Tag Archives: хранене

ИСТИНСКА-ГЪРДА – революционен нов метод за детско хранене!

Революционен нов метод за детско хранене! Невероятна иновация – сега, достъпна за новите родители, без заплащане и без да чакате доставка!

Advertisements

Захранване, водено от бебето

“Захранване, водено от бебето”. Какво значи това? Казано с две думи: това е добре забравен нов-стар начин за запознаване на бебето със семейната трапеза. Все повече родители избират този метод на захранване и то определено набира популярност в последните години.

Едно от най-важните неща в това захранване се подсказва и от самото му име: водено от бебето. Тоест, нещата се случват тогава, когато бебето е достигнало до етап в развитието си, в който е готово за тях физически и емоционално. В случая със захранването, особено във воденото от бебето, това рядко се случва преди средата на първата година. Но това е съвършено нормално и логично, предвид факта, че именно около тази възраст организмът на бебето съзрява достатъчно, за да може вече да преработва пълноценно храни, различни от мляко. Затова и НЦООЗ* към МЗ, Министерството на здравеопазването, Ла Лече Лига, както и водещи организации в областта на детското здраве като Американската академия по педиатрия, Канадското педиатрично общество и Световната здравна организация препоръчват първите шест месеца от живота си бебето да бъде само на майчина кърма, а след тази възраст в менюто му да бъдат постепенно включвани допълващи храни, които не изместват кърменето, а се дават паралелно. Препоръките на СЗО са кърменето да продължи до 2 години и повече; тази възраст е ориентировъчна и то може да продължи толкова дълго, колкото майката и детето й желаят.

Защо бебето е готово за захранване именно около средата на първата година? Тогава малкото човече вече постига контрол над някои от нещата, които прави, и може волево и съзнателно да покаже дали иска дадено нещо, или пък не – безспорно важен момент, когато опира до хранене. Всеки би искал да има избор дали да яде дадена храна или не, нали? Около пълни шест месеца след раждането бебето вече може куп неща, но важните за храненето са:

•          Има контрол над врата и главата си (и може да се извърне от храната).

•          Самостоятелно седене – може да седи без опора (контрол над торса).

•          Губи рефлекс за избутване с език навън (защитен механизъм, който до този момент го е предпазвал да не поглъща други храни преждевременно).

•          Хващане с 2 пръста – от 6 месеца нагоре, обичайно около 8-10 м фината моторика на бебето започва да се развива все по-добре и то започва да хваща като с пинсети с показалец и палец дребни неща, които често носи в устата – включително и парченца храна.

•          Интерес към храната на възрастните – един от най-сигурните начини да разберете дали бебето ви е готово за захранване е, когато забележите, че ви краде храна от чинията.

Бебето ви може да не проявява всички признаци накуп, но е желателно да са налице повечето от тях, преди да му предложите да опита храна, различна от мляко. Проучванията убедително доказват, че няма ползи от захранването преди тази възраст, дори напротив – открити са немалко вреди, сред които повишен риск от алергии, астма, стомашно-чревни проблеми и заболявания на горните дихателни пътища… така че няма защо да бързате. И докато „човешка” храна ще яде още много, много време след това, само на мляко бебето е за кратък период от живота си, въпреки че след захранването кърменето може да продължи още много време (и е препоръчително това да стане).

Захранването, водено от бебето, е стар начин да се храни бебето, без да се замесват пюрета, каши и други „специални” бебешки храни. Всъщност е доста вероятно прабаба ви да е захранвала децата си точно така – когато са готови да си вземат сами парченце храна и да го сложат в уста – моля, заповядайте на общата маса. В модерният свят този метод се разпостранява от 2006-та насам благодарение на британската акушерка Джил Рапли, която е голям защитник на този начин на бебешко хранене и смята, че той е отличен начин вместо храна от бурканче, да предложим на бебето си богат избор от здравословни храни – а също може да е отличен повод да преосмислим храненето на цялото семейство. Храненето на децата е до голяма степен подчинено на личния пример, който родителите дават и ако искате малките да се хранят здравословно, добре е на първо място да погледнете как се храните самите вие.

Плюсове/предимства

Захранването, водено от бебето, вместо от родителя, дава възможност много по-тънко да се усетят нуждите и желанията на детето, когато му позволим то да избере и реши кога и какво да яде. По този начин фината настройка на форителя и детето се получава по-лесно, а също позволява по-добро разбиране на кърменето, когато позволим на детето да има права и желания. На по-късен етап се предлагат храни, различни от мляко, което почти автоматично значи по-дълго кърмене. Няма нужда от закупуване на специални купички, лъжички, каши, бурканчета пюре… всичко, от което имате нужда, е готово за захранване бебе, лигавник или друга подходяща дреха, удобен стол на масата (или вашият скут) и чиния с парченца подходяща за бебето храна.

С навременното започване на захранването бебето има и нужните умения да се храни само – в началото с ръце, после с прибори. В началото на захранването бебето държи парчетата храна с цяло юмруче и не може да ги вади от там само, така че може да е удачно да му предлагате дълги резени подходящи храни. Впоследствие, когато развие и усъвършенства хващането с два пръста, все по-добре ще се справя да хваща парченца храна и да слага в устата си; после ще може да отхапва от по-големи парчета (даже да няма все още зъби), а след това постепенно ще вкара в употреба и прибори за хранене.

Един от големите плюсове на захранването, водено от бебето е, че тъй като то следва своя собствен вътрешен ритъм и прави нещата тогава, когато е физически  и емоционално готово за тях, бебето се храни с желание, готовност и ентусиазъм (даже всъщност да не изяжда твърде големи количества в началото). А основите на доброто хранене са именно тези – да се яде с апетит и желание разнообразна пълноценна храна.

Ако в семейството няма алергии, на бебето могат да се предлагат почти всякакви храни (разбира се, съобразени много или малко с възрастта му). Много родители смятат това за голямо улеснение и откриват, че то им позволява да предлагат на бебето храната, която ядат всички, което бързо и лесно го приобщава към семейната трапеза. Храненето е социална дейност и това приобщаване е важно за бебето дори от гледна точка на социалния му живот (не се смейте, и бебетата са хора и имат нужда от социализация и общуване).

С такова захранване се избягва преходът от пюрирана към намачкана храна и бебето няма трудности с преглъщането – понякога бебета, свикнали да ядат гладко пюрирани храни, като готови или домашни пюрета, имат трудности да се научат да дъвчат по-едри частици и се давят, когато им предложат храна, която не е с напълно гладко пюрирана консистенция. Когато бебето от самото начало се учи да ползва венците и челюстите си по предназначение – да дъвчат и претриват храната – то бързо се учи да яде и по-едри частици и се научава да не се дави с храната. Много родители с удивление виждат как шестмесечното им бебе, което са имали за съвсем малко, всъщност вече умее инстинктивно да дъвче и се справя без проблем с новата храна.

Това хранене, което следва и естественият ритъм на хранене на семейството, а не включва предлагане на специални храни само за бебето, не само означава обичайно по-здравословно хранене за всички, но и позволява почти винаги и навсякъде да се намери подходяща храна за бебето, което безкрайно улеснява разходки, екскурзии и почивки с малкия човек.

Минуси/недостатъци

Разбира се, както всяко нещо, това захранване има и недостатъци. Един от най-големите недостатъци, които родителите откриват, е че е ба-а-авно. Много бавно. Бебето има нужда от време да пипне, помирише, опита всяко парченце храна. Да го вземе, разгледа, оближе, изплюе, лапне наново – и така с всяко поотделно. В началото храненето на бебето може да отнема десетки минути – нещо, което по-темпераментните родители трудно преглъщат, особено ако са отгледали друго дете с пюрета- хващаш лъжичката и раз-два-три, насипваш пюрето в детето, което преглъща усилено, защото му се подава следваща лъжичка, давай, давай по-бързо. При захранването, водено от бебето, такава скорост се постига доста по-късно – когато самото дете е готово да се храни бързо, само.

Другият недостатък на това захранване е, че е мърляво. Много, много, много мърляво. Бъдете готови всичко да е покрито с храна – детето, масата, столът му, подът… Хора, които са чистници по природа, могат трудно да приемат гледката на детето, което ентусиазирано се опитва да се храни само и с пълни шепи маже храна по лицето, дрехите и косата си – къде неволно, къде като част от новото усещане и изучаване на свойствата на храната – защото храненето за малкото дете не е даденост, а е до голяма степен един голям експеримент, при който по емпиричен начин се доказва, че супата е най-вкусна, когато влезе в устата, а не когато се намаже по косата 🙂

Как най-лесно се започва захранване, водено от бебето? Около средата на първата година, когато бебето е готово и има интерес да се храни само, е удачно да му предлагате големи парчета храна, която да може да държи в юмруче – например, парчета варени моркови, гризини, резени авокадо… Избягват се храни със сол и захар – преди годинката детето няма нужда от тях, а често и дълго време след това е добре да се избягват богати на сладко и солено храни. Много родители намират за практично да предлагат на бебето от общата храна, преди да добавят подправки по свой вкус.

Парчета пресни плодове, подварени зеленчуци, варено крехко месо, кубчета обезсолено сирене и кашкавал, ориз и картофи… възможностите за самостоятелно бебешко хранене са безкрайни. Всичко, което ви трябва, е желание и търпение – защото бебето ви със сигурност е готово да участва и да ви поведе към приключения в храненето!


