Тези дни четох в блога на Капитал статия за Барби vs. Bratz.. Вчера Василена писа в блога си ‘Барби? Не, благодаря!’ Аз, естествено, имам мнение по всички въпроси (Флор ме увери, че е нормално) и по темата мисля ето какво:
В блога на Капитал прочетох куриозното изречение:
“Bratz не се отличават и с особени социални цели и амбиции, тяхната философия е просто – “a passion for fashion”.”
Василена изказва тезата, че играейки с Барби (и подобните й), детето отрано възприема тези стереотипи за женското тяло и ролята на жената в живота. Че купувайки Барби, родителите съзнателно подтикват детето си към това.
„Би било много лесно да се оправдаем, че лошите глобални компании за играчки и лошите рекламисти сексуализират децата ни, карат ги да порастват все по-рано, насаждат им стереотипи за ролите на половете и комплекси за външния им вид. Това обаче не би могло да стане без съучастието на родителите. Ние, възрастните, сме тези, които през последните 50 години сме купили достатъчно кукли Барби, за да се обиколи три пъти и половина земното кълбо, по данни на Мател.”
Един от коментарите към статията й ме впечатли:
„Макар че този модел и послание, което се носи от “безобидните” кукли ме плаши много, когато гледам как детето на мои роднини израстна с тях, с къщичките и всичките им възможни атрибути – вече е осемнадесетгодишна красавица с изкуствен бюст, удължена коса и силиконови устни.”
Именно – не без съучастието на родителите. Къде се явява ролята на майката и бащата в цялата тази работа? Те къде са в цялата ситуация с израсването и оформянето на ценностна система и критерии за красиво и грозно?
Лесно е да кажем, ето на, детето ми взе, че порасна куха лейка, защото като малко си играеше с Барби. Но това не е така. Родителят е този, който може да каже на детето си кое е грозно и кое – хубаво. Да му обясни, че куклите са кукли, а истинските хора не изглеждат така и това е нормално. Да подтикне играта на детето си към по-градивен вариант, а не да очаква Барби и производните й да му възпитават детето.
Братз нямали социални цели… Барби да не би да има някаква цел в живота?! И трябва ли всъщност играчките да имат социални цели и амбиции, когато родителите са тези, които трябва да насочат детето си към подобни? Една от малкото анимационни героини, за които се сещам (впоследствие претворена на кукла и линия дрехи за деца, разбира се, печалбата си е печалба) е Dora the Explorer – момиченце, което заедно със своята маймунка открива интересни неща по света.
Като майка на момиченце съм в течение на живота на Барби – както от линията на куклите, така и от списанието с идентично име.
От последното мога да разбера, че за Барби най-хубавият цвят е розовият; най-важното е ноктите и косата й да са направени, а дрехите й – съчетани добре. Социалният й живот се върти около пазаруване и партита с приятели.
Перфектен ролеви модел за деца, няма що.
Спрях да купувам идиотското списание. По-рано го взимах заради играчките-подарък в него, които радваха детето, но разказаните дебилни истории вътре преминаха границата на търпението и толерантността ми. Мисля, че сама ще успея да възпитам по-добри идеали от това, да съчетаем перфектно дрехите за детската градина с помощта на Барби като моден гуру.
Като дете завиждах жестоко на братовчедка ми, която имаше няколко кукли Барби от чужбина. Но характерът си е характер, а самото притежание не го изражда със сигурност – тя почти не играеше с тях, украсяваха й лавицата. Аз, от своя страна, много играех с един невъобразимо стар модел на Барби, наследство от сестра ми, който нямаше почти нищо общо със сегашната линия на куклите (а също и с един Пинко, с когото бяха семейство…и нататък ме е срам да разказвам). На 10 получих първата си истинска Барби – Барби дете, с дълга коса и перфектни пропорции на десетгодишно, съвсем достоверни. Няма такова щастие.
Философията, която и Маттел и MGA се опитват (и успяват) да наложат като ролеви модел за малките момиченца не ми харесва. Но това не означава, че ще отрека куклите или няма да ги купувам на детето си, като по този начин го направя аутсайдер. Боря се с нея с подръчни средства.
“Мамо, нали Барби е много красива?”
“Ами… хубава е, но истинските жени не изглеждат така.”
