Хей, ти! Защо не говориш на ‘Вие’

Влизам в нелошо заведение. Симпатична на вид сервитьорка със спретната униформа ми носи меню и въпреки, че не ме е виждала никога в живота си, свойски ме пита:
‘Искаш ли да поръчаш или ще избереш от менюто?’

Отивам в магазин за дрехи, където продавачка на средна възраст ме поздравява като да сме се разделили вчера:
‘Мога ли да ти помогна?’

Купувам списание за седем лева. Разгръщам и чета:
‘Ти мислиш, че…’ ‘Но какво би казал ти, ако…’ ‘В твоето ежедневие…’ и т.н.

Накъдето и да се обърна, ме заливат свойски обръщения. Къде изчезна учтивото ‘вие’? Защо изведнъж всички говорят на ‘ти’ на съвършено непознати?

‘Лайф-стайл’ списания упорито налагат новата ‘мода’ и се обръщат към читателите си на ‘ти’. Не знам дали това кара последните да се чувстват по-съпричастни към написаното – мен лично ме кара да се чувствам неприятно, връща ме в пети клас, когато възрастните по принцип говорят на децата на ‘ти’, защото все още не са заслужили уважително обръщение ‘вие’.

Не обичам да пазарувам от магазини, където ми говорят на ‘ти’, въпреки че влизам за първи път. Не се познаваме, много ви моля, спазвайте елементарна учтивост и говорете на ‘вие’. Обръщението ‘ти’ не ни сближава – единствено показва липса на уважение или кой знае, кара излезлите от юношеска възраст продавачки да се чувстват по-млади, ако се обръщат към клиентите си ‘непринудено’, както разговарят приятели помежду си?

Озадачена съм от този поврат в общуването. За разлика от други езици, в нашия има ясно разграничение между ‘ти’ и ‘вие’, където ‘вие’ не е просто множествено число. Какъв е този порив да се говори, все едно сме расли заедно? Защо се подценява човекът отсреща, като му се говори като че ли независимо от годините му не е дорасъл за нормално обръщение между възрастните – ‘вие’?

Когато ме заговорят на ‘ти’, отвръщам както майка ми ме е учила, че е възпитано да се говори – на ‘вие’. Не виждам причина да си говорим, все едно сме пили на брудершафт или сме станали сутринта от едно легло (а и последното също може да не е уважителен повод да го правим). Понякога дава ефект и ми заговарят на ‘вие’; друг път носи учуден и леко втелен поглед тип ‘за какво иде реч’.

А иде реч за това, че да говориш на непознати на ‘вие’ е елементарно възпитание и показва дори минимално уважение. Да се обръщаш на ‘ти’ не кара човека отсреща да те почувства веднага по-близък и да си купи каквото там предлагаш, независимо дали е дреха, храна или къс мъдрост под формата на писание. Да говориш или пишеш на ‘ти’ единствено показва, че подценяваш другия, когато не му засвидетелстваш правото на нормално учтиво общуване.

В някои южни щати на САЩ жените се възмущават от традиционните там обръщения към жените ‘мадам’ или ‘мис’, без особено значение на каква възраст са, защото било подценяващо ги. Аз не се възмущавам. Приятелите ми казват Бу, но вие можете да ми казвате ‘госпожице’.

Untitled1-1

64 responses to “Хей, ти! Защо не говориш на ‘Вие’

  1. Ех, откакто започнах да нося костюми непрестанно се обръщат към мен на „Вие“, което леко ме дразни, щото съм си същия кретен…

  2. Хм, възможно е да си съвършено прав. Аз костюми не нося, далеч не го докарвам на почти трийсетте си години, но все се надявам, че и на единайсет не изглеждам, т.е. смятам за основателна жалбата си до Арменския поп, че на непознати трябва да се говори на ‘Вие’ поне до известен момент, в който е удачно да се мине на ‘ти’ (което не става при покупка в магазин или обслужване в кафене).

    Когато съм облечена различно от обичайните си дънки и тениски, получавам по-уважително обръщение, което е нелепо. С каквито и дрехи да съм, съм аз. С каквито и дрехи да е човекът срещу мен, ако не го познавам, му говоря на ‘Вие’.

