Tag Archives: форум

Пътеводител на форумния стопаджия

гост-блогър е Dona * 🙂

***

Това е моментна снимка на форумското общество. Ако някой се познае, да се чувства поздравен  Hug
И тъй, какво можем да срещнем из Форума?

(cc)photostock

Отчетнички
В началото беше лесно – единствените отчетни теми бяха тези на януарчетата, февруарчетата и т.н. Тогава безумните римувани заглавия можеха да бъдат оправдани с хормоналния дисбаланс у пресните родилки. С разрастването на форума обаче се обособиха всевъзможни потребителски групи, а заглавията на съответните теми – ха! – си останаха пак такива. Личният ми фаворит е “Ако дискова херния имаш ти, на купон с нас бъди!” (знам, знам, не е смешно).
Всяка отчетна тема има два задължителни елемента: поименното споменаване на всеки участник и снимки на кафета/уискита/морни голи гейове сред намачкани чаршафи. В Готварския снимките са на тутманици собствено производство, а поименните обръщения звучат така: “Вземам си от баничката на Мима, от кюфтенцата на Цеца и т.н.”. Актуално е също оплакването “Ох, само като гледам тия вкусотии, дебелея” (аха, затова било, значи).
В подфорума за романтични сериали снимките на гейове са заменени от снимки на манафи (извинете), а кафетата са турски. Обикновено темата се придружава от анкета, съдържаща жизненоважния въпрос “Негодник ли е според вас Сюргюн?” или нещо подобно. Има дори теми за стихове, вдъхновени от любимия сериал (на този фон пресните родилки изглеждат балансирани като Маунт Ръшмор).
Какви други отчетни имаме? Всевъзможни. Каквито ви хрумнат. Отчетна на жените със свекърви зодия Дева. Отчетна на съпругите на мъже, пиещи Загорка. Отчетна на жените с големи гърди (тази е истинска!). Предвидливо няма отчетна на жените с големи задници, за да не гръмне сървърът.
Иначе при добрите стари януарчета, февруарчета и т.н. всичко си е по старому. Раздвижване настъпва обикновено около Св. Валентин/Трифон Зарезан, както и покрай номинации, когато се появяват палави заглавия като “Августинчето заспива, мама с вино се налива”, “Ноемврийче гука, майка му се чука” или “Априлче чака номинации, мама прави излагации”.

Майки на новото време
За тях нищо около детето не е маловажно.  Тяхното слънце никога не се лигави, то изразява свободно емоциите си.То  не може просто да си играе – трябва да развива фината си моторика, а играчките му обезателно да са дървени или ръчно ушити от майка му от органичен памук.  За всеки форумски възпитателен казус майките от този вид вадят аргументи от минимум 2 книги по психология и звучат сякаш Валдорф и Монтесори са им семейни приятели. Биха дали джънк фууд на детето само ако свършекът на света е насрочен за следващия месец. Ако случайно им остане незаето от детето и неговото личностно моделиране време, правят домашни торти от цветен фондан или плетат шапки с цветя на една кука.

Творящи домакини
Творящите домакини задължително списват блог, който пълнят с бели икейски интериори, ръчно направени картички и снимки на овързани с канап пълнозърнести крекери в мъглива утрин.
Практикуват хобита с имена, звучащи като нетрадиционни сексуални практики, не готвят, а се занимават с фууд стайлинг и поне три пъти седмично пекат мъфини.
По-непретенциозният подвид обикновено пълни  блога си с неща, наречени „моите картини”, „моето изкуство” или нещо подобно – рисувани с пръсти, енергийно заредени и т.н., сещате се. Пекат тутманици, но за тях място в блога няма.

Любящи съпруги
Готвачки в кухнята, курви в леглото и дами в салона, т.е. форума – това са те, макар понякога да стават обърквания. Готвят първо, второ и трето, флиртуват с мъжа си, като му правят салата (извинявам се за плагиатството) и ни убеждават, че след 20 години брак сексът ставал все по-хубав и по-хубав. Не че е невъзможно – ако двамата са си първи и единствени и са открили свирката на 30 и аналния на 40, не ми се мисли до какви девиации ще стигнат на 50.

Детски учителки
Те са тези, които обясняват бавно и методично. Най-вече очевидни неща. Ако кажете „Денят е хубав”, те ще минат след вас да дообяснят, че грее слънце, температурите са приятни и нищо драматично не се е случило. Подозирам, че в “реалния живот” обясняват смешното на вица.
Ако не слушкате, включват назидателния тон, размахват пръстче и ви слагат на мястото ви. Неуморни, неизчерпаеми и досадни труженички на възпитателния фронт.