Автор: Бу
(a.k.a. Таня Русева, ЛЛЛ лидер, международно сертифициран консултант по лактация IBCLC)
за сп. Моето бебе и аз, 2011

Вижте още за захранване, водено от бебето в блога за близнаците.

*НЦООЗ – Национален център по опазване на общественото здраве

Източници и референции
The Breastfeeding Answer Book, 3rd ed., LLLI 2003
http://www.bma.org.uk/health_promotion_ethics/child_health/earlynutrition.jsp
http://www.who.int/features/factfiles/breastfeeding/en
The Womanly Art of Breastfeeding, LLLI 2010
Baby-led weaning, Rapley&Murkett, 2008

Основи на захранването

‘За здравото, доносено бебе кърмата е единствената храна, от която се нуждае, докато покаже признаци, че се нуждае от твърда храна, приблизително около средата на първата година след раждането си.’
Ла Лече Лига

Кога да захраня бебето?
Световната Здравна Организация и Ла Лече Лига препоръчват изключително кърмене до 6-ия месец (навършен), след което постепенно захранване без да бъде спирано кърменето. Кърмата остава основна част от диетата на бебето, а твърдите храни я допълват. Захранването не бива да става по-рано от 4 навършени месеца (16 седмици)! Препоръките на СЗО се основават на изучаване на физиологичното развитие на органите и системите на детето и на неговата готовност да възприема нова храна; те носят обобщен характер. ЛЛЛ подкрепя индивидуалния подход към всяко едно дете в зависимост от неговите нужди и степен на развитие.

Фактори, които говорят за готовността на детето за захранване:
1. Възраст не по-малка от 4 месеца (при недоносените бебета за основа се взима средната дата между датата на раждане и датата на термина + 4/6м).
2. Теглото при раждането се е удвоило. За недоносените бебчета коефициентът е 2,5.
3. Детето седи стабилно, когато го придържа възрастен.
4. Има добър контрол над врата и главата си.
5. Има повишено слюноотделяне.
6. Никнат зъби.
7. Рефлексът на езика за изтласкване е изчезнал.
8. Детето проявява отчетлив интерес към храната на възрастните.
9. Слага играчки в устата си често и лесно.
10. Способно е да дъвче (дори без зъби) и да преглъща.

Имайте предвид, че бебето ви може да не проявява всички признаци наведнъж, но наблюдавайте да има поне половината или повече.

С кои храни да започна?
Според сезона, личните си предпочитания или препоръките на педиатъра можете да изберете между готови или домашни безглутенови зърнени каши, зеленчукови или плодови пюрета. Обичайно сок се препоръчва след като бебето е привикнало към повече нови храни, за да се избегне раздразване на хранително-чревния тракт от плодовите киселини. Еднокомпонентни зърнени каши, картоф, тиква, морков, ябълка, месо, а след това – различни комбинации и постепенно добавяне на нови храни – възможностите са много! Важно е да не въвеждате повече от една нова храна на всеки 3-5 дена, за да има време бебето да свикне с нея, а вие да проследите за евентуални реакции. За бебета с алергии или фамилна обремененост този период може да е 5-10 дена, при проблеми е добре да се направи и консултация с алерголог.

Как да започна захранването?
Обичайно нова храна се предлага, когато детето е показало знаци за готовност за приемане на твърди храни. Най-често новата храна се предлага в първата половина на деня, в период, когато детето е отпочинало и бодро, половин час след кърмене, когато все още не е гладно, но започва леко да огладнява и би харесало идеята да опита нещо интересно и ново.

Всяка нова храна се предлага първоначално в малко количество – 1-2 ч.л. (5-10 гр), като количеството й постепенно се увеличава в следващите няколко дни, съобразено с апетита и желанието на детето. Не е необичайно за кърменото бебе да яде не повече от 30-50 мл на едно хранене, въпреки че има изключения – кърмата съставлява 75-85% от дневното меню до годината и покрива основните му енергийни и хранителни нужди, а твърдата храна служи основно за опитване и запознаване с новите вкусове и консистенции.

Когато се въвежда следваща нова храна, повечето майки предпочитат да я комбинират с вече въведена и смесват малко количество от новата с по-голяма порция от вече предлагана храна, като постепенно увеличават количеството нова храна през следващите дни.

Повечето майки избират първо да кърмят бебето, а малко по-късно да предложат твърдата храна (като нерядко бебето иска да завърши храненето с пюре/каша пак с кърмене); след годинката много майки решават да обърнат режима и първо предлагат твърдата храна, а след това кърмят.

Бебешката храна не се подправя със сол и захар: вкусовите рецептори на децата са ‘непокварени’ от подправки и за разлика от възрастните, те усещат вкусовете много ярко и силно; това, което за нас е блудкаво и безвкусно, за тях съвсем не е такова. В добавка, захарта носи ненужни празни калории, а солта натоварва незрелите детски бъбреци – минералните соли от храните са му достатъчни на този етап. След първите седмици на захранването (към 8-ми месец) много майки постепенно започват да добавят различни зелени подправки, които приятно овкусяват и разнообразяват бебешките храни.

Кои храни да избягвам?
Преработени храни, храни с добавена захар под различна форма, мед и яйчен белтък (до края на първата година), ядки (най-малкото до края на първата година, често повече), храни, към които детето има фамилна обремененост.

Автор: Бу за сп. Кенгуру 2009, с допълнения

Вижте още:
Захранване на бебето
Педагогическо захранване І
FAQ: Често задавани въпроси за захранването
Храни за ядене с пръсти

„В час ли са педиатрите?“

На 23.01. в насочения основно към политика седмичник Гласове излезе интервю по повод захранването на бебетата с двама педиатри – д-р Стайкова, подкрепяща ранното захранване преди 4 месеца, д-р Мангъров, подкрепящ захранване след навършени 4-6 месеца, и моя милост като представител на Ла Лече Лига. С разрешение от авторката, пускам интервюто и тук:

Ако педиатърът ви ви съветва да започнете захранването с “няколко капки сок” – сменете го. Това означава, че той от няколко години не се е заглеждал в медицинска литература.

Съществуват големи разлики в практиките и препоръките на повечето наши педиатри и тези на здравните организации по света и у нас. Според д-р Атанас Мангъров, завеждащ детското отделение към Инфекциозна болница в София, причината за това е ниската квалификация на много лекари и непознаването на съвременните тенденции.

„Педиатрите не обичат да четат книги, казва д-р Мангъров, много хора са си останали на това ниво, на което са били, когато са завършили преди 20–30 години. Необходими са езици, всеки от тези учебници струва по няколкостотин долара. Когато аз бях студент, се препоръчваше захранването да започне втория месец. Студентите и до ден днешен учат тези неща от неактуализирани учебници, в които много неща са направо абсурдни!”

Становището на Министерството на здравеопазването потвърждава тези твърдения: „Практиката на захранване на кърмачетата в България не отговаря на международно приетите препоръки. Докато препоръките на СЗО са до шестия месец бебетата да са на “изключително” кърмене, у нас вода се дава още след раждането, а в края на втория месец се въвеждат плодови сокове. Това намалява приема на кърма и оказва неблагоприятно действие върху хранителния статус и имунитета на кърмачето. Поради неинформираност или липса на средства някои майки въвеждат рано краве мляко в храненето на кърмачето, което създава риск от алергия и желязодефицитна анемия. Липсата на кърмене, ранното захранване с краве мляко и неправилното въвеждане на немлечни храни преди 4–6 месец след раждането създават предпоставки за хранителни дефицити при кърмачетата, което допринася за изоставане във физическото и психоемоционалното им развитие; създава риск за развитие на хранителни алергии и здравни проблеми в последващите периоди на живота им”.

Въпреки това голям процент от българските педиатри препоръчват точно тези практики.

В: Какъв режим на хранене трябва да се спазва при бебетата и какви са ползите от него?

Д-р Л. Стайкова, Медицински център Ултрамед, Пловдив: Задължително трябва да се спазва режим и бебето да се храни на 3 часа. Това е много важно, защото стомахът му трябва да си почива между храненията, да преработи храната, а и бебетата без режим се разглезват. Трябва да има пауза от 6 часа през нощта първия месец, след това става 9 часа.

Д-р Атанас Мангъров: Най-добре е майката да се съобрази с индивидуалния биологичен ритъм на всяко дете. Тоест да се остави детето само да си определи ритъм на хранене. По този начин за около една-две седмици детето си определя собствен ритъм, който не е на равни интервали, но ще е относително постоянен. Не е нужно да щипете бебето, докато спи, за да яде или да го оставяте да плаче по половин час, защото не му е дошъл часът за хранене. Много по-добре е майката да се съобрази с детето, отколкото да му налага собствен режим.

Т. Русева, лидер на „Ла Лече Лига” (Международна организация за подкрепа на кърмещите майки): В последните десетилетия безспорни предимства доказва познатият от зората на човечеството режим ad libitum, или иначе казано – на поискване. Ползите от такъв гъвкав режим, съобразен с нуждите на кърмачето, са многобройни – установява се бърза и силна връзка между майката и бебето, новороденото има чест достъп до кърмата (8–12 пъти и повече), бързо качва тегло, а майката има изобилна кърма.

