Педагогическо захранване 2

Педагогическо захранване 1 част

Как изглежда педагогическото захранване?

Погледнато отстрани, изглежда така: мама се храни, бебето седи на масата с нея и иска от храната й, а тя от време на време му дава малко. Например: вие закусвате с овесена каша, плод и чай. Детето, което проявява признаци на готовност за захранване, седи в скута ви и иска от храната ви. Докато ядете от кашата, можете да му дадете микродоза. Ако му хареса, му давате още две. Когато започнете да ядете плода, то отново възбудено се опитва да го докопа – много добре! Предложете му микродоза. Преминавате към чая, а то очевидно иска да го опита – налейте му глътчица в малка чаша, поднесете я към устата му и му помогнете да пие. Може би детето няма да се възхити от всяка нова храна или да я приеме с желание и това е нормално. Важното е да опита и да се запознае с нея. Ще дойде време и да яде по цели купи, но сега още това не е нужно.

Храната за педагогическо естествено захранване

Ако семейството ви се храни с балансирано, здравословно меню, възможно най-близко до естественото си състояние и претърпяло минимална обработка, то няма от какво да се притеснявате и да предложите тези храни и на детето си. Разбира се, ако се храните основно с мазна, пържена, много преработена храна, ако наблягате основно на газирани напитки, бонбони и колбаси, то това надали е най-подходящата храна за малкото дете. Захранването на детето може да е чудесен повод да реорганизирате храненето на цялото семейство така, че да е здравословно. Оттук не следва, че никога не бива да употребявате горните, ако обичате – но разумното им свеждане до минимум ще бъде добре не само за здравето на детето ви, но и за това на цялото семейство. Ако ви притеснява да предлагате на детето сладко, солено, пикантно или кисело, то може да намалите временно подправките на общата храна. Разбира се, най-разумно ще е да избягвате да давате в чист вид храните, които са алергени поне в началото – яйца, ядки, шоколад, мед и пр.

Кой превари, той завари

За да възпитате детето в здравословна обич към храненето, вие не бива да се опитвате да го нахраните на всяка цена. Напротив – на масата всички се хранят с апетит и удоволствие. Целта ви е да накарате детето да поиска и то да се храни като всички. Останалите, седящи на масата, трябва да изглеждат като конкуренти за храната в очите на детето, а храната трябва да се третира като нещо важно и ценно. Детето ще усвои това отношение към храната от вас – затова се хранете акуратно, с апетит, не оставяйте недоядена храна и ако хвърляте остатъци, никога не го правете пред бебето. Ако в чинията на детето остане храна, дояжте я пред него – нека то свикне, че храната не се разхищава.

Обноски по време на хранене

Малките деца се хранят с малки и чести почивки и това е нормално. Дайте възможност на детето да се нахрани като прави паузи, но ако видите, че не проявява повече интерес към храната на това ядене, отстранете го от масата или му приберете чинията. Така ще се научи, че на масата се сяда, за да се яде, а не да се играят игри или да се вършат други занимания. Храната се взима, слага се в устата, изяжда се и толкова.

Неизбежно и очаквано е детето да разхвърля част от храната, но това е съвсем нормално, стига да се е случило неволно или с цел опознаване, не просто игра, и детето се храни. С времето ще се научи да яде чисто и акуратно. Когато на 8-11 месеца бебето започне да седи на свой стол и получи прибори за хранене, вероятно ще се опитва да сложи храната на лъжичката с пръсти – то изучава нещата с ръце и уста. Можете да му помагате, ако ви позволява, като му пълните лъжичката, а то само я вкарва в устата си. Постарайте се да не се храните пред телевизора – дори вие да не му обръщате внимание, това не е задължително да стане и с детето. То вероятно ще гледа с интерес екрана или най-малкото рекламите, а не затова се намира на масата. Поведението на детето при хранене ще копира вашето. Ето защо внимавайте как се държите на масата и как се отнасяте вие самите към храната.

Ако детето внезапно загуби интерес към храната

Детето ви приема нови храни с охота, яде с апетит и удоволствие, а после изведнъж отказва да опитва други неща. Може би е приело твърде много храна. Няколко дни го взимайте на масата с вас, но не му предлагайте да яде, докато вие самите се храните с удоволствие пред него. Така ще възобновите интереса му към храната. Ако отнеме повече време, не се притеснявайте! Оставете детето на кърма. То ще получи нужното от нея и отново ще се заинтригува да яде като мама.

Подходяща ли е храна, която не е идеално пасирана, за бебето ми?

