Tag Archives: сурогат

Днес да купя: матка под наем

Преди известно време писах текст за сурогатното майчинство Професия: Матка под наем. Сега излезе новината, че законът за сурогатното майчинство е минал първо четене.  Безкрайно ме смущава цялата формулировка, благовидно маскирана под еуфорията „да помогнем на бездетните двойки“.

Как точно ще се узакони, че сурогатни майки няма да стават жени срещу заплащане? Кой ще се погрижи търговията с плът да не вземе просто още едно измерение – продажба на самата функция на матката и женското тяло, освен в смисъла, който досега влагахме в тези думи?

Как именно ще се избегне търговията с ограничението само за две сурогатни майчинства – все едно две бременности са нещо малко? Особено при условието сурогатната майка да има вече поне едно живородено дете. Не мисля, че някой изобщо си прави илюзиите, така пламенно защитавани от депутатката Калина Крумова, че точно сурогатното майчинство щяло да реши  не само трудностите на двойки с проблемно забременяване, а и застаряването на нацията и отрицателния прираст.

Сурогатното майчинство ще стане високоплатена „професия“ – въпрос на много малко време, ако този закон се приеме. Ще реши проблемите на единици двойки с репродуктивни трудности – тези, които са най-заможни и могат да си позволят да купят нечия матка под наем за 9 месеца. Много е вероятно такива по-заможни хора да искат да подсигурят привидно най-лекия родилен изход за детето си, така че почти със сигурност ще доплащат за секцио – но хей, какво са една или две коремни операции между приятели?!

Да се сочат за пример страни като Русия, където всичко било „уредено“ е хвърляне на сериозен прах в очите. Точно в Русия и бившите републики кипи една от най-оживените търговии на матки – даже изнасят майки под наем или търсещи сурогатни майки пътуват до там, за да си наемат. И това трябва да е примерът, който да следваме?!

Надявам се, че изречението, че сурогатната майка ще ползва и една година майчинство след раждането, е просто грешка. Иначе резултатите са просто брутално предвидими. Колко му е, девет месеца да износиш едно дете, но без ангажимента да го отглеждаш и обгрижваш после,  в добавка освен парите, които ще вземеш на ръка от биологичните родители, и да ти дават една година майчинство…

Мнението ми по въпроса не се е променило особено. В книгата „Възможните майки“ участвах с два текста. По-долу е вторият от тях.

– Толкова много искам да имам дете. Искам моята плът и кръв, които не мога да износя. Защо тогава да нямам свое дете, което да бъде износено в нечия чужда утроба? То ще е мое и ще го обичам точно както бих го обичала, ако беше родено от моето тяло, ще носи моите и на мъжа ми гени и ще е наше биологично дете. Сурогатната майка ще бъде утроба под наем, въпреки че сигурно няма да имам против да присъства донякъде в живота на детето ми и след раждането му, стига да няма объркване в това, коя е същинската му майка. Искам да имам свое дете и това е един добър вариант да го постигна.

– Аз съм сурогат. Майка назаем. Матка под наем. В мен расте дете, но то не е мое. Тялото ми износва и изхранва, буквално създава почти от нищото един нов живот, но въпреки това, той не ми принадлежи. Опитвам се да мисля за него като чуждо и да не се обвързвам прекалено емоционално. Какво са девет месеца от живота на човек? Минават бързо, а и ще бъда обезщетена. Когато това дете се роди, ще отиде в други прегръдки и някой друг ще се нарича „мама”. А аз може би ще стана майка назаем/матка под наем за следваща жена и ще износя следващо бебе.

– Във всички страни в Европейския съюз комерсиалното сурогатно майчинство е забранено; само в няколко е разрешено алтруистичното сурогатство, но степента на алтруизъм е доста оспорвана. България е сред многото държави, в които е забранена всякаква форма на сурогатно майчинство. Притесненията на повечето хора са не само от морално естество; един от най-големите потенциални проблеми е, че това ще е още една ниша за експлоатация на жените, както се случва в Индия, Грузия и Украйна, страни, в които комерсиалното износване на чужди деца се разраства като успешен бизнес с голяма скорост. Жени, притиснати от семейни и социални фактори или недоимък отдават телата си под наем и са в неизгодна позиция. Искаме ли това да се случи и с нас?

– Аз съм малко бебе. Току-що се появих на този свят. Дълги месеци бях под сърцето ти, слушах как бие то в ритъм, който много ме успокоява, чувах звуците и вибрациите на гласа ти, усещах цялото ти същество. Като всяко едно новородено бебе аз имам само една нужда – да продължа да бъда в тясна близост, физическа и емоционална, с твоето тяло и с теб, моята майка, защото само теб познавам още отпреди да се родя, като такава. Твоето тяло не само ме износи и роди, сега то трябва да ми даде още нещо: майчино мляко, защото това е мое рождено право и не бива да ми бъде отнемано. За мен няма никакво значение кои са моите биологични родители. Не аз принадлежа някому. Ти си моя. Майка.

„Възможните майки“, издателство ‘Скалино’

Още по темата:

при Фата  ‘За сурогатното майчинство и истинските бебета’

Реклами