Кърменето на обществени места: къде всъщност е проблемът

От два дена интернет жужи, бръмчи и избухва все по-силно покрай прецедент за България: майка заведе дело за дискриминация срещу нея, защото охрана в столичен МОЛ я е накарала да напусне сградата, когато се опитала да накърми бебето си.

Това се превърна в новина номер едно за нула време. Обикаля ежедневниците, националните телевизии, форуми, Фейсбук страници. Мненията са изключително разнопосочни, но като цяло има три основни модела: кърменето е нещо нормално и майката е в правото си; че кърменето е хубава работа, ама ако може, да не го виждаме, чуваме и разбираме; и накрая, абсурд, с право са я изгонили, какво ми се е разкърмила на обществено място. В медиите се експлоатира тая благодатна тема основно откъм гледната точка на скандала: има ли дискриминация? „Прилично“ ли е да се кърми на обществено място? Не е там проблемът обаче.

Проблемът не е и в това, че майка е кърмила на обществено място – това е отдавна прието в обществото ни и всъщност имаме достатъчно стабилни и хилядолетни традиции в това отношение. Обществото ни не може да се оплаче, с история в кърменето която е била жива и активна допреди някакви си 60-70 години и в последните 11 години се съживява и възражда все по-успешно. Едно от най-нормалните неща е било и остава това, да се нахрани едно бебе, когато е гладно. Проблемът не е дори в това, че охраната е изгонила майката, при това с извинения, че „правилата са такива“. Самата Деница Панайотова казва, че не обвинява охранителя за действията му, защото той е изпълнявал нареждания.

Ще ви кажа къде ни е проблемът.

Хората не искат да приемат и да смелят идеята за майки с деца на обществени места. Изобщо.

Детското поведение се разглежда като отклонение от нормата, ако не копира едно към едно поведението на възрастния. Ние не искаме девианти. Извинете. Приберете си децата.

Ще прозвучи стряскащо, но е прост факт: голяма част от обществото ни е много анти-детски настроена. Да, звучи изненадващо, на фона на традиционния образ на българина, който обича деца, който имаме в главата си. Обича ги – своите. Другите ги приема, ако няма как. Когато не са шумни и досадни, особено на обществени места. Обществото ни е с много закостенели престави за поведението на децата, които ако изобщо се водят „сред хора“, трябва да са тихи, прилични, възпитани, да не говорят, да не досаждат, да не тичат, да не викат, да не пречат на възрастните. Децата могат да се появят като придатък към родителите си, ако е неизбежно, но придатък, който да не прави впечатление и да не привлича внимание. Ако отидете в ресторант, детето не трябва по никакъв начин да „пречи“ на околните (т.е. да не демонстрира никакво детско поведение, а да се държи като вертикално ощетен възрастен). В момента в интернет шестват яростни мнения, че майка с дете нямала работа в МОЛа изобщо. И това е казано със сериозен тон.

Ако в магазина, МОЛа или на улицата детето ви се тръшне и „прави сцена“, обирате изключително укорителни и строги погледи, в които без проблем ще прочетете какъв некадърен родител сте, щом
1) не успявате да контролирате детето си и да го накарате да се държи прилично така, както се очаква от него на публично място (т.е. както смята за „правилно“ всеки случаен човек, който се смята за длъжен да ви даде акъл как се гледат „правилно“ деца)
2) изобщо сте решили да го изведете сред хора, вместо да го водите само на подходящи за деца места – т.е. на детската площадка и у дома
3) не се съобразявате с околните, техните чувства и мнение, а им натрапвате вашето дете

В конкретния случай проблемът не е в кърменето. В болшинството случаи майките кърмят по начин, който им е удобен на тях и бебето. Това по правило значи, че не се събличат до кръста, не „развяват“ гърдите си, а съвършено нормално хранят бебето си така, че преминаващ човек трудно би разбрал, че то яде и по всяка вероятност изобщо няма да обърне внимание.

За да види някой детайлна гледка на гърдата на кърмещата жена… значи се е заврял твърде близо.

Протестиращите срещу действията на майката не се замислят, че 100% от хората са раждани от майки и минимум 91% от тях са кърмени поне някакво време, отново – от майки. Тоест получава се протест срещу самата човешка същност.