  3. И мен адски ме дразни това фамилиарничене, но явно доброто възпитание у нас е в упадък.
    А говеренето на „ти“ в списанията го започнаха 2-3ма човека в „Егоист“, след което всички го подеха, защото решиха че е много „куул“, при което това изгуби своята оригиналнсот и определено стана дразнещо.

  4. Аз предпочитам на „ти“. Но съм съгласна, че преди преминеш на тази неформална форма е редно да попиташ дали и събеседника ти се чувства удобно с нея.
    Не се дразня излишно, когато ми говорят на „ти“ без да са ме попитали. Ако държа на „вие“, продължавам да ползвам тази форма и обикновено хората насреща се усещат и също се коригират.

  5. И аз се дразня. В такива случаи отговарям на Вие и хваща дикиш. не обичам някой да навлиза в личното ми пространство, без да е поканен😉 Нахлулите биват изрязани инстинктивно. И това за дрехите е абсурдно, но е факт.

  6. „Аз предпочитам на “ти”.“
    Поли, по принцип или в работното ти отношение? Ако второто, то е съвсем нормално, типът общуване в случая е друг. Аз също говоря на ‘ти’ на майките, които ми се обаждат или ми пишат; ако ме заговорят първи на ‘вие’, питам дали е ок да говорим на ‘ти’. Но това – само за конкретния тип общуване.

  7. Аз пък се дразня ужасяващо от хора, които говорят на „ти“ на таксиметровия шофьор и на „вие“ на някой друг на същата възраст. Не ме разбирайте криво, продължавам да вярвам, че таксиметърджийството трябва да бъде криминализирано, но човека заслужава да му кажеш „Това, че нямате дребни не означава, че аз няма да си получа рестото“🙂

  8. По-принцип явно не минавам за много възпитан човек, щом не обръщам внимание на такива формални дреболии като „вие“ и „ти“. Нямам проблем да говоря на „ти“ с напълно непознати и на „вие“ с познати, се ми е тая, предпочитам да засвидетелствам уважение с други форми и методи. Защото има и доста хора, за които учтивото „вие“ е начин да прикрият собственото си лицемерие и само фрмалното си уважение към човека срещу тях.

    Хора най-различни, и по-отворени навън и по-затворени. За вторите възпитанието е едно добро извинение да сложат още една формална преграда. За мен най-важното е да се знае, че хората са различни и следователно комуникацията да е гъвкава и адаптивна, според конкретния случай, а не подчинена на някакви рамки от рода на „само на вие“ или „що пък не на ти“. Ако видя, че събеседникът ми се мръщи на изтърваното по навик „ти“ ще попитам дали му пречи – ако му пречи ще си говорим на „вие“, кво толкова, не виждам какъв проблем има в това. Има доста по-съществени неща отвъд етикета..

    Ама както казах аз не минавам за възпитан човек, пък и не държа да ти кажа. Предпочитам да съдят за мен и за моето уважително отношение според делата ми, а не според думите ми.

  9. Аз също понякога се дразня, когато се обръщат към мен на „ти“. Особено на работа, когато се обърна учтиво на „Вие“ към някой клиент, той да ми отговори на „ти“. ОК не съм на преклонна възраст, той е клентът и заслужава уважение, той плаща и т.н., но пък това не значи, че аз не заслужавам. Най-елементарното е, когато се обръщат към теб учтиво да отвърнеш със същото. А да не говорим пък за хилядите случаи, когато аз съм в ролята на клиента и никой не си прави труда да говори на „Вие“.
    Разбира се има и мнооого, много ситуации, когато няма нищо лошо в това да говориш на ти (като например кварталното кафе, където ходя всеки ден и сервитьорката вместо да ме пита за поръчката направо ми я нси)

  10. Интересна тема. Браво, Бу!

    Аз искам да кажа, че почти винаги съм се обръщал към непознати, по-възрастни от мен и т.н. хора с учтивата форма в българския език – „Вие“. Обаче, по неразбираеми за мен причини, повечето хора ме карат да им говоря на „Ти“, въпреки че в част от случаите на мен на пример не ми е удобно да говоря на „Ти“ със събеседника. Интересен феномен.

    Аз възприемам учтивата форма като начин да изкажеш уважение към другия срещу теб, а вече ако се разберем по между си може и на „Ти“, но и аз не мога да разбера това пренебрегване на ясно разграничимата учтива форма на обръщение в езика ни.