Дъщеря ми си играе както с няколко Барбита, така и с динозаври, коне и прочее неща – за щастие, за момента поне, успявам да избегна промития мозък, който да диктува, че модата и външния вид са най-важното в живота. Когато избирам кукла, взимам някаква интересна – например от линията Барби балерина взех две (впрочем, като изключим леката хидроцефалия, са с по-нормални пропорции). Дрехите на куклите избирам пак аз – и повечето са нормални дрехи като на жените по улиците. Избрах да купя Барби учителка – комплект с малки кукли-ученичета, чинове и пособия за учене. Подарих й моята Барби-дете с нормално детско тяло, за да може да играе на семейство.
Не обвинявам Барби. Обвинявам родителите, които оставят Барби и поп-културата да възпитават вкуса и мисленето на децата им вместо тях.
снимка (cc) shopping.indiatimes.com
Ако е било интересно, един глас в Свежо?
Царството на Бу 
Бу, много оценявам включването ти със собствен постинг в дискусията, защото съм сигурна, че участието ти силно ще допринесе да се привлече по-голямо влияние към проблема.
А може ли да си обобщиш позицията за по-тъпите читатели? Това, което аз виждам, е: ОК е да купите Барби, но после ако детето се зарази от нейното послание (и почне прекалено да се вторачва в образа си в огледалото, да се възприема като украшение, да страда от комплекси за външния си вид и пр.), отговорността си е ваша.
А не е ли по-принципно да кажем: Не ви харесва посланието на Барби, тогава не я купувайте на детето си.
На мен лично ще ми е супер по-лесно, ако детето ми има поне една приятелка, на която също не й купуват Барби – затова и ви зарибявам 🙂
Не е задължително всяко момиченце да играе с Барби, нищо няма да им стане ако нямат, нали така? А иначе кукли разбира се ще имат. Сия е още малка, но Жоро има кукла-детенце, при това с истинска пишка в гащите, за разлика от Барби, която има цици, но между краката е като Мерилин Менсън. Защото иначе е неприлично, предполагам?
Обожавам списанията ,които налагат стил и модел на възпитание.Чудесно ми служат за разпалване на камината през зимата.Питам се само ,дали димът от комина не става по токсичен.
Василена, не, не ми е това посланието. Мислех, че съм го написала ясно 🙂
Позланието ми е, че Барби не е дяволът. И децата могат да се вторачват в огледалото и пр. и пр. и без да имат Барби. И е безмислено да се обвинява тази индустрия, защото никой не може и не бива да замени ролята на родителя.
Не, аз нямам проблем с Барби. Да, купувам на детето си. Но не, не оставям куклите или Маттел да ми възпитават детето в ценности или стойностна система.
Посланието на Барби във вида, в който го коментираш в блога си, не ми допада. Затова аз избирам каква точно Барби да купя и аз – родителят – предавам със свои думи на детето си правилното според мен послание.
Затова сме родителите – да подберем играчките, да обясним за какво са, да предадем правилното послание на играта. Защото и игра с обикновено кукла-бебе може да тръгне в грешна посока, ако родителят не е наоколо. Играчките не заменят родителите 🙂
„Затова сме родителите – да подберем играчките, да обясним за какво са“.
И подбираме тази, за която ти сама казваш, че няма никакви цели, интересува се само от пазаруване и партита и е кофти ролеви модел за децата? Противоречиевждам тук.
Естествено, че родителите са най-важни. Затова аз като родител няма да дам благословията си детето ми да притежава такава играчка и да се идентифицира с нея.
Основната цел на играчките е да забавляват. Да, вярно, че има възпитателни играчки, но от прекалено възпитание децата нямат възможност да се радват. И още нещо – праволинейните родители обикновено възпитават комплексари. Аз предпочитам да имам щастливо дете.
Страхотна статия.
Сила!
Що не оставите детето да си изживее необходимия Барби-момент, а после да го ‘заразите’ с Шрек или Йори?
Има ли анимационни герои-момичета (т.е. приказни принцеси! ), които да внушават друго послание, освен ‘барбиангелска’ красота? Дори злобните и ‘лоши’ магьосници са пак по барбински красиви. Какво от това?
Права е Бу – нека си играят децата с Барби – могат и да подходят творчески, като я направят чернокожа, например! Но да има и други играчки и най-вече – ангажирани родители!
