От известно време насам ми прави впечатление, че това жена да е майка, а не дай си боже, да й е приятно да е такава, се приема от много хора едва ли не като извращение и нечувано падение. Пфу, майка! Остави я, какво ли разбира, по цял ден се рови в пелени и пюрета, говори за раждане и бременност, за бебета и възпитание, евентуално пише по разни форуми (предполагаемо пак за същите теми)! Страааашен разговор, няма що – къде ти ще опре на нашия високоинтелектуален дебат за ГМО, за работа, за политика! Някакви си майки, къде се врат да говорят за банки и финанси, какво се пънат, ами не си гледат нааканите гащи на отрочетата?!
Е, не знам дали това ще изненада изобщо някого, но повечето майки не се дефинират само и единствено като такива. Не измерват смисъла на живота си с това, да заченат и родят, след което да сложат кръст на себе си и да се заемат доживот да подгъзват на децата си и по подразбиране – на създателя им. Не се запознават с хората, казвайки, „Добър ден, аз съм Петринка Гогичева, майка“. Дори да са безкрайно щастливи от това, че имат дете, не смятат, че с това се изчерпва съществуванието им и няма причина да мислят и правят каквото и да е друго. И животът не почва и не свършва с това, че си станала майка.
Но и – повечето жени не се срамуват от факта, че са майки, че животът им е подреден вече другояче така, че да включи и децата им в него, че отделят време и мисли за това. Няма нищо особено в това, да родиш дете и да си му майка, което внезапно да ти намаля умствения багаж, да те прави неспособен на работното място или негоден за нормален разговор на теми, изключващи памперси и каши. Съшите тези ГМО, работа, финанси и политика се обсъждат от същите тези майки и нерядко най-големите промени за (надявам се) по-добро, особено в последните години, идват точно от тях. По подразбиране – и от мъжете им, т.е. и бащите също участват, нерядко по примера на майките.
Кое прави някого толкова специален и важен преди да реши да се размножава и изведнъж – достоен едва ли не за подигравки след това? С какво точно вашите собствени майки са по-различни, щом и те на свой ред са се занимавали с пелени и пюрета и са ви отгледали и възпитавали? Бихте ли казали на нея нещо подобно? От типа на, какво знаеш ти, ти си просто някаква си майка, гледай си манджите! Ако аз се изправя пред майка ми и й кажа, че я смятам за не-човек по горните критерии, не се и съмнявам, че като нищо ще ме смота въпреки 31-та ми години; не бих се поколебала да направя същото с дъщерите си след време при подобна проява на глупост.
Сума жени наоколо са майки – бабите ви, майките ви (очевидно), приятелки, колежки, роднини, съпруги – от тях очаквате ли внезапно да станат екстратъпи същества, които нямат друга цел в живота, освен да родят и да спрат да мислят за каквото и да е друго? Не? А кое ви кара да мислите, че с другите жени е така? Че повечето са някакви леко дебилизирани същества, обзети от мисли изключително за деца и произходящите от това последствия, които не могат и да се сравняват с останалите ‘нормални’ хора?
Щастлива съм от факта, че съм майка. Радвам се на децата си. Радвам се и на себе си, както и на живота изобщо. Не се дефинирам като ‘развъдна машина’ само заради това, че вместо да ме е срам, съм доволна от възможността да мога да изживея две бременности и раждания, последвани от успешно кърмене; не се представям на хората като ‘мама на две принцеси’; децата са много важна част от живота ми, но той не се върти изключително около тях, без други цели и идеи – нещата вървят паралелно. Отказвам да се срамувам, че съм родител. Но с охота приемам майчинството и емоциите и новите приключения, свързани с него – и се надявам и занапред да е така.
Нещо по темата, via Василена: Живеем в 2010 година, на никоя жена политик не би следвало да се налага да избира между това да бъде политик и да бъде майка.
КетиZ и Матка заспала
Царството на Бу 
„Пфу, майка“ казват кариеристките, които чак на 35 се сещат за деца. Едни студенокръвни, егоистични същества, които се мислят за много големи с тестето дипломи… и вибратор в нощното шкафче.
О, жорка, само преди няколко месеца покрай скандала за една банка много мъже също разправяха „пфу, майка!“, но така и не разбрах пред собствените си майки биха ли казали така.
Ех, Жорка, доста тъпо изказване. Всеки сам решава дал и кога ще има деца. Аз самата родих н а 30 и никога не съ имал презрително отношение към майките. Но пък и ажени, които си мислт, че като станат майки и всичко им позволено….
