Долните спомени са събрани от потребителите на бг-мамма. Правата им принадлежат на авторите им и на бг-мамма.
Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
Да бързаш да се прибереш, защото ще ти „звъннат“.
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
Да отключвиш с ключа, както ти е на врата.
„На ти две лукчета, че нямам да ти върна.“
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип “ голям пипит“.
Да пушиш в самолет.
Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
Да се вълнуваш, когато „пуснат“ нещо в магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
Да ходиш до “Домашни потреби“ за тиган, до “Плод-зелечук“ за чушки и домати, до “Млад техник“ за детски играчки, до “Битовия комбинат“ за …
Да си купуваш плочи с музика.
Да сменяш ремъка на касетофона.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на ‘ловим бримки’.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор „Студио Х“ всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин „Бързи, смели, сръчни“.
Да познаваш мириса на „Кореком“.
Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Да си мечтаеш за „ходеща кукла“ от СССР.
Да отидеш на истинско изпращане на войник.
Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.
Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.
Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафеви бутилки.
Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони Лакта.
Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.
Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.
Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.
Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.
Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне – разменяте си телефоните и си звъните.
Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.
Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…
Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.
Да ядеш луканка по празници.
Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.
Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.
Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.
Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.
Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е ‘Тук магазините са пълни!’, от което майка ти да умре от срам.
Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.
Да има само два канала на телевизията: Първа програма – работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма – работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.
Да си „дежурен“ до вратата на класната стая и да викаш „Клас стани! Клас мирно!“
Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.
Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.
Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.
и т.н.
Чуй ме, виж мен и мен 🙂
Вижте повече за спомените и нашето детство и тук: Нашето детство 🙂
Царството на Бу 
Благодаря за събраното!
Част от позабравените неща ми харесват (жалко, че ги няма), друга част са много природосъобразни и трябва да ги има, трети са лош спомен („комунистически“).
Не е истина! Толкова ли сме остарели?!
Ние, обаче, си оцветявахме дъвите със счупен писец от цветен молив 🙂
ех, детство мое…
„Само пълно за празно“
Пазарски мрежички и подрънкващите в тях празни буркани от кисело мляко. На връщане вече не дрънкат щото са тежки и само поскръцват.
…на обществена баня с дядо/баба…
…и само по „Милион и едно желания“ даваха „Буревестниците“.
Кетчупът в стъклени бутилки…събирани за сокове(удобна винтова капачка) и мити с „Веро“.
„Република“-та можеше да се дъвче, мама му стара, не като днешните имитации.
„LZ“-а беше рядко срещан и имаше друг вкус. Даже балончетата му бяха други…“аериран шоколад“, дрън та пляс. И сега децата си мислят, че „LZ“ e шоколад, а не български въздухоплавателен апарат по международната конвенция.
От РЕП-а можеше да се купи к’во ли не.
Без хляб. За хляб в хлебарницата. От време на време имаше и френски кифли…кроасани, пардон. Без пълнеж. Но как вървяха с мляко с какао…в керамична чаша се сипва какао, захар, полива се с две-три лъжички вода и се бие до припадък. Накрая се допълва с врящо мляко. Кифлите се топят вътре. Детето е надрусано с нови вкусове.
Класьори с марки и яко бартер. За мен тия с руските космонавти бяха „the shit“.
На море. С карта.
Дори в началото на 90-те: тишина по Цариградско, оглеждаш се и в двете посоки-коли няма.
Калеми с фунийки. Самите фунийки грижливо подредени правеха нещо като оперението на Вожд, но на самия калем.
„- А пък Попеску иска Изаура“ – констатация направена във епизод втори. Развалих им кефа на всичките.
„Дъга“, „Добромир“ е Джет Ли с телосложението на Слай в добрите му години. Чоко и Боко, Дарко…
„Мерцедес“ обърщаше главите на всички. Спрял, около автомобилът винаги имаше по-голяма концентрация от минувачи, отколкото другаде по тротоара.
Абе освен на историците, на кой му хрумваше дори да споменава Русия. Всичко беше Съветския Съюз. СССР.
Тато. Към края по-скоро дядо със сенилна деменция, отколкото хитър диктатор. И все пак си го спомняш като готин дядка, който за сметка на това беше люто руган ит всички възрастни.
Ах ай стига, че ще взема да напиша още една пълноразмерна статийка тук.
Правата върху спомените са на целия български народ и не се страхувам от“ копиране“ щото всички го преживяхме това.
Лелееееее, направо ме върна в детството.Благодаря ти.Понякога много ми липсва онова безгрижие:)
sepuko, благодаря за допълненията, как ме сети с френските кифли и картите за почивка…
За правата е така. Въпреки това, понеже съм ползвала копи/пейст буквално за някои от горните, е редно да упомена стандартната формула.
Хаха, роден съм 85-та и някои от изброените неща си ги спомням, макар и смътно. Определено преобладаващото чувство в мен след изчитането на материала е носталгия. Като че ли, разликата в двете времена в обществото (епоха е като че ли пресилено) би се характеризирала най-добре от един преди-и-след comparison на състоянието на софийския трафик.
Спомням си, че София тогава беше много тъмен град, почти нямаше светлини, но пък хората бяха много по-приятелски настроени.
П. П. Някои работи обаче не са отживелица – „Клас стани, клас мирно“ го има и сега, или поне го имаше преди да завърша средното.
Между другото, пише се лиНгнин, не лигнин. 🙂
Хубаво е, че и от тези набори има спомени. В бг-мамма по същата тема, която се обсъжда, се разписват доста хора от тези и по-малки набори и ми беше чудно – дали наистина помнят или е от остатъчни спомени и разказвано от по-големите…
Аз самата бях на 11 при смяната и въпреки че много неща помня, доста неща са от периода на прехода, а не от самия соц режим, друга част от спомените ми са смътни и по-скоро са от разкази, отколкото лични, или поне така ми се струва.
„Между другото, пише се лиНгнин, не лигнин. “
Да бе, да 😀 Без „Н“ на посоченото място се пише, пък.