Тъкачки многомашиннички
Следвайки мечопуховата максима „Колкото повече, толкова повече”, те пишат ли, пишат. В която и тема да влезете, всеки втори пост е техен. С очукани, посинели от тракане по клавиатурата нокти те се чувстват длъжни пред света да изкажат компетентното си мнение по всеки един въпрос (или пък просто да напишат каквото и да е). За съжаление в случая правилото „успехът е 99% труд и 1% талант” не важи. Както и онова за количествените натрупвания и качествените изменения.

Провинциални интелектуалки
Меки в говора, но твърди в убежденията – това са те, воините на правописа. Задължително отбелязват пропуснати запетайки, непълни членове и други престъпления в чуждите постове. Понякога решават да се направят на cool и започвЪт дЪ пишЪт нИправИлнУ ето така, подчертавайки сгрешените букви, сакън да не би да остане някой неразбрал шегата, хохохо (или, не дай си боже, да помисли, че наистина пишат неправилно).
Искате да ги видите в действие? Пуснете тема „София vs. провинция”.

Кариеристки
Те работят нещо супер вълнуващо (не се знае точно какво), получават купища пари (не се знае точно колко) и са непрекъснато във форума (не се знае точно как).  Независимо от темата, намират начин да вметнат  нещо за работата си – „Влизам само да кажа едно наздраве и бегам, че утре ще ме скъсат от бач”, „Бе за бездомните кучета не знам, ма шефчето ще ми изяде главата”, „Ай да видим мен пък дали ще ме номинират за допълнителни парици за Коледа” и т.н.

Съвършени
Те са като Дядо Коледа – никой не ги е виждал, но всички вярват в чудесата им. Красиви, умни, но за сметка на това богати, или поне така твърдят. Мисията им е с всички сили да се борят срещу клишето за тъпите красавици (или клишето за грозните умници, зависи от темата). Експерти по флирт, диаманти и прочее beau monde материи. Идеални за новото риалити на Слави.

Кукувичи гнезда
Когато ги чете, човек остава с усещането за сериозен биохимичен дисбаланс. Ако постовете можеха да говорят, техните щяха да крещят истерично. Думата „изтрещяване” вероятно е измислена за тях. От друга страна пък внасят приятно напрежение и разнообразие, тъй като никога не знаеш д-р Джекил или мистър Хайд е на смяна.
Подкатегория – тези, в чиито постове след 22 часа почва силно да си личи употребата на, хм, упойващи вещества.

Тролове
Те се изживяват като агент-провокатори, но отстрани изглеждат по-скоро социално непохватни. Приличат на деца, които при запознанство крещят “Не искам да си играя с тебе!”, преди някой да ги изпревари и да им го каже на тях. Непрекъснато повтарят колко се забавлявят и как не им дреме, но чувството им за хумор е тънко колкото пълна чиния вурстчета със зауеркраут и вероятно би се приело добре единствено по ония географски ширини, където да се изпърдиш на масата се счита за върха на смешното.

Кисели лайна a.k.a. Хейтъри
Делят се основно на три групи:
а) социално кисели – петиции, протести и стрелящи емотикони са основните им оръжия. Социалната им активност се изразява в пускането поне веднъж седмично на тема, съдържаща в заглавието си „възмутена съм!”, „безобразие!” или нещо подобно. С техните усилия светът става по-добро място, а без тях – по-спокойно.
б) агресивно кисели – тук киселината не е насочена към органите на държавността, а към всички останали. Мъжете са лайна, приятелките завиждат, свекървите правят магии, а светът е един голям заговор срещу светлата им личност. Обикновено казват за себе  „аз съм много прям човек, оттам ми идват всички проблеми”.
в) отегчено кисели – лъжицата лайно във всяка форумска каца мед. Когато пишат в някоя тема, то е най-вече за да измрънкат колко по-добре е било преди (когато и да е това) и колко е тъпо сега. Изживяват се като отлежалото вино на форума, но всъщност са средно качество оцет.

Певци на българското село
Този типаж общо взето се радва на добро приемане от страна на женската аудитория и винаги може да прилъже някоя и друга потребителка доверчиво да приседне на дядовото коленце. Арсеналът им включва хвалби с домашно отгледани зеленчуци (и бахури), наричане на лелките „момичета”, комплименти за жените над 40 и поетична изразност, варираща от есенни листа до пролетна мъзга. Обичат да говорят в притчи.  Радетели за българщина и олд-скуул е*ане.

