Домашен течен шоколад

This gallery contains 1 photos.

Помните ли домашния шоколад, който майките правеха едно време? Да? И аз. Вчера една приятелка го спомена в съвсем друг контекст и както не се бях сещала за този шоколад от сигурно 20 години, изведнъж едва успявах да преглъщам, какво остава да мисля за нещо друго.

Има още →

Жегаво&лятно

3-4 лимона, малко захар на вкус, вода, лед – enjoy!

Мъфини с какво да е

В хладилника – празнота. В портфейла – скръб. Децата – гладни. След няколко бързи размисли дали готовото картофено пюре е достойно за обяд само по себе си и репетиране на реч как чаша мляко е всичко, от което се нуждае човек, за да е сит, тъжната истина лъсва: все пак трябва да се яде, само не е ясно какво. Какво, какво… едни бързи мъфини. И така:

Две яйца, внимателно подбрани между събратята си в забравен в хладилника плик, попаднал между две кутии с не искате да знаете дори какво, но сигурно вече е разумно. Не знаехте, че и яйцата могат да мухлясват, нали? Малко мляко, онова същото, дето все пак няма да е самостоятелен обяд. Брашно (пфу, поне това има!). Бакпулвер. Сирене? Няма сирене, защото заминавате на почивка, нито да купи човек и да го понесе после в кутии, нито да го остави да се съсухри… така де, няма сирене, извара тоже. Намира се мъничко парче кашкавал с издайнически следи от малки зъби. Твърде е малко, за да се сложи вътре в тестото, значи – ще бъде наръсено отгоре, за парлама, и ще ги наречем гордо „Мъфини с кашкавал“. Сол. Босилек (защо пък не!) Мярва се сгърчен пакет с микс от семена за хляб, заминава вътре. Всичко се разбърква. Малко преди даразсипете по формичките, се сещате, че пак! няма мазнина в тестото. Затова – малко от злополучния зехтин, взет на сметка, който има твърде силна миризма, но в мъфините няма да се усети след опичане. Бум, всичко по формичките, фурната на 200 градуса и 15 минути по-късно – кашкавал отгоре, още 5  – и са готови, за радост на децата, които танцуват индиански танци около масата с крясъци „ам-ам!“

Добре. Възгордяни от успеха си с мъфини от каквото попадне, решавате да направите втори дубъл.

Две яйца, внимателно подбрани от бездруго вече ограничената селекция в същия плик. Мляко (пак онова). Сварена тиква в кутия, която доскоро беше замразена тиква на кубчета, предназначена за захранване на бебето, вече дете, което плющи пържоли. Бурканче морковено пюре, което краси кухненския плот вече половин година. Тиквено-морковени мъфини, вижте само колко дъхаво звучи! Дали и на вкус ще е такова, е друга работа… Кафява виенска захар (малко, понеже ви се свиди, като знаете, че половинката й струва колкото три кила бяла). Малко повече кафява захар, която се подмята в пакета на привършване (уф, трябва да се купи нова!) Малко бяла захар (осторожно, понеже помните онзи път, когато изразходихте в един сладкишоден всичката бяла захар, след нея заминаха всичките кафеви захари и на другия ден трябваше да посрещнете обвинителния поглед на половинката, която по незнайни причини смята, че пържените филийки се ядат със захар). Ванилия. Половин чаша орехи, останали от оня ден, без никой да ги докопа. Канела. Бакпулвер. Още бакпулвер, че е много сместа. И още малко, за всеки случай. Опитвате на вкус. Бляк, всичко има вкус на бакпулвер! Значи, още захар и канела. Олио (така де, не може все буржоазен зехтин на всичко!) Брашно. Пак брашно. Тая тиква изяде половин пакет брашно! Ааа, стига толкова. Колкото – толкова, да се оправят пустите му мъфини! Получила се е двойна доза (а всичко почна с две яйца и кутийка тиква…), предстои цял час печене… Излизат едни малко тъжни кафеви мъфини, които наистина миришат вкусно, но определено биха били по-добре с една бърза глазура от безсолна извара и сметана с малко пудра захар. За съжаление, две от трите са мираж, така че преглъщате на сухо и пишете рецепти в опит да подлъжете още някой да забърка същото.