Ааа, това за магданоза не го знаех. Още утре ще го пробвам на някой бял орбит 🙂
И още спомени: сутрин, преди училище, като влизах в кухнята винаги ме посрещаше глас от радиото с „Дела и документи“ и знаех, че е 7:15.
И най-мечтаният подарък за Нова година (Коледа не съществуваше в календара) беше несесер, ама вносен. Не тъпите кожени питки дето ги продаваха в нашите книжарници, а розов примерно. Ех..
„Между другото, пише се лиНгнин, не лигнин.“
Склонна съм да не се съглася с това твърдение. Би ли се обосновал, моля, защо смяташ че така се пише?
да добавя – течен шоколад в тубичка. Липсва ми много… то е силно акзано течен шоколад, а по-скоро някаква шоколадова паста, но беше с неповторим вкус 🙂
Също паста за зъби Поморин и Мечо (последната използвана за лакомство, а не по предназначение 😉 )
Спомени, спомени! Хубаво си беше, а бяхме млади и невръстни и без деца….
също „Добро Утро“ в 6:45 по Радио Хоризонт и чакането да пуснат любимата песен по радиото, за да си я запишеш…
И също „Ранобудното петле“ сутрин в 7 без 10 точно преди детската градина:)
По време на промяната бях на 14..
И да добавя:
Да стана в събота сутрин и да гледам Добро утро.
Да изберем отговорник на класа.
Да пиша писмо до „Милион и едно желания „.
Те пък да пуснат Синьо лято.
Татко да запали печката на дърва.
Еххх, тилкова мило ми стана..пустото му безгрижие
наситна си беше безгрижно и щастливо. Не ме беше страх да стоя по тъмно на вън, а сега в 7 вечерта се оглеждам като сърна пред ловец и си дръжа дългия ключ като хладно оръжие, готов да влезе в употреба. Шашава работа. Много, много хубаво ми стана от тези спомени, в които ме върна. 10х!
Ех, явно остарявам… Стана ми едновременно и смешно, и тъжно!
Да допълня списъка с един – два спомена, дето не ги намерих в списъка:
Оново (кошмарно за мен!) неделно детско предаване – „Бързи, смели, сръчни“, разделени на отбор „ягодка“ и „черешка“ 😉
Смех в залата и с онова предаване по втора програма, разголващо душата на соц. самотника, акомпанирано със снимка на потърпевшия – „Адрес 4000“!
В къщи беше хит да се гледа „Всяка неделя“, а мен ме вълнуваше само онази част с анимацията: Розовата пантера, Инспектор Дю-дю и другите.
Да те убеждават, че напитката „Алтай“ е българската кока-кола, а Инката било по-вкусно от кафето!
Всичко което мога да кажа е : I MISS THE GOOD OLD TIMES,Late 80’s through the 90’s OHHH MAN , и 90те беше добре, спомняте ли си летните хитове Macarena and Coco Jambo еее спомени, добе.че има limewire i youtube da si gi prepomnqm , е вярно,че тогава се зароди чалгата, но не беше разпространена както сега, сега дори получавам предлoжения от мобилния оператор да си изтегля САМО за 1,20 най-новия чалгарски хит, What the hell is going on !!!???
http://venetzia.bloghub.org/2007/04/15/?????????-??-??-??????-??-60-??-70-??-?-80-??-??/
Скоро попаднах на тази статия. Въпреки че е кратка, също е интересна.
мнооооооооооого мило и малко мъчно ми стана от статията,всички тези неща ми липсват като и детството.За жалост нашите деца няма да го изживеят точно така,
на едно мнение съм с гери
Ех, мили мои младежи! Ако почна аз да ги нареждам…
Не че не го правя в блога си от време на време, ама все пак с мярка – да не ви изпращам в древни времена… 😀
А колкото до децата, geri, спокойно! Няма деца, които да изживеят детството на поколение деца преди тях. Децата на нашите деца също ще казват „жалко“, да не говорим за внуците им.
За добро или лошо такъв е редът на Живота.
да съгласна съм,че тяхното детство няма да е такова но дали ще има чара на нашето ,някак си ми се струва,че ще е лишено от приятелите на улицата и от радоста да получиш нещо ново,…………не може би не съм права ………………………………..ще видим 🙂
Ст приятелите и игрите на улицата май наистина ще е лишено. А това не беше чар на детството само на едно поколение.
И не само чар – солидна школа за приятелство…
Yanche, пак има течен шоколад в тубичка. Купи, ядох, не е същото.
Аз страшно много копнея за вкусът на старият шипков мармалад.Копувала съм сега на най-разни марки,но прилича по-скоро на ябълков.Миналата година ми подариха домашен и си го кътах като безценно съкровище.
Шипковият мармалад на Plodex според мен е същият, имаше го в Kaufland.
И нещо варненско си спомних – голи полякини, насядали покрай стените на евиния плаж, продават крем Нивеа, парфюм Бич може и Кеч балсам. Голият битак на евиния плаж беше една от супер малкото възможности да се сдобие човек с крем Нивея в синята метална кутийка. А и точно на това място милицията не ги притесняваше.
Pingback: » Цитат в десетката: Преди 10 ноември, всекидневният живот : e-vestnik.bg
ако някои от тези бяха живи сега нямаше да има финансова криза. хахаха
спомням си как някоя комшийка бъркаше лютеница пред блока и като вземе да пльока на късто се редяхме да ни мажат филийте да пробваме,ама много беше вкусна…………..
Това, което ние правехме през летните ваканции и беше много яко е да обикаляме край блоковете и да търсим празни бутилки, за да ги върнем и спечелим някоя стотинка.
А с парите си купувахме солети и малки конфитюрчета и с кеф си ги изяждахме на сладка приказка. И не си мислете, че сме се съдирали да търсим амбалаж, с 5-6 бутилки групичката от 3-4 човека си доствяхме това малко удоволствие.
Благодаря много за тези спомени, за миг поне се върнах в онези времена ,когато по цял ден играехме на Сентасе или Кент/май така се казваше/.
Страхотни години!!!!