Аз пък съм си природно тъпа и никак не виня майчинството за това, нито пък се оправдавам с него. Разбираемо не говоря за финанси, политика и ГМО. Но пък се чувствам горда от факта, че общувам с хора, които ми добавят достатъчно кг към сравнително бедния ми интелектуален багаж дори и по теми като отглеждането и възпитанието на деца.
Доказано добра съм в създаването на човеци, не е лошо да се докажа и като добра в оформянето им като личности! Ако това ме вълнува повече от други неща и ме лишава от други, то щастливите детски очички в замяна са предизвикателство, което няма да пропусна! И заради което отказвам да се чувствам непълноценна!
Пфу, майка съм, бре и пак ще ставам майка, така да знаете! За нищо ли не ставам вече?! Ц, ц, ц!
Аааа… когато човек стане родител, доста неща от светогледа му се променят, включително и по въпросите за финанси, политика и ГМО. 🙂
Майка, но и човек 🙂
не майка, ами майчунгел :)))
бу, какъв омекотител ползваш, разчувствала си се нещо… майчунгелите отмъщават на най-близките си, че биват така подценявани с недопускането до родилната зала по време на раждане. или обратното. близките си отмъщават за недопускането…
като всичко е толкова велико, защо тогава има толкова драматизъм в явлението свекърва? чета по форуми, практиката ми говори друго.
Анджелина, поздравявам те. Точно кратко и ясно. 🙂 Не мисля че жена ми като е майка и е най-тъпото същество, нито го мисля за останалите майки. Някак жалко е да се смята че щом една жена е майка не става за нищо повече. А това да си майка малко ли е?! Всички ние „останалите“ който не сме майки от къде идваме и кой ни е гледал?!
Умните хора правят пари и се забавляват. Тъпите правят деца, на които слугуват цял живот, а като порастнат децата – с тях се забавляват пак тези с парите. Отнася се и за собствената ми майка, на която съм казвал в очите, че е рядко тъпа кифла. Тя, между другото, е съгласна и си признава, че късно и е дошъл акъла. Думите и са: „Сега да бях на 22, деца ли? Никога!“.
@Жорка
Май си се пообъркал нещо. Мацките без деца рядко остават без мъж. Вибраторът е пръв приятел по-скоро на майките. Нали се сещаш, че като излезе между краката им нещо с тегло 3 кг, и половин кило орган после ще хлопа вътре? :))))))
Не знаеш ли вица за младата майка в секс-шопа?
– Извинете, колкото струва оня големия черен вибратор с релефните вени?
– 80 лева, госпожо.
– А другия, още по-дебелия, с шипчетата?
– 110 лева, госпожо.
– Ами оня до него, червения?
– Пожарогасителят не се продава, госпожо.
не съм срещала такова отношение спрямо мен, напротив – двете деца, съчетани с професията ми, у повечето хора, които срещам предизвикват уважение.
Има голямо значение как се предсавяш и какво послание излъчваш.
Мамин син, ако майка ти не беше тъпа кифла, надали щеше да се претвори в такава огризка като теб.
Колко е загрубял разговора… Ако не за деца, то „общоактуалните“ теми са за коли, което не смятам за по-интелигентен дебат. Не знам за вас, но аз преди да стана майка имам чувството, че съм живяла в някакъв сън… точно майчинството и грижата за децата ме накара да гледам новини, да уча, да се самоусъвършенствам и да се интересувам от какво ли не – включително и споменатото ГМО. Никога не съм била по-щастлива и не съм се чувствала по-реализирана… Да му мислят тези, които на 60 ще осъзнаят колко са сами или… два месеца след като са родили се връщат на работа, за да „не затъпеят“, а когато ги видят собствените им деца се крият зад полите на бабите или бавачките…
Има доста хора, на които не им е било нужно да родят деца за да забележат, че не са пъпа на света и че той се върти, нито е редно да се противопостая кариерата на майчинството. Връщането на работа зависи от много фактори. Резките движения и приказки не допринасят за никоя истина да бъде чута.
що се отнася до жената и политиката, Ангела Меркел няма деца!
що се отнася до темата, единственият проблем, който виждам, е в това как жената се възприема сама. сто пъти съм го казвала къде ли не. самочувствието! там трябва да се работи. какво било мислело обществото, какво бил казал някой-си, па как го бил каза, па защо, това е без значение.
и подесетвам. основната функция на една жена е възпроизводителна. така че няма какво да се засягаме. все едно един мобилен телефон да се засегне, че го наричат телефон, пък той всъщност е и будилник, и бележник, и радио, и диджей, и компютър, и видеокамера, и фотокамера, и доносник, и обект на чувства дори.
Мамин син-ковецо, пожелавам ти да бъдеш „умен човек“ – от онзи сорт, занимаващ се с правене на пари и забавления… Защото родител, разсъждаващ по този начин, не пожелавам на нито едно дете.
