Tag Archives: 8.9″

Acer Aspire One, моята нова любов

Бях ви споделила обзелият ме трепет по минилаптоп. Голям, много голям трепет. Как се издържа до четвъртък? Междувременно си подготвям домашното и изчитам различни ревюта – от сп. Computer Bild, сравняващ новия Асус ЕЕЕ PC и Асеr-а, различни уважавани сайтове, консултирам се с двама познати компютърджии… Заключението: Асус води по наличие на вграден блутут, както и очебийно по-държелива батерия; Aсer води с дизайн, по-добра клавиатура, по-добър четец на карти, значително по-голяма памет и цена. Оставам на Aсer, твърдо. Само да дойде четвъртък…

Всъщност започнах да звъня в Метро още от неделя – да ги питам кога ги очакват и как мога да запазя един, за да съм сигурна, че като отида, ще има за мен. Помолиха ме любезно да позвъня в понеделник-вторник, най-добре сряда следобед. В понеделник минилаптопите ги нямаше, потърсете ни в сряда. Във вторник следобед търпението на законният се изчерпа и реши да им звънне, току-виж са дошли (леко се поприсмях, че май се вълнува повече от мен, но той твърдо отрече, че това е само, защото знае колко го чакам и искам аз. Ха!). Не бяха дошли, обадете се утре.

В сряда геройски устисках цял ден без позвъняване, за разлика от законния, който още сутринта взе да рие с копито и да пита няма ли да им звъним вече в Метро. След освежаващ следобеден сън позвъних. И бяха там, ура. 3 бройки за Метро Бургас. Представих си как орди от подивели от желание да притежават новата играчка хора обсаждат клиентския вход в ранни зори и разграбват неописуемото количество от 3 броя за секунди… Не, това не може да се допусне, аз искам един. Как мога да запазя един минилаптоп? Не можете – само срещу капаро. Перспективата да се разходим 30 км в едната посока, за да оставим капаро, а на другия ден да идем пак, за да го вземем, някак не ни грабна. Добре, а колко струва извън промоция (с която е 635лв)? О, не бих могла да ви кажа, в движение съм, отегчено ми каза Метро служителката. Аз по чудо не бях обичайно зла и не настоях щом като е в движение, да се придвижи до отдела си и да провери (с което изненадах законния). Затова набрах Метро Стара Загора, където от компютърния отдел ми казаха нужното – извън промоция е на 658 лв. Хм, хм. 23 лева срещу възможността да не мога да сложа алчни ръце на новия минилаптоп веднага? Дилеми, дилеми…

Законният беше харесал 2 модела маратонки от новия каталог, дай поне тях да проверим – има ли ги, на каква цена извън промоция – ако ще се ходи, поне да се знае в аванс. И те са дошли, също в зашеметяващо количество – по 10 броя от цвят. (Което при положение, че мъжката номерация е от 40 до 46, ми позволява веднага да сметна, че това прави по 1,6 чифта маратонки от всеки номер. Впечатляващо зареждане, няма що.) Нещо повече – в 17:30 маратонките са вече на промоционални цени, което решава всичко. Тръгваме за Метро.

Там решавам да проявя сила на волята и първо гледаме маратонки – които законният не одобрява на живо. Е, щом е така… веднага полагам треперещи ръце на новия Асер. Да, правилно – разделям се с 23 лева отгоре, защото търпението може и да е голяма добродетел, но очевидно не е моята добродетел.

Искам да видя работи ли и го изучаваме с хората от отдела за компютри, за които също е новост. Работи. Въпреки че е обявен с Линукс, се оказва, че при стартиране първото, което пита, е какъв Уиндоус ХР искам – на английски или на полски? Предполагам, че този модел е идиотоустойчив с вградени сензори за тъпота на човешката единица насреща – след като по невнимание натискам ‘полски’, той помисля 5 минути и ме пита същото втори път, когато вече задавам правилната опция.

Прекарваме доста време, докато си инсталира Уиндоуса и пътьом ме пита как се казвам и откъде съм, колко любезно. Попълвам каквото е нужно, инсталацията завършва и си го взимаме.

Разхождаме се из Бургас и аз, разбира се, го слагам в чантата си, нали това е идеята? Боже, колко много тежи един килограм… 30 минути по-късно предавам дамската си чанта на по-силната половина.

Обратно в караваната – преглед на новопридобитото движимо имущество. Хващат се 4 безжични мрежи, естествено, нито една от тях не е достъпна току-тъй. Разделяме се с 15 лв за 10-дневна карта, въпреки че сме тук само още 4 дена, интернет насъщен наш.

Следва епична борба да пусна някакъв филм (нося си на флашка предвидливо), защото искам да убедя законният, че няма да вися само в нета, а новият минилаптоп ще е за общото семейно благо под формата на филми късно вечер в леглото. Уиндоус медиа плейър (вграден) ми дава сериозен отпор и упорито твърди, че няма кодеци. Свалям няколко, докато се сетя, че вероятно е хубаво да сваля най-новите. Тогава WMP кимва, че ги познава и спира да върви. Няма нищо, и аз никога не съм те обичала, идиот такъв. Следва неколкократно сваляне на BS player (обичам да ползвам познати ми неща), докато пак ми хрумне да сваля по-нова версия. Комбинацията от нова версия на BS player с нови кодеци дава ефект, ще гледаме Хенкок (оплют обилно от Мяу, следователно трябва да се види).