В: Много майки се оплакват, че кърмата им не стига, защото гърдите им са меки и бебето плаче непрекъснато. Какво препоръчвате в такъв случай?

Л. С.: Има два метода. Единият е да се изцеди майката преди хранене и да се види колко е количеството. Възможно е то да е достатъчно, а бебето да не може да го изсуче. Тогава се дохранва с лъжичка. Ако обаче количеството не е достатъчно, се препоръчва смесено хранене с адаптирано мляко. Но в първите месеци е важно бебето да поема кърма – и 10 грама са достатъчни, за да си набави всички необходими неща.

А. М.: Няма никакво значение дали гърдите са твърди или меки. Най-добрият стимулатор на кърменето е самото кърмене. Защото това е психо-физиологичен механизъм. Колкото повече майката си кърми детето, толкова повече кърма произвежда. Това какво количество изцежда майката е неточен метод за проверка, защото бебето може да изсуче двойно повече, отколкото майката изцежда. Пробното кърмене (претегляне преди и след хранене) също е несигурен начин. Ако човек е решил да си кърми детето, той просто трябва да го кърми. Ако кърмата намалее, бебето може да се кърми и на всеки час. Кърмата се преработва за около час, така че стомахът няма нужда от 3-часова почивка. Защото започне ли едно дете да се дохранва, обикновено в рамките на 3 седмици то минава на изкуствено хранене.

Т. Р.: След първите 4–6 седмици лактацията често вече е установена, т.е. тялото на майката прави толкова кърма, колкото е необходимо за нуждите му. Усещането за мекота на гърдите е субективно и само по себе си не е признак за недостатъчна кърма. Ако бебето се изхожда редовно, наддава добре и е здраво и активно, най-вероятно получава достатъчно кърма. При по-често желание за сучене, неспокойствие, може да става дума за „скок в растежа” – енергийните нужди на бебето се повишават, то търси по-често да суче и така дава сигнал на тялото на майката да прави повече кърма. Обичайно за няколко дена организмът на майката се нагажда към новите нужди на детето. Ако има съмнение за недостатъчна кърма, най-напред трябва да се направи оценка на организацията на кърменето и ако има нужда, нещо да се промени – често по-честото слагане на гърда е една от първите стъпки.

В: Какво мислите за нощното хранене?

Л. С.: Нощното хранене трябва задължително да се спре, защото кърмачето има малка вместимост на стомаха, той трябва да се изпразни, за да може то да се храни нормално през деня, а не през нощта. Начините са два: като се дава вода или по метода на изчакване, да се премества часът на хранене. Майките се оплакват: „Детето ми не яде!”. Ами как ще яде, като то през нощта си поема количеството, което му трябва през деня.

А. М.: Няма нищо страшно детето да се храни през нощта. Много е удобно за родителите да не го хранят през нощта, някои опитват да отучат децата, като им дават водичка, но не се получава. Ако стане – добре, но ако няма начин, просто си нахранете детето, няма нищо лошо.

Т. Р.: Бебетата под 6 месеца най-често имат физическа нужда да се хранят нощем и за много от тях може да е трудно да издържат по-дълго време без храна. Обичайно за бебета под 40 дена се препоръчва нощем да имат пауза не по-голяма от 4 часа. Нощем нивата на хормоните, отговорни за образуване на кърма, са най-високи и кърмене в тези часове може да осигури по-обилна лактация.

В: Възможно ли е кърмата да е нехранителна и рядка?

Л. С.: Ако бебето не наддава добре, е много вероятно кърмата да е станала нехранителна. То се вижда – като се изцеди кърмата, тя въобще не е толкова гъста като в началото и е леко синкава.

А. М.: Това са пълни безсмислици. Няма никакво значение дали е с каймак, дали е рядка, дали е гъста, тя е точно такава, каквато трябва да бъде.

Т. Р.: Тялото на майката прави перфектната кърма за нейното бебе. Освен в случаите на силно недохранване от страна на майката, кърмата й е добра за бебето й, дори тя да не спазва перфектен хранителен режим. Кърмата не губи полезните си качества нито след 6, нито след 12 месечна възраст – енергийните нужди на бебето растат и в менюто му постепенно се включват нови храни, но те са допълващи кърменето и захранването е паралелно, а не заместващо майчиното мляко.

В: Помага ли водата със захар за преодоляване на жълтеницата?

Л. С.: Да, за жълтеница се пие подсладена вода или глюкоза… Трябва да се пият подсладени напитки. Захарта помага да бъдат наваксани ензимите на черния дроб на бебето.

А. М.: Не е нужно да се дава вода със захар, за да се метаболизира индиректният билирубин в директен. И да са само на кърма и вода, билирубинът пак ще се метаболизира. Не е нужно децата да свикват да пият подсладена вода, защото организмът излишно се натоварва със захар.

Т. Р.: Билирубинът, който причинява физиологичната жълтеница при новородените, се изхвърля от организма с мекониума – първите катраненочерни, лепкави изпражнения на бебето. Най-лесно бебето се изхожда, като се храни, тоест ефективното адекватно кърмене в първите дни е важно, за да получи бебето достатъчно храна. Водата може да обърка бебето и то да пие повече, вместо да поема достатъчно мляко.

В: Въвеждането на сок през първия или втория месец захранване ли е? Възможно ли е да се развие авитаминоза, ако не се въведат сокове между първия и втория месец?

Л. С.: Не, не е захранване. Самите сокове са микроелементи, чисто нова храна. Те трябва да са първото нещо, което поема бебето, за да започне да привиква стомахът му с новата храна. Започваме с най-хипоалергичния сок – ябълков. Той е много важен, защото в него се съдържат витамини, които са особено нужни на бебето.

А. М.: В това няма никакъв смисъл. С ранното въвеждане на сокове единствено се създават предпоставки за алергизиране, за стомашни проблеми и за вкарване на най-различни микроби. Обикновено, като дойде едно дете на 2-месечна възраст, което е започнало да ака кръв и слуз, се оказва, че майка му е започнала да му дава сок от моркови. Морковите са зеленчук, който расте в пръстта, тя се наторява с оборски тор, в него има салмонели и колкото и да се стърже и да се мие, винаги има възможност да се пропука хигиената и да се вкара някой боклук в сока. Ябълковият сок пък дразни незрялата лигавица на стомаха с високата си киселинност. Тези сокове трябва да се дават чак след захранването на детето, най-рано след 6-ия месец. Ако майката се храни пълноценно, тя предава всички нужни витамини на детето си чрез кърмата. Ако пък детето е на изкуствено хранене, в млеката има дълъг списък от всякакви витамини и микроелементи и нищо не печелите, като давате сок от миналогодишни ябълки. Тъй или иначе, ние сме бозайници – първата половин година маймуната не дава на малкото си изстискан сок от банан, а му дава гърда.

Т. Р.: Изключителното кърмене, което се препоръчва в първите шест месеца от живота на бебето, означава, че то не получава други храни, различни от кърма, включително сокове, каши или пюрета; изключение са медикаменти, ако такива са назначени. Ако на бебето се даде сок, както и плодово пюре, е захранване.

В: Кога и с какво се започва захранването?

Л.С.: Захранването започва с най-хипоалергичния зеленчук: картоф на 4 навършени месеца. Жълтъкът се въвежда в 5-ия месец, защото е богат на витамини и желязо. Глутен – след 6-ия месец. Кисело мляко може да се въведе при 5 навършени месеца, но не е препоръчително, защото може да предизвика алергии.

А.М.: Съвременните схващания за детското хранене са, че минимум до 6-ия месец детето не трябва да приема нищо друго освен майчино или адаптирано мляко. Може дори да се започне към 7-ия месец, колкото по-късно – толкова по-добре! В ранната кърмаческа възраст детето расте и се развива на мозък и се нуждае от храна, от която да му расте мозъкът, а не задникът, а това е кърмата или адаптираното мляко. Ранното захранване е практика отпреди 50–60 години. Просто в ранна възраст лигавицата на стомаха не е приспособена да се натоварва с меса, брашна, сокове и т.н. Няма здравословни проблеми, които да налагат по-ранно захранване. При тежка желязодефицитна анемия може да се дава допълнително желязо. Децата се раждат с висок хемоглобин и имат запаси от желязо, но даже и да развие детето анемия, то много скоро ще си навакса желязото. Много по-важно е то да е колкото може по-дълго да е на кърма.

Т.Р.: Около средата на първата година повечето бебета проявяват признаци за готовност за захранване и стомахчето им вече е достатъчно зряло, за да обработва нови немлечни храни. По това време то получава първите си хапки, като майките най-често въвеждат безглутенови еднокомпонентни каши или пюрета само от един зеленчук. Новите храни се въвеждат плавно, обичайно по една на всеки 3–7 дена, като количеството им постепенно се увеличава. Твърдите храни са допълващи и разнообразяващи менюто на бебето и обичайно не заместват млечно хранене.

Темата подготви: Теодора Мусева, оригиналът

Глас в подкрепа на честните майки

Първите храни на първото ти дете са органични, здравословни, намачкани на ръка, перфектно подбрани зеленчуци и плодове, въведени в перфектният ред една по една на всеки 5 до 7 дена.