Играта е по-важното в случая – ако родителят й придаде подходящ модел, нама риск!
Апропо – нещо за ‘добрия’ вкус от мен:
ТВ „Планета“ прави повече зло от десетки кукли Барби.
Как би обяснила Азис на дъщеря си, ако се наложи?
aбе по-трудно ще й е да го обясни на сина си, според мен… поне дъщеря й няма да иска да стане като него…
@eenk
Трудно е да се обясни, но човек ако си гледа родителската „работа“ ще се справи някак. Точно в това е идеята: простотии и изкушения много, но дори да изчезнат всичките – ако родителите се „разсейват“ било заради работа, било заради небрежност – детето им пак може да порастне дебилче…
Хубава статия, Бу. Списанието „Барби“ е просто подготовка за бъдещите женски списания – толкова е очевидно:) След това се преминава на Winx, Witch и други ролеви модели, които насърчават купуването на маркови неща. Примерно – молив Winx e точно 3 пъти по-скъп от обикновен молив, ученическа чанта Winx – 4 пъти по-скъпа и така. Да свикват.
Василена, никога не съм купувала Барби, но приятели подаряваха и съответно имаме много. Мисля, че е невъзпитано да се отказва подарък, затова я оставих да играе с куклите. Не купувах аксесоари, но едната баба подари рокля с Барби, другата – спален комплект. В момента детето иска да стане пират и да открива съкровища, така че едва ли ще да е имало чак такива поражения. (Защо „пират“, а не „мореплавател“ е една съвсем друга тема.)
haz,¨
Права си за подаръците, замислила съм се отсега, затова и блогвам, да предупредя – после да няма сърдити, че настанявам Барби в голямата жълта къща.
Flor,
По повод на това, че както казваш „праволинейните родители обикновено възпитават комплексари. Аз предпочитам да имам щастливо дете.“ Всъщност именно облъчеността на децата с определени брандове се свързва с повече депресии , психосоматични оплаквания, тревожност и ниско самочувствие. Също с по-силна склонност детето да лъже, да краде, да има наднормено тегло, да отхвърля авторитета на родителите, да се държи агресивно и да проявява алчност. Всичко това е много добре подплатено с рисърч, може да се прочете например тук – http://www.amazon.com/Born-Buy-Commercialized-Consumer-Culture/dp/068487055X
„“Затова сме родителите – да подберем играчките, да обясним за какво са”.
И подбираме тази, за която ти сама казваш, че няма никакви цели, интересува се само от пазаруване и партита и е кофти ролеви модел за децата? Противоречие вiждам тук.“
Не, няма противоречие 🙂 Аз го написах по-горе – просто придавам смисъл на Барби. Вместо да купувам Fashion Barbie, избирам Барби учителка. Вместо моден тоалет с дължина един пръст от всичко за лев напазарувах дълги шарени рокли – като ще преоблича, поне да има какво. Родителят е този, който може да оформи смислена игра и то много лесно.
Още нещо се сетих. Миналата нова година в детската градина правеха списък кое дете какво иска от дядо Коледа. Всички момиченца (средно на 3,5 тогава) искаха в унисон Барби и това се знаеше още преди списъка. Една от майките обаче, не съм сигурна точно защо, не искаше дъщеря й да иска Барби. Мога само да предполагам, че не й се е искало детето й да проявява такъв унифициран, масов и прост вкус. Вместо това я подучи и убеди да иска касов апарат, какъвто и получи детето.
На следващата нова година (4,5г) пак правеха списък. Момиченцата искаха съвсем други неща (Мая си поръча кон и елен, като с последното ме вкара в приключение). Само това момиченце искаше – познай – Барби. И знаеш ли, получи го. Не съм питала майка й защо, но предполагам, че е решила, че няма никакъв смисъл да извърта желанията на детето си и отново и отново да я убеждава, че иска нещо друго. Да го получи, да поиграе, майка й да й помогне да играе смислени игри, вместо passion for fashion, а после – да я забрави. Лесно е, повярвай ми 🙂 И според мен – по-правилното решение.
„ТВ “Планета” прави повече зло от десетки кукли Барби.
Как би обяснила Азис на дъщеря си, ако се наложи?“
Ъъ 😆 ТВ Планета не гледам и доколкото мога, обяснявам на детето защо даден стил не е добра идея, като го види другаде.
