На 23.01. в насочения основно към политика седмичник Гласове излезе интервю по повод захранването на бебетата с двама педиатри – д-р Стайкова, подкрепяща ранното захранване преди 4 месеца, д-р Мангъров, подкрепящ захранване след навършени 4-6 месеца, и моя милост като представител на Ла Лече Лига. С разрешение от авторката, пускам интервюто и тук:
Ако педиатърът ви ви съветва да започнете захранването с “няколко капки сок” – сменете го. Това означава, че той от няколко години не се е заглеждал в медицинска литература.
Съществуват големи разлики в практиките и препоръките на повечето наши педиатри и тези на здравните организации по света и у нас. Според д-р Атанас Мангъров, завеждащ детското отделение към Инфекциозна болница в София, причината за това е ниската квалификация на много лекари и непознаването на съвременните тенденции.
„Педиатрите не обичат да четат книги, казва д-р Мангъров, много хора са си останали на това ниво, на което са били, когато са завършили преди 20–30 години. Необходими са езици, всеки от тези учебници струва по няколкостотин долара. Когато аз бях студент, се препоръчваше захранването да започне втория месец. Студентите и до ден днешен учат тези неща от неактуализирани учебници, в които много неща са направо абсурдни!”
Становището на Министерството на здравеопазването потвърждава тези твърдения: „Практиката на захранване на кърмачетата в България не отговаря на международно приетите препоръки. Докато препоръките на СЗО са до шестия месец бебетата да са на “изключително” кърмене, у нас вода се дава още след раждането, а в края на втория месец се въвеждат плодови сокове. Това намалява приема на кърма и оказва неблагоприятно действие върху хранителния статус и имунитета на кърмачето. Поради неинформираност или липса на средства някои майки въвеждат рано краве мляко в храненето на кърмачето, което създава риск от алергия и желязодефицитна анемия. Липсата на кърмене, ранното захранване с краве мляко и неправилното въвеждане на немлечни храни преди 4–6 месец след раждането създават предпоставки за хранителни дефицити при кърмачетата, което допринася за изоставане във физическото и психоемоционалното им развитие; създава риск за развитие на хранителни алергии и здравни проблеми в последващите периоди на живота им”.
Въпреки това голям процент от българските педиатри препоръчват точно тези практики.
В: Какъв режим на хранене трябва да се спазва при бебетата и какви са ползите от него?
Д-р Л. Стайкова, Медицински център Ултрамед, Пловдив: Задължително трябва да се спазва режим и бебето да се храни на 3 часа. Това е много важно, защото стомахът му трябва да си почива между храненията, да преработи храната, а и бебетата без режим се разглезват. Трябва да има пауза от 6 часа през нощта първия месец, след това става 9 часа.
Д-р Атанас Мангъров: Най-добре е майката да се съобрази с индивидуалния биологичен ритъм на всяко дете. Тоест да се остави детето само да си определи ритъм на хранене. По този начин за около една-две седмици детето си определя собствен ритъм, който не е на равни интервали, но ще е относително постоянен. Не е нужно да щипете бебето, докато спи, за да яде или да го оставяте да плаче по половин час, защото не му е дошъл часът за хранене. Много по-добре е майката да се съобрази с детето, отколкото да му налага собствен режим.
Т. Русева, лидер на „Ла Лече Лига” (Международна организация за подкрепа на кърмещите майки): В последните десетилетия безспорни предимства доказва познатият от зората на човечеството режим ad libitum, или иначе казано – на поискване. Ползите от такъв гъвкав режим, съобразен с нуждите на кърмачето, са многобройни – установява се бърза и силна връзка между майката и бебето, новороденото има чест достъп до кърмата (8–12 пъти и повече), бързо качва тегло, а майката има изобилна кърма.
В: Много майки се оплакват, че кърмата им не стига, защото гърдите им са меки и бебето плаче непрекъснато. Какво препоръчвате в такъв случай?
Л. С.: Има два метода. Единият е да се изцеди майката преди хранене и да се види колко е количеството. Възможно е то да е достатъчно, а бебето да не може да го изсуче. Тогава се дохранва с лъжичка. Ако обаче количеството не е достатъчно, се препоръчва смесено хранене с адаптирано мляко. Но в първите месеци е важно бебето да поема кърма – и 10 грама са достатъчни, за да си набави всички необходими неща.