на мен пък ми харесва мамин-син, адекватно си се изказва човекът. а и майка му е права. това, да родиш на 22, си е направо безразсъдство :)))
Интересно, наистина интересно.
От една страна от всякъде сме облъчвани, че ако нямаш дете не си никаква истинска жена (ами да кажем някаква изкуствена). Сдобиеш ли се с дете обаче, те омаловажават, че си глупава, тъпа, неразбрала, забутана смотла, която цял живот само след детето ще тича и няма да може да създаде нищо смислено.
Изобщо… има ли опция да не те критикуват, каквото и да направиш?
Май не.
Има разни представители на майки, които ми бъркат в здравето с неспособността да измислят две поредни смислени изречения. Обаче някак като се замисля и колко не-майки познавам, които също могат да се похвалят със същото „умение“ и някак си става повече от ясно, че фалопиевите тръби някак не са свързани с интелектуалния багаж.
Дали ще подчиниш живота си на детето или ще съумееш да ги комбинираш е нещо, което си зависи от човека, не от пола.
Дали раждаш или не, не е ничия работа, освен твоя собствена. Раздаването на определения (като коментар 1.) е много добър пример как всеки се смята за морално оправдан да раздава етикети и определения, независимо дали разбира за какво говори или не.
Мисля, че Бу обаче малко не разграничава нещата. (Този пост е отговор на реакцията на Аксиния към карнавала, нали?) Мисля, че Аксиния критикуваше слагането на равенство между жена и детеродни способности и изхвърлянето на всичко останало, а не на майчинството като цяло. 🙂
Скоро разбрах, че имало хора, които вече не четат моя блог, защото започнал да наподобява форум бг мама. Един вид трябваше да прозвучи като обида. Щото, нали това там са някакви сектантки, които освен за акета и кърма, за друго не говорят. 🙂 Ама заблудени хора има, ейй…
Има случаи и случаи. Някои стават майка и на 21 без диплома и перспектива, ако ги оставят мъжете им. Това по-добре ли е от 35 годишна с кариера ? Не мисля. Но си е тяхно право.
Важното е никой да не съди никой. Много жени на 35 и с кариера искат деца, но не е толкова лесно. Не ги съдете, само защото сте имали щастието да сте майки.
Проблемът е, че майките някак са навсякъде и интернет е завзет от „ах“, „ох“ и други въздишки. Да, малко е дразнещо, ако не си майка, дори за мен, която много искам да съм. Просто не влизам във вашите интернет пространства и толкова. И в тези на домакините не влизам, при все че готвя и чистя.
Другия въпрос е, че Бу, Бръмбазела (за тях със сигурност знам – сигурно има и други тук) посвещават огромни нерви и усилия не само да са пълноценни майки, а да помогнат и на други, които имат желание и нужда от съвет… нито натрапват мнение, нито се изживяват като всезнаещи, но след като си посветил толкова време на общественото ЗДРАВЕ и на това да помогнеш на децата да не стигнат до там да наричат майките си „рядко тъпа кифла“ и в замяна на това получиш пренебрежение… нормално би било да се засегнеш…
Иначе важното е ти да харесваш себе си, тогава и децата ти и околните ще те харесват.
Хм, не мисля, че омаловажавам майчината роля. Аз също съм майка. Но все пак… любопитно ми е как успявят някои жени да намират толкова свободно време, за разговори около децата си. За разговори, не за самите грижи за децата… 🙂
Сигурно завиждам малко. Никога, ама никога, докато синът ми е бил малък, не съм разполагала с толкова много свободно време, че разговорите ми с чужди хора да включват и темата „деца“ 🙂
Всъщност, Събина, да родиш на 20 не те лишава автоматично от висше образование и желаната работа. Поне на мен никога не ми е пречило точно това. И има нещо много мило в това синът ти да има лекции в същата аудитория, в която е драскал по дъската като 3-4 годишно хлапе, докато намериш от кой да копираш пропуснатото 🙂
Може и така, обаче… време за празни приказки по форумите няма да имаш, докато не чукнеш поне 30 🙂
След това можеш и да гледаш с пренебрежение на мамите, които са на твоите години и се интересуват основно от каши и памперси 🙂 Нормално е, децата растат, имат си собствен живот, не може бебешката тема да те вълнува 20 години непрекъснато 🙂
Ако преди да чукнеш 40 имаш не бебе, а студент, добро образование и желаната кариера… определено има за какво да си вириш носа и сигурно ще го правиш понякога 😀
Хайде и не се засягайте толкова.