ЧБМ!

Баба Марта бързала, мартенички вързала,

и понеже ме познава, на нас върза мартенички от бял ганаш, тук-таме оцветен с червена глазура, вместо от вълнени конци 😀

Опасявам се обаче, че тези мартеници няма да дочакат да видим щъркел.

п.п. снимките станаха ужасни, с телефона, но не мисля, че мартениците ще доживеят купуване на батерии на фотоапарата…

Пътят към сърцето

Вярна на себе си и нехаресването на изкуствено определяне на дата и начин, по който да изказваме чувствата си на важните ни хора, предлагам ви вместо да затрупвате човека до себе си с ненужен плюш, патетични картички или поувехнали онзиденшни неоправдано скъпи букети ето това елегантно и практично решение:

Да бъде сервирано както следва:

Не знам откъде минава пътят към сърцето на мъжете, но лично аз лесно се поддавам на чара на добре приготвена пържола – даже нямам нужда от повод за нея!

По желание можете да гарнирате с нещо също толкова практично, наситеношоколадов сладкиш с наситеношоколадова заливка Death by Chocolate, или първият му подгласник, Сладкишът с Майонеза (не се оставяйте името му да ви заблуди).

Личният ми опит показа, че е по-лесно първо да се приготви пържолата, а после да се изреже в нужната форма. Изкуших се да направя пържени картофи, предварително изрязани като сърца, но чак толкова романтична не съм, така че пренебрегнах моментното хрумване.

Празнуващите св. Зарезан да се чувстват поканени да заменят бирата с вино.

Благодаря на Анда за идеята.

Бадемови мъфини с шоколадови парченца

Само като видите заглавието, става ясно, че тези мъфини са нещо разкошно, вкусно, дъхаво и пагубно за талията.

Трябва ви:
1 средно яйце
2 ч.ч. брашно
1/2 ч.ч. филирани или нарязани бадеми
1 черен шоколад, нарязан на парченца (приблизително всяко парче на 4)
1/2 ч.ч. захар
3/4 ч.ч. прясно мляко
1/2 ч.ч. олио
1/2-1 ч.л. сода или бакпулвер
5-6 капки бадемова есенция
3-4 капки лимонова есенция (или кората на един лимон, настъргана)
1/4 ч.л. канела
1/8 ч.л. сол
(от тази доза излизат около 12 средни мъфина)

Смесват се поотделно мокрите и сухите продукти, а именно:
Яйцето + млякото + олиото + есенциите на едно място.
Брашното + бадемите + захарта + шоколадовите парченца + содата + канелата + солта – в голяма купа. Когато всяка смес е добре размесена, се събират – бъркат се достатъчно лесно с вилица, миксер не е необходим. На гъстота става като кексово тесто.

В предварително намаслени форми за мъфини се насипва, като трябва да остане малко под ръба, т.е. да не е прекалено. Пече се на 180°C в предварително загрята фурна за около 15-20 минути. След изваждане малко се оставят да се охладят, за да се вадят по-лесно от формите. Черният шоколад се държи прилично и остава вътре на цели парченца – понеже няма да устоите да ги опитате, докато мъфините са топли, ще установите, че вътре има малки течни шоколадови езерца.

По желание могат да се украсят с глазура – в моя случай ползвах 2 глазури. Едната е прост маслен крем (разтопено масло + пудра захар + сметана, оцветен е с боя за яйца), втората е крем ганаш, който напоследък правя свръхлесно в микровълновата (масло + натрошен черен шоколад + сметана се разтопяват, като се бъркат на често до еднородна консистенция). Докато кремът е течен, мъфините могат да се хванат за долната част и внимателно да се потопят в него и тогава глазурата става гладка.