Това е от мен, с обич  Love

(cc)Ambro

***

* Dona е старо куче в бг-мамма способно с шеги и закачки да навре в миша дупка всеки, имал неблагоразумието да тества границите на лошия вкус глупостта си върху околните съфорумци. Тя е от хората, които всеки знае и помни, даже никога да не ги е виждал извън форума.

** заглавието „Пътеводител на форумния стопаджия“ е на Елиас

Реклама

Ако бебетата пишеха по форуми…

„Опитват се да ме хранят с цветно зеле: как да реагирам?“

„Не съм акал само от два дни, как да се спася от тръбичката, „Дуфалак“-а, клизмата и т.н.?“

„SOS! Мама спи през цялата нощ!“

„Не ми дават да късам тапетите!!!“

„Как да се промъкна до котката?“

„Поход в поликлиниката. Писна ми!!!“

„Не дават да разхвърлям котешката тоалетна: реакция?“

„Слагат ме да спя в 9 вечерта. Как да се борим с това?“

„Помощ! Мои снимки по голо дупе са в Интернет! Как да протестирам?“

„Почивка в чужбина – струва ли си да вземам и родителите?“

„Свирене с уста и други начини на творческо самоизразяване“

„Защо пакетите със салфетки стигат само за половината стая и къде мама държи втория пакет?“

„Някой пробвал ли е на вкус „Фастум-Гел“-а? Искам, но досега не ми се е удало…“

„Какво трябва да може мама на 27 години?“

„Цица отделно от мама: възможно ли е това?“

„А вас целуват ли ви по дупето?“

„Препоръчайте ми логопед за баба“

„Колко джиесема сте осмукали досега?“

„Help! Обуха ми обувки – как да стана прав?“

„Как да се науча да спя, без да изпускам цицата? След като заспя, ми се изплъзва..“

„Услуги: художествено размазване на каша по лицето“

„Носът на мама изобщо не е еластичен. Нормално ли е това?“

„Помогнете! Расте ми коса!“

„Продавам комплект мамини дрехи, размер 46“

„Помощ: мама не заспива, докато не посмуча двадесетина минути цицата й!“

„Каква поза да заемем, докато спим, така че домочадието да изпада в умиление. Споделете опит!“

„Какво да изям, за да акам виолетово?“

„Слънчите, зайче, миличко, сладичкият ми… Как да узнаем истинското си име?“

„Мама като ненормална се радва на акото ми – към какъв специалист да се обърна?“

„На мен – пюре от моркови, на тях – шоколад. Къде е справедливостта?“

„Плешивината на татко не зараства. Това рахит ли е???“

„Коремът на мама се поду. Какво значи това?“

„Анкета: кой е опитвал на вкус стайните растения? Кои са по-вкусни?“

„Защо сестра ми постоянно ми прави физиономии и се плези: ниска култура?“

„Анкета за кърмачетата: какво искате мама да хапне в новогодишната нощ?“

„Писна ми от мамината цица! Искам татковата! Някой с подобни проблеми?“

„НАЯДОХ СЕ!!! Как да обясним това на родителите?“

„Къде ни е носленцето?“, „Къде са ни очичките?“… Те наистина ли не знаят???“

„Как да се избавим от космите по гърдите на татко? На отскубване реагира с вик. Препоръчайте безболезнен начин“

„ВИК НА ДУШАТА: Котката я хранят с по-вкусна храна! А всички опити да възстановим справедливостта се наказват жестоко! Защо???“

„Трябва ми материална помощ. Нямаме сол и захар. Ям гола каша. Повръща ми се!“

„Помощ! Новият памперс ме кара да изглеждам пълен. Посъветвайте ме за нормален модел“

„На 25 години не може да пее! От кого да потърся помощ?“

„Всеки ден ме къпят. Има ли и други толкова мръсни?“

„Зайченцето бяло“… „Хей, ръчички“… А какъв е творческият потенциал на вашите родители?“

„Да смучем едновременно цица и палец – максимализъм?“

Хареса ти? Ще гласуваш ли? http://svejo.net/home/link_summary/25082 

Източник – http://izdranno.nnm.ru/
Превод – WizardBGR

Бу – медийна звезда.