Всеки има право да се занимава с каквото му е интересно и да пише за това, което го вълнува. Нито майчинството, нито кариерата ще ви дадат смисъл на живота, ако не са ви по сърце. Правете това, което чувствате, че ви прави щастливи и толкова 🙂
Тъпите кифли не се променят след като родят. Както и интелигентната майка си е била интелигентна мацка и преди да забременее. Нямам деца все още, но имам много приятелки, които се сдобиха с наследници – и нито капацитетът им, нито моето отношение към тях са се променили по някакъв драстичен начин. Всеки прави собствен избор относно кога и с кого да се размножи, така че не виждам защо изобщо някой би имал подобна ‘пфу, майка’ реакция. Или ‘пфу, не-майка’. Подобни хора просто слагай в графата ‘полу-идиоти’ и не се коси 🙂
Попаднах тук случайно и ми се струва, че нещо изпускате. Хората винаги търсят смисъл/оправдание на съществуването си. За майките той е очевиден, за останалите е по-трудно. Въпросът ми е ако децата не са ни цел и смисъл, тогава какво друго? Кои са ни другите теми? Май ще трябва да се върнем към работата, политиката, ГМО и прочие.
Очевиден ли е за майките, наистина?
Или за НЯКОИ е очевиден?
Не бих натоварила децата си със задачата да бъдат цел и смисъл на живота ми. Твърде егоистично е . Децата ми са част от живота ми, огромна и скъпоценна, нещо, което съм искала и, на което се радвам. Дали животът ми воъбще има цел исмисъл аз не съм в състояние да кажа.
Eneya, очевидно е, че майчинството
функционално оправдава съществуването на жените.
Въобще не твърдя, че живота има смисъл.
Ако днес е последният ти ден живот, какво не си направил от това, което искаше?
Исках да попитам за другите теми (желания, мечти, надежди) на майките.
Много интересно защо пред бащите не стои този така фундаментален въпрос със съчетването и то перфектното съчетаване на бащинство и работа?! С всичките драматични и истерични отсенки…
До всички засегнати от мнението на Бу – абе какво ви бърка, че тя е и майка освен всичко друго, почувствала се е щастлива и го е споделила? Ей, от десет кладенеца вода донесохте, само и само да си намерите оправдание да кажете – аз не искам да раждам.
Ами големи свободни хора сте, решете дали искате да сте майки или не. Мина времето, когато отказа да имаш дете се третираше като нещо страшно и всяка жена трябваше задължително да роди, за да е истинска жена.
Но поне не съдете тези, които са решили да опитат от това удоволствие – майчинството. Държите се като нешо средно между 15 годишни момиченца и лелки в критическата.
Бу, поздравления за смелостта да си признаеш, че майчинството е всъщност нещо прекрасно.
mebbeth, ако бащата не е решил, че задълженията му са се изчерпали с пускането на заветната семка, то и при него съчетаването на бащинството с останалото не по-лесно и по-малко уморително. А истеричните нотки ги няма, защото мъжете не искат да са като жените. А жените колкото и да се кефят, че са жени, все се опитват нещо на някого да докажат.
защото, mebbeth, мъжете имат предимството да не се занимават с глупости и преливане от пусто в празно.
дали това им качество ги прави по-добрия пол, хехехе, не смея нищо да кажа, защото не понасям фалцети.
Бу, аксиоми ли си се захванала да доказваш? 🙂
Който каквото да приказва, всички сме се появили на тоя свят и сме станали хора благодарение на дългогодишните усилия на майките ни, независимо как са балансирали семейство и кариера.
Който не уважава майчинството не уважава себе си. Вярно, че не всяка жена има търпението и желанието да бъде майка, както има и много жени, на които хич не им се занимава с офисни стремежи и кариери.
За мен истинската майка е човек, който се вглежда в основите на живота и на човешкото и който разбира, че да отгледаш човешко същество не включва само хранене и смяна на пелени. Всяка твоя реакция, всичко, което правиш за и с детето си го моделира като човек. Това е огромна отговорност и когато майката я съзнава, е много интересен източник на разговори. Как се създава уравновесено, талантливо, добро човешко същество? Знаете ли рецептата? Майките ви поне са се опитали да я намерят…
Бу, ти може и да не се представяш като „мама на две принцеси“, но много мои познати – да, сигурна съм, че и ти си срещала достатъчно такива. 😕
като пример: преди месец се намерихме с една съученичка във фейсбук – момиче, ителигентно, високообразовано, умно и т.н. и като видях, че единственото нещо, което беше написала в Activities: „Най-любимото ми занимание е да си играем с дъщеричката ми“ просто ми се повдигна 😕
Лита –
„момиче, ителигентно, високообразовано, умно и т.н.“
т.е. , радостта от общуване с деца по презумпция не е приоритет за ителигентните и образовани хора(мъже, жени)?