    Дори мога да ви дам един малко смешен пример.

    Имах един преподавател, който ме готвеше по история преди да кандидатствам. От тогава до днес, аз съм единствения ученик, който продължава да му говори на „Вие“, защото той направи много за мен и аз изпитвам уважение както към личността, така и към това, което е направил за мен. Просто не мога да го „принизя“ на моето ниво като му говоря на „Ти“.

    Поне аз така разбирам нещата🙂 Всичко е въпрос на гледна точка🙂

  11. Какво му има на „Ти“-то, та да е забранено? Особено интернет е мрежа на неформалността, така че там „ти“ ми се струва, че върви повече.

    Ти защо се дразниш? Ето, говоря на „Ти“, защото си един човек – авторът. В едно списание, най-вероятно си един читател, отгърнал на 15-та страница и там пише нещо подобно.

    Въпрос на форма. Ако ти изпратят документи от държавна организация, там е добре да пише „Ви“, „Вие“. Ако говориш с непознат на улицата, говориш на „Вие“ от учтивост. В списания, блогове и от този сорт неща, според мен е еднакво добре да се говори на „Ти“. Дистанцията се скъсява, а речта изглежда по-незабавна?

    Т.е. искам да кажа, че „Ти“ не предполага неучтивост. Просто така ни е кодирано още от време оно. Все едно да си спънем езика да се развива, отричайки някои форми.

  12. Джордж, едно е да пишеш в блога си на ‘ти’, съвсем друго – да си посрещаш клиента на ‘ти’ или да пишеш в ‘лайф-стайл’ списание на ‘ти’, щото така ще ти почувстват словото по-близо😆
    Ето, сам казваш – на непознат – на ‘Вие’, от учтивост. За това иде реч.

  13. За всички езици и ясното разграничение май не е съвсем така…Моля да ме извините, че подхождам от филологическата гледна точка в началото, професионално изкривяване😆
    От всички изброени ситуации – списанията най-малко ме дразнят. Сигурно защото не ги чета.
    В първите думи на Лонганлон има нещо вярно – когато съм официално облечена е по-вероятно да ми говорят на Вие…Докато по дънки дори в банка са си позволявали да ми говорят на ти…

  14. Аз нямам проблеми със списанията пишещи на ти, но с хората – определено. Някак по-неестетвено е. Всъщност току-що ми се обади един господин, с когото съм контактувала само служебно и сме се виждали веднъж или два пъти сред тълпа. Но той още отпреди това се обръща към мен на ти, търси ме на малко име (ся, вярно, че фамилията ми е трудна, но не се изисква чак толкова да я произнесеш) и ми говори като че ли съм продавачката в селския наркоп, с която си лафят за реколтата от домати и си разменят разсад.
    В такива случаи общо взето винаги се държа на разстояние, та дано схванат. Обръщам се към човека с „Вие“, понякога дори натвърдвам на обръщението. За мен това прави намека очеваден. Странно е обаче колко малко хора са на същото мнение…

  15. Pingback: Какво ми направи впечатление днес в Личен блог на Богомил "Бого" Шопов.

  16. Категорично съм за употрабата на учтива форма в работата и в някои от другите ежедневни общувания. С лекари например винаги говоря на „Вие“ и дори, ако се виждаме толкова често, че те започват да ми говорят на „ти“ пак ми е трудно да се „пречупя“. Не знам защо е така, предполагам, че наистина ги уважавам, а не просто демонстрирам уважение.🙂
    Коментарът на GaN ме подсети, че в училище имах един единствен учител, който използваше учтива форма за обръщение към учениците, всички останали ни говореха на „ти“. От нас се очакваше да говорим на Вие (напълно нормално). В този случай уважение засвидетелства само едната от двете страни. Дали пък учениците не си казват „Ех, кога и аз ще порасна, та да говоря с хората на „ти“?“

  17. За блога и в залата има едно обръщение – „ти“.
    Извън работното общуване – зависи. Определено не се дразня, когато непознати ми говорят на „ти“ още с първата реплика. Обикновено схващат намека (дали е намек това?) на моето „Вие“.
    Ако Ви срещна за първи път ще се обърна с „Вие“, независимо дали сте по дънки или с костюм.