Нашите украсихме отгоре с Госпожичка, ползвайки готови шрифтове за украса, шоколадови пръчици и филирани бадеми.

5-минутен кекс в чаша – за микровълнова*

Това е идеалната рецепта – готварски проект за нетърпеливи и ентусиазирани деца между 3-8 години, както и за майките, които не обичат да се въртят дълго пред печката 🙂 Прави се лесно, бързо, пече се за няколко минути и се изяжда за още толкова 😀 Без дълго бъркане, без чакане да се опече и без мрънкане „ама колко още остава!“

Какво ви трябва?

Голяма чаша за чай – поне 250 мл, може 300.

4 с.л. брашно (аз ползвах пълнозърнесто)

4 с.л. захар (може и кафява)

2 с.л. какао – ако не слагате какао, увеличете брашното с 1 с.л.

3 с.л. прясно мляко (мисля, че и с кисело ще стане)

1 яйце

малко ванилия или ванилена захар (или капка есенция по ваш вкус)

Бакпулвер на върха на чаена лъжичка (ако ползвате брашно с набухвател – минете без бакпулвера)

3 с.л. олио или зехтин

Всичко се разбърква в чашата добре (редът на слагане – по ваше усмотрение). В края на бъркането сместа изглежда така:

Пече се за 3 минути на 1000 W или 4 минути на 900 W. Бухва ужасително много и кара децата да подскачат отпред с писъци (особено ако някой палав възрастен ги увери, че по тоя начин цялата микровълнова ще се напълни с кексово тесто, ама наистина, после ще прелее из цялата кухня, три седмици ще газим в кекс и ще ядем само това!)

Готовото творение:

По очевидни причини не се запича и не хваща кафява коричка, но без значение, това е един много вкусен и лесен кекс, който децата без проблем могат да приготвят сами със съвсем малко помощ от страна на възрастен. Удобна бърза сутрешна или следобедна закуска, както и спасение за любителите на сладкото, когато не им се ходи до магазина, а в кухнята няма нищо.

*Както забелязвате, не съм от противниците на микровълновите печки и моля инакомислещите – дайте да не водим тук спора умира ли водата/храната/мозъчната вълна, ако я облъчи микровълновата печка. Сериозно.

Сладко от портокалови кори

Рядко правя такива чудеса, че после се хваля, докато всички, наистина всички разберат какъв подвиг чутовен съм сътворила

А този път сътворих сладко/желе от портокалови кори. Понеже предният такъв опит по сложна рецепта беше надлежно документиран в снимки, а се оказа пълен провал, този път много не си дадох труд да фотографирам, та почти няма илюстрации към много успешното сладко.

Рецептата е едно на око, измислена от мен, понеже рецептите в нета са твърде сложни (едната включваше варене на корите 5 поредни дена по малко и после още 2 дена варене на самото сладко!) Мисля, че се получи много добре и бих се радвала, ако пробвате и споделите резултата.

Какво сложих вътре:
400 гр кори, прилежно нарязани (това се получи от около 1 кг портокали и 1,5 кг мандарини)
350 мл сок + 350-400 мл вода (по-долу обяснявам защо)
500 гр захар
1 пакет Gelfix Класик на д-р Йоткер
1 пакет Gelfix Екстра на д-р Йоткер (и двата Gelfix се намират в големите супермаркети)
1/2 ч.л. лимонтузу

Портокалите (и мандарините, в моя случай) се измиват щателно с топла вода и сапун, може и няколко пъти. Обелват се с белачка за картофи. Белят се внимателно и на тънък слой така, че да се бели само оранжевата част на кората, без да се засяга белия слой отдолу, който е горчив. По този начин се избягва досадната част от обичайните рецепти, в които корите се белят нацяло, а после им се стърже бялата част на сурово или след варене.