Но пак бях хваната на тясно с Азис. Миналата година попаднахме на Биг Брадър, който не пускам принципно.
„Мамо, защо тоя чичко се прави на жена?“
Ами нищо смислено не успях да измисля.
Василена, без рисърч ще ти кажа, че забраненият плод е най-сладък. Може да се пребориш с Барби, но няма да успееш да се пребориш с с всички модерни брандове. Съжалявам, че съм песимист. За мен истината е по средата. Терорът ражда бунтове. Все пак ти желая успех.
Бу,твоята линия на поведение си е като моята 🙂 Аз също съм родител на дъщеря, и като такъв-купувам Барби.няма какво да се прави.
Сега на мода е „Барби марипоса“.Пеем си песничката по цял ден и нощ.В Плевен струва 50 лв. в София (Бонжур)-35.
Имаме 6 Барбита-4 балерини и две отделни.Къщички и т.н.-не купуваме 🙂
За сметка на това играем на две игри на компютъра-„Барби в салон за красота“ и „Барби – „Beauty Styler““.Гледаме филмчета с „Барби във…. еди какво си.“ Точно не мога да кажа колко са-8 или 9 филмчета.Вече ни омръзна. 🙂 Горд съм с това.Искаме да гледаме оригиналните приказни филмчета на Дисни.
Смятам, че още половин година и ще приключа с Барби-на принципа на насищането-колкото повече-толкова по-бързо омръзва.
Получава се-повярвай.
Има едно нещо, което ми бута прът в колелата-другите деца, при които този период не е минал и в градина само за това си говорят…….
Мисля, че в скоро време и аз самият ще почна да се обличам в розово.
Дали ще ми прилича ? 🙂
P.s.Това, което разправят, че Барби превръщала момиченцата в дългокоси руси кухи лейки-не приемам.Това си е просто оправдание и вменяване на вината за лошото възпитание на една кукла.
Едно време като нямаше кукли Барби-защо сега има толкова мутрески и силиконови кухи лейки?
Бу, чак сега разбрах какво имаш предвид за женската блогосфера 🙂
В този смисъл, не е толова страшно, че детето има кукла Барби, а какво отношението имa към нея. И тук е ролята на родителя.
„Ъъ 😆 ТВ Планета не гледам и доколкото мога, обяснявам на детето защо даден стил не е добра идея, като го види другаде.“
Е точно това е моята Барби политика засега. А ти защо за Планета така, пък за Барби онака?
Flor,
Нищо не забранявам, просто не употребявам. А затова, че нямало да се преборя с консуматорската култура – жалко, но едва ли някой от нас ще се пребори с нея. Поне не си мисля, че правя децата по-щастливи, като им я натрисам на принципа на най-малкото съпротивление. Някои неща все пак ще им спестя. Планета тв и Барби ще са сред тях.
Мен адски много ме дразни тази масова Барби (Уинкс и прочее) мания… Слава Богу все още мяота Мая емалко далеч. Знае кое какво е, но не изпада в истерия. Има една кукла Барби-подобна, но не истинско Барби. Подариха й я. Играе с нея отвреме на време, но определено има много други препдочитани пред нея играчки… Аз самата много добре си спомням колко мечтаех едно време за Барби. И когато баща ми 1993 година ми донесе от Германия за рождения ден, бях най-щастливата на света… и досега го помня… И мечтаех за всичките му Барби простотии… Естсвено си останах само с мечтите 🙂 Не смятам обаче, че са ме превърнали в една от тях… Подкрепям Бу, че просто трябва да се насочват игрите в правилната посока и да не се насърчава вманиачаването чрез купуване на всякакви мърчъндайзингови стоки. Апропо това важи и за Дисни, и за Спайдърмен и т.н…
п.п. Очарована съм от списание Бърборино 🙂
Бърборино си е списание.Мечо Пух-също.
барбие си е един „мялог“ 🙂
Ся, аз кат` по-руса другарка, виждам нещата така: Посланието, че всяко хубавички слугинче , облечено в хубава рокла ще се омъжи щастливо за принц, също не е много възпитателно, но няма да спрем да четем на децата Пепеляшка, нал` тъй?