Бяхме днес с другарката Kremena от Бг-мама в ‘4+1’ на Евроком, на живо беше от 10ч.
Ще ни дадат запис, който да качим нейде, а мисля, че го и повтарят.
Темата беше за проблемите на съвременните майки. Постарахме се да кажем максимално много за краткото време, което ни дадоха:

– СНБМ и последни новини (Сдружение Настоящи и бъдещи майки, което се занимава с проблеми като детски надбавки, обезщетение за гледане на малко дете и проблемите на майките)

– ДБМ и Коледните базари (понеже този Евроком се гледа основно в областта, казахме място, дата и час за Пловдивския базар) (ДБМ – Движение на българските майки, които с любов и грижа се стараят да стигнат до всички деца, лишени от родителски грижи)
– С две думи (понеже и не знаем много) за проблемите на двойки с репродуктивни проблеми, НЗОК и инвитро процедурите (ако сме объркали нещо, ще ни извините)
– За детските ясли, градини и ДМК (детска млечна кухня)
– За колите по тротоарите и невъзможността да мине човек с дете от там, както и липсващите благоустроени подлези и обществени сгради, които са недостъпни за майки с деца
– Също казахме кратички новини – ЛЛЛ срещите в Сф и откриването на сайта www.estestveno.com
– Споменахме, разбира се, Бг-мамма, форумите и тоновете информация, които обменят тук всеки ден хиляди майки.

Май това беше Smile От всичко по малко…дано се е получило – някой да ни е видял?

Повтарят го:
19.00 4 плюс 1 избрано
03.00 4 плюс 1 /п/

п.с. позволих си да дам на водещия няколко телефона на момичета от форума, за да направят в отделни предавания за ДБМ и Коледните базари, СНБМ и инициативите и Зачатие и проблемите. Очаквайте продължение по различните теми.

Интернетските потайности или бг драма

Седиш, чешеш се по главата и някой хубав ден решаваш да минеш он-лайн.

Регистрираш се нейде – да речем, в някой форум, или пък – решаваш да си смел и директно почваш да блогираш.

Какво обаче става в нет-пространството? В него, естествено, на първо място липсва мимика, жест, интонация, език на тялото. Седиш, гледаш в екрана, а там – конспирация!

Истински заговор от плът и кръв, целящ да наруши душевното ти спокойствие! Пишат, значи, някакви хора – и не стига, че са на различно от твоето мнение (кощунство само по себе си), а и го изразяват много остро и ръбато. Обясняват ти неща за самия теб, които не си и подозирал; коментират твоите мисли и мнения и ти казват какво е искал да каже авторът.

Създават се и групи, които са с теб; защищават те от лошите и грачат в хор колко си прекрасен и бял. Ако си късметлия да зачекнеш особено спорна тема, можеш да се насладиш на разразил се истински он-лайн битпазар между двете (трите, четирите) групи, където се разменят кукли и парцалки и се хвърлят тежки клетви.

Съратниците ти ти пишат публично и лично колко си пич, как са с теб и изобщо светът не би бил същият без светлата ти личност; противниците ти пишат публично и лично колко си плитък, как не биха искали да са с теб и изобщо светът нищо няма да загуби без твоята виртуална персона.

Когато говориш с близки и познати, разказваш как тоя ти казал това, оня – онова, а трети (как не го е срам!) съвсем се е олял и дори те е обидил не на шега. На хората може да им вземе време, докато разберат, че говориш за алтер-егото си в нета, както и други личности, с които никога не си имал честта да се запознаеш лично (и не на последно място, могат да решат, че не си с всичкия си – все пак това е почти все едно да се караш с говорителя от телевизията за новините, които чете).

Съпреживяваш драмите и малките радости на виртуални познати; тайно се подсмихваш под мустак, когато враг падне покосен под острите стрели на нечие остроумно перо. Мериш успеха си с това, колко хора отговарят на постовете ти и колко виртуални лични контакти имаш.

А дали не приемаш нещата една идея по-сериозно, отколкото трябва? Може би ще е много полезно и отрезвяващо за разнообразие когато се логваш, първо да си напомниш, че

– интернет не е чак пък толкова анонимен, колкото ти се струва

– зад всеки профил стои истински човек, с когото вероятно имаш много общи неща, а дори огромните различия надали би обсъдил наживо с остър махленски тон
– като четеш текст, не можеш да уловиш в детайл какво е искал да каже пишещият, нито виждаш жестове и мимика и вероятно тълкуваш поне една част не съвсем както е

– е крайно време да излезеш от нета и да заживееш реален живот

Какво ще кажеш?