Ето и няколко от моите спомени:
– Да изчакаш комшийката да довърши лютеницата и да си заровиш картофи в жаравата
– Кифлите с мармалад по 18 ст в голямото междучасие
– Кино Красно село, което отдавна не е кино
– Смърфовете по „Добро утро“
– Хора Антониано от град Болоня
– Цялата италианска естрада, начело с Тото Кутуньо, Рики е повери, Албано и Ромина
– Филма „Октопод“, в края на който наивно вярвах, че сега вече сме преборили мафията
Да дочакаш да ти излезе вноската за лада седмица
Да познаваш мириса на “Кореком”.
Мале как го помня това……….
Супер! Направо не съм тук. Искам и аз да добавя нещо от поколението на шейсетте години на миналия век. Незаменимите „транспортни“ средства – лагерница през лятото и „кормилачка“ през зимата, които превръщаха стръмните улици и алеи на Парка на свободата /Борисовата градина/ в най- желаното място. Чак сега успях да постигна поразителния ефект, който търсехме с бронз на памук за сребристи кичури в косите. Е, имам си ги , но не от бронз. Удобството всъщност е излишно, защото и той вече не служи за ежегодното есенно боядисване на кюнците на нафтовата печка. Шоколад „Крава“ и карамел „Му“, както и „Пияните вишни“, които мутираха като поколението. Свежия аромат на портокали от „показния“ на „Раковски“ и радостта от каса кока-кола за Нова година в АБСОЛЮТНО оригинални бутилки. Тълпене на съученици в къщи през 1979,80 81…да гледаме на видеото „Брилянтин“, Сянката на дракона“ с Брус Лий и „забавни програми с АББА, БОНИ М, Прешъс Уилсън и Кени Роджърс. Между другото – пази ли някой екземпляр от онези прекрасни видеочудесии с размерите на шкаф /система Бетамакс/, на които копчетата се натискаха със звучно щракане и гнездото на касетата изхвърчаше нагоре? Имам няколко касети…..Дънки „Вранглер“ те правеха суперфешън, а маратонки „Ромика“ допълваха стайлинга. „Бананова каша“ и марципан „Кума Лиса“
Да играете на джамини на улицата, която е от пръст. На „триъгълник“ или на „дупка“. Да се замеряте с камъни?!? Да се състезавате с колелетата. Да играете на мижитарка вечер и в тъмното да се скриете заедзно с момичето, което харесваш и да го целумеш без никой да ви види…
Да ловиш майски бръмбари, да им връзваш конец и да ги пускаш да летят около теб. Имаше „работник“, „пожарникар“(леко червеникав) и „цар“, огромен. После се продаваха в учирище. Чаря вървеше левче, другите от 20 до 50 стотинки, в зависимост от купувача 😉 Да ходиш с жилката и да стреляш по врабчета или котки. Да си направиш през зимата на килима „пътища“ от бобови зърна и да караш по тях количките (2-3) които имаш.
Почти ми се насълзиха очите. puhin=puhin@gmail.com
При прехода бях студент в София и бях пряк участник във всичко.
Всъщност мейла е puhin.puhin@gmail.com за всеки, който иска да си побъбрим по темата.
Ще вкарам и малко идеологическа нотка в коментарите, но мисля, че не може без това.
Аз съм селянин и когато престарялата ми баба разказваше, че е преживяла времена, когато изхранването е било голям проблем за хората, за мен разказите й бяха по-скоро като някаква невероятна история, която няма как да се е случила.
Та нали тогава хората купуваха по двайсетина хляба на ден, само за да изхранват с тях животните си, а какво да говорим за пребогатите трапези, на които сядаха селяните. И в такава обстановка – приказки за гладни години.
Но ето, че тези отдавна забравени години, се завърнаха за гладния за Мерцедеси, Кока-кола, Бийтълс и Кореком, оял се български народ от края на 80-те години на най-страшния, тоталитарен, човеконенавистен и какъв още строй? Да ни е честито!
Грее ли единствения работещ радиатор в изпосталялата ви гарсониера, а навън е студено…много студено!
Много ме умилихте с тази статия, толкова детски спомени върнахте. Аз още не мога да си пречупя езика и да кажа шоколадове яйце киндер сюрприз, за мен все си е корекомско яйце. хубавото е, че още ме разбират какво искам да си купя 🙂
Прочетох статията и всички коментари. Набор 74 съм. Няма какво да допълня, но всичко е вярно. Дори тази вечер направих с една моя любима приятелка едно кръгче на квартала, в който съм израстнал. Бъкстон. Спомних си къде съм играл на фунийки, къде гледах един батко да залага капан за гълъби (беше циганин :-))) ), как ме гони Любо лудия, за да ми фрасне два шамара, понеже го псувах.
Живеехме под похлупак, бедно, оскъдно, с поглед към кореком и видеокасетите със западни филми и музика. Наслаждавахме се на малкото и го ценяхме. Днес имам всичко и се прибирам отегчен във вкъщи. Не ме напуска постоянното разочерование от по-младото поколение, с което имам ежедневен контакт. Притръпнах да се дразня на луксозните коли с безумно нагли шофьори вече. Нима не сме приели всеки от нас новото ежедневие. Новата реалност?! А дали не допринесохме и ние за това? Мисля, че не. Мисля, че ни го наложиха – онези – поколението на 50 и 60. Скоро идва и нашето време. Дано онези от нас, които поемат лостовете на властта са по-малко покварени от нашите родители. Дали не мечтая.
сегашната МЕТАКСА не е със същия вкус-ито от ГЪРЦИЯ
Цветен телевизор Велико Търново и ставаш да му наместваш програмите.
Радио ВЕФ и да слушаш радио Свободна Европа и ББС на български тайно.
Строевата подготовка и прегледа и за 6 май.
Цветните сиропчета с газирана вода от будка.
Седенето на свещи и дългите разговори по времето на режима на тока. Някои си имаха акумулатори с лампички.
Всяко семейство си имаше ръчно направен резервоар за „нафта“ и нафтова печка.
ТНТМто и първите компютри Правец.
Лентите „Отличник“.
