравей, здравей!

Справка със статистиката: Всеки втори брак в България завършва с раздяла. Жените по-често подават молба за развод. Причините обикновено са несходство в характерите. Възрастта, в която най-често това се случва е между 38 и 42 години.

Два месеца след раздялата с мъжа ми попадам на тези данни и въпреки вроденото ми чувство за уникалност, ми минава през ума, че откъдето и да погледна, съм средностатистическа българка. Нещо повече – спокойно бих могла да бъда представителна извадка за всяко социологическо проучване. Това, естествено, няма да промени решението ми да прекъсна един 11-годишен брак и да се опитам отново да намеря себе си. Точно това е проблемът, който се оказа решаващ за раздялата. Някъде между памперсите, кредитите и ужасно шумните фамилни празненства, се промених по начин, който изобщо не ми харесва.

Пред-азът

Аз съм весел човек. От онези, които още на 25 години са обрамчени с много мънички пачи крачета около очите – доказателство, че не мога да изкарам и час без да прихна в понякога необясним смях. Не мога да кажа, че обичам да се смея – аз просто откривам забавата и в най- малките неща. Такава ми е природата, казваше баба ми, когато не можех да обясня настроенията си. Съзнавам, че това ме прави лесна за харесване, вероятно и за съжителстване. Добавете и вроденият ми оптимизъм, че всичко в този живот е възможно, стига наистина да го желаеш и ще получите жената, в която той се влюби.

Всички щастливи семейства си приличат, всяко е нещастно по своему

Ние минавахме за щастливо семейство. Все още познатите ни казват, че сме родени един за друг – толкова хармонична изглеждаше връзката ни. Но сякаш събличахме щастието заедно с палтата си антрето и там – в 68-те квадрата панел започваше нашата студена война. Казват, че бракът се крепи на компромисите. Но дали компромисите не провалят брака ? Нали знаете, как е – отстъпваш за да му доставиш удоволствие, отстъпваш за да не се карате, отстъпваш, защото си толкова уморена от бебето, че нямаш сили за двучасовия монолог, с който той ще се опитва да те убеди колко не си права. Уж еднократните компромиси се превръщаха в нови норми. Изключенията станаха нормалности. Жестовете – задължения. И някъде там , сред многото компромиси, се загубих. Нямаше ме. Една сутрин се събудих и дори не знаех, коя е любимата ми манджа.

Кога „принцеса” от умалително става обида?

Мъжко-женските отношения търпят странни обрати, когато живеете под един покрив. Той иска топла вечеря, качествен секс и пълно спокойствие пред телевизора. Сигурна съм, че за всички мъже това е идеята за щастлив брак.
Аз не съм добра готвачка – вероятно никога няма да бъда. Модата на гурмето и готварските блогове ме подмина. Така и не ми стана интересно да правя домашно суши и да мариновам пилешки пържоли в мед и зехтин (има и изобщо такава марината?)А и защо да се лъжем – колко жени са спечелили битката с „мамината супа”? Някога това не беше проблем. Някога моите готварски неумения будеха умиление. С течение на времето в шегите се промъкна сарказъм. Няма проблем – наистина не мога да готвя.

Проблемът с телевизора обаче се оказа по-сложен. Как да накараш петгодишния си син да е тих, защото тати иска да гледа „Бързи и яростни- 368”? Когато живеете в една стая спокойствието е само добро пожелание.

Сексът? Ох! Дълго време се успокоявах с мисълта, че всички омъжени го правят – секс по задължение. Секс, за да не е нервен. Секс като от вица – той се поти над теб, ти мислиш за цвета на завесите. Не, че не разбира кога се преструваш. Отричаш и тайно в себе си се мразиш,защото някога сексът ти доставяше удоволствие. Иди обяснявай, че си от онези жени, които не могат да правят качествен секс, когато се чувстват обидени.

Най-добрият начин да останеш сама е да се омъжиш

Не знам, какво точно е имала предвид Глория Стейнъм, но това е моят брак. Самота. Сама на опашките за сметки, сама на родителските срещи. Сама, докато гледа телевизия и ужасно сама, когато „разцъква интернета”. Когато той откри социалните мрежи, престанахме да си говорим. Разбира се, набързо обсъждахме оценките на детето и здравословното състояние на бабите. После – великото мълчание. Стигна се до там, че започнах да разбирам как се чувства от статусите му във Фейсбук. Да виждам, колко забавен може да бъде, да откривам интересите му към поезията и вкусовете му за музика. Аз и близо двеста други „приятелки“, на които нямаше проблем да разкрива душата си в дълги среднощни чатове.

С времето студената война навлезе в ледения си период. Бяхме като машини, програмирани да извършват определен вид действия – без думи и емоции. Ставане, кафе, детето на училище, работа, прибиране, вечеря, филм, сън. И пак. И пак… И изведнъж скандалите се оказаха нормалната комуникация. Глупави, дребнави , домашни скандали – за кафето, за неогладени ризи и неизпрани чорапи. Класиката на брачното клише. По това време всичките ни приятели ни описваха като съвършеното семейство. Нещо повече – неженените смятаха, че сме идеалът за брак. Радваха се, завиждаха. Колкото по-хармонични изглеждахме за околните, толкова по-чужди ставахме в къщи. Не го харесвах такъв. По-лошото е, че вече не харесвах и себе си. Усмивките ми просто не вирееха на домашния адрес. Умираха като капризните саксии с теменужки на свекърва ми – неполяти и неогрени от слънцето.