  18. „За всички езици и ясното разграничение май не е съвсем така…Моля да ме извините, че подхождам от филологическата гледна точка в началото, професионално изкривяване“
    Не всички🙂 „Други“. Знам, че има езици (като испански, да речем), където има подобно разграничение на ти и вие, или английският, където никой никога не разбира на ‘ти’ ли му говорят или на ‘вие’:mrgreen:
    Което довежда до безумни преводи от некачествени преводачи, които превеждат ‘you’ винаги като ‘ти’, независимо от контекста (проста логика подсказва кога в българския е по-правилно да е ‘вие’, но замълчи, сърце).

  19. Аз също на непознати заговарям на „Вие“, както и си свалям ръкавиците, когато се ръкувам с някого. Така са ме учили, а и смятам, че така е редно. А и все още, също като GaN, говоря на учителката ми по английски на „Вие“, ако и да се знаем от един живот време. Както има един лаф: „Ще ми говори той на „Ти“, когато аз съм „Вие“🙂

  20. В испаснския даже си има специална форма за учтивост🙂 в единствено и в множествено число

  21. хм

    преди няколко вечери пък ме светнаха, че институционално учтивата форма вече се пишела „вие“, не „Вие“; не съм проверявал, ама ме светна коректор на елитно списание, не че това има значение де

  22. Tова послеледното за учтивото писмено „вие“ ще да е новост като „вкъщи“…

    Има много елементарни правила, които не се спазват и това да се говори на клиент на „ти“ е просто едно от най-честите. То не само е липса на всякаква култура, а и на себеуважение /а аз не обичам да купувам в такива случаи./.

    Но колко още има!!! Подадената ръка за поздрав на пример. Подадена от мъж на жена, тя винаги си проси да бъде незабелязана /с много малки изрични изключения/. Конфузна ситуация за една от страните със сигурност. Е, често от незнание или снизхождение дамата я вижда и протяга ръка🙂
    За това пък да ти целунат ръка /буквално/ е още по изненадващо /меко казано/… Добре, че това съвсем не е често използван поздрав. За разлика от мляскането по бузите, което често е също толкова буквално.

  23. Учтивото „вие“ се пише с главна буква само в официална кореспонденция, тоест в канцеларската си употреба. В художествен текст сигурна съм, че не сте го видели написано с главна буква, колкото и да си говорят на вие литературните гелои. Това си е правило отдавна, не е някаква новост.
    Аз пък в момента съм в Швеция и тука учтивата форма е официално извадена от употреба преди няколко десетилетия. В Норвегия е така също. Там даже аз лично не съм чувала или прочела обръщение на вие никъде. Сигурно само към краля се обръщат така. Това обаче не значи, че хората не се уважават. Работила съм в посолството на Норвегия. Към посланика повечето от нас се обръщаха на малко име, което не значи че сме забравяли, че ни е шеф. Имах и две колежки, които не можеха да му говорят на малко име, нещо щели да го принизят според тях и си караха на господин. Ако изравниш някой със себе си, си го принизил, демек.
    А идеята в тези общества е, че всички са равни и си дължат взаимно еднакво уважение, независимо кой каква позиция заема в момента, какви дрехи носи, каква кола кара и т.н. и се приема за мноо калташко да се имаш за нещо повече от останалите.
    Проблемът в българския пък е, че ние сме свикнали с учтивата форма и когато преминем на ти с някой, често без да се усетим дори ставаме фамилиарни. Но не мисля, че самата учтива форма задължително означава фамилиарност. Ако го има респектът, няма да се стигне до това. Въпросът е пак можем ли да имаме респект към някого, когото изравняваме със себе си.
    Лично аз съм склонна в ежедневието да говоря на вие на хора, с които искам да запазя дистанция и с които не искам да имам нищо общо. С тези, които са ми симпатични или с които се идентифицирам, ми е много по-естествено да си говоря на ти.
    Пописвам и за една интернет медия, в която е правило да се обръщаме към читателите на ти. За мен това означава точно, че говорим на някой, който смятаме за себеподобен и му говорим като на равен, а не с някакъв официален или менторски глас. Мога още да говоря за ти-то в медиите, ама много ми стана дълъг постът, тъй че си го запазвам за друг път.

