„Тръгни на изток!”

Вчера ми се случи нещо, за което мисля, че човек трябва да притежава рядък талант: загубих се в центъра на града.

Трябваше да занеса документи за подпис на колега. Той ме упъти по типично мъжки начин – тръгваш от…, завиваш втората наляво, третата надясно, на светофара направо и бля-бля. Всъщност това може да е нормалният начин, не знам – но при повече от две посоки за завиване аз изпадам в ступор и преставам да разбирам обясненията.

Първо пробвах да стигна с кола от друга посока. Попитах няколко човека, но освен оскъдните сведения че да, има такава улица и тя е ‘някъде тук’ друго не научих. За по-лесно реших да си оставя колата на централно място и да стигна пеша – знам, че местоназначението е някъде наблизо, времето е добро за ходене пеш, а накрая ще се върна да напазарувам от супермаркета. Представих си всичко подредено, лесно и бързо.

Слизам от колата и питам първия срещнат къде се намира улицата под въпрос. Човекът вдига рамене. Продължавам – все някой от квартала ще знае… Срещам възрастен човек (винаги предпочитам да питам баби и дядовци, които по-добре знаят имената и местата) и го питам. Той се обърква видимо, смущава се, обяснява ми, че е получил удар и не може да ми каже точно. ‘Но е някъде в квартала, нали?’ опитвам се да помогна и той радостно се съгласява. Добре, щом е така, ще я намеря.

‘Къде си?’ звъни телефонът.
‘Спрях колата пред Гранд и търся проклетата улица, никой не я знае!’
‘Как пред Гранд, той е толкова далеч! Тръгни на изток!’

Аз съм потресена и дори леко възмутена, че някой може да предположи, че знам накъде е изток. Въпреки че за собствена изненада се справям с живота като цяло и посоките в частност, съм от хората, които като обясняват, трябва да ги гледаш в ръцете, за да видиш какво искам да кажа, а не да ме слушаш (също известно като ‘завий наляво!’, посочено с дясна ръка – надясно. Понеже знам за тази си слабост, предпочитам да ръкомахам и да казвам ‘завий натам!’ или първо да погледна коя ръка съм вдигнала, преди да кажа посоката).

Намирам улицата и бодро поемам по нея. И ходя. И ходя. И няма край…много дълга улица излезе.

‘Къде си, повлекано?’
‘Ходя по улицата!’
‘Трябва да стигнеш там, където излиза на Мария Луиза!’

Най-после стигам до края на улицата, а от човека – ни следа. Питам един дядо булеварда насреща Мария Луиза ли е, а той ме изглежда като любопитен музеен експонат и ми казва нежно, ‘Не, това е Христо Ботев! Мария Луиза е натам.’ Ох.

‘Излязох на Христо Ботев’, квича по телефона.
‘Как така на Христо Ботев?! Трябва да стигнеш до Мария Луиза! Иди до църквата Св. Петка, там ще те чакам!’

Разбирам, че много добре съм уцелила улицата, но посоката не е била тази. Започвам да набирам наобратно. Питам възрастни жени за най-прекия път до Св. Петка, за да спестя малко време. Посочват ми и поемам. След 10 минути срещам позната и я питам правилно ли вървя. Тя е учудена – не, казва, в съвсем друга посока трябва да ходиш! Тръгвам наобратно, минавам покрай възрастните жени от преди малко, намирам някаква съвсем друга църква. Вече ходя над 45 минути бърз ход и все така не виждам никаква светлина в тунела, за правилната църква пък да не говорим. Уморена и запъхтяна най-сетне признавам, че няма излазване и спирам такси. Таксиджията е искрено развеселен от напразните ми титанични усилия и ме откарва до правилното място.

Свършваме работа и тръгвам към колата. Кой ще познае? Беше паркирана на по-малко от две минути пеша по права линия от мястото, където трябваше да стигна…

П.с. за моя, хм, чест държа да отбележа, че дори да бях знаяла накъде е изток и да бях тръгнала, нямаше да стигна – правилното място се пада на север.

П.п.с. за по-голяма забава на пловдивчани с моята дезориентация, прилагам карта: в горния край са местоназначението ми, после мястото, където бях паркирала, а долната стрелка е докъде успях да стигна… (не съм показала всички съседни улици, които пребродих в търсене)

Advertisements

17 responses to “„Тръгни на изток!”

  1. Мис Бу, оправдана си. С това ново строителство, тез разбити улици… Нищо не е така, както е било… 🙂

  2. Когато вчера ми каза, че си се загубила в центъра на Пловдив, не знаех, че е било толкова сериозно положението 🙂 Ако сега се усмихваш на случката, значи всичко е наред.