Дъвка оцветена с мента и с невен също.
Бонбони фини млечни и другите Морени и другите бонбони Черноморец с ваффлички и портокалови корички.
Отрядите за помощ по образец на Тимуровата команда. Плакатите по стените на детската стая, събирани от списание не помня кое – Сандра, Модърн Токинг, Шортс :).
Лексиконите, сините престилки с бели якички, часовете по трудово обучение в това число по селско стопанство на опитното поле.
Обличайки се за училище да чуваш „..България , дела и документи“
Да си играеш с родителите си на филми или столици докато чакаш да дойде тока.
Помните ли как се опразваха улиците когато даваха „Седморката на Блейк“?
Имаше и едно предаване с гръмкото заглавие „Икономията – икономична, дело на всеки“ . :-)) Толкова е лудо това заглавие, че дори не знам как да го напиша :-)))
Гюрлата (заведение във Варна) представляваше невзрачен фургон в който се продаваше пържена риба и картофки. Бяха много вкусни 🙂
На плажа се влизаше с билетче :-))
Да бе да, сегашните деца не са деца, сегашните баби не са баби. На мен пък изобщо не ми липсва. Ама хич! Предпочитам дистанционното да ми включва телевизора, също така предпочитам хиляди пъти шоколад Линд, пред шоколад ЛЗ. Ама хиляди!!!
Детство мое…..Всичко беше точно така!
Да играеш на ръбче!
Да си направиш фенер от диня през лятото!
Да си хапнеш кифла или кремка през Голямото междучасие, защото само това предлага училищната бутка.
Да те пуснат в киното на вечерната прожекция заедно с родителите ти защото филма е „забранен за лица под 18 години „.
Да гледаш в киното /поради липса на видео вкъщи/ над n-пъти „Банда БМХ“, „Извънземното“ и епизодите на „Междузвездни войни“.
Да си член на „Дружинния съвет“, „Отряден председател“ или „Знаменосец“.
Да отидеш организирано от училище на Екскурзионно летуване.
Да играеш на „Седморката на Блейк“ и ако си момиченце да искаш задължително да бъдеш Джена, а ако си момченце – Блейк.
Да „пушиш“ чай вместо истински цигари.
Да ходиш на дискотека или забава в местния Младежки дом.
Да ходиш на училищна бригада, на която задължително трябва да се представиш като Много работлив, защото има минимална норма.
Да слушаш и танцуваш Ламбада на Каома.
Да караш колело Балканче или Школник.
По улицата да виждаш основно мотоциклети Симсон, Балкан, МЗ и ЧЗ.
Да „викаш духове“ с приятелите си.
Стана ми мило като прочетох статията и коментарите. Може би защото съзнавам че никога повече няма да бъда малка, а живота е пътуване и вечно търсене…..
~~
Родителите ни купуваха банани, портокали и прочее от ‘скъпия’ магазин.
Ходехме да играем на лектронните игри в парка (аз лично играех предимо на ‘жабчето’ и ‘подводниците’).
Слагахме пирони, монети и камъчета на ж.п. линията – много интересни неща се случваха с тях когато минеше влак.
Бащите ни постоянно лежаха под колите (Лада, Москвич, Шкода…). Моят имаше (и все още има) книга ‘Аз карам Москвич’.
Телевизор Електрон 738Д – нужни са двама яки мъже, за да го преместят. Не дай Боже да трябва да се носи на сервиз.
Радио точките.
Лепа Брена да има концерт в твоя град и всички да са полудели за билети.
Кварталния магазин/бакалия/сладкарница да е известен с името на продавача.
Бирата беше само два вида – в кафеви и в зелени бутилки.
Мляко също беше два вида – прясно и кисело. Прясното в найлонови пличкета, а киселото в стъклен буркан с капачка от алуминиево фолио.
Бутилките не бяха 1/2 л., 1 л….., а бяха бутила от бира, бутилка от боза, бутилка от лимонада……
В Русе имаше кина (сега няма нито едно!).
По Дунав се пътуваше с Комети и Мететори.
Полицаите бяха Милиционери.
Помня, когато пуснаха в „Студентска среща“ (намира се зад Ялта, сега май е казино) хот дог 33 ст. и кока кола в стъклени бутилки от 24 ст….. Тва си беше направо невероятно!!! Но и доста скъпо за ученическия ми джоб. Защото дневните на повечето от нас бяха по 20 ст….
Очите ми се насълзиха,прекрасни мигове изживях,докато четях.
Здравейте всички – хубава темичка сте подкарали. Понеже и в нашите форуми имаме подобна, а наскоро някой постна и „Инвентарната книга“, позволихме си да ви цитираме с препратка към този блог и вашите никове. Темата се намира тук: Странноприемницата
Здравейте,
Аз съм родена 1971.
Много мило ми стана да прочета всички тези спомени.
Да не забравяме слакарница „Ну, Погоди“ и „Преспа“ и първите пици, които едва се режеха с ножа. Да хапваш бонбони Снежанка и Виолетка. Да не говорим за Фин Млечен – прекрасно бяха. Чипса го продаваха в едни малки пакетчета и бяха истински мазни картофки. Имаше и Оризон и дъвки Идеал.
За Великден не ни даваха да ходим на църква, а в деня преди Бъдни Вечер се работеше. Нямаше дядо Коледа, а само дядо Мраз.
По улицата вървеше един циганин дето викаше „Стари дрехи купувам“.
Да презаписваш касетки от касетофон на касетофон, защото нямаш двукасетачен :-))
Да ходиш на летни пионерски и ли комсомолски лагер-школи в Равда, Кранево,Карандила и на мн. др. места напълно безплатно.
Да бьдеш задължетелно на военно обучение, където да стреляш с „Калашник“, да то разглобяваш и сглобяваш за20 секунди, да стреляш в мешена и получиш значка“Отпичен стрелец“.
Да участваш в клуб за интернационална дружба,да си пишеш със съветско длугарче и да пееш ,,Пусть всегда будет солнце“
И още много други спомени…
Дъвките „Turbo“ и „Би-Бит“, които толкова рядко се намираха само от татковци-Тексимаджии (шофьори „Международни превози“).