На мен ми подариха Барби в решаващите години на бурния ми пубертет, когато не се усмихвав пред огледало, защото са ми криви зъбите. В настоящия момент съм с наднормено тегло и висше образование. Споко ножът е дървен.
Да ме прощавате за многото правописни грешки, от късния час и коктейлите е!
Дразня се от стила Барби най-вече защото е масов и се налага в учебните заведения. Възпитанието на децата ми е плод не само на моя труд. Учителите , а и улицата/за съжаление/ имат не малък принос. Не може една учителка в ОДЗ да прави конкурс за МИС сред 3 годишни пикли, някои от които са още с памрес, провъзгласявайки се за веща в определянето на кой е по-по-най. И определя какво? МИС- най-приличащата на Барби .Ужасявам се от това, което се опитват да направят с децата ни. Да ги вкарат в един стереотип – БАРБИ. Всички ,които не са , са аутсайдери.
Бу,моля за позволение да сложа в подписа си /в бг-мамма и др форуми / линк към блога ти!
Аз пък съм на мнение, че въпитанието на децата ни е плод само на нашия труд. Имам пред вид доброто възпитание. Когато имаш достатъчно авторитет и си вложил всичките си знания и аргументи, построил си здрава основа, нЕма даскал или приятел, който да може да те обори. Детето има критерии, критичен поглед и преживява без драми липсата на потник с пайети.
Не е въпросът кой к`ви конкурси организира, а когато щерка ти те погледне с Онези очи, да не праскаш голи лозунги, а да си убедителна.
Лелеее, страшния Азис – чудовището (или модерната гей-Барби 😉 ) се оказа по-ужасен от кадрите с децата от Могилино (странно, защо за тях няма запитвания от сорта: мамо, тезио деца защо са толкова слаби?)…
И какво като се облича азис в женски дрехи? Има понятия ‘маскарад’, ‘карнавал’, ‘бутафория’, ‘клоунада’ – е, някои хора обичат да живеят живота си като в цирк – това ни най-малко не ги прави опасни, а дори вероятно – по-добри. Ами нека детето знае, че има такива и те не са заплаха. Нали майките и бащите им се обличат нормално, в крайна сметка!
Анимациите с Барби /“Рапунцел“, „Лебедово езеро“, „Островната прицеса“, „Пегас“ и др./ освен че са изработени разкошно, разказват интересно класическите истории с нови елементи. Моето дете, а и аз харесваме тези анимации, но харесваме и „Ледена епоха“ и „Бандата на Моцарт“, „Ум белия делфин“ и т.н.
Мисля, че малките момиченца имитират поведението на майките си, начинът им на общуване с другите хора, социалната им активност, всичко. Разбира се, претворяват майчиния модел според своите разбирания, в занисимост от възрастта и опита си.
Ако майката е постоянно по магазините и трупа дрехи и накити, много ясно, че и детето ще прави същото.
Ако майката се върти из кухнята по цял ден и се чуди какво да сготви и какво да натъпче в устата си – детето ще прави същото.
Бабри куклата, а не анимационната героиня, е предмет на игра, а не е социален модел. Всички социални наслагвания /битови предмети, дрехи, украшения, списания, сайтове и т.н. / са, които възпитават стила „Барби“ у детето.
Ако майката насърчава подобни поведения у детето – то ЩЕ бъде „Барби“.
Доживях да съм на едно мнение с Мишон 🙂
Има формула как едно дете да бъде убедено да не се стреми до някаква играчка, видяна от другите и да не се чувства комплексирано от това. Така правят едни приятели, които са евреи и не празнуват Коледа. Обаче последната е навсякъде и така комерсиализирана и навряна в очите на децата, че всяко иска да има празник с подаръци, а също и да притежава всичките играчки-дядоколеди и еленчета и джуджета. Комплексирани ли са децата им, като си ги искат, а не ги получават? Като бяха мънички, родителите им казваха, не, това не е за теб/за нас. Като пораснаха малко им обясниха защо. И децата не страдат от това, а са приели принципите на родителите си. (Е, разбира се Ханука е паралелен празник на Коледа, на който се получават играчки 🙂 но не и с Дядо Коледа.)
Доживя ли Флор?!
Аз пък доживях да видя, че и ти можеш да подминаваш хорските недостатъци, виждайки своите.