  3. В Казанлък е обичайно да те упътват по този начин 🙂

  4. Поли, аз още вчера се хилих – веднъж като си взех солука, ми се видя безкрайно забавно това, възрастен човек да се губи по този начин в родния си град и то – в центъра (виж, ако се бях изгубила в Тракия, никого нямаше да учудя 🙂 )… до вечерта вече бях убедена, че не съм се изгубила (защото все пак знаех къде съм), а само не съм успявала да стигна докъдето трябваше 😀

  5. Точно този квадрат „Източен, Мария Луиза, Борис ІІІ и Хр. Ботев“ и за мен представляват проблем. Често ми се случва (поне веднъж месечно) да ходя до ул. Марин Дринов (и тя е в злополучния квадрат) и всеки път се опитвам да изляза на Евмолпия – никога не става от първия път. Имам чувството че това е българския вариант на Бермудския Триъгълник – няма да се учудя ако някой ден намеря паднал самолет или изоставен кораб…. дори си мисля, че ако в теб имаше компас той щеше да показва грешно 🙂

  6. Хехе, явно не съм единствената дето на тази достолепна възраст (25+ 😉 ) бърка ляво и дясно. Но аз си имам един жокер – на лявата ръка имам родилно петно и винаги сверявам посоката, поглеждайки китката си. Никога обаче не е сработвало да се замисля с коя ръка пиша (може би, защото пиша предимно с 10те си пръста на двете ръце).

  7. Бу, честно да ти кажа, винаги успяваш да ме разсмееш искрено 😀 А, пробвала ли си да се изгубиш в уличките около т.нар. Гроздов пазар 🙂 Е, те там е същата бърканица 🙂 Или в Капана? На мене Капана ми е тъмна Индия, ако и да живея на 5 мин от него и 4години да съм работила около въпросния “ капан“ 🙂

  8. Ха, че аз я знам тази улица. Гордо казвам… след 20-тината пъти пребиване в Пловдив, все още се губя, когато искам да изляза от града към магистралата :).
    Че и на влизане в града, ах, аз съм номер 1 – вече познавам Пловдив! Но не, пак са ми нужни указания, спиране, чудене, и мислено разчертаване на карта.
    Това, че имам истинска карта на Пловдив, как па веднъж не ми помoгна. Ама и град 🙂

  9. ох, завалийчето

    явно не само у софето е тая сбърканица

    я вече питам за сгради, щото те лесно се не променят. абе като индианците – търсиме сериозен, трудно поклатим репер. и оттам се ориентирваме 😀

  10. Хехехехехе аз пък си мислех, че случката се случва в София, поне докато не видях картата. Тука като тръгнеш от Гранд хотел „София“ покрай Света Петка и стигаш до района между Ботев и Мария Луиза.

  11. Скоро имах подобна случка в София- пак 30 мин вмeсто 4 беше пътя ;).Само че аз се оправям чудесно с посоки и не толкова с имена на улици.

    Та път от централните бани за БНБ минах покрай ЦУМ и руската църква. Вярно време имах, но ако се движех по азимута както обикновено и не слушах какво ми се казва щеше да си спестя обиколката. Поне си се върнах по моя начин 🙂

    Чувството след подобна обиколка си го бива:) ..,но човек се учи… 🙂

  12. Ето на какво са ме учили в Първа школническа мотострелкова рота в часовете по топография: „Българите са пространствени идиоти. Никага, ама никога не слушай българин, който те упътва кой път да хванеш. Гледай картата и компаса, гледай звездното небе или се движи по азимут!“

  13. Бу, не си се изгубила… Само си объркала посоката, все пак си знаела къде си.
    И на мен се случи да вървя в обратна посока, при това валеше дъжд, бързах за среща… На улица „6-ти септември“ в София.
    Грешно ме упътиха за номерата, имаше градинка, училище…Трябваше да вървя известно време и да се върна, станах като мокра котка…

  14. Ех… колко сродни душички сме! Докато четях как си вдигаш ръцете за да провериш коя е лява, коя дясна и веднага разпознах себе си. А най-обърканият град поне в БГ е Бургас!!! Ужасия-страхотия… с тези тесни, малки еднопосочни улички, дето се въртиш по тях като из серпентините на Шипка… Напоследък често пътувам до там, но така и не се оправям без таксита. Да взема веднъж и аз да се изгубя като хората, че да ми просветне идейка за посоките ли…

  15. Ха- хааа , аз пък обичам да се губя в Капана, хем е две педи място. Все променят нещо, я изчезне магазин, я строят , я нещо друго цъфне. И аз все не излизам на правилната пресечка.
    А като се запитам за посоките се оглеждам дали имам видимост към Альоша, той, милият, нали гледа на Изток. После започва едно пресмятане, кое негово ляво е север и кое юг. Веселба.
    Ама няма как в карето, в което си била да видиш ни Альоша, ни Родопите, дето са си чисти юг. Много смежо пишеш, удоволствие ми е да те чета:-

  16. сВежо, пардонь!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s