Назад към природата ми

Да си тръгнеш е решение, което се взема трудно. Всички онези страхове за нещастните деца, финансовите проблеми, самотата, проваления живот на две фамилии те връхлитат и колкото и да си силна, те карат да страдаш, да се чувстваш объркана и най-вече виновна. Още повече, ако няма физически тормоз, сексуални афери, алкохолизъм или хазарт. Колкото и модерни да се пишем, сякаш все още не приемаме, че душевният комфорт е достатъчно добро основание да потърсиш щастието си извън брака. Накратко – ако не те бие, ако няма любовница, ако не изпива заплатата си или не я пръска в казината, значи всичко е наред и ти нямаш, НЯМАШ право да се оплакваш. Ако се оплакваш, значи имаш любовник. Всички, като започнем от мъжа ми и свършим с майка ми, ми зададоха въпроса „Друг ли има?” И не разбираха защо, по дяволите, се лишавам от удобствата на градения десет години дом заради някакви караници. Не ставай глупава, скандали има навсякъде. Не ставай глупава, хората се променят с годините – просто си станала по-сериозна.Не ставай глупава, кой ще те вземе с дете на 10 години? Не ставай глупава, това твоето е криза на средната възраст. Не ставай глупава, обричаш сина си на страдание. Не ставай глупава, не ставай глупава, не ставай глупава…Идваше ми да крещя, че за пръв път от много години постъпвам умно като се вслушвам в душата си. Сега си мисля, че ако бях прочела поне една статия за последиците от развода, ако бях прегледала поне един женски форум, ако бях послушала поне един съвет от доброжелателите си, нямаше да се осмеля да го направя. Общественото мнение в България продължава да поставя нещастните съпруги в графата „глезли”. За щастие винаги съм разчитала повече на интуицията си, отколкото на който и да е непоискан съвет.

Начало или край?

Има доста разведени жени около мен. Повечето от тях с години тъпчат в капана на самосъжалението и обидата. Водят тежки съдебни битки за издръжка, спазват стриктно дните за свиждане и се опитват да попълват финансовите си дупки с изнудване на бившия. Наричат го „донор” и „бащата на детето ми” и не се срамуват да развяват миналото си като чаршафа на девствена невеста след първа брачна нощ, без да осъзнават, че така не правят услуга никому. Не исках това. Не исках да зачеркна с лека ръка хубавите моменти, които сме имали, нито да карам сина си да страда, защото родителите му не могат да се разберат. Не приех роля във „Войната на семейство Роуз“. За щастие и мъжът ми не харесва Майкъл Дъглас.
Всъщност да сме разделени се оказа най-доброто, което можехме да направим за връзката си. Противно на очакванията на мнозина, детето разбра чудесно ситуацията и успя да извлече най-хубавото от двете страни – родители, които вече не се карат, две къщи, повече време за него и възможност за тайно изкрънкване на още един шоколад от страдащите баби. Що се отнася до мъжа ми – той изведнъж откри моята забавна страна. Сега предпочита да чати с мен и на мен да посвещава стиховете си във Фейсбук. Предпочита да пие кафе с мен в обедните си почивки и да ме ухажва с класическите шоколадови бонбони. Търси ме за съвети и прави малки подаръци за новия ми дом. Казва, че ме обича и този път му вярвам.
Изведнъж откри удоволствието от разходките със семейството. Дори сега, докато пиша този текст, сме на пикник в парка – нещо, което тримата никога не сме правили до сега. Синът ми изглежда щастлив, докато се надпреварва в събирането на жълъди с баща си.

Здравей, живот!

Когато останеш сама имаш два варианта – да потънеш съвсем или да се измъкнеш сама като Барон Мюнхаузен. Раздялата се оказа стимулираща за мен. Припомних си, колко организирана мога да бъда, как имам нюх за хубавите жилища на пазара и колко лесно се справям с досадните бюрократични подробности. Сега, когато не ми припомнят всеки ден, че не ставам за готвачка, открих удоволствието да се въртя из кухнята. Може би има надежда за моята пилешка супа. Сега когато съм спокойна, се оказа, че съм много забавна майка. Със сина ми нямаме нужда от телевизия, за да ни е приятно заедно. Противно на очакванията на приятелките ми, не хукнах да давя мъката си в безпаметни пиянства из баровете. Не хукнах да наваксвам с безразборен секс – нямам нужда да се доказвам така. Наслаждавам се на самотата си, защото този път е желана. Смея се повече от всякога без да ми пука за бръчките. И въпреки че съм сама, се усещам по-жива от всякога.

автор: Флор К. Николова за сп. ‘Жената днес’, 2011

*Флор е строга, но справедлива. Истинска капанка по душа, тя има бърза мисъл и остър език, за ужас на домашните си. Много хора познават Флор виртуално от Бг-мамма, където радва с присъствие и участие. Още от нея можете да намерите в блога й: http://kremenata.blogspot.com/

7 забавления за децата в края на лятото

Лагерен огън

Съберете сухи клони и съчки, наредете ги на безопасно място и тържествено запалете лагерния огън. Можете да опечете наденички на шишче, а после да заровите картофи в жарта… (Жителите на големи градове трябва да проявят изобретателност в намиране на подходящо място за лагерен огън, но не е невъзможно.)

Лятно кино

Изнесете лаптопа (или целия компютър, ако е настолен) на терасата, намажете се с лосион против насекоми, пригответе купа с пуканки и поканете децата на „нощно” кино с детски филм. Ако искате удоволствието да е „като на кино”, можете да наемете мултимедиен проектор и да прожектирате на опънат бял чаршаф.

Палатка

Дори да живеете в града и да нямате заден двор, със сигурност можете да намерите подходящ парк или полянка, в които да „разпънете” палатка от чаршаф и клони и да постоите вътре на фенерчета, слушайки звуците на нощния град.

Кална локва

Ако сте в града, може да се наложи да потърсите помощ от приятели с къща с двор или да импровизирате с голям леген и кофа пръст. Пуснете водата, докато земята се напои добре, след това оставете децата по бельо или бански да се търкалят в калната локва до премаляване. Не забравяйте фотоапарата!

Автомивка

Устройте истинска автомивка. Раздайте на всеки голяма гъба, четка и кофа със сапунена вода, пуснете музиката и автомивката може да отвори!