Грешиш, Мишон. Аз нямам недостатъци. 😀
Извинете, Ваше Величество, ставате смешна.
На всичката тази чалга и възпитателна „телевизия“ ( че и вестници) струва ми се, че последната грижа на родителите трябва да е какви са „целите в живота“ на куклите на децата им, респективно да обърнат малко повече внимание на самите деца.
Не ги знам тези списания Барби и подобни, моите деца списания не четат. Дрехи с ‘марката“ на Мечо пух, Колите, Филм за пчелите, Барби и подобни имат САМО ако дрехата ни хареса като дреха, а не защото някой дебеловрат чичко иска да пречели от манията на децата “ да колекционират“.
Гледала съм с децата ( и продължавам да гледам) филмите с Барби, които са Н-пъти по-възпитателни от много такива създадени напоследък! Хубави приказки направени по приятен начин с приятна музика.
Това по никакъв начин не е накарало децата ми да кажат- купи ми това, защото има Барби.
Много добре знаят ( и това си е изцяло моя заслуга след многократни обяснения), че рекламите по телевизията, както и „марките“, които се опитват да налагат насилствено не са хубаво нещо.
Искали са понякога, разбира се, обяснявала съм, разбрали са и въпросът е приключил.
Вината за каквато и да е мания според мен си лежи изцяло в родителските ръце, както и примерът с девойката със силикона, едва ли тя сама е отишла да си го плати на тази възраст, не мислите ли?
Има родители и родители, има деца и деца.
Вашите какви са зависи от това как ще ги възпитате и от собственият им характер. Никак не мисля обаче, че децата се раждат “ с характер на Барби“ или че той се възпитава от куклите.
Само пропуснах да кажа, че който е гледал филмчетата ще добие доста различна представа за „целите в живота“ на Барби, от това, което се пропагандира. Не знам чия е изгодата от това изкривяване, но вината не е на Барби.
Може би собствениците се опитват да догонят базедовите Братц, чият основна идея е точно тази, която се опитват да лепнат на Барби.
Аз съм съгласна с мнението на Tandoori. В нашата действителност куклите изобщо не са толкова голям проблем.
Аз лично съм си играла много с барбита, първата си кукла получих в детската градина още, беше балерина. И след това имах още доста. Аксесоарите не липсваха, имах си страхотна кухня и легло. Изобщо голяма игра падаше и от всичко имам само хубави спомени.
Не мисля, че ми е повлияло по някакъв начин. Или поне не негативен. Никога не съм се идентифицирала с Барби и не съм си мислела, че трябва да приличам на нея, за да съм красива.
А и има барбита с много хубави професии, например тази учителка, балерините, има и лекарки (включително и ветеринарни). Не мисля, че има нещо лошо в тях.
Pingback: Защо да обичаш чалгата без да си фьешън? | Како Сийке, не съм от тях!
Имам красиви спомени с Барби 🙂
http://lydblog.wordpress.com/2008/02/20/barbie/
Всъщност има такива жени – истински 🙂
Явно моето дете нещо не е наред с главата, защото до този момент кукла не е поискало, камо ли пък Барби, а застрашително наближава 4. Явно е семейно обременено – аз така и не успях да разбера никога какво им е интересното на куклите.
И затова дребната ще е кон… не знам с какво съм му подбудила интереса към конското съсловие на детето, по никой признак не спадам натам и не рупам сено в кухнята, честно.
Не харесвам Барби – видът й не ме кефи, цената още по-малко, дрехите й са неудобни за събличане-обличане и като цяло е безсмислица. Съгласна съм с някой по-нагоре, който беше писал, че списанието Барби е тренировка за Космополитен – няма такава тъпотия просто.
Куклите Братц ми харесват обаче, карикатурни и гротескни са с тези свръхголеми глави – не че и от тях ще купя, но пък са ми по-симпатични като визия именно защото не приличат на истински деца.
След всичкия офф – не забранявам играчки. Вкъщи военните играчки се прескачат, дребната съблича и облича командосите на батко си (дали пък затова не ще истински кукли?!). Обаче много се говори на всички теми, които дадена играчка поражда – като се почне от това за какво служи истинския първообраз, кога и как се е употребявал и се стигне до това, че даденото нещо може да бъде опасно или да те подведе да мислиш, че и в живота е както в играта, което не е точно тъй. Така че ще подкрепя Бу – няма опасни играчки, играчката е предмет, на който се вдъхва живот. Какъв живот ще му придадем зависи и от нас като родители. Децата обичат най-вече тези играчки, с които могат да фантазират и да си играят заедно с някого – хубаво е и ние да имаме роля в тази игра.