Може би ще се учудите, но – да. Дори беззъбите бебета умело претриват малките парченца храна между венците си. Можете да поставяте микродозите между бузата и венеца му – така то няма да я избута неволно навън, а ще започне да се опитва да дъвче. Храната, която му предлагате, разбира се, не трябва да е твърда или жилава, за да може да я сдъвче с венци. Майката винаги седи близо до бебето и ако то отхапе по-голямо парче, със свит пръст го изважда от устата му, за да предотврати евентуално задавяне. Детето бързо ще се научи да дъвче с венци, а после и със зъби. Впрочем, пилешките кокали могат да бъдат интересна и вкусна чесалка и храна за бебето ви. Някои родители се ужасяват от мисълта, че детето им глозга кокал „като куче“ и ако сте от тях, просто не му давайте. Ако пък идеята не ви притеснява, почистете кокала от месо и хрущяли и дайте на детето си да го поближе и смуче (но бъдете наоколо да го вземете, ако видите, че има опасност да отхапе парченце от него).

Мога ли да захраня педагогически, ако не кърмя и детето ми пие адаптирано мляко?

Естественото педагогическо захранване взима предвид нуждите на детето да получава без ограничение майчино мляко, което да покрива хранителните му нужди. Въпреки това, ако не кърмите, а имате желание да захраните детето си педагогически, можете да опитате. Ако детето ви се развива добре на адаптирано мляко и няма нужда да бъде захранено по-рано (както в повечето случаи), вероятно можете да захраните педагогически. Трябва, обаче да вземете предвид нуждите на детето от млечна храна в диетата му и да се постараете да го храните адекватно с адаптирано мляко. Добре е в този случай да се консултирате с лекаря на детето, за да сте сигурни, че то се храни правилно. Евентуален компромисен вариант е, ако захраните бебето по-рано (но не преди навършени 4 месеца), да започнете с пасирани бебешки храни, като спазвате останалите правила на педагогическото захранване (бебето да се храни с всички на масата), а щом детето започне да проявява интерес към общата храна, да преминете на естествено захранване, което да го приучи към обща храна. Отчетете все пак, че педагогическото захранване е „разработено“ през вековете за бебета на кърма. Затова бебето на адаптирано мляко трябва да се захрани така под надзора на лекаря, който да се увери, че то наддава добре и се развива правилно.

Някои близки ми казват, че детето трябва да се захрани, когато му пробият първите зъби

Фактът, че някои деца се раждат с едно-две зъбчета, а на други им пробиват чак след годинката, говори сам за себе си. Поникването на зъбите е индивидуално и донякъде генетично обусловено. По-добре следете бебето си за признаци за готовност за захранване.

Бебето изплюва дори съвсем дребните парченца храна, вместо да ги гълта

Това не значи, че трябва да му ги пасирате до гладка смес. С времето детето ще се научи да претрива малките парченца между беззъбите си венци и е нормално в началото да изплюва храната. След време ще започне да изплюва само понякога парченца, а после ще започне да дъвче и гълта всичко. Не настоявайте и не се обезкуражавайте! Междувременно нека гледа как всички на масата ядат, без да плюят храната си.

Кога малките дози храна престават да бъдат запознанство с новата храна и кърменето се замества с твърда храна?

Кърменето, преминаването към обща храна и отбиването текат паралелно. С въвеждането на първата твърда храна фактически започва плавният процес на отбиването. Детето суче основно преди, по време и след сън, понякога и помежду, докато храненето е тогава, когато яде мама – сутрин, обед, следобед и вечер. Относително по-големи порции храна детето започва да поема около и над година, а дотогава основна храна за него остава кърмата, като другите храни са основно за запознаване с вкуса им, не за нахранване. С времето то само ще намали броя и/или продължителността на сученето, а ще увеличи количеството твърда храна. Не се тревожете и се вслушвайте в детето си и инстинктите си! Те ще ви покажат правилния подход.

Мога ли да захраня педагогически детето си с каши и бебешки пюрета?

Разбира се. Достатъчно е вие и семейството ви да започнете да се храните със същите каши и пюрета и да свикнете и детето си. А сега, сериозно – ако изберете да захраните след шестия месец с бебешки храни, а не педагогически с обща храна, ако естественото педагогическо захранване не ви е по сърце, това не е проблем. Просто имайте едно на ум, че бебето ви ще яде гладко пасирани гладки бебешки пюрета и каши само до определена възраст и ще трябва да го научите да дъвче по-едри парченца и да премине плавно към обща храна навреме, за да не пропуснете момента и да се окажете в неизгодната позиция на родители, чието дете вече е голямо, а абсолютно отказва да яде храна, която не е идеално гладка…

Трябва ли да предлагам течности, когато бебето е вече захранено?