(Ако нямате кола, зарадвайте някой съсед.)

На басейн

Заведете детето на басейн – или ако няма подходящ, устройте плаж на терасата в надуваеми басейнчета и легени. Не се колебайте да се пуснете по бански и да се потопите и вие.

Туристи

Бъдете туристи в своя град. Проучете предварително всички удобни за посещение забележителности. В уречения ден сложете раници със сандвич и вода на гърба, слънчеви очила и шапки, фотоапарат на врата и започнете обиколката!

автор Бу, за Първите седем 2011

С децата вече изпълнихме точката за лагерния огън – с всичко полагащо му се, като печене на шишчета и обикалянето му с дивашки танци и песни. Следват лятното кино и калната локва (може би съпроводени от още един лагерен огън), а може би и палатката навън. Чудесен край на лятото и добро начало на есента 🙂

Какви са вашите забавления с децата в края на сезона?

 

Скъпи дядо Коледа…аз ако съм те обидил нещо, таковата…

Младото поколение в действие :mrgreen: Първите две писма са на познати деца, Мони на 8:

************************************
Велина на 6,5 години, която е скромна:

************************************

А това е писмото на Мая – ясно се вижда къде лявата й ръка е придържала листа 😆 Последната дума е „Тинкърбел“, ако някой се зачуди.

п.п. преводът:

„Дядо Коледа,
тази година не бях много послушна, но извинявай, и много научих, искаш ли да ти кажа няколко от тези неща, които научих, ето едно нещо: в планетите има газ. И се научих да чета и да пиша. Почти слушам мама и тати, но помагам за бебето. А сега, като разбра колко съм слушала, може ли подарък Светът на Тинкърбел“

Коледно: Искам…! Купи ми…!

Деница от На ти с парите ме покани да участвам в Първия карнавал ‘Коледни приготовления’. Малко по-късно се включвам, след като дълго размишлявах по темата. С наближаването на Коледа наближава и кошмарът на повечето родители – Какво Да Купя На Детето За Коледа.

Някои щастливци са благословени със скромни деца, които нямат претенции и се радват на разумни подаръци, които ще развият добрите им качества и не струват колкото малко царство. Аз такива деца не познавам, но предполагам, че все някъде има и от този вид.

Повечето от нас обаче имат средностатистическо дете, което иска всичко, за което човек може да се сети, плюс още доста неща, които никога не биха ви хрумнали – и ги иска на всяка цена. Гледаш го в очите и виждаш, ах, колко много му се иска и как ще се радва… а после се сещаш, че по същия начин е гледало вече десетки пъти и резултатът е големия кош с играчки в другата стая, за който много рядко се сеща. И като размисли човек, хем му се иска да си зарадва детето, хем жалко за всички купени, малко употребявани и забравени неща…

Ще каже някой – веднъж е Коледа. Веднъж, веднъж, ама и за търговците е веднъж и цените по магазините са смайващи. Колко съжалих, като разреших най-после на детето да гледа детските канали преди няколко седмици… Там, оказва се, между детските сериали се рекламира цялото съдържание на магазинната мрежа – а то е на впечатляващи цени! И всички деца го искат – дори да не са видели лично, си разказват едно на друго и се надъхват. И горко му на човек, ако не е готов да приеме с разтворени обятия тазгодишната must have покупка, каквато ще да е тя – 2009-та е годината на бейби Аморе и бакуганите, болното куче и бебето с никнещо първо зъбче, трансформери и интерактивни животни. А аз, извинете, двеста лева за папагал, който за тези пари поне прането не глади, не бих дала, колкото и интерактивен да е.

Като повечето родители, умея фино да манипулирам детето така, че да се откаже от най-безумните желания, но не с всичко се получава, а и някой път човек се чувства зле, след като убеди детето, че рекламите лъжат и играчките не струват, и знае, че то ще повтаря, самоубеждавайки се, а всъщност така му се иска да има желаното нещо…

И какво да купи човек в тоя случай? Ето го моя избор, подреден не непременно по важност – някои от нещата съм взимала предни години, някои тази, а някои предстоят.

Голяма двойна дъска за рисуване с тебешир и маркери за бяла дъска, която предлага достатъчно поле за изява, особено зимно време, когато забавленията са по-малко и насъбраната детска енергия ви пощурява. Когато не се използва, се сгъва изправена и заема по-малко място. На нея с тиксо може да се лепи и хартия, за да запазвате творчеството на детето. Цена ок. 35-40 лв.

Дървена ферма с животни – много уважавам ролевите игри, в които децата от 3 нагоре искрено се вживяват. Нашата ферма се радваше на добър интерес. По големите магазини, от 17-25 лв нагоре в зависимост от големината и броя животни. И най-малките ферми са достатъчно интересни. В тази категория попадат и дървените къщи за кукли, с или без обзавеждане, от 35 лв нагоре.

Дървен влак, който се сглобява от различни дървени елементи. Много добро занимание, развиващо фината моторика на деца от 2-3 нагоре. Има варианти с цифри по вагончетата, с животни вътре… разнообразието на игрите е гарантирано. От около 20-30 лв в зависимост от производителя и големината на влака.

Не-дървен влак. Когато онзи ден видях живия интерес на мъжа си към детския му влак, изваден от майка му за детето и искрената обида в очите му, че липсват части, си дадох сметка, че има неща, които наистина си струва човек да има и пази. „Като пораснеш, тати, ще ти го сглобя!“, което преведено значи „като станеш толкова голяма, че да съм сигурен, че ще си отговорна и много-много ще ми пазиш влакчето, например към 18 годишна“. В този ред на мисли, интернет ми показа страхотни Lego влакчета, които със сигурност ще зарадват не само децата, но и татковците им; цените им обаче са сериозни.