  24. @ domosharka – доколкото знам, а го знам от преподавателя ми по езикова култура, специално за „вкъщи“ в даден момент си има право да се пише слято. Ето примери – когато казваш: “ Аз съм вкъщи“, тогава се пише слято, но, когато казваш: „Има хора, които живеят в къщи, а не в блокове“, тогава, очевидно, е разделено🙂

  25. „вкъщи“ като причастие се пише слято, то няма и как да е иначе, ама за „вие“… а вие (Вие) как ще отличите формата на глагола съм във ІІл.мн.ч. от учтивата форма – ни нам … а ако турнеме и глагола „вия“ в ІІІл.ед.ч. купона е пълен. ако не ме мързеше толкова щях да седна да измисля една мазна полисемия с тези словеса, ама на – мързи ме

  26. батпеп, не се мъчи, контекстът показва всичко, което си трябва. А как ще отличим учтивата форма – много е просто, когато се използва вие за един човек, е учтива форма. Когато е насочено към повечко народ, си е множествено число.

  27. Учтивото обръщение „вие“ е като дрехите по които посрещат… Глупаво е да съдиш за човека само по тях, но пък носят достатъчно първоначална информация. Така и с обръщенията. Дали е просто формалност, дали прикрива лицемерие – това няма никакво значение. Аз съм си достатъчно интелигентен да преценя по всички останали признаци в общуването на по-късен етап с по-пълна информация отношението на човека отсреща – така че и на „ти“ да ми говори това няма да го спаси или да му даде предимство. Напротивако ми тръгне веднага на „ти“ слиза автоматически едно стъпало надолу по стълбичката… обръщайки се невъзпитано към мен, няма причини да очаква от мен възпитано отношение в отговор. Етикета си е етикет – протокл, който улеснява общуването между хората. Неспазването му усложнява нещата и предизвиква колизии…

  28. Василена, аз съм на мнение, че може да се пише и без тонът да е менторски🙂
    И не смятам, че ако говоря на някого директно на ‘ти’, ще го накарам да се чувства равен – най-много да реши, че съм не чак дотам възпитана, ако отпочвам разговора директно на ‘ти’.

  29. Мяукащото

    Я, гледай! Въпросът предизвика полемика.

    Има много смисъл и разум в думите ти, Бу, но аз предпочитам да не се дразня от поведението на хора, които така или иначе често подминавам с подобаващо снизхождение (заради тяхното собствено снизходително отношение).

    Ако е липса на възпитание, иначе казано, на първите седем години, няма как да се навакса, а ако е някаква стринкинска пародия, защо да не оставим малкият човек да се почувства „голям“, да има и той своя паметен миг.

    Що се отнася до списанията-лайфстайлки, чийто стайл ми е доста опротивял – вече даже не са и любопитни, нищо чудно келешлъка да иде от кривозаучена и приложена маркетингова стратегия. Дали „ти“-тата продават? Ами да – на този таргет…

    И добре си определила типът (с малко „т“), който използва обръщението: лелки, стринки, чичи-батета бакшишкови…Очаквам да преминем на „како“ и „бате“, кат’ циганите. При тях поне няма дискриминации въз основа на възраст и облекло.

    Ама кой да го възпитава простолюдието, битът не позволява да откъснат очета от колбасите и мазните вестници…

    Айде, стига съм плюла и аз, че вече ми викат Отровка…

  30. Мяукащото

    Ох, изкушавам се да допълня, че „вкъщи“ май не е причастие, а? Не е ли обстоятелствено допълнение (adverb). Взела съм и аз да ги забравям…..

  31. Мяукащото

    Забравих – а като част на речта е наречие, вкъщи-то…

  32. Идеята за „вкъщи“-то е ясна, само че като се учех да пиша се пишеше все разделено, а после решиха официално, че понякога да, понякога не /както сте обяснили/, та така без да искам разводних дискусията

  33. Мда, говоренето на „ти“ дразни. Ето сега ще сложа тук няколко реда от една статия:

    „Изглежда рекламните агенции/медиите се опитват да спекулират с естественото поведение на човек да говори на „ти“ с приятелите и близките си. По такъв начин те един вид се представят като приятели, като хора, които са загрижени за благополучието му, докато всъщност искат да „пробутат“ продукта си.