Първите храни на второто ти дете са парченца и трошици от каквото има в чинията на мама.

Първите храни на третото ти дете са каквото си намери на пода в МакДоналдс.

 

Gina Pueblo, Colorado, USA

Харесваш? Гласувай! http://svejo.net/home/link_summary/24805

.

Педагогическо захранване 2

Педагогическо захранване 1 част

Как изглежда педагогическото захранване?

Погледнато отстрани, изглежда така: мама се храни, бебето седи на масата с нея и иска от храната й, а тя от време на време му дава малко. Например: вие закусвате с овесена каша, плод и чай. Детето, което проявява признаци на готовност за захранване, седи в скута ви и иска от храната ви. Докато ядете от кашата, можете да му дадете микродоза. Ако му хареса, му давате още две. Когато започнете да ядете плода, то отново възбудено се опитва да го докопа – много добре! Предложете му микродоза. Преминавате към чая, а то очевидно иска да го опита – налейте му глътчица в малка чаша, поднесете я към устата му и му помогнете да пие. Може би детето няма да се възхити от всяка нова храна или да я приеме с желание и това е нормално. Важното е да опита и да се запознае с нея. Ще дойде време и да яде по цели купи, но сега още това не е нужно.

Храната за педагогическо естествено захранване

Ако семейството ви се храни с балансирано, здравословно меню, възможно най-близко до естественото си състояние и претърпяло минимална обработка, то няма от какво да се притеснявате и да предложите тези храни и на детето си. Разбира се, ако се храните основно с мазна, пържена, много преработена храна, ако наблягате основно на газирани напитки, бонбони и колбаси, то това надали е най-подходящата храна за малкото дете. Захранването на детето може да е чудесен повод да реорганизирате храненето на цялото семейство така, че да е здравословно. Оттук не следва, че никога не бива да употребявате горните, ако обичате – но разумното им свеждане до минимум ще бъде добре не само за здравето на детето ви, но и за това на цялото семейство. Ако ви притеснява да предлагате на детето сладко, солено, пикантно или кисело, то може да намалите временно подправките на общата храна. Разбира се, най-разумно ще е да избягвате да давате в чист вид храните, които са алергени поне в началото – яйца, ядки, шоколад, мед и пр.

Кой превари, той завари

За да възпитате детето в здравословна обич към храненето, вие не бива да се опитвате да го нахраните на всяка цена. Напротив – на масата всички се хранят с апетит и удоволствие. Целта ви е да накарате детето да поиска и то да се храни като всички. Останалите, седящи на масата, трябва да изглеждат като конкуренти за храната в очите на детето, а храната трябва да се третира като нещо важно и ценно. Детето ще усвои това отношение към храната от вас – затова се хранете акуратно, с апетит, не оставяйте недоядена храна и ако хвърляте остатъци, никога не го правете пред бебето. Ако в чинията на детето остане храна, дояжте я пред него – нека то свикне, че храната не се разхищава.

Обноски по време на хранене

Малките деца се хранят с малки и чести почивки и това е нормално. Дайте възможност на детето да се нахрани като прави паузи, но ако видите, че не проявява повече интерес към храната на това ядене, отстранете го от масата или му приберете чинията. Така ще се научи, че на масата се сяда, за да се яде, а не да се играят игри или да се вършат други занимания. Храната се взима, слага се в устата, изяжда се и толкова.

Неизбежно и очаквано е детето да разхвърля част от храната, но това е съвсем нормално, стига да се е случило неволно или с цел опознаване, не просто игра, и детето се храни. С времето ще се научи да яде чисто и акуратно. Когато на 8-11 месеца бебето започне да седи на свой стол и получи прибори за хранене, вероятно ще се опитва да сложи храната на лъжичката с пръсти – то изучава нещата с ръце и уста. Можете да му помагате, ако ви позволява, като му пълните лъжичката, а то само я вкарва в устата си. Постарайте се да не се храните пред телевизора – дори вие да не му обръщате внимание, това не е задължително да стане и с детето. То вероятно ще гледа с интерес екрана или най-малкото рекламите, а не затова се намира на масата. Поведението на детето при хранене ще копира вашето. Ето защо внимавайте как се държите на масата и как се отнасяте вие самите към храната.

Ако детето внезапно загуби интерес към храната

Детето ви приема нови храни с охота, яде с апетит и удоволствие, а после изведнъж отказва да опитва други неща. Може би е приело твърде много храна. Няколко дни го взимайте на масата с вас, но не му предлагайте да яде, докато вие самите се храните с удоволствие пред него. Така ще възобновите интереса му към храната. Ако отнеме повече време, не се притеснявайте! Оставете детето на кърма. То ще получи нужното от нея и отново ще се заинтригува да яде като мама.

Подходяща ли е храна, която не е идеално пасирана, за бебето ми?

Може би ще се учудите, но – да. Дори беззъбите бебета умело претриват малките парченца храна между венците си. Можете да поставяте микродозите между бузата и венеца му – така то няма да я избута неволно навън, а ще започне да се опитва да дъвче. Храната, която му предлагате, разбира се, не трябва да е твърда или жилава, за да може да я сдъвче с венци. Майката винаги седи близо до бебето и ако то отхапе по-голямо парче, със свит пръст го изважда от устата му, за да предотврати евентуално задавяне. Детето бързо ще се научи да дъвче с венци, а после и със зъби. Впрочем, пилешките кокали могат да бъдат интересна и вкусна чесалка и храна за бебето ви. Някои родители се ужасяват от мисълта, че детето им глозга кокал „като куче“ и ако сте от тях, просто не му давайте. Ако пък идеята не ви притеснява, почистете кокала от месо и хрущяли и дайте на детето си да го поближе и смуче (но бъдете наоколо да го вземете, ако видите, че има опасност да отхапе парченце от него).

Мога ли да захраня педагогически, ако не кърмя и детето ми пие адаптирано мляко?

Естественото педагогическо захранване взима предвид нуждите на детето да получава без ограничение майчино мляко, което да покрива хранителните му нужди. Въпреки това, ако не кърмите, а имате желание да захраните детето си педагогически, можете да опитате. Ако детето ви се развива добре на адаптирано мляко и няма нужда да бъде захранено по-рано (както в повечето случаи), вероятно можете да захраните педагогически. Трябва, обаче да вземете предвид нуждите на детето от млечна храна в диетата му и да се постараете да го храните адекватно с адаптирано мляко. Добре е в този случай да се консултирате с лекаря на детето, за да сте сигурни, че то се храни правилно. Евентуален компромисен вариант е, ако захраните бебето по-рано (но не преди навършени 4 месеца), да започнете с пасирани бебешки храни, като спазвате останалите правила на педагогическото захранване (бебето да се храни с всички на масата), а щом детето започне да проявява интерес към общата храна, да преминете на естествено захранване, което да го приучи към обща храна. Отчетете все пак, че педагогическото захранване е „разработено“ през вековете за бебета на кърма. Затова бебето на адаптирано мляко трябва да се захрани така под надзора на лекаря, който да се увери, че то наддава добре и се развива правилно.

Някои близки ми казват, че детето трябва да се захрани, когато му пробият първите зъби

Фактът, че някои деца се раждат с едно-две зъбчета, а на други им пробиват чак след годинката, говори сам за себе си. Поникването на зъбите е индивидуално и донякъде генетично обусловено. По-добре следете бебето си за признаци за готовност за захранване.

Бебето изплюва дори съвсем дребните парченца храна, вместо да ги гълта

Това не значи, че трябва да му ги пасирате до гладка смес. С времето детето ще се научи да претрива малките парченца между беззъбите си венци и е нормално в началото да изплюва храната. След време ще започне да изплюва само понякога парченца, а после ще започне да дъвче и гълта всичко. Не настоявайте и не се обезкуражавайте! Междувременно нека гледа как всички на масата ядат, без да плюят храната си.

Кога малките дози храна престават да бъдат запознанство с новата храна и кърменето се замества с твърда храна?

Кърменето, преминаването към обща храна и отбиването текат паралелно. С въвеждането на първата твърда храна фактически започва плавният процес на отбиването. Детето суче основно преди, по време и след сън, понякога и помежду, докато храненето е тогава, когато яде мама – сутрин, обед, следобед и вечер. Относително по-големи порции храна детето започва да поема около и над година, а дотогава основна храна за него остава кърмата, като другите храни са основно за запознаване с вкуса им, не за нахранване. С времето то само ще намали броя и/или продължителността на сученето, а ще увеличи количеството твърда храна. Не се тревожете и се вслушвайте в детето си и инстинктите си! Те ще ви покажат правилния подход.

Мога ли да захраня педагогически детето си с каши и бебешки пюрета?

Разбира се. Достатъчно е вие и семейството ви да започнете да се храните със същите каши и пюрета и да свикнете и детето си. А сега, сериозно – ако изберете да захраните след шестия месец с бебешки храни, а не педагогически с обща храна, ако естественото педагогическо захранване не ви е по сърце, това не е проблем. Просто имайте едно на ум, че бебето ви ще яде гладко пасирани гладки бебешки пюрета и каши само до определена възраст и ще трябва да го научите да дъвче по-едри парченца и да премине плавно към обща храна навреме, за да не пропуснете момента и да се окажете в неизгодната позиция на родители, чието дете вече е голямо, а абсолютно отказва да яде храна, която не е идеално гладка…

Трябва ли да предлагам течности, когато бебето е вече захранено?