Гледането на филм в леглото не е очакваното – екранът е достатъчно долям за работа с текстови редактор или интернет, но недостатъчно голям, за да се гледа от двама едновременно (със заспало дете помежду им). Така че доглеждам Хенкок сама, пускам мейл в 2 през нощта и припадам на възглавницата. На другия ден се събуждам с отвратително главоболие и прочитам в упътването, че не ми препоръчват да ползвам лаптопа в леглото в хоризонтално положение, освен за кратко и с чести паузи за леки упражнения за раздвижване. Явно физзарядката ми е куцала.

На сутринта довършвам разни важности по лаптопа – качвам нещата, с които съм свикнала и продължавам да го разучавам.

Накратко:
Батерията държи около 2 часа.
Клавиатурата е достатъчно удобна – пиша почти без проблем, само още се бъркам с някои букви, разположени на необичайни за мен места. Вграден е само БДС стандартът, така че качих Flex type.
Екранът е достатъчно голям за работа – интернет страници се разглеждат чудесно, също и текстови редактор. Ще сложа и работните си програми и очаквам, че за екстрени ситуации ще може да се ползва добре.
Вграденият wireless веднага хваща околните мрежи; има слот за Ethernet кабел. Има 3 USB изхода, четецът за карти разчита SD, MMC, MS, MS PRO, xD. Има слот за външна памет – SD карта.
Звукът от вградените колони не е впечатляващ. Върши работа, но за по-добро представяне сигурно ще е по-добре да се прикачи нещо външно. Камерата е 0,3 мп, VGA, не съм я пробвала още; има вграден микрофон, също неизпробван. Има изходи за външни слушалка и/или микрофон.
И да, работи с мишка.

Доволна съм.

Реклами

Acer мой, ненагледен

От вчера вечерта се разхождам с Метро каталога под мишница и при всеки удобен случай (т.е. на всеки 2 минути) се спирам и впервам влюбен поглед в него. Там на първа страница на една от брошурите стои моят нов възлюбен: Acer Aspire One.

От доста време реших да си взема някакъв малък notebook – достатъчно малък, за да мога да го нося в дамската си чанта, достатъчно евтин, за да мога да си го позволя, и достатъчно добър, за да го ползвам и за друго, освен интернет.

Бях се спряла на Asus EEE, но малкият дисплей (7″) и памет (4ГБ) ме спираха. Все пак – точно се бях навила и избирах между модел с или без камера, ми казаха да потрая – няма, няма, и всеки момент на пазара ще се появи следващият модел на Асус EEE PC900 – 8,9″ дисплей с 20 ГБ. И аз зачаках. И чаках. И чаках. Периодично звънях на приятеля, който се грижи за компютърното ми благосъстояние да питам не се ли е появил вече – имах обещание, че ще ми го вземе на дилърски цени веднага, щом го има (очаквана цена около 500 долара).

Изчака ми се чакането… точно обмислях да взема все пак един 7-инчов Асус, после да купя новия, а този да продам (обичам сложни схеми), приятно се изненадах изпаднах в телешки възторг – нещо по-добро ми се яви!

Acer Aspire One, Intel Atom N270 (1.6GHz, 512KB, L2 Cache), памет 1GB, твърд диск 120GB (sata), дисплей 8,9″, размери както следва 24,9х17х2,9 см, ОС Linux. Цена на промоция – 634 лв (511 долара по мои сметки).

Веднага звъннах на приятеля с компютрите (който ми е кумец и това, според мен, ми дава известно право да го тормозя, когато ми скимне) да му кажа през развълнувано прихълцване новината, че има нов ноутбук. Знам, леко отегчено-присмехулно ми каза той. Оказа се, че за този не знае – обичам да се случи да знам новини в дадена област преди хората, които по право са в нея. Издиктувах набързо за какво става дума и той потвърди, че е добро. Каза ми, че и новият Асус 8,9″ вече е на пазара – за същата цена, но с 16GB, вместо обещаните 20, и по-добре да взема Acer-a. Така и ще направя. Единственото леко колебание е дали да спестя около 50-100 лв и да го поръчам по сестра ми, която ще се връща от щатите след месец…но не мисля, че мога да устискам. Впрочем, кумецът ме увери, че данните на Аcer-a са достатъчно добри, за да си кача даже работните програми за зор-заман.

Законният ме гледа с леко недоверие в очите. Радва се, че се радвам, но извън това не смятам, че разбира защо човек трябва толкова да се вълнува от нещо „толкова малко“, което „дали ще ползваш“. Споменава нещо за не-разнасяне на лаптопи. „Къде искаш да ми носиш лаптопа?“ настръхвам веднага аз. „Ми?“, пита той. „Ми„, разбира се. Обещавам му, че ще пуснем безжичен в апартамента и плюс настолния, ще има по компютър за всеки, освен за детето (което е напълно доволно да ‘работи’ на един неработещ ноутбук, случайно попаднал в мен за момента).

Който иска, ще може да ме намери в четвъртък в 7 сутринта, изплезила език пред входа на бургаското Метро. Ако се добера до безжичен на морето, ще ви кажа после и първи впечатления (като, естествено, аз от компютри не разбирам нищо – за този най-важният въпрос, който зададох, беше „ще може ли да работи с мишка?“)

*снимката е от http://www.technews.bg, докато снимам моя, когато се сдобия с него.