Да получаваш „неизвинено отсъствие“, ако не влезеш в час. И 1/3 неизвинено отсъствие, ако закъснееш за час. И ако имаш 3 неизвинени отсъствия, да ти „намалят поведението“.
„Поведението“ се намаляваше и ако си с дълга коса, която не е вързана, а момчетата трябваше като им се хване косата отгоре, да не стърчи над пръстите.
Израстнах и аз в това време. Преживяла съм всичко това. Честно да ви кажа изобщо не мисля, че е нещо, с което да се гордеем. Липсата на информация беше потресаваща. Налагало ми се е да работя през ваканциите в библиотека, за да мога да разглеждам списания, които иначе нямаше как. Може и да е ни е възпитало като по-борбени хора /като се огледам обаче май не е точно така/, но предпочитам правото на избор, което предлага днешния ден. От нас зависи как ще насочим децата, от нас зависи да им покажем, че компютъра може да ни е голям приятел и че не е създаден да се играят само игри на него,от нас зависи те да започнат да изпитват радост от нещата, които създават. Не мисля, че тези спомени могат да помогнат много за това за съжаление…Този строй и промените след това убиха любопитството, приемането на различните мнения и различните хора, в голяма степен убиха и креативността. Съжалявам…
П.С. Бу, благодаря за труда. Все пак е хубаво да се значт тези неща като фактология.
А спомняте ли си за оризовите ядки, малеееее как ми се доядоха….. Сега има някакви, които се наричат Оризон, но те са оцветени с бои и все едно ям дунапрен. Няма ги онези, нашите 🙂
като каза оризови ядки, хехх а тва КАКИНА ТАНЕ ли беше, приличаше на тиквени семки, но бяха от оризово брашно !? това беше най върховното нещо, което съм ял … А също и сметанов сладолед в Буренце, което го пускаха само зимно време?! а най противното ми нещо – марципан ЛЮЛИН, за осем стотинки – в синя опаковка с жълти букви ..
За пиене – ароматизирани млекца в пликче, на което задължително се правеше много малка дупчица, която ти позволява да го църцориш/доиш поне час 🙂
В млекарския на Витошка ме караха да дупча с карфичка квадратните оребрени кофички с кисело мляко за да излезе въздуха, тъй като почваха да бомбират, а на мен ми носеха от склада днескашно 🙂
а на Ангел Кънчев във фурната пък ръжения беше по 11 стотинки, а беше най-вкусният хляб, който съм ял /бабиния на село не се брои/ 🙂 Гъзетата си купуваха по половинка бял – 18 стотинки, но пък още тогава ми набиваха, че белият хляб е вреден.
кока-кола в ИСТИНСКО шишенце се пиеше предимно лятото, когато ходехме на море, а лелята от ведомствения склад на почивната станция ни беше роднина и ни продаваше тайно по една каса 🙂
Джинси ПАНАКА, маратонки РОМИКА по лиценз, да събираш стотинки от фонтаните пред НДК за сладолед, да си четеш книги в книжарницата по цял ден, без някой да ти каже и копче, и още мноооооооооооооооооооггггггоооооо моменти, за които не съжалявам че съм ги изживял 🙂
Господи, направо ще се напикам от кеф. насълзиха ми се очите като чета всичко това и коментарите също …..
Наистина с умиление си спомням как наистина ценяхме малкото което имахме. До преди година си спомнях все още вкуса на киселото мляко заради, което мама ме будеше по тъмно за да се редя на опашката с бабичките и дядовците… щото после няма цял ден…. Боже мой, разплаках се…. ами дъвките bi-bip, Turbo, ами ехот в пактчетата от 5 стотинки… ГОСПОДИ, върни ми детствотооо…
Знае ли някой как и къде м нета може да се намери музиката към филма „Сезонът на канарчетата“.
Ако да, пишете ми на sd150471 @yahoo.co.uk
Боже, толкова се радвам, че съм пропуснал тези времена…Всичко ми звучи някак си…наивно
Да се събирате вечер, палите огън и правите „гала-вечеря“ с кой каквото е донесъл отвкъщи.
Да се събирате 5 и повече приятели на балканчета през ваканцията, да отивате до магазина за осморка за 14 и плодово млекце за 7 стотинки, да късате ъгълчето със зъби и след като си го изстискате в устата да надуете пликчето и да го спукате.
Да ходите за семки до семкаря.
Да правите снежни крепости през зимата.
Да играете на фунийки, на жмичка, на бутилка…
Да се редите за банани в „показния“.
Да прекарате в началото на учебната година цяла седмица на природа събирайки кестени, шипки и др.
Да ви проверява медицинския отговорник за носна кърпа, чисти ръце, дълги нокти (за краката да опипва бомбетата на обувките ви)..
Да чакате жълтия ЗИЛ 1 час пред РЕПа, а той да стовари в четири следобяд точно 14 ПИФа, за тези по-назад в опашката няма…
Супер яко и спокойно си беше. Тогава не се знаеше какво е депресия, напрежение а виж сега сме като роботи и за какво? Освен това толкова природа се унищожи по морските ни курорти, че направо не знам. Вярно, че е кофти да не можеш да си купиш каквото ти се яде, ама пък сега има голям асортимент, от който повечето неща са боклуци. Месо, зеленчуци …..
Ех носталгия!!!
Ужас, като се сетя само… нашите само мрънкаха недоволно. А като дойде 89-та дядо ми беше изровил някакви телефони на градския секретар на БКП или нещо такова и му звънеше злорадо да си приготви пешкир и четка за зъби. Нема такава мизерия брат, просто нЕма… а наско с неговите депресии….
http://detstvo.noviniteb.com/ – цял сайт са направили хората по тая тема !!!!!!
Хмммм, аз още си бъркам нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
и сега си слушам всеки следобед нивото на река дунав в сантиметри…просто на работа пускам хоризонт за успокоение на нервите 🙂
Господинов, Георги (2004): Естествен роман. Пловдив, Стр. 65-67.
