Сладко от портокалови кори

Рядко правя такива чудеса, че после се хваля, докато всички, наистина всички разберат какъв подвиг чутовен съм сътворила

А този път сътворих сладко/желе от портокалови кори. Понеже предният такъв опит по сложна рецепта беше надлежно документиран в снимки, а се оказа пълен провал, този път много не си дадох труд да фотографирам, та почти няма илюстрации към много успешното сладко.

Рецептата е едно на око, измислена от мен, понеже рецептите в нета са твърде сложни (едната включваше варене на корите 5 поредни дена по малко и после още 2 дена варене на самото сладко!) Мисля, че се получи много добре и бих се радвала, ако пробвате и споделите резултата.

Какво сложих вътре:
400 гр кори, прилежно нарязани (това се получи от около 1 кг портокали и 1,5 кг мандарини)
350 мл сок + 350-400 мл вода (по-долу обяснявам защо)
500 гр захар
1 пакет Gelfix Класик на д-р Йоткер
1 пакет Gelfix Екстра на д-р Йоткер (и двата Gelfix се намират в големите супермаркети)
1/2 ч.л. лимонтузу

Портокалите (и мандарините, в моя случай) се измиват щателно с топла вода и сапун, може и няколко пъти. Обелват се с белачка за картофи. Белят се внимателно и на тънък слой така, че да се бели само оранжевата част на кората, без да се засяга белия слой отдолу, който е горчив. По този начин се избягва досадната част от обичайните рецепти, в които корите се белят нацяло, а после им се стърже бялата част на сурово или след варене.

Прилежно обелените кори се нарязват на ситни парченца, големина – каквато ще ви хареса да ядете после. Подваряват се за около минута във вряща вода – два пъти, може и три пъти (водата се сменя). Така леко омекват, а също се махат разните консервиращи гадости, с които ги съхраняват, доколкото това е възможно.

В моя случай сокът, който изцедих от плодовете, които детето не изяде, ми се видя много малко – само 350 мл, а аз имах грандиозни планове за много буркани с вкусно сладко. Така че, като предвидих, че ще правя желе, добавих още 350 мл вода, а после и още малко, че пак ми се видя недостатъчно на лакомото око.

Корите заедно със сока (и водата) сложих да заврят, и прибавих единия Gelfix, смесен с 2 с.л. захар, както пише в указанията му. След това добавих и захарта – тук трябва да отбележа, че според вкуса на ядящия го, това сладко спокойно може да носи още 100-150 гр захар. За моя вкус 500 гр захар е точно екстра.

Сладкото вря указаното време (3-5 минути), след което не показа никакви признаци на сгъстяване. Тук му сложих още 1/2 ч.л. лимонтузу. То отказа да стане по-гъсто. В тоя момент се сетих да прочета пак опаковката на Gelfix-a, където си пише, че е за 1 кг плодове или за 700 мл сок, а моето количество беше повече. След неописуеми душевни терзания дали не съм съсипала всичко, реших да не му мисля чак пък толкова и сложих вътре втори Gelfix, въпреки изричните указания, че първо се слага той, а второ захарта и по никой друг начин.

Сладкото вря още 1 минута („по часовник“), но си остана рядко. Реших да приключвам, а на другия ден – да преваря, ако е необходимо. Насипах в чисти сухи буркани с капачка на винт и ги сложих надолу с главата.

Малко по-късно минах покрай тенджерата и обрах с бъркалката малко от остатъците на сладкото – имаме си желе! Ура! При изстиването си рядкото течно сладко е станало на истинско портокалово желе.

От горното количество продукти получих 2 буркана 700 мл и малко бурканче за детски храни 190 мл.

Забележки: мерете количеството продукти по-добре от мен 😆 и ползвайте нужното количество Gelfix (съдържа пектин, лимонена киселина и консервант) навреме, за да си спестите тревогите.

Който обича по-сладък вкус, да сложи повече захар – въпреки ужасно строгите указания на Gelfix-a, опитът показва, че светът не се свършва, ако пропорциите леко се разместят и например се сложи 650 гр захар, вместо 500.

По моя преценка това сладко носи на повече желе – в моите пропорции е повече корички. Следващият път бих експериментирала, като сложа на това количество кори (400 гр) поне литър сок, за да стане повече желе с корички, а не корички с малко желе.

Сладкото ще се получи и ако се сложи от самия плод, не само сок – по-следващият ми опит ще бъде с нарязани на късчета портокали вътре, сок и корички. Смятам, че ще стане отлично.

Мисля, че ще бъде добре и във вариант с корички, които вместо нарязани с нож на парченца, са накълцани на стружки в блендър. Така ще се слеят по-добре с желето, за който не обича да дъвче малко специфичните кори.

Сладкото става дори по-лесно, отколкото звучи (белиш, режеш, вариш за под 10 минути) и е чудесно както за мазане на филии или ядене с лъжица, така и за ползване в сладкиши и кифли; с Gelfix-а се избягва моят кошмар от несгъстяващо се сладко (разбираемо, предвид факта, че съм варила по-малко сладка от пръстите на ръцете си), а технологията с готов желиращ агент значително се улеснява и съкратява времето на процеса.

снимки (сс) мои