Хедра, като каза кон – Мая все още е силно запалена по коне (и динозаври). „Маааамоооо, защо не си ме родила конче? Аз исках да ме родиш конче!“ Ми сега? Как да обясниш, че въпреки цялото желание да си конче, се е наложило да си човек? 😆
Така или иначе, Барби вече е бита карта. В детската градина на дъщеря ми на почит сред момиченцата /4-5г./ са Уинкс.
За щастие, дъщеря ми не проявява голям интерес и към тях. Имаме 2 епизода на филмчето, но не са й интересни.
Когато играят с приятелките си на Уинкс, това е просто начин да търчат насам-натам хванати за ръце из градинките и да фантазират. Същото, което правят момченцата със Звездните рейнджъри и Спайдърмен.
Същевременно между децата съществува и модата на лакираните нокти и гримовете, която намирам за чудовищна, но не мога да си изкривя душата и да кажа, че тя има общо с Уинкс.
Между другото, единствената Барби на дъщеря ми е гореспоменатата Барби учителка. Купих я преди време по своя инициатива и не мисля, че съм направила грешка. В крайна сметка, не можем да държим децата настрани от всички детски увлечения на връстниците им. Така бихме ги обрекли на социална изолация.
И аз съм си играла с Барби.
Сега съм грозна, без силикон, не се вълнувам от мода и прочие. Само книги, езици, метъл и бебета са ми в главата. А, да единственото ми оригинално Барби беше бременно :):)
Мама явно добре се е справила, макар че бебешката ми мания я плаши, май не и се става баба.
Учехме едно време в университета по Теория на Възпитанието за това как различни играчки влияят на децата, ама Барбитата не бяха споменати. Но е много интересна тема.
Дъщеря ми е на 7.5 години. Досега сме (казвам „сме“, защото, повярвайте ми, засяга цялото семейство във всяко отношение) преживяли всякакви мании – Барби, Уинкс, Уитч, Бейбиборн, разни там понита и др. Честно да ви призная, много от играчките и аксесоарите към тях съм купувала заради собственото си удоволствие ( просто не съм имала нищо подобно никога, не че съм страдала от това), заради което оставах „наказана“ с безразличието на дъщеря ми към тях, колкото хубави и да са били, в това число и Барби (или подобни). За списанието „Барби“ няма нужда да се говори, учудвам се чий акъл измисля толкова безумни историйки, но сме купували и тях известно време, докато дъщеря ми не се увери, че просто няма какво да се чете, а тя е любителка на четенето.
Сега е завършила 1-ви клас, като още в предучилищна е чела най-добре от всичките, в училището е една от най-добрите (знам, че в 1-ви клас почти всички са така, но на нея и доставя удоволствие да чете и пише), въпреки купища кукли( 21 😉 ), които ще раздадем в най-скоро време. От близо една година нейната мания е тефтерчета, химикалки, моливи и разни др. подобни наред с типично училищни лексикони и салфетки.
Мисля, че всяко момиче преживява подобни периоди и просто трябва да се насочват към истински цели и идеали именно от родителите си , а не към тези, които уж се „проповядват“ от куклите. Като, всъщност, не смятам, че желанието да изглежда добре е голям грях, като нямам предвид изключително с външния си вид да бъде заета. Но това е работата на родителите да обясниш или демонстрираш на едно дете, кое е истината, кое е само игра.
Вещичка, много се радвам на мнението ти. Надявам се след още две години и малко да мога да повторя и думите ти за училището 🙂
Благодаря 🙂
Дано се запази тази нейната любов към четенето и ученето.
И да ви кажа, че влиянието на приятелите е много по-силно от това на играчките.
Едно изказване на загрижената „приятелка“, че дъщеря ми е много грозна с луничките си, накара я да ме разпитва много повече дали е хубава, отколкото, когато си играеше с някоя „напудрена“ принцеса.