опитвам се да се сетя, какво толкова си пишехме с тези русначета!? Аз си спомням, че ми изпращаха опаковки на „конфети“, хартийки от шоколади, значки….как да ги обясня тези вълнения на децата си. Чудех се защо всичките русначета имат един и същ почерк? Руската образователна система е впечатляваща! Да…..
не се въздържах – стъклено бастунче от стрелбището на морето, захарно петле, „Моля ти се, лельо еди коя си, нека още малко“ като те викнат от балкона за вечеря,дъвки Donald’s от Кореком, колекция от салфетки…
Хора, вместо да тъгувате, идете направо в Северна Корея! Там има от същите неща, че и по-хубави…(и по възможност не се връщайте (puke)).
Две „наслади“ по 7 стинки и голяма боза наливна!
Голяма баничка от 12 стинки
Ставането рано за „морето“цял ритуал хехе
всъщност ,то не беше ставане а неспане!
Играта на топчета !(стъклени)
хехех супер сте!
п.п. наистина ли ги има в северна корея тия нещица ?ти беше ли там?
Ами дъвка „ИДЕАЛ“ – бяха много търди но какви здрави балончета ставаха и как само пукаха!Аромата на крем „Нивеа“, швепс „Портокал“ и „Битер Лимон“, играта на лимки и фунийки, груповото посещение на паметници на културата, ръка за ръка и хванат за престилката на другарчето пред теб в детската градина, виковете от терасата ако закъснееш вечер да се прибереш, стрелбата с прашка, опашката пред кино за новия филм, картинките от дъвки „Турбо“, събирането на хартия за училище, миниполите на какичките, дънките и слънчевите очила, кърпички „Българска роза“, да свириш в духовия оркестър на училището, да натъпчеш мекица в устата на препарираното алигаторче от кабинета по биология и след това да се правиш на невинен, електронната игра на другарчето донесена му от татко който бил в командировка,и още и още ….
Да имате гости и да вземете от съседите назаем холна масичка и табуретки. Да те предупреждават и да ти се карат да не ги „надраскаш“. А как ми трябват точно днес!
Шоколадов десерт Карнавал.
Карамел-му, които продаваха само в хлебарницата.
Първите пелети.
@уелдърче – насладите бяха страхотни. но вече я няма дори фабриката 😦 аз съм от стара загора и тук беше завода Наслада… ама беше
Глей ся : Сен Сен, а помните ли ги? А бонбони розино от 65 стинки с хрускави вафлички и портокалови кори?А дрънкането на фишеците в джоба след поредната игра на топчета. Какво забавление беше вносната кола с аларма, дето като я друснеш опищяваше квартала и всички бяха наясно коя точно е колата. В голямата навалица да се шмугнеш без билет на новия филм или да се качиш на оградата на лятното кино в Созопол да гледаш Надпреварата за Янки Зефир, Междузвездни войни и Индиана Джоунс. От антените за сръбската телевизия ставаха страхотни тръби за фунийки. А най-хубавите фунийки ставаха от списанията Пиф и Жената днес. Гризините. Като чета писаното дотук се сещам колко ми липсва гледката на спретнато строени обувки пред вратите на апартаментите. Дългите колони коли в неделя вечер връщащи се столичани , натоварени с кошници пълни със зимнина , яйца и т.н. Кученцата с клатещи се глави на задното стъкло на москвич.Събота и неделя и през ваканциите празна София… „Зеларо зелароооо“ Опустелите улици вечер когато дават Робинята Изаура, Жената зад щанда, Болница на края на града, Шогун, а преди тях Форсайтови и Семейство Палисър…. Семейство Мейзга и Патето Яки… Лека нощ , деца с Педя човек Лакът брада и петък вечер с неизбежния съветски филм. И така нататък ….
Сладко и носталгично 🙂 И колкото се натъжавам за тези отминали дни, толкова и ме е яд за по-малките от мен… Да, всяко поколение има свои вълнения, и все пак е жалко, че сега хлапетата на 10 не са играли на криеница, или на ръбче, или на куп други простички и наглед наивни игри… Да се прибереш прашен и рошав, с разбити колене, но все пак щастлив, че твоят отбор е бил на народна топка :):):) Да изкараш акъла на майка си със стомашни болки… в следствие на консумирани зелени джанки 😀 Да „крадеш“ плодове от нечий двор и да стискаш палци да не те мерне някое бабе… Или, за да си по-красива, сама да си издълбаеш пръстен от кестен… и да рисуваш с тебешир по асфалта… да изсипеш всичкото веро във мивката, за да се пръскате с вода с другите деца пред блока… да се разплачеш че трябва да си легнеш, точно когато почва „Семейство Флинстоун“…
„А бяхме деца…“ и животът май беше по-истински, или пък просто детските очи имат пречистваща сила 🙂
Сега мисля да си download-на някое филмче, да хапна нещо микровълново и да се радвам на технологичния и информационен рай, за който мечтаеха поколенията… и да се усмихвам повече на малките, истински, наивни неща 🙂
Благодаря Ви за темата и събудените спомени 🙂
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години – написал една невероятно изразителна статия за това какво сме имали и какво унищожили, какво сме научили и как сме го забравили, какво сме спечелили и какво загубили — толкова уместна и днес в епохата на първото десителетие на 21 век, че това ме провокира да перефразирам и отчасти отразя това(дано да е правилно), което се случи с нашето поколение – онова което израсна между първият и последният ядрен взрив в атмосферата(1945 – 1963) – поколение израснало зад „Желязната завеса” спусната от невротизирани военни и склеротирали политици след края на Втората световна война. Аз тук не откривам „топлата вода”, а просто правя опит за ретроспекция и на самият себе си!?!
Една тирада от и за родените
около средата на миналия век
Ако и ти си един от тях, като погледнеш назад, ще ти бъде трудно да повярваш, че си успял да оцелееш през всичките тези години на бързи промени.
Нека да си спомним:
Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. Водата се топлеше на печката, за да ни окъпят в коритото от ламарина. Памперсът не беше открит, а тоалетната хартия…е някъде я е имало.
