Attachment parenting: Привързано родителство

Компонентите на Грижовен, инстинктивен родителски стил

От Кери Бейкър

Това са моите лични мисли за Привързаното родителство. Те не съвпадат стриктно с дефиницията, наложена от д-р Уилям и Марта Сиърс, които са направили ПР публично достояние. Въпреки това, аз много високо оценявам труда им и бих препоръчала техните книги на всеки родител. Много съм благодарна, че техните книги отвориха очите ми за възможностите за възпитание и ме вдъхновиха да бъда най-добрият родител, който бих могла да бъда. Също така съм се опитала да включа елементи от различни сродни родителски стилове от живота си на тази страница.

Може да не използвате термина Attachment parenting – Привързано родителство, за да опишете този начин на родителство. Може да го наричате Натурално родителство, Инстинктивно родителство, Задълбочено родителство или Цялостно родителство. Може би слагането на етикет е ненужно за вас. Може би вие просто “следвате инстинктите си” и никога не сте се замисляли за родителството като за нищо друго, освен за втора природа. Аз напълно подкрепям всички тези възможности, но заради целите на сайта, ще се отнасям различните компоненти на натуралните, грижовни и инстинктивни росителски стилове като “Привързано родителство”.

Принципите на Привързаното родителство:
Основните компоненти на грижовния, инстинктивен родителски стил…

Да сте информирани за опциите за раждане. Да се образовате за процеса на раждане и да планирате раждане, което да е с минимални възможни интервенции.

Да формирате ранна връзка с детето си, като използвате първите часове след раждането, за да установите връзка с него и бебето да е в една стая с вас след раждането, а не в ‘детската’ стая.

Да отговаряте бързо на плачът на бебето си и да знаете, че не можете да го “разглезите” като го храните и гушкате винаги, когато има нужда от това.

Кърмите изключително и на поискване поне 6 месеца, последвано от въвеждане на твърди храни, когато детето ви е готово, комбинирано с продължаващо кърмене.

Отбиване, водено от детето: да знаете, че е естествено и нормално за децата да се кърмят и за доста повече от година.

Носите бебето си в слинг.

Използвате нежни техники за дисциплина. Да знаете разликите между дисциплина и наказание и да избягвате физически или причиняващи срам наказания. Да сте авторитетен, а не авторитарен или свръх-разрешаващ.

Да разрешавате и окуражавате детето си да споделя съня си с вас. Като осъзнаете, че нуждите на детето ви не спират по залез и че грижовното отношение е важно денонощно, вие на драго сърце приемате, че през този период от живота ви брачното легло ще бъде семейно легло.

Да научите, разберете и следвате сигналите на детето си. Да знаете, че детето ви има своя собствена схема за физическо, емоционалнно и социално развитие, приучване на гърне и независимост, а не да се опитвате да го насилвате да се вмести в “очакваната” времева рамка.

Да вярвате, че като посрещате нуждите на детето си през бебешкия и детския период, вие окуражавате развитието на здрав, щастлив и независим човек.

Вие сте гъвкави и осъзнавате, че това, което е вършило работа миналата седмица, може да не работи тази, и че това, което работи при едно дете, може да не върши работа при друго. Имате желание да се образовате относно родителството и да направите допълнителното усилие, което вашите деца заслужават.

Не се хващате на митът за “качествено време” („quality time“). Вие разбирате, че истински качественото време се състои от повече време (прекарано в гушкане, четене, игра, научаване на новии неща или просто прекарано заедно), а не от кратки френетични изблици на “забавни” мероприятия.

Когато разберете, че сте бременна с второ дете, дори не купувате кошара, а започвате да пазарувате много голямо легло. Решавате да опитате да кърмите в тандем, вместо да отбиете сучещото по-голямо дете.

Правите времето, прекарано с децата ви, приоритет, независимо от материалните жертви, които може да трябва да се направят. Очевидно, самотните родители трябва да работят, и има други семейства, които наистина се нуждаят от два дохода. Но вие разбирате, че грижовното отношение е от огромно значение през ранните години на детето ви, и че яслите, макар че може да са подходящи, не са така благотворни за детето ви, както сте вие.

Знаете кои са Ецо и Фербер (Ezzo, Ferber) и те ви карат да се чувствате поне малко неприятно.

Избягвате типичните заместители на майката, които така преобладават в нашето общество от привидно добрите: любими одеалца и любими играчки (когато се използват за заместител на вашето присъствие), кошари, кошари за игра и биберон-залъгалки, до патентовани абсурди: мечета със сърдечен ритъм, легла, които имитират движението в утробата, държачи за бутилки (ако храните от шише).

Предпоставката че това, напълно да се грижите за децата си, е считана от много да е антитезата на феминизма, ви разгневява, и не се връзвате на тази ценностна система. Ако сте жена, вие сте горда да сте майка, стояща у дома, и считате това за най-важното нещо, което е възможно да правите в момента. Искате да отгледате децата си сами, а не да ги предадете на някой друг да свърши тази работа.

Да преминем след основите:
Да пренесем привързаното родителство на следващото ниво…

Планирате раждане у дома (или в родилен център) с акушерка.

Обмисляте, или поне сте отворени към възможността за домашно обучение или за обучение изцяло извън училище.

Оразовали сте се относно обрязването и сте избрали да не карате децата си да страдат от болката и травмата от процедурата без много основателна причина.

Ваксинирате децата си, защото сте направили информирано решение, а не просто защото това е, което се “очаква” да направите. За протокола: ние избрахме да ваксинираме децата си…поради ред причини.

Не разрешавате брутални играчки и забавления у дома си. Креативни играчки и игри са на почит.

Ограничавате времето телевизия, което детето гледа, може би дори не притежавате телевизор.

Може да запитате, “Дали трябва да вярвам и да практикувам всички тези “принципи”, за да практикувам Привързано родителство? Абсолютно не! Самата основа на ПР е да позволите на инстинктите си да ви водят. Няма един – единствен начин да се гледат всички деца. Никой друг няма да гледа деца точно по начина, по който го правите вие, защото никой друг няма вашите деца.

Все пак, ако изберете да не кърмите, ако се чувствате удобно да пляскате децата си и искрено вярвате, че бебетата трябва да “се наплачат” вечер, тогава вероятно няма да откриете, че моята философия за родителството, или която и да е, приличаща на Привързаното родителство, ще пасне с вашите разбирания. Бих окуражила тези от вас, които пасват на това описание, да прочетат повече относно многото ползи от грижовния родителски стил.

Независимо дали сте напълно отдадени на ПР, или просто проучвате концепциите, винаги помнете: ако слушате, сърцето ви ще ви води към правилните родителски решения за вас и вашите деца.

Преведе Бу от http://www.parentingweb.com/ap/ap_info.htm