    Още нещо, което натоварва допълнително българските варианти на личното обръщане. Това е фактът, че на английски местоимението „You“ е едно и също за 2 л. ед. ч. и за 1 л. мн. ч.
    Това означава, че „ти“ и „Вие“ се обозначават по едни и същ начин и едно „You“ би могло да бъде считано за формално обръщение. На български обаче разликата е отчетлива, защото говоренето на „ти“ не може да сбърка с говоренето на „Вие“.

    И накрая, в увлечението си да промиват мозъци и да говорят на „ти“ рекламните агенции и медиите стигат до положението да унижават жените. Това става като ги пренебрегват, говорейки на „ти“ в мъжки род. Ето два примера от претендиращата за най-добра телевизия в България БТВ:

    1.От телевизионната реклама на Music Idol 2:

    „За да участваш трябва да си на възраст …, физически здрав.“

    Коментар: коректно би било към жените думата да бъде „здрава“.

    2.От Конкурс за сценаристи (http://btv.bg/scenario):

    „Как ще разберем дали човекът, от когото имаме нужда, СИ ТИ?

    В края на текста ще откриеш препратки, които ще те отведат към две истории, измислени от нас. Едната е по-скоро драматична, а другата – по-скоро хумористична.
    Предоставили сме ти всичко, от което имаш нужда, за да напишеш диалозите между героите в тези истории.
    От теб се иска да си избереш едната (или пък и двете истории) и най-късно до 20 февруари да ни изпратиш своите диалози плюс кратка информация за теб самия и координатите ти за връзка.

    Желаем ти успех!“

    Коментар: коректно би било към жените думата да бъде „самата“.

    Със съжаление трябва да отбележа, че рекламните агенции/медиите доста спекулират с чувството за близост на потребителя. Говорейки на „ти“ те целят да свалят гарда на рационалното мислене, да се представят за приятели и да пропагандират продуктите си. Най-унизителна обаче си остава дефеминизацията. Жените са пренебрегвани и изключвани от речта и то само благодарения на стремежа на PR специалистите да влезнат под кожата на зрителите като му говорят на „ти“.“
    Мислех си да се направи някакъв сайт, примерно NeMiGovoreteNaTi.org в който да се контрира тази упадъчна, с чиста съвест мога я нарека, тенденция в българското общество. Аз бих го направил, но в момента нямам възможност. Търсят се доброволци.🙂

  34. Аз пък се дразня (в редките случаи) , когато ми говорят на вие. Какво му е лошото да си говорим на „ти“ ?

    Вие остава само в бизнес отношенията ( и то новосъздадените такива и в офоциалната кореспонденция) .

    Не мисля, че използването на Вие (ти) има нещо общо с „учтивост“ , „уважение“ и т.н.

  35. @Някой :подкрепям идеята. Макар че не разбирам какво общо има говоренето на „ти“ с дефеминизацията. Без да подценявам последната, просто е offtopic🙂 Slainte!

  36. Пазарувам. Продавачката ме заговаря на „ти“, с което си получи репликата „За 37 лева не заслужих ли да ми говорите на „вие“?“ Реагира като ужилена … Можело значи🙂

  37. @nicodile , обяснил съм за дефеминизацията. Ще повторя:

    „И накрая, в увлечението си да промиват мозъци и да говорят на „ти“ рекламните агенции и медиите стигат до положението да унижават жените. Това става като ги пренебрегват, говорейки на „ти“ в мъжки род:
    1.От телевизионната реклама на Music Idol 2:
    „За да участваш трябва да си на възраст …, физически здрав.“
    Коментар: коректно би било към жените думата да бъде „здрава“.

    С други думи, говоренето на „ти“ се прави в мъжки род, което оставя жените зад борда. Ако си говореха на „вие“ проблемът не би съществувал.😉

  38. И малко несвързано да споделя най-силното ми впечатление от обратното на описаното тук.
    Значи, някаква жена се блъсна в кучето ми. Това предизвиква леко дръпване от нейна страна и репликата „Извинете, куче, бутнах ви опашката.“ В смисъл, съвсем сериозно и изречено от интелигентно изглеждаща жена на уважителна възраст. Това определено беше възпитание в повече, но и досега ме усмихва като се сетя:)

  39. Хермиона

    Много дразни това „ти“. „Ти“ е някой, който допускам до себе си и това абсолютно не важи за разни продавачи и случайни граждани на улицата. Езикът ми не може да се обърне да нарече непознати „ти“, както и по-възрастни хора, към които изпитвам респект. С един колега, 30 години по-стар от мен, все се уливам и говоря на „вие“, въпреки че сто пъти ме е молил да не го правя.