Бельото на момчетата и момичетата беше еднакво……….е до някое време и когато обуехме черните гащета от „физическото” на по-големите въобще не искахме да ги хвърлим докато не дойдеше време за седмичното пране……пак в същото корито, което някои заемаха от съседите си.
На контактите нямаше предпазни капачки…..защото той беше един и винаги зает от щепсела на радиоапарата…….е които го имаха.
Шкафовете ни в къщи не се заключваха никога, вратите на къщите също стояха отключени. Но никой не крадеше от парцалените ни топки и кукли. Някои имаха и други играчки…….но не и всички!!!
Сутрин излизахме навън с по една филия полята с олио, НО ПО-МАЛКО и посипана със сол и червен пипер(обикновенно лют, за да слагаме по-малко), НО ПО-ПОВЕЧЕ – за повечето това беше нормалната ни закуска и за училище, а и за ваканцията, че то баничката струваше 8ст – малката, а 10ст – голямата….е някои си купуваха и руло за зашеметяващите цели 30ст, което и без това не изяждаха сами – чупеха по-малко за приятелите си, ако ги имаха……е не всички.
Играехме по цял ден игри, които сами си измисляхме и се прибирахме, едва когато запалваха уличното осветление – там, където вече го имаше, а иначе по-рано. И през цялото това време родителите ни изобщо не знаеха къде сме. Но никой не стана хаймана….. е не всички.
Играчките ни бяха импровизирани от нашето въображение, което бушуваше в главите ни……е не на всички.
С часове майсторяхме колички от дъски и лагери, намерени на сметището на съседния завод и едва, когато вече летяхме по нанадолнището, си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки….е не всички.
През есента си правехме шейни, но се радвахме и на дъгите от старите бъчви – те бяха първите ни ски с които летяхме за ужас на бабите ни, защото ни обичаха и се тревожеха за нас. На никого не му и хрумваше да си слага каска(то пък и откъде) когато кара колело, което беше обикновенно събирано от частите на други – стари и счупени. То някои караха и нови……..е не всички.
Ходехме със синини и натъртвания, с драскотини и дори по-често и със счупени глави, щото най-често играехме на „стражари и апаши”. Но никой на никого не се сърдеше за това, а по-скоро се гордеехме с тях. ….. е не всички.
Няколко човека ядяхме един сладолед, пиехме лимонада от една и съща бутилка, люпехме семки, които купувахме с общи стотинки. Утолявахме жаждата си от уличните чешми – е тя пък беше безплатна – тогава де( то сега ги няма……ами пречат на многобройните кафенета). Но никой не се разболяваше от това. ….. е не всички.
Отивахме на училище без придружител. Нямахме училищни бодигардове. Учехме по учебниците, останали от по-големите ни братя и сестри. През междучасията се пръскахме с бутилки от „Веро”, пълни с вода. Дърпахме плитките на седящите пред нас момичета. Но те не ни се сърдеха и дори бяха горди с това. ….. е не всички.
Състезавахме се кой повече билки ще предаде. Ние децата на онова време събрахме стотинките си за първите електрически локомотиви и за кораба „Радецки”. Ровихме се в сметищата на фабриките за парчета метал и мърляви се гордеехме с това…..е не всички.
Някой още тогава разбраха как с думи да трупат девиденти……..е не всички …и АЗ!
Ядяхме черешите от дърветата с костилките и въпреки заплахите на бабите ни на никой те не му прорастваха в корема, абе казвахме си….бабини деветини!
По „физическо“ играехме задължително с бандажи – нямаше още XXL …………….защото и телевизията „проходи“ по наше време и щото и тя беше срамежлива, като нашите съученички….е не всичките де.
На 12г не знаехме нищо за секса и сексуалната революция, а и за незнайно как появилите се бели петънца на сутринта по черните ни гащета(ония наследените от по-големите), но на 14г бяхме горди( и АЗ), ако вече сме целунали момичето, което си беше отрязало плитките или все още не ги беше отрязало – за нас беше все едно каква е прическата му, защото се оглеждахме в очите им, ако не бяха ги притворили(като филмовите звезди от онова време)….е не всичките де!
Опитвахме се да подражаваме на поетите и „пишехме“ за нашите момичета както те за Лаура и Беатриче, но най – вече се ги четяхме само ние и то скришом, защото знаехме поетите наизуст…е не всички де!
Нямахме видео и кабелна телевизия с над 100 канала, нямахме GSM-и, нямахме компютри с 3D игри и Интернет.
Но затова пък имахме приятели. Просто излизахме от къщи и ги срещахме на улицата. А ако ги нямаше там, отивахме у тях. Ей така, без предварителна покана или дори без обаждане….е не при всички де!
Майките или бабите им ни черпеха с плодове или със сладко от овошките в градините на къщите ни – сега се разхождаме из остъклените си балкони и гледаме света от 16-ят етаж……е не всички.
Лукчетата бяха бонбоните за черпене в клас за рожденните ни дни, ако можеха да ни ги купят, а ШОКОЛАДОВИТЕ……………е и тях ги имаше …….., но не за всички!
Кварталните кръчми бяха пълни……………в събота следобяд и неделя предиобяд, но не с 12 – 14 годишни – алкохолът не беше забранен от надписи, а от ТРАДИЦИИ!
Родителите ни носеха гордо и тържественно за да ни кръщават в храмовете – после пак носеха………….. но внуците си.
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.Щом се събудим сутрин, първата ни работа, след като излезем от WC и банята е да влезем в Интернет още преди да сме си изпили кафето дори.
2.Изпадаме в паника, ако видим, че сме забравили в къщи мобилния си телефон и обезателно се връщаме, да го вземем.
3.Пращаме e-mail на колегата, който работи в съседната стая.
4.Пишем 4-ка вместо „ч” и 6-ца вместо „ш”.
5. Намигваме ето така 😉 , а се усмихваме все по-рядко и то – ето така 🙂
6.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща, ICQ или SKYPE.
7.Губим почва под краката си, ако сървърът се „ошашави” и загубим връзка с Интернет.