А. М.: Няма никакво значение дали гърдите са твърди или меки. Най-добрият стимулатор на кърменето е самото кърмене. Защото това е психо-физиологичен механизъм. Колкото повече майката си кърми детето, толкова повече кърма произвежда. Това какво количество изцежда майката е неточен метод за проверка, защото бебето може да изсуче двойно повече, отколкото майката изцежда. Пробното кърмене (претегляне преди и след хранене) също е несигурен начин. Ако човек е решил да си кърми детето, той просто трябва да го кърми. Ако кърмата намалее, бебето може да се кърми и на всеки час. Кърмата се преработва за около час, така че стомахът няма нужда от 3-часова почивка. Защото започне ли едно дете да се дохранва, обикновено в рамките на 3 седмици то минава на изкуствено хранене.
Т. Р.: След първите 4–6 седмици лактацията често вече е установена, т.е. тялото на майката прави толкова кърма, колкото е необходимо за нуждите му. Усещането за мекота на гърдите е субективно и само по себе си не е признак за недостатъчна кърма. Ако бебето се изхожда редовно, наддава добре и е здраво и активно, най-вероятно получава достатъчно кърма. При по-често желание за сучене, неспокойствие, може да става дума за „скок в растежа” – енергийните нужди на бебето се повишават, то търси по-често да суче и така дава сигнал на тялото на майката да прави повече кърма. Обичайно за няколко дена организмът на майката се нагажда към новите нужди на детето. Ако има съмнение за недостатъчна кърма, най-напред трябва да се направи оценка на организацията на кърменето и ако има нужда, нещо да се промени – често по-честото слагане на гърда е една от първите стъпки.
В: Какво мислите за нощното хранене?
Л. С.: Нощното хранене трябва задължително да се спре, защото кърмачето има малка вместимост на стомаха, той трябва да се изпразни, за да може то да се храни нормално през деня, а не през нощта. Начините са два: като се дава вода или по метода на изчакване, да се премества часът на хранене. Майките се оплакват: „Детето ми не яде!”. Ами как ще яде, като то през нощта си поема количеството, което му трябва през деня.
А. М.: Няма нищо страшно детето да се храни през нощта. Много е удобно за родителите да не го хранят през нощта, някои опитват да отучат децата, като им дават водичка, но не се получава. Ако стане – добре, но ако няма начин, просто си нахранете детето, няма нищо лошо.
Т. Р.: Бебетата под 6 месеца най-често имат физическа нужда да се хранят нощем и за много от тях може да е трудно да издържат по-дълго време без храна. Обичайно за бебета под 40 дена се препоръчва нощем да имат пауза не по-голяма от 4 часа. Нощем нивата на хормоните, отговорни за образуване на кърма, са най-високи и кърмене в тези часове може да осигури по-обилна лактация.
В: Възможно ли е кърмата да е нехранителна и рядка?
Л. С.: Ако бебето не наддава добре, е много вероятно кърмата да е станала нехранителна. То се вижда – като се изцеди кърмата, тя въобще не е толкова гъста като в началото и е леко синкава.
А. М.: Това са пълни безсмислици. Няма никакво значение дали е с каймак, дали е рядка, дали е гъста, тя е точно такава, каквато трябва да бъде.
Т. Р.: Тялото на майката прави перфектната кърма за нейното бебе. Освен в случаите на силно недохранване от страна на майката, кърмата й е добра за бебето й, дори тя да не спазва перфектен хранителен режим. Кърмата не губи полезните си качества нито след 6, нито след 12 месечна възраст – енергийните нужди на бебето растат и в менюто му постепенно се включват нови храни, но те са допълващи кърменето и захранването е паралелно, а не заместващо майчиното мляко.
В: Помага ли водата със захар за преодоляване на жълтеницата?
Л. С.: Да, за жълтеница се пие подсладена вода или глюкоза… Трябва да се пият подсладени напитки. Захарта помага да бъдат наваксани ензимите на черния дроб на бебето.
А. М.: Не е нужно да се дава вода със захар, за да се метаболизира индиректният билирубин в директен. И да са само на кърма и вода, билирубинът пак ще се метаболизира. Не е нужно децата да свикват да пият подсладена вода, защото организмът излишно се натоварва със захар.
