разни неща, които мисля за жените
Shopping
Не вярвам да има мъж, който да не се е сблъсквал с уникалното по своята същност явление, наречено „shopping” – по женски. За птичия мозък на жената shopping-ът не означава купуването на нещо нужно или замяна на стара, вече негодна за употреба вещ, както би помислил всеки що-годе нормален човек. Не, за жената shopping-ът е свещено действие, което трябва да бъде извършено и съвсем не е важно какво и дали нещо изобщо ще се купи – важен е актът сам по себе си.
Shopping-ът се извършва на регулярни периоди, вариращи от всеки ден до максимум веднъж в месеца. Ако поради някакви причини жената е възпрепятствана да shopping-ува, тя започва да крее, унива и се депресира…, а всяко момиченце над 7-годишна възраст знае най-добрия лек за депресията – фанфари и туш – shopping! Той е нужен на жената като въздуха, който диша, макар и да има сериозни съмнения, че изправена пред избора въздух или shopping, тя ще предпочете второто.
Shopping. Само този от нас, който има щастието да живее в абсолютно лишено от жени място, не е бил въвличан поне веднъж в този куест за оцеляване, който подлага на изпитание здравия разум и опъва нервите до краен предел. Всичко започва невинно: тя те поглежда мило и те моли да я придружиш за половин час до еди – къде си да си купи това – онова. В пристъп на умопомрачение се съгласяваш и тръгваш, за да разбереш жестоката истина към края на втория час влачене след нея: ти, брат, си бил коварно подмамен в ситуация, от която трудно ще се измъкнеш цял, да не споменавам с достойнство. Купуване на това – онова за жената предполага „спускане“ по всички търговски обекти в околността, което се провежда на зиг-заг, за да не пропусне тя някой магазин, където кой знае? – Може да открие покупката на детските си мечти.
Не бързай да се отчайваш, има и по-лошо: освен, че тя явно е твърдо решена да не пропусне нищо, от бляскавата витрина до гаражните капанчета, тя, хм, не знае какво иска. Щастливец си, ако изборът е сведен до няколко разновидности на един артикул, когато можеш да влезеш в ролята на арбитър и да кажеш тежката си дума, която тя без друго иска само по принцип и вероятно няма да се съобрази с твоето мнение, тъй като вече знае какво ще си купи. За съжаление, повечето пъти изборът, пред който се изправя жената, е много по-генерален: палто, бански, пауново перо или ново око за плюшеното й мече, като тя самата решително не може да каже кое й трябва повече в момента, а обикновено няма пари да купи всичко наведнъж. И което е по-вбесяващо: срещу всяко твое логично според теб предложение, че след като идва зима, навярно по-разумно би било да си купи палто, тя разпалено излиза с идиотски доводи от типа, че вече две години не си е купувала бански, а лятото няма да намери такъв възхитителен модел на такава цена. Добре тогава! Купи си бански, казваш ти, наивно мислейки, че си разрешил проблема. Не си познал. Ах, ами какво ще прави тя, ако пауновите пера свършат, а тя не е успяла да се сдобие с едно?!
Забрави. Думата „логика“ съвсем случайно се е оказала от женски род, тъй като логиката няма никакви допирни точки с жените. Но от друга страна, ако смяташ да я оставиш сама да решава и просто вървиш до нея, молейки се цялата тази лудница по-скоро да свърши, на петата минута с изненада ще установиш, че тя, изтерзана от невъзможността да избере, те обвинява в безчувствие и пълно безразличие към нейните нужди и се обижда. Псувайки под нос и горчиво съжалявайки за прибързаното решение да го дадеш онова ребро, продължаваш да се влачиш омаломощен след нея в набезите й по магазините.
Ако плахо предложиш да спрете да починете за по едно кафе, тя те отклонява, пренебрегвайки умолителния ти поглед (да, тя много добре знае, че може да не й се предложи втори шанс да те помъкне със себе си за shopping) с думите „ей-сега, само да видим там…“, където „ей-сега“ се разтегля до безкрайност или излиза с довода, че ако сега седнете на кафе, може да не успеете да разгледате всичко преди да са затворили магазините. Преди да са какво магазините?
Американци са провели следния експеримент: на група жени казали да изминат 10 км., а друга група пуснали по магазините. Резултатът бил, че тези, които ходили 10 км., се прибрали скапани, а заетите с shopping се завърнали леко уморени, но много доволни от прекарания ден.
Към петия час, когато все още няма нито една покупка налице, откриваш още нещо: нея всъщност не я интересува какво именно ще си купи, по-важно е да се купи нещо. След цялото това обикаляне за предполагаемите палто, бански, пауново перо, тя изведнъж широко разтваря очи и с писък на телешки възторг се хвърля към сергията на някаква сгърчена бабичка, откъдето си купува така силно очаровалата я фиба за 50 стотинки и с щастлив вид обявява shopping-ът за приключил, при това с много успешен край.
Спокойно. Поеми дълбоко въздух и преброй до 10 и обратно. Спомни си, че си джентълмен и не я удряй! Само друг път не тръгвай с нея или с която и да е друга жена по магазините.
Друга разновидност на shopping-а е, когато жените се обединяват помежду си и на глутници се захващат да обикалят наличните магазини. Този shopping, без съмнение много по-изгоден за теб, главно защото не присъстваш, е страшен за гледане: те се стълпяват последователно на всеки срещнат щанд или сергия и с възбудено бърборене обсъждат до последната подробност всяка една стока, разбира се, без да купят нищо накрая. Кикотят се, ръчкат се и с весели писъци се изреждат да мерят всичко, до което се докопат с помощта на нещастните продавачки: „Браво, изглеждаш чудесно с това“, „Ах, прелест, чудя се как ли ще ми стои на мен“, „Всъщност, я чакай да видя“…
Бягай, бягай надалече, преди да се окажеш въвлечен в стихийното по своята природа събитие, наречено shopping!
автор: Бу 1999, сп. Кенгуру 2007
Ако ти е харесало, гласувай тук:
http://svejo.net/home/link_summary/15128
Царството на Бу 