Луната

Преди около година пътувахме в колата вечерта. Мая, тогава на 4, се вгледа в луната и ме попита, ‘Мамо, защо луната ходи с нас?’

Аз не мога да измислям интересни небивалици, които хем да звучат вярно на подозрителни 4-5 годишни, които надушват кога човек ги будалка, хем да са удовлетворяващи интереса им и – с малко късмет! – да спрат да питат.

Затова казах нещата, както са си – нашата планета Земя се върти около Слънцето. А около земята се върти луната, двете заедно обикалят слънцето в орбита, заедно с другите планети от слънчевата система – и така нататък, придружено с движения на ръцете, които да илюстрират обяснението ми. Мая мълчи и слуша, но не съм сигурна каква част схваща от странните за нея обяснения. Започвам да обяснявам все по-подробно и по-подробно в желанието си максимално добре да й разкажа защо точно изглежда все едно луната ходи с нас… а моята майка, седнала до нас, се обажда тихо:

‘Здравей, Коперник!’

Advertisements

11 responses to “Луната

  1. 🙂 Красиво!

  2. Тази работа със Слънцето, Луната и въртенето никога не ми е била съвсем ясна. Ще ми обясниш ли и на мен с ръце? 🙂

  3. Защо не пробваш да го нарисуваш 😉 Детето по-лесно ще го разбере 😉

  4. Аз помня как ми го е обяснявал баща ми с помощта на глобус и нощна лампа, обаче в колата е по-сложно и не помага много да се проумее защо лудата луна ни преследва навсякъде.
    Иначе в нета има сигурно някъде нещо по темата предназначено за деца. Може и на планетариум да я заведеш, това е супер преживяване, особено за впечатлителни хлапета, пък и за майки е гот.
    Много сладки въпроси задава Мая.

  5. Хм, този въпрос вече съм го чувала от друго дете.
    Ако всички деца го задават имам време (около година), за да подготвя отговора си.

  6. Може да й прочетеш това
    http://www.chitanka.info/lib/text/3524/11
    Тя може нещичко да разбере (разбира се, по-вероятно да й остане мъгляво), но ти със сигурност ще се посмееш 🙂

  7. Когато синът ми ме попита за пръв път му казах просто: Защото ни харесва и иска да сме и пирятели.
    😀

  8. „Когато синът ми ме попита за пръв път му казах просто: Защото ни харесва и иска да сме й приятели.“

    Флор, като се замисля, това е много по-смислен отговор за 4-годишно, отколкото майка му да обяснява все едно е Коперник… тюх.

  9. Това ми напомни как запознах щерката с центъра на тежестта и равновесието. Беше на 3г и много се ядосваше защо куклите не искат да стоят изправени на ръба на коритото. И мен не ме бива да измислям истории. Пък много харесвах физиката, защото учителката винаги успяваше да ни представи законите чрез примери от ежедневието.

    Откъсът от бранислав Нушич с удоволствие прочетох отново.

  10. Аз явно съм била тъпо хлапе – определено си спомням много ясно как майка ми ни е помъкнала двамата с брат ми, заловени за ръчичка, препускайки към детската градина, а ние се влачим с изметнати нагоре глави, гледайки как луната подтичва след нас. Ама никога не ми е хрумвало да я питам що така прави тая луна – само се очаровах от това, че върви с нас 🙂 Сигурно затова сега съм филолог, а не физик – мога да опиша картинката, но не ми идва отвътре да я обяснявам (мога, ама не ща). Затова съм си изработила идеалната тактика, питам винаги – а ти как мислиш? И се чуват невероятно интересни обяснения, заради което се забравя какъв е бил въпроса 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s