Щеше да е жалко, ако беше написала „единственото ми занимание е да си играем с дъщеричката ми“.
А каква е разликата ако някой пише ‘Най-любимото ми занимание е да катеря планини и да карам колело’? Сигурно щеше да получи адмирации.
Но всяко ‘подхлъзване’ в посока гледане, възпитаване, общуване с деца липса на въобръжени и тотално подтискане на собствените желания и свобода. Може и да е така с много жени, проблема си е техен. Мога само да ги съжалявам
Аз не се чувствам така – общуването с децата ми е едно от най-хубавите неща в живота ми, може би най-пълноценното – редом с работата ми и хобитата ми.
Моля извинете – преди ‘липса на въобръжени и тотално подтискане’ изпуснах ‘се приема’.
Поздрави на всички
Айде сега, пак резки движения и едри приказки. Ако Ви се повдига от подобни неща, възможно е да сте бременна. Противно на масовото схващане, жена имала мозък преди майчинството, го има ипо време на него, той не изтича с кърмата и не го екстирпират след раждането на плацентата. Ако дамата е „момиче, ителигентно, високообразовано, умно и т.н.“, значи за момента се чувства задоволена от книги, ГМО, Куросава и други интелектуални щения и точно в този момент, тове, което и е приятно и най-приятно е и „Най-любимото ми занимание е да си играем с дъщеричката ми“. Това е времнно и отминава, трансформира се заедно с порастването на децата. Ако след 10 години прочетете, че „Най-любимото ми занимание е да си говорим с дъщеричката ми“, пак ли ще Ви се повдигне?
Цвета, ами фактически тя е написала „единственото ми занимание..“ щото това е единственото, което е написала в тази графа 😕
всъщност, на това се възмущавам, а иначе правя голямо евала на жени, които успяват да са хем майки, които се радват на децата си, хем и професионалисти, и каквото си поискат друго.
абе, единствената файда от цялата тази дискусия е засиленият трафик по блоговете
и какво, като това, да си се радва на детето, й е единственото занимание?!?!? ако се чувства удовлетворена, няма никакъв проблем и не ви прави чест да й се подигравате на жената. впрочем, знаете ли колко много изпускат жени, на които това не им е единственото занимание, м? защото работата е работа, ама децата не са вечно на месец, на два, на три, не прохождат всеки ден, не се усмихват за пръв път всеки ден, и т.н. така че въпросната жена, дето е иначе интелигентно и кво ли не там момиче, пък сега ЕДИНСТВЕНОТО й занимание е да си гледа детето, е наистина ИНТЕЛИГЕНТНА жена. и аз лично й свалям шапка! защото умее да цени моменти, които не се повтарят и не се връщат! па вие си се надскачайте, щото така и така явно имате време и толкова ви акъл учи.
Pingback: (Ре)продуктивен диалог « Openly Feminist
Всичко се оплете. Телата и изборите, които правим в живота са различни неща. Колкото и да напредне науката, все ще си страдаме от това, че сме от кал (плът и кръв) направени. Тъй че май е по-добре да се радваме на телесните си функции и на продуктите им. На някои от тях:)
Леле какво невежество. Вибраторът не замества мъжа и мъжът не е непременно по-добрата опция от вибратора. Вибраторът е лична вещ и много жени ползват и двете. Вие, мъжете, когато имате редовен сексуален живот, да не би да спирате с порното?
Искам да кажа на Лита-35,че за 24 часа няма как да си добър професионалист и добра майка едновременно. Жените просто се справяме някак с ежедневието.Давам пример-една бизнесдама,която обясняваше в интервю,че е страхотна майка и същевременно работи много.Та тя ставала в 5 часа и работела по 15 ч усърдно и след като се приберяла у дома си играела с 6 месечното си бебе.Твоето „евалла“ може би е за нея,но аз не мисля,че това е истина ,защото тя просто е предпочела работата си
Лита, а защо ти е проблем, една „интелигентна, високобразована и умна жена” да е отдадена на детето си и това да и е любимото занимание? Аз бих казала, че тази жена е много мъдра и зряла, знае какво е важното в живота…
Лично за себе си, отдавна съм престанала да обръщам внимание кой за каква ме смята – интелегентна, неинтелегентна, затъпяла, или какъвто и да е друг етикет някой си пожелае да ми лепне
пфу!
майкаа…
пфу!
майка му стара!
„…бизнесдама,която обясняваше в интервю,че е страхотна майка и същевременно работи много.Та тя ставала в 5 часа и работела по 15 ч усърдно и след като се приберяла у дома си играела с 6 месечното си бебе….“ а това бебе между 05 и 15ч какво прави, че много ми е интересно? Само ли се гледа?
