Привързано родителство: що е то?

автор: Бу

Когато родих преди почти пет години, като повечето нови родители, бях малко объркана. Чувах различни съвети от близки хора, за всяко нещо срещах поне три кардинално различаващи се теории, в книги и списания виждах различна трактовка на разните аспекти от родителството.

След първите седмици постепенно влязох в релси и започнах повече да се вслушвам в себе си и в бебето. Оказа се, че всъщност много добре отгатвам нуждите на детето, ако само му дам шанс да ми ги покаже по един или друг начин. И нещо още по-добро: аз бях способна да осигуря нужното й в 99% от случаите.

В началото кърмех под час, гледах бебето да прекарва разумно време в леглото си само (‘да не се разглези, ако все го взимаш на ръце!’), а нощем се опитвах да я накарам да заспи без хранене, защото така са ми казали, че се прави, смятах да кърмя до около 10 месеца просто, защото това беше най-дългият срок, който бях чула някоя позната да е кърмила. С времето, доверявайки се на инстинктите си и откликвайки на нуждите на детето първоначалните ми току-що възприети родителски възгледи претърпяха значителна промяна.

Започнах да храня на поискване, защото се оказа, че така и аз и бебето сме много по-спокойни, тя наддаваше по-добре, а аз имах сигурно средство за хранене, успокоение, приспиване и лек за никнещи зъби. Много носех на ръце и гушках при всеки плач, въпреки неодобрителните погледи, които понякога получавах от майка ми (‘Ще я разглезиш, да знаеш!’), а детето с удоволствие приемаше и искаше да прекарва все повече време близо до мен. Отказах се категорично да я приучвам с плач да заспива сама, на този псевдо-тест за силна родителска воля категорично се провалих. Започнах наново да кърмя нощем, когато зъбите започнаха да никнат и никой не можеше да спи, за да открия, че така бебето заспива за броени минути спокойно и доволно, а също и ние. След време започнах първо да я взимам в нашето легло през нощта, когато вече нямах сили да стана, да приспя и да легна наново, а после направо започнах да я слагам да спи при нас (и баща й протестираше постоянно, че не спи до него, ‘за да си я гушка’). Крайният срок за кърмене започна да се отдалечава във времето, за да изчезне накрая съвсем, когато реших да оставя бебето да се отбие само, когато дойде време.

Всичко това ми позволи да погледна на родителството по един съвсем нов начин, който се различава доста от практиките на нашите родители и затова изглеждаше странен. Близостта, която имах с дъщеря си, нарасна и се разви на по-високо ниво. Открих, че всъщност да отглеждаш дете може да е лесно, приятно и пълноценно изживяване.

Мислех, че съм открила топлата вода с този подход към родителството, докато когато дъщеря ми беше на 7-8 месеца, не зачетох в интернет и не разбрах, че съвсем не съм единствена: оказа се, че по света този начин на родителски грижи е отдавна изнамерен и се практикува от много хора: привързано родителство.

История
Теорията за привързаното родителство, първоначално предложена от Джон Боулби, казва, че детето е склонно да търси близост с друг човек и да се чувства сигурно, когато този човек е до него. Боулби изказва хипотеза през 1951, че когато детето е лишено от присъствието на майката, това не само ще предизвика депресия у детето, но и остър конфликт и враждебност, като по този начин намаля способността му да оформя здрави връзки когато порасне.

Зигмунд Фройд изказва теза, че привързването е следствие от нуждата да се задоволят различни инстинкти. В теорията за привързаността, привързването се смята биологична система и децата са естествено привързани към родителя си, защото са социални същества, а не просто защото се нуждаят от други хора, които да задоволят импулсите им.

Впоследствие много психолози и специалисти доразвиват теорията за привързаността, но терминът „привързано родителство” (attachment parenting) и дефиницията му е наложена от американския педиатър д-р Уилям Сиърс, автор и съавтор на над 30 книги за родителство, който заедно с жена си Марта Сиърс е сред водещите защитници на привързаното родителство.

