Яна навърши два месеца. По този повод мислех най-сетне да довърша разказа си за чудесното й раждане, с описание за след раждането, което ме радваше не по-малко от самия родилен процес.
Вместо това обаче, реших да го постна няколко дена по-късно – а сега да пиша за нещо друго: за много други жени, които вместо да имат едно хубаво, позитивно раждане, запомнят деня с болка, унижение и грубост – лошо начало на новия живот.
За какво иде реч? За нещо, което често се среща в родилните домове в България – твърде често – насилие над личността, буквално. 
Много жени са запознати с този сценарий – отиват да родят, разбираемо, с известен страх, изпитват болка, дискомфорт, притеснения от неизвестното… някои получават внимание, подкрепа и разбиране. Повечето получават стандартния пакет забързани грижи без обяснения, легни, дай ръката за абоката, давай, напъвай, честито, имаш бебе. За трети обаче има специални екстри.
Я не се лигави, какво си се разкрещяла! Пляс, шамар, за да се държи ‘както тябва’. Струва ви се пресилено? Подобни случаи бол, последно ми разказаха за държавния родилен дом в Стара Загора.
Друг път насилието над жените не е физическо, а вербално, тип ‘Боли, а? Боли, ами. А като си вдигаше краката да го правиш, не те болеше, нали?‘ и подобни откровени обиди.
Искаш всичко да ти е естествено, а? Ето, тогава, ще те шием на живо, без упойка, по-естествено от това няма накъде.
Нищо от това не звучи нормално.
Жени, раждащи естествено, биват стресирани до състояние на оскотяване, че ако не направят всичко точно и само по начина, по който им казват, без да им дадат никакви напътствия и обяснения кое как, ще си убият бебето. Жени, родили със секцио, не получават достатъчно обезболяване след това, защото ‘се лигавят’ и всъщност не ги боляло и биват карани да се раздвижат с грубости и нахоквания, вместо подкрепа и насърчение. Всички тези жени пазят горчив спомен за раждането си.
„То е за твое добро!“, много често им се повтаря. И интересното е, че от толкова много повторения много жени наистина започват да вярват, че може да е за тяхно добро да им бият шамари и да ги обиждат вербално, докато раждат. Че телата им са с нещо различни от тези на жените по света, които успяват да родят, без да ги наричат с обидни имена, да ги бият и да им пукат ребра, защото са им скачали по корема.
Ще цитирам мнение на една майка, Firebird:
Представете си следното:
Събуждате се от болка. Боли ви зъб. Отивате на спешен кабинет още посред нощ, защото болката е силна.
Зъболекарят почва да прави коментари: „Ееее, чак сега идеш, а?“
На жалните молби за упойка отговаря с: „Ооо, кво имаме тук? Оооо, ама ти си яла баклава, ма? Ееее, ми така е… Сладкарницата е сладкарница, щото там е сладко, а болницата е болница, щото БОЛИ.“
И когато бръква с игла в оголения нерв, подскачате до тавана и виждате звездите, но той ви обяснява, че така трябва, да провери дали зъба е жив и това е за ваше добро. И с мръснишко подхилване подхваща: „Айде, айде, не се лигави, кога яде сладкиши, не рева, а?“
Устата е пълна с някакви инструменти, сестрата, по телосложение като борец тежка категория ви затиска към стола, а болката вместо да се облегчи, е станала още по-силна… В този миг бихте дали мило и драго за упойка, ноооо… на доктора му звъни мобилния и той 10 мин коментира с приятел как е минал футболния мач и ква мацка е забърсал на последния купон…
Не бихте отишли на такъв зъболекар, нали?
А защо гинеколозите си позволяват такова безобразие?
Всичко това може да звучи патетично и пресилено, но не е. Вижте сайта на кампанията ‘НЕ на насилието’ с далеч по-страшни истории, които не ми се искаше да преразказвам, защото са твърде покъртителни.
Този блог се присъединява към протеста ‘Кажете НЕ на насилието на родилки в българските болници’. Присъединете се и вие, лично на 25-ти Ноември, от 10:00ч, пред главния вход на 1АГ „Св. София“ или виртуално с публикации, банери и мнение. Не мълчете!
Протестът не е организиран от организация – той е спонтанно дело на майки, които искат да могат да раждат без насилие. Повече за кампанията.
Царството на Бу 