Прилежно обелените кори се нарязват на ситни парченца, големина – каквато ще ви хареса да ядете после. Подваряват се за около минута във вряща вода – два пъти, може и три пъти (водата се сменя). Така леко омекват, а също се махат разните консервиращи гадости, с които ги съхраняват, доколкото това е възможно.

В моя случай сокът, който изцедих от плодовете, които детето не изяде, ми се видя много малко – само 350 мл, а аз имах грандиозни планове за много буркани с вкусно сладко. Така че, като предвидих, че ще правя желе, добавих още 350 мл вода, а после и още малко, че пак ми се видя недостатъчно на лакомото око.

Корите заедно със сока (и водата) сложих да заврят, и прибавих единия Gelfix, смесен с 2 с.л. захар, както пише в указанията му. След това добавих и захарта – тук трябва да отбележа, че според вкуса на ядящия го, това сладко спокойно може да носи още 100-150 гр захар. За моя вкус 500 гр захар е точно екстра.

Сладкото вря указаното време (3-5 минути), след което не показа никакви признаци на сгъстяване. Тук му сложих още 1/2 ч.л. лимонтузу. То отказа да стане по-гъсто. В тоя момент се сетих да прочета пак опаковката на Gelfix-a, където си пише, че е за 1 кг плодове или за 700 мл сок, а моето количество беше повече. След неописуеми душевни терзания дали не съм съсипала всичко, реших да не му мисля чак пък толкова и сложих вътре втори Gelfix, въпреки изричните указания, че първо се слага той, а второ захарта и по никой друг начин.

Сладкото вря още 1 минута („по часовник“), но си остана рядко. Реших да приключвам, а на другия ден – да преваря, ако е необходимо. Насипах в чисти сухи буркани с капачка на винт и ги сложих надолу с главата.

Малко по-късно минах покрай тенджерата и обрах с бъркалката малко от остатъците на сладкото – имаме си желе! Ура! При изстиването си рядкото течно сладко е станало на истинско портокалово желе.

От горното количество продукти получих 2 буркана 700 мл и малко бурканче за детски храни 190 мл.

Забележки: мерете количеството продукти по-добре от мен 😆 и ползвайте нужното количество Gelfix (съдържа пектин, лимонена киселина и консервант) навреме, за да си спестите тревогите.

Който обича по-сладък вкус, да сложи повече захар – въпреки ужасно строгите указания на Gelfix-a, опитът показва, че светът не се свършва, ако пропорциите леко се разместят и например се сложи 650 гр захар, вместо 500.

По моя преценка това сладко носи на повече желе – в моите пропорции е повече корички. Следващият път бих експериментирала, като сложа на това количество кори (400 гр) поне литър сок, за да стане повече желе с корички, а не корички с малко желе.

Сладкото ще се получи и ако се сложи от самия плод, не само сок – по-следващият ми опит ще бъде с нарязани на късчета портокали вътре, сок и корички. Смятам, че ще стане отлично.

Мисля, че ще бъде добре и във вариант с корички, които вместо нарязани с нож на парченца, са накълцани на стружки в блендър. Така ще се слеят по-добре с желето, за който не обича да дъвче малко специфичните кори.

Сладкото става дори по-лесно, отколкото звучи (белиш, режеш, вариш за под 10 минути) и е чудесно както за мазане на филии или ядене с лъжица, така и за ползване в сладкиши и кифли; с Gelfix-а се избягва моят кошмар от несгъстяващо се сладко (разбираемо, предвид факта, че съм варила по-малко сладка от пръстите на ръцете си), а технологията с готов желиращ агент значително се улеснява и съкратява времето на процеса.

снимки (сс) мои

Орехово-смокиново-шоколадова торта

Все още твърде горда, надута и самодоволна от сътворената от мен торта за 6-тия рожден ден на Мая, споделям рецептата с вас. Прави се по-лесно, отколкото изглежда на пръв поглед (наистина!) Общо взето си намерих различни рецепти в нета, от които сглобих това, което беше в главата ми като проект.