Логически игри, пъзели и други подобности, развиващи различни умения по интересен начин, особено ако и вие се включите в игрите. Цените са повече от достъпни (от 4-10 нагоре), а вариациите – премного.

Главоблъсканици. Те са хубав подарък не само за деца, но и по-големи. Не се подлъгвайте, че са прости – последно ми показаха малък пъзел само с 9 части с обещание, че ако го наредя, ще ми го подарят. Подмамена, изплезих език и се заех да въртя фигурите. 40 минути по-късно се отказах безславно…

Забавни играчки, развиващи фина моторика: играчки за шиене, нанизване на гривни и гердани, обличане и събличане на играчки… Цените варират – от няколко лева за ярки дървени маниста за низане до около 40 за по-засуканите комплекти.

Домашен куклен театър – гарантирано забавление. Дали вие ще изнасяте на детето, то на вас или заедно – на някой друг, със сигурност ще бъде приятно занимание. Може да е с малки кукли за пръст или пък с кукли-ръкавици (някои от вас може би още пазят едновремешните кукли). Цени от 4,50-19 лв.

За най-малките отдавна харесвам дървени играчки за бутане с големи шляпащи крака – приятно разнообразие сред шумните тракащо-пеещи достижения на китайската индустрия, 15-19 лв.

Не на последно място, костюми за преобличане. Дъщеря ми много харесва да се дегизира – обикновено като принцеса, фея, вещица или тигър, въпреки че последно ме изненада с твърда увереност, че ако си поръча на дядо Коледа „костюм като на Флора от Уинкс на концерт“, джуджетата на същия няма как да не го сътворят. Добре, че се отказа, защото иначе аз в ролята на старше джудже щях да се видя в приключение да организирам шев на костюм… Цените тук са от ниски (комплект крила, смешна пола и вълшебна пръчица за 4-8 лв) до леко фантастични (все пак 50 лв за рокля, която ще се носи броени дни в годината е множко!), затова аз залагам на Ибей, където има всичко и е на достъпни цени.

Има още сума неща, които ми допадат, но вместо това мисля да завърша със семейни настолни игри: много удачен начин за забавление за всички у дома. Не само времето се прекарва приятно, но и събира семейството. Миналата година заложих на Скрабъл и Монополи, тази година съм се спряла на Румикуб и Змии и стълби. Хубавото е, че вече ги има преведени на български, което улеснява играта. 35-50 лв.

За да не оставям погрешно впечатление, далеч не всички подаръци, които взимам, са образователни, дървени и с дълбок смисъл 🙂 И малко интерактивно животинче ще има, и кукла-бебе… но и от гореизброените също.

А какво ще вземете вие тази коледа, какви са вашите предпочитания и какви – тези на децата ви?

Брачен договор за жената

Аз, долуподписаната, находяща се в здрав ум и силна памет, се задължавам:

1. Послушно да имитирам оргазъм, даже в този (малковероятен) случай, ако не го получа след като пияният мъж ‘цели’ пет минути се върти над мен, докато диша тежко и хрипти като стар астматик.
1.01 При това да вия като котка, която бодат с карфица.
1.02 Да не искам никакви „предварителни ласки”.

2. Напълно се съгласявам да поема каквато и да е вина върху себе си, тъй като това се явява основната роля на жената във взаимоотношенията с мъжа й. Така, например, жената е виновна, ако мъжът й си е навехнал пръста на крака във банята или ако любимият му футболен отбор е паднал. Тази взаимовръзка се обяснява със сложни научни обстоятелства, недостъпни за женския ум. Женската вина се увеличава, ако в момента на произшествието жената не е била наблизо.

3. Всеки път, когато се съберем да поговорим с приятелки, се задължавам да разкажа на всички за повишената сексуалност на мъжа си, както и за това, че на размера на гениталиите му би могъл да завиди даже слон…
3.01 …а също колкото се може по-често да споменавам за издържливостта му в леглото…
3.02 …особено в присъствието на НЕГОВИТЕ приятели.

4. След секс (който няма да наричам „любов”), няма да искам от мъжа си с часове да ме държи в обятията си, докато му отекат ръцете. А също така ще предприема всички възможни мерки против това, косата ми да дразни съпруга ми, като се вре където й попадне.
4.01 Никога няма да назовавам половият член на мъжа си със забавни умалителни имена.

5. В леглото се задължавам послушно да заемам каквато и да е поза, която дойде на ум на мъжа ми. Особено предпочитание ще се отдава на позиции, където всички физически усилия се падат на мен, а на мъжа ми му остава само да лежи неподвижно и да се усмихва.
5.01 Обещавам да прекарвам в гимнастическия салон не по-малко от два часа на ден, за да се поддържам във форма и да остана желана за мъжа си, даже ако заради неумерената употреба на бира неговият корем навява мисли за 9-ти месец на бременността.
5.02 Съгласна съм никога да не споменавам на глас за наченките на плешивост на съпруга си, а също да не сравнявам главата му с диня, детско дупе или нещо подобно.
5.03 Обещавам щателно да бръсна всички ненужни косми от тялото си и при това да изпадам във възторг от едноседмичната четина на мъжа си.

6. Когато се разделим, се задължавам да не спя с никой от колегите и приятелите му. Или с когото и да е, който той познава. Или с когото някога ще се запознае. Ако някой мъж се опита да ме заговори, аз тържествено ще му съобщя, че „повече няма да мога да обикна никого”.

7. Давам си сметка, че работата със сложни механични или електронни предмети, като колата му, конзолата за игри и дистанционното, се намира над женското разбиране. За да не ставам за смях, длъжна съм да доверя тези прибори на мъжа си.

7.01 Това не се отнася за следващите домакински принадлежности: ютия, перална машина, сешоар, микровълнова печка, хладилник, газов котлон, прахосмукачка, детски пелени и кофата за боклук!

Запознах се с условията на договора и съм напълно съгласна с тях:
__________ дата                            _________(подпис)

За полза и благо на всички съпруги и съпрузи преведе Бу от тук.