    Много ме дразни и „момиче“, „тука има едно момиче“ по мой адрес. В България трябва да си сбабичкосана, за да те нарекат „г-жо“, все едно имаш или нямаш халка на пръста. Всичко друго е некво си момиче там.

  40. Без да искате вие (привържениците на “ти”) сте направили разликата. Не искате да си я признаете или не я осъзнавате? Сами казвате: на учителя си и досега говоря на “Вие” защото изпитвам уважение както към личността.
    Тогава:
    Когато заговаряме непознат (вкл.и в блог!) а приори какво приемаме – че е достоен за уважение или обратното?
    Може да греша, но ми се струва, че в основата на “ти”-кането в езиците стои желанието за равенство – “не те познавам, ама не си нещо повече от мен”…🙂 Като не може да сме равни реално, поне в приказките да сме за утешение…🙂
    Между другото batpep, не познавам конкретния човек, но определено съм на мнение, че болшинството вестници и списания имат нужда от смяна на коректорите…😉

  41. @Някой Въпреки уважението и подкрепата ми за феминистката кауза, ще си позволя да не се съглася. Първо- отвличате темата на разговор в своята си посока. Даденият пример засяга граматическа особеност на българския език. Дали не е малко прекалено да се пипа граматиката на един език (понеже в интерес на истината ако феминизма опре до това, че жените се обиждат от това, значи всички останали проблеми са решени)? И най-вече: Бу захвана темата за елементарната учтивост, която в случая няма нищо общо със сексизма. Въпросната учтивост също така изисква да се придържаме към поставената тема затова с поклон се оттеглям🙂 slainte!

  42. Хм, nicodile, аз точно си мислех, че не съм обръщала внимание на тази специфична подробност, за която Някой говори. И е прав – няма начин да говориш на ‘ти’ и да употребяваш прилагателни, без да избереш род. Което само носи бонус точки на елементарната учтивост, още един повод да се придържаме към нея🙂

  43. а защо смятате, че под „физически здрав“ се разбира непременно „мъж“? Контекста е „кандидат“ или дори „човек“- за да кандидатствате трябва да сте физически здрав кандидат/човек… според мен прекалявате в случая с феминизма – никой няма намерение да ви принизява, ощетява и омаловажава…

    Не оправдавам въпросния навик да се обръщат към зрителите/читателите на „ти“, но не слагайте теле под вола, моля. В текст на списание се визира читателя като такъв, сумарен събирателен образ на жените и мъжете, четящи текста. За зло или добро – читател е от мъжки род. Следователно прилагателните се съгласуват с него.

    Има много такива събирателни от мъжки род и това е нормално. Няма такова нещо като „г-жо директорке / инжинерке / агрономке / президентке/ мениджърке“, нали? Всичко това са съществителни упротребени в контекста на качество на дадения индивид – Бу като президент, в качеството й на президент, ще бъде „г-жо президент“. Това не значи, че я дискриминират защото е жена. Не прекалявайте.

  44. Моето лично мнение (аз обичам да разговарям с хората на „Ти“) е, че учтивото „Вие“, в никакъв случай не е задължително засвидетелстване на уважение (например: „Извинете, но мисля, че Вие нямате капка мозък в главата си“), нито, че „Ти“ е задължително подценяване или неуважение (например: „Не те познавам, но мисля, че си уникално готин човек“). Според мен „Вие“ ограничава общуването и раздалечава хората, докато „Ти“ ги сближава. Аз нямям никакъв проблем с това дали се обръщат към мен на „Вие“ или на „Ти“, тъй като собственото ми самоуважение е достатъчно, за да пренебрегна този детайл. По-скоро ме интересува какво ми казват. Ако учтиво и на Вие ми обясняват нещо като на дебил, малко бих се подразнил.