Детето си набавя достатъчно течности от кърмата ви, ако не ограничавате кърменето му. Обикновено децата започват да проявяват по-голям интерес към водата и да я пият в по-големи количества към 10-12 месец. Те повече се вълнуват, ако ви видят да пиете и нищо не пречи да им предложите малко вода или подходящ чай на дъното на чашка.

Детето ми е злоядо – вече е на година. Месеци наред се опитвам да го храня, но то не яде всичко, а само някои пюрета. Отказва да се храни, плаче, иска само да суче. Как да го науча да яде обща храна?

Най-напред, не хранете детето отделно. То трябва да сяда на масата за хранене заедно с всички. Не му предлагайте специална бебешка храна, нито се опитвайте да го нахраните по някакъв начин. Хранете се с апетит и се престорете, че ви е безразлично дали детето яде или не. Нека няколко дена да сяда на масата с всички, но без да му предлагате храна. Ако поиска от това, което ядете вие, предложете му в чиния от общата храна. Не се опитвайте да го занимавате с четене на книжки или гледане на телевизия – нека детето привикне, че на масата се сяда за хранене и ако не яде, така да бъде, никой няма да го гони, за да го нахрани. Нека храната и процесът на хранене да започнат да му изглежда неустоимо привлекателни, така че само да пожелае да го прави.

Бебето ми още е на четири месеца, но с голям интерес гледа как се храним. Имам чувството, че ни брои всяка хапка и много иска да опита от храната ни. Дали мога да го захраня?

Действително, някои бебета се развиват по-бързо и могат да започнат да проявяват интерес към други храни по-рано. Трябва, обаче да помните, че стомашно – чревният тракт не е съзрял и може да не е готов да приеме храна, различна от мляко. По-добре да изчакате, за да сте сигурни, отколкото да прибързате и да сгрешите. Ако се налага, не взимайте детето на масата или не се хранете в негово присъствие.

Детето или родителите са с алергии. Това променя ли нещо?

Алергия или фамилна обремененост с алергии налага едно по-внимателно и бавно захранване. Въвеждането на новите храни е плавно и може би ще искате да започнете с хипоалергенни или нискоалергенни храни, да въвеждате само по един вид микродози на 3-5 и повече дни и да увеличавате количеството твърда храна по-бавно от обичайното, както и да отложите захранването с храни, които могат да са алергени след първата година. Вероятно и вие сте на диета, ако здравето ви или това на детето го изискват.

Връстниците на бебето ми ядат по 150-200 грама пюре или каша още от няколкомесечна възраст, докато моето дете яде още само трохички. Защо е така?

Организмът на детето ви е устроен така, че да се наяжда основно с мляко, а в храненето с твърди храни само ви подражава. То няма нужда да изяжда големи количества друга храна. Специалните бебешки храни са направени така, че от тях детето да може да изяде много, но това обикновено е за сметка на количеството кърма, което иначе би приело. Отделно много деца, изяждащи по-големи количества твърда храна, ядат голяма част от нея, докато майките ги развличат някак. Нужно ли ви е това? Вероятно искате да научите детето си да се храни с желание, а не да го преследвате с лъжици и филии до първи клас и да превръщате храненето в изпитание. Разбира се, има деца, които успешно се справят без да създават трудности на родителите си, но вероятно бихте предпочели да сте сигурни, че детето ви ще се храни с желание и апетит, да избере и реши, че иска да яде по своя инициатива, а не според вашето желание.

Хранене след годинката

След 12-14 месеца детето обикновено проявява вече устойчив интерес към храната на големите. То сяда на масата като тях 3-4 пъти на ден и яде храната, която получават всички. Може да хапва първо, второ и трето, ако има желание. Ако детето яде с желание, но се е уморило да се храни само, можете да му предложите помощ и да го дохраните – но внимавайте да не вземете инициативата в свои ръце прекалено рано и да го откажете да се храни само, както и да не му давате с уговорки повече, отколкото е склонно да поеме само. Кърменето се запазва. На тази възраст обикновено е след хранене, най-вече преди и след сън. Между храненията можете да му давате да яде неща, които да може да държи в ръка – парчета ябълка, морков, сухар, геврек, бисквита.

Това по същество представлява естественото педагогическо захранване – може би ще ви се види странен и непривичен, особено ако сте свикнали с обичайните препоръки за захранване, може би ще ви смути или ще ви се стори като някаква странна мода в детското хранене. Това не е така. Накратко казано, това е най-нормалният и естествен начин, по който децата успешно са привиквали към храната на възрастните столетия наред. Няма причина той да не е също толкова добър и полезен и за вашето малко съкровище.

Автор: Бу за сп. ‘Кенгуру’ 2008

Хранене по време на кърмене

Световната Здравна Организация, УНИЦЕФ, Министерството на Здравеопазването в България, Ла Лече Лига препоръчват бебето да бъде изключително на кърма (без даване на други храни и напитки) до средата на първата година, като след това в менюто му се въвеждат допълващи кърмата храни. До това време млякото, което прави тялото ви, напълно задоволява нуждите от хранителни вещества, витамини и минерали на бебето ви; след първата половин година тя не губи нито едно от ценните си качества и обичайно захранването с други храни служи за запознаване на бебето с нови вкусове и текстури, а не толкова за наяждане или заместване на кърменето (поради което е нормално бебетата да приемат сравнително малки количества храна, различна от кърма). Вашето тяло се е подготвило за кърменето по време на бременността ви и е готово да прави хубаво мляко за бебето ви, почти независимо от хранителния ви режим.

Много жени спазват здравословен, питателен режим на хранене по време на бременността си заради живота, който носят в себе си. Ако сте се хранили разумно, балансирано по време на бременността си, няма причина да променяте режима си на хранене след раждане на бебето. Можете да правите достатъчно мляко за бебето си, като същевременно се храните здравословно. Здравословният хранителен режим е добър за вас, за тялото ви и здравето ви – но истината е, че ще правите пълноценно мляко в достатъчно количество за бебето си и можете да го кърмите успешно, дори хранителният ви режим да не е перфектен.

Проучванията показват, че храненето на майката има минимално отражение върху състава и количеството на млякото, което тялото й прави. Обичайно, освен ако майката не страда от силно недохранване, млякото й е добро. Ако не се храните питателно, ако хранителният ви режим е беден на витамини и минерали, това ще се отрази на тялото ви, на здравето ви. Тялото ви ще изчерпва вашите натрупани енергийни запаси; можете да развиете анемия и да чувствате по-силна умора – но млякото ви ще бъде добро за бебето, защото организмът ви ще произвежда хубаво мляко за сметка на вашето тяло, а не за сметка на бебето.

Рядко жените тук страдат от липса на храна, а по-често се случва да се хранят с неправилни видове храна – прекаляване с мазни или преработени храни, нещо, което лесно може да се избегне, като същевременно храната остане достатъчно вкусна и проста за приготвяне.

Няма определени диетични правила, които да следвате по време на кърмене. Ако навиците ви на хранене са умерени и здравословни, няма причина да ги променяте след раждането на бебето. Почти няма специални храни, от които да се въздържате, или такива, които нарочно да консумирате (като прясно мляко или боза), за да бъде качествено млякото ви. Ако се храните балансирано, млякото ви ще бъде качествено и ще е най-доброто за бебето ви.

Можете да ядете почти всичко – включително шоколад, бобови храни, зеле, газирани напитки. Храните, които се смятат за газообразуващи, също са добри за консумация – дори да се образуват газове, те се образуват във вашия стомах и не преминават в кърмата, нито преминават самите съставки на газообразуващите храни. В страни, където традиционно се консумират много люти, бобови или сладко-кисели храни и където майката също се храни с местна храна, бебетата нямат повече газове или колики от бебетата в други страни.

Няма причина да консумирате прекалени количества от традиционно смятаната за увеличаваща кърмата напитка боза. Бозата, която сега се продава по магазините, не е бозата отпреди 20-50 години и в най-добрият случай ще действа увеличаващо на размера…на ханша ви.

Може да искате да ограничите количествата прясно мляко, което поемате, до 1-2 чаши на ден, защото сред алергизиращите храни прясното мляко е на първо място. Това не се отнася за преработения крави белтък в киселото мляко, кашкавалът и сиренето. Можете да пожелаете да ограничите количествата кофеин, които приемате – но няма причина да се лишавате от ежедневното си кафе, ако имате такъв навик. Много малък процент бебета проявяват такава чувствителност към храната на майките си и няма нужда да отдавате всяка негова нервност или плач на храната, която сте яли.

Много специалисти по лактация смятат, че вкусовете на храната, която майката консумира, преминават в кърмата – която мени състава си, вкуса и цвета си по време на растежа на бебето. Така, както вкусовете на консумираната от вас храна преминават отчасти през плацентата и придават различен вкус на околоплодните води, вкусовете на храните преминават донякъде и в кърмата. Това позволява на бебето да продължи запознанството си с традиционната за храненето на майка си кухня, което е започнало още в утробата и го подготвя за захранването. Храната, която обичайно семейството ви консумира, няма да е непозната за бебето ви, когато дойде време за захранване, защото то вече я познава като вкус от корема ви, а после – от кърмата ви.