Като се събуди и ревне че е гладно, кои го взима , сменя памперси,кърми или дава биберон?
Бебето си има бавачка.Майка му се хвали ,че работи толкова много,но същевременно обяснява,че е много добра майка(макар че след такъв раб.ден сигурно отделя цели 15 минути на бебето).Имам предвид изборът-или кариера ,или майка говореща за памперси
Irina, ти си голям „пич“, поздравления за всички на място казани неща! Искам да се запозная с теб, ти си от онези истински хора, които умееят да отсяват и преценят
Оооо, благодаря!
В моя случай е … „пфу, майка, и то на 23!!!“
Направо съм за публичен разстрел 🙂
Аз пък мисля, че мъже, които по цял ден само си дръгнат пишките, шмуцат бира и говорят единствено за футбол и фусти са изключително тъпи и скучни.
Колко по-интересен е блогът на някоя мама! И май не само за мен, ако съдя по трафика 🙂
Мисля, че е наистина е жив мита, че след като една жена роди и вземе та се посвети няколко години на детето си, ще затъпее безвъзвратно.
Чувам го от устата на много новоизлюпени майки, които не смеят да си признаят, че им харесва да си седят вкъщи с детето, тресе ги яко чувство на вина и бързат да се върнат на работа, примерно, от страх пред затъпяването и „прекъсването на връзка с „външния“ свят“…
После чувството на вина се удвоява, ‘щото нямат време за детето, пък така им се иска да имат…
След време обгрижват внуците си с особена привързаност, защото „като бях млада нямах време, работех и сега съжалявам, че много неща изпуснах….“
Само на мен ли ми се струва, че си усложняваме живота сами…“пфуууу, майкииии“:)))))))))))))
А този мит ще оживява с всяка следваща майка…
„Аз пък мисля, че мъже, които по цял ден само си дръгнат пишките, шмуцат бира и говорят единствено за футбол и фусти са изключително тъпи и скучни. “
Напълно съм съгласна.
Сине майчин, изцяло си се метнал на майка си. Баща ти и той няма да е по-читав, след като е направил такъв като теб на такава, като нея. Съчувствия на родителката ти, но сигурно в нещо е сбъркала за да има такъв син, вероятно в това, че го има…………
Още по-интересно е как една част от дамите – акивистки обсъждат състоянието „майчинство“, без изобщо да са минали през него. Рационалното теоритизиране е хубаво, но не когато става въпрос за силно емоционален процес и последиците от него.
Аз не видях нищо смущаващо в опсанието на Бу, само много хумор и много истина, но е факт, че не съм се вглеждала, ровила и търсила нещо специално, което да ме засегне или да покаже жените единствено като конвейер за бебета. И аз не смятах, че способността ми да раждам ме прави различна/жена до преди няколко месеца, докато собственият ми мъж не ми го показа.
Изобщо – в момента в който видях очите на мъжа си, когато разбра, че съм бременна, сълзите в очите му, когато видя близнаци на ултазвука, начинът по който говори, мисли, чувства тайнството, което се случва в утробата ми, разбрах какво е за него това, което аз мога като жена. Той, мъжът, който не може да износи живот в себе си, ми показа колко вълшебно и уникално е това, че аз мога.
Поздрави, Бу, запазвам си правото да ти пиша за съвети по въпросите, свързани с кърменето.
С риск сега да разплача емоционално нестабилните, искам да кажа че аз няколко пъти съм се улавяла да мисля точно като згалавието на статията.
Да, вярно е че не съм майка, вярно е че не искам и не обичам деца, но имам спомени че преди бейби-бум-а никога не съм изричала подобни „сквернословия“, а сега все по-често ми се случва да кажа – бе тия пък няма ли да спрат да раждат.
Ще обясня защо – първо – много от майките, които станаха майки през последните 2-3 години, по мое мнение не бяха готови за майчинството. Не може аз изнервена след 10-12 часа работа – т.е. около 20.00-21.00 да отида на публично място (мол, ресторант, кино, кафе, магазин) и там да търчат и врещят деца, а майките им, преработили се от пушене и висене по кафетата мъдро подвикват по тях, без дори да се помръднат да станат. Факт е, че с броят на бебетата, и броят на подобните майки се учеличи. И става малко като с гейовете – да правят каквото си искат, само да не ми се навират в лицето. Да, ама децата искат внимание – т.е. по презумция ми се навират в лицето, когато майка им на съседната маса обяснява какво чудесно преживяване е майчинството.