Интересно е да се отбележи, че болшинството мъже, без значение дали имат деца, приемат съвършено нормално кърменето, включително на обществено място, нямат никакъв проблем с това, ако бебето е гладно, майката да го накърми, нито възприемат кърменето като сексуален акт или като демонстрация. Мъжете мислят практично: бебето е гладно; бебето е кърмаче; майката го кърми. Точка по въпроса.
Изобщо не изпадат в разсъждения и полемики дали тая майка не кърми нарочно, за да „демонстрира“ факта, че кърми, или пък го прави може би за да привлече вниманието на околните, или… [въведете изсмукан от пръстите сценарий защо една майка би накърмила бебето си]

Проблемът е това:

https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xpf1/v/t1.0-9/s720x720/11080976_10206008029697577_6271379722241505374_n.jpg?oh=a8a75ecc98781dc5af308369da8214e5&oe=5575E4DA&__gda__=1438399692_4fce927eb87f5a4a6a90d1185b17a2df

Стойте си у дома, щом имате деца. Никой не е длъжен да ги вижда! Ние сме в МОЛа, за да се забавляваме, да се разхождаме, да се покажем на хората и да видим тях. Някакви майки и деца не се вписват в нашите разбирания за „готини хора“, отивайте си у дома.

https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xpa1/v/t1.0-9/11050234_10153762734472814_2278198860385884519_n.jpg?oh=7b8d47548b7e31ff81d5baf8067f42e1&oe=55B38DE9&__gda__=1437735423_12dda00bfad3d10f60eef7c4f15858b2

Отново. Стойте си у дома! Какво, като сте майки? Нямате работа сред хората, че и децата помъкнали. Гадна работа е това, да помислим за гърдите не като за средство за съблазняване и достойни за показване на околните, а изпълняващи първичната си цел, да изхранват бебето. Потресаващо е…  бременните, които са тръгнали сред хора с тоя корем, хич да не ги и почваме.

Проблемът е в изкривеното възприемане на образът на жените в нашето общество. Окей е да си наточена мацоранка, още по-добре такава, която е облечена предизвикателно. Окей е да си готина мадама, привличаща окото. Окей е и да си не-толкова-готина-мацка, например колежка или жена на средна възраст. В смисъл, няма как иначе, но реално бихме предпочели да си поддържана и да ловиш окото. Нямаме време за обикновени жени.

Не е окей да си майка и да навираш майчинството си в очите на обществото. Това е една от причините на интервюта за работа в България масово да питат за семейно положение и деца – нещо недопустимо в ‘белите’ страни. В тях ако имаш деца, това е твоя отговорност и се предполага, че си преценила как можеш да се грижиш за тях, щом кандидатстваш за работното място. Не и у нас. В България е съвсем в реда на нещата да не наемеш някоя жена, защото е млада и сигурно скоро ще иска да роди деца, съответно ще излезе в майчинство. Или да не я наемеш, защото вече има деца, защото може да иска болничен, ако някое дете се разболее.

Бременността и последващото го майчинство са просто етап от живота на повечето жени. Хилядолетия наред жените в България са били бременни, раждали са и това е част от техния и на обществото жизнен цикъл; факт, който съпровожда появата на новите хора и толкоз. Някак неусетно бременността и майчинството се покриха с було на мистичност, на нещо адски специално, нещо свято, съкровено. Станаха идеал. А идеалът, както знаем, обичайно е недостижима цел.

Това е причината много хора да се умиляват от идеята за бременна жена, но в реалността да й отказват работа. Да се радват на идеята за бебета, но в реалността да не ги приемат като част от ежедневието на обществото.

Това е причината да говорят за кърменето, което е просто нормалният начин, по който се хранят човешките бебета, като за нещо „съкровено“, „интимно“, „специално“, „свещено“ – тоест, да го идеализират и извисяват, да го отдалечават и откъсват от ежедневния ни живот и от нормалната част от живота на майки и бебета.

Реалността е друга и е далеч от идилията и идеализирания образ на Мадоната и на майката с дете. В истинския живот майките, децата не са добре приети, не са добре дошли на твърде много места от обществения живот. Те биват изключени и ограничени до рамките на дома, на детската площадка, после детската ясла и градина. Те не са част от обществото и ежедневието му.

Вместо идеализиране, майките имат нужда от приемане. Това е просто начинът, по който се появяват на бял свят хора – от майките си. Това включва износването, раждането, отглеждането им, като част от обществения живот. Имането на дете не е само лична отговорност и работа на семейството, ако от това дете се очаква да е част от същото това общество само няколко години по-късно. Децата са групова, колективна, обществена дейност. От тях очакваме да се включат в същото това общество, да бъдат активни граждани, едни от нас. Единственото логично нещо ще е това да започне от най-ранна детска възраст.

