Миналата година в края на лятото ме потърсиха от сп.Тема с няколко въпроса за кърмене, раждане и майчинство за статия. В статията влезе сравнително малка част от интервюто, затова ето го тук в пълен ръст:
Copyright (c) 123RF Stock Photos
Т: Темата на броя е най-общо казано естествените неща. В този ред на мисли се сетих и за хилядите предразсъдъци, модни прищявки и страхове, които завладяват и бъдещите майки и тези, които скоро са родили.
T: В петък приключи Световната седмица на кърменето (ССК), която ежегодно в началото на август се чества в повече от 120 страни по света. Какви са изводите според теб от акцията тази година – какви са нагласите у нас и по света, страховете на майките и проблемите, с които се сблъскват (незнанието, липсата на информация в болниците, официални данни…)?
Големият мащаб, който ССК достигна тази година, различните хора и организации, които потърсиха Ла Лече Лига за съвместно отбелязване на Седмицата, доказват еднозначно, че нещата, свързани с кърменето, вървят добре. Нагласите спрямо кърменето в България винаги са били много положителни. Дали защото тук по-късно е навлязла практиката за изкуствено хранене, дали защото българите по принцип са традиционалисти и трудно се доверяват на нови неща… Повечето от жените, които сега са на 60-70 са кърмили децата си, докато в западни страни това поколение вече масово не са кърмили. Тук в някаква степен е останала приемствеността между генерациите в това отношение, което значително улеснява майките днес, които търсят подкрепа от близките си.
И пак, страховете на майките отново са повлияни от предните поколения – най-често срещаното колебание е „Ще кърмя, само да имам кърма”. Това, за съжаление, е до голяма степен повлияно от не твърде актуалните практики, попречили на много от нашите майки да кърмят успешно – когато хранене под режим, ранно захранване и заместване на хранения са допринасяли много често до ранно намаляване и спиране на кърмата. Разликата лесно може да се види от бабите ни, които рядко са хранели под час, захранвали са, когато детето само е почнело да ‘краде’ храна от масата и за утеха на бебето са ползвали най-лесно достъпното и ефикасно средство – слагане на гърдата. Като цяло днес все повече майки откриват, че ако се вслушват в бебето си и инстинктите си, се връщат отново към практиките, добре изпитани и доказани от бабите, прабабите и прапапрабабите ни.
Недостатъчната информация и подкрепа са само част от проблема, с който новите майки се сблъскват. Неувереността, която често е присъща през първите седмици, докато сме под стрес с ново бебе у дома, също може да допринесе. Когато липсва социалният модел на подражание, който дълго време е помагал на новите майки да знаят как да се справят с новороденото си, защото са виждали стотици пъти как го правят приятелки, роднини и познати около тях, човек търси алтернатива. Посещение на групи за подкрепа от майки за майки, като срещите на Ла Лече Лига, запълват този вакуум в общуването и заместват традиционно предаваните женски знания за кърмене и отглеждане на бебето – и нещо повече, когато майката се сблъска с препятствия, знае, че там може да намери не само морална и емоционална подкрепа, но и да получи адекватна информация от организация, призната по цял свят за авторитет в кърменето.
Т: В последните няколко години кърменето е обект на бурни спорове сред лекари и млади жени – масово майки отказват да кърмят децата си за да не развалят бюста си. Заслужава ли красотата подобни жертви и как си обясняваш подобни постъпки?
Тъжната истина е, че не кърменето, а бременността разваля формата на бюста. Ако жена се страхува да не загуби тези си форми, трябва да не ражда, а не само да не кърми. Отделно от това, формата на бюста се влияе от еластичност на кожата, хидратацията й, натрупаните мастни тъкани в гърдите, тонуса на гръдните мускули и съвсем не на последно място – ген. Реално жена може да има бюст, с който да не е щастлива, дори да е млада и да не е раждала…
Фетишизирането на женските гърди в последните десетилетия е заело страховити размери. Когато е нормално да виждаме голи женски гърди не само на плажа, но и да рекламират какво ли не, от препарати за тоалетна до автомобилни гуми, а се стряскаме от мисълта същите да изпълнят отредената им от природата роля и да хранят бебето, което е безпомощно и зависи от майка си, е жалко и неадекватно.
Разбира се, всеки иска да има хубав външен вид, хората сме суетни – но всичко трябва да е в разумни граници.
По време на бременността гърдите търпят големи промени, когато се подготвят да кърмят, независимо от мислите на бъдещата майка по въпроса. Ако след раждането тя не кърми, а спре кърмата рязко, уголемените млечни жлези и много разтегнатата кожа на гърдите могат да нямат време да реагират адекватно толкова бързо и да възвърнат предишните си форма и еластичност – и ако пълните с кърма гърди рязко спрат продукцията й, често могат да изгубят предишната си привлекателност – или иначе казано, да увиснат. Ако майката по една или друга причина не желае да кърми, от гледна точка на формата на бюста може да е по-добре да спре кърменето постепенно и плавно, като по този начин даде време на млечните жлези малко по малко да намалят продукцията на мляко и съответно, обема си, а кожата на гърдите да запази предишната си еластичност и постепенно да възстанови формата си.
