Храни за ядене с пръсти

Бебето ви вече е успешно захранено, но все повече проявява интерес към самостоятелното хранене?

Или обратното – бебето ви няма интерес към кулинарните изкушения, които му предлагате, а вие се чудите как да събудите желанието му да яде разнообразна и питателна храна?

Просто искате да насърчите уменията му да се храни само, за да може по-нататък постепенно да се научи да яде и без ваша помощ?

И в трите случая може да искате да запознаете бебето си с храни за ядене с пръсти.

Към 8-10 месеца повечето бебета започват да усъвършенстват фината си моторика, която им позволява да захващат миниатюрни трошици и дребни неща с палец и показалец – като хващане с пинсета. Това е идеалното време да насърчите тези му умения, като едновременно с това поощрите желанието му да се храни само и постепенно да привикне да дъвче храна, която не е пасирана.

Можете да започнете да му предлагате храни, оформени така, че детето да може да ги хване само с пръстчета и да ги поднесе към устата си. Разбира се, желателно е храните да са достатъчно меки, за да може да ги сдъвче, даже да няма зъбчета, както и да са на достатъчно малки парченца, за да няма риск от задавяне. Когато давате на детето да се храни само, винаги бъдете до него и го наблюдавайте, за да можете да реагирате, ако се задави.

От храните отстранявайте потенциални опасности като семки, дръжки и костилки.

Подходящи храни за ядене с пръсти могат да са почти всички:

нарязани на кубчета сварени моркови

нарязани на кубчета сварени картофи

парченца добре узрял банан

малки кубчета друг добре узрял плод, който вече сте въвели в менюто

парченца лесно за сдъвкване месо

парченца хляб (ако не сте въвели глутен в менюто на детето, избирайте безглутенов хляб)

зърнени храни тип диетично ‘Трохо’ без сол и оцветители

парченца зелен фасул (нарязани сварени шушулки)

кубченца кашкавал или сирене

нарязани на половинки или четвъртинки обелени парченца грозде без семки

парченца сварена на пара чушка

и тъй нататък според вкусовете на бебето.

Храни, които да избягвате, защото съществува риск от задавяне или алергия:

стафиди, цели зърна грозде, фъстъци и прочие ядки

Можете да нарязвате храната на интересни форми (пръчици, кубченца, триъгълници), както и да комбинирате в чинията на детето храни с различни цветове, за да събудите интереса му да се храни само. Когато детето е малко по-голямо, можете да играете на игра за познаване на цветовете – детето да посочва храната със съответния цвят (като, разбира се, сте му казали кое какъв цвят е преди това) и после да я изяжда.

Позволявайте на детето да дава от храната и на вас – то ще се радва да бъде полезно и да храни мама! А и яденето в компания винаги е по-приятно, даже още да не можеш да говориш със сътрапезника си.

Дайте му свобода – да, всичко наоколо ще се превърне в бойно поле с остатъци от много добре размазани по столчето и детето храни, но пък за малчуганът това ще е толкова забавно и насърчително. Ако пораженията ви притесняват, можете да постелете мушама под столчето за хранене или да облечете ваша стара тениска на детето, за да избегнете лекетата по неговите дрешки.

Недейте просто да изсипвате парченцата храна накуп пред детето (то само ще я разбърка после). Постарайте се да я оформите интересно и артистично. Можете да подредите парченцата по цветове, по форми, да оформите фигурки в чинията на детето. Добре поднесената храна е една от предпоставките за добър апетит.

Не се обезкуражавайте, ако детето не разбере веднага какво се иска от него или не прояви голямо желание да яде с пръсти. Насърчавайте го с думи и личен пример (повечето възрастни също обичат да ядат с ръце), споделяйте чинията с храна с него.

Ако детето не проявява особен интерес към самостоятелно хранене, можете да го сложите в скута си, а чинията пред себе си, но така, че то да може да я стигне лесно. И яжте – с апетит и изражение на лицето, което да показва колко е вкусно… но без да му предлагате! Повечето бебета ще се заинтригуват сами да опитат също от това, което мама яде с такава охота.

Позволявайте на детето да експериментира с храната и храненето си, за да има интерес и желание да се храни само. След време това ще прерасне в самостоятелно хранене с лъжичка – още една крачка към независимостта на малкото човече.

 

Автор: Бу за сп. Кенгуру, 2007