Проведен е един интересен експеримент за това, как вкусовете на храната преминават в кърмата и как това се отразява на кърмачето. Майките, участващи в експеримента, били разделени на две групи. Първата била контролна и се хранела както обичайно. На втората бил даден чесън, който да консумира заедно с храната си – в големи количества! Кърмата на майките, ядящи чесън, добила мирис и вкус на чесън – а бебетата им я харесали и даже сучели с по-голям ентусиазъм!

Затова не се тревожете излишно за храните, които консумирате по време на кърмене. Наслаждавайте се на кърменето, хранете се както обичайно – един здравословен, разумен и балансиран хранителен режим ще ви позволи да се чувствате здрави и добре, а тялото ви така или иначе може да изхрани бебето ви без проблем.

Автор: Бу за сп. ‘Време за готвене’ 2007

Кърмя и дебелея

Един от проблемите, които вълнуват жените след раждането, са измененията във фигурата. За съжаление, тази тема за размишления не напуска мнозина в продължение на целия период на кърмене. Излишното тегло, целулитът, неприятните мастни натрупвания по корема и бедрата изобщо не радват, а необходимостта да се купуват нови дрехи, по-големи с един номер или повече, отколкото до забременяването, може да е повод за сериозен психологически дискомфорт.

За съжаление, напълняващите по време на кърменето жени са повече от отслабващите. Това е свързано основно с голямото потребление на храна, а така също и със сериозните хормонални изменения в организма. Измененията на хормоналния фон водят до това, че кърмещите майки искат да ядат повече, при тях задържането на течности е по-голямо и процесът на изгаряне на мастните натрупвания върви по-трудно. Този запас за “гладните” месеци е “поздрав” от праисторическите времена, когато храненето на първобитните хора е било нередовно, а кърмата – единственото, което е могло да спаси живота на детето – е трябвало да се изработва в нужното количество. Независимо от това, че нас вече не ни заплашва глад, ние искаме да ядем и трябва да ядем. Значи, трябва да се направи така, че храната да е балансирана, пълноценна, но при това да отива за кърма и енергия, а не да се складира на бедрата. Как да стане това? Има няколко общоизвестни истини:

1. В храненето трябва да се отдават предпочитания на въглехидратите.
Плодове, зеленчуци, житните и зърнените каши и пълнозърнест хляб с добавени растителни масла трябва да съставят по-голямата част от менюто.
На останалите нива на пирамидата на храните стоят млечните и месните продукти.

2. Пийте повече течности. Като към течностите се отнася основно простата питейна студена вода, сокове (разредени с вода), тревни отвари без захар (чай). Течностите съдържат 0 калории, подпомагат ускоряването на обмена на веществата, изхвърлянето на излишния натрий и шлаките от организма, помагат за изгарянето на мазнините.
Недостатъкът на течности води до задържането им в организма и нарушение на функциите на бъбреците.
Количеството течности (включително плодовете и зеленчуците) трябва да е 2 литра на денонощие.
Водата намалява чувството на глад.

3. Покрай грижите за детето е трудно да се намери време за пълноценно готвене през деня и затова възниква склонност към похапване.
Тогава похапвайте пълноценно, нека това бъдат плодове, сурови зеленчуци, млечни продукти, житни сухари, а не сандвичи с масло.
Уреди като микровълнова печка и пароварка икономисват времето за приготвяне – храната се готви в тях без добавяне на мазнини, и следователно е по-малко калорична и по-лесно усвоима.

4. Следете за своето състояние.
Пийте витамини за кърмещи, особено в есенно – зимния период.
Витамините също подпомагат за нормализацията на обмяната на веществата.

5. Идеалното физическо натоварване – разходка с количката в продължение на един час, със средно темпо в паркова зона.
Старайте се да се разхождате с детето и въобще повече стойте на чист въздух – недостатъкът на кислород също сериозно се отразява на обмяната на веществата.

Към гореказаното може да се добави още много, което се съдържа в четири думи – здравословен начин на живот. А също така е важна и психологическата нагласа.
В никакъв случай не се обвинявайте за излишните килограми, обичайте се.
А вашето мъниче със своята усмивка още веднъж ще потвърди, че вие сте най-красивата мама на света.

Преведе Бу от http://www.7ya.ru

Злата захар

В английското издание на сп.’Космополитан’ от март 2004г. има една твърде интересна статия за захарта в диетата ни и за това, как сме захаро-зависими, без сами да го осъзнаваме. Превеждам я почти без промяна. Мен ме заинтригува много и смятам да намаля захарта. Надявам се да ви е интересна.
Злата захар

eggs&bacon, yumВ неделната сутрин приятелят ви си приготвя най-доброто лекарство срещу махмурлук, познато на човечеството – печен бекон, домати и пържени яйца с препечена филия с литър чай – а вие избирате да закусвате ‘здравословна’ купичка с мюсли, нискомаслено плодово кисело мляко и чаша портокалов сок.
Вярвате или не, вашата ‘целомъдрена’ закуска всъщност е натоварена с 12 ч.л. захар: две в мюслито, четири в киселото мляко и шест в сока. Само за сравнение, парче сладкиш с млечен шоколад съдържа около 8 ч.л. захар. За указание, към 6 ч.л. захар на ден се считат приемливи за средната диета от 1600 калории (и нарастват пропорционално в съответствие с количеството калории, които приемате). Разбира се, не казваме, че трябва да ядете бекон с яйца всеки ден, но това е, за да покаже, че ‘здравословно’ не винаги е каквото изглежда.

Това, че захарта е скрита в стотици привидно невинни храни, е тревожно, особено след като проучвания доказват, чемюсли! вкусно! може да доведе до здравословни проблеми, вариращи от агресия и разсеяност до сърдечни заболявания и диабет.
В усилието си да намалим мазнините не се тревожим за вредата, която нанася захарта. Тя е токсична и водеща до силна зависимост. Но най-големият проблем е, че захарта е толкова добре скрита в нашата диета, че често дори не осъзнаваме, че я ядем.

Колко много е твърде много? Умерено количество захар няма да навреди, но прекаленото й ядене може да причини проблеми. За начало може да ви кара да качвате килограми – дори да сте на диета без мазнини. Дванадесет чаени лъжички захар се равняват на 800 калории, така че можете да качите до 6 кг за година, ако ядете с толкова повече, отколкото са нуждите ви от енергия и калории всеки ден.

И какъв е отговорът – диета без мазнини или без захар? След като ядете захар, тялото ви произвежда инсулин, който кара тялото да складира захарта като мазнини. Комбинацията от твърде много захар и мазнини, например в бисквити и шоколад, е по-трудна за разграждане отколкото еквивалентните им мазнини само в кашкавала.

Захарта може да засегне и умствените способности, тъй като кара нивата на кръвната захар да подскочат за кратко, и след това да спаднат – оставяйки ви по-неспособни да се концентрирате. Проучванията показват, че тези, които консумират повече захар имат коефициент на интелигентност, който е средно с 25 точки по-нисък от този на хората, които ядат по-малко. Това може да засегне способността ви да разрешавате проблеми, а също и аналитичните и вербалните ви способности в работата.

По същия начин захарта може да променя настроенията ни. Постоянни върхове и спадове в нивата на кръвната захар могат да причинят агресивно поведение, раздразнителност, смяна на настроенията, безпокойство, хиперактивност, депресия, нарушено хранене и ПМС.

oh, mama!И вместо да ви подсили, шоколадовата закуска в 16 ч. може да отслаби имунната ви система. 6 ч.л. захар могат да намалят способността ни да се борим с инфекции с 25%, докато 18 ч.л. – равняващи се на голямо парче шоколадова торта – качва този процент на 85.

За какво да внимаваме? Може и да не използвате много захар (белите гранули, които всички разпознаваме) и може да се опитвате да ограничите приема от очевидни източници, като шоколад или бонбони. Но броите ли захарта в натуралните храни, например в плодовете и зеленчуците? Дори ‘комплексни’ въглехидрати (храни със нишесте като бял хляб, паста и картофи, за разлика от ‘простите’ въглехидрати – тези в обработените рафинирани захари, като бонбони и газирани напитки) се превръщат в захар, след като навлязат в кръвоносната система. Това не означава, че трябва да ги изключим. Здравословната диета трябва да включва баланс от плодове, зеленчуци и въглехидрати. Захарта в пълнозърнестите продукти, както е замисълът на природата, навлиза в кръвта бавно, осигурявайки ни продължително освобождаване на енергия. Което е нещо, от което всички се нуждаем. Повечето експерти препоръчват 50-60% от калориите в диетата ни да идват от този сорт въглехидрати.

sugar...obviously

Истинският престъпник е захарта, добавена в обработените храни – консервиран фасул и доматено пюре, например, и готовите храни. Иронията е, че често най-лоши са така наречените ‘диетични’ храни. “Без мазнини” или ‘диетични’ храни често са натъпкани със захар, за да се компенсира вкусът и текстурата, които се губят, след като мазнините са извлечени.