Вот в Свежо?

Таблица за оценка на брака (за съпругата) от 1939г.

Таблица за съпругата

д-р Джордж У. Крейн, д-р по философия
(1939г.)

При изчисляване на резултата, отбележете различните точки в графа НЕДОСТАТЪЦИ, които съответстват на съпругата и съберете резултата. Всеки пункт носи една точка, освен ако не е оценен различно в скоби. След това отбележете точките в графа ЗАСЛУГИ, които съответстват; сега извадете резултата на НЕДОСТАТЪЦИ от този на ЗАСЛУГИ. Полученото е грубият резултат на съпругата. Интерпретирайте го според тази таблица:

Резултат…………………………………….Интерпретация
0 – 24………………………………………….Много лошо (провал)
25 – 41………………………………………..Лошо
42 – 58………………………………………..Средно
59 – 75………………………………………..Отлично
76 и нагоре………………………………….Възхитително

НЕДОСТАТЪЦИ

ЗАСЛУГИ

1. Бави се при лягане – отлага, докато съпругът е почти заспал.

1. Добра домакиня – дори на неочаквани гости.

2. Не обича деца. (5)

2. Поднася храната навреме.

3. Редовно не зашива копчета или скъсани чорапи.

3. Може да поддържа интересен разговор.

4. Носи замърсени или скъсани рокли и престилки из къщи.

4. Може да свири на музикален инструмент – пиано, цигулка, т.н.

5. Носи червен лак за нокти.

5. Преоблича се за закуска.

6. Често закъснява за срещи (5)

6. Спретната домакиня – прибрана и чистница.

7. Като шие, криви шевовете.

7. Лично слага децата да спят.

8. Ляга с ролки на косата или много крем за лице.

8. Никога не си ляга ядосана, винаги първо се сдобрява. (5)

9. Слага студените си крака върху съпруга си нощем, за да ги стопли.

9. Пита за мнението на съпруга си за важни решения и покупки.

10. Дава съвети за шофиране от задната седалка.

10. Добро чувство за хумор – весела и радостна.

11. Флиртува с други мъже на празненства и в ресторанти. (5)

11. Религиозна – праща децата на църква или неделно училище и ходи и тя. (10)

12. Подозрителна е и ревнива. (5)

12. Оставя съпруга си да спи до късно в неделя и по празници.

––––––––––––––––––––––––––––––––

Изтеглете цялата таблица за оценка с 50 въпроса от тук.

И така, как се класирате вие според съпруга/партньора си? 🙂

Превод, Бу

Очаквайте: Таблица за оценка на брака (за съпруга)

Един глас в Свежо.нет? 🙂

.

Добри старомодни съвети за двойки

Виждам, че съветите за отношения и секс са изключително популярни 🙂 Затова предлагам на вашето внимание още малко:

Женените двойки на възраст 20-30 години имат най-висок процент разводи в Англия – въпреки армията съветници и терапевти и широк избор от книги и курсове за взаимопомощ.

Но може би всичко, от което непримиримите партньори имат нужда, е добър смях – сигурен начин да гарантирате кикот е да прочетете една от първите книги с напътствия за брака.

„Не-та за съпрузи” и компаньонката й „Не-та за съпруги” са публикувани през 1913 – и са пълни с весели остарели съвети и напътствия.

Сега и двете книги са преиздадени, а това е селекция на най-смахнатите предложения.

(Въпреки че лично аз намирам част от тях за полезни и актуални)

За съпрузи

НЕ СЕ опитвайте да „подкарвате” жена си. Ще откриете, че е много по-лесно да я „водите”.

НЕ СЕ подигравайте, ако съпругата ви иска да кара колата.

НЕ поддържайте позата „горката малка жена” за твърде дълго. Една жена може да харесва да бъде играчка за известно време, но новостта скоро омръзва.

НЕ излизайте от дома толкова припряно, че да нямате време да целунете жена си за довиждане. Тя ще тъжи заради пропуска цял ден.

НЕ коментирайте красотата на други жени, ако знаете, че съпругата ви е чувствителна по въпроса. Няма смисъл да се човъркат раните, макат че някои мъже изглежда извличат странно удоволствие от това.

НЕ се изненадвайте, дразнете или разочаровате, ако откриете, че след като сте третирали съпругата си с години като перушан (глупачка), сте я превърнали в такава и тя не успява да се справи с положението, когато имате нужда от помощта й.

НЕ се отказвайте от крикета, футбола… или какъвто спорт сте свикнали да практикувате, само защото сте се оженили. Спортът ще ви поддържа да не се отпуснете.

НЕ спорете, че нова шапка не е необходима, защото на тази, която тя носи, видимо нищо й няма. Вероятно сте забравили, че я носи трета година, но тя не е забравила.

НЕ прекарвайте нощ след нощ в клуба си, като оставяте жена си сама да брои часовете до завръщането ви.

НЕ се опитвайте да регулирате всеки детайл от живота на жена си. Дори съпругата е индивид и трябва да й се остави малко простор.

НЕ забравяйте да купите чифт ръкавици за съпругата си от време на време. Тя винаги ще се радва да ги получи.

За съпруги

НЕ мислете, че съпругът ви не е „мъжествен”, защото е нисък, слаб и не много силен. Мъжествеността не е чисто физическо качество.

НЕ проповядвайте морал, за да спечелите обратно любовта, която изглежда избледняла. Направете се още по-чаровна и пригответе вкусни вечери, които включват всички любими ястия на съпруга ви.

НЕ очаквайте мъжът ви да е ангел. Много ще се уморите от него, ако беше такъв.

НЕ се опитвайте да се налагате над супруга си за всичко. Той няма да го търпи и ще имате неприятности.

НЕ отвращавайте мъжа си, като говорите за бебето през цялото време. Като баща на бебето, той ще издържи доста от това, но помнете, че има и други интереси на света.