Детето си набавя достатъчно течности от кърмата ви, ако не ограничавате кърменето му. Обикновено децата започват да проявяват по-голям интерес към водата и да я пият в по-големи количества към 10-12 месец. Те повече се вълнуват, ако ви видят да пиете и нищо не пречи да им предложите малко вода или подходящ чай на дъното на чашка.

Детето ми е злоядо – вече е на година. Месеци наред се опитвам да го храня, но то не яде всичко, а само някои пюрета. Отказва да се храни, плаче, иска само да суче. Как да го науча да яде обща храна?

Най-напред, не хранете детето отделно. То трябва да сяда на масата за хранене заедно с всички. Не му предлагайте специална бебешка храна, нито се опитвайте да го нахраните по някакъв начин. Хранете се с апетит и се престорете, че ви е безразлично дали детето яде или не. Нека няколко дена да сяда на масата с всички, но без да му предлагате храна. Ако поиска от това, което ядете вие, предложете му в чиния от общата храна. Не се опитвайте да го занимавате с четене на книжки или гледане на телевизия – нека детето привикне, че на масата се сяда за хранене и ако не яде, така да бъде, никой няма да го гони, за да го нахрани. Нека храната и процесът на хранене да започнат да му изглежда неустоимо привлекателни, така че само да пожелае да го прави.

Бебето ми още е на четири месеца, но с голям интерес гледа как се храним. Имам чувството, че ни брои всяка хапка и много иска да опита от храната ни. Дали мога да го захраня?

Действително, някои бебета се развиват по-бързо и могат да започнат да проявяват интерес към други храни по-рано. Трябва, обаче да помните, че стомашно – чревният тракт не е съзрял и може да не е готов да приеме храна, различна от мляко. По-добре да изчакате, за да сте сигурни, отколкото да прибързате и да сгрешите. Ако се налага, не взимайте детето на масата или не се хранете в негово присъствие.

Детето или родителите са с алергии. Това променя ли нещо?

Алергия или фамилна обремененост с алергии налага едно по-внимателно и бавно захранване. Въвеждането на новите храни е плавно и може би ще искате да започнете с хипоалергенни или нискоалергенни храни, да въвеждате само по един вид микродози на 3-5 и повече дни и да увеличавате количеството твърда храна по-бавно от обичайното, както и да отложите захранването с храни, които могат да са алергени след първата година. Вероятно и вие сте на диета, ако здравето ви или това на детето го изискват.

Връстниците на бебето ми ядат по 150-200 грама пюре или каша още от няколкомесечна възраст, докато моето дете яде още само трохички. Защо е така?

Организмът на детето ви е устроен така, че да се наяжда основно с мляко, а в храненето с твърди храни само ви подражава. То няма нужда да изяжда големи количества друга храна. Специалните бебешки храни са направени така, че от тях детето да може да изяде много, но това обикновено е за сметка на количеството кърма, което иначе би приело. Отделно много деца, изяждащи по-големи количества твърда храна, ядат голяма част от нея, докато майките ги развличат някак. Нужно ли ви е това? Вероятно искате да научите детето си да се храни с желание, а не да го преследвате с лъжици и филии до първи клас и да превръщате храненето в изпитание. Разбира се, има деца, които успешно се справят без да създават трудности на родителите си, но вероятно бихте предпочели да сте сигурни, че детето ви ще се храни с желание и апетит, да избере и реши, че иска да яде по своя инициатива, а не според вашето желание.

Хранене след годинката

След 12-14 месеца детето обикновено проявява вече устойчив интерес към храната на големите. То сяда на масата като тях 3-4 пъти на ден и яде храната, която получават всички. Може да хапва първо, второ и трето, ако има желание. Ако детето яде с желание, но се е уморило да се храни само, можете да му предложите помощ и да го дохраните – но внимавайте да не вземете инициативата в свои ръце прекалено рано и да го откажете да се храни само, както и да не му давате с уговорки повече, отколкото е склонно да поеме само. Кърменето се запазва. На тази възраст обикновено е след хранене, най-вече преди и след сън. Между храненията можете да му давате да яде неща, които да може да държи в ръка – парчета ябълка, морков, сухар, геврек, бисквита.

Това по същество представлява естественото педагогическо захранване – може би ще ви се види странен и непривичен, особено ако сте свикнали с обичайните препоръки за захранване, може би ще ви смути или ще ви се стори като някаква странна мода в детското хранене. Това не е така. Накратко казано, това е най-нормалният и естествен начин, по който децата успешно са привиквали към храната на възрастните столетия наред. Няма причина той да не е също толкова добър и полезен и за вашето малко съкровище.