Не на последно място – мастните тъкани в гърдите се възстановяват до 6-7 месеца след края на кърменето, тоест преди да бърза да отсъди как се е променило тялото й, майката трябва да му даде известно време.
При всички положения надали някой очаква на 30 да има вида, който е имал на 18… Някои хора се стряскат от егенето, а други просто приемат, че са такива, каквито са – и се харесват.
Т: Неотдавна медиите гръмнаха с истории за родилки, които раждат със секцио в 7-ия месец за да не напълнеят (“Гайдарски погна раждащите нарочно в седмия месец – Цената на секциото за недоносено бебе е 500 евро, методът е предпочитан от манекенки, актриси и водещи”). Скоро пък се появиха обяснения от лекари и специалисти, че жените които кърмят по-лесно ще свалят натрупаните през бремеността килограми. Къде е истината и не е ли според теб това анти-кризисен опит да се прекратят модните абсурди, пък дори и “преоблечен” като “полза от естественото”?
Наистина не съм в течение на нещо повече от случайно дочути клюки за жени, раждащи в седмия месец заради формите си или заради желан зодиакален знак и не бих могла да коментирам, освен изцяло от лична гледна точка, че ако е истина, много жалко за бебетата, които са замислени от природата да се износват по възможност до термин в най-доброто за целта място – майчината утроба.
Но що се отнася до по-лесните за сваляне килограми – това като цяло наистина е така и се знае отдавна, не е някое ново ‘модно’ твърдение. Кърмещата майка гори средно 800 ккал на ден, за да прави тялото й мляко за бебето й. Ако тя заложи на здравословен, балансиран хранителен режим (какъвто по всяка вероятност е спазвала и през бременността), и приема примерно около 500 ккал дневно повече от преди – това е грубо еквивалента на филия пълнозърнест хляб, чаша мляко, парче сирене и пресен плод – тялото й ще ползва натрупаните от бременността запаси, за да попълни останалите 300. Много майки откриват, че свалят ‘бременните’ килограми без да правят нищо – просто тялото им ги ползва, докато кърмят бебето си. Все повече майки днес знаят, че «яж за двама» и «яж, за да имаш кърма» са просто митове, затова разумно залагат на балансираното хранене, което неминуемо се отразява благотворно на добрата физическа форма.
Т: Кои са основните въпроси, които майките задават по време на срещите, които ЛЛЛ провежда – какво е твоето впечатление – успяват ли българките да дриблират между модата и майчинството?
Най-често задаваните въпроси са същите, които вълнуват майките и иначе – с тази разлика, че на тези срещи майките имат възможност не само да споделят мнение, опит и идеи с други майки (а личният опит може да е изключително важен), но и да получат подкрепа и информация чрез организация, която над 50 години присъства вече в 85 странни по света – огромно количество натрупани опит и знания.
Обичайните въпроси, които вълнуват бременните майки, идващи на срещите, са дали да хранят бебето под час или на поискване, на каква възраст е подходящо да се захрани, както и идеи за по-лесна организация на нощния сън на бебето и семейството.
Майките с бебета често се интересуват по-конкретно за бебешкото хранене, за съчетаване на кърмене и работа, за отбиване, ръководено от желанията и нуждите на бебетата… Повечето от тези въпроси имат лесно решение – и често повече от едно, така че всяка майка може да избере това, което ще работи най-добре за нея и бебето й.
Ако съдя от различните майки, които идват на срещите – да, определено българките успяват да се справят с всичко, с което са се захванали. Българката от край време е силна и успяваща жена. Майчинството е просто нов, интересен етап от живота й, а не край на една ера и начало на нова, нямаща нищо общо – жената е същата, просто прави и нови, вълнуващи неща в добавка към предишните си занимания.
Т: Сблъсквала ли си се със странни случаи на незнание относно майчинството – страхове родени в интернет форуми или заблуди дискутирани с приятелки, които са те разтърсили. Можеш ли да споделиш конкретен пример…
Всички имаме страхове, свързани с появата на новия член на семейството ни – и щеше да е странно да е иначе. Нормално е човек да се притеснява от нови, непознати неща. А те са винаги нови и непознати – ако е първо дете, е едно, ако е следващо – как ще се нагоди семейството в сегашния си състав към новото бебе… винаги има за какво да се притесняваме, иначе нямаше да сме емоционалните мислещи същества, които сме. Все пак, наистина понякога се случва от прекомерно притеснение и вълнение да се поставим сами в ситуация, която може да изглежда странна за някого. Някои жени се страхуват неистово от естественото раждане (нещо, което нормално родила жена може да й е трудно да разбере); други притреперват от мисълта за раждане с операция, особено по желание (което майките, родили със секцио, могат да не приемат); някои не се доверяват на телата си, за да изпълняват природно заложените им функции – като да изхранят бебетата им; други го приемат за въпрос на чест и могат да се разочароват, ако нещо не потръгне според предначертания им план…
Истината е, че има повече от един „правилен” родителски стил – няма единствен верен. Далеч по-важно е родителите и децата да се напаснат по такъв начин, че всички да се чувстват доволни и щастливи, вместо да обръщат чак толкова внимание на „както правят всички”. Щастливите ни деца с нас, доволни родители, е това, което трябва да ни интересува най-вече, нали?
Въпросите зададе: Елица Димова, отговорих аз – Бу, 2009