НЕ ревнувайте от неженените приятели на съпруга си. Оставете го да излиза сред природата с тях от време на време през почивните дни, ако иска. Той ще се завърне у дома освежен и изпълнен с признателност за дома си.

НЕ казвайте „казах ли ти” на мъжа си, колкото и да сте изкушена. От това няма никаква полза и той ще е признателен, че не го казвате.

НЕ се опитвайте да накарате съпругът си да ви ревнува, като флиртувате с други мъже. Може да имате по-голям успех, отколкото ви се е искало. Това е като да си играете с тигри, остри инструменти и вулкани на едно.

НЕ превръщайте закуската в бързо хранене. Съпругът ви често прекарва повечето от деня си на работа и моторът му не може да работи, ако не сте го заредили както трябва.

НЕ оставяйте съпругът си да носи виолетова вратовръзка с тревистозелени чорапи. Ако за нещастие е лишен от чувство за цвят, трябва да бъде насилствено ограничен, но не бъдете саркастични относно вкуса за обличане на мъжа си.

НЕ го карайте да претърсва къщата за вас. Ослушвайте се за тракането на ключовете му и го посрещайте на вратата.

оригинал

Ако ви е допаднало, гласувайте в Свежо 🙂

Инструкции и съвети за млади булки

Относно поведението в интимните съпружески отношения за въздигане на духовната святост на благословеното тайнство на брака и заради славата Божия, написано от Рут Смитърс, възлюблена съпруга на преподобния Л. Д. Смитърс, пастор в Аркадската Методистка Църква на Източната Регионална Конференция, в лето Господне 1894-то.

За чувствителната девойка, имала щастието да получи правилно възпитание, денят на сватбата, по ирония на съдбата, е едновременно най-щастливият и най-ужасният ден в живота. Хубавата страна е самата сватба, в която булката е център на внимание в прекрасна и вдъхновяваща церемония, символизираща триумфа й да осигури мъж, който да гарантира обезпечаването на всички нейни нужди до края на живота й.

Лошата страна – това е първата брачна нощ, в която булката, така да се каже, плаща масрафа, като за пръв път трябва да изпита целия ужас на половия живот. В тази връзка, драги читателки, позволете ми да ви разкрия една шокираща истина. Има момичета, които срещат изпитанието на първата брачна нощ с любопитство и удоволствие. Пазете се от такова отношение! Егоистичният и похотлив съпруг лесно би могъл да извлече изгода от такава жена. Никога не забравяйте главното правило в съпружеския живот: ДА СЕ ДАВА МАЛКО, ДА СЕ ДАВА РЯДКО И, НАЙ-ВАЖНОТО, ДА СЕ ДАВА НЕОХОТНО. Иначе това, което би могло да е истински брак, ще се превърне в една оргия на половия нагон.

От друга страна, терорът, осъществяван от младата съпруга, не бива да е съвсем краен. Доколкото половият живот е в най-добрия случай нещо отвратително, а в лошия – много болезнено, жената е принудена да го търпи от началото на сътворението, което намира отплата посредством моногамния дом и децата, появяващи се чрез нея на света.

В повечето случаи е безполезно булката да вземе надмощие над младоженеца, който да се въздържи от секс. Въпреки че идеален би бил този съпруг, който се сношава със съпругата си само по нейно искане и единствено с цел зачеването на потомство, подобно благородство и безкористност не бива да се очаква от един обикновен мъж. Повечето мъже, ако не им се отказваше, биха искали полов живот почти всеки ден! Но мъдрата жена би трябвало да разрешава само две кратки сношения седмично през първия месец от съпружеския живот. С течение на времето тя трябва да прилага всякакви усилия за да намалява тази честота. Най-добре в това начинание могат да й послужат имитациите на неразположение, преструвките че й се спи и главоболието. Споровете, постоянното мърморене и пререканията също може да се окажат много полезни, ако се прибегне към тях късно вечер, горе-долу час преди обичайното време, когато съпругът започва със своите настоявания. Мъдрата жена трябва да е готова постоянно да търси нови начини да отказва на своя съпруг и да го обезкуражава в любовните му претенции. Добрата жена трябва да се стреми към това да се сношава с мъжа си не по-често от веднъж в седмица към края на първата година от брака и до веднъж в месеца към края на петата година.

Към десетата година много жени успяват да завършат с раждането на децата и да постигнат крайната цел – пълно прекратяване на половите контакти със съпруга. По това време тя вече може да разчита на любовта му към децата и социален натиск, които да задържат съпруга у дома.

Точно както ще е винаги нащрек да сведе количеството секс до възможно най-ниското, мъдрата жена ще обръща еднакво внимание на вида и степента на сексуалните контакти. Повечето мъже са много извратени по природа и ако им се предостави дори малка възможност, те я използват по най-различни отвратителни начини. Такива, прочие, са случаите, в които нормалният акт се извършва в ненормални пози, а също когато мъжът целува женското тяло или пък я заставя да целува неговото мерзко тяло. Голотата, разговорите за половия живот, четенето на разкази за него или разглеждането на фотографии и рисунки, изобразяващи и показващи половия живот са занимания, които погубват душата и освен това лесно стават навици у мъжа, ако това му се позволява. Мъдрата жена трябва да има за правило никога да не позволява на мъжа си да вижда нейното голо тяло и никога да не му позволява да и показва своето. Половият акт, ако е непредотвратим, трябва да се извършва само в пълна тъмнина. Много жени намират за полезно да разполагат с плътни памучни нощници за себе си и пижами за мъжете си. Преобличането в тях следва да се прави в различни стаи. Не трябва да се снемат по време на акта. По такъв начин само минимална част от тялото се оказва оголена.