Това веднага ми припомни Пипи дългото чорапче и помадата срещу лунички. 🙂 Интересна тема. Аз пък имам момче, още бебе. Какво ли ме чака с него…
Оригинална статия-както винаги-смислена и добре аргументирана позиция-Бу-благодаря за удоволствието-не пропускам да те чета-този път не се стърпях и да пиша-аз имам само момче,но съм съгласна принципно с всяка твоя дума.
gastrop
Добре си изказала мнението си 🙂
Вероятно имаш обяснение и на феномена ‘чалга поколение’? Ще се изясня – имам наблюдение че в моя град (вероятно и навсякъде в България) момиченцата в гимназията са като извадени от ксерокса на Пайнер – като визия и като акъл са подобни на гологърдите певици. Дори момиченцата да не слушат чалга, ефекта е същия. Въпроса не е до музиката, а до ‘такава била модата’. Кой е създал тази мода и защо продължава да се налага? 🙂
Поздрави!
снимките са много ама много красиви но не бяха на братз куклите затова не ми хареса много но сигорно не сте виждали братз кукла но други по малки деца от мен може пък на тях да и хареса някоя от тези снимки но за по големите деца харесват по якото а братз куклата е звезда и пее и има и рок звезди ако искате ме послушайти
az mislq 4e barbitata sa super i ne mi govorete sekvi gluposti za tqh i tui ili inache vie ste glupachi i vuob6te ne mi puka za vas a i su6to Azis mazis vsickite gi znam kvi sa
yhytuyttretretftryttry
Аз не виждам какъв е проблема и за какво изобщо е тази полемика. Оставете децата сами да избират играчките си,без да ги подвеждате или насочвате в избора им,било то подсъзнателно или не. Или просто им предлагайте по-голям избор. Това че имате момиче,не значи автоматично,че трябва да заживеете в розов свят,пълен с кукли и парцалки.Покажете им,че има и други играчки освен барби и производните й. Дъщеря ми си играе с коли и е луда по Макуин и Супердог.Сега веднага ще се намери някой ,който ще си помисли че детето ми е сбъркано- ами не мисля,защото тя много внимателно си подбира дрехите по цвят и материи,прическата и аксесоарите,въпреки че няма 3 г. И едва ли една кукла или момчешка количка биха повлияли на бъдещото й развитие.Оставете децата на мира,в границите на разумното! Дайте им варианти и нека те сами изберат кое е им допада. Днес ще е едно,утре ще е друго. Разбира се ,всичко с мярка. Ето тук е мястото на родителя. Така да подбере избора,че да няма грешен 😉
Kru6ata ne pada po-dale4 ot durvoto. Semenata, koitoposqvame s vuzpitanieto si kato roditeli, sa plodovete koito 6te pogunem po-kusno. I az kato Ve6tichka 6te spodelq, 4e sled fazata na Barbita i Babyborn sme na tema kone (pla6tam ludi pari za ezda vsqka sedmiza dva puti), knigi, himikalki, tefteri. Dori si gi pogelava za rogdenite dni. Zabraneniq plod e nai-sladuk. Detski pedagog sum, rabotq s 4etiri godi6ni i vigdam vseki den provalut na roditelite opitva6ti da zabranqvat kategori4no razni ne6ta/igra4ki. Dezata razvivat absolutna zavisimost, kato drogata. Nai-sigurniqt na4in da napravi6 ne6to interesno e da go zabrani6 kategori4no!
Izvenete me za pravopisnite propuski, mnogo naburzo go napisah, bez da korigiram 🙂
Струва ми се, малко от коментиращите тук разбраха въобще статията. Идеята не е вхърляме на децата си играчки, които да вършат нашата работа като родители и след това да обвиняваме „тъпото Барби“, „Планета Пайнер“ и т.н. Отговорността ни е мнооооого над това. Защото ние, като техни родители, сме хората, отговорниз а възпитанието им Не телевизорът, не играчките или коойто и каквото и да е друго. НИЕ! Техните родители! И ако децата ви малко или много са станали кифли и кифльоци, търсете вината в себе си, в пропуските в общуването с тях. Не мога да го кажа по – добре от Бу, тя се е исразила перфектно! Играчките не правят детето, а семейната среда.
🙂 Съжалявам за неграмотното писане, ама..няма как да си редактирам коментара 😀