Професии, които не разбирам

‘Козметичка’ определено е професия, която ме озадачава. В смисъл – ясно е с какво се занимава. И все пак – що за професия е тази, в която прекарваш половин работен ден с лице близо до чужди гениталии и това дори не носи никаква телесна радост? Това не е като фризьор – пипаш там коси, ала-бала… Не – освен обичайните крака козметичките обезкосмяват мишници и (ъгх!) чужди предници и задници. Дълбоко съм благодарна на жените, които упражняват тази професия и с радост ги навестявам редовно, но определено това не е сред професиите, които бих желала да упражнявам.

Предишната ми козметичка категорично каза, че не прави кола маска на интима на мъже (и с тон на фелфедбел ми нареждаше ‘лягай назад, не обичам да ми се пречкат в лицето, докато работя!’, харесвах я). С новата ми козметичка ми е по-интересно, разказва ми забавни неща. От нея разбрах, че не само прави кола маска на интимните мъжки части – такива клиенти съвсем не били малко и постоянно се увеличавали – но и мъже често звъняли уж да разберат ценоразписа, а „после започват да разпитват и да ги приказват едни…”

Също от нея разбрах, че има такова нещо като кола маска, съобразена с фазите на луната. Някакви нейни клиентки задължително проверявали кога им е подходящ ден и чак тогава пристъпвали към тази процедура. Ако не бил ден – много ги боляло. Е, не знам дали това ще е новина за тях, но с луна или без, ако ще боли, ще боли. Всьо.

Бях се опитала да разбера от предната си козметичка каква радост й носи работата. Искам да кажа – какво може да мотивира човек да върши такава работа, освен очевидното, парите? Тя се опита да ми обясни за задоволство от добре свършена работа… не я разбрах.

‘Педикюристка’ е друга професия, която не бих работила. С маникюра е ясно – оформяш, пилиш, лакираш, готово. Педикюрът често изисква работа с враснали нокти, гъбички, сцепени пети… Добре, достатъчно за това. Не би ми носило радост да пипам постоянно чужди крака.

‘Патолог’. По цял ден се ровиш в трупове. Ясно е, че все някой трябва да го върши, но ъ, простете, не го разбирам. Не бих работила (ако предположим, че случайно ми се удаде такава възможност) и лекар-хирург – вътрешности, кости… но там все пак целта е въпросните дробчета, черва и други подробности да бъдат въведени във форма. А патолозите какво?

‘Детски учител’ също е странна професия за мен – евала на хората, които го работят, но аз лично мисля, че ще полудея и ще съм готова да се гръмна примерно на втория час, прекаран в компанията на 15-20 деца… Не е за всеки това. Но казват, да си учител е призвание. Виж, никой не е казал ‘призван съм да съм козметик’, което все така ми оглавява топ 4 (понеже за пета не мога да се сетя) на професиите.

Advertisements

18 responses to “Професии, които не разбирам

  1. Свалял ме е патолог. Самата мисъл, че може да ме пипа с ръцете, с които е „разфасовал“ трупове, ме докарваше до тих ужас.

  2. Била съм в станция за пречистване на отпадни води. Оказа се, че нямам нищо против да ми мирише на канализация, но Господ ми е свидетел, че не мога да изтърпя миризмата на горещ кашкавал. Затова и не проумявам как някой може да работи във фурна като майстор на закуски!

  3. Понякога завиждам на патолозите. Имат толкова спокойна и самотна професия

  4. патолог и патоанатом са са много яки професии. ако ми стигаше акъла да завърша медицина, щях да се ориентирам точно към това 🙂

  5. Винаги съм си мислела, че патологията е професия за мизантропи 😉 или поне за хора, които не са особено общителни… Анестезиологията също. Пациентът си мълчи и не ти пречи да си вършиш работата 😉 А в педиатрията най-голямото предизвикателство са не децата, а родителите…

  6. И аз не мога да проумея как може някой да работи във фурна, или в дюнерджийница, ама това заради жегата. А миризмата на запечен кашкавал е чудесна, мммм.

    За козметичките и педикюристките не го разбирам.
    А мисля, че просто не сме много наясно с професиите патолог или патоанатом, затова има някакви чудения. Басирам се, че са интересни професии.

    А Флор, самия мъж не ти е харесвал, иначе изобщо нямаше да ти пречи, че се занимава с мъртви хора. А и те носят ръкавици все пак 😛

  7. Стоматолог.
    Хирург.
    Гинеколог.
    Уролог.
    Траурен агент.

  8. доста класови изказвания..

  9. Ако гледате едно предаване по Discovery -„Durty jobs“ ,мисля че ще промените мнението си за козметички и патолози.Скоро гледах как се отпушват запушени канали и ръчно разделяне на смет(в Москва) и наистина не можах да разбера откъде идва силата на тези хора да правят това.

  10. A men puk ideqta za bremennost, rajdane i kurmene me otvrashtava, ama ima hora, koito mogat cql jivot za tova da govorqt, nali taka 🙂

    Horata sa razlichni, vseki si ima prichina da haresva dadena profesiq. Kozmetichkata koqto imash predvid naprimer otdavna e prestanala da gi vijdq tiq polovi organi – tq vijda kosmi, koito trqbva da budat otstraneni. Sushtoto e i s patologut predpolagam, i s ostanalite izbroeni.