  45. а в качеството си на читател, зрител, кандидат – Бу ще бъде читател, зрител, кандидат… ако не сте ме разбрали…

  46. а в качеството си на читател, зрител, кандидат – Бу ще бъде читател, зрител, кандидат… ако не сте ме разбрали…

    Не, не, недей – Бу като президент точно ми хареса😀

  47. Когато съм в България, ми липсва официалната форма при разговор с непознати. Щеш, не щеш в Германия свикваш с нея. В началото ми беше много неестествено. Сега вече аз самият държа на подобно изразяване, защото съм убеден в преимуществата му. Харесвам дистанцията, която ми дава официалността. Така мога да съм учтив, но без да фамилиарнича. „Ти“ дава една по-особена близост, която според мен е силно подценявана в България.

  48. Не успях да изчета всички мнения – предполагам има доста разнообразие в мненията. Искам само да кажа, че съм приятно изненадан от автора и тези, които са на едно мнение с мен – наистина в България простотията вече е минала допустимите граници. Страшно се дразня когато в заведение, в магазин или няма значение къде се обръщат към мен на „ти“ ! Не мисля, че съм „престарял“ за моите 37 години – просто този инфантилен „американизъм“ заля всички по-прости прислойки на българското население !

  49. vascont.wordpress.com Още за “ти”

  50. Много сериозно стана…Мисля си, че в България няма аристократи, та затова „ти“ си е съвсем правилна форма за обръщение. Смешно е пак американците да са виновни…Или пък руснаците.Особено руснаците.Те поне си имат потомствени аристократи…Не е важно „ти“ или „Вие“ – важен е тонът и отношението. Другото е провинциализъм и комплекси.

  51. k17m – споделям мнението ти

  52. Не мисля, че трябва има аристократи, за да си възпитан, поне при първа среща, което е имала предвид Бу. И, ако позволиш, Бу … Бу – прези-дент, Бу за прези-дент!

  53. Не мислиш, защото не си се замислил.Я се замисли малко…

  54. Бу, настъпала си мазола гледам….Какво да ти кажа? Като студентка работех в една всеизвестна, съществуваща и до дес пицария „Капри“. Имах една колежка, сервитьорка. Беше много цапната горката, но и злобничка ако ме разбираш. Веднъж някакъв клиент я върна три пъти за поръчката си. А последният й повиши тон, защото тя му говорила на ти и с неподходящ тон. Всичко ОК, обаче като му занесе кафето се изплю в него. Оттогава не обръщам внимание на сервитьорките и на продавачките.Господ достатъчно ги е наказал цял живот прави да стоят.
    Права си, трябва да се държи на учтивата форма. Аз го правя с моите студенти, но понякога просто подминавам.

  55. Pingback: Ще променяме ли граматиката сега? « NiCodile’s blog

  56. Pingback: За граматиката и феминизма « NiCodile’s blog

  57. Ето, сега пиша на „ти“. Но след като ти Бу, предложи това.
    Иначе не бих си позволила. С непознати съм на „Вие“, с приятелите на „ти“…Децата имат учителка по пиано – познавам я отдавна. Родителите често не и говорят на „Вие“, дори когато учи децата им отскоро. Мислила съм – говорили сме, пили сме кафе, но не мога да и кажа „ти“. Просто така ми идва отвътре.
    В публикациите също съм на „Вие“. Другите пишат на „ти“, но не мога да напиша „ти направи това“…
    Оня ден говорех с детето и пишех. Като направих „проверка правопис“, детето погледна и ме поправи, че съм написала „ти“. Веднага поправих.
    После се замислих и ми стана приятно – сигурно съм успяла да го науча на уважение…

  58. ето, видя ли, к17m, че не е необходимо да си аристократ или да има такива околотебе, за да се говори на „Вие“, тъй като става въпрос за елементарно уважение и възпитание. Не е необходимо да се замисли човек, за да е възпитан🙂

  59. „ти“ от непознат ми звучи като „ма“

  60. Pingback: Още за “ти” « Графът

  61. Pingback: За граматиката и феминизма | NiCodile

  62. Мислех, че само аз забелязвам това обръщение…Моята реакция е да попитам миличко: „Познаваме ли се Ви отнякъде?“. Понякога помага.

  63. Pingback: Кой си ти, бе?! | Втората Котка на Шрьодингер

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s