Понякога на човек му е трудно да се държи с детето си така, както си е мислел, че ще прави някога, когато сам е бил дете. По принцип съм силно скептична към всякакви правила, норми и заповеди за това, как да отглеждаме децата си, ако изглеждат общовалидни и трябва да се прилагат за всяко дете, без значение разликите помежду им.
Но ето тези 60 „заповеди“ за родители са нещо по-друго – дребни, съвсем елементарни неща в отношенията родител-дете, които са лесни, не отнемат време – и едновременно с това, са значими и важни, и за двете страни.
Надявам се да ви допаднат.
Говорете на детето си:
1. Обичам те.
2. Обичам те, каквото и да става.
3. Обичам те, даже когато ми се ядосваш.
4. Обичам те, даже когато ти се ядосвам.
5. Обичам те, даже когато си далеч от мен. Любовта ми е винаги с теб.
6. Ако можех да избера което и да е дете на Земята, пак бих избрала теб.
7. Обичам де от тук до луната, около звездите и обратно.
8. Благодаря.
9. Хареса ми да играя с теб днес.
10. Любимият ми спомен за деня, в който нещо правихме заедно с теб.
Разказвайте:
11. Историята за тяхното раждане или осиновяване.
12. Как сте се държали нежно с тях, когато са били малки.
13. Историята за това, как сте избрали името им.
14. За вас на тяхната възраст.
15. За това, как са се запознали баба им и дядо им.
16. Кои са любимите ви цветове.
17. Че и на вас понякога ви е трудно.
18. Че когато ги държите за ръка и я стиснете 3 пъти, това е таен код, който значи „обичам те”.
19. Какъв план имате.
20. Какво правите сега.
Слушайте:
21. Детето си, когато карате колата.
22. Когато детето ви разказва за играчките си и помислете колко важно е за него това.
23. Въпросът, за който детето ви наистина се нуждае от вашата помощ.
24. Една секунда по-дълго, отколкото ви позволява търпението.
25. Чувствата, които стоят зад думите на детето ви.
Питайте:
26. Защо мислиш се случи това?
27. Как мислиш, какво ще стане, ако…?
28. Как да си изясним това?
29. За какво мислиш?
30. Кой е най-приятният ти спомен за деня?
31. Как мислиш, какъв вкус има това?
Показвайте:
32. Как да направи нещо, вместо да забранявате да го направи.
33. Как да свири на тревичка.
34. Как да разбърква картите, да направи ветрило/къщичка.
35. Как да реже храната.
36. Как да сгъва бельото.
37. Как да търси информация, когато вие не знаете отговора.
38. Привързаност към партньора си.
38. Как да се грижи за себе си, грижите за себе си са много важни.
Отделете време:
39. Да понаблюдавате строителни площадки.
40. Да погледате птиците.
41. Да ви помогне детето да готвите.
42. Да ходите на разни места заедно.
43. Да се ровите заедно в прахта.
44. Да изпълнявате задачи с темпа на вашето дете.
45. Просто да поседите с детето си, докато си играе.
Зарадвайте детето си:
46. Изненадайте го и оправете стаята му.
47. Сложете шоколад в палачинката.
48. Наредете храната или закуската като усмихнато лице.
49. Правете разни звукови ефекти, когато им помагате да правят нещо.
50. Играйте с него на пода.
Пропуснете:
51. Чувството на вина.
52. Мислите си за това, как трябва да бъде.
53. Потребността си да сте прави.
Отдавайте:
54. Гледайте на детето си с добри очи.
55. Усмихвайте се, когато детето ви влезе в стаята.
56. Отвърнете с взаимност, когато детето ви докосва.
57. Настройте връзката помежду си, преди да говорите (да поправяте), за да ви чуе детето наистина.
58. Дайте възможност на детето си да се справи със своето недоволство (гняв, яд), преди да му помогнете.
59. В края на дълъг ден го изкъпете.
60. Сами изберете любимия си начин да сте добри с детето.
***
Преводът е мой, от Психология отношений.
Царството на Бу 
Номер 21 и 46 ми се струват рискови, но общо взето ОК.
Когато съм в колата, предпочитам да не говоря, най-вече с детето. Неговият свят е прекалено омагьосващ, а има пловдивски трафик все пак. Предпочитам да съм лош родител със здрава кола. Малкият знае да си мълчи, докато карам.
Това усмихна деня, пардон вечерта ми ( той денят минава прекалено бързо, докато се опитвам да слушам децата).
Има два номер 38
Вярно, лапсус поради недоглеждане 🙂
Дребнички, но много съществени неща. И всички заповеди са пропити от безпрекословната любов към детето. Много ми харесват и се радвам, че съм изпълнявала неволно поне половината от тях. 🙂
За разлика от много хора имам ясни спомени от детството ми. Има много родителски грешки, за които мога да споделя. Но най-важното е, че трябва да се разчупи представат, че за детето най-важните неща са да бъде нахранено, облечено и чисто. Родителите ми се занимаваха 95% от времето за мен с тези неща. Останалото не беше важно някак си. Или не им се занимаваше. Отразява се на личността това нещо…
Определено и моите родители се занимаваха 95 процента смен ж тази посока .Вярно не е било с лошо намерение но това не променя факта 4е това ме е направило непълноценен човек в много отношения ,най вече емоционално.важното е да избегнете към собственото си дете това което сте отчели като грешка или поне да се постараете .
Страхотна статия.Трябва да си я запиша някъде и да поспазвам тези „заповеди“ . Разбира се някои от тях ги спазвам но скапаното ни ежедневие сякаш е оправдание почти за всички(включително и за мен) да не следваме някои от тях.
Спазвала съм и спазвам поне две трети от тези „указания“ по вътрешно убеждение и съм доволна, че съм ги улучила. И сега съм приятел с децата си. Аз саматна имах прекрасно детство – с разговори, съвместни екскурзии, пътувания, много разбиране и любов. Много любов.
Не знам до колко са дребнички, но наистина са от огромно значение. Моите родители не са изпълнили нито 1 от тези заповеди нито веднъж и резултатът е такъв, че никога не съм, а най-вероятно и няма да ги чувствам като родители. Показвайте на децата си колко са важни за вас и те ще ви отвърнат със същото. Или както казва Мечо Пух: „Колкото повече- толкова повече“. 🙂 Спазвайте колкото можете повече.