Какво ви трябва? Орехова платка. Крем ганаш. Крем рафаело. Смокиново желе. Какао.

Орехова платка (за 2 блата)
9 яйца
9 с.л. захар
15 с.л. смлени орехи
4 с.л. галета

Жълтъците се разбиват на пяна с половината захар, прибавят се орехите и галетата и на края разбитите на сняг белтъци с другата половина захар. Пече се уж 6-7 минути, т.е. трябва да става бързо, но реално ги пекох над 30 минути всеки (набучвам с клечка за зъби чат-пат, докато започне да излиза чиста). На около 180 С.

За който не умее да реже блат (като мен), най-удачно е продуктите да се разделят на 2 части преди смесването им и съответно да се разбиват с миксер на два пъти (иначе белтъците във втората половина спадат, докато им дойде редът).

Получиха ми се 2 пухкави правоъгълни блата ок.36х25 см, дебели около 2 см. Пекох в намаслена хартия за печене, понеже не обичам да мия тави и защото от хартията блатът се вади значително по-лесно.

Крем ганаш
250-300 г тъмен шоколад
350 – 400 мл неподсладена течна сметана

Сметаната се загрява, прибавя се шоколадът и когато се разтопи, се маха от огъня, охлажда се и се оставя в хладилника най-малко за 3-4 часа. След това се разбива с миксер на пухкав крем.

В оригинал този крем има и 2 с. л. пудра захар, които аз забравих да сложа. Става чуден лек и пухкав крем – и много по-малко сладък от купешките, което е плюс.

Крем Рафаело
1 консерва подсладено кондензирано мляко /около 400г/
250г меко масло
около 100 г кокосови стърготини
(може да сложите и повече, ако ви се стори, че кремът е по-рядък – след стягане на маслото!)

Първо се разбива маслото, като по малко се прибавя на струйка кондензираното мляко до получаване на пухкав крем и после се прибавят стърготините. Така приготвения крем се оставя за около час-два да се стегне хладилника.

Ползвах кондензирано мляко на Дъч лейди – даже не знам има ли друго на пазара. Получава се крем, който наистина много го докарва до Рафаело.

Смокиново желе
400-500 гр смокинов конфитюр/мармалад
10-15 с.л. смлени орехи

Смесва се конфитюрът с орехите. Туй то.

Ползвах готов конфитюр – в супермаркета намерих кофичка от 1л. Вътре има и парченца плод – ако се ползва обаче сладко с цели плодове, ще трябва да се нарежат, иначе няма да може да се сложи на равен пласт.

Приготовление:
Какаото се сварява с малко захар (на вкус). Блатът се сиропира умерено – доста е крехък, така че не трябва да се прекалява, за да не подгизне. Намазва се смокиновото желе, а върху него – кремът рафаело. Слага се вторият блат, сиропира се и се намазва с кремът ганаш.

Украсата е по желание. Ако не се налага украса – обилен слой крем ганаш отгоре й е повече от достатъчен за добрия й вид. По план моята торта трябваше да има и филирани бадеми, наръсени отгоре и сложени отстрани, но ги забравих, ще ги ползвам на второто й издание.

Който я направи – да каже после доволен ли е от резултата 🙂

В края на кутията с пряники

*пряники – вид курабии с много и различни подправки, често срещани в Русия, а изглежда и в Полша и други. Вариация са им джинджифиловите сладки, gingerbread – въпреки че са на светлинни години от истинските пряники, например – пряники с клюква.

(Когато живях в Москва първи курс, на спирката на метрото – Ленинский проспект – имаше пекарна с най-разкошните клюквеные пряники. Как може 11 години по-късно все така да ми се ядат! Не се удържах и писах на позната да ми прати истински руски пряники в колет.)

За който знае руски – ето 88 рецепти. А тези дни ще постна преведени 1-2, които са ми били успешни.