Tag Archives: чайки

Чайчета, the sequel

Чайчетата на покрива растат. Вече са достигнали почти пълния си ръст, а размахът на крилете им е горе-долу колкото на възрастните, но още не се осмеляват да отлепят крака от керемидите. Пухът им се смени с пера, но сиви; клюновете им също са още сиви, а не жълти. Интересно, кога ще станат бели (и кога ще се научат да летят, че да ми се махнат от главата?)

Все още писукат и не са усвоили граченето на големите. Предполагам, че не само на моя покрив живеят чайки – по цели дни и нощи се разнасят присмехулните крясъци на чайките от квартала, голям смях, голямо нещо.

Чайчетата вече не са страхливи – възрастните пазачи все така крещят ‘Враг! Враг!’, когато надникна от капандурата, но по-лежерно и някак без страст, а малките не се впечатляват никак. Напротив – прихващат дразнещите навици на родителите си да тропат с клюнове и крака по стъклата и вдигат ужасен шум.

Последната снимка е постоянната вече гледка нагоре през капандурата – нахални възрастни чайки, който шляпат с големите жълти крака и грачат присмехулно на опитите ми да ги прогоня.

Реклами

Чайчета

Четири етажа кооперация, пети, тавански етаж, където се помещава офисът ни. Отгоре – покрив. Или не? Кой живее на покрива, освен Карлсон?

Седя си зад компютъра, а отнякъде долита писукане, натрапчиво и пронизително. На покрива често кацат сребристи чайки – грачат настойчиво и дърпат керемидите и черната хартия, сложена за изолация, тропат по капандурите – изобщо, нахален народ. Решавам, че някоя от тях пак мародерства и се покатервам на стол да погледна и да я изгоня. Не съм познала. По керемидите досами капандурата търчи едно малко, пухкаво чайче, още без пера – и писука.

Първо помислих, че е изпаднало от гнездото и се зачудих какво ще стане, ако се подхлъзне и се метне от петия етаж. След секунда след него започват да клатят важно рошави пухкави дупета още две чайчета и се отдалечават заедно към другия край на покрива.

На следващия ден още няколко пъти виждам пухкавото трио – с бодра крачка се разхождат по керемидите и писукат. Много са смешни и умилителни. Започвам да дебна, за да ги снимам с телефона. През пет минути се качвам на някой от двата стола, сложени за целта под двете капандури. Никакъв късмет – ако има чайчета, нямам телефон в ръка; ако имам, то те са прекалено далеч и се отдалечават бързо.

На комина постоянно седи една чайка на пост и всеки път, като ми види главата, започва да крещи силно и леко присмехулно. Не го приемам лично, сигурно грачи така за всеки, който се показва на покрива.

На няколко пъти изтървавам за секунди чайчетата. Гнездото явно е скрито някъде на билото зад комините, не мога да видя къде отиват. Белята ме подкукоросва да съм разхвърляла кюфтета по покрива, чайките много обичали да ги ядат и обезателно ще дойдат да кълват. Все едно не мога да си ги изям сама, ако някак се сдобия с чиния кюфтета!

Най-после издебвам кадър:

Клик!

На третата снимка се вижда, че едното чайче мъкне нещо в човката. Не успях да разбера какво, но със сигурност не беше кюфте.

Понеже ми се иска да ги снимам по-отблизо, почти съм капитулирала пред идеята с кюфтетата. Проверявайте пак, по един или друг начин ще успея да направя още снимки на чайчетата 😀

Разходка:

Пилетата растат:

но майка му ме вижда и грачи „Враг! Враг!“, при което то побягва.