Автор: Бу за сп. ‘Кенгуру’ 2008

Advertisements

12 responses to “Педагогическо захранване 2

  1. Отвратитеална ми е идеята за хранене с разна от други храна. Защо? Една от първите храни, с които мама ме захрани, бе попара с натрошен на малки парченца хляб и мляко. Един ден не ми се ядеше, обаче тя не се съобрази с детското ми нежелание и продължи да набутва лъжицата в устата ми. Аз се разпищях хи повърнах. И друг път не бях искала, но тя дотогава се съобразяваше. Тоя път явно й дойде много. И направи ужасното, което помня до ден днешен – методично, лъжица по лъжица ми набута повърнатото. Оттогава ядях дълго време със страх и започнах да повръщам тайно в детската градина, на двора като ни извеждаха да играем. И до 10-11-годишна възраст повръщах като ям мляко.

  2. пък моята щерка само ме дебне кога ще си сипя биричка и почва да обикаля и да иска. аз й дам мъничко, тя се смръщи, ама след малко пак иска. не знам какво да правя, бира ли да спра да пия, що ли..

  3. Е, бат пеп, бирата е сред нещата, не-подходящи за педагогическо захранване 😆

  4. знаех си аз 😦

  5. Супер интересно и полезно! На нас ни предстои захранване скоро. Анастасия още няма 5 месеца, но вече следи с поглед абсолютно всяка хапка, която ми влиза в устата, дори ако за целта трябва да си завърти главата под някой абсурден ъгъл. Но ще я поизчакам още месец де.
    Много ми е вълнуващо захранването, защото тъй де аз обичам да ям и ми е тръпка да запозная бебето си с храната.
    Това за пилешкия кокал ме разби, но ще си го добавя към списъка с интересни неща за гризане, щото ние пластмаса не гризем.

  6. Аз пилешкия кокал го пропагандирах още преди може би три години, точно Мая гризеше такива с пре-огромно удоволствие 🙂 Тогава доста майки казаха, че идеята им допада, а още толкова други се потресоха (децата да не са кучета!). Но е факт, че кокалът си остава добра гризалка, хем педагогически овкусена, само иска да се следи изкъсо да не отгризе от самия кокал бебето 🙂

  7. Звездица Стойчева

    Аз просто нямах избор и педагогическото захранване беше единствен вариант след отказа на бебка за яде пюрета. Обаче вярвайте ми, не съжалявам, голям купон е! Страхотна е гледката на омазано, но щастливо дете, което размахва гордо парчето ябълка, собственозъбно оръфано от него! Всъщност първия път като прочетох идеята за кокала тя ми се видя доста авангардна. Оказа се обаче, че детето ми има повече акъл и по-малко предразсъдъци от мен и реагира със страхотен ентусиазъм на първия кокал, който й дадох /за доказателство имам цяла фотосесия, която оттогава забавлява цялата фамилия/. А по време на зъбоникненето са направо чудни!

  8. Ето тук дискусия по въпроса за кокалите, мнения за и против.

  9. Струва ми се много интересно.Ще го приложа.Малкия е на почти 7 месеца.За сега съм заместила обедното му хранене.през останалото време е на кърма.
    Ще го пробвам с микродозички от нашата храна.
    Ще приложа и кокала в действие

  10. Здравейте! Първо да ви поздравя и да ви благодаря за материалите (тук и по други сайтове) – най-после захранването ми изглежда логичен и естествен процес! Днес бебето ми навърши 6 месеца и по случая се опитах да проложа прочетеното по-горе. То реагира повече от ентусиазирано и се стремеше да опита от всичко. Мога ли да задам въпрос в тази връзка? Доколкото разбирам представянето на една храна се прави чрез предлагане на микродози в рамките на 3-5 дни, като количеството се увеличава. При това на всяко хранене през деня. Това означава ли, че майката 3-5 дни подред трябва да се храни по едно и също меню?
    И още нещо – в самото начало (6 месечно дете) как се процедира, когато в чинията на майката има някакво ястие с млечен продукт или яйца (например мусака или миш-маш) т е храни, които традиционно се въвждат късно и внимателно?
    Благодаря предварително!

  11. moqta bebeka e na devet meseca qde vsi4ko koeto moge da se predlaga v tazi vazrast dnes dage q zapisah na derska kuhnq.NO imam malak problem vsi4ko se qde prez biberon ina4e moge da dav4e no kogato vidim lagi4ka se zapo4va sas salzi krqsaci i tem podobni za tazi vazrast.Molq pomognete kak da q otkaga ot biberona

  12. nati, може би част от проблема с не-искането е свързан с биберона. Ако пробваш по-често да предлагаш храна, която да държи в ръка, може би ще е по-лесно и за бебето, и за теб – в началото сигурно ще се задавя понякога, но няма как иначе да се научи да дъвче и да преглъща, без да се дави.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s