Когато жената облече своята нощница и изгаси осветлението, тя трябва да легне съвсем неподвижно на леглото и да чака мъжа си. Щом той пипнешком влезе в стаята, тя не трябва да издава никакъв звук, който би могъл да го ориентира в каква посока трябва да се движи, за да не го възприеме той като знак на одобрение. Тя трябва да му предостави възможността сам да напипва пътя си в тъмнината. При това винаги има надежда той да се спъне в нещо и да получи някоя малка травма, която да послужи като добър предлог да му бъде отказано сношение. Когато намери жена си, тя трябва лежи максимално неподвижно, защото всяко движение на тялото й може да бъде изтълкувано от оптимистичния мъж като полова възбуда. Ако направи опит да я целуне по устните, тя трябва да извърне глава и тогава целувката безопасно ще попадне на бузата. Ако иска да целуне ръката й, тя трябва да я свие в юмрук. Ако ли пък й вдигне нощницата и се опита да я целува където и да е, тя трябва веднага да дръпне нощницата надолу, бързо да скочи от леглото и да заяви, че естествена нужда я принуждава веднага да посети тоалетната. Това обикновено убива желанието да я целува на забранени места.

Ако мъжът и се опитва да я съблазни със сладострастни разговори, мъдрата жена трябва веднага да си спомни някакъв обикновен не сексуален въпрос, който незабавно да му зададе. Постепенно мъжът ще разбере, че ако иска някакъв полов контакт, трябва да прави това без никакви еротични встъпления. След това мъдрата жена ще позволи на съпруга да повдигне нощницата й не по високо от кръста и леко да поотвори цепката на пижамата си, за да може през нея да извърши сношението. Тя ще бъде съвършенно безмълвна или пък ще дърдори нещо за домакинската си работа, докато той пъхти и се сили над нея. Освен това ще лежи без да помръдва и в никакъв случай няма да издава някакви стонове или въздишки по време на акта. Когато мъжът завърши акта, мъдрата жена ще почне да му натяква за някакви дребни пропуски или пък за разни неща, които иска той да свърши на другия ден и които предварително си е намислила. Голяма част от половото си удовлетворение много мъже получават в блаженото отпускане след акта. Затова жената не трябва да му дава възможност за това, иначе той придобива стимул да го повтори. С течение на времето мъжът се убеждава, че не го очаква спокойно отпускане и е невъзможно да му се наслади.

Още един обнадеждаващ фактор в полза на жената, за който тя трябва да е благодарна – това е, ако семейството на мъжа й, училището, църквата и социалната среда в течение на живота му съдействат за изграждане на чувство на дълбока вина по отношение на неговия полов инстинкт, така че той да пристъпва към брачното ложе с чувство на вина и срам, вече наполовина сломен и подчинен. Мъдрата жена се хваща за възможността да се възползва от тази ситуация и неуморно следва своята цел – отначало да ограничи, а след това напълно да унищожи стремежа на мъжа си към каквито и да било прояви на полов живот.

Един глас за мъдрите слова ТУК

A reprint of an article in The Madison Institute Newsletter, Fall Issue, 1894
Copyright 1894 The Madison Institute.

Бащата и кърменото бебе

Знаехте ли, че…

Факти за бащи за кърменето

––––––––––––––––––––––

· Кърмените бебета са по-здрави от изкуствено хранените деца – и няма бутилки, скъпи изкуствени млека или друго оборудване, с което да се разправяте. Ще спестите пари, които иначе бихте похарчили, за да купите изкуствено мляко.

· Изследванията сочат, че кърменето намаля риска от рак на гърдата, яйчниците и червата в по-нататъчния живот на майката и може да намали риска от остеопороза.

· Кърмещите жени използват теглото си (запасите от мазнини), което са натрупали през бременността, за да произвеждат майчино мляко, затова колкото повече кърмят, толкова по-скоро ще си възвърнат фигурата от преди бременността.

· Усещането на майката за отношението на бащата към кърменето е един от най-важните фактори, които повлияват на решението й да кърми.

· Изключителното кърмене, без дохранване с изкуствено мляко или твърди храни, забавя овулацията на майката и работи като естествена форма на контрол над раждаемостта през първите шест месеца след раждането, ако менструалният цикъл на майката не се е възстановил и ако бебето продължава да суче през нощта.

· Кърмещата майка, чийто партньор я подкрепя, като я отменя в домакинските задължения, вероятно ще успее и ще кърми по-дълго, повече ще се наслаждава на семейния живот и ще има повече енергия за отношенията си с други възрастни.

· Развитието на мозъка на бебето зависи от често вербално, физическо и емоционално контактуване с познато, обичащо го лице. Бебетата имат нужда да им се пее, да се люлеят и да си играят толкова, колкото и от кърмене.

· Контактът очи-в-очи между родител и бебе е важен за развитието на бебето. Майката и бебето често поддържат контакт с очи, докато се кърмят. Таткото може да поддържа контакт с очи с детето си, докато му сменя памперса, докато го къпе или си играе с него.

· Докато растат, децата се облагодетелстват от преживяването, което им дават различните, но допълващи се стилове на двамата различни родители.

· Американската Асоциация на Педиатрите преподъчва кърмата като единствен източник на храна за бебетата през първите шест месеца; кърмене, съчетано с твърди храни през следващите шест месеца; продължаващо кърмене след това толкова дълго, колкото и майката и бебето искат.

Да работим заедно

Съвети от бащи с опит

––––––––––––––-

Важни са малките неща. Окуражителна дума или предложение да подържите бебето може да означава много за майката и да помогне съвместният ви живот да протича по-лесно. Търсете начини да повдигате духа и на двама ви, например като носите цветя вкъщи след работа, като кажете на жена си, че изглежда красива, когато кърми или като станете първи сутрин и се заемете с домакински задължения, за да може тя да поспи.