Порция готово пиле по индийски от 350г съдържа 4г захар и 25г мазнини, докато еквивалентът му без мазнини съдържа 8г мазнини и страховитите 14г захар. И много други храни изобилстват от захар, така че е добра идея да ядем умерено следните храни: зърнени сладкиши, плодови сокове, готови храни от консерва, доматен кетчуп, бисквити със кашкавал, салата колсло, кренвирши.

Намалете приема. Захарта може да бъде дегизирана на етикета, така че не винаги е очевидно, когато нещо е натъпкано с нея. И така, за какво да внимавате, когато сканирате стелажите в супермаркета за бърза вечеря пред телевизора? Оглеждайте се за съставки като царевичен сироп (от царевично нишесте), фруктоза (от плодовете), лактоза (от млякото), малтоза (от ечемика), плюс декстроза, сорбитол, малтодекстрин, концентриран плодов сироп и сукроза. Тези съставки са само други имена за захар. Не е проблем да ядете готови ястия, но да не е всяка вечер – и се опитайте да избирате тези с по-ниски нива на захар.

За да откриете колко много захар съдържа дадена храна, погледнете колонката за въглехидрати на етикета; обикновено там пише ‘от които общо захари’. Чаена лъжичка се равнява на около 4г, така че разделете тази крайна сума на четири и ще получите колко чаени лъжички захар съдържа.

canned food

Зависими ли сте от захарта? Веднъж щом навлезе в кръвта, захарта предизвиква химическа промяна в мозъка, давайки ви моментален отскок, като задейства освобождаването на химикалът на щастието допамин.

Всъщност захарта е толкова пристрастяваща, колкото никотина. И около 98% от западния свят е зависим.

В крайна сметка захарта е наркотик. Както с другите зависимост, нуждите ви нарастват с времето, така че имате нужда от по-голяма ‘доза’ за да получите същия ефект.

Но дали желанието за шоколадов сладкиш в 16 ч. за да се преборите със спада в енергията наистина е показател за сериозна зависимост от захарта? Повечето от нас имат извинения за ‘навика’ си. “Изморена съм, имам нужда от подсилване” е често срещано. Всъщност всяка храна дава енергия – но ако се хвърляте на концентрирани количества захар, вероятно сте зависими.

Най-добрият тест за зависимост е да си представите как бихте се почувствали, ако трябва да се откажете от обработената захар за една седмица. Ако това е сериозно предизвикателство, което ще предизвика сериозни копнежи и промени в настроението, вие сте зависими. Може също така да харесвате ябълки, но можете да ги откажете без да се замисляте, защото не сте пристрастени.

Но не се вманиачвайте. Също както една цигара едва ли ще ви убие, един шоколадов сладкиш няма да ви навреди. Макар че също както е малко вероятно да се ограничите до една цигара дневно, колкото повече захар консумирате, от толкова повече се нуждаете, за да постигнете същия ефект, който ви кара да се чувствате добре. Ако по-малко от 5% от диетата ви е захар, всичко е наред. Но когато рафинираната захар стане редовна част от диетата ви, тя е високотоксична и водеща до пристрастяване.

Опитайте се да откажете захарта в големи количества. Представете си го като програма за детоксикация. Изключете обработените храни, захари и стимуланти като алкохол и кофеин за две седмици. Ходете по различен маршрут до работата си, за да избягвате обичайните места, от които си купувате сладкиши и сладки напитки. Яжте плодове с малко захар и салати в изобилие, както и риба. След няколко дена желанията ви за сладко ще изчезнат и нивата на енергия ще скочат, ще се чувствате жизнени и здрави.

Откажете вредния навик!
План от осем стъпки за намаляване на приема на захар.

1. Тренирайте наново вкусовите си рецептори
Храна без захар е безвкусна, защото не сме свикнали с нея. Така че се опитайте да намалите добавената захар за две седмици, за да се препрограмирате.

2. Сутрини без захар
Добрата закуска ще поддържа нивата на кръвната захар стабилни и ще намали желанието за захар. Изяжте купа каша със зрял банан или твърдосварено яйце с пълнозърнест хляб, нарязан на ‘войничета’.

3. Намалете шоколада
Задоволете желанието си за сладко, като изядете плод с малко захар, като ябълки, киви, сливи, пъпеш, праскова или манго.

4. Обядвайте солидно
Изяжте порция протеини (риба тон, пиле, яйца, кашкавал) със салата или зеленчуци. Протеините се разграждат по-бавно в тялото и ви помагат да се чувствате по-дълго време сити.

5. Преборете се със спада на енергия в 16 ч.
Яжте бразилски орехи или бадеми, тъй като ядките съдържат протеин, който стабилизира кръвната захар и нивата на енергия.

6. Избягвайте похапванията
За вечеря комбинация от протеини и въглехидрати (като кафяв ориз или паста) ще ви дадат стабилен приток на енергия и ще предотвратят среднощните похапвания.

7. Разредете плодовите сокове
Помнете – дори неподсладените варианти имат високо съдържание на захар,

8. Дългосрочният ви план
Винаги можете да се наслаждавате на някой и друг сладкиш – но винаги четете етикетите внимателно и се стремете да поддържате приема на захар около 5 процента от тоталния прием на храна.

Преведе Бу

Харесваш? Гласувай! http://svejo.net/home/link_summary/17581

.

Педагогическо захранване І

Естествено педагогическо захранване

Вероятно никоя друга област от развитието на бебето не причинява толкова много объркване и не носи толкова различни мнения, както въвеждането на твърди храни. Може би семейството ви, близките ви, приятелите и лекарят ви имат съвсем различни идеи за това кога и как да започнете да давате твърди храни на бебето си.

 

Най-добре е твърди храни да се въведат, когато бебето е готово в развитието си да ги приеме и ще може да се възползва от хранителната им стойност. Въпреки че тази готовност у бебето не се появява до средата на първата година, много майки се чувстват под натиск от близки и роднини да въведат твърди храни по-рано. Някои дори приемат въвеждането на твърди храни като символ на социалния статус, като нещо, за което да се хвалят. Но Министерство на здравеопазването, Световната здравна организация и специалистите по детско хранене и лактация от цял свят препоръчват на кърмените бебета да не се предлагат твърди храни, докато не навършат шест месеца.

Преждевременното въвеждане на твърди храни измества съответното количество кърма, която е перфектна от хранителна гледна точка с храни, които не са съвършени хранително. В допълнение, ранното въвеждане на твърди храни може да доведе до хранителни разстройства (някои се проявяват чак в юношеска възраст), алергични реакции, намалено производство на кърма и ранно отбиване. Успокойте се – вашето мляко предлага на бебето ви всички хранителни вещества, от които се нуждае поне през първите шест месеца. Освен всичко това, въвеждането на твърди храни навреме е практично: ако ги въведете на шест месеца, е по-вероятно да прескочите етапа на пюрираните „бебешки храни“ и да започнете направо с обща храна.

Някои майки изпадат в другата крайност – смятат, че е по-добре да отложат въвеждането на твърдите храни до осем – дванадесет месеца, за да предотвратят алергии и бебето им да остане максимално дълго време само на кърма. Това може да има и друг неочакван негатив – ако пропуснете да запознаете бебето с храни в етапа, когато се интересува да слага неща в устата си, то може да не прояви интерес към храненето дълго време след това – тогава ще се учи да пълзи, да се изправя, може би да ходи и няма да му е интересно да прави „крачка назад“ към момента със слагането на неща в устата.

 

Съвременните методи

Все още често прилаганата система на захранване не винаги взима предвид много различни причини като: възрастовите различия и готовността за захранване, особености на характера при различните деца, не много големия им апетит за храни, различни от мляко, интереса им към разнообразни продукти. На бебето се въвеждат храни по определен ред в определена възраст и те се ядат в определено количество. Препоръките за това кога, какво и колко трябва да изяде детето не са особено гъвкави и се прилагат еднотипно за повечето бебета. Започва се с пюрирани готови храни, за да е сигурно, че бебето по-лесно ще ги глътне. Бебетата имат специална, различна храна в бурканчета – храна, която повечето възрастни дори не биха опитали.

Бебето яде често, отделно от възрастните, своята „специална“ храна. От процеса на хранене се прави цял ритуал. За бъде нахранено детето, често може да се види цял цирк на масата – някои ядат само по време на реклами, които майката ползва, за да натъпче 150 грама пюре за двете минути рекламна пауза; други са съгласни да поемат определения брой лъжички, само ако с играчки, песни и танци се изнася цяло представление, което да поддържат вниманието му заето, докато майката бързо вкарва набелязания брой хапки в устата му; трети биват гонени с лъжица (после заменена от филия с нещо) из цялата къща, докато го уговарят да лапне още една хапка „за мама, за татко“…

Често майките не успяват да въведат успешно твърдите храни в менюто на детето точно защото много им се иска да го нахранят с друга храна.

През последните десетилетия голяма част от хората са се убедили, че майчиното мляко е някаква не много сигурна течност, на която не може много да се разчита, затова спешно трябва да бъде допълнена с друга храна. Забравя се факта, че човешкото мляко е видово специфично именно за нашите малки, с перфектен за усвояване състав и идеални хранителни качества. Ако майката е загубила един час да сготви специална каша или е отворила бурканче с пюре, което струва не малко, а детето откаже да яде след една – две лъжички, за нея може да е трудно да го приеме, дори да се почувства обидена и да реши на всяка цена да нахрани детето – с уговорки, разсейване или дори насила.