Осем принципа на привързаното родителство
Според теорията на д-р Сиърс за привързано родителство, родителите трябва да се опитат да оформят сигурна връзка с децата си, като насърчават осемте принципа, които са отъждествени като цели, към които родителите да се стремят. Тези осем принципа са:

  1. Подготовка за бременност, раждане и родителство
  2. Хранене с любов и уважение
  3. Откликване (на нуждите на детето) с чувствителност
  4. Използване на грижовен допир
  5. Включване в нощните грижи за детето
  6. Осигуряване на последователна любяща грижа
  7. Практикуване на позитивна дисциплина
  8. Стремеж за баланс между личния и семейния живот

Тези принципи се тълкуват по много начини. Много родители, привърженици на този вид родителство, избират също така да практикуват естествено активно раждане, по-дълго гледане на детето у дома, съвместен сън с бебето, кърмене, носене на детето в слинг или кенгуру, здравословно хранене и други.

И все пак, привързаното родителство не означава непременно стриктно следване на всички писани и неписани правила. Единственото важно нещо е родителят да е творчески настроен в откликването на нуждите на детето. Привързаното родителство се фокусира на родителски отговор на нуждите на детето, който да подпомогне по-добро разбирателство между тях.

Още за привързаното родителство
По различни причини родителите може да нямат възможност да практикуват всички принципи на привързаното родителство. Това не означава, че не трябва да се опитат или да се отхвърлят. Например, майката може да не кърми по някаква причина, но това не означава, че тя няма да е пълноценен привързан родител; семейството може да не практикува съвместен сън с бебето, но въпреки това да се постигне успешен родителски стил, задоволяващ всички.

Привързаното родителство на първо място изисква да се отвори сърцето и ума за индивидуалните нужди на бебето и с времето да се развие умението да се вземат решения кое работи най-добре за родителя и детето. Да правим най-доброто, което ни е достъпно – това е всичко, което е нужно. Всеки родителски стил е различен и няма универсално правило.

Привързаното родителство е подход, а не стриктен набор правила. Всъщност това е стилът, който много родители инстинктивно следват. Родителството е твърде индивидуално и всяко бебе е твърде сложно, за да може да съществува единствен верен път. Важното е да се опитаме да сме близки с детето и да се стараем да разчетем намеците, които то ни дава, за да имаме успех. Веднъж щом това стане, можем да видим кое работи и да изменим това, което не работи. В крайна сметка ще можем да намерим собствения си родителски стил, който най-добре пасва на нас и бебето и ни позволява да постигнем най-доброто за всички.

Привързаното родителство е родителство, базирано на отклика. Като сме чувствителни към знаците, които ни дава бебето, се научаваме да разчитаме нуждите му. Бебето вярва, че нуждите му ще бъдат посрещнати и задоволени и ще се вслушаме в него, то вярва, че може да комуникира с нас и да ни дава знаци какво му е нужно. В резултат то се научава все по-добре да показва какво му е нужно, а ние се научаваме да разчитаме знаците му все по-добре, като по този начин комуникацията между нас става по-лесна. Това учи детето да се чувства уверено и сигурно в родителите си и му помага да порасне самоуверено и балансирано. Родителите от своя страна получават удовлетворението да общуват пълноценно и качествено с детето си и така да постигнат успех в най-важната роля в живота си.

автор: Бу, сп. По-здрави 2008

Advertisements

9 responses to “Привързано родителство: що е то?

  1. Признавам си, дори не знаех че има подобна дефиниция :І Истината е, че когато родих първият си син (преди 15г.), по същият начин нито се знаеше, нито се титуловаше кърменето което аз практикувах, а именно „на поискване“ или както аз си му виках „бебе-час“! Отказах се да живея по часовниковата стрелка, и се отдадох на това да „усещам“ детето си 🙂
    И ето днес, отново разбирам, че без да искам съм била и съм част от „статистиката“ на тази нова (за мен) квалификация „Привързаното родителство „! С вторият ми син, усещането за нуждите на детето ми, вече не бяха просто догадки, а съвсем осъзнат процес на взаимна комуникация!
    С две думи, благодаря Бу! За пореден път от теб научавам (и все повече се „дуя“), че всъщност по природа съм „класическа мама“ 🙂 … Дано и синовете ми един ден да са на същото мнение, пък било то и без да знаят дефиницията на моето майчинство 😉

  2. точно така. а приързаните родеители да не забравят и да оставят детото си да си сейства само когато то е готово и пожелае това:)