8.В края на работния ден изключваме компютъра, отиваме си в къщи и включваме компютъра.
9. Ако в къщи имаме само един компютър, правим график за работа с него, за да предотвратим евентуалните семейни скандали.
10.Отиваме на почивка само там, където има връзка с Интернет и то не каква де е, а wireless.
11.Когато си стягаме багажа за почивката, първото нещо, което слагаме в него, е лаптопът.
12.Изпадаме в ужас само при мисълта, че твърдият диск с безценната ни информация може да се „счупи”.
13.Или, че можем да загубим флаша си.
14.Започнахме да свикваме с виртуалната реалност и да се чувстваме в нея по-уютно, отколкото в реалната.
15. Е да, но не и жените – те пък предпочитали Интернет-а пред секса….добре, че това се случва само на 30% от тях и то само в САЩ …засега!!!
16.С две думи, без компютъра се чувстваме почти напълно безпомощни.
17. Консултираме се с „рекламата“ – за да не ни смятат за „задръстеняци“.
Сега, ти, който прочете тази тирада и вероятно се съгласяваш с нея, се усмихваш иронично. Или може би очите ти леко се овлажняват – като моите …..но да продължа!!!
Искам да благодаря, на масираната реклама–––но не знам защо…….но знам КАК!?!
Искам да изкажа искрените си благодарности на д-р Ливайн :P) за неговите незаменими магнитни наколенници, щото от коленичене по кърищата колената ми вече се обаждат и на студио Модерна, затова, че измислиха космодискът без който животът ми никога нямаше да е същият.
Освен това никога няма да забравя помощта на Lepten , който премахна не само пъпките от пубертета ми, но и моите бъдещи старчески петна.
Много благодарности и на Nivea Q 10 затова, че поддържа кожата Й мека и влажна!
Държа да спомена и кафе Нова Бразилия, което ме държи буден през целия ден…….когато не спя и все пак има много предимства – като например че се отваря с голи ръце.
Благодаря на Активия която регулира стомаха ми така, че да се отделят газовете ми денонощно и ме кара да се чувствам свеж през целия ден…………..НО НЕ И ОКОЛНИТЕ.
Думите не са достатъчни за да изразя любовта си към създателите на Kalgon, който удължи живота на пералнята ми – тя пере дрешките ми вече 50 години и то заедно с любимият ми прах –REX е все толкова икономичен и поддържа дрехите ми винаги бели, когато не са много изцапани.
Малко ме е страх да употребявам „Pervol” много омекотявал нещата, които обличам и то си е за страх…….. или за оправданието на някого!?!
Също така искам да спомена и Азис с неговото „Златно чудо” заради което сега съм толкова елегантен – 178см/98кг!?!
Зъбките ми са бели, само и единствено благодарение на Colgate…..е тия дето паднаха отдавна де!
Как да пропусна и „UBIPROM”, който премахва всичките ми болки – даже и менструалните, които биологически нямам.
Красиво се подведох по „3 -1” …..щото „тройката” се оказа …даже не и „шведска”, ами майче „руска”…. участваше не и кон, ами мечка!?!
Откакто пия редовно”Dynamix” батерията ми е редовно заредена и не може да се …….изпразни!?!
Разбира се, че се научих и как да режа колбаси от „Меком”……когато ги имам разбира се!
Научих от „Белла” как да „крада” от времето, но така и не мога да го дам на децата си……те пораснаха и сега се виждаме месечно един път….понякога!
То и от „Мераклийското” си наливах….когато се правеше в Плевен, а сега го правят в Ямбол, ама то какво от това, щото се сещам и за меката топлина на „Пещерската” дето е навсякъде ….то нали и тя се прави от гроздето което се бере от лозята около Плевен.
Посръбвам си от мастика „Пещера”, но не и затова, че съм впечатлен от „напращелите дини” на Галена, ами заради традицийте, които нося в себе си!
А и не се сещам какви други „традиции” останаха във капките на „Кайлъшка гроздова”.
Но пък се сещам как исках да захвърля старата си метла та сега да се разхождам и чистя със какви ли не машинарий………..които така и не си купих, защото никога не можах да замърся жилището си както тези от рекламните клипове, макар че имам и куче!
На последно място ,но не и по важност се нарежда Tefal,който мисли за всичко вместо мен….защото се трупа в коремът ми от годините, когато си купих първия тиган с това безценно покритие.
Когато гледам каквато и да е реклама се сещам за големият италиански писател Умберто Еко, който водеше предаване в RAY 1 насочено срещу пошлата реклама е все си мисля, че не съм прав за тази невъзможност това да се случи и у нас…….в България. Сега се налага само да чакаме някой да почне да „разбива” пред всички и на всеослушание митовете за „високото” качество на некачествените неща
P.S. Всичко това е компилация от разни мисли – не само мои!?!
За да възродя спомените и да извадя ОРИЗОВИТЕ ядки от Инвентарната книга:
ИМА ГИ! Същите са – хрупкави, соленички, ммммммммм!
Валентино Райс Трейдинг ООД BG
Оризови ядки – Какино тане.
адрес: 1618 София, ж.к. Красно село, бл. 194, тел.: +359 700 42222
Това е фирмата, която ги произвежда. Дистрибуцията им тепърва набира скорост.
Но да: миналото е живо :-))))
Пакетчетата са по 50 и 100 гр.
„връзвахме“ се към кабелната с игличка забодена в кабела отиващ към комшията 🙂
В събота вечер като се провикнеше някоя майка: Почва „Ум – белият делфин“! и всички изчезвахме за 15-20 мин. и после пак навън. 🙂
Толкова мили спомени :-)))
На мен много силно ми се е запечатало в главата това, че когато имаше някакви празници, обикновено по площадите се организираха тържества и имаше игри, които се казваха „Мама, татко и аз“ и така родители и деца се състезаваха заедно, срещу други родители и деца и това беше нещо невероятно, което просто няма къде да се види днес. :-)))
Pingback: » “Инвентарна книга на спомените”
Pingback: Детство мое | Portal