Причина 2 – колежки, които станаха майки, се върнаха от майчинство. Факт е, че работата, която работя е умствено тежка, изисква време, концентрация и усилия. За повечето, отсъствали от сцената по 2 години връщането на работа е културен шок, който допълнително се утежнява от факта, че вече 50% от капацитета на мозъка им е перманентно включен на вълна „какво прави детето сега“. Не ги обвинявам, но крайният резултат от ситуацията е, че аз върша работата на майките, защото е по-лесно да им я свърша аз, вместо да обяснявам на всеки 20 минути как се пуска компютър и какво е това база данни, щото те наистина не се справят с количеството и качеството на работата.
Та в тия ситуации аз казвам – уф, майка – защото всичко е чудесно когато всеки има право на личен избор, но нека другите не носят последствията от вашия личен избор, а?
@blondie , съглсасна съм че не всяка пикла заслужава и е готова да е майка. Явно покрай това че стана нещо като мода, много принцески се юрнаха да раждат. И за съжаление, ябълката не пада по далече от дървото. Та превръшат децата си в малки подобия на себе си. Което е наистина трагична гледка. Както и да е , тази тема е много дълга, но пример за тва е Мамин син 🙂
И да, съгласна съм също че „вече 50% от капацитета на мозъка им е перманентно включен на вълна „какво прави детето сега“. Няма как да е по друг начин. Затова и мисля да се преквалифицирам на нова работа и поповин работен ден , след като ми свърши отпуска по майчинство. Поне като за начало.
Според мен онези, които описваш по кафетата и моловете доста се различават от майките, за които става въпрос тук. Поне аз останах с впечатлението, че се обсъждат майки, които напротив – обръщат много внимание на майчинството и говорят само за пелени, кърмене и т.н., а не си оставят децата безпризорни докато те пушат по кафетата. Значи нито така, нито така – ако се стараеш – защо се стараеш, ако го оставиш и лафиш за „светски“ неща – защо не обръщаш внимание на детето… Напълно съм съгласна обаче за 50-те% „какво прави детето сега“… така е било винаги и се надявам да си остане така… иначе рискуваме още повече за ужас на Европата да си ПРЕнапълним социалните домове и затворите с човечета, на чиито майки не им е дремело за тях – да видим кой ще върши работата тогава, кой ще върти бизнеса и кой ще изкарва парите за да плащат пенсията ти някой ден…
Кети,
аз си мисля, че става дума за всеки път, когато другите скърцат със зъби и коментират „уф, майка“.
И не ме разбирай погрешно – аз не разбирам момента с „50%“, но го приемам – да правят каквото си искат с личното си време, в личното си време. Не съм им казала да спрат да си заливат бюрата със снимки на детето и да спрат да ми говорят за децата си – за мен това им поведение става проблем, когато те само физически са на работа и на мен ми се налага да обяснявам едно елементарно нещо по 300 пъти, просто виждам съпротивата как да се разбере и осмисли. И ужаса, че трябва да се свърши допълнително работа, недай боже!
Искам да кажа, че аз не съм длъжна да работя чуждата работа, защото някой друг е отхапал повече, отколкото може да сдъвче и се оправдава с „ама аз съм майка“.
Разбирам тезата ти… но смятам, че просто си попаднала на кофти колежки от женски пол. Ако някой не си разбира от работата след като си му обяснил толкова пъти просто не е за там. По същият начин можем да говорим за пушачите – „абе ще го свършим това, ма чакай сега да идем да пушим по една за концентрация“ или „чудна работа свършихме, сега е време да го „отпразнуваме“ с половин часова кафе пауза“, „ох колко съм напрегнат в работата чакай да ида за 15 минути да се успокоя“…
моля за извинение, че ще изцапам със скверното си присъствие това чисто женско място. ама кво да направя – видя ли цици и гледам да се намърдам между тях 😀 (визирам циците на бу 😆 )
блонди, напълно разбирам вижданията ти, да оставим, че доскоро ги споделях. всеки има право на избор.
относно хората – еми какно има крави, така има и говеда. независимо дали имат деца или не. не мисля, че една майка, която гледа като овца в нищото е по-различна от една мома, която прави същото, пилейки си ноктите. както и не смятам, че един момък, чийто член се е залепил за корема е по-плодотворен от чичка, който не е спал цяла нощ, щото бебето е ревало. фактът, че ти се налага да вършиш работа на майчета, които са решили че са хванали бога за шлифера щото били родили, означава единствено, че си лош ръководител. ела да видиш при мене какво правят майчетата като им кажа, че ще имат по едни 50 кинта ако направят еди какво си – направо са изтребители, човече! а ако мислиш, че мат`ряла е лош – това също означава, че си лош ръководител. мат`рял много, просто трябва да можеш да подбереш.