  3. Бръмбазела Мрънк

    Отново чудесна статия, Бу! Поздравления! 🙂

    Малко ми е тъжно когато чета из Бг-Мамма постинги, отхвърлящи привързаното родителство заради, може би,
    невежество, липса на интерес, липса на желание да се поставиш на второ място след нуждите на бебето или нещо четвърто и пето. Тъжно ми е заради това, че отново сме си намерили начин да се делим на „по-добри“ и „по-лоши“ родители. Вместо да откриваме различията в начина си на отглеждане и възпитание, трябва да се научим да се вслушваме в малките, защото те имат какво да ни кажат и на какво да ни научат. Това беше една от причината да избера привързаното родителство. Другите може би са ясни…

    Наскоро един т.нар. приятел (мислех го за такъв), който има щерка на годините на Каби, си позволи язвителна забележка, от която много ме заболя. Докато общуваше със сина ми, Каби го гледаше абсолютно безинтересно, вследствие на което въпросния ми приятел му каза:
    – Защо гледаш така сериозно? А, разбирам те! С такива родители и на мен няма да ми е весело!

    С какво ли той е по-добър родител от мен??? Може би с това, че неговото момиченце вече е приучено да заспива сама в креватчето си, а моето момче има нужда да му попея „нани, нани“ и да погалим взаимно ръцете си?! Или заради това, че не плаче от душа по време на баня, за разлика от Каби? Няма да разбера, тъй като не мисля и да питам.. Но, ако тук се познае, нека знае, че в нашето семейство не удряме шамари по дупето, не наричаме детето „лошо“ когато върши нередности, не назидаваме излишно, не подтискаме желанията му. Просто ние сме привързани родители!

  4. Много ми се иска на мен да я разбирам моята дребосъчка какво иска, но засега нещо не ми се удава особено. Може би защото е малка още, не знам.
    Иначе много ми беше забавно в началото когато никой не пропусна да ми каже да не я държим на ръце, за да не свикнела. И след това всичките тези хора искат да я държат, че и не я пускат после, дори като заспи.

  5. Странно, че за най-нормалният начин да се гледа бебе си има термин. Истината е, обаче, че в обществото има толкова много глупави тези и вярвания относно отглеждането на деца, че явно имаме нужда от термини.
    Аз не мога да си представя да не си отглеждам детето по гореописания начин. Не защото практикувам „привързано родителство“ и не като спазвам всички пунктове, просто обичам детето си и се опитвам да правя това, което то ми показва, а не онова, което другите или аз смятаме за правилно. Точно, както го е описала Бу.

  6. Някой може ли да ми каже има ли книги на д-р Сиърс, издадени на български и с какви заглавия?

    Благодаря предварително!

  7. Аз имам бебе на 7 месеца и до третия месец се лутах в различните съвети, не си доспивах и постоянно се тревожех за всичко. В един момент просто ми писна и се вслушах в инстинкта си! От тогава гледането на малкия Любомир се превърна в истинско удволствие – спим заедно и това преживяване е толкова естествено и прекрасно!! Няма по-хубаво нещо от това да те гушка бебенцето ти, забило крачета в корема ти, притиснало бузки до гърдите ти (в моментите, когато не суче). Отделно още от раждането го нося със слинг и виждам как това го е направило едно будно, усмихнато, любопитно и весело дете – за разлика примерно от една друга майка от квартала, чието дете от раждането си до сега е виждало само тавана на бебешката количка и тавана над бебешкото му креватче – естествено „за да не се разглези и да иска на ръце“. За кърменето не ми се коментира дори – няма по-приятно нещо и по-голяма близост от това! Където и когато то пожелае, естествено:)) Точно както ти, Бу, си писала, аз минах точно по твоя път – и сега съм изключително щастлива и доволна майка с невероятно сладко, привързано и любвеобвилно дете. В момента захранвам педагогически, което отново дойде някак естествено – в последствие четох и теорията за това нещо. Лекувам бебето си с хомеопатия и за моя радост много успешно, засега, надявам се да няма продължение в бъдеще, се преборихме с атопичен дерматит. Изобщо да си гледаш детето най-близко до природата се оказа и най-лесният и приятен начин, и със сигурност, най-прекрасният за самото дете!

  8. Pingback: Съвместен сън - факти, изследвания и хипотези

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s