Част от подкрепата за майката е и подкрепата за кърмещата жена. Кърменето не е свят, интимен акт, който трябва да бъде споделен единствено от майката и бебето зад затворени врати. Той е просто нормалният начин за хранене на малките човеци. Важността му е безспорна, а ползите са освен лични, и за цялото общество (на което, както вече обсъдихме, бебето някой ден ще стане активен член).

Ако видите кърмеща жена, усмихнете й се насърчително. Ако се смущавате, погледнете на другата страна. Дръжте се естествено :) Ако децата ви са с вас и ви попитат нещо в тая връзка, обяснявайте нормално, придържайки се към фактите. Като виждат кърмещи жени, децата се учат по най-лесен и естествен начин за бебетата, храненето им, телата на хората и постепенно може би идеята за кърменето като част от живота на хората, майките и бебетата ще започне отново да бъде това, което е: нещо нормално.

321

Галерия

20 разкошни снимки, които показват, че кърменето няма нужда да се крие

This gallery contains 1 photos.

„Защото гърдите са нормални… Защото да се използват гърдите за кърмене е нормално… Защото стриите са нормални… Защото телесните мазнини са нормални… Защото бръчките са нормални… Защото тъмните кръгове под очите са нормални… особено след раздялата със съня… Защото силните … Има още

Галерия

10.11., исторически преглед на кърменето

This gallery contains 1 photos.

В тон с датата, съм се отдала на спомени и размишления, за преди и сега. За преди – какво ни донесе, и още повече, какво остави. Въпреки че не бях кой знае колко голяма, когато дойде 10/11/89, помня много, много … Има още

Галерия

Трол в пощата

This gallery contains 1 photos.

А помните ли оня път, когато пратих кокосов орех по пощата? Не? А аз, да. Слушайте: За да си улесня живота, като пращам неща напред-назад по пощата, реших да си купя от Ибей пощенски пликове – сигурно се сещате, едни … Има още

Галерия

Училището, емоцията, децата…

This gallery contains 1 photos.

Родена съм в първата половина на годината, но в края на полугодието. Това преди 30 години значеше, че трябва да тръгна на училище от шестгодишна. По стечение на обстоятелствата обаче, тъй като живеехме в друга, все така комунистическа, чужбина, където родителите ми работеха известно време, майка ми имаше възможност и избра да отложи тръгването ми в първи клас след като навърша седем.

Първата ми братовчедка, родена в началото на същото това полугодие, тръгна от шест и ми пращаше писма, в които ми пишеше как помага на леля ми да чисти с ‘прахосмучката’ и ми пращаше задачи от първи клас – колко е 2+3? 4-2? 5+4? Ей Богу, плачех от яд и завист, сърдех се на майка ми, виж – тя ходи на училище, учи такива интересни неща, които аз, нищо че чета от 4-годишна, не разбирам! Кой да ми каже, че и много години по-късно математиката все така ще ми е слаба страна… Има още

Галерия

Предизвикателство: 10 книги

This gallery contains 1 photos.

Предизвикателство: копирай и сложи указанията в блога си / на фейсбук стената си, после изброй 10 книги, които по някакъв начин си запомнил/а, и tag-ни 10 човека да направят същото. Не мисли твърде много. Книгите просто трябва да са имали … Има още

Галерия

Ревю: How you were born

This gallery contains 2 photos.

Започвам нова категория: ревюта на книги за кърмене, раждане, родителство. За съжаление, не мога да обещая, че ще бъде непременно за заглавия на български език, но се надявам да има и такива. Много ще се радвам да коментирате под публикацията … Има още

Галерия

10 правила, когато си при баба

This gallery contains 1 photos.

Истината за бабите – разкрита! Като много деца, някога обичах да ходя при бабите си. Бабите се занимаваха с мен, угаждаха ми, в различна степен успявах да се забавлявам по нови начини и изобщо, даваха ми да правя неща, които … Има още

Галерия

Поема за майката

This gallery contains 2 photos.

Август! Август е онзи специален месец, в който вече 11 години отбелязвам ССК – Световната седмица на кърменето, заедно с приятели, познати и непознати, хора, които подкрепят кърменето. Специален, защото въпреки че целогодишно работя, за да помогна на майките да … Има още

Галерия

Напред и отново

This gallery contains 1 photos.

Има някои публикации, които ми е трудно да напиша. Тази е една от тях. Отлагам я от много дълго време, защото просто не знам с кои думи да започна, какво да кажа в нея, как да завърша… Но ето – … Има още