Т. Р.: Билирубинът, който причинява физиологичната жълтеница при новородените, се изхвърля от организма с мекониума – първите катраненочерни, лепкави изпражнения на бебето. Най-лесно бебето се изхожда, като се храни, тоест ефективното адекватно кърмене в първите дни е важно, за да получи бебето достатъчно храна. Водата може да обърка бебето и то да пие повече, вместо да поема достатъчно мляко.
В: Въвеждането на сок през първия или втория месец захранване ли е? Възможно ли е да се развие авитаминоза, ако не се въведат сокове между първия и втория месец?
Л. С.: Не, не е захранване. Самите сокове са микроелементи, чисто нова храна. Те трябва да са първото нещо, което поема бебето, за да започне да привиква стомахът му с новата храна. Започваме с най-хипоалергичния сок – ябълков. Той е много важен, защото в него се съдържат витамини, които са особено нужни на бебето.
А. М.: В това няма никакъв смисъл. С ранното въвеждане на сокове единствено се създават предпоставки за алергизиране, за стомашни проблеми и за вкарване на най-различни микроби. Обикновено, като дойде едно дете на 2-месечна възраст, което е започнало да ака кръв и слуз, се оказва, че майка му е започнала да му дава сок от моркови. Морковите са зеленчук, който расте в пръстта, тя се наторява с оборски тор, в него има салмонели и колкото и да се стърже и да се мие, винаги има възможност да се пропука хигиената и да се вкара някой боклук в сока. Ябълковият сок пък дразни незрялата лигавица на стомаха с високата си киселинност. Тези сокове трябва да се дават чак след захранването на детето, най-рано след 6-ия месец. Ако майката се храни пълноценно, тя предава всички нужни витамини на детето си чрез кърмата. Ако пък детето е на изкуствено хранене, в млеката има дълъг списък от всякакви витамини и микроелементи и нищо не печелите, като давате сок от миналогодишни ябълки. Тъй или иначе, ние сме бозайници – първата половин година маймуната не дава на малкото си изстискан сок от банан, а му дава гърда.
Т. Р.: Изключителното кърмене, което се препоръчва в първите шест месеца от живота на бебето, означава, че то не получава други храни, различни от кърма, включително сокове, каши или пюрета; изключение са медикаменти, ако такива са назначени. Ако на бебето се даде сок, както и плодово пюре, е захранване.
В: Кога и с какво се започва захранването?
Л.С.: Захранването започва с най-хипоалергичния зеленчук: картоф на 4 навършени месеца. Жълтъкът се въвежда в 5-ия месец, защото е богат на витамини и желязо. Глутен – след 6-ия месец. Кисело мляко може да се въведе при 5 навършени месеца, но не е препоръчително, защото може да предизвика алергии.
А.М.: Съвременните схващания за детското хранене са, че минимум до 6-ия месец детето не трябва да приема нищо друго освен майчино или адаптирано мляко. Може дори да се започне към 7-ия месец, колкото по-късно – толкова по-добре! В ранната кърмаческа възраст детето расте и се развива на мозък и се нуждае от храна, от която да му расте мозъкът, а не задникът, а това е кърмата или адаптираното мляко. Ранното захранване е практика отпреди 50–60 години. Просто в ранна възраст лигавицата на стомаха не е приспособена да се натоварва с меса, брашна, сокове и т.н. Няма здравословни проблеми, които да налагат по-ранно захранване. При тежка желязодефицитна анемия може да се дава допълнително желязо. Децата се раждат с висок хемоглобин и имат запаси от желязо, но даже и да развие детето анемия, то много скоро ще си навакса желязото. Много по-важно е то да е колкото може по-дълго да е на кърма.
Т.Р.: Около средата на първата година повечето бебета проявяват признаци за готовност за захранване и стомахчето им вече е достатъчно зряло, за да обработва нови немлечни храни. По това време то получава първите си хапки, като майките най-често въвеждат безглутенови еднокомпонентни каши или пюрета само от един зеленчук. Новите храни се въвеждат плавно, обичайно по една на всеки 3–7 дена, като количеството им постепенно се увеличава. Твърдите храни са допълващи и разнообразяващи менюто на бебето и обичайно не заместват млечно хранене.
Темата подготви: Теодора Мусева, оригиналът
Царството на Бу 