    A inache naj-losho e da si voinik (ot istinskite, pred chiito ochi hora stavat na parcheta vseki den).

  11. Патолог и гинеколог се разхождат по улицата след работа:

    -Колко много живи хора ! – радва се патологът.
    -И лица, лица …– допълва гинекологът.

    Предпочитанията за избора на професия са свързани с личните представи за гнусотия. Нямам нищо против ревящи бебета, нервни родители и глухи бабички, но от търговския представител, които се вози с новата си кола за сметка на по-горе споменатото племе, ми е неудобно (заделям и малко неприязън за криеитърите, дето се напъват пред компютрите си да съчиняват рекламни стихчета и картинки). Това не пречи да посрещам всички с еднаква любезност, да бъдем професионалисти!

  12. На мен патолог ми е вълнуващо, пък.

  13. Аз преди време се опитах да разбера каква радост може да ти носи това да бъркаш в устите на хората, да им ровиш зъбите и да ги тормозоиш. Е, сигурно последното. За мен стоматолозите са зле прикрити садисти. Иначе парите са си пари.

  14. Е, патолог е яко. Няма екзалтирани пациенти които само да ти се мешат и да задават въпроси, просто кълцаш и ти дават кинти. Не бих го работил, защото имам неприазън към режещи и боцкащи медицински инструменти, но е яко. Докато виж, водопровдчиците са ми много чудни. Да отпушваш чужди кенефи по цял ден е доста по садистично. Гинеколозите също са ми доста странни… колкото и да е приятно женското тяло с разтворени крака… по-добре да е в романтична обстановка.

  15. Всъщност козметичките правят и масажи на лице и се справят с доста проблеми, което еприятно и за тях. КосмИте са само част от работата им…
    Патологията зарежда с любов към живота…
    Съдебната медицина е по-интересна, но и поучителна…

  16. …но след обучението си по АГ, спрях да разбирам, как мажете -гинеколози продължават да намират жените за привлекателни.

  17. Ако Вие мразите работата си…

    Излезте от работа и си тръгнете към къщи.
    По пътя минете през някоя аптека и си купете ректален термометър на фирмата Джонсън и Джонсън.
    Проверете, че термометъра е именно от тази фирма.
    Затворете плътно вратите на жилището си, пуснете щори, пердета, изключете телефони, gsm, за да не ви тревожи нищо по време на сеанса.
    Пуснете си романтична музика. Запалете ароматизирани свещи.
    Преоблечете се в нещо леко, удобно и несковаващо движенията.
    Разположете се удобно в кревата, така че главата ви да е приповдигната.
    Вземете кутийката с ректалния термометър Джонсън и Джонсън и извадете инструкцията.
    Положете внимателно термометъра на шкафче, близо до кревата.
    Разгънете инструкцията. Ако е необходимо сложете очила или лещи.
    Погледнете долу вдясно на инструкцията.
    Прочетете:
    „Всеки ректален термометър произведен от фирма Джонсън и Джонсън е тестван индивидуално!“
    Сега легнете, затворете очи, отпуснете се и повторете десет пъти:

    „Аз съм щастлив(а), че не работя в отдела по контрол на качеството във фирма Джонсън и Джонсън!!“
    „Аз съм щастлив(а), че не работя в отдела по контрол на качеството във фирма Джонсън и Джонсън!!“
    „Аз съм щастлив(а), че не работя в отдела по контрол на качеството във фирма Джонсън и Джонсън!!“
    „Аз съм щастлив(а), че не работя в отдела по контрол на качеството във фирма Джонсън и Джонсън!!“
    „Аз съм щастлив(а), че не работя в отдела по контрол на качеството във фирма Джонсън и Джонсън!!“
    „Аз съм щастлив(а), че не работя в отдела по контрол на качеството във фирма Джонсън и Джонсън!!“
    „Аз съм щастлив(а), че не работя в отдела по контрол на качеството във фирма Джонсън и Джонсън!!“
    „Аз съм щастлив(а), че не работя в отдела по контрол на качеството във фирма Джонсън и Джонсън!!“
    „Аз съм щастлив(а), че не работя в отдела по контрол на качеството във фирма Джонсън и Джонсън!!“
    „Аз съм щастлив(а), че не работя в отдела по контрол на качеството във фирма Джонсън и Джонсън!!“

  18. Че какво им е на патолозите. Тихо им е, никой не им лази по нервите, няма опасности и изненади по време на работа, летем дори могат да не се потят от жегата…

    Проктолог обаче е кофти професия. Не гинеколог, а анусолог. По цял ден ровиш в чужди задници с нееротична цел. Единственият такъв, когото познавам, допускам, че и в извънработно време инерцията го кара да залита по задници, но поне се надявам да не му пърдят в лицето и да са значително по-млади и стегнати от тези, които го сполитат през работно време.

    Кибик пред посолство или банка. Това също е наказание. По цял ден да броиш плочките под краката си и мацките пред очите си. И да не можеш да пипнеш нищо. Мъка, мъка.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s