ако искаш да разбереш неслуките – вгледай се в себе си.
така знам аз 🙂
batpep, не ме вкарвай в приключения, че Блу ме знае къде живея!
За остатъка от поста ти съм много склонна да се съглася. Некадърен или нежелаещ да работи народ бол – с деца, без деца, с куче, с котка, с коза… Аз, примерно, ако желая, умея много по-добре да си пилея времето, цъкайки из нета, нежели в мисли какво правело детето… кой както иска и може.
батпеп,
грешно си ме разбрал – аз не съм шеф, аз съм най-обикновен копач на царевицата и ужасно много си харесвам работата.
Затова и ми идва малко в повече, като колежките ми прилагат органическа съпротива да разберат нещо елементарно и ме гледат като крадец/убиец/изнасилвач/изверг, ако ги забавя с 5 минути след работно време за да им доизясня нещата – нема значение че досега тяхната работа съм вършила, щото те просто не го разбират, ама ме викат през 20 минути „да им разяснявам“.
И за кифлите не си прав – ако ще не ноктите да си пили, ами и цигански колелета да прави – щом не ми нарушава спокойствието с писъци, крясъци, дърпане на косата (дългата коса е особено интересна на подрастващите) и всякакво друго вмешателство в личния ми балон от лично пространство. За да съм по-ясна – да обобщя: не ме интересува майката, а детето, за което майката нищо не прави и то се забавлява с крещене, търчане и мислене на опити за най-ефектно самоубийство.
Ако някой не може да си свърши работата в рамките на работния ден, то или не е за там, или го прави от лични подбуди, за които мога само да гадая. Ако някой е взел да върши работата на друг – проблемът определено не е във втория, пък бил той и „майчински“. Ако се намират винаги оправдания – майки, бащи, свекърви, тъщи, земетресения, радиоактивност… – начините за действия винаги ще се оказват отчайващо малко. Ако някой иска да си говорим за пелени, каши, кърмене и подобни – мога да го правя за определено време, както и мога да говоря за литература, лингвистика, астономия, компютърни игри, кино и др., но също за определено време.
Дали някой ще реши да ме определя като майка, жена (това също е имало време, в което е било обида), дебела, слаба, руса… не влияе особено са самопреценката ми, която не се ограничава само до епитетите.
Но не искам да убеждавам никого в противни нему съждения, както и не искам в заведение, изобщо на обществено място, (без изрично заявена необходимост от неприсъствие на деца) някой да се опитва да ограничава мен (да разпускам след работния ми ден напр.), детето ми (да е едно тригодишно към момента дете) или друг човек, защото в крайна сметка имаме равни права. Е, някои са с по-равни 🙂 такива като мен – с дипломи, деца, кариера, съпрузи и под 30 г. 🙂
Гледайте филма Motherhood. По темата е и е хубав 🙂
Не знам за вас, но аз се сблъсквам с един друг коментар дето направо ме побърква вече : „Аууу, ти си майка-героиня“. Започна се, когато напук на всички съвети от лекари и доброжелатели реших че ще кърмя първото си дете, родено преждевременно, макар това да означаваше почти двумесечно изцеждане и продължава и до днес. Вече отказвам да се срещам с хора, които като чуят, че със съпруга ми се справяме сами с двете си деца, чакаме трето, и аз уча за нова диплома ме гледат сякаш съм някакво извънземно. Мисля, че това е обратната страна „Пфу, майка“, но със същия подтекст.
Поздрави и извинете за дългия пост 🙂
Леле Мале, явно съм много „пфу“.
Как изобщо посмях да родя на 17, че и след още 12г. пак?!
Как изобщо посмях да завърша средното си, когато бях бременна в 8 мия месец, как посмях да уча висше?!
Как посмях да разреша на мъжа ми да не работи, а да гледа малката, защото няма места в детските градини?!
Как посмях да се направя на толкова мъж?
Как дори му завиждам, че се справя чудесно с бащинството, докато съм на работа, а това му носи удоволствие, а мъжете затъпяват ли?
Защото снощи след като сложил децата по леглата, взел милия ми да прави архитектурен план на бъдещата ни къща, а дори не е архитект, явно не затъпява, а полудява.
Как изобщо посмях да обичам толкова много децата си?!
Знаете ли, полудявам понякога, защото наистина се опитвам да съчетавам много неща, но хич не ми пука пък!
Кефи ме да работя, това което харесвам, кефи ме, че имам най-страхотния мъж на света, и накрая съм безумно щастлива, че имам две наистина страхотни хлапета и ги обичам безумно.
……а любимото ми занимание е да си играя с тях……
хи хи хи