Фокусирайте се върху бебето. Щом бебето се роди, майката може да бъде твърде заета да усвои нови умения, роднини може да предлагат противоречащи си съвети, и вашата рутина на работа плюс родителски грижи може да е твърде затруднена. Може да се изкушите да се отдръпнете и да оставите жена си да се занимава с новите родителските грижи – но тя ще има нужда от вашата помощ, за да й помогнете да установи кърменето. Мислете за нуждите на бебето и как можете да ги посрещнете най-ефективно.

Помнете – това ще мине. В началото вероятно и двамата ще се чувствате уморени и обезсърчени от време на време. Предварително се договорете какво да правите, когато сте изкушени да се сджафкате. Шега, която разбирате само двамата, целувка или предложение пак да поговорите за нещата може да облекчи ситуацията. Помнете, че това, което правите, е важно, и няма да сте ‘новаци’ родители задълго. Оценявайте този удивителен, уникален период, докато трае.

Опознайте детето си. Това е и вашето бебе също. Представете го на света, наблюдавайте реакциите му в отговор, и започнете да се наслаждавате от вашите уникални взаимоотношения.

Как да се справим?

––––––––––––––-

Според проучванията, бащите на щастливо кърмените бебета са развили пет техники за справяне:

1. Били са реалистично настроени за неудобствата, които понякога кърменето създава в техния и този на жена им животи.

2. Приели са ситуацията, често като са си напомняли, че кърменето е най-доброто за бебето им, и че няма да трае вечно.

3. Фокусирали са се върху ползите, които кърменето носи за тях – например, че няма нужда да стават нощем. (Много бащи, чиито бебета не са спали в общото легло, са ставали, за да донесат бебето на жена си, но после пак са се претъркулвали и са заспивали, докато е ставало време да върнат бебето в неговото легло.)

4. Правили са други неща за бебетата си – къпали са ги, сменяли са им памперса, държали са ги, разхождали са се с тях, слагали са ги да спят.

5. Като са играли активна роля в живота на децата си, както по време на кърменето, така и след отбиването, те са създали силни връзки с децата си, които са били сравними с вързката, която има жена им с тях.

Подкрепете жена си в решението й да кърми

––––––––––––––––––––––––––––

Ще подкрепите жена си най-ефективно, ако наистина сте убеден, че кърменето е най-доброто както за бебето, така и за майката. Но дори да не сте 100% убеден, оценете факта, че тя е и можете да й покажете любовта си, като й помагате колкото се може повече. Какво можете да направите?

· Уверете я, че сте щастлив от избора й.

· Дайте на всички да разберат, че стоите зад нейното решение.

· Говорете с докторите – вашите и на бебето – за да им кажете, че ще й помагате по всеки възможен начин.

· Уредете си седмица или две отпуска в работата след раждането на бебето, за да можете да сте подръка да помагате на жена си и да установявате връзката си с бебето.

· Вдигайте телефона и отваряйте вратата, за да оставите жена си да си почине или да кърми без да се разсейва.

· Занесете й закуска или й предложете нещо за пиене, докато тя кърми.

· Говорете с добронамерени приятели и роднини, които може би показват неодобрението си към кърменето или се съмняват в способността на жена ви да кърми. Бъдете й буфер и я защитавайте от намекнатите им (но не твърде прикрити) пренебрежителни забележки. Ако ясно покажете, че не трябва да я обезкуражават от решението й да кърми, хората вероятно ще последват примера от вашето отношение и ще задържат негативните си мнения за себе си.

· Помнете, че жена ви вероятно е по-заета и по-омотана в дневния си график (особено, ако това е първото ви бебе), отколкото е била преди и отколкото някога ще бъде; че трескавият ритъм на тези първи няколко седмици ще намалее; че с течение на времето тя ще стане по-спокойна и ще се безпокои по-малко за новите си задължения.

· В една добра връзка ще се чувствате свободни да изразявате тревогите си, както и радостите си, гнева си, както и щастието. Но поради големият ефект, който емоциите имат върху кърменето, ако можете да отложите изразяването на най-негативните си чувства поне за след първите няколко седмици след раждането на бебето, ще направите голям подарък както на бебето си, така и на жена си. Опитайте се да разберете защо тя може да е по-раздразнителна от обичайното, защо забравя да направи разни неща и защо понякога изглежда разсеяна, когато й говорите.

Как “кърмещ” баща може да се грижи за бебето

–––––––––––––––––––––––––––

· Взимайте бебето от леглото му по което и да е време на деня или нощта, за да го носите на майка му за кърмене.

· Ако сте вкъщи през първите няколко седмици след раждането на бебето, научете се как да се грижите за пъпната връв, и се заемете с това задължение.

· Сменяйте памперсите, преди, след или по време на почивката по време на ядене.

· Разхождайте се с бебето, носете го в кенгуру, за да чувствате нежната му топлина до себе си и да му дадете възможност да се наслади на вашето присъствие.

· Люлейте го, когато е нещастно или го успокойте по някакъв друг начин.

· Наслаждавайте се на едно от най-изпълнените със забавление занимание за родители за всеки, който обича да си играе във водата – къпете бебето.

· В топла стая или под одеало дръжте бебето, само по памперс, на голата си гръд, където то ще може да усеща биенето на сърцето ви и да чувства топлата ви (и може би мъхеста) кожа. Макар че не можете да кърмите, можете да се свържете с бебето чрез този чудесен контакт кожа-до-кожа, и можете да осигурите на бебето различно усещане за допир от това, което има с майка си.

· Дръжте и галете бебето си, и му покажете колко гальовен и любящ може да е вашият допир.

· Направете на бебето си успокояващ масаж.

· Направете някои бебешки упражнения с него.

· Пейте му.

· Говорете му.

С последните две занимания не само ще установявате взаимоотношението си с бебето – но и ще му помагате за по-нататъшното развитие на речта, важен принос за общия познавателен растеж на детето ви.

Превод от The Complete Book of Breastfeeding и American Academy of Pediatrics New Mother’s Guide to Breastfeeding