Кажете, с ръка на сърцето, как ви се струва следното: на вас може би много ви се яде пиле с ориз, макар не точно сега. Някой ви поднася чиния със зеленчуков гювеч, който вероятно съвсем нямате желание да ядете днес, настоява да го изядете на момента и на това отгоре – иска да го изядете целия. И така – всеки ден, по няколко пъти. Нима така някой може да бъде приучен да яде с апетит и желание, да цени храната и да обича да опитва нови неща?

 

Всичко ново е добре забравено старо…

Как са живели столетия наред нашите баби, прабаби и пра-пра-прабаби? Майката е трябвало да се грижи за семейство с поне 2-3 и повече деца и 2-4 възрастни, като наред с къщната работа, тя не рядко е работела и на полето. Дали е имала време и желание да готви специална бебешка храна за най-младия член на семейството? Не само, че не е имала, но такава мисъл надали изобщо й е хрумвала. Ако бебето е искало нещо от масата, давали са му мъничко да опита, ако с ръчичка е докопвало нещо от общата чиния – си е хапвало. Ако детето не иска да яде – никой не го и кара.

Все повече майки се връщат днес към този начин на естествено захранване, защото той има много предимства. Чрез този метод се окуражава интереса на детето към общата храна на масата и този интерес остава устойчив – рядкост е деца, захранени така, да са злояди в бъдеще, напротив – дете, което е възпитано да се отнася към храната с нужното внимание и уважение, пораства с една добра култура на хранене.

 

Майчиното мляко е важно!

Самата дума „захранване” говори достатъчно за значението си: става въпрос да захраните, да запознаете детето с новата храна, а не да вкарате в него предвидения брой лъжици или определен грамаж твърда храна по един или друг начин. Основната храна на бебето си остава кърмата, а всичко друго служи за запознаване с новите вкусове, с новите консистенции и текстури. На тази възраст бебето опознава света, като го слага в устата си – буквално цялото му познание за нещата минава, като ги изучава с ръце и уста. Това захранване се нарича „педагогическо“, защото целта му е не да нахрани бебето, а да го запознае с новите храни, да му помогне да се научи да дъвче, да разбере, че храната не идва само от гърдите на мама.

На възраст около половин годинка повечето бебета проявяват признаци за готовност за захранване: могат да седят с чужда помощ, контролират движенията на врата и главата си, постепенно губят рефлекса за избутване с език на храна, различна от мляко, от устата си, показват ви, че проявяват интерес към съдържанието на чинията ви, като се навеждат към нея с отворена уста или се опитват да стигнат с ръце храната на масата или в ръката и устата ви, или показват, че са заситени, като се отдръпват и извръщат глава. Това е активен интерес към храната, който то проявява не защото е непременно гладно, а защото подражава на възрастните. То иска да прави точно като тях – да взима някакви неща от чинията и да си ги слага в устата.

До около една година детето не се наяжда с новите храни – то само ги пробва, запознава се с тях, с консистенцията им, изучава и запомня вкуса на продуктите, които е прието да се ядат в неговото семейство, а основната му храна си остава кърмата, която покрива енергийните му нужди. Естественото захранване се основава на природния интерес на бебето към нова храна, на желанието му да имитира мама, както и на постепенното привикване на организма му към нова храна.

 

Как протича естественото педагогическо захранване?

Отчетете, че няма нужда да предлагате новите храни в някакъв специално преработен вид: вие не му ги предлагате за първи път. Бебето започва да се запознава с вкуса на храната, която яде семейството, още в утробата, когато поглъща известно количество околоплодни води, променящи вкуса си според храната, която консумира бременната. Кърмата на майката също изменя вкуса си според изядената храна, не само от ден на ден, но дори в течение на едно нейно хранене. Така че вашето бебе вече има идея за храната ви. Тя няма да е толкова изненадваща за него като вкус, колкото като текстура и консистенция.

Количествата храна, които му предлагате, са миниатюрни, но това не бива да ви притеснява, защото и бебето е малко, стомахчето му – също. Парченцата предлагана храна са с размер на малко грахче – колкото се събира между възглавничките на палеца и показалеца ви, микродоза. За течни храни количеството е една глътка на дъното на чашка.

В класическия случай на захранване, който повечето познаваме, храненето протича примерно така: майката подава лъжичка с пюре в устата на бебето. То изплюва почти веднага повечето от него. Майката търпеливо обира пюрето от брадичката му и пак му го дава; то пак връща повечето от него, почти без да преглъща храна… а след няколко часа в съдържанието на пелените се вижда същото това пюре, почти без никаква видима промяна: за разлика от кърмата, която организмът на бебето усвоява много пълноценно, това не се случва с твърдите храни.

С малката по обем микродоза детето няма да се наяде, но не това е и целта. Стомашната му лигавица ще се запознае с храната от микродозата и ще получи информация за състава й, без коремчето да е претоварено с храна, която така или иначе почти не преработва.

 

Основни примерни насоки за естествено педагогическо захранване:

Когато бебето е по-голямо, но още не е на възраст за захранване, започнете да го взимате с вас на масата за хранене. Чинията ви не трябва да бъде достъпна за детето. Вие се храните над главата му, а то има достъп до гърдата ви – мама се храни и бебето се храни. Може да суче, ако иска или да ви гледа как ядете вие. Важното е да започне да участва в храненето на семейството и да свикне полека с общото сядане на масата, както и полека да изучава привичките на възрастните на масата.

Когато детето е готово за захранване, на едно сядане за хранене малкото може да пробва от това, което яде мама и към което изявява интерес в количество до три микродози. Дори много да хареса получената храна, не му давайте повече от нея! Насочете интереса му другаде, за да запазите желанието му да опитва нови храни. Ако детето иска и получи в неограничено количество новата храна, има опасност да изгуби интерес към нея и към други храни изобщо или стомахчето му да се претовари от твърде голямото количество нова храна. Ако се налага, станете и вие от масата и довършете храненето си по-късно, не пред погледа на детето.

Ако детето проявява постоянство в интереса си към новата храна в течение на 3-5 дни, увеличете количеството й до една чаена лъжичка или до шест микродози.

В ръката на детето можете да дадете твърди храни, от които то само не може да отхапе големи парчета – твърда ябълка, морков, геврек.

Микродозите се дават в продължение на няколко седмици. За това време бебето има възможност да опита много нови храни и да се запознае с обичайното меню на семейството.

Постепенно количеството на предлаганата храна се увеличава, което позволява на бебето да поеме повече от нея.

Даването на твърда храна не заменя кърменето. Бебето може да се запознае с новата храна преди, по време или след кърменето. Не му отказвайте да суче, ако поиска, докато опитва новата храна. Храненето е хранене – дали ще е с манджа или майчиното мляко.

Съхранете желанието на детето към опитване на храна, като не му давате твърде много, преди да е станало на 8-11 месеца. От шест до осемнадесет месеца детето трябва да се запознае с всички продукти, които се консумират в семейството му през четирите различни сезона. Ако е изяло 3-4 чаени лъжички от един продукт (след въвеждането му под формата на микродози) и иска още, предложете му нещо друго или отвлечете интереса му.

Преди 8-11 месеца детето не яде в специално столче. То се храни седнало в скута на мама – ако ядете с дясната ръка, то седи на лявото ви коляно, придържано от лявата ви ръка, за да можете да храните себе си, да му давате микродози и да ограничавате пораженията, които би могло да нанесе, ако достигне чинията с храната.

Научете детето да се храни с прибори. Преди 8-11 месеца това са лъжички, а бебето се храни от вашата чиния; след тази възраст детето може да започне да се храни в собствено столче с негова чиния и прибори.

Когато детето вече се храни в собствено столче, слагайте го достатъчно високо и до масата – всички сядат да се хранят заедно. Яденето е социално действие, в което детето трябва да участва пълноценно.

На около 7-9 месеца повечето бебета овладяват захващането с палец и показалец на дребни неща – трохички, например. Те често слагат храната в лъжицата с пръстчета и едва тогава я поднасят към устата. Голяма част от храната се озовава по масата, по дрехите и по самото дете. Много майки се дразнят от такава неакуратност, взимат лъжицата и довършват чисто храненето на детето. Напразно! Така желанието му да се учи да се храни само пропада – защо да се старае, когато някой друг ще го направи вместо него? Не ограничавайте детето си, дайте му шанс само да се справи, дори начинът, по който ще го направи, да не отговаря на критериите ви. Не правете вместо детето нещо, което то може да направи само!

Учете го на маниери за хранене. Давайте личен пример! Ако всички сядат на масата заедно, ако се хранят чисто, ако казват „моля“, „заповядай“ и „благодаря“, без съмнение детето също ще усвои тези навици с времето. Ако разсипе или разлее нещо, не се карайте, а почистете без шум веднага – така ще му покажете, че е по-добре да се храни чисто. След време детето ще се научи да помага в сервирането и отсервирането на масата и да почиства след себе си.

Автор: Бу за сп. ‘Кенгуру’ 2008

 

В следващата част може да намерите практични съвети по естественото педагогическо захранване.